Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 06.07.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, втори състав, в публично заседание на трети юни две хиляди и двадесета
година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
2.
БОРЯНА ГАЩАРОВА
при участието на секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от
съдия СЛАВЧЕВА гр. дело № 104/2020 год. по описа на същия съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
С решение № 268 от 30.10.2019 год. по гр. дело № 971/2016 год. Ботевградският
районен съд е постановил да бъдат изнесени на публична продан на основание чл. 348
от ГПК допуснати до делба недвижими имоти : УПИ XII-1233 в кв. 67а по плана на
с. Т., заедно с построената в него масивна жилищна сграда с гараж, като след
извършената продан получената парична сума да се раздели между съделителите
съобразно квотите им, както следва: Т.В.И. – ¼ ид.ч.;
Н.Р.Д. – ¼ ид.ч. и Н.Т.Д. – ½ ид.ч. С решението съдът е отхвърлил изцяло искането по
сметки по реда на чл. 346 от ГПК, предявено от Н.Р.Д. срещу Т.В.И. и срещу Н.Т.Д. за заплащане на сумата от общо
9400 лв. за извършени подобрения в делбения имот,
както следва: сумата 3000 лв. за подмяна на дограми и врати на цялата къща;
сумата 1500 лв. – за измазване и боядисване на стени; сумата 2500 лв. за
подмяна на фаянсови и теракотени плочки в баня, кухня и под; сумата 1300 лв. –
от които 800 лв. за закупуване на телена мрежа за дворното място и 500 лв. за
подмяна на телената мрежа на дворното място; сумата 800 лв. – за закупуване и
засаждане на 5 бр. дръвчета – 2 бр. вишни, 2 бр. ябълки и 1 бр. круша и 300 лв.
за закупуване и засаждане на 1 бр. розов храст.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от Н.Р.Д. в частта,
с която съдът е отхвърлил претенцията й по сметки по чл. 346 от ГПК до размера от 7 573
лв. с твърдението, че същото е незаконосъобразно, тъй като е постановено в
противоречие със събраните по делото доказателства и материалния закон. Моли
съда да го отмени в тази част и вместо него да постанови друго, с което да уважи
претенцията й по сметки.
Ответниците оспорват въззивната
жалба.
След
преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на
страните, Софийският окръжен съд прие за установено следното от фактическа
страна:
С
решение № 147 от 11.10.2017 год. по гр.д. № 971/2016 год. на БРС е допусната делба на съсобствен
между страните недвижим имот, придобит от Т.В.И. по наследство от баща й Б.Т.
Б., починал на 30.11.2007 год. и придобит от ответницата Н.Р.Д. чрез договор за
продажба, сключен с н.а. № 156, том 4, рег. № 5297, дело № 647/07.12.2015 год.
на нотариус с район на действие БРС, а именно:
УПИ XII-1233
в кв. 67а по плана на с. Т., заедно с построената в него масивна жилищна сграда
и гараж, при
посочени граници и съседи, при квоти: Н.Д. – 1/2 ид.ч.
и Т.И. – 1/2 ид.ч. С решението съдът е отхвърлил иска
за делба на описания по-горе недвижим имот срещу Н.Д..
С
решение № 209/06.06.2018 год. по гр.д. № 7/2018 год.
на СОС е отменено решението по гр.д. № 971/2016 год. по описа на БРС в частта,
с която исковете за делба са отхвърлени по отношение на Н.Д. и в частта за
квотите на съделителите и вместо него съдът е
постановил делбата да се извърши с участието на Н.Д. при квоти: Т.В.И. – 1/4 ид.ч.;
Н.Р.Д. – 1/4 ид.ч. и Н.Т.Д. – 1/2 ид.ч.
Делбеният
имот е придобит на името на Б. Б. на 03.04.1977 год. след сключване на брака му
с Н. Д. и преди неговото прекратяване на 25.06.1981 год., поради което на
основание чл. 13, ал. 1 от СК от 1968 год. е бил в режим на СИО. След прекратяването на брака имотът е
станал съсобствен между бившите съпрузи при равни
права. След смъртта на Б. Б. през 2007 год. притежаваната от него ½ ид.ч. от делбения имот е била
наследена при равни права от дъщерите му В.Д. и Т. Т. /понастоящем – И./, т.е.
по 1/4 ид.ч. С договор за покупко-продажба от
07.12.2015 год. В.Д. е прехвърлила на Н.Д. притежаваната от нея ¼ ид.ч. /за останалата част от имота договорът не е произвел транслативен ефект/.
С
молба преди първото по делото съдебно заседание след допускане на делбата съделителката Н.Д. е предявила претенции по сметки по чл.
346 от ГПК срещу останалите съделители, уточнени по
пера устно в съдебно заседание на 05.06.2019 год. от пълномощника на съделителката адв. Христов, като
подобренията са извършени през периода 2008-2016 год.
Според
заключението на вещото лице Пешев от 02.07.2019 год. общата стойност на претендираните от Н.Д. подобрения, описани по пера, възлиза
на 7 573 лв.
Според
показанията на св. Д. до прекратяването на брака между Б. и Н. къщата не била
измазана и не била годна за живеене. След развода им Б. Б. поставил дограма,
която наскоро била сменена от съделителката Н.Д..
След смъртта на Б. единствено дъщеря му В.със семейството си посещавала и
поддържала имота, като направила редица подобрения: облицовала банята с
фаянсови плочки, сменила дюшемето на първия етаж, а на втория етаж сменила
паркета и дограмата; поддържала имота, чистела къщата; засадила цветя, асми и
дръвчета – вишни и др.; сменили оградата от едната страна с мрежа и циментови колове. Тези подобрения били
направени преди повече от 10 години, след смъртта на Б. Б..
Според
свидетеля Т. до развода си с Н. наследодателят Б. Б. живеел в с. Р., тъй като процесната къща още не била годна за живеене - била построена на груб строеж и покрита, но не били направени
довършителните работи. След развода си наследодателят продължил да работи по
къщата. След смъртта му през 2008 год. съделителката Н.Д.
направила подобрения в къщата, като засадила овошки, сменила дюшемето, поставила
фаянс в банята на първия етаж, сменила дограмата на втория етаж. Според
свидетеля тези подобрения били правени през периода 2013-2014 год. /5-6 години
преди разпита на свидетеля/. Знае също така, че след смъртта на наследодателя
дъщеря му В.и нейният мъж посещавали и поддържали къщата, като не може да каже
дали са живели там.
Съгласно
показанията на св. Й. – вуйчо на Н.Д. и син на съделителката
Н.Д., който за последен път е посетил процесния имот
през 2014 год., в него по това време са извършени подобрения от сестра му В.и
нейния съпруг, които поставили дограма, ламиниран
паркет, ремонтирали покрива на къщата, банята. Свидетелят лично присъствал на
ремонтните работи и консултирал сестра си В.при наемането на майстори.
При
така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна
страна:
Решението
е влязло в сила в частта относно начина на извършване на делбата и в частта, с
която са отхвърлени претенциите по сметки на съделителката
Т.И. срещу Н.Д..
По
претенциите по сметки на съделителката Н.Д. съдът
намира следното:
В основата на
института за заплащане на подобрения, извършени от владелец или съвладелец на недвижим имот, е залегнал принципът за
недопустимост от неоснователно обогатяване. Длъжник по вземанията за подобрения
може да бъде само лицето, което неоправдано се е обогатило, т.е. чието
имущество се е увеличило в резултат на подобренията, а това е собственикът на
имота по време на извършването им, а кредитор е лицето, което се е обеднило в
резултат на извършените подбрения.
Твърди се, че процесните подобрения са направени през периода 2008-2016
год., като до сключването на договора за покупко-продажба на 07.12.2015 год., с който В.Д. е
прехвърлила на Н.Д. притежаваната от нея ¼ ид.ч.
от имота, последната не е била негов владелец. Дори да е упражнявала фактическа
власт върху него, ищцата по претенциите по сметки би била държател на имота, а не негов владелец, тъй като
същият е бил собственост на Н.Д., В.Д. и Т.И.. От
показанията на разпитаните по делото свидетели не се установи по категоричен
начин някое от претендираните подобрения да е
направено след 2015 год. и то от ищцата по претенциите по сметки Н.Д., т.е.
след закупуването на ¼ ид.ч. от него. Според
показанията на свидетелите Д. и Й. след смъртта на Б. Б. единствено дъщеря му В.със
семейството си посещавала и поддържала имота, като направила редица подобрения:
облицовала банята с фаянсови плочки, сменила дюшемето на първия етаж, а на
втория етаж сменила паркета и дограмата; поддържала имота, чистела къщата;
засадила цветя, асми и дръвчета – вишни и др.; сменили оградата от едната
страна с мрежа и циментови колове.
Според показанията на св. Т. след смъртта на наследодателя съделителката
Н.Д. направила някои подобрения в къщата, но те са правени през периода
2013-2014 год., когато същата не е била владелец на имота. Не се установи по
категоричен начин от показанията на свидетелите именно ищцата да е направила твърдяните подобрения,
а според вещото лице за нито едно от подобренията не може да се каже
кога е извършено с оглед настоящото му фактическо състояние.
По делото не се доказа жалбоподателката да е
направила подобренията в имота и то след закупуване на съответната идеална част
от нейната майка. Както правилно е прието и в обжалваното решение, ищцата Н.Д.
може да търси заплащане стойността на извършените от нея подобрения, но не и
стойността на подобренията, извършени от праводателката
й В.Д.. С оглед това и предявените искове се явяват изцяло неоснователни.
Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на районния
съд, решението следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
При този изход на
делото въззивницата следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемата
Т.И. сумата 300 лв., представляваща направени разноски в настоящото
производство. Предвид обстоятелството, че ответницата Н.Д. е бил представляван от адв. М. по силата на договор за безплатна правна защита и
съдействие на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, въззивницата
следва да бъде осъдена да заплати на пълномощника на ответницата сумата 300
лв., с оглед цената на интереса и фактическата и правна сложност на делото,
както и осъществената защита от адвоката.
Воден от горното,
Софийският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 268 от 30.10.2019
год. по гр. дело № 971/2016 год. на Ботевградският районен съд в ЧАСТТА, с която съдът е отхвърлил
претенцията по сметки по реда на чл. 346 от ГПК, предявена от Н.Р.Д. срещу Т.В.И.
и Н.Т.Д. до размера от 7 573 лв., представляваща стойността на извършени
подобрения в делбения имот /УПИ XII-1233
в кв. 67а по плана на с. Т., заедно с построената в него масивна жилищна сграда
с гараж/, както следва: подмяна на дограми и врати на цялата къща; измазване и
боядисване на стени; подмяна на фаянсови и теракотени плочки в баня, кухня и
под; закупуване на телена мрежа за дворното място и подмяна на телената мрежа
на дворното място; закупуване и засаждане на 5 бр. дръвчета – 2 бр. вишни, 2
бр. ябълки и 1 бр. круша; закупуване и
засаждане на 1 бр. розов храст, през периода 2008-2016 год., като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА Н.Р. *** да заплати на
Т.В.И. *** сумата 300 /триста/ лева, представляваща направените във въззивното производство разноски, както и да заплати на адв. И.М. ***, пл.
„Св. Н.“ № 16, ет. 6, офис 6 сумата
300 /триста/ лева, представляваща
възнаграждение за безплатно процесуално представителство на Н.Т.Д. от гр. П. в качеството на
ответник по делото, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2
от ЗА вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението
може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на
РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.