№ 3068
гр. С., 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20241110138609 по описа за 2024 година
Предявен е иск от Х. Ф. З., ЕГН: **********, адрес: гр. К., бул. „О.“ № 36В, ет.
5, ап. 45, срещу „ЗЕАД БВИГ“ ЕАД, ЕИК: ********, седалище и адрес на управление:
гр. С., пл. „П.“ № 5, по чл. 432, ал. 1 вр. чл. 498, ал. 3 вр. чл. 493, ал, т. 2 КЗ за
осъждане на ответника, в качеството му на застраховател по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, да заплати на ищеца сумата от
3 327,95 лв. (допуснато увеличение на иска с протоколно определение от 11.11.2024
г.), представляваща непогасен остатък от дължимо застрахователно обезщетение за
имуществени вреди по л.а. „М. С350“, рег. № ******, причинени в резултат на ПТП,
настъпило на 12.05.2024 г. в гр. С., кв. Д., на кръстовището на ул. „Б. Д.“ и ул. „П.“, по
вина на водача на автобус „М. И.“ с рег. № ********, чиято гражданска отговорност
към датата на ПТП е застрахована при ответното дружество и за което при ответника е
образувана щета № **********/2024г., ведно със законната лихва от 15.05.2024 г. до
изплащане на вземането (допуснато уточнение на началната дата на акцесорната
претенция за законна лихва с протоколно определение от 11.11.2024 г.).
В исковата молба се твърди, че на 12.05.2024 г., около 10:05 часа, в гр. С., кв. Д.,
на кръстовището на ул. „Б. Д.“ и ул. „П.“, водачът Е. Р. В., управляващ автобус „М. И.“,
рег. № ********, собственост на „С. А.“ ЕАД, движейки се по ул. „Б. Д.“ по посока от
ул. „Г. К.“ към ул. „Н.“, поради неосъществен достатъчен контрол върху управляваното
от него МПС ударил в задна лява част паркирания л.а. „М. С350“, рег. № ******,
собственост на ищеца и реализирал ПТП със същото. В резултат на произшествието на
последния били причинени следните вреди: повреда на облицовката на задна броня,
деформация на заден капак, деформация на лява и дясна панта на заден капак, счупен
заден ляв стоп, деформация на заден ляв калник, повредена конзола на задна броня
лява под стопа, повредена основа на ляв стоп. Към датата на ПТП гражданската
отговорност на виновния водач била застрахована при ответното дружество по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със
1
застрахователна полица № BG/03/********. Ищецът предявил пред застрахователя по
задължителната застраховка претенция за изплащане на застрахователно обезщетение
за претърпените имуществени вреди, по която била образувана щета №
**********/2024 г. Увреденият лек автомобил бил оставен за ремонт в сервиз на
„ССР“ ЕАД, което след оглед на автомобила дал становище, съгласно което стойността
на ремонта възлиза 4077,52 лв. На 15.05.2024 г. ответникът заплатил застрахователно
обезщетение в размер на 984,33 лв., което било много по-малко от действително
сторените разходи за отстраняване на щетите по автомобила. Ето защо моли съда да
постанови решение, с което да уважи изцяло предявения иск. Претендира разноски.
В срока за отговор ответникът „ЗЕАД БВИГ“ ЕАД оспорва предявения иск
както по основание, така и по размер. Не оспорва наличието на валидна към датата на
произшествието застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по
отношение на автобус „М. И.“, рег. № ********, че във връзка с процесното ПТП при
него е заведена щета, по която било определено застрахователно обезщетение в размер
на 984,33 лв, заплатено на ищеца. Изразява становище, че така определеното
застрахователно обезщетение напълно отговаряло на действителния размер на вредите
и сумата, необходима за възстановяване на увредения автомобил. Ето защо моли съда
да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен.
Съдът, като обсъди събраните доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
За основателността на иска ищецът следва да докаже:
1. възникване на застрахователното събитие;
2. обстоятелството, че процесното събитие представлява покрит от
задължителната застраховка застрахователен риск;
3. предпоставките за ангажиране на гражданската отговорност на лицето,
причинило застрахователното събитие – деянието (механизъм на ПТП),
противоправност на деянието, причинените с него вреди, причинно – следствената
връзка между ПТП и причинените вреди;
4. вида, характера и размера на причинените от процесното събитие вреди на
собствения му автомобил;
5. че по време на настъпване на застрахователното събитие е съществувал
валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, сключен с ответното дружество по отношение на автобус „М. И.“,
рег. № ********.
По делото са отделени за безспорни следните обстоятелства:
възникването на застрахователното събитие – ПТП на 12.05.2024 г. в гр. С. между
автобус „М. И.“, рег. № ******** и л.а. „М. С350“, рег. № ******, собственост на
ищеца;
обстоятелството, че процесното събитие представлява покрит от задължителната
застраховка застрахователен риск;
противоправното деяние (механизъм на ПТП по посочения в исковата молба
начин) на лицето, причинило застрахователното събитие – водачът на автобус
„М. И.“, рег. № ********;
по време на настъпване на застрахователното събитие е съществувал валиден
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, сключен с ответното дружество по отношение на автобус „М.
2
И.“, рег. № ********;
във връзка с процесното ПТП при ответника е образувана щета №
**********/2024 г., по която на 15.05.2024 г. ответникът е заплатил на ищеца
застрахователно обезщетение в размер на 984,33 лв., както се установява и от
представена с исковата молба справка за извършени плащания от 15.05.2024 г.
С отговора на исковата молба се оспорва причинно-следствената връзка между
процесните щети и процесното ПТП, както и тяхната стойност.
От протокол за ПТП от 12.05.2024 г. и от неоспорено от страните заключение на
първоначална и допълнителна съдебна автотехническа експертиза (САТЕ), изготвена
от вещото лице В. Д., се установява, че претендираните щети по увредения автомобил
М. С350 са настъпили в резултат на процесното ПТП от 12.05.2024 г. Според
допълнителното заключение на САТЕ действителната стойност на вредите към датата
на настъпване на застрахователното събитие по средни пазарни цени, като се имат
предвид цените за ремонт на независими сервизи, е 4 312,28 лв., а по най-ниски
пазарни цени, като се имат предвид минималните цени за ремонт на сервизите и
алтернативите за авточасти, - 2 714,56 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна
стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид
и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, монтаж и други, без
прилагане на обезценка. Размерът на дължимото застрахователно обезщетение се
определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума съобразно
стойността на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната
стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към същия
момент (Решение № 59 от 6.07.2017 г. по т. д. № 2367/2015 г. на ВКС, I т. о.; Решение
№ 235 от 27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.). Така при преценката
стойността на процесните щети се взема предвид стойността, определена по средни
пазарни цени към датата на настъпване на процесното ПТП, поради което при общ
размер на вредите от 4 312,28 лв. с приспадане на заплатената сума от 984,33 лв. искът
се явява изцяло основателен за претендирания размер от 3 327,95 лв.
Според справка за извършени плащания от 15.05.2024 г. по щета с номер,
еднакъв с номера на щета, посочен в неоспорен от ответника опис на претенция от
13.05.2024 г., ответникът е извършил плащане в полза на ищеца на сумата от 984,33
лв., от което се установява, че ответникът е бил уведомен по реда на чл. 429 КЗ за
настъпването на застрахователното събитие на 15.05.2024 г., с оглед на което същият
дължи законната лихва при липса на плащане на основание чл. 497 КЗ.
Предвид изложеното, следва уважаване на иска с присъждане на законна лихва
върху главницата от 15.05.2024 г. до изплащане на вземането.
По разноските
Съгласно задължителното тълкуване, дадено с решение на СЕС по дело С-
438/2022 г. въведеният с разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК праг на разноските за
адвокатско възнаграждение - в размер не по-нисък от минималния, определен в
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва
да се счита за ограничение на конкуренцията с оглед на целта по смисъла на чл. 101,
пар. 1 ДФЕС. Посоченото разрешение означава, че при преценката си за размера на
подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в
чиято полза е разрешен спорът, и при приложение на разпоредбата на чл. 78, ал. 5
3
ГПК, съдът не е обвързан от посочените в наредбата минимални размери на
адвокатското възнаграждение, а размерът подлежи на преценка с оглед цената на
предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът,
видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна
сложност на делото (Определение № 2908 от 8.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 1579/2023
г., I т. о.).
Неоснователно е искането на ищеца за присъждане на разноски за държавна
такса над размера от 123,73 лв., за която сума съдът е дал указания на ищеца с
Разпореждане от 27.06.2024 г. по делото.
Ищцовият представител не се е явил на нито едно от съдебните заседания по
делото, като освен исковата молба е подал молба от 04.11.2024 г. за гледане на делото в
негово отсъствие и за увеличение на иска, ведно с писмена защита, а последващи
молби от 11.11.2024 г. и 25.11.2024 г. (втората молба е докладвана след обявяване на
делото за решаване) са с еднакво съдържание като молбата и писмената защита от
04.11.2024 г., от което се извежда, че в случая усилията на защитата при упражняване
на процесуалните права не съответстват на размера на договорения адвокатски
хонорар. С оглед броя на проведените открити съдебни заседания по делото с
участието на ищцов представител, обема на свършената от него процесуална работа и
относително ниския материален интерес по делото ответниковото възражение по чл.
78, ал. 5 ГПК се явява основателно до сумата от 350 лв. за адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
разноски от 648,73 лв. за държавна такса, депозит за експертиза и адвокатско
възнаграждение.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал. 1 вр. чл. 498, ал. 3 вр. чл. 493, ал, т. 2 КЗ
„ЗЕАД БВИГ“ ЕАД, ЕИК: ********, седалище и адрес на управление: гр. С., пл. „П.“
№ 5, в качеството му на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите да заплати на Х. Ф. З., ЕГН: **********, адрес: гр.
К., бул. „О.“ № 36В, ет. 5, ап. 45, сумата от 3 327,95 лв., представляваща непогасен
остатък от дължимо застрахователно обезщетение за имуществени вреди по л.а. „М.
С350“, рег. № ******, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 12.05.2024 г. в гр.
С., кв. Д., на кръстовището на ул. „Б. Д.“ и ул. „П.“, по вина на водача на автобус „М.
И.“ с рег. № ********, чиято гражданска отговорност към датата на ПТП е
застрахована при ответното дружество и за което при ответника е образувана щета №
**********/2024г., ведно със законната лихва от 15.05.2024 г. до изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ЗЕАД БВИГ“ ЕАД, ЕИК: ********,
седалище и адрес на управление: гр. С., пл. „П.“ № 5, да заплати на Х. Ф. З., ЕГН:
**********, адрес: гр. К., бул. „О.“ № 36В, ет. 5, ап. 45, сумата от 648,73 лв. –
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5