Решение по дело №586/2024 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 3184
Дата: 22 октомври 2024 г. (в сила от 22 октомври 2024 г.)
Съдия: Галина Динкова
Дело: 20247240700586
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 юли 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 3184

Стара Загора, 22.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Стара Загора - II тричленен състав, в съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ

При секретар ЗОРНИЦА ДЕЛЧЕВА и с участието на прокурора ПЕТЯ ИВАНОВА ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ДИНКОВА канд № 20247240600586 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационната жалба на Директора на Регионална Дирекция по горите – Стара Загора против Решение № 119/10.05.2024 г., постановено по АНД № 1247/2023 г. по описа на Районен съд – Казанлък в частите му, с които Наказателно постановление № 406 от 08.09.2023 г., издадено от Началник на РДГ - Стара Загора е отменено, а именно: в частта му с наложена на основание чл.84 ал.1 от ЗЛОД глоба в размер на 200лв и в частта му за отнемане в полза на държавата на нарезна ловна карабина „Titan Rossler 308 Win“ с № 1115 и на лек автомобил [Марка], модел „Витара“, с рег. № [рег. номер].

Твърди се че решението е незаконосъобразно като постановено при неправилно приложение на материалния закон. Установените по делото факти сочат на съзнателно извършване на лов без писмено разрешително, тъй като санкционираното лице и ловец, придобил право дори на подборен лов. Нарезната му карабина е подготвена за стрелба при появата на дивеч, а цевта е заредена с боеприпас, което пести време. Използвал е и забранени средства за лов, а именно моторно превозно средство. От показанията на свидетелите се установява съзнаването на липсата на писмено разрешително за лов, тъй като ловецът е бързал да скрие из колата си боеприпасите и пълнителите на оръжието. Това суетен, макар и да не е наказуемо деяние само по себе си показва, че П. е съзнавал извършването на административното нарушение по чл.83м от ЗЛОД, поради което отсъствието на констатация, че му е липсвало писмено разрешително за лов не е засегнало правото му на защита. Той е наясно, че ловът е разрешен само с писмено разрешително за лов. Съдът е установил от показанията на свидетелите, че от П., преди съставяне на акта, многократно е изисквано да представи писмено разрешително за лов, но той не го е представил. Следователно на наказаното лице е съобщена причината, поради която му се съставя АУАН и е бил наясно каква защита изисква обвинението. С въззивната си жалба наказаното лице не е навело съответно оплакване за нарушено право на защита, поради не съобщаване на причините за съставяне на АУАН, нито сочи да е имал писмено разрешително за лов, включително и в хода на устните състезания. Въпреки това съдът е приел, че именно правото му да се защити е накърнено. Вписването в АУАН на нарушените разпоредби също са дали нужната на санкционираното лице информация, което съдът при неправилно приложение на закона отрича. АНО е направил проверка за съществуване на съставомерните фактически обстоятелства, при която е констатирал, че санкционираното лице е ловец и членува в СНЦ „Ловно рибарско дружество Сокол“. Същото дружество стопанисва ловния район, където е извършено нарушението и само това дружество може да издава разрешителни за лов на стопанисваната от него територия. Резултатът от проверката е доказал, че на санкционираното лице не е издадено писмено разрешително за лов на 06.05.2023г. Изискана е допълнителна информация и от ТП ДЛС „Мазалат“ и от ОД на МВР Стара Загора . След като се е убедил, че деецът действително не притежава разрешително за лов за 06.05.2023г в посочения ловно стопански район, АНО е издал и Наказателното постановление. Съдът е приел, че деецът е извършил нарушението по чл.83м от ЗЛОД, поради което е следвало да потвърди Наказателното постановление в тази му част, но вместо това го е отменил като е отменил и кумулативно наложеното отнемане на средствата за извършване на нарушението. Безспорно е установено нарушението, вината и неговият автор, поради което и на основание чл. 53 ал.2 от ЗАНН, допуснатата не редовност в АУАН не е пречка за издаване на Наказателното постановление. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се потвърди издаденото наказателно постановление в отменените му части. С оглед този изход от спора е направено искане за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт за двете съдебни инстанции.

Решението е обжалвано и от Х. П. П. в частта му, с която е изменено Наказателно постановление № 406 от 08.09.2023г, издадено от Директора на РДГ Стара Загора като наложеното на основание чл. 83м вр. с чл.65 т.10 от ЗЛОД административно наказание „глоба“ е намалено от 1100,00лв на 200,00лв. Твърди, че след като е отменено НП в частта му за наложена на основание чл.84 ал.1 от ЗЛОД глоба и в частта му за отнемането в полза на държавата на средствата за извършване на това нарушение, не може да бъде прието, че е осъществен състава на чл. 83м вр. с чл.65 т.10 от ЗЛОД – лов със забранено средство. Не може да бъде наложено наказание на основание чл. 83м вр. с чл.65 т.10 от ЗЛОД след отмяната на наказателното постановление в частта му за нарушение по чл.84 ал.1 от същия закон. Иска от съда да бъде отменено Решение №119/10.05.2024г, постановено по АНД №1247/23г по описа на РС Казанлък в частта му, с която е изменено НП №406/25.09.2023г издадено от Директора на РДГ Стара Загора като е намален размера на наложената на основание чл.83м вр. с чл.65 т.10 от ЗЛОД глоба от 1100лв на 200лв и вместо него да се постанови друго за отмяна на същото Наказателно постановление в посочената му част. Претендира възнаграждение за един адвокат пред двете съдебни инстанции, чийто размер да се присъди изцяло на основание отмяна на всички наложени с процесното наказателно постановление административни наказания.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателите касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационните жалби са подадена в законово установения срок, от надлежни страни за които съдебният акт в съответната обжалвана част е неблагоприятен и са процесуално допустими.

Разгледана по същество и двете жалби са неоснователни.

Производството пред Районен съд – Казанлък съд се е развило по жалба на Х. П. П. против Наказателно постановление № 406/08.09.2023г., издадено от Директора на Регионална Дирекция по горите – Стара Загора с наложени на Х. П. П. административни наказания, както следва: 1.глоба в размер на 200лв на основание чл.84 ал.1 предл второ от ЗЛОД за това, че на 06.05.2023г на територията на ЛСР П. баня, в териториалния обхват на ЛРД „Сокол“ Казанлък ловува по смисъла на чл.43 ал.3 от ЗБЛОД без писмено разрешително за лов, като се движи извън населено място, а именно по горски път в Ловно стопански район П. баня, отдел 191, в местност „Кръстопътя“, ловище „Маркови ниви“ ІІІ,в землището на село Виден, община Павел баня с лек автомобил [Марка], модел Витара, с рег. №[рег. номер], в която държи в сглобено състояние, заредена с един боеприпас, без калъф или куфар, нарезна ловна карабина Ттитан Rossier 308 Win №1115. Ловната карабина е оборудвана с монтирани на нея супресор /заглушител/ и оптичен прибор BSA4-16X44AOEY и кумулативното предвидено в чл.94 ал.1 от ЗЛОД лишаване от право на ловуване за срок от три години за това, че на 06.05.2023г на територията на ЛСР Павел баня в териториалния обхват на ЛРД „Сокол“ Казанлък в ЛСР Павел баня, отдел 191, в местност „Кръстопътя“, ловище „Маркови ниви“ ІІІ, в землището на село Виден е извършил нарушение по чл. 84 ал.1 от ЗЛОД като е ловувал без разрешително за лов, а на основание чл.95 от ЗЛОД е постановено отнемане в полза на държавата на нарезната ловна карабина и на моторното превозно средство . 2. глоба в размер на 1 100лв за това, че в нарушение на забраната по чл. 65, т.10 от ЗЛОД, на 06.05.2023 г. на територията на ЛСР Павел баня, в териториалния обхват на ЛРД „Сокол“ Казанлък, лицето Х. П. ловува със забранени средства и методи, а именно: с МПС л.а. [Марка], модел Витара, с рег. № [рег. номер], с което се движи извън населено място по горски път в ловностопански район Павел баня, отдел 191, в местност „ Кръстопътя“, ловище „Маркови ниви“ ІІ, в землището на с. Виден, общ. Павел баня, като държи в МПС в сглобено състояние заредена с един боеприпас, без калъф или куфар, нарезна ловна карабина Титан, Rossler 308 Win с № 1115.

За да отмени НП в частта му с наложени на основание чл. 84 ал.1 предл.второ и чл. 94 от ЗЛОД глоба в размер на 200лв и лишаване от право на лов за срок от три години, както и следващите се от извършване на това нарушение отнемане на средствата за лов – нарезна ловна карабина и моторно превозно средство, въззивният съд се е позовал на това, че в съставения АУАН не е констатирана липсата на писмено разрешително за лов.

Решението на Казанлъшкия районен съд в тази му част е правилно.

Видно от касационната жалба за съществуване на съставомерното фактическо обстоятелство – без писмено разрешително за лов, е извършена и проверка при компетентното ЛРД „Сокол“, но съставът на чл.84 ал.1 от ЗЛОД се осъществява, чрез три форми на изпълнително деяние. Първата е без редовно заверен билет за лов, а втората е при редовно заверен билет за лов, но без писмено разрешително за лов. Следователно достатъчно е да не бъде представен и установен заверен билет за лов, за да се квалифицира лова като административно нарушение по чл. 84 ал.1 от ЗЛОД, а когато бъде представен, но липсва писмено разрешително. Третата форма е ловуване извън определените в разрешителното места, но без да е убит или уловен дивеч. Формално е административното нарушение по чл.84 ал.1 от ЗЛОД, което може да бъде извършено по една от трите форми на изпълнително деяние и някоя от тях – установената на място, следва да бъде описана в АУАН. В противен случай е установен само лов, но без да е ясно кое фактическо обстоятелство определя поведението като административно нарушение. Вярно е, че във въззивната си жалба наказаното лице не сочи оплакване за нарушено право на защита, а изисква доказателства за компетентност на актосъставителя и на административно наказващия орган, както и разпит на двама свидетели, единият от които е старши полицай в полицейски участък Павел баня, който не е посочен като свидетел по установяване на нарушението. Въпреки това непълнотата на фактическото обвинение е пречка за АНО да установи, че безспорно деянието е извършено от лицето, срещу което е съставен АУАН и при това виновно. Не може да се проверяват факти, които имат съставомерни признаци на административното нарушение, които не са установени с АУАН. Административното обвинение може да се измени само правно, когато в хода на разследване на спорните обстоятелства отпаднат въведени с АУАН съставомерни факти. Наказателното постановление решава въпроса за административно наказателната отговорност – извършено нарушение, неговия автор и вината му въз основа на повдигнатите с АУАН фактически обвинения, за установяване на които се извършва разследване, когато същите се оспорят от привлеченото към наказателно отговорност лице или по инициатива на административно наказващият орган. Последният не повдигна обвинение – не сочи нови съставомерни факти, срещу които лицето няма възможност да възрази и да бъдат разследвани преди да бъде разрешен въпроса за административно наказателната му отговорност с издаване на наказателното постановление. За извършването на нарушения от категорията на абсолютните съдът следи служебно и без да е наведено съответно оплакване. Ето защо съдът при правилно приложение на материалния закон е отменил наказателното постановление в частта му с наложени на основание чл.84 ал.1 вр. с чл. 94 ал.1 от ЗЛОД кумулативно предвидени административни наказания – глоба в размер на 200лв и лишаване от право на лов за срок от три години, а след отмяната на наказателното постановление в тази му част е дължал отмяна и на постановеното отнемане в полза на държавата на средствата за извършване на лов.

По касационната жалба на наказаното лице, съдът намира следното:

Отмяната на НП в частта му с наложени на основание чл.84 ал.1 вр. с чл.94 ал.1 от ЗЛОД административни наказания за лов без писмено разрешително не изисква отмяна и на НП в частта му за наложена глоба на основание чл.83м вр. с чл.65 т.10 от ЗЛОД. Както се посочи и по-горе, съдът е отменил наложените наказания за извършено нарушение по чл. 84 ал.1 предл второ от ЗЛОД – лов без писмено разрешително, защото това главно съставомерно фактическо обстоятелство не е посочено в АУАН, а не защото е установено, че на посочените дата, час, място и начин не е извършван лов от санкционираното лице. Съставът на чл.83м вр. с чл.65 т.10 от ЗЛОД не изисква ловуване при условията на чл.84 ал.1 от същия закон, за да се твърди, че е отпаднал съставомерен елемент и е налице основание за отмяна на НП и в тази му част, в която е само изменено. Изпълнителното деяние по чл.83м от ЗЛОД е ловуване със средства и/или по начин, който е забранен от чл.65 от същия закон и именно тази особеност на лова го квалифицира правно като административно нарушение. Деянието е прието за установено, поради което съдът е приложил правилно материално закон като е изменил наказателното постановление. Относно правилното приложение на закона при изменение размера на административното наказание настоящата инстанция не може да се произнася, поради липса на съответна жалба от АНО, което влече прилагане на забраната за влошаване положението на наказаното лице, когато то обжалва неблагоприятно за него решение на въззивния съд.

С обжалваното решение въззивният съд е приложил правилно материалния закон към установените от него факти, поради което следва да бъде оставено в сила изцяло.

При този изход от спора на нито една от двете страни не се дължат разноски за настоящата съдебна инстанция.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 119 от 10.05.2024 г., постановено по АНД № 1247/2023 г. по описа на Районен съд – Казанлък

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

Председател:
Членове: