РЕШЕНИЕ
№3100/14.7.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети състав, в
открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети юни, две хиляди и
двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при
участието на секретаря Олга Желязкова, като разгледа докладваното от съдията
гр. дело № 14353
по описа
на Варненски районен съд за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано, въз основа на искова молба с вх.
№ 64791/ 05.09.2019 г. от „А.з.с.н.в." ЕАД, ЕИК: *, със седалище и адрес
на управление:***, *срещу Д.М.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, с искане до съда
да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумите от: 3761.46 лева, представляваща дължима главница по договор за
потребителски паричен кредит № * от 15.09.2015 г., сключен с „У. К. Ф.“, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението - 02.04.2019 г. до окончателното изплащане на задължението; 323.49 лева - възнаградителна лихва за периода
21.03.2017 г. до 18.12.2017 г.; 246.91 лева - обезщетение за забава за периода от 21.03.2017 г. до
02.04.2019 г., както и сумата от 137.12 лева, представляваща сторени в заповедното производство
разноски за заплатена държавна такса от 87,12 лева и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лева, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК, ЕАД,
което вземане е прехвърлено с договор за продажба и прехвърляне на вземания от
20.12.2016 г. и индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от
18.12.2017 г. към същия, за които суми по ч. гр. д. № 5201 по описа на
Варненски районен съд за 2019 год. е издадена Заповед № 2879/05.04.2019 год. за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК. Претендират се и
извършените разноски.
В исковата молба се твърди, че между „У. К. Ф." ЕАД,
като кредитор и Д. М.Б. (кредитополучател) е сключен Договор №
* от 15.09.2015 г. за потребителски кредит, по силата на който на последната е
предоставена сумата от 6000.00 лв. Договорната лихва е определена на 2489.63
лв., като по този начин общата стойност на плащанията е 8789.63 лв. Изплащането
на задължението е разсрочено на 43 равни месечни вноски. Падежът на първата
вноска е 21.09.2016 год., а на последната - 21.03.2019 г. От страна на длъжника
е извършено частично погашение. Твърди се още, че до датата на депозиране на
заявлението, от страна на ответника е извършено погашение на 4139.60 лв., от
които: 1286.33 лв. са отнесени към задължението за възнаградителна лихва,
2538.54 лв. - към главница, 278.20 лв. - към застрахователната премия и 36.53
лв. - към обезщетението за забава. Падежът на кредита е настъпил на 21.03.2019
г., поради което на длъжника не е обявена настъпилата предсрочна изискуемост на
вземането. Твърди се още, че въз основа на договор за цесия от 20.12.2016 год.,
процесното вземане е прехвърлено от първоначалния кредитор към ищеца, а на
длъжника са изпратени две уведомления на 22.12.2017 г. и на 09.07.2018 г.,
които са върнати в цялост, като неполучени.
Ответникът
- Д.М.Б., чрез назначения му особен представител, депозира писмен отговор, в
срока по чл. 131 ГПК, в който излага съображения за допустимост и
неоснователност на предявените искове. Възразява срещу твърденията за
неизправност на длъжника по договора за кредит относно задължението му за
заплащане на седмични погасителни вноски. Възразява и срещу надлежното
уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне на вземанията по договора за
кредит, а също и срещу надлежното обявяване на предсрочната изискуемост на
вземането. Оспорва действителността на договора, в частта относно клаузите за
лихви допълнителни такси, поради противоречието му със ЗЗП и ЗПК. Релевира
възражение за изтекла 3-годишна погасителна давност на договора за цесия, на
основание чл. 531, ал. 1 ТЗ. Отправя искане за отхвърляне на исковете.
Съдът, след като взе предвид представените по делото
доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесиите отношения, намира за
установено следното от фактическа страна:
На
15.09.2015 год. между „У. К. Ф." ЕАД, ЕИК: * и Д.М.Б., е сключен договор
за потребителски кредит № *, за сумата от 6000.00 лв. Уговорено е и заплащане
от заемателя на такса за разглеждане на кредита в размер на 300.00 лв. и
застрахователна премия от 13.91 лв., месечно. Възнаградителната в размер на
15.50 % на годишна база, ГПР 25.79 %, Прието е между страните, че общия размер
на дължимата сума е 8789.77 лв., платима на 43 седмични вноски, по 204.41 лв.,
всяка. Падежът за заплащане на всяка вноска е уговорен на 21- во число от
месеца. Между страните е постигнато съгласие за усвояване на отпуснатата
главница чрез превод по банкова сметка ***, конкретно посочена в договора.
Прието е, също така, погасяването на вноските да се осъществява чрез превод от
същата сметка.
Представен
на л. 7 от делото е погасителен план към договора за кредит.
Приобщени
по делото са Общи условия за отпускане на потребителски кредит на „У. К. Ф.“
ЕАД (л. 5 -7).
Приобщен
на л. 8 е и застрахователен сертификат, относно сключен застрахователен договор
между „*" и Д.М.Б., във връзка с договор за кредит № *, в полза на „У. К.
Ф.“ ЕАД.
Договорът,
общите условия, погасителния план, застрахователния сертификат, съдържат подпис
за „клиент.“
Видно е,
от представения договор за прехвърляне на вземания от 20.12.2016 г., че „У. К.
Ф.“ ЕАД прехвърля н. „А.з.с.н.в.“ ООД вземанията, индивидуализирани в
приложение № 1 срещу определена покупна цена.
Представено е и приложение № 1 (21-22), в което под № 45 са посочени
трите имена на и единния граждански номер на ответника, номера на договора и
дата на сключване, остатъка от дълга.
Съгласно
приобщеното на л. 24 пълномощно от Д. В. -изпълнителен директор на „У. К. Ф.“
ЕАД към „А.з.с.н.в." ЕАД, по силата на което последният е упълномощен с
правата да уведоми, от името на кредитора всички длъжници по всички вземания
на„У. К. Ф." ЕАД, за прехвърлянето им на ищцовото дружество, по силата на
договор за цесия от 20.12.2016 г.
Представено по делото е уведомление от 09.07.2018 г. (л. 29) от „У. К.
Ф.“ ЕАД, чрез „А.з.с.н.в.“ ЕАД, с което последния се уведомява Д.М.Б. за
извършеното прехвърляне на вземането на „У. К. Ф.“ ЕАД, в размер на 4331.86
лв., произтичащо от договор за кредит № *, към „И. А. М.“ АД, въз основа на
договор за цесия от 20.12.2016 г.
От заключението на вещото лице Р.Х. по изготвената в хода на процеса
съдебно - счетоводна експертиза, се установява следното: по договора са
извършвани плащания, като размера на погасеното задължение възлиза на 4083.96
лв.; последното плащане в размер на 14.87 лв., датира от 21.05.2017 год.; след
приспадане на погашението размерът на задълженията по договора за кредит са за следните суми: 3761.46 лв. - главница;
323.49 лв. - възнаградителна лихва; 342.84 лв. - обезщетение за забава,
начислено за периода 21.05.2017 г. до 02.04.2019 г.
Гореизложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове, с правно основание чл. 415,
ал. 1 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1 и сл. ЗЗД, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 240, ал.
1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД .
Исковете са предявени в рамките на предвидения в закона преклузивен едномесечен
срок от получаване на указанията по чл. 414 ГПК от заповедния съд и при
наличието на останалите изисквания на ГПК, включително и идентитет между
вземането по заповедта за изпълнение и процесното, видно от приложеното ч. гр.
д. № 5201/ 2019 год. на ВРС.
Съобразно
правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи наведените
положителни правопораждащи твърдения, на които основава претенцията си, а
именно: съществуването на твърдяното вземане в негова полза по основание, в т.
ч. валиден договор за цесия, имащ за предмет съществуващо вземане от ответника
в размер на исковата сума; валидно и съществуващо между цедента и ответника
правоотношение по силата на договор за паричен заем и изправността на първия по
същото, вкл. и реалното предаване на заетата сума; факта и момента на
уведомяване на ответника от предишния кредитор за извършеното прехвърляне на
вземането; имуществено разместване между цедента по договора за цесия и
ответника, тоест фактическото предаване на материалното благо и получаването му
от другата страна; размера на претенцията.
В тежест
на ответника е да установи положителните факти, на които основава възраженията
си.
Съобразно
разпоредбата на чл. 99, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане,
освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това, като
прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор привилегиите,
обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако
не е уговорено противното.
В настоящата хипотеза, липсва спор, а и се установява от представените
писмени доказателства, обстоятелството, че между ищеца, в качеството му на
цесионер и „У. К. Ф." ЕАД в качеството му на цедент, е сключен договор за
прехвърляне на вземания от 20.12.2016 г., с който е прехвърлено вземането на
цедента от ответника по договор за потребителски кредит № *.
Съобразно правилото на чл. 99, ал. 3 ЗЗД цедентът е длъжен да съобщи на
длъжника за станалото прехвърляне на вземането, а съгласно ал. 4 - прехвърлянето
на вземането е действително тогава, когато предишният кредитор е съобщил за
него на длъжника.
В
настоящата хипотеза, липсват доказателства за надлежно съобщаване на длъжника
за сключения договор, преди депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК, респ. на
исковата молба. Независимо от последното, настоящия състав приема цесията за
редовно съобщена на длъжника, чрез особения му представител. Този извод се
налага по следните съображения: След изпълнение на процедурата по чл. 47, ал. 1
- 5 ГПК, на основание чл. 47, ал. 6 ГПК, с оглед охраняване интересите на
ответника, на последния е назначен особен представител. Връчването на всички
книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения
представител, като от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване
правни последици (така и в Решение № 198/ 18.01.2019 год. по т. д. № 193/ 2018
год., ВКС, I т. о.). В подкрепа на този извод следва бъде отбелязано, че право
на кредитора е да избере начина на съобщаване за прехвърлянето на вземането. В
случай, че избере това да се осъществи чрез нотариална покана и връчването ще е
редовно и при надлежно проведена процедура по чл. 50 ЗННД, вр. чл. 47, ал. 1 -
5 ГПК, като отсъствието от адреса по чл. 47 ГПК се удостовери от длъжностното
лице, а съобщенията се считат за връчени, т.е. и без да е необходимо
назначаване на особен представител в нотариалното производство. При
невъзможност за откриване на длъжника, съобщаването на цесията на особеният
представител (който е лице с юридически познания), охранява правата му в по
голям обем, в сравнение с гореописаната процедурата по връчване чрез залепване
на уведомление, разписана в чл. 47, ал. 1 - 5 ГПК.
Във връзка
с горното, следва да се приеме, че уведомяването на длъжника за извършените
прехвърляния на вземането е настъпило с получаването на преписа от исковата
молба с приложеното към същата уведомление за цесия (л. 66), а именно - на
31.01.2020 год., което уведомяване по аргумент от чл. 235, ал. 3 ГПК, следва да
бъде съобразено от съда. След като е известен за цесията, дори и чрез връчване
на исковата молба на особения представител, длъжникът не може да възразява на
претенцията на цесионера за реално изпълнение на основание липсата на уведомяване
(Решение № 40/ 13.05.2010 г. по т. д. № 566/ 2009 г. на ВКС, Решение № 123/
24.06.2009г., по т. д. №12/ 2009 г. на ВКС, II т.о., определение № 987/
18.07.2011 г. по гр. д. № 867/ 2011 г. на ВКС).
На следващо място - безспорно е между страните, че цедираното вземане,
произтича от сключен между ответника и „У. К. Ф." ЕАД договор за
предоставяне на потребителски кредит от 29.09.2016 год., по силата на който за
заемодателя е възникнало задължението да предостави на заемателя кредит в размер
на 6000 лева. Липсва спор по делото, а и се установява от експертното
заключение, кредитирано от съда като обективно и компетентно изготвено, че
заетата сума е предоставена по сметка на ответника. След като е налице реално
предоставяне на сумата от ищеца, то ирелеванен спрямо възникване на
задължението за връщане на предоставената сума, остава въпроса за
представителната власт на лицето, сключило договора от името на кредитора.
Процесният договор за кредит е потребителски (същият попада в
определението на чл. 9 от Закона за потребителския кредит), едновременно с
което е сключен при действието на ЗПК, нормите му следва да бъдат съобразени
служебно от съда.
Настоящият
договор за заем е сключен при действието на Закона за потребителския кредит, в
редакцията му от ДВ бр. 57 от 28.07.2015 г.
Съгласно
чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1,
т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски
кредит е недействителен.
Процесният договор е сключен в предвидената в чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена
форма, при ясно постигнато съгласие относно размера на предоставения заем -
6000 лева, общ размер на плащанията от 8789.77 лева, лихвения процент по
кредита - фиксиран годишен лихвен процент от 15.50 % и ГПР - 25.79 %. Посочени
са размера на погасителните вноски, броя на същите и конкретните падежни дати,
поради което и изискването чл. 11, ал. 1, т. 11 и 12 ЗПК, следва да се приеме
за изпълнено, недействителност на договора съобразно чл. 22 ЗПК. В чл. 9
договора страните изрично са уговорили, че при забава в плащанията заемателят
ще дължи законната лихва за забава, като по този начин формално е изпълнено и
изискването за посочване на разходи, които се дължат при неизпълнение на
поетите задължения.
Гореизложеното
обосновава извод, за валидно възникнала между страните облигационна връзка по
силата на договор за паричен заем, по който заемодателят е изправна страна,
поради което и за ответника е възникнало задължение да погаси усвоената заемна
сума и уговорената договорна лихва на съответните падежни дати.
На следващо място, съобразно неоспореното от страните заключение по
проведената съдебно - счетоводна експертиза, кредитирано от съда като обективно
и компетентно изготвено, след приспадане на извършените плащания, размерът на
непогасения остатък за главницата възлиза на 3761.46 лв., на договорната лихва
- на 323.49 лв. В предвид забавата на длъжника, възникнало е и задължението за
заплащане на обезщетение за забава, в размер на 342.84 лв., за периода
21.05.2017 г. до 02.04.2019 г.
Ответникът не ангажира доказателства за погасяване на задълженията за
заплащане на главница и възнаградителна лихва, поради което се налага извод за
основателност на тези претенции.
Горните изводи, налагат разглеждане на въведеното с отговора на исковата
молба, възражение за погасяване на процесиите вземания по давност.
При
формиране на крайните изводи относно настъпване ефекта на погасителната
давност, следва да бъде съобразено, че по отношение на вземанията, съставляващи
главница и възнаградителна лихва е приложим, общия петгодишен давностен срок.
По отношение обезщетението за забава, следва да се съобрази разпоредбата на чл.
111 „в" ЗЗД,
предвиждаща
погасяване на вземания за лихва с изтичане на тригодишен срок от падежа.
В
настоящата хипотеза уговорено е връщане на усвоената главница и уговорената
възнаградителна лихва на ежемесечни вноски, всяка от по 204.11 лв. Всяка вноска
става изискуема, считано от уговорения за нея падеж по погасителен план (в
случая 21- во число), то и петгодишната погасителна давност ще следва да тече
от съответния падеж на всяка отделна анюитетна вноска по погасителен план. В
този смисъл е и Решение № 45/ 17.06.2020 год. по т. д. № 237/ 2019 год. на ВКС,
второ ТО. В случая, съгласно експертното заключение последното плащане по
кредита датира от 21.05.2017 год. Заявлението по чл. 410 ГПК е депозирано в
съда на 02.04.2019 год., към който момент нито три годишния, нито пет годишния
давностен срок са изтекли.
По изложените съображения, се налага извод за основателност на претенции
досежно сумите от 972.20 лв., представляваща главница, дължима по Договор за
потребителски кредит № *, сключен на 29.09.2016 г. между „П. Ф. Б." ООД и Ц.
Б. К., като в последствие взимането по договора е прехвърлено в полза на „И. А.
М.“ АД по силата на Договор за цесия от 01.07.2017г., като в последствие „И. А.
М.“ АД е прехвърлило вземането в полза н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД по силата на
Приложение № 1 от 01.03.2018г. към Допълнително споразумение от 01.11.2017г.
към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010
г., 185.13 лв., представляваща договорна лихва за периода от 22.10.2016г. до
25.11.2017г. и 105,01 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
07.06.2017г. до 01.10.2018г. (съобразно заявения от кредитора размер), ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 02.10.2018 г. - датата на
депозиране на заявлението в съда, до окончателното изплащане, за които суми по ч.
гр. д. № 14915 по описа на Варненски районен съд за 2018 год. е издадена
Заповед № 7473/ 04.10.2018 год. за изпълнение на парично задължение по реда на
чл. 410 ГПК, поради което и същите следва да бъдат уважени,, на основание чл.
415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1 и сл. ЗЗД вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 240,
ал. 1 и 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на спора и по арг. от TP
№ 4/ 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013
г., ОСГТК, т. 12, в полза на ищеца следва да се присъдят и извършените в
заповедното производство разноски, които възлизат на 137.12 лв. В полза на
ищеца следва да се присъди и сумата от 1093.34 лв. - разноски в настоящото
производство.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д.М.Б., ЕГН **********,
с адрес: ***, дължи н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:***, *,
сумите от 3761.46
лв. (три хиляди седемстотин шестдесет и един лева и четиридесет и шест
стотинки), представляваща
дължима главница по договор за потребителски паричен кредит № * от 15.09.2015
г., сключен с „У. К. Ф.“, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението -02.04.2019 г. до окончателното изплащане
на задължението; 323.49 лв. (триста двадесет и три лева и четиридесет и девет стотинки) -възнаградителна лихва за
периода 21.03.2017 г. до 18.12.2017 г.; 246.91 лв. (двеста четиридесет и шест лева и
деветдесет и една стотинки) - обезщетение за забава за периода от 21.03.2017 г. до
02.04.2019 г., което вземане е прехвърлено с договор за продажба и прехвърляне
на вземания от 20.12.2016 г. и индивидуален договор за продажба и прехвърляне
на вземания от 18.12.2017 г. към същия, за които суми по ч. гр. д. № 5201 по
описа на Варненски районен съд за 2019 год. е издадена Заповед №
2879/05.04.2019 год. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1 и сл. ЗЗД вр. с чл.
79, ал. 1 ЗЗД, чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Д.М.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати н. „А.з.с.н.в." ЕАД, ЕИК:
*, със седалище и адрес на управление:***, офис сграда „Лабиринт", ет. 2,
офис 4, сумата от 137.12 лв. (сто тридесет и седем лева и дванадесет стотинки), представляваща извършени в
заповедното производство разноски, определени съобразно уважената част на
исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Д.М.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК: *,
със седалище и адрес на управление:***, *, сумата от 1093.34 лв. (хиляда деветдесет
и три лева и тридесет и четири стотинки), представляваща извършени в
настоящото производство разноски, определени съобразно уважената част на
исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: