№ 1376
гр. Варна, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. А. В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20223100501937 по описа за 2022 година
Настоящото производство е образувано по въззивна жалба на С. С. Т. срещу решение №
2352 от 14.07.2022 г., постановено по гражданско дело № 8742 по описа за 2021 г. на 9 състав на
Районен съд – Варна, с което са отхвърлени предявените от въззивника искове с правно основание
чл.127 и чл.143 СК, като упражняването на родителските права по отношение на детето Л. е
предоставено на майката Б. Б. Б., определено е местоживеене на детето при майката на адрес в
гр.Варна, ул.“Злетево“№22,; определен е режим на личен контакт на детето Л. с бащата С. Т. и той
е осъден да заплаща в полза на детето месечна издръжка в размер на 300лв., считано от
05.08.2021г.
Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно, необосновано, постановено
при съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния
закон. Сочи се, че събраните доказателства не са обсъдени, анализирани и преценени всестранно и
изцяло в тяхната връзка. В нарушение на процесуалните правила, съдът не е събрал своевременно
поискани и допустими доказателства, за относими към предмета на спора обстоятелствата и не е
изслушал родителите. Необосновано и в разрез с доказателствата са изводите на съда, че майката е
полагала преките и непосредствени грижи за детето от неговото раждане и тя е по- подходящ
родител да упражнява родителските права. Не са обсъдени доказателствата, установяващи, че
майката възпрепятства и създава затруднения за осъществяване на контакти на бащата и детето.
Твърди се, че представените по делото социални доклади са неточни, непълни, при неизяснена
фактическа обстановка и са в интерес на майката. Въззивникът твърди, че на адреса, на който се
отглежда детето, живеят и други лица, като средата в която се отглежда е неблагоприятна.
Оспорва като неправилен и необоснован извода, че не са установени данни за злоупотреба с
алкохол и употреба на наркотични вещества от страна на майката, тъй като и по двете експертизи
не са извършени съответните тестове. По отношение на определената издръжка за детето посочва,
че същата е в необосновано завишен размер съобразно индивидуалните потребности на детето и
възрастта му. Посочва се също, че бащата освен че е заплащал издръжка в размер на 200лв.
месечно е участвал със средства при закупуването на облекло, храна и играчки. Счита, че
издръжка в размер на 200лв. месечно от страна на бащата е достатъчна за покриване на разходите
на детето. Освен това съдът не е отчел настъпилите в хода на процеса обстоятелства, а именно:
1
детето е било при бащата и на дати, които са извън определения с привременните мерки режим на
лични отношения и той е гледал е детето и го е водил на лекар и изследвания, тъй като майката не
се е чувствала добре. По изложените съображения моли решението да се отмени като се постанови
ново, с което упражняването на родителските права по отношение на детето Л. се предостави на
бащата, при който да се определи и неговото местоживеене; да се определи режим на личен
контакт на детето с майката, последната да бъде осъдена да заплаща издръжка в полза на детето в
размер на 170лв., считано от завеждане на исковата молба – 16.06.2021г. В условие на
евентуалност моли да се отмени решението, в частта, с която е уважен предявеният от Б. Б. иск с
правно основание чл.143 СК за разликата над 200лв. до присъдения размер от 300лв, като искът за
тази част се отхвърли като неоснователен.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК Б. Б. е подала отговор на въззивната жалба, с който същата
се оспорва и се изразява становище за потвърждаване на решението, постановено от ВРС.
Въззиваемата излага доводи, че решението на ВРС е правилно и законосъобразно, като
постановено въз основа на събраните доказателства и осигурява в пълна степен най добрия
интерес на детето.
Варненският окръжен съд, след като се запозна с твърденията и възраженията на страните
и със събрания доказателствен материал, намери за установено следното:
Производството по делото е образувано по предявен от С. С. Т. срещу Б. Б., иск с правно
основание чл.127, ал.2 от СК. Претендира се родителските права по отношение на детето Л. С.ова
Т.а, ЕГН ********** да бъдат предоставени за упражняване на бащата, при когото да бъде
определено и местоживеенето на детето, като бъде определен предложен в исковата молба режим
на лични контакти между майката и детето, както и майката да бъде осъдена да заплаща издръжка
в полза на детето в размер на 170 лева месечно, считано от датата на подаване на исковата молба –
16.06.2021г. до настъпване на обстоятелства за изменението или прекратяване на задължението за
заплащане на издръжка.
Ищецът излага, че от съвместното си съжителство с ответницата имат родено едно дете –
Л., р. на 16.10.2019г. Непосредствено след раждането на детето, отношенията им се влошили;
страните живеели в Англия, където се родило и детето; след раждането, то не било дохранвано от
майката и не наддавало на килограми; след завръщането им през 2020г. в България, живели в с.
Богдан, в жилище на ищеца. Ответницата искала и да се премести да живее в гр. Варна и ищецът
не се противопоставил на тава нейно желание. След раздялата на страните, детето живее с майка
си в жилище, в което живеят и други хора- близки на майката. Майката ограничавала срещите на
бащата с детето и ползвала детето като разменна монета. Ищецът твърди още, че майката нямала
желание да се грижи активно за детето, оставяла го само и не изграждала елементарни навици –
хигиенни, да се облича и храни само. Въпреки проведените разговори страните не постигнали
съгласие по въпросите за това кой от родителите да упражнява родителските права,
местоживеенето на детето, режима на личен контакт на детето с родителя, който не упражнява
родителските парва и издръжката за детето.Твърди, че ответницата често изпада в състояние на
агресия, включително пред детето. Ищецът счита, че притежава по-голям родителски капацитет,
по-добри възпитателски качества; в състояние е да полага и полага по-добри непосредствени
грижи за детето и за материалното му обезпечаване, осигуряване на всички необходими условия за
отглеждането му в по-благоприятна среда, което ще въздейства благоприятно при развитието на
детето. Осигурил е отлични жилищно –битови условия, които удовлетворяват всички потребности
на детето и може да разчита на помощ от страна на майка си при полагането на ежедневните
грижи за детето.
В срока по чл. 131 ГПК Б. Б. е оспорила предявените искове като неоснователни. Предявява
насрещни искове с правно основание чл.127, ал.2 СК за предоставяне на родителските права по
отношение на детето Л. за упражняване на майката, определяне на местоживеене на детето при
майката, като бащата бъде осъден да заплаща издръжка в полза на детето в размер на 300лв.,
считано от предявяването на насрещната искова молба, както и да се определи режим на лични
контакти на детето с бащата. Не оспорва, че с ищеца са разделени по нейно желание от 2020г., като
към момента тя живее с детето при баба си, на която разчита за осигуряване на жилищна площ и за
заплащане на битовите сметки. Оспорва твърденията на ищеца, че в жилището освен ответницата,
детето и нейната баба, постоянно живеят и други лица. Излага, че след фактическата раздяла на
родителите ежедневните грижи за детето се полагали единствено от майката, тъй като бащата
живеел в гр.Плевен и не проявявал интерес за контакти с детето. Детето не познавало достатъчно
2
добре баща си, тъй като не е контактувало с него, въпреки, че майката не е възпрепятствала
контактите им. Към момента детето било близко с баща си, но страняло от баба си и дядо си по
бащина линия, защото те не са контактували с него. Излага, че може да разчита на подкрепа от
своите близки при отглеждането на детето, като в жилището, в което живеят е осигурила много
добри битови условия. Посочва, че в населеното място, в което бащата иска да се установи да
живее с детето няма детска ясла, а работното място на бащата е на голяма разстояние, което
поставя под съмнение възможността на бащата да полага адекватни грижи за детето. Същият не
маже да разчита на подкрепа от страна на свои близки при полагането на грижи за детето.
С писмен отговор, подаден в срока по чл.131 ГПК, С. С. Т. е оспорил предявените от Б. Б.
искове като неоснователни. Оспорва изложените от Б. Б. твърденията, че не е проявявал интерес и
не е търсил контакти с детето, че не е полагал грижи за детето, докато родителите са живели
заедно, както и, че детето не го познава добре.Посочва, че след предявяване на исковата молба и
постановяването на привременни мерки по делото, ищецът се е преместил да живее и работи в
гр.Варна. Оспорва по размер претенцията за издръжка, като посочва, че в момента за плаща
издръжка в размер на 200лв. месечно и допълнително закупува храна, козметика, играчки, чиято
обща стойност надхвърля сумата от 300лв. Моли искът за издръжка да се отхвърли за разликата
над 200лв. до претендирания размер от 300лв. месечно. Излага и твърдения, че майката не полага
адекватни грижи за детето, като включително излага на опасност здравето му.
Съдът като съобрази събраните по делото доказателства и приложимите към спора правни
норми, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 106
/22.05.2020г.страните са родители на детето Л. С.ова Т.а, с ЕГН **********, родена на 16.10.2019г.
Не е спорно, а и от приетите по делото доказателства се установява, че страните са
разделени от месец ноември 2020г., като детето живее при майката, която полага и
непосредствените грижи за него. Б. и детето са живели в гр.Варна, в жилище, собственост на
бабата на Б., на която до смъртта й през лятото на 2022г. е разчитала за помощ при заплащане на
битовите сметки.
Видно от представеното удостоверение за постоянен адрес и справка от Община Варна,
район „Аспарухово“, Б. Б. е с адресна регистрация в гр.Варна, ул.“Злетово“ №22, като на същия
адрес са регистрирани по постоянен адрес още 17 души и по настоящ адрес – 22-мо души, между
които и детето Л..
Л. е на три години и видно то служ. бележка изх.№61/20.07.2021г. е посещавала детска ясла
№9 „Детелина“ от 19.07.2021г., при заплащане на такса в размер на 48лв. и съобразно
присъствените дни в месеца.
След м. април 2022г. за посещението на детето в яслата не се заплаща такса.
От представените по делото дипломи, удостоверения за квалификация се установява, че С.
Т. е завършил средно образование и е придобил втора степен на професионална квалификация по
професия „монтьор на компютърни системи“, специалност „компютърна техника и технологии“;
успешно е положил курс по изграждане на уебсайт; Б. Б. също е завършила средно образование,
специалност „фризьор“.
Видно от договор за дарение, обективиран в НА № №191/28.02.2013г. С. Т. е придобил
право на собственост върху ½ ид.ч. от дворно място и ½ ид.ч. от двуетажна жилищна сграда,
находящи се в с.Богдан, община Карлово, като дарителите са си запазили правото на ползване
върху имотите пожизнено и безвъзмездно.
По делото са представени договори за наем на недвижими имоти от 21.09.2021г. и
12.11.2021г., от които е видно, че С. Т. е наел недвижим имот, находящ се в гр.Варна, ул.“Стенка
Разин“ №23 срещу месечна наемна цена от 450лв., а с втория договор имот в гр.Варна, ул.“Ростов“
№18 за цена от 500лв., за срок от една година, считано то 20.11.2021г.
Не се спори между страните, а и от представените по делото разписки се установява, че в
периода м. 11.2020г. до м. 05.2021г. С. Т. е превеждал на Б. Б. всеки месец суми в размер на 170 -
200лв. за м. септември и октомври 2021г. – по 200лв. м август 2021г. – 250лв. за издръжка на
детето Л..
В представените пред първоинстанционния съд три социални доклада, изготвен от
социален работник при Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Варна след посещение в домовете
3
на страните, разговор с двамата родители и изискване на информация от яслата, която посещава
детето и личния му лекар от м. 08.2021г., м. 12.2021г. и м.06.2022г. е посочено, че към момента на
извършване на проучването преки и непосредствени грижи за детето полага майката, като в
грижите се включват и членове на разширеното семейство. Майката притежава добри родителски
качества и се отнася отговорно към родителските си задължения. Личен контакт на детето с бащата
се осъществява съгласно определение по протокол № 1567/09.08.2021г. по гр.д. № 8742/21г на
ВРС, с което са определени привременни мерки относно упражняването на родителските права,
режим на личен контакт и издръжката на детето. Към датата на социалното проучване, майката не
възпрепятства контактите на детето с бащата. При боледуване на детето, майката предприема
необходимите мерки и прилага съответното лечение; поставени са всички необходими ваксини,
извършени са всички профилактични прегледи. В доклада е отразено становище на личния лекар
на детето, че то боледува както всички малки деца, докато изгради имунитет. Детето посещава
редовно детската ясла, има изградени хигиенни навици и навици за самообслужване; има добра
комуникация с другите деца и не проявява агресия; детето е облечено с чисти и подходящи за
сезона дрехи, с добра лична хигиена.
Детето живее и се отглежда в жилище, представляващо наследствен апартамент, находящ
се в гр.Варна, ул.“Злетово“ №22, състоящо се от три спални, хол, кухня, коридор и санитарни
помещения. Хигиената в жилището е на добро ниво, като детето и майката ползват обща спалня,
като има и обзаведена детска стая, където са играчките, дрехите на детето.
Бащата С. Т. живее в жилище под наем, в което са налице всички необходими мебели и
уреди за съвременното домакинство; жилището се състои от спалня, дневен тракт, кухненски бокс,
сервизни помещения; жилищно-битовите и хигиенни условия са на добро ниво; в спалнята е
поставена детска кошара, в гардероба има дрехи, играчки и принадлежности на детето.
Към момента на извършване на проучването и изготвянето на докладите, Б. Б. не работи и е
заявила пред социалните работници, че получава майчински в размер на 190лв. Разчита на
финансова помощ от родителите си.
С. Т. е заявил, че има собствен бизнес, управител е на дружество, което изпълнява
ремонтни и довършителни дейности, а доходите, които получава му позволяват да покрива своите
и на детето потребности.
Подкрепяща среда за отглеждане на детето е установена единствено по майчина линия, в
лицето на дядото на детето и жената, с която живее, чичото на Б. и неговото семейство, които
живеят в същата кооперация.
В заключение в докладите е посочено, че и двамата родители желаят и имат възможност да
поемат грижите за детето. Бащата е склонен на съвместно упражняване на родителските права и е
предложил такова споразумение, но майката не е съгласна. Взаимоотношенията между родителите
са влошени и комуникират по телефон относно въпросите, свързани с детето. В последващия
социален доклад е констатирано, че комуникацията между родителите е по-добра, като родителите
понякога закупуват заедно необходимите на детето вещи, майката не възпрепятства
осъществяването на личните контакти на детето и бащата.И двамата родители активно участват в
отглеждането на детето и я обгрижват.
В два от социалните доклади изготвени по повод, подадени от С. Т. сигнали, след анализ на
събраната при проучването информация, ДСП е прела, че не е налице необходимост от
предприемане на мярка за закрила на детето по реда на ЗЗДт, детето не попада в категория на дете
в риск, тъй като основните му базови потребности са задоволени.
В доклада е посочено, че Л. е приета в ЦДГ „Пинокио“, гр.Варна и ще посещава същата от
м. 09.2022г.
ДСП Варна изразява становище, че в интерес на детето Л. е да продължи да се отглежда от
майката Б. Б., като на бащата се определи разширен режим на личен контакт с детето.
От приетите по делото заключения на основната и тройна СППЕ се установява, че детето
Л. е с нормално физическо, психическо и интелектуално развитие. Няма данни за хронични
заболявания; десето има изградена емоционална доверителна връзка с двамата родители; и двамата
родители се грижат за детето. Предвид конфликтните отношения между родителите не може да се
говори за пълноценна емоционална привързаност на детето към всеки един от тях и правилен
4
педагогически подход. Предвид възрастта на детето на този етап не може да се говори за
родителско отчуждение. Според вещите лица конкуренцията на родителите за детето и особено на
бащата, който иска „споделено родителство“, както и майката, която има потребност да доминира
в родителската роля, могат да породят опасности за психо-емоционалното развитие на детето,
както и за нравственото му развитие, както и евентуално опасност при формиране на бъдещи
социални контакти и отношение с противоположния пол. Вещите лица са констатирали, че
майката притежава необходимия потенциал за формиране на базисните потребности на детето от
внимание, топлина и доверие; тя е в състояние да осигурява нужната среда за правилното развитие
и възпитание на детето, включително да задоволи и възрастовата потребност на момичето. Вещите
лица не са констатирали от психична гледна точка противопоказания майката да отглежда и
възпитава детето. Не се установяват данни за злоупотреба с алкохол и употреба на наркотични
вещества. Вещите лица изразяват становище, че споделеното родителство не е в интерес на детето,
предвид ниската му възраст.
Бащата също разполага с родителски капацитет за отглеждане и възпитание на детето.
При въззивното разглеждане на делото са представени: служебна бележка, от която е
видно, че С. Т. е управител и едноличен собственик на капитала на „ЛиДи 2019“ЕООД и за
периода м. 01.2021г. – м. 07.2022г. дружеството е реализирало приходи в размер на 6200лв.,
разходи – 4500,86лв. и счетоводна печалба преди данъчно облагане – 1699,14лв.; фискални бонове
за закупени от С. Т. в периода м. декември 2020г. – м. 07.2022г. памперси, лекарства, детски
дрехи, обувки, играчки и за заплащане на лабораторни изследвания на детето Л..
От показанията на изслушаните от въззивния съд свидетели Д.Н. Н. /майка на С./,
М.Н.К./живее на семейни начала с бащата на Б./, разпитани пред въззивната инстанция, се
установява, че докато родителите са живеели заедно и двамата полагали грижи за детето. Имали са
разногласия относно начина на хранене. След раздялата на родителите за детето се грижи основно
майката, като бащата го вижда и взема в определените по режима дни, като едната седмица го
взема във вторник след детска градина и го връща в четвъртък в детската градина, а другата
седмица го взема в петък и го връща в понеделник сутрин в детската градина. По споразумение
между родителите, детето е било при бащата и в други дни извън определените с режима. Бащата
давал средства за издръжката на детето в размер на 200лв. месечно, като купувал и дрехи, обувки и
играчки допълнително. Свидетелката Д.Н. е заявила в показанията си, че след раждането на детето
то имало проблем с теглото, защото Б. по съвет на майка си не му е давала изписаните храни за
дохранване и се наложила детето да влезе в болница, но бързо се оправило. Свидетелката разказва
и за един скандал между страните по делото, от периода когато те са живеели заедно, на
кръщенето на детето. Според свидетелката Б. и С. са имали разногласия, но не знае да са се карали.
След раздялата отношенията им били много лоши, но постепенно започнали да общуват по-
спокойно и това се отразило добре на детето. В периодите, в които детето е при бащата, той успява
да се справя сам с грижите за него. Свидетелката М.К. е заявила, че майката дава детето да се
вижда с бащата и извън режима, както ида се среща с дядото по бащина линия, защото държи
връзката на детето с бащата да се запази. По повод на скандала на кръщенето на детето,
свидетелката Куртева не помни Б. да се е държала истерично, но споделя, че й направило лошо
впечатление поведението на двамата родители. С. помолил Б. да приспи детето, но тя отказала.
Дядото по майчина линия и свидетелката взели детето, а С. и Б. отишли на дискотека. Според
свидетелката Б. се грижи добре за детето, то има изградени хигиенни навици, храни се само има
изграден режим. Свидетелката няма преки впечатления от това какъв режим се спазва и с какво се
храни детето, когато е при бащата. Споделя, също, че през лятото, когато детето било при нея за
една седмица след като е било при бащата, детето имало проблем свързан според свидетелката с не
добра хигиена, както и синини по тялото. Свидетелката не знае, какво ги е предизвикало. Споделя
съща, че през лятото на 2022г. Б. помолила С. да се грижи за детето, за да може да започне работа,
но той отказал. Свидетелката поела грижите за детето за една седмица, докато Б. ходела на работа.
След това Б. напуснала работа, като казала на свидетелката, че С. я заплашил, че ще изпрати
полиция да провери защо детето не е на адреса си.
Родителите са изслушани по реда на чл.59, ал.6 СК.
При така установеното от фактическа страна съдът възприе следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал.4 СК съдът преценява на кого от родителите да предостави
упражняването на родителските права с оглед всички обстоятелства и интересите на детето,
отчитайки: възпитателски качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към
5
детето, желанието на родителите, привързаността на детето към родителите, пол и възраст на
детето, възможността за помощ от трети лица, социалното обкръжение и материалните
възможности. Преценката по всяко дело е конкретна. Дефиниция на понятието "упражняване на
родителски права" е дадена в т. І на Постановление № 1 от 12.11.1974 Г. по гр. д. № 3/1974 Г.,
Пленум на ВС, съобразно която: "Под упражнение на родителските права се разбира тяхното
ежедневно осъществяване, както и действията по закрилата, защитата и представителството на
децата." Изрично е подчертано, че се предоставя само упражнението на правата, защото
задълженията на родителя, комуто не се предоставя упражнението на родителските права, се
запазват. Съдебната практика трайно приема, че указанията в постановлението запазват силата си
и тълкуването на материалния закон с това Постановление следва да бъде зачитано и при
действащия СК-2009г. Част от критериите, от които следва да се ръководи съдът при решаването
на спор за упражняване на родителски права са нормативно закрепени в разпоредбата на чл.59,
ал.4 СК, но изброяването е примерно. Не е изчерпателно и изброяването на критериите в ППВС
№1/1974г., като съдът може да вземе предвид и други, непосочени изрично в него обстоятелства.
Изброените в постановлението обстоятелства обаче са минимумът, който трябва да бъде взет
предвид при изследване на най-добрият интерес на детето и съдът дължи обсъждането им. В
Семейния кодекс, приет през 2009г. е предвидена и възможност родителите да постигнат
споразумение, като сами по общо съгласие да решат въпросите относно отглеждането и
възпитанието на непълнолетните деца. Споразумение, с което страните са постигнали съгласие за
съвместно упражняване на родителските права и алтернативно местоживеене на детето при режим
удобен за родителите и отчитащ интересите на детето подлежи на одобрение от съда. При липса на
съгласие между родителите, съдът следва да постанови решение, като предостави упражняването
на родителските права на единия от родителите и определи местоживеене на детето, като обсъди
обстоятелствата, посочени в чл.59, ал.4 СК и Постановлението и вземе предвид най-добрия
интерес на детето.
В случая не е постигнато съгласие и споразумение между страните по делото относно
местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, режима на лични контакти на
детето с родителите. От изложените, твърдения, искания и събраните по делото доказателства се
установява, че и двамата родители желаят да им бъде предоставено упражняването на
родителските права. Двамата желаят да отглеждат и се грижат за детето, имат изградена
емоционална връзка с него, обичат го и разполагат с подходящи условия и възможности за
отглеждането му. И двамата заявяват, че детето следва да осъществява пълноценни контакти с
родителя, който няма да упражнява родителските права.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че основните грижи за
отглеждането и възпитанието на детето след раздялата на родителите се полагат от майката, с
помощта на членовете от нейното семейство – баща й, жената, с която той живее, майка й чичо и
семейството му, които оказват подкрепа и съдействие. В жилището, в което се отглежда детето
има осигурени добри битови условия. Бащата С. Т. се е установил да живее в гр.Варна, в жилище
под наем, което е близо до жилището, в което живеят майката и детето. В жилището има добри
битови условия. С. Т. развива собствен бизнес и се занимава с извършване на ремонтни работи,
като получава доход, който му позволява да осигурява нормална издръжка за себе си и детето. Не
се установява от доказателства по делото, че работата му налага отсъствия от града или страната
поради командироване или други причини.
От данните по делото се установява, че Б. е завършила средно образование, като след
раждането на детето Л. не е работила и се е грижила за него.
При изслушването бащата е заявил, че той поема основната част от издръжката на детето,
защото майката няма доходи. Той се е преместил да живее в гр.Варна, за да може да се вижда по-
често с детето. Има желание да се грижи за Л. и желае да му се предоставят родителските права,
защото счита, че е по-отговорния родител.
Майката изразява притеснения, че бащата не се справя достатъчно добре при обгрижването
на детето, защото „не вижда как той се отнася с нея и какво й дава да яде“, връща се със синини и
тя не знае от какво. Счита, че детето следва да има контакти с баща си и тя не ги ограничава, но
има чувство, че бащата настройва детето срещу нея. Бащата не отказва да заведе детето на
изследвания или лекар, когато детето е болно, но не се сеща сам, а трябва майката го помоли.
От доказателствата по делото не се установява майката или нейни близки да са създавали
пречки за осъществяване на контактите на детето с бащата.
6
От всички доказателства по делото се установява, че детето, е привързано и към двамата
родители и има силна емоционална връзка с всеки един от тях. Детето Л. е на три години и
посещава детска градина от м. 09.2022г., а преди това детска ясла. Според проведеното социално
проучване Л. има изградени хигиенни навици и утвърден режим, общува с другите деца в детското
заведение, като успешно се е адаптирала. Пристига в детското заведение в добър и спретнат вид.
Детето е с нормално за възрастта си интелектуално и емоционално развитие.
От събраните по доказателства, включително и посоченото в приетия социален доклад, се
установява, че и двамата родители разполагат с подходящи битови условия, при които детето да
живее.
Относно социална среда, при която се отглежда детето, съдът намира, че по делото не се
установява детето да се отглежда в рискова среда. Доказа се по делото, че родителите и близки на
майката я подпомагат при отглеждането и възпитанието на детето.
Л. е привързана и към двамата родители, които имат нужния родителски капацитет да го
отглеждат и възпитават. Двамата родители са полагали грижи за детето, като освен заявеното
желание имат и обективна възможност да полагат грижи за детето. В тази връзка, съдът намира, че
от данните по делото не се установяват твърденията изложени и от двете страни, че другия
родител не полага достатъчно грижи за здравословното състояние и хигиената на детето.
Напротив от представените медицински документи се установява, че за детето са положени
необходимите грижи и са взети мерки за преодоляване на възникнали здравословни проблеми.
Обстоятелството, че детето е от женски пол само по себе си не може да доведе до извод, че
бащата не е в състояние или е по-малко подходящ да полага грижи за неговото отглеждането и
възпитание. В случая от събраните по делото доказателства се установява, че бащата е осигурил
много добри битови условия за отглеждането на детето и полага непосредствените ежедневни
грижи за детето в периодите, когато то е при него. От друга страна майката е тази която е полагала
преките и непосредствени грижи за детето от неговото раждане. Полаганите грижи са напълно
адекватни и съобразени със специфичните нужди на детето, определени от възрастта и пола му,
като може да разчита на помощ и подкрепа от страна на своите близки. Следователно майката има
предимство пред майката при преценката за най-добрия интерес на детето, кой от двамата
родители да упражнява родителските права от гледна точка на възможност да разчита на помощ от
близки при отглеждане на детето и изградените емоционални връзки между детето и тези близки,
както и по критериите възраст и пол на детето. Пълноценното отглеждане на деца в ниска възраст,
на каквато е Л. към настоящия момент – 3 години, изисква непосредствена майчинска грижа.
Ролята на майката в този етап на развитието на детето е незаменима, освен ако майката с
поведението и отношението си към детето поставя в риск живота и здравето му. В случая такова
поведение не се установява, а и предвид пола на детето, по тези критерии, майката има предимство
пред бащата. Съдът взема предвид и обстоятелството, че детето се отглежда в дома, в който то
живее от много малко, в позната обстановка.
Бащата живее в жилище под наем, работи като развива собствен бизнес, като родителите
му и други негови близки живеят в населено място, което е доста отдалечено от гр.Варна, поради
което и не би следвало да се очаква те да оказват помощ при ежедневните грижи за детето.
От събраните по делото доказателства се установява, че бащата разполага с по-високи
материални възможности, като по този критерий има предимство пред майката.
По критериите наличие на възпитателски качества, морален облик, грижи и отношение на
родителите към детето, желание на родителите да отглеждат и възпитават детето, привързаност на
детето двамата родители имат равен потенциал.
Извършвайки преценката, съдът взема предвид обективния факт, че след раздялата на
родителите преди повече от година детето е живяло с майката, която е полагала и ежедневните
грижи за него.
Съвкупното обсъждане на посочените условия налага извод, че интересът на детето ще се
охрани най-добре, ако се определи местоживеене на детето при майката, на която се предостави и
упражняването на родителските права. Предвид изложеното решението в тези части е правилно и
следва да се потвърди.
Следва да се регламентира разширен режим на лични отношения с бащата, за да не бъде
изгубена емоционалната връзка на детето с този родител. Решението в частта, с която е определен
режим на лични контакти не е обжалвано от страните. Настоящият състав на съда намира, че
7
определения от първоинстанционния съд режим на лични контакти на детето с бащата осигурява в
достатъчна степен интереса на детето за възможност за лични контакти с бащата за да може да се
съхрани емоционалната близост. Решението в тази част е правилно.
С оглед установените възможности на родителите да осигуряват материално и социално-
битово детето и размера на получаването от тях доходи, съдът приема, че нужната му обща
месечна издръжка е в размер на 450лв. Първоинстанционният съд правилно и съобразно
критериите по чл.50 ППЗДет. И Постановление №6 на МС от 15.01.2009г. и въз основа на данните
на НСИ относно разходите за издръжка на лице от едно домакинство за 2022г. е определим общия
размер на издръжката, необходима за покриване на потребностите на детето. Неправилно са
определени и разпределени частите от издръжката, които всеки от родителите следва да поеме.
При определяне на задължението на всеки от родителите следва да се отчете обстоятелството, че
предвид определения разширен режим на контакти, детето ще бъде при бащата периоди от време,
почти равни на тези, през които ще е при майката, като включително той ще подготвя и води
детето на детска градина. Тези обстоятелства налагат извършване на допълнителни разходи, над
определената част от дължимата от бащата издръжка за осигуряване на храна, дрехи, хигиенни
материали и заплащане на битови разходи. Предвид изложеното, настоящият съставна съда
приема, че майката следва да поеме по-малката част от издръжката на детето- 200лв., предвид
обстоятелството, че ще полага преимуществено преките и непосредствени грижи за детето.
Обстоятелството, че към настоящия момент същата не работи не я освобождава от задължението й
да се грижи и осигурява издръжка за детето. Освен това детето, вече е навършило три години,
посещава детска градина и не изисква пряка целодневна грижа от страна на майката. Същата е
трудоспособна, като не са наведени твърдения и не са представени доказателства за наличие на
здравословни или други причини, които биха били пречка да работи и получава доход в размер на
поне минималната за страната работна заплата. Бащата следва да бъде осъден да заплаща месечна
издръжка в размер на 250лв. Първоинстанционното решение в частта относно определената
издръжка, дължима от бащата, за разликата над 250лв. до 300лв. следва да се отмени като
неправилно. В частта, с която бащата С. Т. е осъден да заплаща издръжка в полза на детето Л. до
размера на сумата от 250лв. следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Предвид изхода от спора и частичната основателност на жалбата, въззивникът С. Т. следва
да заплати на въззиваемата сторените в настоящото производство разноски, в размер на 750лв., на
основание чл.78, ал.3 ГПК. Б. Б. следва да заплати на С. Т., сторените във въззивното
производство разноски в размер на 325лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2352/14.07.2022г., постановено по гр.д. № 8742/2021г., по описа на
ВРС, в частта, с която С. С. Т., ЕГН **********, е осъден да заплаща месечна издръжка в полза на
детето Л. С.ова Т.а, ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Б. Б. Б., ЕГН
**********, дължима считано то 05.08.2021г. с падеж 1-во число на всеки месец, за който се
дължи издръжка, при отчитане на платените от С. Т., считано от 09.08.2021г. до момента
привременни месечни издръжки в размер на 200лв., до настъпване на основание за промяна или
отпадане на задължението, за разликата над 250лв. до присъдените 300лв.
И ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. Б. Б., ЕГН **********, като законен представител на детето
Л. С.ова Т.а, ЕГН ********** срещу С. С. Т. **********, иск с правно основание чл. 143 СК за
разликата над 250лв. до 300лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2352/14.07.2022г., постановено по гр.д. № 8742/2021г., по
описа на ВРС, в частите, с които е предоставено упражняването на родителските права по
отношение на детето Л. С.ова Т.а, ЕГН ********** на майката Б. Б. Б., ЕГН **********;
определено е местоживеене на детето Л. С.ова Т.а на адреса на майката Б. Б. Б. гр.Варна,
ул.“Злетево“ №22 и С. С. Т. ЕГН ********** е осъдена да заплаща в полза на детето Л. С.ова Т.а,
ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Б. Б. Б., месечна издръжка в размер
8
на 250лв., считано от 05.08.2021г. с падеж 1-во число на всеки месец, за който се дължи издръжка,
при отчитане на платените от С. Т., считано от 09.08.2021г. до момента привременни месечни
издръжки в размер на 200лв., до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване.
ОСЪЖДА Б. Б. Б., ЕГН ********** да заплати на С. С. Т. ********** сумата от 325лв.,
представляваща разноски във въззивното производство на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА С. С. Т. ********** да заплати на Б. Б. Б., ЕГН ********** сумата от 750лв.
представляваща разноски във въззивното производство на основание чл.78, ал.3 ГПК
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС,в месечен срок от
съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9