№ 12158
гр. София, 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Б В
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20241110100775 по
описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
„В..“ АД е предявило срещу К. С. М. осъдителни искове с правно основание чл. 240,
ал. 1 ЗЗД за сумата от 1000 лв., представляваща главница по договор за кредит “Violeta”,
сключен на 12.04.2022 г., ведно със законната лихва от 04.01.2024 г. до окончателното
плащане, с правно основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД за сумата от 150, 58 лв., представляваща
възнаградителна лихва по същия договор за периода 13.05.2022 г. – 12.04.2023 г., с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от 150, 77 лв., представляваща такса ангажимент за
фиксиран лихвен процент за периода 13.05.2022 г. – 12.04.2023 г., с правно основание чл. 92,
ал. 1 ЗЗД за сумата от 55, 92 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на задължение
за предоставяне на удостоверения за настоящ адрес съгласно чл. 15, ал. 4, 5 и 6 от договора
за периода 12.06.2022 г. – 12.04.2023 г., с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от 55,
92 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на
удостоверение за липса на задължения по ДОПК съгласно чл. 15, ал. 4, 5 и 6 от договора за
периода 12.06.2022 г. – 12.04.2023 г., с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от 220, 40
лв., представляваща неустойка за непредоставяне на съгласие за директен дебит съгласно чл.
15, ал. 1, 2 и 3 от договора за периода 12.06.2022 г. – 12.04.2023 г., с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД за сумата от 153 лв., представляваща такси по чл. 20, ал. 4 от договора за
ограничаване негативните последици при просрочие съгласно Тарифа за допълнителен
пакет услуги за периода 12.06.2022 г. – 12.04.2023 г., с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 33 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
просрочени текущи задължения за периода 12.06.2022 г. – 12.04.2023 г., и с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 93, 58 лв., представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху остатъчната непогасена главница от 1000 лв. за периода
13.04.2023 г. – 03.01.2024 г.
Ищецът твърди, че на 12.04.2022 г. е сключил договор за кредит “Violeta” с ответника
за сума в размер на 1000 лв. за срок от 1 година, т.е. до 12.04.2023 г. Сочи, че сумата е била
усвоена на 12.04.2022 г., а по договора е постъпило само едно плащане в размер на 60 лв. на
10.06.2022 г. Твърди, че освен главницата ответникът дължи и претендираните с исковата
молба възнаградителна лихва, неустойки и такси, както и обезщетение за забава в размер на
1
законната лихва.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който исковете се
оспорват като неоснователни. Излагат се доводи, че договорът не е бил подписан от
ответницата и за липса на доказателства за установяване на това обстоятелство. Поддържа,
че в договора се съдържат множество клаузи, които са неравноправни и нищожни, както и че
посоченият в него годишен процент на разходите от 49, 32 % не е действителният такъв.
Сочи още, че по делото липсват доказателства за реалното предаване на сумата по договора.
Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По предявените искове по чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
следните факти: сключен между страните валиден договор за потребителски кредит, по
силата на който на ответника е предоставена сумата в размер на 1000 лв. с уговорка за
заплащане на възнаградителна лихва и нейния размер, а за ответника е възникнало
задължение за погасяване на посочените задължения.
По исковете с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е
да докаже: наличието на валидни неустоечни клаузи; настъпване на предпоставките за
претендиране на неустойките; размера на дължимите неустойки, а в тежест на ответника е
да установи изпълнение на задълженията си, обезпечени с неустоечните клаузи, или
плащане на задълженията за неустойка.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи
наличието на валидна уговорка за заплащане на претендираната такса и че е предоставил
услугите, за заплащане на които таксата е била уговорена.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи
настъпване на падежа на главното задължение и размера на обезщетението за забава.
При доказване на горните обстоятелства ответникът носи тежестта да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
Съдът е обявил на страните, че служебно следи за неравноправност на клаузи от
договора за потребителски кредит, за което е предоставил на страните при условията на
състезателност възможност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на
неравноправност на клаузи от договора.
