Решение по дело №59/2021 на Районен съд - Кубрат

Номер на акта: 24
Дата: 25 юни 2021 г. (в сила от 1 февруари 2022 г.)
Съдия: Диана Пенчева Петрова Енева
Дело: 20213320200059
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 април 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 24
гр. Кубрат , 25.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, II - РИ СЪСТАВ в публично заседание на
девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана П. Петрова Енева
при участието на секретаря Павлина П. Петрова
като разгледа докладваното от Диана П. Петрова Енева Административно
наказателно дело № 20213320200059 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 21-0290-000094/ 12.03.2021 г. на началник група
„Охранителна полиция“, РУМВР – Кубрат, при ОДМВР – Разград, оправомощен с Заповед
№ 8121з-515/ 14.05.2018 г. на директора на ОДМВР – Разград, на Б. ИСМ. СЮЛ., ЕГН
********** от г**, е наложено административно наказание глоба в размер на 20.00 лв., на
основание чл.183, ал.2, т.3, предл. първо, ЗДвП, за извършено нарушение по чл.6, т.1 от
ЗДвП, както и административно наказание глоба в размер на 50.00 лв., на основание
чл.183, ал.4, т.7, предл. второ, ЗДвП, за извършено нарушение по цитирания, тъй като на
04.02.2021 г., около 10.00 часа в град Кубрат на кръстовището на ул. „Цар Иван Асен II“ и
ул. „Цар Симеон“, управлявайки лек автомобил „Сузуки“, модел „Гранд Витара, с рег. № **,
собственост на Л.И. от **, при наличие на пътен знак Б2 „Спри!Пропусни движещите се по
пътя с предимство.“, не спрял и продължил движението си по ул. „Цар Освободител“;
превозвал е пътник на предна дясна седалка без поставен обезопасителен колан.
Недоволен от така издаденото НП е останал Б. ИСМ. СЮЛ., който обжалва същото
изцяло, с оплакване за незаконосъобразност поради, цитирам: „издадения санкционен акт е
необоснован, недоказан, несправедлив и незаконосъобразен“.
Въззиваемата страна не изпраща представител и не ангажира становище по жалбата.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, както и посочените в жалбата отменителни основания, намира за установено
следното: Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от легитимирано за това лице
1
и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С Наказателно постановление № 21-0290-000094/ 12.03.2021 г. на на началник група
„Охранителна полиция“, РУМВР – Кубрат, при ОДМВР – Разград, оправомощен с Заповед
№ 8121з-515/ 14.05.2018 г. на директора на ОДМВР – Разград, на жалбоподателя са
наложени административните наказания, докладвани по – горе.
Безспорно се установи, че на посочената дата, време и място, жалбоподателят е
управлявал описаното моторно превозно средство. Бил спрян от мл. ПИ Ш.Х., от състава на
РПУ на МВР – гр. Кубрат, за извършване на проверка, след като Ш. Х., заедно колегата си
по длъжност и дежурство – св. Й. п. Г., видяли управляваното МПС, при наличие на пътен
знак Б2 „Спри!Пропусни движещите се по пътя с предимство.“ в посоката му на движение,
не спрял и продължил движението си по ул. „Цар Освободител“, както и че превозва пътник
на предна дясна седалка без поставен обезопасителен колан. Извършила проверка на
документите на водача и автомобила; уведомила го, че е извършил две нарушения като не е
спрял на знака Б2 на улица „Хан Крум” и като превозва в автомобила пътник без поставен
обезопасителен колан, за което ще му състави АУАН – серия Д, бл. № 379187/ 04.02.2021 г.,
рег. № 96/ 04.02.2021 г.; предявил акта на нарушителя, който го подписал, като не оспорил
твърденията на актосъставителя, видно от изричното вписване: „възражения: нямам“. След
изтичане на срока за допълнителни възражения, актосъставителя изпратил АУАН за
произнасяне, в резултат на което сезиране последния е издал атакуваното в настоящото
производство НП. Видно от НП, административнонаказващият орган е приел въз основа на
изложената в АУАН фактическа обстановка, че Б. ИСМ. СЮЛ., ЕГН **********, виновно е
нарушил разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП, като не е съобразил своето поведение с пътния
знак „Спри! Пропусни движещите се по път с предимство.” - неспирайки, поради което и на
основание чл.183,ал.2, т.3 от ЗДвП му наложил административно наказание “глоба” в размер
на 20.00 лв., както и че виновно е извършил нарушението, визирано в хипотезата на чл.183,
ал.4, т.7, предл. второ, ЗДвП – превозва пътник, който не изпълнява задължението за
използване на предпазен колан, налагайки за извършването на същото адм. наказание,
предвидено с цитираната – “глоба” в размер на 50.00 лв.
