РЕШЕНИЕ
№ 4029
гр. София, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:................
като разгледа докладваното от ................ Гражданско дело № 20211110163585
по описа за 2021 година
обективно съединени искове за признаване на уволнението за незаконно и неговата
отмяна, както и за плащане на трудово възнаграждение и на обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск и за обезщетение, дължимо при прекратяване на трудовото
правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случаите по чл. 327, ал. 1,
а
т. 2, 3 и 3 от Кодекса на труда с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, чл. 242, чл. 224 и чл. 221,
ал. 1 от същия кодекс.
Ищцата К. К. С. с ЕГН**********, живееща в ............. във вход ................., с адрес за
призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр. София на ул. ............. чрез
пълномощника адвокат Г. В. В. сочи в исковата молба, както и в допълнителна молба,
постъпила в съда на ..... година, че заемала длъжността ..... в ответното .............., с адрес за
призоваване и връчване на съобщения и книжа в ............ Х. Т. А. за времето от ............. година
до .............. Сочи още, че прекратила трудовото правоотношение с ответника на основание чл. 327,
ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда, тъй като трудовото възнаграждение за месец .... не било платено
в срок, след което престанала да се явява на работа. .............. работодателят издал заповед, с която
наложил на ищцата дисциплинарно наказание “......... с посочено основание чл. 187, ал. 1, т. 8 от
Кодекса на труда: за злоупотреба с доверието на работодателя. Ищцата твърди, че по време на
издаването на заповедта трудовото правоотношение било прекратено. Освен това работодателят не
изпълнил задължението си по чл. 193, ал. 1 от Кодекса на труда преди налагане на
дисциплинарното наказание да изслуша ищцата или да приеме писмените обяснения и да събере
и оцени посочените доказателства. Ищцата отрича да е извършила твърдяните от работодателя
нарушения на трудовата дисциплина. При прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата
не било платено дължимото трудово възнаграждение, нито обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск и за прекратяване на трудовото правоотношение.
1
Искането е съдът да постанови решение, с което:
да признае уволнението на ищцата за незаконно и да го отмени;
да ѝ присъди:
4 636.64 лева трудово възнаграждение за времето от ................. до .............;
400.14 лева обезщетение за неизползван платен годишен отпуск;
2 667.60 лева обезщетение за прекратяване на трудовия договор от ищцата на основание чл.
327, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда;
законната лихва върху главниците за времето от предявяването на иска на 08. ХI. 2021
година до окончателното изплащане.
направените по делото разноски.
В открито съдебно заседание, проведено на ............., съдът постановява определение, с
което увеличава размера на предявените искове съответно до 6 124.02 лева, 582.80 лева и 2 964.00
лева.
Работодателят оспорва предявените искове. Ответникът твърди, че поискал обяснения от
ищцата преди налагане на наказанието. Същата извършила твърдяните нарушения на трудовата
дисциплина. Трудовият договор не следвало да се счита прекратен по силата на изявлението на
ищцата, защото последното било направено с цел да се избегне дисциплинарна отговорност за
нарушения на трудовата дисциплина, извършени преди прекратяването на трудовото
правоотношение. Прави възражение за прихващане с обезщетението, дължимо по чл. 221, ал. 2 от
Кодекса на труда.
1. ИЗСЛЕДВАЙКИ СЪБРАНИТЕ В ПРОИЗВОДСТВОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА ПООТДЕЛНО
И В ТЯХНАТА СЪВКУПНОСТ, СЪДЪТ ПРИЕ ЗА УСТАНОВЕНА СЛЕДНАТА
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
1. По сключването на трудовия договор:
На ............. година в гр. С..... страните в настоящото производство сключват трудов
договор №..... По силата на договора ищцата заема в ответното дружество длъжността ................. с
пет допълнителни работни дни платен годишен отпуск. На . страните сключват допълнително
споразумение към трудовия договор с №....., по силата на което ищцата заема длъжността ............
Договорът и допълнителното споразумение са представени по делото с исковата молба.
Горното обстоятелство не се оспорва от ответника.
2. По изпълнението на трудовите задължения от ищцата:
На ............ комисия в състав ........... Х. Т. А. и свидетелката М....... с ЕГН**********,
живееща в гр. ............... на етаж ................ съставя доклад за извършена проверка на счетоводната
дейност за времето от ............. година до ............. За проверката бил съставен доклад, представен
по делото с отговора на исковата молба. Свидетелката запознала ищцата с резултатите от
проверката и последната не възразила срещу тях.
На .......... ищцата представила на свидетеля ....... **********, живеещ в .............., за подпис
договор за назначаване и заповед за прекратяването му. На свидетеля направило впечатление, че
трудовият договор е с дата ............, но го подписал, защото ищцата го предупредила, че ако не го
изпрати навреме в ..........., и тя, и свидетелят ще бъдат санкционирани.
Свидетелят е служител на ответното дружество, затова съдът преценява показанията му
2
съобразно разпоредбата на чл. 172 от Гражданския процесуален кодекс.
3. По прекратяването на трудовия договор от ищцата:
На ............. ищцата изпраща до работодателя представено по делото с исковата молба
писмено уведомление, с което заявява, че прекратява трудовото правоотношение, защото не е
получила трудовото си възнаграждение за месец ...... считано от датата на получаването.
Изявлението на ищцата достига до работодателя на същата дата, за което явства изписания в
горния ъгъл входящ №..........., както и представено по делото с исковата молба известие за
доставяне.
В открито съдебно заседание, проведено на ............. съдът обявява за безспорно по искане
на страните обстоятелството, че ищцата се явявала на работа до .....
4. По провеждане на дисциплинарното производство от работодателя и налагане на
дисциплинарното наказание:
На ............. работодателят иска от ищцата обяснения за извършени нарушения на трудовата
дисциплина по реда на чл. 193 от Кодекса на труда с писмо с изходящ .........
На същата дата неустановено лице съставя протокол с изходящ №........., според който от
ищцата са поискани обяснения, но тя отказала да даде такива. Протоколът е съставен в
присъствието на трима свидетели: ...........
Писмото и протоколът са представени по делото със становище на ответника от ......
На ......... Изпълнителните директори на ответното дружество издават ................., с която
прекратяват трудовото правоотношение между страните на основание чл. 188, т. 3 във връзка с чл.
187, т. 8 от Кодекса на труда – за злоупотреба с доверието на работодателя. Ищцата извършила
нарушенията на трудовата дисциплина като:
неосчетоводяване в срок;
антидатиране на документи;
принуждаване на прокуриста да подпише документи;
преотстъпване на електронен подпис и парола на неупълномощено лице;
изпращане на уведомления до ........... без подписани от Изпълнителните директори на
дружеството документи.
Заповедта е представена по делото с исковата молба.
5. Данни, установени от експертното заключение:
На ............. година вещото лице Е. В. Ж. представя по заключение на допусната по делото
съдебно-счетоводна експертиза. Според заключението нетното трудово възнаграждение на ищцата
за месеците ........ не е било изплащано. Същото възлиза на общо 6 142.02 лева. Същото се плащало
по банков път, на банкова сметка на ищцата в ...... Дължимото обезщетение по чл. 224 от Кодекса
на труда възлиза на 2 964.00 лева.
2. ВЪЗ ОСНОВА НА ПРИЕТИТЕ ЗА УСТАНОВЕНИ ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО И
ВЪРХУ ЗАКОНА, СЪДЪТ ОТ ПРАВНА СТРАНА ПРИЕМА СЛЕДНОТО:
1. По иска за признаване на уволнението за незаконно и за отмяна на заповедта, с която
трудовото правоотношение е прекратено, предявен на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от
Кодекса на труда:
3
Спорен между страните е въпросът дали трудовото правоотношение между страните е
прекратено от ищцата с изявлението или със заповедта на работодателя за налагане на
дисциплинарно наказание.
Съгласно чл. 327, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда работникът или служителят има право да
прекрати трудовия договор без предизвестие, когато работодателят забави изплащането на
трудовото възнаграждение или на обезщетение по Кодекса на труда. За възникване на
потестативното право за прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото основание е
необходимо едновременното сбъдване на следните условия:
Действителен трудов договор между страните в производството, по силата на който
ответникът дължи плащане на трудови възнаграждения и обезщетения по Кодекса на труда.
За прекратяването на трудовия договор за посоченото основание е без значение дали
трудовото възнаграждение е уговорено в парична, в натурална или в друга форма. То
обхваща както основното, така и всички допълнителни възнаграждения.
Престиране на труд през процесния период.
Вземането на работника или служителя да е безспорно по основание и размер и да е
изискуемо, т.е. да е определено по основание и размер и падежът за плащането му да е
настъпил.
Работодателят да е забавил изплащането. Кодексът на труда не определя срок на забавянето.
Затова е достатъчно плащането да не е извършено на датата, уговорена с трудовия договор
или по друг начин. Законът не изисква виновно поведение на работодателя за възникване на
правото да се прекрати трудовия договор без предизвестие. Достатъчно е обективно да е
налице закъснение на плащането.
Неизплащането в срок на трудовото възнаграждение или на обезщетението да се отнася за
цялата дължима сума или за съществена част от нея. Неизплащането на незначителна част от
дължимото не дава право на работника или служителя да прекрати трудовия договор без
предизвестие.
Неизплащането да не се дължи на това, че работникът или служителят не се е явил да получи
трудовото си възнаграждение или обезщетението.
Неизплащането да се поведението на работодателя, а не на обстоятелства, които не зависят
от него, които правят плащането в срок невъзможно. Например, при закъснения,
предизвикани от банковия институт, при непреодолими природни стихии и бедствия,
прекъсване на съобщенията и други подобни не възниква право за прекратяване на
трудовото правоотношение без предизвестие.
Достатъчно е и еднократно забавяне. Кодексът на труда не изисква забавянето на
изплащането да бъде многократно.
Писмено заявление от работника или служителя, което изрично и недвусмислено посочва, че
последният упражнява правото си да прекратява трудовия договор поради неизплащане в
срок на трудово възнаграждение или на обезщетение. Заявлението трябва да бъде връчено на
работодателя, съответно в неговата канцелария. Последното обстоятелство може да се
установи по всякакъв допустим от закона начин, включително чрез поставяне на входящ
номер от канцеларията на работодателя и други подобни. От момента на получаването на
изявлението, трудовият договор е прекратен.
С изявлението да бъде определен срок, след който договорът се счита прекратен. Срокът
следва да съвпада или да надхвърля уговорения с трудовия договор или предвидения от
4
закона срок за предизвестие. Неизпълнението на посоченото условие влече като последица
възникване на правото на работодателя да получи обезщетение.
В настоящия случай всички предвидени от закона предпоставки са налице. Сключването на
трудов договор се установява от писмените доказателства по делото. Обстоятелството не е спорно
между страните. Престирането на труд също е безспорно между страните. В проведеното на
............. открито съдебно заседание пълномощницата на ответното дружество изрично заявява, че
ищцата се явявала на работа до ............... От заключението на вещото лице се установява
безспорно, че работодателят не само е забавил плащането на трудовите възнаграждения на ищцата
за поне два месеца, а че не е платил изобщо. Представените по делото писмени доказателства
безспорно установяват отправеното до работодателя изявление. Не се спори и за получаването му
в канцеларията на ответното дружество.
Съобразявайки горното, съдът намира, че трудовото правоотношение между страните е
а
прекратено от ищцата на основание чл. 327, ал. 1, т. 2, 3 и 3 от Кодекса на труда.
Съдът счита, че изложеното е достатъчно за уважаване на предявения иск. За правна
чистота следва да се отбележи, че работодателят не е изпълнил и задължението си да проведе
дисциплинарно производство и да поиска обяснения от ищцата по реда на чл. 193 от Кодекса на
труда. С нарочно становище ответникът представя искане за представяне на такива обяснения и
протокол, че ищцата отказала да ги даде. И двата документа обаче са с изходящи №№63 и 64, т. е
следващи след №60, под който е вписано получаването на изявлението на ищцата за прекратяване
на трудовото правоотношение. Същите са и с дата .............. Според пълномощницата на ответното
дружество ищцата не се е явявала на работа след ............... По делото няма данни писмото, с което
са поискани обяснения, да е пращано по пощата или по друг начин, освен лично. Затова съдът
намира връчването на писмото на ищцата за съмнително, още повече, че свидетелите, подписали
протокола за отказа на ищцата да го получи, са служители на ответното дружество.
Налагането на дисциплинарно наказание без преди това да са поискани обяснения от
ищцата е достатъчно основание за отмяната му.
Настоящият съдебен състав приема още, че по делото не се събраха доказателства и за
извършване на твърдяното от работодателя нарушение на трудовата дисциплина. Предметът на
спора по исковете за отмяна на .........като незаконно се очертава от заповедта, с която
работодателят налага дисциплинарното наказание. Именно в тази заповед са изложени
твърденията с какви действия и бездействия работниците нарушават трудовата дисциплина, какво
дисциплинарно нарушение работодателят счита, че е извършено със същите действия и
бездействия, и въз основа на какви събрани в хода на дисциплинарното производство
доказателства.
В настоящия случай в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание изрежда действия
и бездействия, които следва да се окачествят като неизпълнение на трудовите задължения , но не и
като злоупотреба с доверието на работодателя по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 8, предложение I от
Кодекса на труда.
Настоящият съдебен състав намира, че нарушението на задължението за лоялност към
работодателя може да се прояви в различни форми, чиято обща характеристика е злепоставяне на
отношенията на доверие между работник и работодател. То не е налице само когато работникът,
възползвайки се от служебното си положение, извърши преднамерени действия с цел извличане на
имотна облага, а и когато, без да е извлечена имотна облага, извърши действия, компрометиращи
5
оказаното му доверие, и когато с действията си злепостави работодателя пред трети лица,
независимо дали действията са били извършени умишлено. Простото неизпълнение на трудовите
задължения само по себе си не е злоупотреба с доверието на работодателя.
Затова не може да се счита, че с действията си ищцата е извършила вмененото нарушение
на трудовата дисциплина. .
Ето защо предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
2. По иска за трудово възнаграждение:
Според чл. 242 от Кодекса на труда, положеният труд по трудово правоотношение е
възмезден. Тълкувайки граматически и логически цитираната разпоредба, съдът намира, че за да
бъде уважен иск с такова правно основание, следва да бъдат доказани следните обстоятелства:
наличие на трудово правоотношение между страните през процесния период от време;
обстоятелството, че ищцата е престирала труд;
обстоятелството, че работодателят не е изпълнил задължението си да плати уговореното
трудово възнаграждение.
От представените по делото писмени доказателства е видно, че ищцата е заемала
длъжността “главен счетоводител” в ответното дружество. Установява се и основанието за
прекратяване на трудовото правоотношение. Полагането на труд се установява от събраните
гласни доказателства и не се оспорва от ответника – пълномощницата му признава за безспорно
обстоятелството, че ищцата се явявала на работа до 10. IX. 2021 година. От заключението на
извършената по делото съдебно-счетоводна експертиза, е видно, че ищцата не е получила трудово
възнаграждение за част от времето, през което е работила в ответното дружество в размер от
1642.02 лева.
Ето защо предявеният иск за присъждане на неизплатено трудово възнаграждение с правно
основание чл. 242 от Кодекса на труда е основателен и следва да бъде уважен.
3. По иска за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск:
Според чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда при прекратяване на трудовото правоотношение
работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен
отпуск за текущата календарна година. Тълкувайки граматически и логически цитираната
разпоредба, съдът извежда, че за уважаването на иск с такова основание е необходимо сбъдването
на следните условия:
сключването на действителен трудов договор;
придобиване на най-малко четири месеца трудов стаж от ищцата;
възникване на правото за ползване на платен годишен отпуск за съответната година и/или
отлагане на ползването на такъв отпуск по реда на чл. 176 от Кодекса на труда, правото за
който не е погасено по давност;
ищцата да не е ползвала възникналото и/или отложеното право на платен годишен отпуск.
Сключването на трудов договор се установява от събраните по делото писмени
доказателства. Обстоятелството е безспорно между страните. Ищцата отговаря на изискванията на
чл. 155, ал. 2 от Кодекса на труда за придобиване на най-малко четири месеца трудов стаж. По
силата на чл. 154, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс доказването на обстоятелството, че
ищцата е ползвала полагащия се платен годишен отпуск, е в тежест на работодателя. Такива
доказателства не са представени. Напротив, според заключените на вещото лице, такъв отпуск не е
6
използван. Съдът установява размера на дължимото обезщетение от заключението на вещото лице
– 592.80 лева.
Ето защо предявеният иск за присъждане на обезщетение с правно основание чл. 224, ал. 1
от Кодекса на труда е основателен и следва да бъде уважен.
4. По иска за обезщетение по чл. 221, ал. 1 от Кодекса на труда :
Според чл. 221, ал. 1 от Кодекса на труда при прекратяване на трудовото правоотношение
а
от работника или служителя без предизвестие в случаите по чл. 327, ал. 1, т. 2, 3 и 3
работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на
предизвестието – при безсрочно трудово правоотношение. За уважаването на иск с такова
основание е необходимо наличието на следните предпоставки:
трудово правоотношение между страните;
прекратяване на трудовото правоотношение на едно от посочените в цитираната разпоредба
основания.
В процесния случай всички условия са налице. Сключването на трудов договор се
установява от представяните по делото писмени доказателства и не е спорен между страните.
Основанието за прекратяването се установи в настоящото производство – неизплащане на
трудовото възнаграждение от работодателя. Размерът на дължимото обезщетение се установява от
експертното заключение – 2 964.00 лева.
По изложените съображения съдът следва да приеме иска за основателен и следва да го
уважи.
5. По иска за обезщетението за забава:
Ищцата претендира и за обезщетение за забава. Настоящият съдебен състав намира, че
такова се дължи за времето от деня, следващ влизането на съдебното решение в сила, до деня,
предхождащ принудителното или доброволно плащане.
Съдът уважава главните искове за обезщетения. Ето защо акцесорните искове за
присъждане на обезщетение за забава с правно основание чл. 86 от Закона за задълженията и
договорите също са основателни и следва да бъдат уважени.
6. По искането за прихващане, направено от пълномощницата на ответното дружество :
По силата на чл. 221, ал. 2 от Кодекса на труда работникът или служителят дължи на
работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на
предизвестието – при безсрочно трудово правоотношение, при ......... С отговора на исковата молба
е направено искане за прихващане на обезщетенията, дължими на ищцата, с това обезщетение. То
обаче е дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение с ......... В настоящото
производство се установи, че в процесния случай трудовото правоотношение е прекратено на
друго основание. Затова не може да се приеме, че работодателят има срещу ищцата вземания, с
които да прихване собствените си задължения.
3. ПО РАЗНОСКИТЕ:
Пълномощникът на ищцата представя списък за разноските по реда на чл. 80 от
Гражданския процесуален кодекс в последното открито съдебно заседание. Ищцата е направила
разноски от 2 000.00 лева за адвокатско възнаграждение. По силата на първата алинея от чл. 78 от
Гражданския процесуален кодекс и съобразно с уважената част от иска, съдът следва да осъди
7
насрещната страна да ѝ възстанови посочената сума изцяло.
На основание чл. 78, ал. 6 от Гражданския процесуален кодекс ответникът следва да бъде
осъден да плати държавна такса от общо 464.24 лева (50.00 лева за иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от
Кодекса на труда, 245.68 лева за иска за неизплатено трудово възнаграждение, 50.00 лева за иска за
неизползван платен годишен отпуск и 118.56 лева за иска за обезщетение по чл. 221, ал. 1 от
Кодекса на труда), както и разноски по делото на Софийския районен съд в размер на 300.00 лева –
изплатено възнаграждение на вещото лице.
Съобразявайки изложеното, съдът
РЕШИ:
в
1. ПРИЗНАВА уволнението на К. К. С. с ЕГН**********, живееща в ............. във вход
................., с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр. София на ул.
............. чрез пълномощника адвокат Г. В. В. за незаконно и ОТМЕНЯВА .................,
издадена .............. от Изпълнителните директори на .............., с адрес за призоваване и
връчване на съобщения и книжа в ............ Х. Т. А. като незаконосъобразна.
2. ОСЪЖДА .............., с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в ............
в
Х. Т. А. да плати на К. К. С. с ЕГН**********, живееща в ............. във вход ................., с
адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр. София на ул. ............. чрез
пълномощника адвокат Г. В. В. следните суми:
6 142.02 лева трудово възнаграждение за времето от ................. до .............;
592.80 лева обезщетение за неизползван платен годишен отпуск;
2 964.00 лева обезщетение за прекратяване на трудовия договор от ищцата на основание чл.
327, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда;
законната лихва върху главниците за времето от предявяването на иска на 08. ХI. 2021
година до окончателното изплащане.
3. На основание чл. 242 от Гражданския процесуален кодекс ДОПУСКА предварително
изпълнение на решението в частта относно обезщетенията.
4. ОСЪЖДА .............., с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в ............
Х. Т. А. да плати:
в
на К. К. С. с ЕГН**********, живееща в ............. във вход ................., с адрес за
призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр. София на ул. ............. чрез
пълномощника адвокат Г. В. В. разноски в размер на 2 000.00 лева;
на ДЪРЖАВАТА такса в размер на 464.24 лева + 05.00 лева за служебното издаване на
изпълнителен лист.
на СОФИЙСКИЯ РАЙОНЕН СЪД разноски 300.00 лева + 05.00 лева за служебното
издаване на изпълнителен лист.
5. Преписи от решението ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните.
6. Съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ по реда на чл. 38, ал. 2 от Гражданския процесуален
кодекс на ищцата по следния начин:
1. Съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ на ищцата на електронен адрес, посочен в молба, постъпила в
съда на ...... на основание съгласие, изразено в същата молба.
2. Връчването ДА СЕ УДОСТОВЕРИ по следния начин:
8
Съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или
книжата, ДА СЕ ОТПЕЧАТА на хартиен носител след изпращането на адресата и ДА СЕ
ПРИЛОЖИ по делото.
Ако съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или
книжата, бъде изтеглено от адресата в 7-дневен срок от изпращането, по делото ДА СЕ
ПРИЛОЖИ електронен запис от информационната система на портала, подпечатан с
квалифициран електронен печат на съда с удостоверено време или с квалифициран
електронен времеви печат по реда на чл. 44, ал. 3, т. 1 от същия кодекс.
Ако съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или
книжата, не бъде изтеглено от адресата в 7-дневен срок от неговото изпращане, по делото
ДА СЕ ПРИЛОЖИ докладна записка.
7. Съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ по общия ред на ответника по следния начин:
1. Съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ най-напред чрез пълномощницата адвокат .... Х. Т. А. по реда
на чл. 39, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс по следния начин:
Връчването ДА СЕ ИЗВЪРШИ на всяко място, където адвокатът се намира по служба по
реда на чл. 51, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс.
Ако се съберат данни, че пълномощницата адвокат ..... Х. Т. А. не живее или не пребивава
на адреса след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното
населено място или по друг начин, събраните данни ДА СЕ УДОСТОВЕРЯТ с посочване
на източника на тези данни в разписката;
Ако пълномощницата адвокат доктор Х. Т. А. не се открие на адреса, но и не се съберат
данни, че не живее или не пребивава там от управителя на етажната собственост, от кмета на
съответното населено място или по друг начин, ДА СЕ ТЪРСИ на адреса в продължение на
един месец най-малко три пъти, с интервал от поне една седмица между всяко от
посещенията, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден.
Ако адвокатът не се открие или откаже да получи съобщението, разписката ДА СЕ
ПРИЛОЖИ по делото, а съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ на физическия адрес на ответника.
2. Ако се наложи връчване на съобщението на физическия адрес на ответника, то ДА СЕ
ИЗВЪРШИ по следния начин:
ДА СЕ ПРИЛОЖИ удостоверение за актуално състояние на юридическото лице от
Търговския регистър.
Съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ на следните адреси:
на адреса, на който юридическото лице е получило препис от исковата молба по реда на чл.
131 от Гражданския процесуален кодекс;
на адреса, посочен от юридическото лице в отговора на исковата молба;
на адресите от търговския регистър, ако се различават от предходните.
Ако представител на юридическото лице не се открие на някой от адресите, нито се открие
служител или работник, който е съгласен да приеме призовката, това обстоятелство ДА СЕ
ВПИШЕ в разписката.
Ако на някой от адресите няма нито канцелария, нито работници или служители на
юридическото лице, това обстоятелство ДА СЕ ВПИШЕ в разписката.
И в двата случая ДА СЕ ЗАЛЕПИ уведомление.
На основание чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс решението подлежи на
9
обжалване по реда на глава ХХ от същия кодекс, озаглавена “Въззивно обжалване”, пред
Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10