От фактическа страна:
По делото е приет договор за кредит Violeta от 12.04.2022 г., съгласно който ответното
дружество се е задължило да предостави на ищеца кредит в размер на 1000 лв. под формата
на кредитен лимит, който се усвоява еднократно или многократно на части, а ответникът се
е задължил да го ползва и върне съгласно условията на договора. В чл. 4 от договора е
посочено, че той се сключва за срок от една година с фиксиран годишен лихвен процент по
заема от 15 % като върху усвоения размер на кредита се дължи дневен лихвен процент в
размер на 0, 042 %. Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2.2. и т. 2.3. кредитодателят се задължава да не
променя лихвения процент и договорът да бъде сключен при фиксиран лихвен процент,
срещу което кредитополучателят заплаща такса ангажимент в размер на 0, 07 % на ден
върху усвоената и непогасена главница, която се начислява ежедневно и се дължи в края на
всеки 30-дневен период от усвояване на главница. В чл. 4, ал. 1, т. 5 е посочен годишен
процент на разходите в размер на 49, 32 %. В чл. 15 от договора са предвидени следните
неустойки: по ал. 1 при непредставяне на съгласие за директен дебит за целия срок на
договора в срок до 5 дни от подписване на договора в размер на 2 % от усвоената, но
непогасена главница, като начислената неустойка се дължи ведно с текущото месечно
задължение в края на всеки 30-дневен период; по ал. 4 при непредоставяне на удостоверение
за липса на задължения по чл. 87 ДОПК и удостоверение за настоящ адрес в срок до 5 дни от
подписване на договора в размер по 0, 5 % от размера на усвоената и непогасена главница,
платима по същия начин. Съгласно чл. 20, ал. 4 при забава за плащане на текущо задължение
кредитополучателят дължи разходи за действия по събиране на задълженията в размер
2
съгласно Тарифа, приложение към договора и такси за действия по ограничаване на
негативните последици при просрочие до заплащане на съответното текущо задължение или
общото задължение по кредита.
Приета е и справка погасителен план по договора, съгласно която задълженията по
кредита са в общ размер от 1899, 10 лв.
Съгласно приложения на л. 83 отчет по сметка на 12.04.2022 г. по банкова сметка в
полза на К. М. е била преведена сума в размер на 1000 лв. по договор за заем 5.... Банковата
сметка, по която е извършен преводът, е посочена в приложената на л. 109 по делото
справка за банкови и платежни сметки на физическо лице като банкова сметка с титуляр
ответника.
По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което след
преценка по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано като пълно, точно и обективно
изготвено. Съгласно заключението от представена справка за начислени и платени вноски и
разпечатка от ERP система за извършени действия по договора на 12.04.2022 г.“В..“АД е
изплатило на К. С. М. сума в размер на 1000 лв. с основание „изплатен 1000 лв. Пощенска
банка“, с което кредитът е бил усвоен. При изслушване на заключението в откритото
съдебно заседание на 02.04.2025 г. вещото лице потвърди, че усвояването е станало с
превода, за който о делото на л. 83 е приложен отчет по сметка. По договора е било
извършено едно плащане в размер на 60 лв. на 10.06.2022 г. Вещото лице е установило още,
че посоченият в договора размер на годишния процент на разходите от 49, 32 % включва
разходите за възнаградителна лихва и такса ангажимент за фиксирана лихва, като ако при
изчисленията се включат и неустойката за непредставяне на съгласие за директен дебит, на
удостоверение за настоящ адрес, на удостоверение за липса на задължения и такси за забава,
годишният процент на разходите се равнява на 144, 24 %.
Прието е и заключение на съдебно-техническа експертиза, което също следва да бъде
кредитирано по реда на чл. 202 ГПК. В него е посочено, че на 12.04.2022 г. през сайта
https://violeta.bg е попълнена форма за кандидатстване за кредит от К. С. М., записана в
системата с идентификационен номер (ID) 5810849. Описани са стъпките за кандидатстване
в този сайт, както следва: избор на размер на кредита (между 100 лв. и 3000 лв.), попълване
на основни данни за кандидатстващото лице (три имена, имейл и телефонен номер) като
задължително се маркира полето „Запознат съм с информационните права“; след натискане
на бутона „Продължи“ на клиента се изпраша имейл със заглавие „Стандартен европейски
формуляр (СЕФ) и Общи условия“ със съответните два документа като прикачен файл, като
в СЕФ данните за кредита са изчислени съобразно избраната сума на кредита; допълнително
попълване на лична информация (ЕГН, номер на лична карта и валидност, от кого е
издадена, номер на банкова сметка, на която желае да му бъде преведена сумата по кредита
като задължително маркира полето „С натискането на бутона „Изпрати“ декларирам, че съм
получил СЕФ, запознат съм и приемам Общи условия и Политика за лични данни, както и
съм съгласен данните ми да се използват за проверка в НОИ и ЦКР“; след натискане на
бутона „Изпрати“ на клиента се изпращат 2 имейл съобщения със заглавия съответно
„Кандидатстване за пари“ и „Активиране на профил“ (ако няма вече активиран такъв);
клиентът посещава изпратения му линк и въвежда своя ЕГН заедно със снимки на личната
си карта и своя снимка; ако кредитът бъде одобрен, на телефонния номер на клиента се
изпраща SMS съобщение с код за потвърждение, както и имейл със заглавие „Одобрен си“,
съдържащо и договора за кредит, в което се съдържа и уникален линк, в който след отваряне
и въвеждане на SMS кода договорът се подписва електронно. Вещото лице е проследило
така описаните стъпки по отношение на процесния кредит и е установило, че и четирите
елемента – кандидатстване, одобрение, надлежно връчване на документите и валидно
електронно подписване, изцяло се потвърждават от логовете в системата на ищцовото
дружество. На л. 6 от заключението е приложена екранна снимка, на която се вижда
посоченият при кандидатстването за кредит номер на банкова сметка, по която
кредитополучателят е пожелал да бъде преведена сумата на кредита, която съвпада с
банковата сметка, посочена в справката за банкови и платежни сметки, с титуляр ответника,
по която ищецът е превел процесната сума от 1000 лв.
От правна страна:
Предвид датата на сключване на процесния договор за заем приложение намира
3
Законът за потребителския кредит, обн. ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г. Договорът за заем е
неформален, реален и комутативен, като за да е налице валидно заемно правоотношение е
необходимо да се установи предаването на заемната сума от заемодателя на заемателя, с
което за последния възниква задължението да върне заетата сума в същата валута и размер.
Предвид събраните по делото писмени доказателства и заключенията на двете експертизи,
от които се установи, че по отношение на процесния договор са били изпълнени стъпките за
кандидатстване и сключване на договора за кредит през сайта на ищцовото дружество, в
хода на които е била посочена банкова сметка, на която ответникът е титуляр и по която
ищецът е превел процесната сума от 1000 лв., съдът намира за неоснователни възраженията
на ответника за липса на доказателства именно тя да е сключила процесния договор за
кредит, както и да е усвоила сумата по кредита.
Следва да бъдат разгледани наведените от ответника възражения за недействителност
на процесния договор за кредит, като освен това съдът следи и служебно за тази
недействителност.
На първо място, съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК /ред. ДВ бр. 35 от 2014 г. в сила от
23.07.2014 г. /, който е бил в сила към момента на сключване на договора, годишният
процент на разходите, който включва и законната лихва, не може да бъде по - висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в съответната валута на
кредита, определена с ПМС. Според чл. 19 ЗПК годишният процент на разходите изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи като лихви, други преки
или косвени разходи, комисионни и възнаграждения, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. В ГПР не се включват разходите, които
потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията по кредита. Стойността на ГПР
съответства и онагледява разходите, които потребителят следва да заплати при нормално
развитие на правоотношението и точно изпълнение на задълженията от негова страна.
Според § 1, т. 1. ДР ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси.
Съдът намира, че с оглед цитираните по-горе разпоредби, посоченият в договора за
потребителски кредит годишен процент на разходите от 49, 32 % не е действителният такъв.
Видно от заключението по приетата съдебно-счетоводна експертиза, в този размер на ГПР е
включен единствено размерът на възнаградителната лихва по договора и на таксата за
ангажимент за фиксиран лихвен процент, а в годишния процент на разходите следва да
бъдат включени и всички предвидени по договора неустойки за непредставяне на
удостоверение за настоящ адрес, за липса на задължения, за непредставяне на съгласие за
директен дебит, както и различните такси за събиране на задълженията и за действия за
ограничаване на негативните последици при просрочие. В този смисъл е и решение от
21.03.2024 г. по дело C-714/22 на СЕС, според което за да осигури по-голяма защита на
потребителите законодателят на Съюза е възприел широко определение на понятието "общи
разходи по кредита за потребителя" /§ 40/. Разходите за допълнителни услуги, които са
уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги
потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при
предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага
изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на
понятието "общи разходи по кредита за потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам
и на понятието "годишен процент на разходите" по смисъла на посочения член 3, буква и),
когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на
съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие
действителните разходи по този кредит. Когато в договор за потребителски кредит не е
посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от
4
тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за
освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води
единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем
главница. В същия смисъл и решение от 13.03.2025 г. по дело С-337/23 на СЕС.
Потребителски кредит, в който не е посочен ГПР, е нищожен според чл. 22 ЗПК. В
случая посоченият в договора ГПР от 49, 32 % не е действителният, като при включване на
всички описани по-горе неустойки и такси, чието заплащане ищецът претендира,
действителният размер на ГПР се получава 144, 24 %, което е и над законоустановения
лимит по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Договорът е нищожен поради липса на негов съществен реквизит
съгл. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Според чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделни части не влече
нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона
или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й
части, които хипотези в случая не са налице.
Съгласно цитираната по-горе практика на СЕС и по силата на чл. 23 ЗПК при
недействителност на целия договор потребителят връща само чистата стойност на кредита,
без да дължи лихва и други разходи по кредита. В случая чистата стойност на кредита, т.е.
главницата се равнява на 1000 лв. Предвид заключението на вещото лице за извършени
плащания в размер на общо 60 лв., то искът за главница се явява основателен за сумата от
940 лв., до който размер следва да бъде уважен и отхвърлен за разликата над 940 лв. до
пълния предявен размер от 1000 лв. Погасяванията, направени от ответника и отнесени към
другите вземания по договора, не следва да бъдат взети предвид, тъй като тези суми не се
дължат от ответницата предвид недействителността на процесния договор за кредит.
Исковете за възнаградителна лихва, обезщетение за забава, неустойки и такси подлежат
изцяло на отхвърляне.
Допълнително, следва да се посочи, че клаузите на договора, предвиждащи "такса
ангажимент" и "такси за действия по ограничаване на негативни последици при просрочие",
са нищожни поради противоречие с императивни законови разпоредби. Това е така, тъй като
тези клаузи от договора противоречат на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, забраняващ заплащане на такси
и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В случая нормата
на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, допускаща събиране от потребителя на такси и комисиони за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, е неприложима, тъй
като процесните такси се начисляват след като кредитът е вече отпуснат и са свързани с
основното задължение на кредитора - предоставяне на заем, а допълнителните услуги не
трябва да са свързани с него. Следователно, горепосочените такси са всъщност печалба за
кредитора, надбавка към главницата, която се плаща периодично, поради което трябва да са
част от годишния процент на разходите и годишния лихвен процент, но както беше
посочено по-горе, в случая това законово изискване не е спазено. Ето защо, тези клаузи от
договора са неравноправни по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП, следователно нищожни на
основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
На следващо място, ищожни са и клаузите, предвиждащи заплащането на различни
неустойки от кредитополучателя. Предвидените в чл. 15, ал. 1 – 6 неустойки за
неизпълнение на задължение за представяне на удостоверение за настоящ и постоянен адрес,
удостоверение за липса на задължения по ДОПК и за непредставяне на съгласие за директен
дебит, са в отклонение от функциите на неустойката, предвидени в разпоредбата на чл. 92
ЗЗД. Това е така, тъй като клаузите са предвидени по начин, който да възпрепятства
длъжника да ги изпълнява, като се цели да се създаде предпоставка за начисляване на
неустойката. Тази неустойка по своя характер е санкционна, доколкото се дължи при
неизпълнение на договорно задължение, но същата не зависи от вредите от това
неизпълнение и по никакъв начин не кореспондира с последиците от неизпълнението.
Предвидена е да се кумулира към погасителните вноски и мораторната лихва към тях, не се
намира в никакво съотношение с изпълнение или неизпълнение на основното задължение на
заемателя за връщане на заемната сума, като по този начин се отклонява от обезпечителната
и обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на кредита. Включена по този
начин в договора, тази неустойка по същество е добавък към възнаградителната лихва на
търговеца - кредитодател и го обогатява неоснователно, доколкото именно лихвата би се
явила цена на услугата по предоставения заем и в този смисъл би представлявала и
5
печалбата на заемодателя. Именно възнаградителната договорна лихва обхваща печалбата
на търговеца, но в случая съдът намира, че горепосочените клаузи за неустойка от договора
въвеждат още един сигурен източник на доход за икономически по-силната страна. В
допълнение на горните аргументи за нищожност на неустойките за неизпълнение на
договорно задължение, съдът намира за необходимо да посочи, че добросъвестността като
изискване за поведение от търговеца по смисъла на чл. 143 ЗЗП е пряко свързано с
пояснението, че недобросъвестността следва да бъде разгледана с оглед правните й
последици – постигане на значително неравновесие между правата на търговеца и на
потребителя. /в този смисъл е решение № 165/02.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 1777/2015 г., I
т. о. на ВКС/. Тази несъразмерност е значителна, когато е налице съществено несъответствие
в насрещните престации на страните по договора, водеща до тяхната нееквивалентност,
както и в несъответствие във възможността им да упражнят своите права за защита по
договора. В конкретния случай, от начина по който е уредено задължението на
кредитополучателя, отнасящо се до ежемесечно представяне на удостоверения за настоящ
адрес и липса на задължения по ДОПК, може да се обоснове извод, че изпълнението му ще
бъде свързано със значителни затруднения.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на направените от него разноски,
съобразно размера на уважените претенции. Съдът намира, че общият размер на
направените разноски, които следва да се вземат предвид, се равнява на 1341, 32 лв., от
които 50 лв. държавна такса (само по иска за главница, който е уважен частично, а остатъкът
от събраната държавна такса по другите искове остава в тежест на ищеца), 800 лв. депозити
за експертизи и 491, 32 лв. адвокатско възнаграждение, като съдът намира, че възражението
на ответника за прекомерност на уговореното и претендирано възнаграждение от 600 лв. е
основателно предвид характера на делото по т.нар. масови потребителски спорове, но
същевременно предвид направените от ответника множество оспорвания, което наложи
ищецът да направи допълнителни доказателствени искания и да ангажира допълнителни
писмени доказателства на няколко пъти след първоначалната размяна на книжа,
възнаграждението не следва да бъде намалявано под предвидения размер в чл. 7, ал. 2, т. 2
от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Отнесено към
уважения размер от главницата, в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер
на 659, 03 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. С. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк „Ди..“БЛ..., вх. Д, ет. 7,
АП.., да заплати на „В..“ АД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Д...... ет. 2, офис .., на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД сумата от 940 лв., представляваща
главница по договор за кредит “Violeta”, сключен на 12.04.2022 г., ведно със законната лихва
от 04.01.2024 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ осъдителните искове с правно
основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД за сумата от 150, 58 лв., представляваща възнаградителна лихва
по същия договор за периода 13.05.2022 г. – 12.04.2023 г., с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД за сумата от 150, 77 лв., представляваща такса ангажимент за фиксиран лихвен процент
за периода 13.05.2022 г. – 12.04.2023 г., с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от 55,
92 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на
удостоверения за настоящ адрес съгласно чл. 15, ал. 4, 5 и 6 от договора за периода
12.06.2022 г. – 12.04.2023 г., с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от 55, 92 лв.,
представляваща неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на
удостоверение за липса на задължения по ДОПК съгласно чл. 15, ал. 4, 5 и 6 от договора за
периода 12.06.2022 г. – 12.04.2023 г., с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от 220, 40
лв., представляваща неустойка за непредоставяне на съгласие за директен дебит съгласно чл.
15, ал. 1, 2 и 3 от договора за периода 12.06.2022 г. – 12.04.2023 г., с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД за сумата от 153 лв., представляваща такси по чл. 20, ал. 4 от договора за
6
ограничаване негативните последици при просрочие съгласно Тарифа за допълнителен
пакет услуги за периода 12.06.2022 г. – 12.04.2023 г., с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 33 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
просрочени текущи задължения за периода 12.06.2022 г. – 12.04.2023 г., и с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 93, 58 лв., представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху остатъчната непогасена главница от 1000 лв. за периода
13.04.2023 г. – 03.01.2024 г.
ОСЪЖДА К. С. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк „Ди..“БЛ..., вх. Д, ет. 7,
АП.., да заплати на „В..“ АД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Д...... ет. 2, офис .., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 659, 03 лв., представляваща
разноски за производството, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7