РЕШЕНИЕ
№
1195/14.6.2021г.
гр. Пловдив, 14.06.2021
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в
открито заседание на двадесет и първи януари, през две хиляди двадесет и
първата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана
Методиева
при секретаря В. П.,
като разгледа докладваното от
съдията административно дело № 3133 по описа на съда за 2020 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.118, ал.3 от КСО, във връзка с чл.145 и следв. от АПК.
Образувано е по жалба на М.Л.Щ. с ЕГН ********** ***, против Решение № Ц1012-12-163#1
от 02.10.2020 г. на Директора на ТП на
НОИ - Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане №3/Протокол №Y01358
от 14.09.2020 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пазарджик,
с което на жалбоподателя е отпусната добавка по чл.84 от КСО от личната пенсия
за инвалидност поради общо заболяване на наследодателя ѝ А.Д.Щ..
С жалбата се моли да се отмени изцяло или да се
измени решението на Директора на ТП на НОИ Пазарджик, както и потвърденото с
него разпореждане като незаконосъобразни. Сочи се на неправилно приложение на
материалния закон при определяне на основата за изчисление на добавката по
чл.84 от КСО, а именно неприложено изчисляване на размера на добавката от размера на полагащата се на наследодателя
пенсия за осигурителен стаж и възраст, а вместо това определянето на добавката
от личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на наследодателя, което
се сочи да е по-неблагоприятен за жалбоподателя вариант. С молба, депозирана
чрез процесуален представител адв. Кавазова, се поддържа жалбата и се моли
присъждане на направените по делото разноски по представен списък.
Ответната по жалбата страна
Директор на ТП на НОИ – Пазарджик, чрез процесуалния си представител главен
юрисконсулт Б., с молба оспорва жалбата, като моли същата да бъде отхвърлена
като неоснователна. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се
прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от
жалбоподателя.
Окръжна прокуратура - Пловдив,
надлежно уведомена за възможността да встъпи в производството, не е изпратила
представител в съдебно заседание и не е взела становище по жалбата.
Жалбата е подадена от лице, за
което оспореният акт е неблагоприятен, доколкото на практика с този акт се
отхвърля негова жалба срещу разпореждането на ръководителя по пенсионното
осигуряване и поради това е с правен интерес от обжалването му. Същата е
депозирана в законоустановения срок с оглед самата дата на издаване на
оспореното решение и тази на постъпването на жалбата в съда, изпратил делото по
подсъдност на настоящия съд. Жалбата е депозирана и срещу акт, подлежащ на съдебно
обжалване по реда на АПК. Предвид това и тя се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество съдът
намира жалбата за неоснователна.
От фактическа страна от събраните
по делото доказателства се установява следното:
Със заявление от 07.08.2020 г.,
депозирано от жалбоподателя Щ. *** същата поискала отпускане на добавка по
чл.84 от КСО или наследствена пенсия от починалия ѝ съпруг А.Д.Щ..
Жалбоподателят Щ. към момента на подаване на заявлението била пенсионер и
получавала отпуснатата ѝ лична пенсия за осигурителен стаж и възраст,
считано от 01.01.2005 г. пожизнено. Съпругът на жалбоподателя Щ. А.Щ. починал
на 17.07.2020 г. Приживе и на него също
била отпусната пенсия, но такава за инвалидност поради общо заболяване по чл.74
от КСО, считано от 22.02.2012 г., като Щ.полагал труд по трудово
правоотношение, в която връзка и пенсията му била преизчислявана с оглед
придобития осигурителен стаж след пенсионирането му. През 2018 г. А.Щ. придобил
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, в която връзка получил и
уведомление от НОИ, но не подал заявление за отпускане на посочения вид пенсия,
като продължил да работи по трудово правоотношение и до кончината си.
По заявлението на жалбоподателя Щ.
от 07.08.2020 г. за отпускане на добавка или наследствена пенсия от пенсията на
починалия ѝ съпруг се произнесъл с Разпореждане №3/Протокол №Y01358
от 14.09.2020 г. ръководителят на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ
Пазарджик, като взел предвид размера на получаваната от наследодателя на
жалбоподателя Щ. размер на пенсията за инвалидност поради общо заболяване,
изчислил размера на наследствена пенсия съобразно разпоредбата на чл.81 от КСО,
както и размера на добавката от личната пенсия на починалия съпруг на
жалбоподателя по чл.84 от КСО, като при съобразяване на чл.95, ал.1, т.4, вр. с
чл.101 от КСО спрял наследствената пенсия за инвалидност поради общо заболяване
и определил да се изплаща добавката по чл.84 от КСО от личната пенсия за
инвалидност поради общо заболяване на починалия съпруг на жалбоподателя Щ..
Недоволна от разпореждането г-жа Щ. го обжалвала пред Директора на ТП на НОИ -
Пазарджик, като заявила, че желае добавката към личната ѝ пенсия да се
изчисли на база на полагаемата пенсия за осигурителен стаж и възраст на
починалия ѝ съпруг А.Щ.. По жалбата Директорът на ТП на НОИ Пазарджик се
произнесъл с оспореното по настоящото дело решение от 02.11.2020 г., с което потвърдил
разпореждането. В решението си административният орган посочил приложимата
нормативна уредба от КСО, като отразил, че жалбоподателят Щ. отговаря на
условията за отпускане на добавка по чл.84 от КСО понеже е пенсионер, който е наследник
на починалия си съпруг - пенсионер и не е встъпила в нов граждански брак след
смъртта на съпруга си. Посочено било, че
с разпореждането си от 14.09.2020 г. длъжностното лице е направило преценка и
за наследствена пенсия, тъй като към датата на смъртта на съпруга на
жалбоподателя Щ. последната е отговаряла на условията по чл.82 от КСО, вр. с
чл.80, ал.2 от КСО и е било счетено, че размерът на наследствената пенсия е
по-неблагоприятен от този на сбора между личната пенсия на жалбоподателя Щ. и
добавката по чл.84 от КСО, като поради това и съобразно с чл.95, ал.1, т.4 и
нормата на чл.101 от КСО наследствената пенсия била спряна. По възраженията на
жалбоподателя административният орган посочил, че единствено в случаите на
чл.84, ал.2 от КСО, в които починалият съпруг не е получавал пенсия, добавката
по чл.84 се определя от пенсията или сбора от пенсиите, на които починалият би
имал право по реда на чл.83 от КСО, а иначе са приложими нормите на чл.83, ал.3
и ал.6 от АПК. Междувременно жалбоподателят Щ. подала ново заявление от
15.09.2020 г. за отпускане на пенсия и добавка, по което било издадено
разпореждане от 21.10.2020 г. за отказ от отпускане на наследствена пенсия или
добавка по чл.84 от КСО от пенсия за осигурителен стаж и възраст на починалия
съпруг на г-жа Щ., предвид произнасянето с разпореждането по заявлението
ѝ от 07.08.2020 г., което разпореждане от 21.10.2020 г. няма данни да е
било обжалвано по административен ред.
При така установеното от
фактическа страна, от правна такава съдът намери следното:
Обжалваното решение е издадено от компетентен орган,
съгласно чл.117, ал.3, вр. с ал.1, т.2, б.“а“ от КСО и в предвидената в закона
форма, като съдържа правните и фактически основания за издаването му. При издаването
на обжалваното решение според съда не е допуснато нарушение на
административнопроизводствените правила и решението е постановено в
съответствие с материалния закон. За тези си изводи съдът взе предвид
съвкупността от всички доказателства, съдържащи се в административната
преписка.
На практика между страните не е налице спор относно
конкретните факти по делото, а единствено по приложението на закона. Така,
жалбоподателят Щ. счита, че независимо от факта, че нейният починал съпруг и
наследодател към момента на смъртта си е получавал пенсия за инвалидност поради
общо заболяване, то основата, върху която следва да се изчисли размерът на
добавката по чл.84 от КСО, на която иначе тя безспорно има право, следва да е
пенсията за осигурителен стаж и възраст, на която наследодателят ѝ е имал
право към момента на смъртта си, независимо от това, че такава не му е била
отпусната и той не я е получавал приживе. В тази насока и жалбоподателят счита,
че административният орган, като не е направил такава преценка, не е отчел
наличието на по-благоприятен за нея размер на получаваната добавка.
Съдът намира, че така посочените възражения на
жалбоподателя, които са били отхвърлени от административния орган, не държат
сметка за точното приложение на закона. Както се каза, безспорно за
жалбоподателя е възникнало право да получи добавка по чл.84 от КСО и това право
ѝ е било признато от административния орган, постановил оспорения акт.
Правилно е отчетено от пенсионната администрация, че Щ. не би могла да получава
едновременно наследствената пенсия на съпруга си и своята пенсия за
осигурителен стаж и възраст, тъй като е налице забрана по чл.101, ал.1, т.2 от КСО, като в тази връзка е направено коректно изчисление и относно
по-благоприятния размер и съобразно с това наследствената пенсия е била спряна
при налични основания по чл.95, ал.1, т.4 от КСО. Приложимите разпоредби на КСО
касателно добавката от пенсията на починал съпруг са тази на чл.84 от КСО и
съответно нормата на чл.49 от НПОС. Съгласно чл.84, ал.1 от пенсионерът има право на добавка от пенсията или сбора от пенсиите, които е получавал починалият
съпруг/съпруга, в размер в
случая на 26,5 на сто. Разпоредбата на ал.2 на чл.84 от КСО пък
регламентира начинът, по който се определя добавката по ал.1, тогава, когато починалият съпруг не е получавал
пенсия, като тя гласи, че когато починалият
съпруг (съпруга) не е получавал пенсия, добавката
по ал.1 се определя от пенсията или от сбора от пенсиите, на които починалият е
имал право по реда на чл.83. Според чл.84, ал.3 от КСО пък добавката не може да се получава заедно с наследствена пенсия от
същия наследодател. Според чл.49, ал.1
от НПОС също, както в чл.84, ал.1 от КСО, е посочено, че добавката по чл. 84 КСО се изчислява от пенсията
или от сбора от пенсиите, които е получавал починалият съпруг
(съпруга). И
тук също е предвидено в чл.49, ал.3 от Наредбата, че когато починалият съпруг
(съпруга) не е получавал пенсия,
добавката по чл. 84 КСО се определя от пенсията или от сбора от
пенсиите, на които починалият е имал право по реда на чл. 83 КСО. Предвидени са и особени хипотези напр. за
случаите, в които починалият съпруг е получавал пенсия, която обаче не може да
преминава в наследствена /чл.80, ал.1 от КСО - пенсиите за гражданска инвалидност, социалните
пенсии за старост, социалните пенсии за инвалидност и персоналните пенсии не преминават в
наследствени/, като тогава, съгласно чл.49, ал.5 от НПОС, добавката по чл.84 КСО се определя и изплаща в съответния размер по чл.84, ал.1 КСО от социалната пенсия за старост, а когато починалият съпруг (съпруга) е имал право и на пенсия, която
може да преминава в наследствена, добавката се изплаща от по-благоприятната по
размер пенсия. С оглед прегледа на приложимата нормативна
уредба става напълно ясно, че основата, върху която се изчислява добавката по
чл.84 от КСО, когато вече са налице основания за получаване на такава добавка,
зависи от размера на пенсията, която е получавал починалият съпруг - пенсионер,
или от размера на тази, която има право да получи към момента на смъртта си
починалият, когато не е получавал такава. Сиреч, налице са ясно разграничени
две хипотези с оглед на това дали починалият наследодател е получавал или не
пенсия към момента на смъртта си. В случая, както е видно от доказателствата,
до смъртта си наследодателят на жалбоподателя Щ. е получавал пенсия за
инвалидност поради общо заболяване, която е била правилно прекратена на
основание настъпилата му смърт. Следователно по отношение на жалбоподателя Щ. е
била налице хипотезата на чл.84, ал.1 от КСО, съответно чл.49, ал.1 от НПОС за
начина, по който следва да се изчисли исканата от нея добавка от пенсията на
починалия ѝ съпруг. Затова и правилно според съда изчисленията от страна
на издателя на потвърденото с оспореното решение разпореждане са направени
именно на тази база – като проценти върху пенсията, получавана от починалия
съпруг. Възраженията по жалбата относно това, че на жалбоподателя не било ясно
какво именно се съдържа в посочените изчисления не са основателни, доколкото е
видно, че същата е обжалвала разпореждането и следователно е била уведомена за
неговото съдържание и в жалбата ѝ се съдържат твърдения именно относно
базата, на която са направени изчисленията, сиреч Щ. е разбрала какво е взел
предвид издателят на разпореждането при определяне размера на добавката. В
случая законодателят определя базата, от която следва да се изчисли добавката в
зависимост именно от това дали починалият съпруг е получавал към момента на
смъртта си пенсия или пък не. В тази насока обстоятелството, че по отношение на
г-н Щ.е възникнало право на пенсия за осигурителен стаж и възраст още приживе,
не може да бъде отнасяно към конкретната хипотеза, защото той е получавал
надлежно отпусната му пенсия, макар и различна по вид. Затова и не е било налице
основание за преценка правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст и
съответно определяне на такава по реда на чл.83 от КСО, защото не са били
налице основанията по чл.84, ал.2 от КСО, а именно към момента на смъртта си
починалият съпруг да не е получавал изобщо пенсия, но да е имал такова право.
Получаваната към момента на смъртта на наследодателя Щ.пенсия като вид лична
пенсия за инвалидност поради общо заболяване е такава, която преминава в
наследствена, тъй като за нея не е налице забрана по чл.80, ал.1 от КСО и поради
това и не е налице условието и на специфичната разпоредба на чл.49, ал.5 от
НПОС, която единствено дава възможност при получавана от починалия съпруг
пенсия към момента на смъртта му, да се извърши сравнение с друг вид пенсия, на
която той е имал право и добавката да се определи от по-благоприятната от
двете. Тази хипотеза касае само случаите, в които получаваната от починалия
съпруг пенсия е от типа на тези, които не могат да преминават в наследствени,
при което за основа на добавката не може да се вземе така получаваната пенсия,
а се взема предвид пак конкретна пенсия - социалната пенсия за старост, но ако съпругът, който
е починал, също така е имал
право и на друг вид пенсия, която може да преминава в
наследствена, то добавката тогава
се изплаща от по-благоприятната по размер пенсия. Сиреч,
сравнението при тази специфична хипотеза се прави между размера на социалната
пенсия за старост и този на пенсията, на която починалият съпруг е имал право,
но не е получавал към момента на смъртта си. Съдът прави изрично този анализ на
разпоредбата на чл.49, ал.5 от НПОС предвид известната му съдебна практика на
ВАС по адм. дело №14568/2019 г., по
което е било постановено решение № 9644/2020 г. по сходен казус, но в обратния
на посочения от настоящия състав смисъл, с позоваване от ВАС на нормата на
чл.49, ал.5, пр.2 от НПОС. В посоченото решение ВАС е счел, че следва да се
направи сравнение относно размерите на всички видове пенсии, право на които е
придобил починалият /също пенсионер/ при смъртта си и от това да се направи
извод коя е най-благоприятна за база за определяне на добавка за преживелия
съпруг, като се е позовал на чл.49, ал.5, пр.2 от НПОС. Настоящата съдебна
инстанция не приема възприетия подход в посоченото решение, доколкото счита, че
изваждането на пр.2 на чл.49, ал.5 от НПОС от целия контекст на посочената разпоредба
и разглеждането и тълкуването му отделено и при липса на обвръзка с първото
предложение на посочената разпоредба, на практика води до неправилни крайни
изводи и разщширяване на приложното поле на нормата, извън предвиденото от
законодателя. В тази насока позоваването на разпоредбата на чл.83, ал.2 от КСО
в посоченото по-горе съдебно решение, също не може да бъде възприето от
настоящия съд, доколкото разпоредбата на чл.84 от КСО препраща към метода на
определяне на пенсията по реда на чл.83 от КСО само, когато починалият не е бил
пенсионер. В случая, както се каза, не се спори и се установява, че починалият
г-н Щ.е бил пенсионер и е получавал до смъртта си лична пенсия за инвалидност
поради общо заболяване. Именно в тази връзка и е било извършено сравнението от
страна на административния орган дали е по-благоприятно за жалбоподателя да
получава наследствената пенсия от наследодателя си, или добавката от
наследствената пенсия, които иначе не може да получава едновременно, като е
изчислена полагаемата се наследствена пенсия от починалия пенсионер съгласно
чл.83, ал.6, вр. с ал.3, вр. с чл.81 от КСО и е установено, че същата /468,68
лв./ е по-малка от сбора от получаваната
от жалбоподателя лична пенсия за осигурителен стаж и възраст / 743,90 лв./ и добавката
от пенсията на починалия ѝ съпруг /248,40лв./, възлизащ общо на 992,30
лева. Или в случая е процедирано законосъобразно, като е приложен
по-благоприятният за жалбоподателя вариант, с което е спазени принципът по чл.6
от АПК.
Обстоятелството, че починалият съпруг на жалбоподателя Щ.
е придобил приживе право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, но не е
поискал да получава тази пенсия, а е избрал да получава пенсията си за
инвалидност поради общо заболяване, предвид недопустимостта от получаване
едновременно на двете пенсии, е въпрос на негов личен избор, който същият е
сторил и тъй като е продължавал трудовата си дейност, това е довело до
възможността, от която лицето се е и възползвало, за извършване преизчисляване
на пенсията му по представен осигурителен стаж, придобит след пенсионирането
му. Както се каза, законът прави разлика именно между това дали към момента на
смъртта си наследодателят е бил пенсионер, получаващ пенсия или не, а в случая
този въпрос не е спорен. Затова и всички изчисления в процесното потвърдено
разпореждане са направени именно на база и съобразно с вида на получаваната
пенсия на починалия съпруг на жалбоподателя. Само ако последният не беше
пенсиониран още преди смъртта си, тогава следваше да се приложат разпоредбите,
при които се преценява дали изобщо е имал право и право на каква пенсия е имал
към момента на смъртта си и в случай, че е придобил право на пенсия на различни
основания, тогава вече да се преценява коя е в по-благоприятен размер. Това
изчисление би следвало и да е основа за добавката по чл.84, ал.2 от КСО, но
само когато починалият
съпруг не е получавал приживе пенсия, какъвто не е настоящият
случай.
Предвид изложеното и съдът намира, че при издаване на
решението си, с което е потвърдил разпореждането на ръководителя на пенсионното
осигуряване, Директорът на ТП на НОИ Пазарджик е спазил материалния закон и е издал
законосъобразен акт. Ето защо и ще следва да се отхвърли жалбата на г-жа Щ. и
като последица от това на основание чл.143, ал.3 от АПК, вр. с чл.37 от ЗПП и
чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ на ответника следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение от 100 лева.
По изложените мотиви
и Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Л.Щ. с ЕГН ********** ***, против
Решение № Ц1012-12-163#1 от 02.10.2020 г. на Директора на ТП на НОИ - Пазарджик, с което е потвърдено
Разпореждане № 3/Протокол №Y01358 от 14.09.2020 г. на ръководителя
на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пазарджик.
ОСЪЖДА М.Л.Щ. с ЕГН ********** *** да заплати на ТП на НОИ –
гр. Пазарджик сумата от 100 лв. /сто лева/ възнаграждение за осъществената юрисконсултска
защита по делото.
Решението подлежи на
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: