Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Козлодуй, 16.10.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Козлодуйският Районен съд, Втори състав в публично заседание на 112.09.2019 година /дванадесети септември две хиляди и деветнадесета година/, в състав:
Районен съдия: Адриана Добрева
при секретаря Стела Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Добрева гражданско дело № 809 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Съдебното производство е образувано по искова молба на Б.Г.Л., ЕГН ********** с адрес ***, с която е предявил против „А.К.” ЕАД ***, ЕИК *********, представлявано от Наско Асенов Михов – Изпълнителен директор, обективно съединени искове по чл. 344, ал.1 т.1 и т.2 от КТ за признаване на уволнението му със Заповед № 52 от 12.06.2019г. на изпълнителния директор за незаконно и отмяната му и за възстановяване на длъжността която е заемал при ответника преди уволнението Ръководител Сектор в Сектор „Реакторно - физични технологии", Цех „ХОГ", Управление „Експлоатация", Дирекция „Производство”.
В съдебно заседание ищецът участва лично и с пълномощник адвокат Румен Маноев от Адвокатска колегия – Враца и поддържа исковете по съображения изложени в исковата молба.
Ответникът дружеството ”А.К.” ЕАД в съдебно заседание се представлява от юристконсулт Валерия Борисова и оспорва исковете като неоснователни и недоказани, като поддържа писмения отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК. Подборни съображения излага в писмена защита.
В хода на съдебното дирене по делото са събрани писмени доказателства - копие на личното трудово досие /ЛТД/ на ищеца; Заповед № 52 от 12.06.2019г. на изпълнителния директор, с която е прекратено трудовото правоотношение на ищеца; Колективен трудов договор от 20.12.2018г. действащ за периода 2019-2020г.; искова молба по гр.дело № 671/2019г. на КРС; Удостоверение актуално състояние СНЦ "СЯЕ"; Публикации в интернет; удостоверения за правоспособност от АЯР; справка от ответника на л.99 за работници и служители в дружеството, чиито трудови правоотношения са прекратени от работодателя на основание чл. 328, ал. 1 т. 10 КТ, при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст за периода 2018г. до 25.07.2019г.; писма от НОИ за вида пенсия получавана от тези лица; справка от ответника на л.100 и л.103 за работници и служители на „А.К." ЕАД ***, с които след като са придобили и упражнили правото си на „ранно пенсиониране" трудовите договори са прекратени и същите лица отново са сключили трудов договор и копия на заповеди за прекратяване, съответно нови трудови договори с тези лица на л.127 – 150. Приложено е гражданско дело №747/2016г. по описа на Районен съд – Козлодуй. Приложено на л.162 е заявление Вх.№ ЗВ-9025/29.08.2010г., с което ищеца е предложил на ответника работодател да сключат отново трудов договор. В делото няма доказателства работодателя да е отговорил, нито да е сключен трудов договор с ищеца.
Съда приема от фактическа страна
следното:
Ищецът твърди, че е работил при ответника по безсрочен трудов договор на длъжност Ръководител Сектор в Сектор „Реакторно - физични технологии", Дирекция „Производство", Управление „Експлоатация", Цех „ХОГ". Твърди, че със Заповед № 52/12.06.2019г. на изпълнителния директор трудовия му договор е прекратен на основание чл.328, ал.1 т.10 от КТ, тъй като е придобил и упражнил през месец февруари 2016г. правото си на „ранно пенсиониране" по чл.69б от КСО, при висящ спор с „А.К." ЕАД *** предмет на гражданско дело №101/2016г. на РС-Козлодуй по повод на предходно прекратяване на трудовия му договор, което е прието за незаконосъобразно и е отменено /обстоятелство, което е служебно известно на съда/. Излага твърдения, че е упражнил правото си на ранно пенсиониране мотивиран от факта, че след предходното уволнение в началото на 2016г. е останал без доходи за съществуването си, а след отмяната на заповедта за прекратяването на трудовия ми договор по гр.дело №101/2016г. е било невъзможно да отмени последиците на настъпилото „ранно пенсиониране", поради липсва на законова възможност.
Ищеца не оспорва, че е налице основанието за уволнението му по чл.328, ал.1 т.10 от КТ, поради придобито и упражнено от него право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и поради това уволнението му е незаконно.
Оспорва уволнението си със заповед № 52/12.06.2019г. на изпълнителния директор като незаконосъобразно и иска да бъде отменено, а като последица от това да бъде възстановен на предишната работа по съображения, че е нарушен основния принцип на добросъвестност по чл.8, ал.1 от КТ, тъй като работодателя чрез предоставените му от закона средства е целял прекратяване на трудовия договор конкретно с него, без да се налага с оглед интереса и нуждите на работата. Сочи, че уволнението му е мотивирано главно и единствено от факта, че е Председател на СНЦ „Синдикат на Ядрените Енергетици" в „А.К." ЕАД *** и, че е налице и дискриминация по признаците - лично и обществено положение, тъй като е работник и член на синдикална организация и неравно е третиран като синдикален член, доколкото не членуващи в синдикална организация не са уволнявани при същите условия и по признак възраст, тъй като не са прилагани еднакви критерии от работодателя при осъществяване на правото на едностранно прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1 т. 10 от КТ предвид обстоятелството, че в ответното дружество има работници и служители, придобили и упражнили право на ранна пенсия по чл. 696 от КСО, които продължават да работят.
В подкрепа на тези си твърдения излага факти, че в качеството си на Председател на СНЦ "СЯЕ" в „А.К." ЕАД *** е водил успешно дела против работодателя – гр.д. № 101/2016г. за отмяна на предишното си уволнение, което е решено от съда в негова полза и гр.д. №747/2016г. на КРС, по което са присъдени 1 433 983.00 лева разпределени на работници и служители на дружеството. Освен това в качеството си на работник присъединил се към КТД от 2019г. в „А.К." ЕАД *** е образувал гражданско дело № 671/2019г. пред КРС, за обявяване на частична недействителност на клаузи от КТД, което е висящо. Като работник и синдикален ръководител редовно публикува критични становище против действия на ръководството на „А.К." ЕАД във вътрешната интернет мрежа, което не се възприема положително от ръководството и, че са налице множество работници и служители в „А.К." ЕАД, с аналогична категория на труд, възраст и стаж, които са упражнили правото си на „ранно пенсиониране" и продължават да работят, или отново са сключили трудови договори и продължават да полагат труд, възможност, от която той е лишен.
Излага съображения и, че са нарушени чл. 16, вр. с чл. 48, ал. 1 и ал. 3 от Конституцията на Република България, чл. 15, чл. 25 и чл. 31 от Хартата на основните права и свободи, Директива 2000/78/ЕО от 27.11.2000 г., Конвенции с № № 111, 183, 122, всички на Международната организация на труда, където правото на труд на работниците и служителите е гарантирано в значително по - висша степен.
Ответникът не
оспорва твърденията на ищеца, че е работил при него по силата на безсрочен
трудов договор на посочената длъжност, нито факта на прекратяване на трудовия
договор на основание чл.328, ал.1 т.10 от КТ с процесната заповед №
52/12.06.2019г., при придобито правото на т.нар. „ранно пенсиониране” по чл.69б
от КСО като лице, работило при условията на първа и втора категория труд. Тези обстоятелства за съда за безспорно
установени.
Безспорно е, че преди прекратяване на трудовото правоотношение ищеца е заемал длъжността Ръководител Сектор в Сектор „Реакторно - физични технологии", Цех „ХОГ", Управление „Експлоатация", Дирекция „Производство”. Тази длъжност заема, след като с влязло в сила решение по гражданско дело № 101/2016г. на Районен съд – Козлодуй е било признато за незаконно и отменено прекратяване на трудовото правоотношение през месец януари 2016г. на същото основание – чл.328, ал.1 т.10 КТ, и той е бил възстановен на предишната длъжност. Това обстоятелство е служебно известно на съда. В хода на висящия спор по гр.д. № 101/2016г., през месец юни 2016г. ищеца е и упражнил правото си на ранно пенсиониране по чл.69б от КСО като лице работило при условията на първа или втора категория труд, за което по делото не се спори.
Доколкото, както съда изложи по-горе ищеца не оспорва, че е налице основанието за уволнението му по чл.328, ал.1 т.10 от КТ, при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, съда приема, че спора не е за това налице ли е фактическия състав по чл.328, ал. т.10 от КТ, т.е. че ищеца е придобил и упражнил правото си на ранно пенсиониране по чл.69б от КСО.
По делото се доказа, че ищеца Б.Л. е Председател на СНЦ „Синдикат на Ядрените Енергетици" в „А.К." ЕАД и в това си качество е подал искова молба предмет на гр.д. №747/2016г. по описа на РС-Козлодуй, по което дело е осъден работодателя „А.К.” ЕАД да изпълни задължение по КТД като увеличи средствата от фонд СБКО със сумата 1 433 983.00 лева, разпределени на работници и служители на дружеството. Ищеца Б.Л. на 27.05.2019г. е подал искова молба против работодателя „АЕЦ Козлодуй” предмет на гр.д. № 671/2019г. по описа на РС - Козлодуй, за обявяване на частична недействителност на клаузи от КТД. Това дело е висящо. Освен това ищеца открито изразява критично мнение, включително чрез различни публикации, за работата на ръководството на ответното дружество „А.К.” ЕАД, видно от негови подписани различни материали.
От справката представена от ответника /л.99 в делото/ се установява, че за периода от 22.02.2018г. до 25.07.2019г. общо на двадесет и шест работника и служителя в дружеството /един от който ищеца Б.Л. с № 21/, трудовото правоотношение е било прекратено едностранно от работодателя на основание чл. 328, ал. 1 т. 10 КТ, при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. От справките на НОИ изискани поименно за всеки от двадесет и шестте работника и служителя се установява, че с изключение на четирима работници, включително ищеца /№ 6, № 16, № 18 и № 21 за ищеца - вж. справки на НОИ на л.156-157, на л.160, на л.168/, всички останали двадесет и двама, чието трудово правоотношение е прекратено на основание чл.328, ал.1 т.10 КТ са придобили и упражнили правото на пенсия при общата хипотеза на чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО, а не „ранното пенсиониране” по чл.69б от КСО както ищеца Б.Л..
По делото безспорно се установи и ответника чрез процесуалния представител признава обстоятелството, видно от справката на л.100, л.103 и от приложените на л.127-150 заповеди за прекратяване на трудови договори и сключени нови трудови договори, че за периода от 31.12.2018г. до 05.07.2019г. с дванадесет работника и служителя /поименно посочени в справката на л.103/, които са придобили и упражнили правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст в хипотезата на „ранно пенсиониране” по чл.69б от КСО /както ищеца Л./, трудовите договори с „А.К.” ЕАД са прекратени на правно основание чл.327, ал.1 т.12 от КТ, което е същото фактическо основание – при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, но по различен ред – от работника или служителя без предизвестие. Видно от дванадесетте заповеди за прекратяване трудовите договори на тези работници и служители е, че всички те /за разлика от ищеца видно от неговата заповед за прекратяване трудовото правоотношение/ са получили обезщетение по чл.46, ал.1 КТД 2017-2018г. в размери над 10 брутни работни заплати. Наред с това, всички тези дванадесет работници и служители след като са пожелали да напуснат работа, отново са подали заявления и с тях „А.К.” ЕАД отново е сключил трудови договори за същите длъжности, които са напуснали. От тези дванадесет работника и служителя, четирима са напуснали считано от 31.12.2018г. и отново са сключили трудови договори за същите длъжности считано от 02.01.2019г.; един е напуснал считано от 28.12.2018г. и е сключил трудов договор за същата длъжност считано от 03.01.2019г.; един е напуснал считано от 31.12.2018г. и е сключил трудов договор за същата длъжност считано от 28.01.2019г.; един е напуснал считано от 31.12.2018г. и е сключил трудов договор за същата длъжност считано от 01.02.2019г.; един е напуснал считано от 31.12.2018г. и е сключил трудов договор за същата длъжност считано от 11.02.2019г.; един е напуснал считано от 27.12.2018г. и е сключил трудов договор за същата длъжност считано от 20.02.2019г.; един е напуснал считано от 27.12.2018г. и е сключил трудов договор за същата длъжност считано от 14.03.2019г.; един е напуснал считано от 01.11.2018г. и е сключил срочен трудов договор за същата длъжност считано от 03.05.2019г. до 03.11.2019г. и един е напуснал считано от 05.07.2019г. и е сключил срочен трудов договор за същата длъжност считано от 08.07.2019г. до 08.07.2021г.
В съдебното заседание провело се на 19.08.2019г. /вж. протокола на л.119 в делото/, процесуалния представител на ответника „А.К.” ЕАД изрично заявява, че „…те са прекратени на друго правно основание - на чл. 327, ал. 1 КТ по взаимно съгласие са прекратени. Там те /има предвид работниците и служителите/ са си предоставили документи, че са придобили и упражнили това право с цел за да се възползват и от предимствата, които им дава КТД. Тъй като в представения КТД по делото от ищеца, който ние не сме оспорили и там е видно, че хората които упражнят правото на ранно пенсиониране получават и по-големи обезщетения по категории.” По нататък представляващия работодателя разяснява – „От една страна смисъла на тая норма е да се възнаградят хората, които са работили, а от друга страна да се осигурят работни места за младите хора. И те съответно другите са назначени на основание на подадено заявление от тях, какъвто не е настоящия случай. Ищецът до настоящия момент няма входирано заявление в деловодството на "АЕЦ Козлодуй" че желае да работи на каквато и да е длъжност в дружеството.”.
При тази безспорно установена по делото
фактическа обстановка и с оглед доводите и изричните признания на страните,
съда приема от правна страна следното:
Правното основание на исковата претенция на ищеца е по чл.344, ал.1 т.1 и т.2 КТ, като оспорва Заповед № 52 от 12.06.2019г. на изпълнителния директор, с която трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл.328, ал.1 т.10 от КТ, иска да бъде отменена и да бъде възстановен на предишната длъжност.
Твърдението на ищеца в исковата молба е за
недобросъвестност от страна на работодателя при уволнението му и за
дискриминация и различно третиране спрямо него. Това е основанието за
незаконност на уволнението и то очертава предмета на иска. В този смисъл са и
изложените в исковата молба факти и твърдяните в хода на процеса обстоятелства.
В разпоредбата
на чл.8, ал.1 от КТ е регламентирано, че трудовите права и задължения се
осъществяват добросъвестно съобразно изискванията на законите, а в ал.2 е
въведена оборима презумпция, че добросъвестността при осъществяване на
трудовите права и задължения се предполага до установяване на противното. Така
съдът е длъжен да изследва въпроса дали работодателя е действал в нарушение на
разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от КТ само
при въведени от работника доводи в тази насока - така Определение №
161 от 11.02.2016 г. по гр. д. № 3566 / 2015 г. на Върховен касационен съд,
4-то гр. отделение, но
контролът от съдилищата относно това дали е налице злоупотреба с право се
прилага за всички основания за прекратяване на трудовото правоотношение, при
въведен довод от страната за това.
В множество
съдебни актове, постановени по реда на чл. 290 ГПК, е изяснено, че съдебният
контрол в хипотезата на уволнение по чл. 328 КТ включва и преценката дали
трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно съобразно изискванията
на законите. Злоупотреба с права от страна на работодателя в хипотезата на
чл. 328, ал.1 КТ е налице, когато се установи, че единственото му желание е чрез
законово допустими средства да постигне на една-единствена цел - прекратяване
на трудовия договор с конкретен служител или работник. Както съда изложи
по-горе в нормата на чл. 8, ал. 2 КТ се презумира, че работодателят е действал
добросъвестно при извършеното уволнение, а оборването на презумпцията е изцяло
в тежест на работника или служителя – така
Решение № 232/13.06.2011 г. по гр.д. № 781/2010 г. на ІV ГО на ВКС.
Съда споделя
доводите на ответника, че работодателя има право да прецени с кои работници да
прекрати трудовото правоотношение, когато е налице съответния фактически
състав. Волята на работодателя в този случай е подчинена на негова суверенна
преценка и съдът не е компетентен да се произнася за целесъобразността, но ищеца
не твърди това. Ищеца твърди, че
уволнението му е мотивирано главно и единствено от факта, че като Председател на СНЦ „Синдикат на Ядрените
Енергетици" в „А.К." ЕАД *** изразява лично мнение като отправя
критики към ръководството на дружеството и, че по отношение на него е налице
дискриминация, като е по-неблагоприятна третиран от другите работници и служители
при осъществяване на правото на прекратяване на трудовия договор по чл. 328,
ал. 1 т. 10 от КТ предвид обстоятелството, че в „А.К.” ЕАД има работници и
служители, които като него са придобили и упражнили право на ранна пенсия по
чл. 696 от КСО, но които продължават да работят.
В чл.8, ал.3
от КТ изрично е уредено, че при осъществяване на трудовите права и
задължения не се допуска пряка или непряка дискриминация, основана на
признаците по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр., а
в разпоредбата на чл. 21 от Закон за защита от дискриминация императивно е
регламентирано, че работодателят прилага еднакви критерии при осъществяване на
правото си за едностранно прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал.
1, т. 2 - 5, 10 и 11 и чл. 329 от Кодекса на труда или на служебното
правоотношение по чл. 106, ал. 1, т. 2, 3 и 5 от Закона за държавния
служител без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1.
В решение №
115/02.08.2013 г. по гр. дело № 626/2012 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, по
въпроса за разпределение на доказателствената тежест при въведено в рамките на
трудовия спор оплакване за неравно третиране по смисъла на ЗЗДискр, е прието
следното: Съгласно чл. 127, ал. 1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи
фактите, от които черпи изгодни за себе си правни последици. В производството
по трудов спор за отмяна на незаконно уволнение, ответникът-работодател следва
да установи всички факти, дали му основание да упражни потестативното си право
да прекрати извън съдебно трудовото правоотношение. Когато работникът твърди, че уволнението му е проява на дискриминация,
то съгласно чл. 9 от ЗЗДискр, ответникът-работодател следва да докаже, че
правото на равно третиране не е било нарушено, но след като ищецът докаже
факти, от които може да се направи извод, че е била налице дискриминация-различно
по-неблагоприятно третиране.
Съда приема, че по делото безспорно се доказа факта, че ищеца Б.Л. лично и като председател на една от синдикалните организации в „А.К.” ЕАД явно и публично изразява критично лично мнение за ръководството на „А.К.” ЕАД чрез публикации и с действия, включително като завежда множество граждански дела срещу работодателя /така гр.д. №747/2016г. по описа на РС-Козлодуй, по което е осъден работодателя „А.К.” ЕАД да изпълни задължение по КТД като увеличи средствата от фонд СБКО със сумата 1 433 983.00 лева, разпределени на работници и служители на дружеството и гр.д. № 671/2019г. по описа на РС - Козлодуй, за обявяване на частична недействителност на клаузи от КТД, което е висящо/, което е израз на НЕГОВИ УБЕЖДЕНИЯ. Тези му убеждения доколкото за критични, логично са и неприятни за ръководството на „А.К.” ЕАД. Израз на това отношение според съда е и факта, че в началото на 2016г. ищеца е бил уволнение от работодателя на същото основание чл.328, ал.1 т.10 от КТ, което е било признато за незаконно и отменено от съда. Така настоящото му уволнение е второ и на същото правно и фактическа основание.
Съда приема за безспорно доказано в спора, че ищеца Б.Л. както и още дванадесет работника и служителя на „А.К.” ЕАД към края на 2018г. до средата на 2019г. са били придобили и упражнили правото на „ранна пенсия” по чл.69б от КСО, при първа или втора категория труд. Тази пенсия е различна от общата по чл.68 от КСО, при по-висока възраст от тази по чл.69б от КСО. Доказа се, че макар и при еднакви условия на упражнено право на ранна пенсия по чл.69б от КСО, работодателя е прекратил едностранно на основание чл.328, ал.1 т.10 от КТ трудовия договор само на ищеца Л. на основание условието, че е придобил право на пенсия. За други дванадесет работника и служителя придобили същото право на ранна пенсия по чл.69б от КСО, работодателя не е прекратил едностранно трудовите договори макар да са били налице същите условия и за тях. Безспорно се установи факта, че тези работници и служители въпреки факта на придобито право на пенсия са продължили и продължават да работят в „А.К.” ЕАД на същите длъжности, с което за разлика от ищеца и получават трудово възнаграждение. Т.е. съда приема за доказано, че работодателя при едни и същи условия за ищеца и други работници и служители, а именно факта на придобито от тях право на ранна пенсия е третирал по-неблагоприятно ищеца като на законно основание е прекратил трудовия му договор, докато останалите са продължили да работят и получават трудово възнаграждение.
Този извод на съда не се променя от факта, че другите дванадесет работници и служители сами са пожелали всеки да бъдат прекратени трудовите им договори по чл.327, ал.1 т.12 от КТ поради придобито право на пенсия, което е сторено и всички незабавно или малко след това, отново са сключили трудови договори с работодателя „А.К.” ЕАД за същите длъжности, които сами са пожелали да напуснат, т.е. на практика и след придобитото и упражнено право на ранна пенсия тези работници и служители са продължили да работят за разлика от ищеца Л.. Това е сторено от работодателя макар и да са използвани различни законови възможности – на прекратяване на трудовия договор от работника формално на различно основание, след което отново да бъде назначен на трудов договор за същата длъжност. Формално посоченото правно основание – законовата разпоредба послужила като основание за прекратяване на трудовия договор на ищеца и на другите дванадесет работника е различно, но фактическото действително основание е еднакво за всички и то е при придобито право на пенсия по чл.69б от КСО.
Впрочем сам ответника чрез процесуалния представител потвърждава факта, че тези дванадесет работника са подали молби за напускане и работодателя ги е приел, за да се възползват от привилегията уговорена с чл.46 от КТД да получат по-висок размер на обезщетение – над десет брутни трудови заплати при напускане при пенсиониране. Както пак ответника посочва, тази норма в КТД е уговорена именно, за да стимулира работниците придобили право на пенсия да освободят работни места за младите хора. И в противоречие с тази декларирана политика на работодателя за освобождаване на работни места от работници придобили право на пенсия, след получаване на обезщетенията същите работници придобили право на пенсия са назначени на същите длъжности и освен обезщетенията по КТД получават и трудово възнаграждение, за разлика от ищеца Л., като не освобождават реално работни места за млади хора.
Правото на труд наред с правото на образование и здравни грижи, обществено осигуряване и социално подпомагане са свързани с материалните и духовните потребности на хората и следва да се разбират като социално-икономически права. Те са неразривно свързани с финансово-икономическото положение на държавата. Държавата е свободна в избора си на политики, целящи да разшири възможно най-много заетостта. Израз на такава политика е и стимулирането на работници и служители придобили право на ранна пенсия да получат високи обезщетения и да освободят работни места за увеличаване заетостта предвид съществуващата в страната безработица, когато млади хора обективно нямат възможност да си намерят работа. Въпреки тази ясно заявена политика в „А.К.” ЕАД, реално чрез законови средства, тя не се изпълнява, като част от работниците и служителите се ползват с очевидни привилегии за сметка на други.
Извода на съда за различното по-неблагоприятно третиране на ищеца Л. не се разколебава от установеното от ответника, че за периода от 22.02.2018г. до 25.07.2019г. общо на двадесет и шест работника и служителя в дружеството /един от който ищеца Б.Л./, трудовото правоотношение е било прекратено едностранно от работодателя на основание чл. 328, ал. 1 т. 10 КТ, при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. От справките на НОИ изискани поименно за всеки от двадесет и шестте работника и служителя се установява, че с изключение на четирима работници, включително ищеца, всички останали двадесет и двама, чието трудово правоотношение е прекратено на основание чл.328, ал.1 т.10 КТ са придобили и упражнили правото на пенсия при общата хипотеза на чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО, а не „ранното пенсиониране” по чл.69б от КСО както ищеца Б.Л., т.е. не са поставени в еднакви условия.
Допълнителен аргумент за различното по-неблагоприятно третиране на ищеца Л. от останалите работници придобили като него правото на пенсия ценено по реда на чл.235, ал.3 ГПК – факт настъпил след предявяване на иска, който според съда е от значение за спорното право е, че видно от приложено на л.162 заявление Вх.№ ЗВ-9025/29.08.2010г. ищеца е предложил на ответника „А.К.” ЕАД и с него да сключи отново трудов договор както с останалите работници придобили правото на ранна пенсия, което не се е случило видно от изрично заявеното от ищеца в последното съдебно заседание.
При така изложеното съда намира да безспорно установено желание на работодателя чрез законово допустими средства /правото на едностранно прекратяване на трудов договор по чл.328, ал.1 т.10 от КТ/ да постигне една единствена цел – прекратяване на трудовия договор конкретно с Б.Л., т.е. в случая е нарушена разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от КТ от работодателя. Следователно, настоящия състав приема, че в случая е оборена презумпцията по чл. 8, ал. 2 от КТ, от което следва, че заповедта за уволнение по чл. 328, ал. 1 т. 10 от КТ, се явява незаконна и следва да бъде отменена само на това основание. Като последица от това и на основание чл. 344, ал. 1 т. 2 от КТ работника Б.Л. следва да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност.
По разноските.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените разноски в размер на 500.00 лева адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса в размер на 100.00 лева по сметка на Районен съд – Козлодуй.
По изложените съображения, Козлодуйски районен съд, Втори състав
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И
ОТМЕНЯ уволнението на Б.Г.Л., ЕГН ********** с адрес *** по иска с правно
основание чл.344, ал.1 т.1 от КТ, предявен против „А.К.” ЕАД ***, ЕИК
*********, представлявано от Наско Асенов Михов – Изпълнителен директор,
извършено със Заповед № 52 от 12.06.2019г. на изпълнителния директор.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл.344, ал.1 т.2 от КТ Б.Г.Л., ЕГН ********** с адрес *** на заеманата преди уволнението длъжност Ръководител Сектор в Сектор „Реакторно - физични технологии", Цех „ХОГ", Управление „Експлоатация", Дирекция „Производство” в „А.К.” ЕАД.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „А.К.” ЕАД ***, ЕИК *********, представлявано от Наско Асенов Михов – Изпълнителен директор, ДА ЗАПЛАТИ на Б.Г.Л., ЕГН ********** с адрес *** направените по делото разноски в размер на 500.00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК „А.К.” ЕАД ***, ЕИК *********, представлявано от Наско Асенов Михов – Изпълнителен директор, ДА ЗАПЛАТИ на Районен съд – Козлодуй дължима държавна такса в размер на 100.00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд – Враца в двуседмичен срок от връчването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: