Решение по дело №318/2017 на Окръжен съд - Разград

Р Е Ш Е Н И Е

№

08.11.2021 г., гр. Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публичното съдебно заседание, проведено на 06.10.2021 г., в състав:

председател: Атанас Христов

при секретаря Н. Р. като разгледа докладваното от съдията Атанас Христов гражданско дело № 318 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на производството са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 153, ал. 1, вр. § 5, ал. 2 от ЗПКОНПИ предявени на 20.12.2017 г. от Комисия за противодействие на корупцията и
за отнемане на незаконно придобитото имущество /КПКОНПИ/, срещу ответниците:

- М.С.Е., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***

- С.Т.Е., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***

Ищецът Комисия за противодействие на корупцията и
за отнемане на незаконно придобитото имущество /КПКОНПИ/ твърди, че срещу ответника М.С.Е. е повдигнато обвинение, а в последствие на 10.07.2014г. по НОХД № 170/2014г. по описа на Окръжен съд – Разград, е одобрено споразумение, с което същият е признат за виновен за престъпление за виновен в извършено престъпление по чл.252, ал.2, предл.2 във вр. с ал.1 НК и по чл.255, ал.1, т.1 НК, които престъпления попадат в обхвата на чл. 22, ал. 1, т. 17 и т. 18 ЗОПДНПИ /отм./. Вторият ответник е съпруг на първия ответник.

Подробно са описани придобитите и отчуждени от всеки от ответниците недвижими имоти и МПС, участие в търговски дружества, описана е получената данъчно-осигурителна информация и банкова информация за движението по банковите сметки на ответниците за целия проверяван период. Описани са получените данни за подадените от ответниците ГДД, както и извършените проверки. В искането са описани обичайните разходи за издръжка по данни на НСИ за съответното домакинство за проверявания период, като са индивидуализирани данните за всяка календарна година.

Поддържа, че в хода на извършената по отношение на ответниците проверка по чл. 27, ал. 3 от ЗОПДНПИ /отм./ е установила значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице за сумата в размер на 444 058,77 лева, като иска от съда да постанови решение, с което да отнеме в полза на държавата от ответниците имущество, както следва:

На основание чл. 63, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 62 от ЗОПДНПИ от М.С.Е.:

Сумата в размер на 25 663,55 лв., представляваща левова равностойност на върнати веществени доказателства (банкноти в лева и евро) по н.о.х.д.№170/2014 г. по описа на Окръжен съд - Разград;

Сумата в размер на 5 150 лв., представляваща върната сума през 2010 г. по предоставен заем на лицето Ш.А.Ф.;

Сумата в общ размер на 9 153,28 лв., представляваща предоставен и не върнат заем на лицето Д.Х.К.;

Сумата в общ размер на 7 236,57 лв., представляваща предоставен и не върнат заем на лицето Г.Х.И.;

Сумата в размер на 9 800 лв., представляваща върнати средства по предоставен заем на лицето Ю.З.Х.;

Сумата в размер на 11 600 лв., представляваща върнати заемни средства по препдоставен заем на лицето Р.С.А.;

Сумата в размер на 41 500 лв., представляваща върнати заемни средства по препдоставен заем на лицето А.К.В.;

Сумата в размер на 2 500 лв., представляваща върнати заемни средства по препдоставен заем на лицето Ю.З.Х.;

Сумата в размер на 26 275,52 лв., представляваща получени чрез системата Western Union преводи;

Сумата в размер на 1 700 лв., представляваща преводи от трети лица по разплащателна сметка в лева № 13464138 в „БДСК“ ЕАД - ФЦ Разград, с титуляр М.С.Е.;

Сумата в общ размер на 48 895,75 лв., представляваща преводи от трети лица по разплащателна сметка в евро № 19688992, в „Банка ДСК“ ЕАД - ФЦ Разград с титуляр М.С.Е.;

Сумата в размер на 11 461,15 лв., представляваща касови вноски и преводи от трети лица по спестовен влог в евро №BG90 РIRВ 91704601916131 в „Банка Пиреос България“ АД - клон Разград, с титуляр М.С.Е.;

Сумата в размер на 500,47 лв., представляваща касови вноски и лихви безсрочен влог в щатски долари № BG 88 IАВG 74604100324600 в „Интернешънъл асет банк“ АД - клон Разград с титуляр М.С.Е..

На основание чл. 63, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 62 от ЗОПДНПИ от С.Т.Е.:

Сумата в размер на 5 309,86 лв., представляваща касови вноски и лихви по срочен депозит в лева № 19894021 в „Банка ДСК“ - ФЦ Разград, с титуляр С.Т.Е.;

Сумата в размер на 2 387,50 лв., представляваща касови вноски по банкова сметка *** № 800232016097030 в „ОББ“ АД, с титуляр С.Т.Е.;

Сумата в размер на 3 087,41 лв., представляваща касови вноски по банкова сметка *** №800234417530810 в „ОББ“ АД с титуляр С.Т.Е.;

Сумата в размер на 2 200 лв., представляваща касови вноски и лихви по банкова сметка *** №737004010721418, в „ОББ“ АД с титуляр С.Т.Е.;

Сумата в размер на 18 365,96 лв., представляваща касови вноски и лихви разплащателна сметка в лева №BG03 BРBI 79491099727101 в „Юробанк България“ АД с титуляр С.Т.Е..

На основание чл.72, във вр. с чл. 63, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 62 от ЗОПДНПИ от М.С.Е. и С.Т.Е.:

Сумата в размер на 20 000 лв., получена от продажбата на недвижимия имот, отчужден с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №22, том І, рег.№173, дело №11/17.01.2008 г., вписан в СВ Разград с вх. рег.№108/17.01.2008 г., акт №51, т.1;

Сумата в размер на 15 000 лв., получена от продажбата на недвижимия имот, отчужден с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №85, том ХІV, рег.№16037, дело №2010/21.12.2007 г., вписан в СВ Кубрат с вх. рег. №81, т. Х, дело № 2271/21.12.2007 г.;

Сумата в размер на 500 лв., представляваща стойността към датата на прекратяване на регистрацията на лек автомобил „Фиат Браво” с рег.№РР2293 АН;

Сумата в размер на 7 500 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на лек автомобил „Шкода Фабия” с рег.№РР 1281 АР;

Сумата в размер на 23 000 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на товарен автомобил „Мерцедес 208 Д Спринтер” с рег. № РР 0748 АР;

Сумата в размер на 2 300 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на лек автомобил лек автомобил „Форд КА” с рег. № РР 6251 АН;

Сумата в размер на 8 200 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на лек автомобил „Мерцедес Ц 220 ЦДИ” с рег.№РР 4835 АР;

Сумата в размер на 7 000 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на лек автомобил товарен автомобил „Форд Транзит” с рег.№РР3378 ВА.

На основание чл. 63, ал. 2, т. 2, във връзка с чл. 62 от ЗОПДНПИ от М.С.Е. и С.Т.Е.:

Лек автомобил „Шкода Фабия” с рег.№РР 1875 АР, дата на първа регистрация 11.01.2006 г., рама ТМВDF16Y*********, двигател ASY313002.

Претендира разноски.

Двамата ответници депозират подробен отговор на исковата молба. В същия излагат подробни съображения за нередовност, недопустимост, а при условие на евентуалност – неоснователност и недоказаност на исковите претенции. Ето защо, правят искане делото да бъде прекратено, а при условие на евентуалност – исковите претенции да бъдат отхвърлени. Претендират разноски /л. т.1, л. 73-79/.

