О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ .........../16.05.2019г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ДИАНА СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от съдията Диана Стоянова
търговско дело № 1929 по описа за 2018г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
образуването по искова молба от „Кълектор“ ЕООД срещу
„Теди 2007“ ЕООД.
В срока по чл.367 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, на основание чл.372, ал.1 от ГПК,
съдът е връчил препис от него на ищеца, който е депозирал допълнителна искова
молба, връчена за отговор по реда на чл.373 от ГПК.
С оглед редовността
на проведената процедура по размяна на книжа и допустимостта на предявените
искове на основание чл. 374 от ГПК съдът следва да насрочи делото; да се
произнесе по доказателствените искания, като допусне
доказателствата, които са относими, допустими и
необходими; да определи размер и срок за внасянето на разноски за събиране на
доказателства.
Съдът на основание
чл.374, ал.2 от ГПК изготви следния проект доклад по делото:
Производството е
образувано по предявен от „Кълектор“ ЕООД срещу „Теди 2007“ ЕООД иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК,
вр.чл.535 от ТЗ да бъде прието за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца по заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №9036/31.10.2017г., издадена
по ч.гр. дело №16293/2017г. по описа на ВРС сумата от 30000.00лв.,
представляваща главница по запис на заповед, издаден на 26.08.2009г. с падеж 26.08.2016г.,
джиросан на ищеца, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 26.10.2017г. до
окончателното й изплащане.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича
претендираното право:
В исковата молба
ищецът твърди, че е подал заявление за процесната сума и е издадена заповед за
незабавно изпълнение по реда на чл.417 от ГПК. В длъжникът подал възражение по
чл.414 от ГПК, което било прието, поради което за ищецът се е породил правният
интерес да предяви настоящия иск за установяване съществуването на вземането.
Излага се, че е бил
подписан запис на заповед на 26.08.2009г. по силата, на който „Теди 2007“ ЕООД се е задължило безусловно и
неотменимо да заплати в полза на Васил Николов Иванов сумата от 30000.00 лева с
падеж на опреден ден – 26.08.2016г. На 05.05.2017г.
записът на заповед бил джиросан ищеца „Кълектор“ ЕООД.
На падежа длъжникът
не заплатил сумата по записа на заповед.
По изложените
съображения моли съдът да постанови решение, с което да приеме за установено,
че ответникът дължи сумите по заповедта за изпълнение.
По делото е постъпил отговор от ответника „Теди 2007“ ЕООД срока по чл.367 от ГПК.
Ответникът твърди, че
предявеният установителен иск е недопустим. Посочва
се, че са налице два екземпляра на процесния запис на
заповед. Въз основа първият екземпляр по заявление по чл.417 от ГПК са издадени
заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр. дело №15678/2017г. По
заявление с вх. №61256/2017г. са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен
лист по ч.гр. дело №16293/2017г. по описа на ВРС въз основа на втория екземпляр
на записа на заповед. В тази връзка се твърди, че второто заведено ч.гр. дело
№16293/2017г. е недопустимо и подлежи на прекратяване, от което следва и
недопустимост на производството по чл.422 от ГПК.
По
същество се оспорва предявения иск по основание и размер.
Твърди
се, че записът на заповед е нищожен, поради липса на форма, тъй като не съдържа
изискуемите реквизити по чл.535 от ТЗ. Същият е и антидатиран,
тъй като е съставен не към посочената дата на издаване на 26.08.2009г., а след
години, поради което тя е невярна.
Твърди
се, че управителят К.Г. Марков е и едноличен собственик на капитала на
ответното дружеството. Дяловете е придобил на 09.09.2009г.
от бившата си съпругата Теодора Василева Маркова, дъщеря на Васил Николов
Иванов, в чиято полза е издаден процесния запис на
заповед. Теодора Василева, в качеството си на управител е подписала, процесния запис на заповед, както и други записи на
заповед, с които е задължила ответникът за сумата общо от 125000.00лв. За процесния запис на заповед ответното дружество е узнало
чрез сегашния си управител едва с получаване на призовката за доброволно изпълнение.
Задължения в такъв размер не са били отразявани в годишните отчети на
дружеството, което е потвърдено и от тогавашния управител Теодора Маркова,
подписал същите. Ответникът посочва, че чрез издадените антидатирани
записи заповед, Теодора Маркова се опитва да придобие равностойността на частта
от имоти, които последната твърди, че са й се полагали след прекратяването на
брака с К. Марков, и за които са водени дела за делба /гр.дело №888/2015г. по
описа на ВРС/.
Допълнително
се релевира възражение, че процесният
записът на заповед е безпаричен. Сумата по него представлява част от сумата
125000.00лв. и обезпечава вземането на Васил Иванов срещу К. Марков за
стойността на дружествени дялове с цена 5000.00лв., които са прехвърлени от
Теодора Маркова. Твърди се, че договорът за придобиване на дялове е нищожен
поради накърняване на добрите нрави и нееквивалентност на престациите.
На следващо място са
наведени твърдения, че записът на заповед е нищожен поради абсолютна симулация,
поради липса на съгласие, тъй като не носи подписа на К. Марков /управител към
датата на съставянето му/ и унищожаем поради измама.
По отношение на
прехвърлянето на менителничния ефект релевира възражение за нищожност на извършеното поради
липса на форма и поради липса на основание /липса на реална сделка/.
Ответникът прави и възражение
за погасяване на задължението по записа на заповед по давност.
По
изложените съображения моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли
предявения иск.
В допълнителната искова молба ищецът е взел
становище, че предявеният иск е допустим, ведно с образуваното преди това
заповедно производство. Аргументирано е, че няма пречка да съществуват два
оригинални записа на заповед, които да съдържат идентични данни. Посочва се, че
оригиналните записите на заповед са два, не са дублирани и въз основа на тях са
образувани две заповедни производства.
По отношение на направените възражения се твърди, че записът на заповед е
действителен и не страда от сочените от ответника пороци, водещи до неговата
нищожност. Менителничният ефект не е безпаричен, не е погасен по давност и няма връзка с
договора за продажба на дяловете между Теодора Маркова и К. Марков.
Постъпилият допълнителен отговор
от 24.04.2019г. от ответника възпроизвежда възраженията и доводите на
първоначалния. Допълнително се уточнява, че записът на заповед е
подписан за дружеството от Теодора Маркова, която е лице без представителна
власт, тъй като към момента на съставянето му не е била управител. Не е вземано
и решение на едноличния собственик на капитала за задължаване на дружеството с процесния запис на заповед.
По възражението за абсолютна симулация се посочва, че дружеството не е
имало намерение и воля да се задължи за такава сума. Записът на заповед е
съставен от бившия му управител Теодора Маркова с цел, същата да се сдобие
сумата по нея. Целта на Теодора Маркова се установява и от подадените от нея
заявления по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение за суми,
основани на несъществуващи договори между нея и дружеството за изработка на
мебели, за влогове на музикална уредба, на кожа от животно, на масажен стол, на
микровълнова печка.
В допълнителния отговор се въвежда нова кауза, като се твърди, че записът
на заповед е подписан за обезпечаване на бъдещ договор за заем между Васил
Иванов и ответника. Договор за заем между страните не е сключван като
окончателен и заемна сума не е получавана. Въз основа на тези твърдения
ответникът обосновава, че записът на заповед е безпаричен.
На основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК съдът указва на
ищеца, че носи доказателствената тежест да докаже, че в полза на Васил Иванов е издаден запис на заповед за процесната сума от ответника, че записът на заповед е джиросан в полза на ищеца, че е настъпил падежа за плащане,
в случай, че признава въведената ответника допълнителна кауза /договор за заем/
следва да установи, че е Васил Иванов е предоставил реално сумата от
30000.00лв. на ответното дружество, по отношението на възражението за давност
следва да установи, че е извършвал действия по прекъсване и спиране на
давността.
На основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК съдът указва на
ответника, че носи доказатествената тежест да установи,
че записът на заповед е антидатиран и съставен години
по – късно от датата посочена в него, че към нея дата Теодора Маркова не е била
управител, че записът на заповед е нищожен поради абсолютна симулация, липса на
съгласие, липса на основание, унищожаем поради
измама, по отношение на въведените каузи следва да установи връзката на записа
на заповед със задължение произтичащо от договора за продажба на дялове и бъдещ
договор за заем, следва да установи и всички останали положителните факти, на
които се позовава, изключващи отговорността му, като плащане, давност и др., че
записите на заповед по ч.гр. дело №15678/2017г. и по ч.гр. дело №16293/2017г.
по описа на ВРС съставляват два екземпляра на един и същ документ.
На основание чл.146, ал.2 от ГПК съдът намира, че не
са налице, факти, по отношение, на които страните не сочат доказателства.
По предварителните въпроси по реда на чл.374, ал.1 от ГПК.
Направеното
възражение за недопустимост на производството поради това, че настоящото дело,
продължение на заповедно се явява второ заведено за същото вземане, между същите
страни и на същото основание, съдът намира за неоснователно.
Въпрос по същество е
дали записът на заповед отговаря на реквизитите по чл.535 от ТЗ, респективно налице
ли са два или повече екземпляра, съответно дължи ли се по тях.
Предвид изложеното съдът
намира, че производството е допустимо и следва да бъде насрочено в открито
съдебно заседание
Съдът на основание чл.374, ал.1 от ГПК следва да се
произнесе по допускане на доказателствата.
Следва да бъдат допуснати за приемане представените с исковата молба и
отговорите писмени доказателства, като допустими и относими
към предмета на спора.
С оглед оспорването
на датата на съставяне на записа на заповед следва да бъде допусната поисканата съдебно графологична експертиза по задачите преформулирани от съда.
За целите на оспорването не е нужно изискване на документа по
реда чл.183 от ГПК от ищеца. Същият вече е представен със заявлението по чл.417
от ГПК и се намира в касата на Районен съд – Варна. При извършване на
експертизата вещото лице ще се запознае с оригинала на място.
За установяване на твърдението
за липсата на счетоводно отразено задължение към 2009г. по записа на заповед е
необходимо провеждането на съдебно счетоводна експертиза и да бъде издадено
съдебно удостоверение за пред НАП за снабдяване с годишни данъчни декларации и
счетоводни отчети за 2008г. и 2009г., подадени от „Теди
2007“ ЕООД.
За основателно съдът
намира искането на ответника за ангажиране на гласни доказателства във връзка с
наведените възражения, но следва да бъде задължен същия изрично да уточни
фактите, които ще установява по реда на чл.156 от ГПК.
За установяване на
твърдяната родствена връзка между Теодора Маркова и Васил Иванов съдът намира,
че следва да бъде извършена справка в НБД.
Останалите искания на
ответника за снабдяване със съдебни удостоверения за родствени връзки между К.Т.
и Русанка Манолова, както и с пълномощни с упълномощител
Теодора Маркова, съдът намира, че целят установяване на факти, които са ирелевантни към предмета на спора. Предвид изложеното те
следва да се отхвърлят като неотносими.
Водим от горното
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОСТАНОВЯ разглеждане на делото по реда на глава
тридесет и втора от ГПК „Производство по
търговски спорове“.
НАСРОЧВА производството по делото в открито съдебно
заседание на 24.06.2019г. от 10.00
часа, за която дата и час да се призоват страните като им се връчи копие от настоящото
определение, на ищеца препис от допълнителния отговор на ответника.
УКАЗВА на ответника в съдебно заседание да наведе ясни
фактически твърдения защо
записът на заповед е нищожен поради
абсолютна симулация, липса на съгласие, липса на основание, унищожаем
поради измама, за каузата, за кой договор твърди, че е нищожен поради
противоречие с добрите нрави и каква е връзката със записа на заповед.
ДОПУСКА СЪБИРАНЕТО НА приложените с исковата молба,
отговорите писмени доказателства и ч.гр. дело №16293/2017г. по описа на ВРС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ответника да бъде задължен ищеца да представи в
оригинал запис на заповед от 26.08.2009г. на основание чл.183 от ГПК.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответника да ангажира гласни
доказателства чрез разпита на двама свидетели при режим на водене КАТО МУ УКАЗВА, в съдебно заседание да
уточни фактите, които ще установяват, в противен случай, съдът ще отмени
определението за допускането им.
ДОПУСКА СЪДЕБНО ГРАФОЛОГИЧНА ЕКСПЕРТИЗА със задача, вещото
лице след запознаване с материалите по делото, оригинал на запис на заповед от 26.08.2009г.
в касата на Районен съд - Варна да даде следното заключение по следните въпроси:
1.
ръкописният текст и подписите в запис на заповед от 26.08.2009г.
изпълнени ли са от Теодора Василева Маркова
2.
налице
ли е стареене и овехтяване на хартията, на химикалната
паста, на принтерното мастило, в следствие на условията на съхранение на
документа, с каква давност е то, като години
3.
според
химикалната паста и принтерното мастило, както и
други признаци може ли да бъде определена датата /годината/ на съставяне на
документа
4.
възможно
ли е документа да е съставен през 2009г.
5.
възможно
ли е документа да е съставен през 2017г. или в друга година
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Емил Ангелов Атанасов.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 600.00лв., вносими от ответника в едноседмичен срок от съобщението.
Вещото лице да се призове след внасяне на депозита.
ДОПУСКА СЪДЕБНО СЧЕТОВОДНА ЕКСПЕРТИЗА със задача, вещото
лице след запознаване с материалите по делото, проверка в счетоводството на
ответното дружество, справка на НАП – Варна да даде следното заключение по
следните въпроси:
1.
развивало ли е
дружеството дейност за периода 2008г. до настоящия момент
2.
налице ли е
осчетоводяване на задължение в размер на 30000.00лв. по процесния
запис на заповед
3.
отразено ли е в
счетоводството на дружеството вземане или задължение на дружеството по друг
договор с Васил Николов Иванов
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Елеонора Йорданова Трифонова.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 200.00лв., вносими от ответника в едноседмичен срок от съобщението.
Вещото лице да се призове след внасяне на депозита.
ДА СЕ ИЗДАДЕ съдебно удостоверение на ответника по силата,
на което да се снабди от ТД на НАП – Варна с годишни данъчни декларации и счетоводни отчети за 2008г. и 2009г.,
подадени от „Теди 2007“ ЕООД след 5.00лв. държавна
такса.
ДА СЕ ИЗВЪРШИ справка в Национална база данни за родствени
връзки на Теодора Василева Маркова, ЕГН **********.
ИЗИСКВА за послужване ч.гр. дело №15678/2017г. по
описа на ВРС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за издаване на
съдебно удостоверение за установяване на родствените връзки между К.Т. и
Русанка Манолова и за снабдяване с преписи от пълномощни по изпълнителни дела
образувани пред ЧСИ Станев.
ОТЛАГА произнасянето по допускането на съдебно
оценителна експертиза за установяване на нееквивалентност на престациите до уточняване на релевантните факти.
Съдът приканва страните
към спогодба като им разяснява, че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждане на спора
и има преимущество пред спорното производство. При спогодба платената държавна
такса се връща на половина на ищеца, респективно страните ще заплатят държавни
такси от 2%, вместо от 4%.
НАСОЧВА на основание чл.11, ал.2 от Закона за
медиацията страните към разрешаване на спора си чрез медиация. Указва на
същите, че чрез Медиатора могат да постигнат
доброволно разрешаване на спора, като там може да им бъде помогнато
за постигане на споразумение, което да бъде утвърдено в съда.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че при използван способ чрез
медиация, страните могат да решат и други свои конфликтни отношения, извън
предмета на съдебния спор и сключат по тях споразумение. Участието в медиация е
доброволно, като процедурата се развива пред трето неутрално и безпристрастно
за спора лице – медиатор.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да бъде
осъществена в Център за медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна, ул.
„Ангел Кънчев” №12, ет.4 , в сградата, в която се помещава СИС при ВРС.
Участие в медиация страните могат да
заявят с подаване на заявление, на тел.
052 623 362, като могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните бланка – заявление за участие в
медиация.
УКАЗВА НА страните и техните процесуални представители, че в съдебно
заседание следва информират съда за участието си в процедура по медиация или
причините за невъзможността от такова участие.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД:
/ДИАНА СТОЯНОВА/