Безспорно, от показанията на разпитаните свидетели и приобщените към
доказателствения материал по делото писмени доказателства, се установи, че
жалбоподателят е извършил всяко от деянията, квалифицирано като нарушение на правило
за поведение на водача на МПС, както те са предписани с разпоредбата на чл.6, т.1 и чл.
183,ал.2, т.3 от ЗДвП. Актът е съставен редовно, не страда от пороци, поради което
съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП същият има доказателствена сила до доказване на противното.
Св. Ш.Х., както и св. Й.Г., потвърждават длъжностните си качества, възложените им
контролни функции за съответните ден и място, вкл. за актосъставителя в изпълнение на
Заповед № 3303 – 3274/ 06.12.2019 г., приета като доказателство по делото; св. Й. Г.
потвърждава категорично констатациите на контролния орган и са в подкрепа на фактите,
изложени в акта за установяване на нарушението. Както заявяват и двамата, недвусмислено,
2
непосредствено са възприели извършването и на двете нарушения като са имали перфектна
видимост към мястото на извършването им.
Показанията на водения от жалбоподателя свидетел – К. С., не допринасят за
установяване на факти, различни от установените с показанията на длъжностните лица – св.
Ш. Х. и Й. Г., обратно на това съставляват пряко установяване на времето и мястото на
извършване на нарушенията, станали повод жалбоподателят да бъде спрян за проверка от
контролния орган, както и за предявяване на обвинения в извършването им; свидетелят дава
показания, че действително е пътувал в автомобила, управляван от водача, без поставен
предпазен предпазен колан, за което е ангажирана и личната му отговорност като му е
наложена глоба с фиш, както й е ангажирана отговорността на водача, негов клиент, в
качеството му на адвокат.
Предвид изложеното, съдът приема за неоснователни оплакванията на жалбоподателят
за недоказаност на предявеният му АУАН.
Неоснователно е и оплакването, че АУАН е издаден от некомпетентен орган, с оглед
представените по инициатива на съда от АНО документи – заповеди, в частност Заповед №
3303-3274/ 06.12.2019 г. на директора на ОДМВР – Разград.
Изложеното обуславя редовност на акта за нарушение, който, от друга страна,
доколкото отразените в него констатации не са опровергани, сам по себе си е доказателство
за нарушението съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП. Не страда от нередовности и атакуваното НП.
При установените факти съдът намира, че жалбоподателят е осъществил състава на
административните нарушения, за които е ангажирана административнонаказателната му
отговорност. От обективна страна същият, несъмнено като водач на моторно превозно
средство, е нарушил задълженията си като участник в движението, неспирайки на пътен
знак, предписващ задължително спиране, както и превозвайки пътник, който не е поставил
предпазния си колан, возейки се на седалката до него. От субективна страна деянията са
извършени небрежно, тъй като жалбоподателят като правоспособен водач е бил длъжен да
знае правилата за движение, предписвани със знак Б2 - чл.6, т.1 от ЗДвП, както и с
разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т. 7 ЗДвП и да съобрази поведението си на пътя с тях.
Деянието несъмнено са обявени за наказуеми в разпоредбата на чл. 183, ал. 2 и ал. 4 ЗДвП.
Налице са предпоставките за носене на административнонаказателна отговорност.
Санкциите глоба за извършените нарушения са правилно определени в рамките на
законовия минимум, поради което обсъждането на размера на наказанието е безпредметно.
Ето защо и като не намери основания за отменяване или изменяване на атакуваното
наказателно постановление, както и за присъждане на разноски по делото, с оглед искането
на жалбоподателя и изхода от делото, на основание чл. 63, ал. 2, т 5 и чл. 63д ЗАНН съдът
3

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0290-000094/ 12.03.2021 г. на
началник група „Охранителна полиция“, РУМВР – Кубрат, при ОДМВР – Разград,
оправомощен с Заповед № 8121з-515/ 14.05.2018 г. на директора на ОДМВР – Разград, с
което на Б. ИСМ. СЮЛ., ЕГН ********** от г**, е наложено административно наказание
глоба в размер на 20.00 лв., на основание чл.183, ал.2, т.3, предл. първо, ЗДвП, за
извършено нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП, както и административно наказание глоба в
размер на 50.00 лв., на основание чл.183, ал.4, т.7, предл. второ, ЗДвП, за извършени
нарушения по цитираните, като законосъобразно.
Оставя искането на Б. ИСМ. СЮЛ., ЕГН ********** от г**, за присъждане на
разноските му по делото, претендирани в размер на 300.00(триста) лева, в тежест на РУМВР
– Кубрат, при ОДМВР – Разград, без уважение, като неоснователно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС – Разград в 14 – дневен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________
4