Р Е Ш Е Н И Е
№ 274
гр.
Габрово,12.11. 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровският окръжен
съд колегия в открито заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : В.Топалова
ЧЛЕНОВЕ : В. Генжова
С.Миланези
при секретаря В. Килифарева като разгледа докладваното
от съдията Генжова в. гр. д. № 311 по
описа за 2019 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение
187/08.07.2019г., постановено по гр.д. № 1603/2018г., Севлиевският районен съд
е :- признал за установено по отношение на
Й.Г.Й., с ЕГН **********, от гр. Варна, ж. к. „В.В." бл. **, вх. **, ет.
*, ап. **, че К.В.К., с ЕГН **********,***,
притежава ½ идеална част от правото на собственост, придобито по
силата на договор за покупко – продажба, обективиран в нотариален акт № 134 от
11.11.2011 г., т. II, дело № 292/2011г. на нотариус с рег. № 298 на НК, с район
на действие – района на РС – Севлиево, върху недвижим имот, а именно: поземлен
имот, с идентификатор 21227.561.1, находящ се в урбанизирана територия по
кадастралната карта и кадастралните регистри на село Столът, махала Дисманица,
Община Севлиево, област Габрово, одобрена със Заповед № РД -
18-07-89/14.10.2011 г. на Началника на СГКК - гр. Габрово, целият с площ от
1321 кв. м., начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, при съседи:
дере, път, собствена земеделска земя, ПИ на Г.К.и собствена земеделска земя,
заедно с построените в имота: сграда 21227.561.1.1, с предназначение
еднофамилна жилищна сграда на един етаж, цялата на маза, състояща се от три
стаи и коридор, със застроена площ от 58 кв. м., сграда 21227.561.1.2, с
предназначение селскостопанска сграда на един етаж, със застроена площ от 34
кв. м. и сграда 21227.561.1.3, с предназначение селскостопанска сграда на един
етаж, със застроена площ от 135 кв. м., заедно с всички подобрения, приращения
и трайни насаждения в имота, и ОСЪЖДА на основание чл. 108 ЗС Й.Г.Й., с ЕГН
**********, да предаде на К.В.К., с ЕГН **********, владението върху ½
идеална част от описаният недвижим имот и е отхвърлил, като неоснователен
предявения от К.В.К., с ЕГН **********, срещу Й.Г.Й., с ЕГН **********, иск, с
правно основание чл. 108 ЗС, за признаване на собствеността и предаване на
владението върху описаният недвижим имот, за разликата над ½ идеална
част до пълния предявен размер на цялото право на собственост;
-Осъдил е
Й.Г.Й., с ЕГН **********, от гр. Варна, ж. к. „В.В." бл. **, вх. **, ет.
*, ап. **, да заплати на К.В.К., с ЕГН **********,***, сумата 82,93 лева,
представляваща обезщетение за лишаване от ползване на собствената й ½ идеална част от поземлен имот, с
идентификатор 21227.561.1, находящ се в урбанизирана територия по кадастралната
карта и кадастралните регистри на село Столът, махала Дисманица, Община
Севлиево, област Габрово, заедно с построените в имота: сграда 21227.561.1.1,
сграда 21227.561.1.2, и сграда 21227.561.1.3, заедно с всички подобрения,
приращения и трайни насаждения в имота, за периода от 25.09.2018 г. до
28.12.2018 г., като ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен предявения от К.В.К., с ЕГН
**********, срещу Й.Г.Й., с ЕГН **********, иск, за разликата над сумата 82,93
лева до пълният му предявен размер от 900,00 лева, и за периода от 03.08.2017
г. до 24.09.2018 г.; присъдил е разноски.
В законния срок
против така постановеното решение, в частта в която е уважен иска по чл. 108 ЗС
до размер на ½ ид.ч. и иска по чл. 31,ал.2 ЗС е постъпила въззивна жалба
от Й.Й.. В жалбата се твърди, че
решението в посочените части е неправилно, необосновано, постановено при
нарушение на материалния и процесуалния закони.
Твърди, че по
делото не било установено от събраните доказателства, ответникът, сега жалбоподател
да владее или държи изцяло процесния имот по свое усмотрение.Съдът не обсъдил
подробно събраните по делото гласни доказателства и най-вече на свидетеля П.,
като същите не били съпоставени с поканата от ответника до ищцата отправена на
03.10.2018г.Съдът неправилно посочил в мотивите, че ответникът се позовал на
придобивна давност по отношение признатата за собственост на ищцата ½
ид.ч. от процесния имот.Направеното позоваване на придобивна давност се
отнасяло до собствената на жалбоподателя ½ ид.ч.. По делото били събрани
доказателства установяващи несъмнено, че ищцата не е била лишавана от достъп до
имота, като в тази връзка се твърди, че никъде не била обсъждана изпратената от
ответника да ищцата покана. Неправилно съдът анализирал и кредитирал само
показанията на свидетелите водени от ищцата, като в тази част мотивите на съда
били необосновани и в противоречие с процесуалния закон. В тази връзка счита,
че уважаването на иска по чл. 31, ал.2 ЗС е незаконосъобразно , доколкото
противоречи на доказателствата по делото установяващи, че ищцата не е желаела
да ползува съсобствения имот, предоставяйки това право на другия съсобственик.
Излагат се
подробни съображения, като са обсъдени доказателствата по делото. Претендира се
първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваните части и да се
постанови ново, с което да бъдат отхвърлени предявените искове по чл. 108 и чл.
31,ал.2 ЗС изцяло.
Ответницата по
жалба я оспорва. Излага подробни съображения по направените с нея възражения. Моли първоинстанционното
решение да бъде потвърдено.
След извършената служебна проверка по
реда на чл. 269 от ГПК, съдът намира,
че обжалваното решение е валидно и допустимо.
По същество то е правилно и
законосъобразно. Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния
съд. Правните изводи са формирани въз основа на установената по делото
фактическа обстановка и са основани на материалния закон. Въззивната инстанция
с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите на
първоинстанционния съд, които са изчерпателни и в съответствие със закона. На
това основание въззивния съд препраща към мотивите на районния съд относно
основателността на предявените искове.
По направените оплаквания с въззивната
жалба, въззивният съд намери следното:
Неоснователно е оплакването в жалбата за
необоснованост на съдебния акт в обжалваната му част относно иска по чл. 108
ЗС. За да приеме, че ищцата К. е собственик на ½ ид.ч. от процесния
имот, а ответникът Й. владее тази част
без основание, първоинстанционният съд задълбочено и в съвкупност е разгледал
всички събрани по делото доказателства – писмени – нот. акт. № 134/11.11.2011г.
, нот. заверено пълномощно от 08.11.2011г.
и гласни. Възраженията на жалбоподателя са, че не е установено, той да е
владял идеална част от имота на К., като я е възпрепятствал тя да осъществява
владение и ползване на имота, съобразно частта си.
Извода на съда, че жалбоподателят е
установил фактическа вляст върху целия съсобствен между страните имот е изведен
след подробен анализ на събраните по делото гласни доказателства установяващи,
че ответницата по жалба е посещавала свободно имота само във времето, докато
страните са били във фактическо съжителство. В последните години, след
раздялата им, никой от свидетелите не установява ответницата да е посещавала
имота или да е притежавала крлюч от същия.
Същевременно, от показанията на свидетеля В.П. се установява, че
жалбоподателят му е предоставил ключ от имота, за да извършва обслужване на
същия, като се грижи за животните и осигурява достъп на инкасатора при отчитане
на ползваната ел. енергия.Този свидетел дори е свидетелствал за случай при
който ключа от имота му е изпратен именно от жалбоподателя. Наред с това по
делото няма нито едно доказателство
ответницата по жалба да е разполагала с ключ за имота, за да може
безпрепятствено да го ползува. Този извод се подкрепя и от писмото изпратено от
ответницата до жалбоподателя на 20.09.2018г. и получено лично, с което
претендира заплащане на обезщетение за това, че жалбоподателят ползува
самостоятелно имота. Всъщност жалбоподателя не оспорва, че той е ползувал
имота, но твърди, че не е пречил и не се е противопоставял на ответницата К.
също да го ползува. Това твърдение се
оборва от процесуалното поведение на
ответника, тъй като в първоинстанционното производство е твърдял, че е придобил
по давност целия имот, което несъмнено включва владението върху същия за себе
си, отблъсквайки владението на другия съсобственик.Единствено липсата на
достатъчен срок по чл. 79 ЗС е било основание, съдът да приеме, че
жалбоподателят не е придобил по давност частта от имота, собственост на К..Не
води до друг извод и писмото изпратено от жалбоподателя до К. от 03.10.2018г.,
с което жалбоподателят претендира суми за поддръжка на имота.
На основание изложеното, съдът намира,
че твърденията за необоснованост на съдебния акт в частта, в която съдът е
приел, че ответникът владее без основание ½ ид. ч. от процесния имот е
правилен.
Неоснователна е и жалбата в частта, в
която жалбоподателят е осъден да заплати на ответницата на осн. чл. 31,ал.2 ЗС
сумата от 82,93 лв., представляваща обезщетение за ползуване ½ ид.ч. от
съсобствения имот за периода от 25.09.2018 г. до 28.12.2018г. От данните по
делото е установено, че ответницата по жалба е поканила жалбоподателя да и
заплати обезщетение за ползваната без основание собствената и част от процесния
имот. Установено е също така, че ответницата по жалба не е притежавала ключ от
имота и по този начин е била лишена от възможността да ползува имота в
границите на собствеността си. Установено е, че ответникът е ползувал целия имот в процесния период. Размера на
претенцията е установен от приетото и неоспорено заключение на вещо лице. При
тези установявания правилно първоинстанционният съд е уважил този иск до
доказания размер от 82.93 лв.
Пред настоящата инстанция страните не
представиха доказателства установяващи различна фактическа обстановка, налагаща
други правни изводи.
На основание изложеното, въззивният съд
намира , че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а
решението на районния съд като правилно и законосъобразно – потвърдено в
обжалваната част..
Тъй като въззивната жалба не е уважена, то и на
жалбоподателя не се дължат разноски за тази инстанция. Ответницата по жалба е
поискала присъждане на такива в размер на 700 лв. адвокатски хонорар и 109 лв.
транспортни разходи.За установяване направените разходи е представен договор за
правна помощ от 13.09.2019г., в който изрично е записано, че договореното
адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв. е заплатено в брой. Приложен е и
касов бон за закупено гориво в размер на 109 лв. Няма данни, че така посоченият
касов бон се отнася до изразходвано от ответницата по жалба гориво във връзка с
делото и същите не следва да бъдат присъждани..На ответницата по жалба следва
да бъдат присъдени само разходите в размер на 700 лв. за адвокатски хонорар.
Водим от горното, Габровският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение 187/08.07.2019г., постановено по гр.д. №
1603/2018г. на Севлиевския районен съд,
в обжалваните части.
ОСЪЖДА
Й.Г.Й., с ЕГН **********, от гр. Варна,
ж. к. „В.В." бл. **, вх. **, ет. *, ап. **, да заплати на К.В.К., с ЕГН
**********,*** сумата от 700 лв. /седемстотин лева/ разноски по делото за тази
инстанция на осн. чл. 78 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от връчването му на страните
само в частта, относно иска по чл. 108 ЗС.
Председател
:
1.
Членове
:
2.