С уточняваща молба ищецът е отстранил нередовностите в исковата молба, като е посочил и цената на исковете /т.1, л. 179-181, 185-187/.

Ответниците са депозирали становище, че нередовностите не са отстранени и излагат допълнителни съображения за недопустимост и неоснователност на исковете и претендират разноски /л. т.1, л. 190-191/.

В открито съдебно, при редовност в призоваването, ищецът чрез процесуалния си представител, поддържа исковата претенция. Депозира и подробна писмена защита, на осн. чл. 149, ал. 3 ГПК.

В открито съдебно, при редовност в призоваването /в т.ч. и за ответницата С.Е., на осн. чл. 41, ал.2 във вр. с ал.1 ГПК - л. 246, 71, 73, 190, 254, 258, 261-262, 313/, ответниците не се явяват. Явява се пълномощника на ответника Е. – адвокат Марин Радоев М. ***, който оспорва изцяло исковите претенции. Депозира и подробна писмена защита, на осн. чл. 149, ал.3 ГПК.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Предявени са субективно и обективно съединени искове с правно основание чл. 74 ЗОПДНПИ (отм.); вр. § 5, ал. 2 ЗПКОНПИ, като до изменението на § 5, ал. 2 /ДВ бр. 1/2019 г./, производството се е развивало по реда отменения ЗОПДНПИ. С оглед настъпилата в хода на разглеждането на иска законодателна промяна, приложим към настоящия момент е ЗПКОНПИ – чл. 153, ал. 1.

По редовността на исковата молба.

Съдът намира, че с допълнителната искова молба, с която са посочени и цената на исковете, ищецът е отстранил нередовностите в исковата молба. В първоначалната исковата молба, действително диспозитива е написан два пъти, но тази нередовност е отстранена.

Само за пълнота на изложението, относно възражението на ответниците относно общата стойност на отнетото имущество в исковата молба, следва да се посочи, че общата стойност не е част от диспозитива на съдебния акт. Такава е и константната съдебна практика, намерила израз в:

- Решение № 3 от 11.01.2012 г. на ВнАС по в. гр. д. № 560/2011 г. и Решение № 364/14 от 04.03.2015 г. на ВКС гр.д. № 590/2012г., IV г.о., ГК,

- Решение № 132 от 22.07.2016 г. на ВнАС по в. гр. д. № 277/2016 г., недопуснато до касационно обжалване с Определение № 499 от 12.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5467/2016 г., III г. о., ГК,

- Решение № 399 от 3.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 142/2011 г., III г. о., ГК,

- Решение № 231 от 11.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 848/2011 г., IV г. о., ГК,

- Решение № 156 от 4.06.2020 г. на ВтАС по в. гр. д. № 454/2019 г. и потвърденото с него Решение № 190/09.05.2019 г. на Окръжен съд – Плевен по гр. д. № 700/2017 г. по описа на същия съд,

- Решение № 500 на САС по в. гр. д. № 5169/2015 г. и потвърденото с него Решение № 17019 от 29.09.2014 г. на СГС по гр. д. № 2554/2008 г., като въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване с Определение № 336 от 25.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5004/2016 г., III г. о., ГК,

- Решение № 527 от 30.03.2011 г. на САС по в. гр. д. № 955/2010 г. и потвърденото с него решение от 16.09.2010 г., по гр. д. № 231/2006 г., по описа на Благоевградски окръжен съд, като въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване с Определение № 27 от 10.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1041/2011 г., III г. о., ГК,

- Решение № 371 на САС по в. гр. д. № 439/2010 г. недопуснато до касационно обжалване с Определение № 461 от 27.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1444/2011 г., III г. о., ГК,

- Решение № 2102 от 1.08.2019 г. на САС по в. гр. д. № 5581/2018 г. и потвърденото с него Решение № 7180 от 27.10.2017 г. на СГС по гр. д. № 1316/2015 г., като въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване с Определение № 420 от 15.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4636/2019 г., III г. о., ГК,

- Решение № 230 от 12.09.2018 г. на ВтАС по в. гр. д. № 48/2018 г. и потвърденото с него решение Решение № 324 от 11.07.2017 г. по гр. д. № 627/2013 г. по описа на Окръжен съд – Русе, като въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване с Определение № 838 от 7.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 197/2019 г., III г. о., ГК,

- Решение № 637 от 19.07.2010 г. на ПАС по в. гр. д. № 161/2010 г. недопуснато до касационно обжалване с Определение № 924 от 6.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1761/2010 г., IV г. о., ГК,

- Решение № 80 от 10.04.2009 г. на ВтАС по в. гр. д. № 117/2009 г., ГК и постановеното при обжалването му Решение № 607 от 29.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1116/2009 г., IV г. о., ГК.

Следва да се изтъкне, че всяко имущество, което се иска да бъде отнето, респективно паричната му равностойност, е самостоятелен иск. Така и Определение № 60483 от 11.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1333/2021 г., III г. о., ГК.

По допустимостта на производството.

Въпросът за допустимостта на иска, във връзка с доводите за неспазване на срока на проверката е разрешен с Тълкувателно решение № 1 от 4.06.2020 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2018 г., ОСГК.

По искането на ответната страна обективирано в писмената защита по чл. 149, ал.3 ГПК /т.2, л. 462-468/, за спиране на настоящото производство, на основание чл. 633 вр. чл. 631, ал. 1 ГПК до произнасяне на Съда на Европейския съюз по негово дело С – 319/2019 г., образувано по преюдициално запитване, отправено с определение от 02.04.2019 г. по гр. д. № 704/2017 г. по описа на СГС.

По това искане съдът се е произнесъл с определение № 260021 от 25.10.2021г., с което искане е оставено без уважение /т.2, л. 469-471/. Само за пълнота на изложението, следва да се посочи, че в последствие – с Решение на СЕС (трети състав) от 28 октомври 2021 година по дело C‑319/19, е налице произнасяне по същество, поради и което дори и да са съществували предпоставките за спиране, то към настоящия момент същите са отпаднали.

По същество.

От ангажираните по делото писмени доказателства е видно, че с Протокол № ТД 04ВА/УВ-13364/28.05.2014 г., по повод постъпило уведомление №747/2013г./16.05.2014г. от Окръжна прокуратура гр.Разград, с вх.№УВ-799/27.05.2014 г. по описа на ТД - Варна, за образувано ДП №В-193/2013 г. по описа на ОД на МВР гр. Разград, пр.пр.№747/2013 г. по описа на ОП - Разград по обвинение срещу М.С.Е. за извършено престъпление по чл.252, ал.2, пр.2 във вр. с ал.1 от НК и по чл. 255, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 26 НК, е образувана проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на същия. Първото от двете обвинения попада в приложното поле на чл. 22, ал. 1, т.17 и т. 18 от ЗОПДНПИ (отм.), респ. чл. 108, ал.1, т.17 и т. 18 ЗПКОНПИ.

Относно първия ответник на 10.07.2014г. по НОХД № 170/2014г. по описа на Окръжен съд – Разград, е одобрено споразумение по реда на чл. 384, ал.1 във вр. с чл. 381 НПК, с което същият е признат за виновен в извършени престъпления по чл.252, ал.2, предл.2 във вр. с ал.1 НК и по чл.255, ал.1, т.1 НК, както следва:

„Подсъдимият М.С.Е. СЕ ПРИЗНАВА ЗА ВИНОВЕН в това, че:

1. За периода от 2005 г. до месец юни 2011 г. в гр. Разград без съответното разрешение по чл. 1, ал. 4 от Закона за банките „Сделките по ал. 1 и 2, т. 3, 6, 10 и 12, наричани по-долу банкова дейност, може да извършва само: т. 1 лице, което получи разрешение /лицензия/ за банка от Българската народна банка; т. 2 банка със седалище в чужбина, която е получила разрешение /лицензия/ от Българската народна банка да осъществява банкова дейност в страната чрез клон; /обн. ДВ бр. 52/01.07.1997 г., отм. ДВ, бр. 59/21.07.2006 г., в сила от 01.01.2007 г./ и чл. 13, ал. 1 от Закона за кредитните институции „За извършване на банкова дейност се изисква лиценз, издаден от БНБ" /обн. ДВ, бр. 59/21.07.2006 г., в сила от 01.01.2007 г./ е извършвал по занятие банкови сделки, за които се изисква такова разрешение, като предоставял парични кредити за своя сметка и на собствен риск както следва:

- През месец юни 2005 г. кредит на лицето И.А.А.от с. Раковски в размер на 3000 лева с 200 лева месечна лихва, като за периода месец юни 2005 г. до месец ноември 2007 г. общата сума на платените лихви е в размер на 5502 лева;

- За периода между 2005 г. – 2006 г. кредит на лицето Н.Ш.А.от гр. Разград в размер на 3000 лева със 150 лева месечна лихва, като общата сума на платените лихви е в размер на 2150 лева;

- За периода месец юли 2007 г. - до края на 2008 г. кредит на лицето Ю.З.Х. от с. Севар, общ. Кубрат в размер на 4500 лева със 100 лева месечна лихва, като общата сума на платените лихви е в размер на 6200 лева:

- През месец май 2009 г. кредит на лицето С.Я.С.от с. Дряновец, общ.Разград в размер на 500 евро с левова равностойност 975 лева с 10% месечна лихва, като общата сума на платените лихви е в размер на 300 евро с левова равностойност 585 лева;

- През месец септември 2010 г. - месец юни 2011 г. кредит на лицето Ш.Ш.Р.от с. Севар, общ. Кубрат в размер на 1400 евро с левова равностойност 2730 лева, с 80 евро в левова равностойност 156 лева месечна лихва, като общата сума на платените лихви е в размер на 110 лева;

- През месец януари 2009 г. кредит на лицето М.Х.М.от с. Топчии, общ. Разград в размер на 600 лева с 50 лева месечна лихва, като общата сума на платените лихви е в размер на 100 лева;

всички кредити общо в размер на 14 805,00 лева и с тази дейност получил значителни неправомерни доходи в размер на 14647 лева - престъпление по чл. 252, ал. 2, пр. 2 във вр. ал. 1 от НК,

ПОДСЪДИМИЯТ М.С.Е. се признава за ВИНОВЕН и в това, че:

2. През периода от 01.01.2006 г. до 30.04.2013 г. в гр. Разград, в условията на продължавано престъпление, в качеството си на данъчно задължено местно физическо лице по силата на чл. 8, ал. 1 от Закона за облагане доходите на физическите лица /ЗОДФЛ/ „Местните физически лица са данъчно задължени за доходи, произхождащи от източници в България и от чужбина" е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери, като в срока по чл. 41, ал. 1 от ЗОДФЛ, не е подал годишни данъчни декларации, изискуеми се по чл. 43, ал. 1 от ЗОДФЛ „Лицата, подлежащи на облагане с окончателен годишен (патентен) данък по глава четиринадесета, подават декларация по образец, утвърден от министъра на финансите, в която декларират обстоятелствата, свързани с определянето на данъка "за доходи, които подлежат на облагане по чл. 10, т. 18 от ЗОДФЛ " други доходи, които не са определени като необлагаеми или не са освободени от облагане по закон" и чл. 26, т. 7 от ЗОДФЛ "случайни сделки и от всички други източници, които не са изрично посочени в чл. 12", както следва: за данъчен период от 01.01.2005 г. до 31.12.2005 г. в размер на 709,82 лева, за данъчен период от 01.01 2006 г. до 31.12.2006 г. в размер на 830,25 лева. и в качеството си на данъчно задължено местно физическо лице по силата на чл. 6 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ „Местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина" е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери, като в срока по чл. 53, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ не е подал годишни данъчни декларации, изискуеми се по чл. 50, ал. 1, т. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ „Местните физически лица подават годишна данъчна декларация по образец за: 1. придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа за облагаемите си, на основание чл. 35, т. 6 „чл. 35. Облагаемият доход е брутната сума на облагаемите доходи, придобити през данъчната година от: т,6 всички други източници, които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане" и чл. 36 "Годишната данъчна основа за доходите от други източници се определя, като облагаемия доход по чл. 35, придобит през данъчната година, се намалява с вноските, които лицето е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване" от ЗДДФЛ, както следва: за данъчен период от 01.01.2007 г. до 31.12.2007 г. в размер на 1739,92 лева, за данъчен период от 01.01.2008 г. до 31.12.2008 г. в размер на 536,21 лева, за данъчен период от 01.01.2009 г. до 31.12.2009 г. в размер на 539,81 лева, за данъчен период от 01.01.2010 г. до 31.12.2010 г. в размер на 212,32 лева, за данъчен период от 01.01.2011 г. до 31.12.2011 г. в размер на 43,18 лева и за данъчен период от 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г. в размер на 960,86 лева, като данъчните задължения са в големи размери - 5572,37 лева /пет хиляди петстотин седемдесет и два лева и тридесет и седем стотинки/ - престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

Да се върнат на подсъдимия Е. -

1 бр. картонена кутия с намиращи се в нея 163 /сто шестдесет и три/ броя банкноти с номинал 100 /сто/ лева, 18 /осемнадесет/ броя банкноти с номинал 50 /петдесет/ лева, 2 /два/ броя банкноти с номинал 20 /двадесет/ лева, 5 /пет/ броя банкноти с номинал 10 /десет/ лева, 2 /два/ броя банкноти с номинал 5 /пет/ лева, Общо сумата от 17300 /седемнадесет хиляди и триста/ лева. 14 /четиринадесет/ броя банкноти с номинал 100 /сто/ евро, 48 /четиридесет и осем/ броя банкноти с номинал 50 /петдесет/ евро, 2 /два/ броя банкноти с номинал 20 /двадесет/ евро, 19 /деветнадесет/ броя банкноти с номинал 10 /десет/ евро, 2 /два/ броя банкноти с номинал 5 /пет/ евро, Общо сумата от 4040 /четири хиляди и четиридесет/ евро, 10/ десет/ броя банкноти с номинал 20 /двадесет/ английски паунда, Общо сумата от 200 /двеста/ английски паунда.“

Наложени са му наказания.

Въз основа на доклад по чл. 27, ал. 4 ЗОПДНПИ (отм.) е взето Решение № 563 от 12.10.2017 г. за предявяване на иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, на осн. чл. 61, ал. 2, т.2 ЗОПДНПИ (отм.).

По делото не е спорно, а и се установява от представената справка по НБД Население, че ответниците са съпрузи, сключили граждански брак с акт за брак № 370/27.10.1985 г., поради което искът е допустим и спрямо втория ответник.

Периодът на проверка на основание чл. 27, ал. 3 от ЗОПДНПИ (отм.) e от 28.05.2004 г. до 28.05.2014 г., като проверката е започнала на 28.05.2004 г.

По делото са ангажирани доказателства подкрепящи посоченото в исковата молба имущество за проверявания период.

Видно от заключението на повторната САТЕ /т.2, л. 356-365/, което съдът приема като пълно, ясно, обосновано и правилно, е че:

1. Лек автомобил „Шкода Фабия” с рег.№РР 1875 АР, дата на първа регистрация 11.01.2006 г., гориво дизел; Цвят: жълт. Места 4+1; Обем на двигателя 1896 куб. см., рама ТМВDF16Y*********, двигател ASY313002, придобит с договор за покупко-продажба от 13.01.2009 г. за сумата от 6 000 лв. /рег.№СА4588АК/.

Пазарна стойност към датата на придобиване (13.01.2009г.) е 6 000,00 лева.

2. Лек автомобил „Фиат модел-Браво” с рег.№РР2293 АН, дата на първа регистрация 16.05.1997 г., рама ZFA18200004420975, двигател 182A40009867680, Обем на двигателя 1581 куб. см., Мощност 103 к.с., вид гориво – бензин. Придобит с договор за покупко-продажба от 25.08.2008 г. за сумата от 300 лв. По данни на КАТ регистрацията на автомобила е прекратена на 09.08.2012 г.

Пазарна стойност към датата на придобиване (25.08.2008 г.) е 800,00 лева.

Стойност към датата на прекратяване на регистрацията е 400,00 лева.

3. Лек автомобил „Шкода Фабия” с рег.№РР 1281 АР, дата на първа регистрация 31.08.2005 г., рама ТМВTF16Y064439139, двигател ASY307394, Обем на двигателя 1900 куб. см.. Цвят: жълт.

Придобит с договор за покупко-продажба от 03.12.2008 г. за сумата от 7 500 лв. /рег.№С0445НА/. Автомобилът е отчужден с договор за покупко-продажба от 11.09.2012 г. за сумата от 500 лв. М. и С. Е.продават л.а. на Амея ЕООД с. Дянково, представлявано от Е.М.А. ЕГН**********.

Пазарна стойност към датата на придобиване (03.12.2008 г.) е 7 500,00 лева.

Пазарна стойност към датата на отчуждаване (11.09.2012 г.) е 7 000,00 лева.

4. Товарен автомобил „Мерцедес 208 Д Спринтер”, Тип фургон с рег. № РР 0748 АР, дата на първа регистрация 19.02.1998 г., гориво дизел; Места 6+1; Обем на двигателя 2400 куб. см.. Мощност 79 к.с. рама №WDB9013621P774697, Двигател №60194300648537, цвят – бордо. Придобит с договор за покупко-продажба от 01.07.2009 г. за сумата от 1 000 лева. Автомобилът е отчужден с договор за покупко-продажба от 13.04.2010 г. за сумата от 800 лева.

Пазарна стойност към датата на придобиване (01.07.2009 г.) е 4 000,00 лева.

Пазарна стойност към датата на отчуждаване (13.04.2010 г.) е 3 000,00 лева.

5. Лек автомобил „Форд КА” с рег. № РР 6251 АН, дата на първа регистрация 05.03.1999 г., придобит с договор за покупко-продажба от 20.10.2009 г. за сумата от 700 лв. Автомобилът е отчужден с договор за покупко-продажба от 06.04.2010 г. за сумата от 600 лв. М. и С. Е., на 06.04.2010 г., продават л.а. на Н.С.Х.ЕГН********** от гр.Разград.

Пазарна стойност към датата на придобиване (20.10.2009 г.) е 2 000,00 лева.

Пазарна стойност към датата на отчуждаване (06.04.2010 г.) е 1 500,00 лева.

6. Лек автомобил „Мерцедес Ц 220 ЦДИ”, с рег.№РР 4835 АР, дата на първа регистрация 04.07.2001 год., Рама№WDB2030061A180429, двигател - 61196230397739, Цвят - тъмно син. Гориво – дизел. Места 4+1; Обем на двигателя – 2200 куб.см. Придобит с договор за покупко-продажба от 02.11.2009 г. за сумата от 300 лева, колкото е и застрахователната му стойност. Автомобилът е отчужден с договор за покупко-продажба от 02.05.2012 г. за сумата от 1 100 лв. Застрахователната стойност на МПС е 1 100.00 лева. М. и С. Е.продават л.а. на М.Ю.М.Пазарна стойност към датата на придобиване (02.11.2009 г.) е 6 000,00 лева.

Пазарна стойност към датата на отчуждаване (02.05.2012 г.) е 4 200,00 лева.

7. Товарен автомобил „Форд модел Транзит” с рег.№РР3378 ВА, дата на първа регистрация 16.05.2000 г., рег.№Н4031ВА. Рама№WF0LXXGBVLXJ23685, двигател – XJ23685, Цвят бял/зелен. Гориво – дизел. Места 2+1; Обем на двигателя – 2500 куб.см.; Придобит с договор за покупко-продажба от 22.12.2011 г. за сумата от 300 лева. Автомобилът е отчужден с договор за покупко-продажба от 02.07.2013 г. за сумата от 300 лв.

Пазарна стойност към датата на придобиване (22.12.2011 г.) е 5 500,00 лева.

Пазарна стойност към датата на отчуждаване (02.07.2013 г.) е 4 500,00 лева.

Видно от заключението на повторната СТЕ /т.2, л. 367-374/, което съдът приема като пълно, ясно, обосновано и правилно, е че:

1. Недвижими имоти, находящ се в с. Дряновец, община Разград, представляващи: дворно място, цялото с площ от 1140 кв.м., съставляващ УПИ №ХV-392 в кв.32 по регулационния план на село Дряновец, община Разград, на ул. ”Добри Чинтулов” №1, заедно с построените в същия поземлен имот А/. В северната му част – полумасивна едноетажна жилищна сграда, цялата с площ от 70 кв.метра. Б/. Второстепенни сгради – стопански постройки. Имотът е закупен от М.С.Е., с нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имот №129, том VІ, рег.№5983, дело №773/25.07.2005 г., вписан в СВ Разград с вх. рег.№3330/25.07.2005 г., акт №147, т. 9. и отчужден с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №22, том І, рег.№173, дело №11/17.01.2008 г., вписан в СВ Разград с вх. рег.№108/17.01.2008 г., акт №51, т.1. Продавачи на имотите са Стоянка Недкова Цоева ЕГН********** от с. Дряновец и Недко Русев Борисов ЕГН********** ***.

Пазарната стойност на недвижимият имот, към датата на придобиване - 25.07.2005 г. е 10 000,00 лева.

Пазарната стойност на недвижимият имот, към датата на отчуждаване - 17.01.2008 г. е 12 000,00 лева.

2. Недвижим имот, находящ се в с. Брестовене, община Завет, ул. ”Хан Кубрат” №7 и представляващ: дворно място с площ от 840 кв.метра, съставляващ по плана на селото имот с пл.№79 от кв.10, за който имот, съгласно одобрения план е отреден парцел №VІІІ-79 от кв.10, заедно с построените в същия имот жилищна сграда, състояща се от три стаи, коридор и мази, с РЗП от 75 кв.метра, мазе с РЗП от 25 кв.метра и гараж с РЗП от 25 кв.метра, за сумата 3 000.00 лева. Данъчната оценка на имота е 2725.40 лева. Имотът е закупен от М.С.Е. с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №133, том Х, рег. №10629, дело № 1007/14.12.2006 г., вписан в СВ Кубрат с вх. рег. №3439/14.12.2006 г., акт №73, т.№Х, дело № 2061/2006 г.и отчужден с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №85, том ХІV, рег.№16037, дело №2010/21.12.2007 г., вписан в СВ Кубрат с вх. рег. №81, т. Х, дело № 2271/21.12.2007 г. Сейхан Садък – нотариус с район на действие Районен съд гр. Кубрат.

Пазарната стойност към датата на придобиване - 14.12.2006 г., на недвижимият имот е 9 500,00 лева.

Няма спор между страните, действителната стойност към датата на отчуждаването е /21.12.2007г./ е 15 000 лв., която сума е преведена от купувача в полза на продавача.

3. Недвижим имот, находящ се в гр.Разград, представляващ: самостоятелно обособен обект – гараж №6, построен с договор за отстъпено право на строеж върху държавна земя в кв.№54, със ЗП от 18 кв.метра, находящ се в гр. Разград, община Разград, област Разград, ж.к. Освобождение, в ляво гараж №5, в дясно гараж №7; Пространство пред ул.Вит и ул.Вардар, зад блоковото пространство. Външни панелни гаражи. Построени на два реда, един срещу друг – панелни клетки. Кв. В. Левски. Данъчната оценка на описаният имот /гараж/ е 2 121.80 лева. Имотът е закупен от М.С.Е. за сумата 3 000 лв. с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №1, том ІV, рег.№6879, дело №486/21.07.2006 г., вписан в СВ Разград с вх. рег.№3643/21.07.2006 г., акт №13, т.11, дело №2363/2006 г. и е отчужден нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №88, том ІV, рег.№8280, дело №604/18.09.2007 г., вписан в СВ Разград с вх. рег.№4875/18.09.2007 г., акт №196, т.15, дело №3580/2007 г..

Пазарната стойност на недвижимият имот, към датата на придобиване – 21.07.2006 г., е 6 500,00 лева.

Пазарната стойност на недвижимият имот, към датата на отчуждаване – 18.09.2007 г., е 7 700,00 лева.

Ищецът сочи, че няма претенции за отнемане на сумата от продажба на имота, тъй като на осн. чл. 73 ЗОПДНПИ /отм./ правата на държавата са погасени по давност.

Видно от вариант I на заключението на първоначалната и допълнителната съдебно икономическата експертиза, което съдът приема като пълно, ясно, обосновано и правилно /т.2, л. 417-431, л. 443-452/, е че:

Доходите, реализирани от проверяваното лице през периода, са в размер на 65 309.80 лв.

Обичайните и извънредни разходи са в размер на 89 763.40 лв.

Нетният доход, е отрицателна величина в размер на минус 24 453.60 лв.

Имуществото, е в размер на 423 521.78 лв.

Несъответствието, е отрицателна величина в размер на 447 975.53 лв.

Или общата пазарна стойност на придобитото от ответниците имущество през проверявания имот, описано по-горе, съобразно приетите пазарни оценки към датата на придобиването/отчуждаването и съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 2 ЗОПДНПИ (отм.); , съответно чл. 148, ал. 2 ЗПКОНПИ е 423 521.78 лева.

По възражението на ответника, относно компетентността на вещото лице.

Вещото лице е вписано в СПИСЪК на специалистите, утвърдени за вещи лица от комисията по чл. 401, ал. 1 от ЗСВ за съдебния район на Окръжния и Административния съд – Разград, за 2020 г., издаден от министъра на правосъдието, oбн., ДВ, бр. 13 от 14.02.2020 г. Вписано е и в СПИСЪК на специалистите, утвърдени за вещи лица от комисията по чл. 401, ал. 1 от ЗСВ за съдебния район на Разградския окръжен съд за 2021 г., издаден от министъра на правосъдието, oбн., ДВ, бр. 32 от 16.04.2021 г. Видно от отразеното в горепосочените списъци, е че вещото лице е „икономист-счетоводител; оценител на машини, съоръжения и недвижими имоти“. Ето защо, възражението е неоснователно.

От страна на ответниците не са опровергани при условията на пълно и главно доказване законовите презумпции на чл. 5, ал. 1, чл. 107 и чл. 147 ЗПКОНПИ.

Съдът не взема предвид и не обсъжда събраните гласни доказателства относно получени от ответниците заеми, тъй като съгласно чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК със свидетелски показания е недопустимо установяване на процесните договори на стойност, по-голяма от 5 000 лв. Така Решение № 748 от 1.07.2021 г. на САС по в. гр. д. № 3068/2020 г. и Решение № 260916 от 18.07.2021 г. на ОС - Пловдив по гр. д. № 413/2020 г. Дори и да се приемат за допустими, то същите не следва да бъдат кредитирани с доверие, тъй като житейски нелогични и изолирани от събрания доказателствен материал.

По делото не са събрани данни за деклариране на такива средства пред НАП за съответните години. От друга страна представените в тази връзка доказателства, представляват частни документи, оспорени са от ищеца и не се ползват с материална доказателствена сила. Решение № 260138 от 14.09.2020 г. на ОС - Бургас по гр. д. № 557/2018 г.

Съдът възприема варианта от СИЕ, в който не се вземат в предвид претендираните от първия ответник печалби от Еврофутбол и Еврошанс. Ангажираните относно тези печалби гласни доказателства са общи и неконкретизирани, а и липсват доказателства какъв разход е извършил ответника за залозите.

Неконкретизирани са и гласните доказателства за произвеждана продукция от ответника, за което са ангажирани показанията на св. Ахмед Мехмед.

Относно заемите от "ДВАТА ЛЪВА" ЕООД, ЕИК ********* и "ЕДЕЛ" ЕООД, ЕИК *********.

Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗПКОНПИ : "Доходи, приходи и източници на финансиране" са: възнаграждение, получено от лице по трудово и по служебно правоотношение, доходи от извършени услуги с личен труд, доходи от упражняване на свободни професии, чистият доход от предприемаческа дейност, дивиденти и лихви, други доходи от движима и недвижима собственост, за придобиването на които е установен законен източник, доходи от селскостопанска дейност и търговия на дребно, други доходи от лотарийни и спортни залагания, лихви, лицензионни и комисионни възнаграждения, приходи от продажба на имущество, за придобиването на които е установен законен източник, от застраховка, от съдебни дела, отпуснати банкови кредити и заеми от физически лица.“

Безспорно е, че "ДВАТА ЛЪВА" ЕООД, ЕИК ********* и "ЕДЕЛ" ЕООД, ЕИК *********, нито са физически лица, нито са отпуснали на ответниците банков кредит. Ето защо, дори и да се приеме, че тези две ЮЛ са предоставили заем на ответниците то получените суми не могат да се приемат за "Доходи, приходи и източници на финансиране" по см. на § 1, т. 2 от ДР на ЗПКОНПИ.

Само за пълнота на изложението, следва да се посочи, че дори и горецитираните заеми да се приемат за доходи, то сумите не биха повлияли на извода, че е налице "Значително несъответствие" по см. на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, тъй като размера на несъответствието между имуществото и нетния доход, отново би надвишил 150 000 лв. за целия проверяван период. Вж. и Решение № 99 от 27.07.2020 г. на ВнАС по в. гр. д. № 210/2020 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 141 ЗПКОНПИ в полза на държавата се отнема незаконно придобито имущество, което съгласно чл. 5, ал.1 във вр. с ал.1, т.2 от закона е такова, за което не е установен законен източник.

Основание за възникване на правото на държавата чрез Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) да започне проверка и да предяви иск по чл. 153 ЗПКОНПИ е лицето, по отношение на което е поискано отнемане на имущество, да е привлечено като обвиняем за престъпление, изрично посочено в чл. 108, ал. 1 от закона, в рамките на извършена проверка да е установено, че е налице значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице. В настоящия случай се установява, че престъплението, за което първият ответник е привлечена като обвиняем е такова по чл. 108, ал.1, т.17 и т. 18 ЗПКОНПИ, съответно чл.22, ал.1, т.17 и т. 18 ЗОПДНПИ (отм.). В § 1, т. 7 от ДР на ЗОПДНПИ (отм), съответно в § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ е въведено легално определение на израза "значително несъответствие" и то е онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 150 000 лева за целия проверяван период.

Първата кумулативна предпоставка за уважаването на иска е наличието на значително несъответствие между придобитото от ответника имущество и нетния доход. В тази връзка на изследване подлежи имуществото, с което проверяваният е разполагал в началото и края на изследвания период, увеличението му през същия период от законни източници (трудова дейност, частно предприемачество, наследяване, сделки и пр.), направените през това време разходи и възникналите задължения. В настоящия случай от приетата по делото съдебно финансово икономическа експертиза безспорно се установи несъответствие в имуществото на ответника в размер е над посочения в § 1, т. 7 от ДР на ЗОПДНПИ (отм.) съответно § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ;.

С влезлия в сила на 7.01.19 г. Закон за изменение и допълнение на действащия Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (обн., ДВ, бр. 1 от 03.01.2019 г.) е постановено, че "неприключилите проверки и производства пред съда по отменения Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество се довършват по реда на този закон" ( § 5, ал. 2 от ПЗР на ЗПКОНПИ). В този смисъл е налице и практика на ВКС – Решение № 208 от 3.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 682/2019 г., III г. о., ГК. Част от "реда по този закон" е разпоредбата на пар. 1, т. 3 от ЗПКОНПИ, която постановява, че "значително несъответствие" е онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 150 000 лв. за целия проверяван период. От горното следва извода, че при разглеждане на спора по неприключило производство пред съд по отменения Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, следва да намери приложение и разпоредбата на пар. 1, т. 3 от ЗПКОНПИ, съгласно която несъответствието между имуществото и нетният доход следва да надвишава 150 000 лева. Така и постановеното в производството по реда на чл. 290 ГПК Решение № 86 от 11.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3930/2019 г., IV г. о., ГК.

На следващо място, следва имуществото да е незаконно придобито. Съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.); за незаконно придобито имущество се смята имуществото, за придобиването на което не е установен законен източник.

При установяване значително несъответствие, което не може да бъде оправдано със законните източници за забогатяване, остава логичното заключение, че произходът на забогатяването е незаконен (така Решение № 13 от 13.10.2012 г. по конституционно дело 6/2012 г. на Конституционния съд на РБ). За да се опровергае предположението, в тежест на ответника е да установи, че получените или вложени през проверявания период законни приходи надвишават всичките му установени разходи, включително за издръжка, или че конкретното имущество е придобито със средства от установен законен източник. По делото не е проведено пълно обратно доказване тъй като не са в ангажирани доказателства за наличието на претендираното от ответниците законно основание за придобиване на процесното имущество.

На отнемане по реда на закона подлежи притежаваното от ответника налично имущество, включително наличните парични средства по банковите сметки (чл. 63, ал. 1 вр. чл. 62 ЗОПДНПИ (отм.), съответно чл. 142, ал.1 вр. чл. 141 ЗПКОНПИ; , а ако същото липсва или е отчуждено, присъжда се паричната равностойност на имуществото (чл. 72 ЗОПДНПИ (отм.); съответно чл. 151 ЗПКОНПИ, а при преобразуване - преобразуваното имущество (чл. 70 ЗОПДНПИ (отм.), съответно чл. 149 ЗПКОНПИ;. Неналичните парични средства във валута не могат да бъдат отнети, отнема се паричната им равностойност, доколкото са налице основанията по чл. 62 ЗОПДНПИ (отм.); (така и Определение № 185 от 22.02.2017 г. по гр. дело № 4277/2016 г., ІV ГО на ВКС), а при невъзможност да бъде проведен искът за реално отнемане поради липса към този момент на съответния актив в притежаваното от ответника имущество, следва да се претендира действителната му стойност (в този смисъл Определение № 740 от 29.06.2017 г. по гр. дело № 5307/2016 г., IV ГО на ВКС и Решение № 187 от 26.07.2011 г. по гр. д. № 1557/2010 г., III ГО на ВКС).

Престъпленията, за които е осъден първия ответник по чл.252, ал.2, предл.2 във вр. с ал.1 НК и по чл.255, ал.1, т.1 НК са резултатни – по първото - получил е значителни неправомерни доходи, а по второто - реализирано е укриване и неплащане на данъчни задължения. Освен това престъпленията по естеството си генерират имуществена облага. Следва да се съобрази и обстоятелство, че през проверявания период от време видно от заключението на СИЕ ответниците са реализирали доходи с установен законен източник, които са били значително по-малки в сравнение с направените разходи за придобиването всяка от движимостите или недвижимостите по пазарна оценка към момента на придобиването. В този смисъл вж. постановеното в производството по реда на чл. 290 ГПК Решение № 137 от 2.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2507/2017 г., IV г. о., ГК.

Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че според уредбата в ЗОПДНПИ /отм./ и ЗПКОНПИ, престъпната дейност е само повод за образуване на проверката от комисията (за да не е проверката произволна), като впоследствие подлежащите на изследване от комисията предпоставки за отнемането на имущество са откъснати от наказателното производство и неговият изход няма значение за изхода на производството по отнемане на незаконно придобито имущество. Разликата между предходната правна уредба и тази по ЗОПДНПИ (отм.)/ЗПКОНПИ; е, че на отнемане по стария закон - ЗОПДИППД (отм.) подлежи имущество, придобито от престъпна дейност, а по ЗОПДНПИ (отм.)/ЗПКОНПИ - незаконно придобито имущество. Поради тази причина, в настоящото производство, започнало по искане на комисията по (ЗОПДНПИ (отм.);), не подлежи на установяване връзката (пряка или косвена) между придобитото имущество и извършеното от проверявания престъпление (така Определение № 560 от 23.06.2016 г. по гр.дело № 1964/2016 г., ІІІ ГО на ВКС).

Що се отнася до установяване размера на обичайните разходи по см. на § 1, т. 6 от ДР на ЗОПДНПИ (отм.); , респ. § 1, т. 9 от ЗПКОНПИ, то съгласно коментираното заключение на СИЕ същите за семейството на първия ответник за целия проверяван период възлизат на общата сума от 87 807.59 лева, разходите за пътуване в чужбина са в размер на 1 955.81, а общо направените обичайни и извънредни разходи са в размер на 89 763.40 лева.

По отношение на разходите за задгранични пътувания, при положение, че страните не са доказали друго, следва да се определят разходи по Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина, която не намира директно приложение в случая, но също като данните на НСИ дава индикация за необходимите разходи при пътувания в чужбина.Така и Решение № 26 от 24.02.2017 г. на ВнАС по в. гр. д. № 629/2016 г., недопуснато до касационно обжалване с Определение № 1136 от 6.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2639/2017 г., IV г. о., ГК.

Съгласно разпоредбата на § 1, т. 7 ЗОПДНПИ (отм.); преценката за това налице ли е значително несъответствие, необходима предпоставка за отпочване на производството по отнемане на незаконно придобито имущество, следва да бъде направена въз основа на съпоставката между придобитото през проверявания период имущество и нетния доход на проверяваното лице, последния формиран като разлика от получените доходи, приходи или източници на финансиране и извършените обичайни и извънредни разходи /§ 1, т. 5/. В разпоредбата на § 1, т. 4 законодателят е посочил кои постъпления в имуществото съставляват доходи, приходи или източници на финансиране. Макар и изброяването да не е изчерпателно, то несъмнен е изводът, че се има предвид само законно получените доходи, приходи и източници на финансиране. Това следва и от самата разпоредба, доколкото изрично сочи например, че приходи от продажба на имущество са само тези, за които е установен законен източник, или доходи от движима и недвижима собственост, за придобиването на които е установен законен източник. Аргумент е и изложеното в мотивите на Решение № 13 от 13.10.2012 г. на КС по к. д. № 6/2012 г., съгласно които целта на проверката, извършвана от органите по ЗОПДНПИ (отм.), е установяване дали е налице значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице, т. е. дали натрупването на неговото богатство може да бъде обяснено с конституционно признатите и законово регламентирани източници - предприемаческа дейност, упражняване на свободна професия, трудов или граждански договор, наследяване и пр. Законни са всички приходи, за които страната може да докаже основание за получаването им, или както е прието от ВКС в Определение № 560 от 23.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1964/2016 г., III г. о., ГК, това е "собственост с незаконен произход, който не може да бъде оправдан с правно допустимите средства за увеличаване на индивидуалното богатство".

Следователно, от значение за формиране на величината, необходима за извършване на съпоставката между доходи и имущество е преценката дали даден доход/приход/източник на финансиране е законен или не. Законността от своя страна се определя от основанието за неговото реализиране. Когато същото не произтича от забранена от закона дейност, то следва да се приеме, че доходът е законен. Не е необходимо този запрет да е изрично установен с повелителни правни норми, респ. тази дейност да е съставомерна. А доколкото законните източници са посочени в Конституцията и доразвити в по-детайлно в отрасловото законодателство, то изводът дали даден доход е законен или не следва да бъде направен на база тази регламентация и установения правен ред. В същото време обаче, законодателят е възложил в тежест на проверяваното лице да установи основанието за придобитото от него имущество, т. е. че същото е законно. Непосочването или недоказването на твърдяното основание относно произхода на средствата ще бъде равнозначно на неустановеност на законността на придобитото с тях имущество, освен ако от твърденията и ангажираните от ищцовата страна основанието може да изведе по несъмнен начин. Не може обаче, да се направи извод за законност на дохода само поради това, че в исковата молба или от доказателствения материал не се извличат данни същият да е придобит в резултат на забранена от закона дейност.

В настоящия случай по отношение на получените чрез системите за бързо разплащане суми от трети лица, не са наведени каквито и да било твърдения за основанието на тяхното плащане, поради което и само на това основание не следва да бъдат отнесени в графата доход по см. на § 1, т. 4 от ЗОПДНПИ (отм.);. Определянето на тези постъпления като подлежащ на облагане доход по см. на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ не означава, че същият е законен. За пълнота следва да се отбележи, че не го прави законен и постановена осъдителна присъда за заплащане на дължимия върху него данък. Ето защо така получените парични средства следва да бъдат отнесени в перото придобито имущество, на основание чл. 1, ал. 2 ЗОПНПИ (отм.); вр. § 1, т. 1 от същия.

Като придобит в резултат на престъпление, т. е. на забранена от закона дейност не съставлява законен доход и получената сума, предмет на цитираната по-горе наказателна присъда.

Следователно, нетният доход на ответниците, формиран като разлика от законно признатите доходи, приходи и източници на финансиране, възлизащи в настоящия случай в размер на 65 309.80 лева и направените обичайни и извънредни разходи в размер на 89 763.40 лева, е отрицателна величина - минус 24 453.60 лева.

Стойността на придобитото имущество е в общ размер на 423 521.78 лева.

Следователно несъответствието между имущество и нетен доход за целия проверяван период е в размер на 447 975.53 лева, което е значително по см. на § 1, т. 7 ДР на ЗОПДНПИ /отм./ - надвишаващо 150 000 лв. Приложимият към настоящия момент ЗПКОНПИ не установява друг минимален размер на несъответствието.

Установеното несъответствие предпоставя и основателността на искането за отнемане на придобитото през проверявания период имущество, за което не е установен законен източник. Това важи и за имуществото, придобито в този период, но е отчуждено или липсва, като на основание чл. 72 ЗОПДНПИ (отм.); , аналогично чл. 151 ЗПКОНПИ в този случай се отнема неговата равностойност. Изключение е налице по отношение на извършените разпоредителни сделки, които са непротивопоставими на държавата, в който случай отчужденото имущество се отнема от приобретателите. В тази връзка настоящият състав намира, че именно на основание чл. 72 ЗОПДНПИ (отм.); , респ. чл. 151 ЗПКОНПИ на отнемане подлежи и равностойността на липсващите парични средства, постъпили в патримониума на проверяваното лице, за които не е установен законен произход, независимо дали са били вложени по банков влог или са останали нетрансформирани в друго имущество. Същите съставляват част от незаконно придобитото имущество, т. е. не се разглеждат като доход или платежно средство, а като имуществен актив с определен стойностен еквивалент, извод за което следва и от даденото легално определение от законодателя за понятието "имущество" в разпоредбата на § 1, т. 1 ЗОПДНПИ (отм.); , респ. § 1, т. 4 от действащия ЗПКОНПИ. Приемането на противното, би довело до нееднакво прилагане на закона спрямо лицето, придобило недвижим имот с незаконен доход, след което го е отчуждил и лицето, увеличило имуществото си с такъв доход, без същият да е трансформиран в конкретно установено недвижимо или движимо имущество, както и би противоречало на основната цел на закона, визирана в чл. 3 ЗОПДНПИ (отм.); и чл. 2, т. 3 ЗПКОНПИ.

В горния смисъл е и съдебната практика намерила израз в Решение № 131 от 20.11.2019 г. на ВнАС по в. гр. д. № 369/2019 г., Решение № 132 от 22.07.2016 г. на ВнАС по в. гр. д. № 277/2016 г., недопуснато до касационно обжалване с Определение № 499 от 12.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5467/2016 г., III г. о., ГК, Решение № 26 от 24.02.2017 г. на ВнАС по в. гр. д. № 629/2016 г., недопуснато до касационно обжалване с Определение № 1136 от 6.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2639/2017 г., IV г. о., ГК.

Ищцовата комисия изрично е оспорила цените на процесните вещи, посочени в нотариалните актове и договорите за покупко продажба. Следва да се изтъкне, че нотариалното удостоверяване има материална доказателствена сила единствено за това, което страните по договора за продажба са заявили пред нотариуса относно продажната цена. Държавата (участваща в настоящото производство чрез процесуалния си субституент КПКОНПИ) не е страна по договорите и не е обвързана от посочената в договорите продажна цена. Действителната стойност на вещите може да бъде установявана с всички доказателствени средства, включително чрез експертно заключение, предвид и останалите обстоятелства и доказателства по делото, които съдът преценява по свое вътрешно убеждение (в този смисъл е и трайно установената практика на ВКС). Предвид и ноторния факт, че с оглед спестяване на разходи по прехвърляне в нотариалните актове и договорите с нотариално удостоверяване на подпис, обичайно се посочва минимално допустимата с оглед целите на данъчното облагане цена – в случая – данъчната оценка/застрахователна стойност, съдът намира възражението на ответниците за неоснователно.

По въпроса дали имуществото съществува и е налично.

На основание чл. 72 ЗОПДНПИ (отм.); , респ. чл. 151 ЗПКОНПИ на отнемане подлежи и равностойността на липсващите парични средства, постъпили в патримониума на проверяваното лице, за които не е установен законен произход, независимо дали са били вложени по банков влог или са останали нетрансформирани в друго имущество. Същите съставляват част от незаконно придобитото имущество, т. е. не се разглеждат като доход или платежно средство, а като имуществен актив с определен стойностен еквивалент, извод за което следва и от даденото легално определение от законодателя за понятието "имущество" в разпоредбата на § 1, т. 1 ЗОПДНПИ (отм.); , респ. § 1, т. 4 от действащия ЗПКОНПИ. Така и Решение № 99 от 27.07.2020 г. на ВнАС по в. гр. д. № 210/2020 г.

По делото не се доказа неналични и несъществуващи имущества да са разходвани, преобразувани или напуснали патримониума на ответниците, поради което същите следва да се отнемат в полза на държавата. А ако се приеме, че същите липсват – отново следва да се отнеме паричната им равностойност.

Паричните суми в т.ч. и от банковите сметки няма данни да са били разходвани или отчуждени. Това означава, че са налични в патримониумите на ответниците. Но дори и това да не е така, на осн. чл. 151 от ЗПКОНПИ в случай, че имуществото липсва или е отчуждено, се отнема паричната му равностойност. Така и Решение № 29 от 12.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1021/2019 г., III г. о., ГК и Решение № 137 от 26.11.2019 г. на ВнАС по в. гр. д. № 468/2019 г..

С оглед приетите заключение на повторната САТЕ /т.2 л. 356-365/ и СТЕ /т.2, л. 367-374, то съответно исковите претенции се явяват частично основателни – до съответните размери в приетото заключение. За разликата до първоначално предявените размери исковите претенции следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.

Ето защо, исковата претенция е частично основателна и част от имуществото посочено в петитума на искането подлежи на отнемане от ответниците. В този смисъл вж. Решение № 137 от 26.11.2019 г. на ВнАС по в. гр. д. № 468/2019 г.

Действително, към настоящия момент е висящо образувано тълкувателно дело № 4/2021 г. по описа на ВКС, Гражданска колегия, за приемане на тълкувателно решение по въпросите:

1. Представляват ли „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието, съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период?

2. Следва ли ответникът да бъде осъден да заплати в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество?

Съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 8 от 7.05.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2013 г., ОСГТК: „При образувано тълкувателно дело пред Върховния касационен съд по обуславящ правен въпрос производството по висящо дело може да се спира само в касационната инстанция на основание чл. 292 ГПК, а не и във въззивната и първата инстанция.“.

Ето защо, в настоящата инстанция не може да спре процесното производство до постановяване на решение по тълкувателно дело № 4/2021 г. по описа на ВКС, Гражданска колегия.

На осн. чл. 141 вр. § 5, ал. 2 ЗПКОНПИ в полза на държавата следва да се отнеме незаконно придобитото от ответниците имущество, което включва личното имущество на проверяваното лице и имуществото, придобито общо от двамата съпрузи, на осн. чл. 142, ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. § 5, ал. 2 ЗПКОНПИ.

По разноските:

Настоящият състав на съда намира, че в полза на Комисията, която се представлява пред съда от служител с юридическа правоспособност на осн. чл. 156, ал. 2 от ЗПКОНПИ, следва да се присъди възнаграждение на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, тъй като по същество е осъществена функцията по процесуално представителство на юридическото лице, която законодателят е имал предвид в посочената норма на процесуалния закон. Съобразно представения списък възнаграждението следва да се определи в размер на 450 лв., което съответства и на нормата на чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, тъй като е налице защитаван материален интерес над 10 000 лв. Такава е и съдебната практика намерила израз в Решение № 137 от 26.11.2019 г. на ВнАС по в. гр. д. № 468/2019 г., Решение № 23 от 1.07.2020 г. на БАС по в. гр. д. № 57/2020 г., Решение № 192 от 15.02.2018 г. на ОС - Пловдив по гр. д. № 957/2016 г., Решение № 259 от 26.11.2018 г. на ОС - Ловеч по гр. д. № 417/2017 г.

Разноските на ищеца са в размер на: 2 000 лева за разноски за експертизи, 120 лв. за разноски за обявление в ДВ и 450 лв. юрисконсултско възнаграждение. Т.е. общо разноски – 2 570 лв.

С оглед изхода на делото, ответниците, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, следва да заплатят на ищеца сторените по делото разноски съразмерно с уважената част от исковете в размер на 2 283.72 лв., като за разликата до пълния претендиран размер от 2 570 лв. искането на ищеца за разноски, следва да се отхвърли като неоснователно и недоказано.

Ответниците също претендират разноски. Ответникът М.Е. е представи и списък по чл. 80 ГПК, в който е посочил разноски в размер на 500 лв. за адвокатски хонорар /т.2, л. 455/. Доказателства за заплащането на това възнаграждение обаче не са представени. Списъкът с разноските не доказва нито извършването им, нито основателността на претенцията за присъждане на посочените от страната суми. Така Определение № 392 от 1.08.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 352/2017 г., IV г. о., ГК. На гърба на пълномощното, с което ответникът М.Е. е упълномощил адвокат Марин М. се намира непопълнена бланка на Договор за правна защита и съдействие от АК – Разград, с бланков № ********** /т.2, л. 312/.

Ответницата С.Т.Е. също не е представила доказателства за направени разноски.

Ето защо, исканията на ответниците за присъждане на разноски следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.

По държавните такси.

На основание чл. 157, ал. 2 ЗПКОНПИ вр. § 5, ал. 2 от същия вр. 78, ал. 6 ГПК във вр. чл. 84, ал.1, т.1 ГПК във връзка с чл. 162, ал.2, т.5 ДОПК, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Разград дължимата по делото държавна такса върху уважените размери на исковете, както следва:

- М.С.Е. – 8 057.45 лв.

- С.Т.Е. – 1 254.03 лв.

- М.С.Е. и С.Т.Е. – 2 144.00 лв.

Относно държавната такса за служебно издаване на изпълнителен лист:

Съгласно чл. 405, ал.5 ГПК: „За присъдени суми в полза на държавата съдът издава служебно изпълнителен лист”.

Съгласно чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс: „По молба за издаване на изпълнителен лист, както и в случаите на служебно издаване на такъв, се събира такса 5 лв.”

Ето защо, на основание чл. 405, ал. 5 ГПК във вр. чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят и държавна такса в размер на 5 лв., в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Водим от гореизложеното, съдът,

РЕШИ

ОТНЕМА В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА по иска с правно основание чл. 153, ал. 1, вр. § 5, ал. 2 ЗПКОНПИ предявен от Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, БУЛСТАТ ********, с адрес: София 1000, пл. "С.Н." № 6, представлявана отС.С.Ц. - председател на Комисията, срещу:

- М.С.Е., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***

- С.Т.Е., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***,

следното имущество: