Решение по дело №1900/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба от „ДИС СТРОЙ 2009“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ж.к. Владислав Варненчик, вх. 25, ет. 5, ап. 15, управлявано от С.Г., чрез адв. И.С.С. ***, против Решение № 722/11.05.2023 г., постановено по НАХД № 471/2023 г. по описа на Районен съд - Варна, с което е изменено Наказателно постановление № 03-2201073/16.11.2022 г., издадено от Директор Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, с което на дружеството-жалбоподател е наложена „имуществена санкция“ в размер на 300 лева, на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 415в, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ за нарушение на чл. 2, ал. 1 от Наредба за задължително застраховане на работници и служители за риска „трудова злополука“ във вр. с чл. 52, ал. 1 и ал. 2 от Закона за здравословните и безопасни условия на труд, като с решението е намален размерът на имуществената санкция от 300 лева на 100 лева.

В жалбата се релевират основания за неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че в обжалваното решение не са обсъдени посочените в жалбата възражения, което било основание за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане. В условията на евентуалност се сочи, че за дата на нарушението е посочено 09.11.2021 г., когато според АУАН и НП е следвало да бъде сключена задължителна застраховка за риска „трудова злополука“, а трудовият договор задължал работника да започне работа от 10.11.2021 година. Изтъква се, че неправилно в АУАН и в НП била посочена за нарушена разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата, въз основа на която е издадена заповед за определяне на коефициента на трудов травматизъм за 2022 г., а извършеното нарушение е през 2021 г. и същата няма отношение към разглежданото. С допуснатото нарушение е препятствана възможността на санкционираното лице да разбере в какво е обвинено и как да организира защита си. Твърди се, че за да е налице вмененото на дружеството нарушение, било необходимо лицето да извършва работа, а в случая работникът е постъпил на работа на 10.112021 година. Отправя искане за отмяна на обжалваното решение, като вместо него да бъде постановено друго, с което да се отмени издаденото НП. Претендира присъждане на направените в производството разноски, като евентуално прави възражение за прекомерност на юрисконсултско възнаграждение поради липсата на фактическа и правна сложност.

Подадена е и частна жалба срещу Решение № 934/20.06.2023 г., постановено по НАХД 471/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е оставена без уважение молба за изменение на решението в частта за разноските. Счита се, че неправилно съдът е оставил молбата без уважение, тъй като наложената от административнонаказващия орган имуществена санкция е намалена в законоустановения минимум. Въз основа на това, според касатора поради липсата на изрична регламентация следва да бъдат приложени разпоредбите на Гражданско-процесуалния кодекс, съгласно чл. 144 от АПК. Твърди се, че именно поради незаконосъобразното определяне размера на наложената санкция и двете страни в производството имат право на присъждане на разноски. Иска се отмяна на обжалваното решение, като вместо него да се постанови друго, с което да се присъдят разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не се представлява. Представени са писмени бележки, с които поддържа жалба на изложените в нея възражения.

Ответникът – Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, чрез старши юрисконсулт Р.М. в писмен отговор оспорва жалба, като излага съображения за законосъобразност и правилност на обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и моли да бъде присъдено такова в законоустановения минимум.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за основателност на жалбата, поради което пледира обжалваното решение да бъде отменено.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на производството пред Районен съд – Варна е Наказателно постановление № 03-2201073/16.11.2022 г., на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което на „ДИС СТРОЙ 2009“ ЕООД, в качеството му на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 300 лева на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 415 в, ал. 1 от КТ, за нарушение на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за задължително застраховане на работниците и служители за риска „труда злополука“, изразяващо се в неизвършване на задължителното застраховане на лицето Т. К. К., назначен на длъжност „шофьор“.

От фактическа страна районният съд е установил, че на 14.10.2022 г. е извършена проверка по спазване на трудовото законодателство от дружеството „ДИС СТРОЙ 2009“ ЕООД с основна дейност „други довършителни строителни дейности“ – монтаж на водосточни тръби в строителен обект – жилищна сграда в УПИ IX-270, находяща се в к.к. „Свети Свети Константин и Елена“, общ. Варна, като проверката продължила по документи и на 18.10.2022 г., контролните органи констатирали, че с лицето Т. К. К. е сключен Трудов договор № 5/09.11.2021 г. за длъжност „шофьор“, но същият не бил задължително застрахован за риск „трудова злополука“ за сметка на работодателя. Резултатите от проверката били обективирани в Протокол от извършена проверка № ПР2234804 от 26.10.2022 г. Въз основа на тези констатации служителите при Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна съставили АУАН. Актът редовно предявен и връчен на управителя на дружеството, като същият го подписал без възражения. В законоустановения срок по чл. 44 от ЗАНН не постъпили писмени възражения. Възприемайки изцяло изложените фактически обстоятелства в АУАН, административнонаказващият орган издал НП, с което ангажирал отговорността на дружеството за извършеното нарушение и му наложил имуществена санкция в размер на 300 лева, съобразявайки разпоредбата на чл. 415 в, ал. 1 от КТ.

За да измени наложената имуществена санкция, Районен съд – Варна приел, че НП и АУАН са издадени от компетентни органи, както и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, като АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но това обстоятелство не е довело до накърняване правото на защита на санкционираното юридическо лице. Административните актове съдържат формално изискуемите реквизити, регламентирани съответно в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Въззивният съд е установил, че в НП липсват мотиви на административнонаказващия орган, които да обосноват налагането на максималния размер на санкцията – 300 лева. Предвид на това районният съд е намалил имуществената санкция от 300 на 100 лева.

Решението на районния съд е правилно.

Касационната инстанция напълно споделя извода на районния съд, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосноват отмяната на обжалваното пред него НП, като не намира за необходимо да ги преповтаря и на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК препраща към тях.

