РЕШЕНИЕ
№ 7
гр. гр. Хасково, 11.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Мартин Д. Кючуков
при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева
като разгледа докладваното от Мартин Д. Кючуков Административно
наказателно дело № 20225640200834 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №1970-475/19.02.2021г. на Директор
на ОД-МВР-Хасково, с което за нарушение на чл.209а ал.1 от ЗЗдравето на С. К. Т. ЕГН
********** от гр.Х. е наложена глоба в размер на 300 лв.
Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят Д., поради
което го обжалва в срок. Същият го счита за незаконосъобразно и неправилно. Били
допуснати съществени процесуални нарушения. Не бил спазен чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.
Нямало ясно описание на нарушението. Липсвали реквизити по чл.42 т.4 и т.5 и чл.57 ал.1
т.5,6 от ЗАНН.
Иска от съда да отмени изцяло НП.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 22.01.2021г. свидетелите Р. Б. С. и св.М. С. Д., двамата полицейски
служители в РУ на МВР – Хасково, около 22 часа, въз основа на подаден сигнал на ЕЕН 112,
били изпратени, като част от автопатрул, да извършат проверка за спазване на действащите
противоепидемични мерки в ресторант „******“, намиращ се в района на Градска градина в
град Хасково. След пристигането им на място, установили, че входната врата на обекта на
първия етаж била заключена, а след подаден звуков сигнал за обозначаване на присъствието
им, лице от персонала –сервитьорка отворила вратата и на въпрос на контролните органи
1
дали заведението работи, отговорила, че в него били само от персонала. Тогава свидетелите
Р. С. и М. Д. влезли да проверят като установили, че в залата на първия етаж нямало
клиенти, но масите били отрупани с чинии с храна и чаши. След това се качили в залата за
клиенти на втория етаж, където установили всички хора – клиенти на заведението, нагъсто
един по друг. Там бил и жалбоподателя С. К. Т. ЕГН ********** от гр.Х..
На Т. бил съставен АУАН №1970-475/11.02.2021г. в негово присъствие и
връчен лично.
Въз основа на АУАН е било издадено и атакуваното НП.
Отразената в АУАН и НП фактическа обстановка се потвърждава и от разпита
на свидетелите.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Разпоредбата на чл.209а ал.1 от Закона за здравето предвижда, че който
наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на
регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал.
1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000
лв., а при повторно нарушение – от 1000 до 2000 лв.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът
намира, че са налице процесуални нарушения от категорията на съществените, които
налагат отмяна на санкционния акт. В този смисъл може да се отбележи най – напред, че
действително не са допуснати такива нарушения по чл.40 от ЗАНН в процедурата при
съставяне на акта за установяване на административно нарушение в присъствие на лицето,
привлечено с него към административно-наказателна отговорност, което било запознато със
съдържанието му и е имало възможността да впише възражения или обяснения по него в
съответната графа, предвидена за това. Изпълнено е и изричното изискване за връчване на
екземпляр от акта, срещу подпис на лицето, който факт е надлежно удостоверен в
приложената разписка, като е била обезпечена възможността в законоустановения срок да
бъдат депозирани писмени възражения срещу него.
Съставеният акт за установяване на административни нарушение обаче не
отговаря на изискванията за неговата редовност съгласно разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН,
установяваща необходимите реквизити. Съображенията в тази насока се основават на
начина на описание на визираното от актосъставителя деяние и най – вече на
съответствието или липсата на такова на предложената правна квалификация с изискванията
на закона от гледна точка гарантиране правото на защита на лицето, привлечено към
административнонаказателна отговорност и обезпечаване възможността за съдебен контрол.
Според въведените в съставения акт за установяване на административно нарушение,
незначително изменени в наказателното постановление фактически твърдения,
жалбоподателят К. Д. е санкциониран за това, че на 22.01.2021 г. в около 22 часа в гр.
2
Хасково, р - т „******“, горепосоченото лице присъствало в увеселително заведение, като
нарушавало т.11 от Заповед № 677, изменена и допълнена със Заповед № 718 на Министъра
на здравеопазването, издадена във връзка с чл. 63 ал. 1 от Закона за здравето. Тоест,
отговорността на жалбоподателя, според твърденията е ангажирана за неизпълнение или
нарушаване на въведени противоепидемични мерки със заповед на министъра на
здравеопазването по чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето, която правна норма касае обаче
основанието за обявяване на противоепидемична обстановка в страната, а не отделни мерки
в тази връзка.
Освен това, макар да е налице конкретизация в какво точно фактически се
изразява действието на лицето, за да се приеме, че е налице въобще описано някакво
съставомерно поведение, то липсва надлежна негова правна квалификация, съобразно
изискванията на фактическия състав на посочената правна норма от специалния закон –
Закона за здравето, в което се изразява и визираното нарушение по чл. 42, т. 5 от ЗАНН,
респ. по чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН.
Изискването по този текст от закона се отнася до задължението на
контролните органи и конкретно на актосъставителя за посочване на законните разпоредби,
но не какви да е норми на закона, а нарушените. В този смисъл, правилната правна
квалификация на деянието е единствено и само възможна и следва да е релативна на
словесното описание на деянието. Нещо, което в случая не е изпълнено с посочване като
нарушени противоепидемични мерки чл. 63, ал. 1 от ЗЗдр., каквито цитираната норма не
предвижда, а съвсем отделно заповедта на министъра на здравеопазването е цитирана
непълно и неясно.
Разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето, под която е подведено и
квалифицирано деянието в АУАН действително съдържа в диспозицията си състав на
нарушение, но същата е бланкетна и следва при даване на релевантната правна
квалификация да бъде направено необходимото препращане или привръзка с друга
разпоредба (от нормативен или подзаконов нормативен акт), съдържаща описание на
мерките.
Разпоредбата на 209а, ал. 1 ЗЗдр в случая е следвало да е посочена във връзка с
чл. 63, ал. 4 ЗЗдр, вр. т. 11 от Заповед № РД-01-677 от 25.11.2020 г., изм. и доп. към
процесната дата със Заповед № РД-01-718 от 18.12.2020 г. и Заповед № РД-01-20 от
15.01.2021 г., издадени от Министъра на здравеопазването, а впоследствие и с други.
Тази заповед, с изменение и допълнение е издадена, както е посочено в нея на
основание чл. 63, ал. 4, 6 и 11 и чл. 63в от Закона за здравето, чл.73 от
Административнопроцесуалния кодекс, и във връзка с Решение № 855 на Министерския
съвет от 25 ноември 2020 г. за удължаване срока на обявената с Решение № 325 на
Министерския съвет от 14 май 2020 г. извънредна епидемична обстановка, удължена с
Решение № 378 на Министерския съвет от 12 юни 2020 г., Решение № 418 на Министерския
съвет от 25 юни 2020 г., Решение № 482 на Министерския съвет от 15 юли 2020 г., Решение
№ 525 на Министерския съвет от 30 юли 2020 г., Решение №609 на Министерския съвет от
3
28 август 2020 г. и Решение № 673 на Министерския съвет от 25 септември 2020 г. и
предложение от Главния държавен здравен инспектор.
Нито в АУАН, нито в НП се контролните органи се позовават на чл. 63, ал. 4
ЗЗдр, според който при обявена извънредна епидемична обстановка по ал. 1 министърът на
здравеопазването въвежда със заповед временни противоепидемични мерки по предложение
на главния държавен здравен инспектор за територията на страната или за отделна област, а
се цитира единствено чл. 63, ал. 1 ЗЗдр, който текст, както вече бе посочено, предвижда кога
се обявява извънредна епидемична обстановка и сам по себе си няма как да представлява
нарушена норма. Именно като такава нарушена норма е посочена обаче в обжалваното НП.
Необходимо е между словесното описание на нарушението и неговата правна
квалификация да е налице пълно единство и съответствие, а също така единство и
съответствие е необходимо да има между квалификацията в АУАН и НП, което не е
изпълнено в случая. Това обосновава извода за допуснато съществено процесуално
нарушение при съставяне на акта за установяване на административно нарушение, което
следва да се квалифицира като съществено, съобразно относимия критерий за това, тъй като
е довело до накърняване правото на защита на жалбоподателя и доколкото, вместо да бъде
отстранено, е възпроизведено изцяло в издадения санкционен акт, обосновава неговата
незаконсъобразност и съставлява основание за отмяната му на процесуално основание.
С оглед тези съображения, предвид извода за допуснати съществени
процесуални нарушения, настоящият съдебен състав намира подадената жалба за
основателна, поради което същата следва да бъде уважена, а атакуваното с нея наказателно
постановление, като незаконосъобразно –отменено, без да се обсъждат въпросите по
същество за наличие на деяние, авторство и вина, препятствано дори, поради самото
естество на процесуалните пропуски в дейността на контролните органи.
Атакуваното НП следва да бъде отменено.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №1970-475/19.02.2021г. на Директор на
ОД-МВР-Хасково, с което за нарушение на чл.209а ал.1 от ЗЗдравето на С. К. Т. ЕГН
********** от гр.Х. е наложена глоба в размер на 300 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-Хасково, в 14-
дневен срок от съобщаването му.
4
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: Ц.С.
5