Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 975
гр.
Пловдив, 23.5.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на 13.05.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ
при
участието на секретаря Станка Деведжиева, като разгледа докладваното от съдията
АНД № 2556/2019 г. по описа на ПРС, I наказателен състав, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ ЕАД против Наказателно постановление № К-0047757/18.12.2018г., издадено
от Директора на Регионална дирекция на
Комисия за защита на потребителите за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик,
Хасково, Кърджали и Стара Загора, с което на ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД е наложена
имуществена санкция в размер на 1000 лв. за допуснато нарушение на чл. 113,
ал.2 ЗЗП
С
жалбата се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП-
сочи се, че в АУАН и НП не са описани обстоятелствата, при които е констатирано нарушението, както и
че констатираното деяние не е
съставомерно, доколкото макар и след изтичане на едномесечния срок рекламацията
била удовлетворена. Счита се, че имуществената санкция е неправилно
индивидуализирана. В условията на евентуалност се моли за приложение на чл. 28 ЗАНН.
Въззиваемата страна взема
становище за неоснователност на жалбата
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против
акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с
приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и
служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са
налице основания за неговото изменяне
по следните съображения:
В АУАН и НП е приета за
установена следната фактическа обстановка:
На 15.08.2018г. в магазин
„Теленор" , находящ се в гр.Пловдив, ул. „Перущица" 8, МОЛ Пловдив е
извършена проверка от органи на КЗП.
Повод за извършената проверка е
жалба от потребител, заведена с вх.№ П-03-1156/08.08.2018г. в КЗП гр.Пловдив.
Жалбата на потребителя касае
рекламация на мобилен телефон НТС Desire 828, закупен от „Теленор
България" ЕАД на 11.11.2016г., с IMEI 357254070472396, който не е приведен
в съответствие с договора за продажба в едномесечен срок от предявяване на
рекламацията.
Съгласно изложеното в жалбата,
телефонът на потребителя е дефектирал и на 02.07.2018г. е предявен за
рекламация в магазин „Теленор", гр.Пловдив, ул. „Перущица" 8, МОЛ
Пловдив. Към жалбата е приложено копие на Протокол за приемане на устройство №
*********/02.07.2018г.
Потребителях твърди в жалбата, че
до 08.08.2018г. устройството не е върнато от сервиз и иска съдействие от страна
на КЗП за решаване на проблема.
Целта на извършената проверка е
изясняване на изложените в жалбата факти и обстоятелства и спазване
изискванията на Закона за защита на потребителите.
В хода на проверката е
установено, че рекламацията на потребителя на посоченото по-горе устройство е предявена
пред търговеца и заведена под № ********* на 02.07.2018г. Установено е също, че
мобилният телефон на потребителя в момента на проверката е в търговския обект с
придружаващите го документа: Сервизен протокол № *********/10.07.2018г. от
приемането на устройството в сервиз „Теленор"; документ от сервиз
„Булграм" ЕООД, в който е посочено, че е извършен ремонт, състоящ се в
смяна на батерия, констатиран дефект и отстранена повреда; Гаранционна карта.
С КП № К-2642655/15.08.2018г. е
изискано търговецът да представи писмено становище по жалбата и документи, удостоверяващи, че търговецът е спазил едномесечния срок за
привеждане на мобилния телефон на потребителя в съответствие с договора за
продажба.
На 31.08.2018г. по електронната
на поща на КЗП РД Пловдив *******@***.** са получени писмено становище на
..Теленор България" ЕАД по жалбата на потребителя и Акт за удовлетворяване
на рекламация, издаден на 30.08.2018г.,
от който е видно, че рекламацията на мобилен телефон НТС Desire 828 с IMEI
357254070472396, е удовлетворена чрез замяна на устройството с друго.
Представените документа са заведени с вх.№ П-03-1156/31.08.2018г. в
деловодството на КЗП, РД Пловдив.
Видно от представения Акт за
удовлетворяване на рекламация, търговецът „Теленор България" ЕАД не е
привел стоката - мобилен телефон НТС Desire 828 с IMEI 357254070472396 в
съответствие с договора за продажба в рамките на един месец, считано от
предявяването на рекламацията - устройството е предявено за рекламация на
02.07.2018г., а е върнато на потребителя на 30.08.2018г.
Нарушението е извършено на
03.08.2018г. (с изтичане на едномесечния срок за удовлетворяване на
рекламацията, считано от приемането й) и е установено на 31.08.2018г. с
приемане на представените от „Теленор България" ЕАД с вх.№ П-03-1156/31.08.2018г.
документи.
Съдът намира, че приетото за
установено в АУАН и НП изцяло кореспондира с реализиралото се в
действителността.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на Констативен протокол №
К-2655353, Акт за удовлетворяване на
рекламация, Констативен протокол 2642655, протокол за приемане на устройство,
извадка от регистър на рекламациите, сервизен протокол, гаранционна карта, както и въз основа на показанията на
актосъставителя, който разпитан в съдебно заседание, категорично потвърди
констатациите, отразени в АУАН.
В посочените доказателствени материали не са
налице противоречия, същите еднопосочно и взаимодопълващо се разкриват
фактическата обстановка, посочена по-горе, поради което и съдът изцяло ги
кредитира.
Въз основа
на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Не е
оспорено по делото, а и от приложените по
делото Заповеди
№ 390 ЛС/ 22.04.2015г. и
289/22.04.2015г. се установяват компетентността на актосъставителя и на
административно наказващия орган.
При
съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл.
34 ЗАНН. АУАН е издаден на 26.09.2018г., а НП - на 18.12.2018г., тоест преди
изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН.
При
съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения,
довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата
обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в
АУАН, така и в НП подробно са изброени обективните признаци на допуснатите
нарушения и нарушените правни норми. Изключително подробно са описани
обстоятелствата при които е допуснато нарушението, поради което и изричното
възражение на жалбоподателя в този смисъл се явява неоснователно.
Законосъобразен е изводът, че с констатираното деяние
жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 113, ал.2 ЗЗП. Неоснователен е
доводът на жалбоподателя, че извършеното е несъставомерно, доколкото макар и
със закъснение е удовлетворил рекламацията. От граматическото тълкуване на
разпоредбата на чл. 113, ал.2 ЗЗП следва, че нормата въвежда като нарушение от
страна на търговеца, както
неправомерния отказ да се удовлетвори рекламацията въобще, така и закъснялото й удовлетворяване
след изтичане на законоустановения
едномесечен срок за това. Действително втората форма на изпълнителното
деяние е с по-ниска степен на обществена опасност от първата, но това не води
до цялостна несъставомерност на деянието, доколкото ЗЗП гарантира не само правото на потребителя до получи
привеждане на закупената от него
стока в състояние годно за употреба, но и възможността това право реално да бъде реализирано в срок,
който законодателят е сметнал за справедлив
и разумен, а именно 1 месец от предявяване на рекламацията.
Че удовлетворяването на
рекламацията след изтичане на едномесечния срок, предвиден в закона е съставомерно като нарушение по чл. 113,
ал.2 ЗЗП е и трайната практика на административен съд Пловдив- Решение № 327 от 13.02.2019 г. по
к. адм. н. д. № 3659 / 2018 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 604 от 23.03.2015 г. по н. д. № 241 / 2015 г. на XXIII състав на
Административен съд – Пловдив.
В този смисъл е трайната практика
на останалите административни съдилища от страната- Решение № 258 от 22.04.2019
г. по к. адм. н. д. № 39 / 2019 г. на XI състав на Административен съд -
Пазарджик, Решение № 2359 от 04.4.2019 г. по адм.д. № 1228/2019 г. на
Административен съд - София, Решение от 12.03.2019 г. по к. адм. н. д. № 10 /
2019 г. на VIII състав на Административен съд - Русе, Решение от 17.12.2018 г.
по к. адм. н. д. № 10369 / 2018 г. на Административен съд - Велико Търново
Приложена е правилната санкционна
норма чл. 222а ЗЗП. Некоректно е индивидуализиран обаче размера на санкцията,
който следва да бъде наложен на жалбоподателя. АНО е пропуснал да отчете като
смекчаващи обстоятелства факта, че нарушението е извършено за първи път и
обстоятелството, че все пак макар и със закъснение рекламацията е удовлетворена.
Освен това в НП не са изложени конкретни
мотиви, които са мотивирали АНО да наложи санкция по-висока от
минималната. Гореизложеното налага изменение на НП като размера на наложената
имуществена санкция бъде намален до предвидения в чл. 222а минимум-500 лева.
В случая е неприложим чл. 28 ЗАНН, доколкото не са налице обстоятелства, които да говорят за по-ниска степен
на обществена опасност на деятелността на жалбоподателя от типичните нарушения
от този тип. Действително по-горе бяха констатирани обстоятелства, които водят
до намаляване на степента на обществена опасност на извършеното и са основание
за намаляване размера на имуществената санкция до предвидения в закона минимум.
Налице са и обстоятелства, които
обаче изключват по-нататъшна снизходителност спрямо нарушителя.
Като такова обстоятелство следва
да се посочи сравнително дългия срок до отстраняване на нарушението. При
предвиден в закона срок за удовлетворяване на рекламацията в размер на 1 месец
същата е била отстранена след почти 2 месеца. Следва да се отбележи и че
отстраняването на нарушението не е станало доброволно по инициатива на
жалбоподателя, а след като
потребителят е бил принуден поради забавянето да сигнализира КЗП и КЗП
е изпратила нарочно искане до нарушителя за отстраняване на нарушението и
даване на обяснения по случая.
Обществената опасност на
конкретния случай се повишава значително и от
естеството на стоката, която не е била преведена в техническа
изправност в срок, а именно мобилен
телефон, като е ноторно известно, че на съвременния етап от развитието
на обществото мобилния телефон е от изключително важно значение за нормално
протичане ежедневието на потребителя.
Изключват приложението на чл. 28 ЗАНН и обстоятелствата при които е
извършено нарушението. От жалбоподателя не са изложени твърдения, а не са и
представени доказателства за наличие на някакви обективни причини, които са наложили забавата. Нещо повече
от приложената по делото документация е видно, че процесният телефон е изпратен
в сервиз повече от една седмица след приемане на рекламацията, което само по
себе си е предпоставка за допускане на нарушението.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №
К-0047757/ 18.12.2018г., издадено от
Директора на Регионална дирекция на Комисия за защита на потребителите
за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, като
НАМАЛЯВА размера на имуществената
санкция наложена на ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД за допуснато нарушение на чл. 113,
ал.2 ЗЗП от 1000 на 500 лева.
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала.
С. Д.