По делото по категоричен начин е установено, че лицето Т. К. К. към момента на проверката по документи - 18.10.2022 г. е работил на длъжност „шофьор“ в полза на санкционираното юридическо лице, съгласно представения с административнонаказателната преписка Трудов договор № 5 от 09.11.2021 година.

Съгласно разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от Закона за здравословните и безопасни условия на труд, която предвижда, че за работодателя възниква задължение за сключване на задължителна застраховка за риска „трудова злополука“ за работници и служители по реда определен от Министерски съвет. Въз основа на тази разпоредба е приета Наредба за задължителното застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“, в чиято правна норма - чл. 2, ал. 1, урежда, че на задължително застраховане подлежат работниците и служителите, които извършват работа в основната и спомагателната дейност на предприятия, принадлежащи към икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния за страната. В настоящия случай, не може да бъде споделено възражението на жалбоподателя относно датата на извършване на нарушението. Задължението за работодателя за сключване на задължителна застраховка за риска „трудова злополука“ възниква от момента на сключване на трудов договор преди постъпване на работника или служителя на работа. Видно от събраните хода на административнонаказателното производство доказателства с лицето Т. К. К. е сключен трудов договор на 09.11.2021 г. Тоест от този момент до постъпване на лицето на работа – 10.11.2021 г., работодателят трябва да сключи задължителна застраховка за риска „трудова злополука“. Нещо повече, извършената от контролните органи проверка за спазване на трудовото законодателство се е осъществила на дата 18.10.2022 г., почти година след като лицето е постъпило на работа, и дружеството-работодател не е представил писмени доказателства в изпълнение на вмененото му задължение. Ето защо, настоящият тричленен състав намира, че правилно административнонаказващият орган е посочил датата на извършване на нарушението.

Неоснователно се явява и възражението на жалбоподателя по отношение на заповедта, с която се определя коефициентът на трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане през 2022 г., тъй като преди да бъде издадена тази заповед, вместо нея е действала Заповед № РД-01-61 от 22.10.2020 г., на министъра на труда и социалната политика, с която се определя коефициентът на трудов травматизъм по икономически дейности през 2021 г., като урежда, че специализирани строителни дейности, която е и основната дейност на санкционираното юридическо лице е с коефициент на трудов травматизъм – 1.39 - над средния за страна Ктт = 0.62. Тоест не е налице релевираното от жалбоподателя възражение относно ограничаване на правото му на защита. Настоящият тричленен състав намира, че дейността, извършвана от дружеството – работодател, подлежи на задължително застраховане за риска „труда злополука“.

По отношение на частната жалба депозирана срещу Решение № 934/20.06.2023 г. по НАХД № 471/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е оставена без уважение молбата за изменение на решение в частта за разноските. За да постанови този резултат районният съд приема, че не е налице непълнота, която да налага субсидиарното прилагане на ГПК, тъй като разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК урежда случаите когато се присъждат разноски в полза на жалбоподателя – само и единствено при отмяна на обжалвания акт. Обосновава извод, че производството пред районен съд се провежда съобразно разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс, според чиито правни норми и по-конкретно чл. 189, ал. 3, предвижда, че когато подсъдимият бъде приет за виновен, същият следва да бъде осъден да заплати разноските по делото, без да е от значение е дали впоследствие наложеното му наказание е намалено или изменено. Поради тези съображения въззивният съд приема, че се касае за вид наказателна отговорност и след като по категоричен начин се доказва извършването на нарушение, то на жалбоподателя не се дължи присъждане на разноски.

Така постановеното решение е неправилно.

На първо място следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 248, ал. 3, изр. първо от Гражданско-процесуалния кодекс /ГПК/ урежда, че определението за разноските се постановява в закрито заседание и се връчва на страните. Това навежда на извод, че неправилно въззивният съд се е произнесъл с решение, като е следвало да постанови определение, с което да допълни обжалваното решение.

Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производствата пред районния съд и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Разпоредбата на чл. 143 от АПК предвижда присъждане на разноски в полза на жалбоподателя единствено в случаите когато обжалваният административен акт бъде отменен или отказът да бъде издаден такъв. А за неуредените въпроси субсидиарно се прилагат разпоредбите на ГПК.

Според правната норма, регламентирана в чл. 78, ал. 1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Тоест на жалбоподателя в този случай се дължи присъждане на направените в производството пред въззивния съд разноски в размер на 267 лева, съобразно уважената част от жалбата. Ответникът също има право на присъждане на разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска. В този смисъл на ответника следва да бъдат присъдени разноски размер на 53 лева. Поради тези съображения, настоящият тричленен състав при Административен съд – Варна намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което да се присъдят направените в производството разноски на двете страни.

При този изход своевременно направеното искане от страна на ответника за присъждане на разноски се явява основателно. Юрисконсултското възнаграждение следва да се определи в размер на 80 лева, съобразно с разпоредба на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правна помощ.

Водим от горното, VI – ти тричленен състав при Административен съд – Варна, на основание чл. 221, ал. 2, пред. първо от АПК

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 722/11.05.2023 г., постановено по НАХД № 471/2023 г., по описа на Районен съд – Варна.

ОСЪЖДА „ДИС СТРОЙ 2009“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“, вх. 25, ет. 5, ап. 15, управлявано от С.Г. да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна сума в размер на 80 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

ОТМЕНЯ Решение № 934/20.06.2023 г. постановено по НАХД № 471/2023 г. по описа на Районен съд-Варна и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна да заплати на „ДИС СТРОЙ 2009“ ЕООД с ЕИК ********* сума в размер на 267 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

ОСЪЖДА „ДИС СТРОЙ 2009“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“, вх. 25, ет. 5, ап. 15, управлявано от С.Г. да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна сума в размер на 53 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

	Председател:
	Членове: