Р Е
Ш Е Н
И Е № 260314
гр.Пловдив, 04.03.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пловдивският окръжен съд, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на четвърти март, през две хиляди, двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НЕДЯЛКА СВИРКОВА
КОСТАДИН ИВАНОВ
като разгледа
докладваното от председателя ч.гр.д.№401
по описа на ПОС за
2021г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по жалба с вх.№264699/09.02.2021г. депозирана от С.С.А. с ЕГН-********** ***, в качеството и на длъжник в изпълнителното производство против Постановление №2292/21.12.2020г. постановено по изп.д.№20208230400456 по описа на ********* с район на действие ПОС. Навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност на постановения от ЧСИ отказ по съображения подробно изложени в жалбата. Основния довод е, че са налице предпоставките за извършване на прихващане на вземането на взискателя С.Д. с вземането на длъжника С.А., на основание чл.103 и сл ЗЗД , както и че в прерогативите на ЧСИ е установяване на факта на прихващане. Иска се отмяна на обжалваното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
Взискателят в изпълнителното производство – ответник по жалбата С.Е.Д., чрез процесуалния и представител адв. С.Ч., изразява становище относно неоснователността на жалбата, поради което моли същата да се остави без уважение. Твърди, че прихващане не може да бъде извършено, доколкото твърдяното вземане на длъжника към взискателя, не е ликвидно и изискуемо, то е спорно.
Постъпили са писмени мотиви от ЧСИ ******* на основание чл.436, ал.3 ГПК, в които е изразено становище относно допустимостта, а по същество относно неоснователност на жалбата.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след като прецени събраните по делото доказателства намира жалбата за процесуално допустима, доколкото е депозира в срок, от страна имаща правен интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт.
По същество на жалбата:
Изпълнително дело №20208230400456 по описа на ЧСИ ******** с район на действие ПОС е образувано на 19.11.2020г. по молба на взискателя С.Е.Д. въз основа на издаден в нейна полза изпълнителен лист срещу длъжника С.С.А. за събиране на парично вземане, представляващо направени разноски за въззивно производство.
Предмет на съдебен контрол е Постановление №2292/21.12.2020г. на ЧСИ ********* /л.74-л.75/, с което е отказано да се прекрати изпълнителното производство, поради липсата на предпоставки за това и отказа да се вдигне наложения запор върху вземането на длъжника С.С.А. по открити на нейно име банкови сметки в Юробанк България АД.
Жалбоподателят твърди, че отказа да се прекрати изпълнителното производство е незаконосъобразен, доколкото са налице предпоставките за извършване на прихващане на вземането на взискателя С.Д. с вземането на длъжника С.А., на основание чл.103 и сл ЗЗД , както и че в прерогативите на ЧСИ е установяване на факта на прихващане.
Взискателят оспорва вземането на длъжника, твърди че същото нито е ликвидно, нито е изискуемо.
Настоящият съдебен състав намира наведените от жалбоподателя доводи за неоснователни по следните съображения:
Аргумент в подкрепа на разбирането, че изпълнителните органи нямат правомощието да извършват или да зачитат осъществено от страните прихващане се извлича от систематичното тълкуване на процесуалните норми, уреждащи възможността да бъде осъществено по съдебен път прихващане. Те са регламентирани в част втора, озаглавена „Общ исков процес” и са неприложими към изпълнителните производства, към които се прилагат само общите правила на процесуалния кодекс по чл. 1 до чл. 102 от ГПК.
В изпълнителното производство, развиващо се по правилата на ГПК, не е предвидена възможност длъжникът, срещу когото е образувано изпълнителното дело да извърши прихващане и на това основание да се намали дългът по делото, и евентуално да се стигне до прекратяване или приключване на последното. В изпълнителното производство е невъзможно позоваването на каквито и да било правопогасяващи възражения, освен ако изрично законодателят не е предоставил такава възможност при извършването на конкретно действие. Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК, прекратяване на изпълнителното дело е възможно въз основа на възражение, предявено от длъжника за извършено от него престиране на паричното му задължение преди образуване на изпълнителното производство, като изпълнението следва да бъде удостоверено с разписка от взискателя, квитанция от пощенската станция или писмо от банка. Нормата визира реалното изпълнение на вземането по изпълнителния лист, а не погасяването му чрез някой от институтите на облигационното право /включително прихващането/, заместващи реалното изпълнение. Процесуална норма е императивна и неподлежаща на разширително тълкуване.
Гореизложеното налага правния извод, че след като липсва изричен процесуален ред за извършване на компенсация от съдебния изпълнител при спор между страните, какъвто се явява настоящия случай, задълженото лице не разполага с възможност да се позовава на подобен способ за погасяване на дълга му.
Ето защо като е приел, че не е в прерогативите на ЧСИ да извършва прихващане между страните, нито да констатира осъществяване на такива при спор между тях, с оглед на което е отказал да прекрати изпълнителното производство и да вдигне наложените запори върху банковите сметки на длъжника, съдебният изпълнител е постановил законосъобразен акт.
Изложеното обосновава незаконосъобразността на жалбата, поради което същата следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ по жалба с вх.№264699/09.02.2021г. депозирана от С.С.А. с ЕГН-********** ***, в качеството и на длъжник в изпълнителното производство против Постановление №2292/21.12.2020г. постановено по изп.д.№20208230400456 по описа на ЧСИ ******** с район на действие ПОС
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: