Решение по дело №234/2020 на Административен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 1 декември 2020 г. (в сила от 23 март 2021 г.)
Съдия: Иглика Василева Жекова
Дело: 20207220700234
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 22 юни 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е    250

 

Гр. Сливен, 01.12.2020 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на десети ноември две хиляди и двадесета година в състав:

 

Административен съдия: Иглика Жекова

 

при участието на прокурора

и при секретаря Радостина Желева, като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова административно дело № 234 по описа на Административен съд гр. Сливен за 2020 година, за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 117 и сл. от КСО.

Образувано е по жалба от „Мираж – Плам“ ООД, ЕИК ……….., със седалище и адрес на управление гр. К., ул. „Б. …“ № … срещу Решение Ц1012-19-37#2/22.05.2020 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - Сливен, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на М. Ж.П., в качеството ѝ на пр. „Мираж- плам“ ООД, подадена срещу Задължителни предписания № ЗД-1-19-00746102/14.04.2020 г., издадени от контролен орган на ТП на НОИ – Сливен.   

В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, поради противоречие с материалния закон и допуснати при издаването му процесуални нарушения. Оспорващият изразява несъгласие с мотивите на административния орган. Твърди се, че с Т.С. и М.П. са били сключени трудови договори за длъжността „е. - п.“ на 19.04.2017 г. и 21.08.2017 г., на които дати са връчени и длъжностните характеристики на двамата, като за трудовите договори били подадени уведомления по чл. 62 ал. 5 от КТ, ведно с информация по чл. 5 ал. 4 т. 1 от КСО. Двамата служители упражнявали трудова дейност, което се установявало от трудовите договори, длъжностните характеристики, заповеди за отпуск, банкови документи за изплащане на работни заплати и осигуровки, както и от протоколи от проведени внезапни проверки от Дирекция Бюро по труда, удостоверяващи, че лицата са на работните си места и извършват трудова дейност. За търговската дейност на дружеството били представени през 2017 г. две фактури за закупен подаръчни комплекти и банери, както и била представена фактура за счетоводно обслужване за 2018 г. Приходите на дружеството за тези периоди били от възстановени средства за работни заплати и осигуровки по договор с Агенция по заетостта, а отчетената загуба през 2017 г. била резултат от това, че дружеството заплатило по – висок размер за заплати и осигуровки от сумата, която Агенция по заетостта е възстановила. Моли съда за отмяна на оспорения административен акт.

В открито съдебно заседание оспорващото дружество се представлява от надлежно упълномощен адв. Ю. Я. ***, който поддържа жалбата. Заявява, че от събраните доказателства се установявала основателност на жалбата и моли съда да я уважи, с претенция за разноски. В писмени бележки заявява безспорна доказаност на обстоятелствата, че с лицата са били сключени трудови договори и същите са упражнявали трудова дейност, установено и при внезапни проверки на Дирекция Бюро по труда. Налице били фактури, доказващи закупуването на стоки, а представеният договор за наем удостоверявал наличието на валидно наемно правоотношение. Моли съда за отмяна на оспорения административен акт.

В открито съдебно заседание административният орган, редовно и своевременно призован, се представлява от надлежно упълномощен гл. юрк Ив. М., която оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли. От доказателствата се установявало, че дружеството не е извършвало никаква търговска дейност. Представените фактури не доказвали, че  процесния период е осъществявана такава, а представеният договор за наем бил частен документ, без достоверна дата. Договорите и длъжностните характеристики пък по никакъв начин не доказвали, че Т.С. и М.П. са извършвали търговска дейност. Претендира юрисконсултско възнаграждение. В писмени бележки заявява, че спорът в производството е дали в периода 19.04.2017 г. – 16.08.2017 г. „Мираж – Плам“ ООД е осъществявало търговска дейност и дали лицата Т.С. и М.П. са извършвали трудова дейност. Извършването на търговска дейност се установявало въз основа на фактури, аналитична информация за стокови наличности по счетоводни книги, счетоводни справки, хронологичен опис на счетоводните операции и счетоводни регистри, аналитична отчетност за придобити и изписани стоки, ведомости за приходи и разходи и др.  Такива документи са били изискани от контролния орган на НОИ, в отговор на което пр. дружеството заявил, че същото не извършва дейност от 2017 г. до настоящия момент, а обектът, в който е извършвана дейността е отдаден под наем. В същите било заявено още, че дружеството не извършва стопанска дейност от август 2015 г., като през 2016 г. не е извършвала дейност, няма счетоводно отчитане, няма извършени никакви действия по събиране и обработване на счетоводна информация, няма аналитичности, няма счетоводни справки, счетоводни регистри, оборотни ведомости за 2017 г. и по време на проверката. Отново с писмени обяснения било заявено, че причина за подаване на декларации обр. 1 и 6 са сключените два трудови договора, а дружеството не е отчитало продажби, поради липса на такива. В хода на проверката контролният орган при НАП е установил, че дружеството няма регистрирано фискално устройство за отчитане на продажбите, а през 2017 г. е подадена ТДД по чл. 92 от ЗКПО с отчетена загуба, като за 2018 г. няма подадена ГДД. За доказване извършването на търговска дейност били представени само три фактури за закупени подаръчни комплекти и банери и счетоводна услуга. Фактурите били издадени от „Плам-Ж“ ЕООД с е. с. Ж. М. И., който е и с. в „Мираж – плам“ ООД, а в същите било вписано, че стоките се предоставят безвъзмездно. В хода на административното производство не били представени и доказателства, че дружеството е заплащало разходите в наетия търговски обект, съобразно условията на договора за наем. Счита, че разпитаните като свидетели М.П. и Т.С. са заинтересовани от изхода на спора, доколкото задължителните предписания касаят подадени за тях данни. Моли съда да отхвърли жалбата, с претенция за юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Оспорващото дружество „Мираж – Плам“ ООД е вписано в ТР със седалище и адрес на управление гр. К., ул. „Б. …“ № …, с.: М. Ж.П. и Ж. М. И. и предмет на дейност търговия на дребно в неспециализирани магазини. Въз основа на Резолюция за извършване на проверка № П-02002019150628-ОРП-001/03.09.2019 г. през периода 03.09.2019 г. до 04.02.2020 г. орган по приходите при НАП извършил проверка на „Мираж – Плам“ ООД, гр. К., резултатите от която обективирал в Протокол № П-02002019150628-073-001/04.02.2020 г. Съгласно данните в същия, било констатирано следното: в проверявания период от 01.01.2017 г. до 31.12.2018 г. има две назначени лица по трудови договори и подадени декларации обр. 1 и обр. 6, като за нуждите на проверката били изискани писмени обяснения и документи (аналитична информация за стоковите наличности по счетоводни данни, инвентаризация към 31.12.2017 г., счетоводни справки, хронологичен опис на счетоводни операции по сметки – материални запаси и по обекти, счетоводни регистри за хронологично и систематично отчитане, аналитична отчетност за придобитите и изписани стоки, справка – анализ за констатираните разлики между издадените фактури на ЗЛ и отразените от него в счетоводството. От така изисканите документи били представени само писмени обяснения от у. на дружеството М. П.. В първото обяснение, депозирано на 20.12.2019 г., същата заявила, че дружеството е спряло дейност и не извършва такава от 2017 г., като обектът в който е извършвана дейността на ул. „С. п.“ е отдаден под наем, от август 2015 г. дружеството не извършва стопанска дейност, през 2016 г. не е извършвана дейност, няма счетоводно отчитане, няма извършвани никакви действия по събиране и обработване на информация, няма аналитичности, няма инвентаризации, няма счетоводни справки, няма счетоводни регистри, главна книга, както и оборотни ведомости за 2017 г. и до момента на проверката. В последващи обяснения, депозирани пред контролния орган през м. януари 2020 г., представени са два трудови договора, сключени с Т.С. и М.П., представен е договор с ДБТ за осигуряване на заетост, декларирано е, че дружеството не е отчитало продажби, поради липса на такива, приходите са от възстановяване на средства за изплатени заплати и осигуровки по договора с АЗ, има отчетена загуба през 2017 г., тъй като дружеството е заплащало по – висок размер на заплати и осигуровки от възстановената от АЗ сума, през 2018 г. няма подадена ГДД по чл. 92 от ЗКПО, тъй като дружеството няма приходи. Според данните в протокола, след извършена проверка в информационния масив на НАП се установило, че дружеството няма регистриран касов апарат за отчитане на продажбите, както и че няма подадена ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2018 г., за 2017 г. е подадена ГДД по чл. 92 от ЗКПО с декларирани приходи в размер на 6999,61 лв., които не са изследвани, тъй като дружеството отказва съдействие, декларира, че не води счетоводство, не може да се установи действителни ли са декларираните приходи, не са представени счетоводни справки, за да се установи има ли движение на стоки и от какво са декларираните приходи. В отговор на покана изх. № П-20-23/13.01.2020 г. представляващ дружеството депозирал възражение, в което заявил, че отказ за заличаване данните по декларации обр. 1 и обр. 6, тъй като работниците са упражнявали трудова дейност през процесния период, има направени разходи, както и дейност по договора с АЗ. След анализ на подаденото възражение и съдържащата се в него информация за трудовите договори и трудова дейност, проверяващият е констатирал, че, видно от обясненията, обектът е даден под наем 2017 г. и дружеството няма друг обект, в който да упражнява дейността, както и не става ясно какво точно са вършили и къде са го вършили назначените лица по трудови правоотношения. Пред контролния орган е представен Договор № ОЗ-4-02-11-446#5 от 12.04.2017 г. за осигуряване на заетост по проект „Обучения и заетост“, сключен между „Мираж – Плам“ ООД и Агенция по заетостта, с който е договорено предоставяне на средства от бюджета на проекта за всяко насочено и одобрено лице.

Препис от горния протокол и приобщените към същия писмени доказателства били изпратени на ТП на НОИ и Агенция по заетостта с писмо изх. № П-59/14.02.2020 г. на Началник Сектор „Проверки“ при ТД на НАП – Бургас. С цитираното писмо по повод отказа да се подадат заличаващи декларации обр. 1 и обр. 6 била заявена молба след приключване на проверката  да бъде уведомена приходната агенция.

С Уведомително писмо изх. № 1043-19-13-1/12.03.2020 г. контролен орган при ТП на НОИ – Сливен изискал от у. на „Мираж – Плам“ ООД писмено обяснение относно това, каква точно дейност и на какво работно място (местонахождение) са извършвали назначените по трудов договор Т.Г.С. и М.И.П., както и каква е дейността на дружеството през 2017 г. и къде е извършвана. С писма от същата дата били изискани обяснения от М.П. и Т.С. във връзка с назначаването им по трудов договор. В представено Обяснение Т.С. заявил, че Бюро по труда го е насочило, че „Мираж – Плам“  ООД търси работници; трудовият договор е сключен през м. април 2017 г., като на длъжност е.п. е предлагал р. м., не е подписвал разплащателни ведомости. В идентично Обяснение М.П. заявил, че трудовият му договор с дружеството е сключен на 21.08.2017 г. като е.п., занимавал със проучване и търсене на клиенти и предлагане на мостри на продавани продукти; бил безработен и насочен от Бюрото по труда; напуснал поради изтичане на уговорения срок. В писмени обяснения М. П. – у. на „Мираж – Плам“ ООД заявила, че има назначени работници през периода 2017 – 2018 г. на длъжност „е.п.“, които са упражнявали трудова дейност в периода; имали преведено по банковите сметки трудово възнаграждение и начислени и внесени осигуровки и данъци; работниците са изпълнявали проучване на пазара на стоки, предлагайки мостри на стоки (хапки – хранителни, малки подаръчни комплекти и др.); дейността се извършва в обект под наем. Видно от представения такъв, на 12.04.2017 г. Ж. М. И. (с. в „Мираж – Плам“ ООД) е отдал под наем на „Мираж – Плам“ ООД имот, представляващ павилион от 10 кв.м. на ул. „С. п.“ в гр. К., без договорена наемна цена (безвъзмездно) за срок от една година, срещу задължението дружеството – наемател да заплаща ежемесечно дължимите ел. енергия и вода.

Видно от представените трудови договори, на 19.04.2017 г. бил сключен такъв с работодател „Мираж – Плам“ ООД и работник Т.Г.С., нает на длъжност е.п. с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1350 лв. и срок на договора 15 месеца. Със Заповед № 1/09.08.2017 г. този трудов договор бил прекратен с уволнение на работника.

На 21.08.2017 г. бил сключен трудов договор с М.И.П. при трудово възнаграждение в размер на 1350 лв., срок на договора 16.08.2018 г. и длъжност е.п.. И в двата посочени трудови договора не е уговорено място на работа.

По преписката са приложени две фактури от 2017 г., от които се установява следното: с фактура № 16/12.04.2017 г. с доставчик „Плам – Ж“ ЕООД с у. Ж. И. оспорващото дружество е поучило подаръчни комплекти/мостри на стойност 50,00 лева, като за основание за неначисляване на ДДС е вписано „безвъзмездно“, а сделката е описана като „реклама“; с фактура № 17/18.07.2017 г. същият доставчик е предоставил отново безвъзмездно банери на стойност 200,00 лв.

Проверката на контролния орган при ТП на НОИ – Сливен приключила с обективирани резултати в Констативен протокол № КП-5-19-00746086/14.04.2020 г., с които били потвърдени констатациите на органа по приходите при извършената от ТД на НАП – Бургас проверка.

На 14.04.2020 г. контролен орган при ТП на НОИ – Сливен издал Задължителни предписания на осигурителя „Мираж – Плам“ ООД да подаде данни за заличаване на подадената информация, както следва: от 20.04.2017 г. до 31.07.2017 г. на Т.Г.С. с код за вид осигурен „01“ и от 22.08.2017 г. до 15.08.2018 г. на М.И.П. с код за вид осигурен „01“, с определен срок за изпълнение 17 работни дни

В отговор за цитираното по-горе уведомително писмо изх. № П 59/14.02.2020 г., изпратено от ТД на НАП до Агенция по заетостта, последната, чрез своя изпълнителен директор изпратила до контролните органи писмо изх. № 10-00-1498#1/13.04.2020 г. Съгласно съдържанието на това писмо, на база представените в АЗ документи от „Мираж – Плам“ ООД и извършени проверки от агенцията, последната е изпълнила всички задължения, произтичащи от сключения с дружеството договор; след преглед на представените от НАП документи е възприето, че документите от „Мираж – Плам“ ООД не отразяват действителното фактическо положение, като са декларирани неверни данни с цел усвояване на средства по договор за осигуряване на заетост на одобрените безработни лица. Според това писмо, АЗ като бенефициент по ОП „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020 г. е предприела необходимите действия, като е сезирала ОП – Сливен за посочения работодател.

С вх. № 1012-19-3726/24.04.2020 г. при Директора на ТП на НОИ – Сливен постъпило Възражение от М. П. като у. на „Мираж – Плам“ ООД, в което същата изразила несъгласие с дадените задължителни предписания. Заявила, че лицата са упражнявали трудова дейност, което се установявало от трудовите договори, длъжностни характеристики, заповеди за отпуск, ведомости, подавани ежемесечно декларации обр. 1 и обр. 6, а твърденията на НАП са противоречиви, тъй като от тяхна страна не са искане оборотни ведомости, доказващи счетоводното отчитане. Към възражението били представени два броя КП от 20.06.2017 г. и от 19.12.2017 г., в които е вписано, че съответно Т.С. и М.П. са присъствали на проверката.

Постъпилата жалба била разгледана от директора на ТП на НОИ - Сливен, който постановил Решение № Ц1012-19-37#2/22.05.2020 г., с което отхвърлил като неоснователна жалбата на М. Ж.П., в качеството ѝ на пр. „Мираж- плам“ ООД, подадена срещу Задължителни предписания № ЗД-1-19-00746102/14.04.2020 г., издадени от контролен орган на ТП на НОИ – Сливен. Административният акт бил съобщен, чрез изпращане на препис на страната на 02.06.2020 г. Жалбата, по която е образувано настоящото производство постъпила при административния орган на 12.06.2020 г.

В хода на съдебното дирене е приобщено по доказателствата писмо изх. № 10-02-11-86#1/24.09.2020 г., описващо механизма на извършване на проверки от органите при Агенция по заетостта, съгласно което извършването на търговска дейност в обекта на работодателя не попада в обхвата на проверка от страна на ДБТ.

По делото са разпитани като свидетели М.И.П. и Т.Г.С.. Първият от тях, с. на единия с. в „Мираж – Плам“ ООД и б. на другия, заявява, че е работил в дружеството като о. на работата с клиенти, като рекламирал стоки, раздавал брошури, рекламни шапки, списания, пилешки хапки и колбаси за дегустация; работил около две години, а дружеството спряло да функционира миналата година; нямало фискално устройство, тъй като нямало търговска дейност, нямало продажби, а само реклама на продукти; работното му място било на ул. „С. п.“ – разделен на две търговски обект, като в едното помещение се извършва търговска дейност, а в другото – рекламна; не помни размера на трудовото възнаграждение. Свид. С. заявява, че работел преди около две години по програма от Бюрото по труда като р., раздавал рекламни брошури, шапки, списания; фирмата не е извършвала търговска дейност, не знае да е имало фискално устройство; рекламните материали ги раздавали на улицата; сградата била магазин, а рекламните материали ги „давал ш.“; не си спомня размера на заплатата.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства. Съдът изгради своите изводи от фактическа страна въз основа на всички приложени към административната преписка и представени по делото писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните в предвидения законов ред.

Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно естество:

Жалбата е подадена от „Мираж – Плам“ ООД срещу Решение на Директора на Териториално поделение на НОИ - Сливен, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на дружеството против задължителни предписания на Контролния орган при ТП на НОИ. Оспорването е направено от легитимирано лице, при наличие на правен интерес, в рамките на законовия 14 – дневен срок и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е допустимо.

Разгледано по същество, оспорването се явява неоснователно и като такова, следва да бъде отхвърлено.

Съображенията на съда в тази насока са следните:

След като е сезиран с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът провери изначално неговата валидност. Това се налага поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с нормата на чл. 9 от АПК.

Обжалваният административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия, в съответната писмена и предметна форма и съдържа необходимите реквизити. Обжалваното решение е издадено от Директора на ТП на НОИ - Сливен, действащ при спазване на териториалните предели на правомощията си и в рамките на предоставената му от закона материална компетентност с нормата на чл. 117 ал. 1 т. 3 от Кодекса за социалното осигуряване (КСО) материална компетентност. Съобразно тази разпоредба, пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу задължителни предписания на контролните органи по чл. 108 ал. 1 т. 3 от КСО. Следователно, като издадено в нормативно регламентираната форма, с изложени подборни мотиви и от териториално и материално компетентен административен орган, атакуваното решение се явява един валиден акт. Освен валидно, след цялостна преценка на събрания по делото доказателствен материал, настоящата съдебна инстанция преценява, че обжалваното решение е издадено и при спазване на всички съществени административнопроизводствени правила и е постановено в съответствие с материалния закон. Съображенията на съда в тази насока са следните:

Съгласно нормата на чл. 108 т. 3 от КСО, контролните органи на Националния осигурителен институт при изпълнение на служебните си задължения дават задължителни предписания за спазване разпоредбите по държавното обществено осигуряване и дейността, възложена от Националния осигурителен институт. Редът и начинът за извършване на контролната дейност в НОИ, респ. относимите към настоящото производство административнопроизводствени правила са регламентирани в Инструкция за реда и начина за осъществяване на контролно – ревизионна дейност от контролните органи на НОИ. В случая проверката е била инициирана от органите на Национална агенция по приходите, съобразно нормативно въведени правомощия в чл. 28 ал. 1 от Инструкцията, съгласно който проверка се извършва по повод на сигнали, жалби и искания, подадени от други органи, ведомства и организации. Проверката е възложена по указания нормативен ред, а именно: със Заповед № ЗР-5-19-00756868/18.03.2020 г. на ръководителя на ТП на НОИ – Сливен, издадена с правно основание чл. 29 ал. 1 от Инструкцията и съдържа всички изискуеми от нормата реквизити. В хода на проверката ревизираното лице е уведомявано за всички действия на контролния орган, като му е дадена възможност да представи обяснения и ангажира доказателства във връзка със спорните обстоятелства. Спазени са всички съществени административнопроизводствени правила, регламентирани в разпоредбите на Раздел II „Проверки“ от Инструкция за реда и начина за осъществяване на контролно – ревизионна дейност от контролните органи на НОИ, което мотивира настоящата съдебна инстанция да приеме, че процесният административен акт е процесуално законосъобразен.

На следващо място, при преценка на събраните доказателства и относимите правни норми, настоящият съдебен състав намира, че процесното административно решение е постановено и в съответствие с материалния закон. Съгласно цитираната по – горе разпоредба на чл. 108 ал. 1 т. 3 от КСО, контролните органи на Националния осигурителен институт при изпълнение на служебните си задължения дават задължителни предписания за спазване разпоредбите по държавното обществено осигуряване и дейността, възложена от Националния осигурителен институт. Нормата на чл. 37 ал. 1 от Инструкцията пък указва, че при нарушаване на разпоредбите на нормативните актове по ДОО, включително и на сключените за съответната година договори за провеждане на дейността по профилактика и рехабилитация, Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя и Наредбата за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя във връзка с възложените на НОИ дейности контролните органи по чл. 3, т. 1 и 3 дават задължителни предписания на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване. В процесния случай контролният орган е приел, че неправилно оспорващото дружество „Мираж – Плам“ ООД като осигурител е подало информация за осигурени лица Т.С. и М.П., съответно за периода 20.04.2017 г. – 31.07.2017 г. и 22.08.2017 г. – 15.08.2018 г. и е задължил същото да внесе коригиране/заличаване на подадената информация за двете осигурени лица. От събраните доказателства се установява по безспорен начин, че през процесните периоди дружеството не е осъществявало търговска дейност, респ. С. и П. не са извършвали трудова дейност. Видно е от резултатите от извършената от орган по приходите при НАП проверка, че основният предмет на дейността, с която дружеството е регистрирано в ТР и в НАП е търговия на дребно в неспециализирани магазини с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия, а не р. д., което обстоятелство поставя под въпрос достоверността на свидетелските показания. Освен това, констатирано е и не е опровергано от търговското дружество, че същото разполага с търговска площ, фискално устройство за отчитане на дейността и надлежно водени счетоводни записвания.  В хода на двете проверки са изисквани от представляващия дружеството аналитична информация за стоковите наличности по счетоводните книги, счетоводни справки, хронологичен опис на счетоводните операции и счетоводни регистри, аналитична отчетност за придобити и изписани стоки, ведомост за приходите и разходите и др. Такива писмени доказателства дружеството не е представило, следователно, за твърдяната от същото като осъществявана стопанска дейност липсват каквито и да било годни счетоводни и отчетни писмени доказателства. Вместо това у. на дружеството представя пред органите на НАП писмени обяснения, в които е заявена противоречива информация, касаеща едни и същи обстоятелства. Така от обясненията не става ясно дали дружеството е спряло дейността се през 2015 г. или през 2017 г., доколкото са заявени и двете твърдения. В същото време за 2017 година е подадена ГДД по чл. 92 от ЗКПО с декларирана загуба, като за 2018 г. е заявено, че няма приходи и съответно – не е подадена ГДД. Последното обстоятелство е установено и по служебен път от извършилото проверката длъжностно лице от НАП. Едновременно с това дружеството не експлоатира и фискално устройство, което потвърждава констатациите, а и признанията на представляващия, че същото не извършва продажби. Що се отнася до представените пред органа и съда фактури, то същите не могат да удостоверят реален търговски оборот, респ. извършване на стопанска дейност, доколкото рекламните материали са предоставени безвъзмездно и от свързано лице Ж. И., като у. на „Плам -Ж“ ЕООД, който е и с. в „Мираж -Плам“ ООД. По делото не се доказва и наличието на търговски обект, в който се осъществява търговската дейност. Съгласно представения договор за наем, сключен отново между свързаните лица – Ж. И. и „Мираж – Плам“ ООД, отдаденото помещение е павилион от 10 кв.м. на ул. „С. п.“ в гр. К. за наем в размер на 0,00 лева, т.е. безвъзмездно. От показанията на свидетелите обаче не става ясно на какъв адрес евентуално се е осъществявала дейност от страна на това дружество, а и не са ангажирани никакви доказателства за извършени от „Мираж – Плам“ ООД разходи по поддръжката на посоченото в договора за наем помещение. Видно от този договор, на наемателя са вменени задълженията по текущите разходи за електричество и вода, но поради липсата на счетоводни документи няма как да се установи дали това помещение е ползвано, в какъв период е  и съответно – заплащани ли са консумативи и от кого. Поради липсата на каквато и да било счетоводна отчетност, правилно административният орган е възприел установеното при двете проверки, че липсват доказателства за реално осъществявана от оспорващото дружество стопанска дейност, което е обусловило и логичния извод, че е подадена информация за две осигурени лица – Т.С. и М.П. при липса на данни, че същите са полагали реално труд, респ. че са престирали работна сила в дружеството. Дори да се приеме (както сочат свидетелските показания), че е извършвана р. д. от посочените лица и от „Мираж – Плам“ ООД в процесните периоди, то същата следва да бъде доказана надлежно със счетоводни записвания, каквито в настоящия случай категорично липсват.

Като е обсъдил всички относими доказателства и непредставянето на необходими такива от дружеството - осигурител, при липса на доказателства за реално извършвана стопанска дейност, правилно административният орган е постановил процесния акт. Атакуваното Решение Ц1012-19-37#2/22.05.2020 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - Сливен, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на М. Ж.П., в качеството ѝ на пр. „Мираж- плам“ ООД, подадена срещу Задължителни предписания № ЗД-1-19-00746102/14.04.2020 г., издадени от контролен орган на ТП на НОИ – Сливен се преценява от настоящата съдебна инстанция като материално и процесуално законосъобразно и съответно на целта на закона. Подадената срещу него жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

 

Предвид изхода на делото с отхвърляне на оспорването, се явява неоснователно искането на жалбоподателя за присъждане на сторените по делото разноски. Основателно е и следва да се уважи искането на административния орган за присъждане на разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение. Същите следва да се определят в размер на 150,00 (сто и петдесет) лева на основание чл. 144 от АПК, вр. чл. 78 ал. 8 от ГПК и се възложат в тежест на оспорващата страна.

 

 

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Мираж – плам“ ООД, ЕИК ………….., със седалище и адрес на управление гр. К., ул. „Б. …“ № … срещу Решение № Ц1012-19-37#2/22.05.2020 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - Сливен, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на М. Ж.П., в качеството ѝ на пр. „Мираж- плам“ ООД, подадена срещу Задължителни предписания № ЗД-1-19-00746102/14.04.2020 г., издадени от контролен орган на ТП на НОИ – Сливен.  

 

ОСЪЖДА „Мираж – плам“ ООД, ЕИК …………., със седалище и адрес на управление гр. К., ул. „Б. …“ № …..  да заплати на ТП на НОИ – Сливен разноски по делото в размер 150,00 (сто и петдесет) лева.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховния Административен съд на РБългария в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

Административен съдия: