Разпореждане по дело №152/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 106/01.02.2010 год., постановено по гр.дело №574/2009 год., Кърджалийският районен съд е отхвърлил предявения от М.С.Ш., иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, за признаване за установено по отношение на Общ.К. и С. Б. М., че ищецът е собственик на следните недвижими имоти, находящи се в гр. К., кв. „П. и представляващи : 1. ИМОТ с пл.сн.№199 по плана на с.П., О., одобрен през 1961 год., при граници: собствен имот на М. Ш., имот с пл.сн.№200 и път; 2. ИМОТ с пл.сн. № 200 по плана на с.П., О., одобрен през 1961 год., при граници: имот с пл.сн.№199, имот с пл.сн.№201 и път ; 3.ИМОТ с пл.сн. № 201 по плана на с.П., О., одобрен през 1961 год., при граници: имот с пл.сн.№200 и от две страни път, и 4. ИМОТ с пл.сн.№ 202 по плана на с.П., О., одобрен през 1961 год., при граници: имот с пл.сн.№200; имот с пл.сн.№202, от две страни път, сега с кадастрални номера, както следва : 1. Имот с кадастрален номер №40909.114.50 с площ от 499.00 кв.м., при граници на имота: имот с кад. №40909.114.51; имот с кад.№40909.114.313 и път; 2. Имот с кад. №40909.114.51 с площ от 559.00 кв.м., при граници на имота: имот с кад.№40909.114.52; имот с кад.№40909.114.50 и имот с кад.№40909.114.313 и път; 3.Имот с кадастрален №40909.114.313 с площ от 608.00 кв.м., при граници: имот с кад.№40909.114.50, имот с кад.№40909.114.51 и имот с кад.№40909.114.114 и път, ´о кадастралната карта на Г., одобрена със Заповед № рд-18-66/18.10.2006 г. на Изп.директор на АК. Съдът е оставил без уважение искането за отмяна на Акт №2281, №2282 и №2283 за общинска частна собственост, издадени на 09.07.2008 год. от Общ.К..

Настоящото производство е образувано по повод, депозирана от недоволния от решението изцяло М. С. Ш., въззивна жалба. В жалбата се твърди, че решението на първоинстанционния съд било постановено при неправилно приложение на материалния закон, както и че същото било необосновано. Излагат се доводи в тези аспекти. Твърди се, че от събраните по делото доказателства- писмени и гласни, се установявало по безспорен и категоричен начин, че процесните недвижими имоти били придобити от ищеца през 1956 год. и от тогава до настоящия момент те се владеели и ползвали от него лично или чрез неговата внучка Х.В.К.. Твърди се също, че показанията на разпитаните по делото свидетели Я. Н. и Ш. Б., установявали и обстоятелството, че ищецът в първоинстанционното производство, имал имота повече от 20-40 години, и че същият се намирал в с.П., О., бил с площ от около 2.00 дка, че бил незастроен и ограден с "дувар", както и че този имот не е бил внасян в ТКЗС и никой нямал претенции към същия. Изтъква, че назначената от първоинстанционният съд съдебно-техническа експертиза установявала пълната идентичност на претендираните имоти и съществуващите сега по Кадастралната карта на гр. К., ПИ. С оглед на всичко това жалбодателят моли настоящата инстанция да отмени като постановено при неправилно приложение на материалния закон и необосновано, обжалваното решение, вместо което да постанови друго по съществото на спора, с което уважи предявената искова претенция, изцяло. Претендира разноски.

В дадения надлежен по делото, срок, ответниците по въззивната жалба, ответници и в първоинстанционното производство, Общ.К. и С. Б. М., не са депозирали отговори на въззивната жалба.

В съдебно заседание, жалбодателят М. С. Ш., чрез процесуалния си представител, поддържа въззивната си жалба.

В съдебно заседание, ответникът по жалбата, Общ.К., редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по същата.

В съдебно заседание, ответникът по жалбата, С. Б. М., редовно призована, не се явява и не взема становище по същата.

Окръжният съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Жалбата като подадена в срок и от имащо правен интерес от това, лице, е процесуално допустима, и като такава подлежи на разглеждане по същество.

Компетентният, Кърджалийски районен съд, е бил сезиран с установителен иск с правно основание чл.124 от ГПК, с който ищецът е целял да бъде признато по отношение на ответниците, че е собственик на четири недвижими имота с пл.сн. №№ 199, 200, 201, и 202 по плана от 1961 г. на с. П., Общ.К., и които имоти били идентични с имоти с кадастрални №№ 40909.114.50 с площ от 499.00 кв.м., № 40909.114.51 с площ от 559.00 кв.м.;, №40909.114.313 с площ от 608.00 кв.м. по Кадастралната карта на Г., одобрена със Заповед № РД-18-66/18.10.2006 г. на Изп.директор на АК. В производството е било направено и искане с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК, за отмяна на Актове за общинска собственост с №№ 2281, № 2282 и № 2283 от 09.07.2008 год. на Общ.К.. Ищецът е мотивирал претенцията си за право на собственост върху процесните имоти въз основа на давностно владение, започнало да тече от момента на придобиването на същите по сила на сключен в писмена форма договор за покупко-продажба от 1956 г. В този аспект твърди също, че в разписните книги към плана на с.П. от 1961 г. тези имоти били записани на негово име. Ищецът твърди, че имотът понастоящем владее чрез внучката си Х.В.К..

В производството не е спорно, че М. С. Ш. и М.С.С., са имена на едно и също лице, и че същото лице има качеството на ищец в това производство.

В аспекта на изложеното от приложеното заверено копие от договор от 23.10.1956 г., се установява, че М. С. Ш. купил от Д.С.Я., недвижим имот находящи се в с. П., съставляващ : къща от два етажа и 1/2 ид.ч. от плевня, с дворÝо място от около 150 кв.м. при граници път, Ю.Ю., О.К., харман на продавача; харман от 100 кв.м., при граници собствена къща, път и мера; и овощна градина от около 100 кв.м. / 1 ар / при граници : път, Ю.Ю., път, мера. От заключението на вещото лице, изготвено по назначената на стадия на първоинстанционното производство, съдебно-техническа експертиза, се установява, че по отношение на с. П. е действал план, одобрен през 1961 г., че в същия фигурират посочените от ищеца имоти с пл.сн. № 199, №200, № 201 и № 202, но тъй като липсва разписна книга към този план, не може да се установи на кого са записани тези имоти. Вещото лице установява и обстоятелството, че за с. П., е действал и одобрен със заповед № 1943/07.05.1975 г., план, в който фигурират имоти с кад. № 3726, 3727 и 3728, които в по-голямата си част са идентични с имотите с пл.сн. № 199, 200, 201 и 202. Вещото лице установява обаче и обстоятелството, че в разписната книга към плана на с. П. от 1975 г., имотите с посочените кадастрални номера били записани на ГНС- К.. Установява се от цитираното заключение и обстоятелството, че имотите с пл.сн. № 199, 200, 201 и 202 по плана от 1961 г. и тези от плана от 1975 г., с кад № 3726, 3727 и 3728, представлявали част от имоти с кад. № 40909.114.50; 40909.114.51 и 40909.114.313 по кадастралната карта на гр. К..

Приложени по делото са и Акт № 2281, 2282 и 2283 от 09.07.08 г. за общинска собственост, издадени от Общ.К., от прочита на които се установява, че същите са издадени на основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОС и § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС, и че третират: ПИ с пл.сн. № 3728 по Кадастралния план на гр. К., кв. „В.- П. с идентификатор 40909.114.50 с площ 499 кв.м. и начин на трайно ползване : за друг вид застрояване по КК на града; ПИ с пл.сн. № 3726 по Кадастралния план на гр. К., кв. „В.- П. с идентификатор 40909.114.51 с площ 559 кв.м. и начин на трайно ползване : за друг вид застрояване по КК на града; и ПИ с пл.сн. № 3726 по Кадастралния план на гр. К., кв. „В.- П. с идентификатор 40909.114.313 с площ 608 кв.м. и начин на трайно ползване : за друг вид застрояване по КК на града От приложените към цитираните актове, скици на посочените ПИ се установява изложеното вече и от вещото лице, а именно: че от извадката от плана от 1975 г., е видно, че процесните имоти са вписани на ГНС- К., от извадката от Кадастралната карта от 2008 г., е видно, че те са записани на С. Б. М., ответник в производството, /според вещото лице вероятно това е направено по силата на анкетиране, доколкото в кадастралните регистри отсъства правно основание за извършеното вписване/, а по извадката от КК от 2009 г., е видно, че те са записани на Общ.К., като основание на вписването са посочени издадените актове за общинска собственост.

По делото са събрани и гласни доказателства. От показанията, снети при разпита и особено при извършения от настоящата инстанция непосредствен преразпит на допуснатите свидетели, не се установяват твърдените от ищеца обстоятелства. Така например св. Я. Н. установява, че нейните впечатления датират от 1946-47 г., когато тя напуснала населеното място- с. П.. Въпреки това същата твърди, че ищецът към онзи момент имал къща с три имота, имащи за граници отгоре и отдолу- път. Твърди също, че площта около къщата била около 1.5 - 2 дка, а другите места били доста големи и били на трима-четирима души. В същото време твърди и че тези имоти били на дядо М. и на Ш.. Всъщност ищецът към времето, за което свидетелката свидетелства /1946-47 г./, следва да е бил едва на 19-20 години, което иде да рече, че ищецът и нареченият от свидетелката дядо М., не следва да са едно и също лице. От непосредственият преразпит пред настоящата инстанция на св. Ш. Б., се установява, че ищецът с когото той работи 20 години, имал къща в с. П., в средната махала, на завоя на пътя за язовирната стена, че освен къща, там имало и градина с площ около 1.5-2 дка, която била като двор на къщата, и че около градината имало ограда.

В този ход на констатации съдът изгради своето становище. Намира формираните и формулирани от решаващия съд, изводи, че предявеният иск е останал недоказан, за правилни. В настоящото производството ищецът установи, че през 1956 г. е придобил само владението, доколкото собствеността въз основа на представения, сключен в ненадлежна законова форма, договор, не може да бъде придобита, върху следните имоти : къща от два етажа и Ѕ ид.ч. от плевня, с място от около 150 кв.м., при граници път: Ю.Ю., О.К., харман на продавача; харман от 100 кв.м., при граници : собствена къща, път и мера; и ов¯щна градина от около 100 кв.м. при граници : път, Ю.Ю., път, мера. Доколкото дворът с къщата и идеалната част от плевнята не са предмет на настоящото производство, то ищецът е придобил владението само върху харман от 100 кв.м. и върху овощна градина от около 100 кв.м. Т.е. само по отношение на тези недвижими имоти по вид и размер е могла, считано от 1956 г. да тече необезпокоявано десетгодишната, съгласно действащия вече ЗС, давност. Но доколкото в производството не беше установено по действащия към 1961 г. план на с. П., тези недвижими имоти да са записани на ищеца, то в производството остана неустановена връзката между посочените в договора от 1956 г., харман от 100 кв.м., при граници собствена къща, път и мера; и овощна градина от около 100 кв.м. / 1 ар / при граници : път, Ю.Ю., път, мера, с процесните имоти с пл.сн. № 199, 200, 201 и 202 по същия този план от 1961 г. Действително според вещото лице, така посочените имоти по плана от 1961 г. са частично идентични с имоти с кад. № 3726, 3727 и 3 728, по плана от 1975 г., и с ПИ с кад. № 40909.114.50, 40909.114.51 и 40909.114.313 по КК от 2006 г. на Г., но в производството определено не се доказа дали те са и до каква степен са идентични с посочените в писмения договор от 1958 г., имоти. Нещо повече в производство беше установено, че в разписния лист по плана на с. П., одобрен със заповед № 1943/07.05.1975 г., имотите върху които ищецът претендира собственост, са записани на името на ГНС- К., а безспорно е, че от 1975 г. придобивна давност по отношение на държавните имоти, респ. общинските имоти, не е могла и понастоящем не тече. Нещо повече въз основа на придобивна давност ищецът претендира недвижими имоти, съставляващи сега УПИ с площ 1666 кв.м., нещо драстично различно от посоченото в цитирания договор. Или казано с други думи, в производството по предявения установителния иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, ищецът не установи, че през 1956 г. е придобил владението върху процесните имоти във вида им на урегулирани имоти със съответни пл.сн. и в претендирания им размер от 1666 кв.м., че е бил вписан като собственик на същите в разписния лист към действащия към 1961 г. план на с. П., както и че от придобиване на процесните имоти той ги е владял необезпокояван 10 г. До изводи различни от формираните не води и анализа на събраните по делото гласни доказателствени средства, в частност разпита и преразпита на св. Я.Н. и св. Ш.Б..

Изложеното обуславя правилността на решението на първоинстанционния съд, предмет на настоящия въззивен контрол, поради което същото следва да бъде потвърдено.

И при този изход на делото доколкото изрично не са поискани, разноски на ответниците по жалбата, не се следват.

Ето защо, въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 106/ 01.02.2010 г., постановено по гр.д.№ 574/09 г. по описа на К.йския районен съд.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС, в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.