№ 1365
гр. Плевен, 03.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Ана Ив. И.
при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Ана Ив. И. Гражданско дело №
20234430100315 по описа за 2023 година
Предявен е от М. А. П., ЕГН:**********, с адрес в гр. *** срещу
„***” ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: в гр. ***,
представлявано от Н.П.П. иск с правно основание чл. 23 ЗПК, във връзка с
чл. 22 ЗПК, чл. 26, ал. 1 от ЗЗД за прогласяване на недействителността на
клаузата на чл.11, ал.1 на Договор за потребителски заем №763977/14.11.2022
г., като противоречащ на ЗПК, ЗЗД и ЗЗП.
Твърди се в обстоятелствената част на исковата молба, че между
страните по делото е налице облигационна връзка въз основа на Договор за
потребителски кредит № 763977/14.11.2022г., съгласно който ищцата е
следвало да върне на заемополучателя сума в размер на 1237.99 лева, при
условие, че е получила сума в размер на 1000.00 лева. Излага, че ГПР по
договора е в размер на 49.51 % и годишен лихвен процент - 40.05%, при срок
на кредита от 10 вноски. Сочи, че съгласно чл.11 ал.1 от процесния договор
ищцата е следвало да заплати неустойка в размер на 1112.01 лева, разсрочена
на 10 вноски. Твърди, че уговорената клауза за неустойка в чл.11 ал.1 от
процесния договор е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр.с чл. 143,
ал.1 и чл. 146 ал.1 от ЗЗП, както и поради нарушение на чл.19 ал.4 от ЗПК.,
вр.с чл.21 ал.1 от ЗПК. Навежда доводи, че поради накърняването на
принципа на „добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД се достига
до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното
съглашение и до злепоставяне на интересите на ищецас цел извличане на
собствена изгода на кредитора. Излага, че клаузата за неустойка в чл.11 ал.1
от процесния договор е нищожна като противоречаща на чл.143,т.19 от ЗЗП,
тъй като сумата която се претендира чрез нея в размер на 1112.01 лева е в
1
размер на почти целия размер на отпуснатия кредит. Сочи и, че клаузата е
неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата предвиждала
заплащането на неустойка, която била необосновано висока. Твърди, че в
глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора, преди сключване
на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на
потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв.
Излага, че разгледана в този аспект, клаузата на чл.11 ал.1 от Договора за
потребителски кредит, според който се дължи неустойка в размер на 1112.01
лева при неосигуряване в 3-дневен срок от датата на сключване на договора
на обезпечения, се намира в пряко противоречие с преследваната с целта на
транспонираната в ЗПК директива. Сочи, че подобни уговорки прехвърлят
риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за
извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника
върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на
задълженията. Навежда доводи, че неустойката за неизпълнение на акцесорно
задължение е пример за неустойка, която излизала извън присъщите си
функции и целяла единствено постигането на неоснователно обогатяване.
Твърди, че с процесната клауза на в чл.11 ал.1 от Договора за потребителски
кредит в полза на кредитора се уговаряло още едно допълнително
обезщетение за неизпълнението на акцесорното задължение. Излага, че
основната цел на така уговорените клаузи е да доведат до неоснователно
обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до
увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още % от
предоставената главница. Счита и, че процесната клауза е нищожна на
основание чл. 146 ал.1 от ЗЗП, тъй като не е уговорена индивидуално. Сочи,
че клаузата на чл.8 от Договора е част от стандартни и бланкетни, отнапред
изготвени условия на същия и кредитополучателите нямали възможност да
влияят върху съдържанието им към момента на сключване на договора.
Твърди и, че съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на
изискванията на закона, е нищожна. Излага, че с предвиждането на такива
разходи посочени в чл. 11 ал.1 от Договора се заобикаля и разпоредбата на
чл.19, ал.4 ЗПК. Сочи, че събирането на такива разходи е част от дейността по
управление на кредита и следва да са включени в годишния процент на
разходите. Твърди, че съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи / лихви, други
преки или косвени разходи, комисионни , възнаграждения от всякакъв вид, в
т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Излага, че в
случая е налице заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с
уговорката по чл.11 ал.1 от процесния договор за кредит се нарушава
изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва
по просрочени задължения в левове и във валута определена с
ПМС№426/2014г. Сочи, че поради невключване на уговорката за неустойка в
2
размера на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от
кредитора в кредитното правоотношение. Твърди, че посочването в договора
на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между
страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на
чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от ЗЗП. Поради изложеното моли съда да уважи
предявения иск и да му присъди разноски.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът не
е депозирал отговор на исковата молба.
В дадения от съда срок ответникът е депозирал насрещна искова молба
за осъждане на ответницата М. П. да заплати на ищеца по насрещния иск на
основание чл.79, ал.1 ЗЗД следните суми, а именно: сумата от 100,14 лева,
представляваща незаплатена възнаградителна лихва за периода от
14.12.2022г. - 14.02.2023г., ведно със законната лихва от дата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане; сумата от 1000 лева,
представляваща непогасен остатък от главницата по непадежирали вноски,
обявени за предсрочно изискуеми с настоящата искова молба, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до датата на
окончателното плащане.Излага, че на 11.11.2022г. ответницата по НИ е
сключила договор за потребителски кредит № 763977 за сумата от 1 000 лв., с
брой на вноските -10, вид на вноската - месечна, и с ГПР - 48.51 % и ГЛП -
40.05%. Сочи, че сумата е усвоена от потребителя в брой, при подписването
на договора. Твърди се, че в Приложение №1 на договора е поместен
погасителния план, като видно от същия в него били посочени номера на
вноската, падежа, сумата за главница и лихва, както и дължимата неустойка, в
случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение от
договора. Излага, че до датата на подаване на насрещния иск ответната страна
не извършвала плащания за погасяване на задълженията по договора за
кредит с падеж 14.09.2023г. Сочи, че съгласно чл. 6, ал. 3 от договора за
паричен заем, кредиторът може да направи кредита предсрочно изискуем, в
случай на забава или неизпълнение на задълженията по договора от страна на
кредитополучателя. Твърди, че в конкретния случай, кредитополучателя е в
пълно неизпълнение на вноска № 1 с падеж 14.12.2022г., както и на
останалите вноски по кредита. Излага, че с оглед на уговореното в чл. 6, ал. 3
от договора за кредит, считано от 14.12.2022г., за ищеца е възникнало
правото да направи кредита предсрочно изискуем. Сочи, че с насрещния иск
прави изявление до ответника, че процесния кредит е предсрочно изискуем.
Твърди, че съгласно ТР № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2017 г.,
ОСГТК по кредит, обявен за предсрочно изискуем, се дължи сума в размер на
непогасения остатък от главницата, определената с договора за паричен заем
възнаградителната лихва върху главницата до момента на пораждане на
действието на предсрочната изискуемост, както и законната лихва върху
главницата от датата на настъпването на предсрочната изискуемост до датата
на плащането, която към датата на насрещната ИМ е в размер на 100,14лв. и
същата не е заплатена от потребителя. Излага, че определения ГПР и ГЛП са
3
в рамките на предвидения в чл.19, ал. 4 ЗПК размер. Поради което моли съда
да уважи предявения насрещен иск като основателен и доказан.
В дадения от съда срок ответникът по насрещния иск оспорва същия
като неоснователен и недоказан. Счита, че процесния договор за кредит е
недействителен на специалните основания по чл.22 от ЗПК. Твърди, че
съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11,ал.1,т.9 от ЗПК договор за
потребителски кредит е нищожен, ако не са посочени приложимият лихвен
процент и условията за прилагането му. Сочи, че в случая в Договор за
потребителски кредит № 763977 / 14.11.2022г, е посочен ГПР-48.51%., както
и годишен лихвен процент 40.05%, като обаче липсвали каквито и да е било
условия за прилагането му, както и, че липсвало изрично посочване дали
лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита, или е променлив.
Твърди, че съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК,
договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е
посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от
потребителя. Излага, че съгласно чл. 19,ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи,
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Сочи, че в договора липсва каквото и да е уточнение, какви точно разходи се
включват в посочения процент и как се изчисляват по отношение на общия
ГПР. Твърди, че не ставало ясно, защо има разлика между ГЛП и ГПР в
размер на близо 9%, доколкото ищеца заявявал, че в ГПР се съдържа
единствено и само лихвата. Излага, че по този начин ответникът по
насрещния иск е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е
процентът на оскъпяване на ползвания от нея финансов продукт. Сочи, че не
е спазена разпоредбата на чл. 11,ал.1,т.10 от ЗПК, като следвало в договора да
е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на
предоставения потребителски договор представлява ГПР, но и изрично и
изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които ответницата ще
направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Твърди, че процесния
погасителен план не отговарял на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, тъй като в него
липсвала задължителната информация по ЗПК и създавала невъзможност
потребителя да разбере заплащаните от него вноски по погасителния план,
какви компоненти включват, как са изчислени и на каква база. Излага, че с
процесния договор се претендира и неустойка за неизпълнение на
задължение, която представлявала договорна лихва, допълнителна печалба на
ищеца. Сочи, че в процесния случай неустойката следва да бъде включена в
ГЛП и в този случай той ще е в по- висок размер. Твърди, че с това е
нарушена разпоредбата на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не е посочен реалният
годишен лихвен процент, което представлявало самостоятелно основание за
нищожност на договора за паричен заем. Излага и, че доколкото лихвата е
част от ГПР, е следвало да се посочи и друг размер на ГПР, различен от този
в договора, с което е нарушена разпоредбата чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Сочи, че
по този начин ще се наруши правилото ГПР да не надвишава пет пъти
4
размера на законна лихва /чл.19, ал.4 ЗПК/. Твърди, че нищожността на
неравноправната клауза в договора, сочеща неверен ГПР води до
недействителност на кредитната сделка поради неспазване на изискванията на
чл.11, ал.1т.10 от ЗПК. Оспорва като нищожна и клаузата за договорна лихва
в размер на 100.14 лева, както на основание изложените възражения, така и
поради противоречие с добрите нрави, тъй като уговорените ГПР и ГЛП са в
противоречие с максималните им размери предвидени в закона. Счита и, че
не е налице предпоставката за предсрочно обявяване на кредита за
предсрочно изискуем
В проведеното по делото о.с.з. ищцата не се явява и не се
представлява.
В нарочна писмена молба процесуалния представител на ищцата моли
съда да уважи предявения първоначален иск като основателен и доказан, за
което развива подробни съображения. Моли съда да отхвърли предявения
насрещен иск като недоказан. Претендира присъждане на разнсоки.
В проведеното по делото о.с.з. ответникът не изпраща представител.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Видно е от представения по делото Договор за паричен заем
№763977/14.11.2022 г., че страните са сключили договор по силата, на който
ответникът е предоставил потребителски кредит на ищеца в размер на 1000
лева, с брой вноски на издължаване 3х33,38 лева и 7х162,55 лева, при 48,51 %
ГПР и 40,05 % ГЛП. Страните са договорили и, че договорът за кредит ще
бъде обезпечен в тридневен срок от сключването му с поне едно от следните
обезпечения: безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ
търговска Банка за период от сключване на договора за кредит до изтичане на
шест месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на
кредита и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за
заплащане на договора за кредит, вкл. Договорената главница и лихви или
поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно
на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7
пъти размерът на минималната работна заплата за страната /а в случай, че са
двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки от тях трябва
да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната/, не са
поръчители по други договори за заем, сключени от Заемодателя, не са
Заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със
Заемодателя, нямат кредити към банки или финансови институции с
класификация различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени
задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ, да представят
служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за
размера на получавания от тях доход. Договорено е и, че при непредставяне
на обезпечение в договорения срок ще дължи неустойка в размер на 1112,01
5
лева.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
По предявения иск с правно основание чл. 23 ЗПК, във връзка с
чл. 22 ЗПК, чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и чл. 146 от ЗЗП
По делото не е спорно, че на ищеца е бил предоставен кредит от 1000
лв., който е следвало да се върне на 10 вноски. Не е спорно, че лихвеният
процент е фиксиран за срока на договора и е в размер на 40.05 %. Видно е, че
общият размер на всички плащания с включената неустойка е бил 2350,00 лв.
В договора е посочено, че годишният процент на разходите е в размер на
48.51 %. Уговорено е в договора, че за непредставяне в срок на обезпечение
ответникът е дължал и сума в размер на 1112,01 лева, включени в месечните
погасителни вноски.
Съдът като взе предвид представените по делото доказателства счита,
че посочената по- горе неустойка не се дължи по силата на чл.10а ал. 2 от
ЗПК. Съдът намира, че предвидена в договора клауза за неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение,
противоречи на добрите нрави:Критериите дали е налице нищожност поради
противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от
15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е
неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се
извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и
обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като
естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение
на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи,
вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е
предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за
кредитора вреди от неизпълнението.В случая страните са уговорили клауза за
задължаване на заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на
кредитора в тридневен срок от сключването на договора, като при
неизпълнение са предвидели неустойка във фиксиран размер от 1112.01 лв.
Така предвидената клауза за неустойка поради неизпълнение на договорно
задължение за представяне на обезпечение противоречи на чл. 21, ал. 1 ЗПК.
Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е
нищожна. Предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5
ЗЗП, тъй като същата е необосновано висока.Така, както е уговорена,
неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното
неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.
Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер
и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за
погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите
6
условия. Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида
обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на
длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства.
Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за
кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да
предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата
на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на
договорните условия. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е
да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на
заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума.Тази клауза
противоречи на добрите нрави и представлява уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя, като задължава последния при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано висока неустойка. Тя е в пряко
противоречие с добрите нрави, поради което е нищожна и на основание чл.26
ал.1 пр.3 ЗЗД. Осигуряването на банкова гаранция в значителен размер или
поръчители е свързано със значителни затруднения и цели да се създаде
предпоставка за начисляване на неустойка. Както вече беше отбелязоно
целта на неустойката е неоснователно обогатяване на кредитора и
заобикаляне на закона, тъй като в случай, че кредиторът е искал да обезпечи
по-добре задължението си и е следвало да отпусне заема едва след
намирането на поръчители. Уговорената между страните неустойка в случая
не обезпечава възстановяването на тези вреди от неизпълнение на
задълженията по договора, а евентуални такива от непредставянето на
обезпечение чрез поръчителство или банкова гаранция, затова тя надхвърля
обезщетителната й функция. Неустойката в случая е свързана единствено с
неизпълнение на задължението на кредитополучателя за осигуряване на
поръчител или банкова гаранция. Неизпълнението на това задължение не
води до самостоятелни неблагоприятни последици и не променя факта, че
кредиторът е поел риск да отпусне реално необезпечен кредит. Налице е
противоречие с принципа на добросъвестността, защото уговорката за
неустойка е свързана с реално неизпълними задължения.
С оглед на изложеното съдът намира, че следва да прогласи за
нищожна клаузата на чл.11, ал.1 от Договора.
По предявения иск с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД:
За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е
да докаже съществуването на твърдяното вземане в негова полза вземане по
договор за потребителски кредит по основание, размер и длъжник; че
кредитополучателя е получил твърдяната сума по договор за кредит;
настъпването на предсрочната изискуемост на кредита или падежа на
вземането.
Съответно в тежест на ответника по делото е да установи всички
7
положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете,
от които черпи благоприятни за себе си правни последици, вкл., че е заплатил
сумите.
Ищецът основава претенцията си въз основа вземане по сключения
между ответника и него договор за потребителски кредит.
Ответникът по делото, чрез особеният си представител своевременно с
отговора на ИМ е оспорил исковете по основание и размер.
С оглед на разпределената доказателствена тежест в процеса и
направеното оспорване от ответната страна съдът е допуснал изготвяне на
поисканата с исковата молба ССЕ за установяване вземането на ищцовото
дружество.
Въпреки дадената нееднократна възможност за внасяне на депозит за
изготвяне на същата ищцовото дружество не е изпълнило указанията на съда,
за представянето на такъв, поради което и експертизата е заличена като
допуснато по делото доказателство.
Съдът като взе предвид, направеното оспорване от страна на ответника
и факта, че въпреки дадената възможност ищецът не е доказал вземането си
по основание и размер счита, че предявения иск като неоснователен следва да
бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора на ищеца се дължат разноски. От
приложените договор за правна помощ и пълномощно, е видно, че ищецът е
защитаван от лице, упражняващо адвокатска професия и е оказана безплатна
правна помощ на основание чл.38, ал.1 т.2 вр. с чл.36 от Закон за
адвокатурата и Наредба №1/2004 г. и следва да се определи възнаграждение в
общ размер на 974,40 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата на на чл.11, ал.1 на Договор
за потребителски заем №763977/14.11.2022 г., сключен между М. А. П.,
ЕГН:**********, с адрес в гр. *** и „***” ООД, ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: в гр. ***, представлявано от Н.П.П. по силата на която
„при непредставяне на обезпечение по чл.5 /договорът за кредит ще бъде
обезпечен в тридневен срок от сключването му с поне едно от следните
обезпечения: безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ
търговска Банка за период от сключване на договора за кредит до изтичане
на шест месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на
кредита и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за
заплащане на договора за кредит, вкл. Договорената главница и лихви или
поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят
кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер
8
на най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за
страната /а в случай, че са двама поръчители, размерът на осигурителния
доход на всеки от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната
работна заплата за страната/, не са поръчители по други договори за заем,
сключени от Заемодателя, не са Заематели по сключени и непогасени
договори за заем, сключени със Заемодателя, нямат кредити към банки или
финансови институции с класификация различна от „Редовен“, както по
активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на
ЦКР към БНБ, да представят служебна бележка от работодателя си или
друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход/ в
тридневен срок от сключването му или предоставеното обезпечение не
отговаря на условията, посочени в настоящия договор за кредит,
кредитиполучателят дължи неустойка в размер на 1112,01 лева, поради
противоречие със ЗЗП и ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „***” ООД, ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: в гр. *** срещу М. А. П., ЕГН:**********, с адрес в гр.
*** иск с правно основание чл. 79 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
на ищеца следните суми: сумата от 100,14 лева, представляваща незаплатена
възнаградителна лихва за периода от 14.12.2022г. - 14.02.2023г., ведно със
законната лихва от дата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане; сумата от 1000 лева, представляваща непогасен остатък от
главницата по непадежирали вноски, обявени за предсрочно изискуеми с
настоящата искова молба, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до датата на окончателното плащане, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА „***” ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
в гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на М. А. П. с ЕГН ********** от гр.Плевен разноски
в размер на 974,40 лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
9