МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА по НOХД № 1550/2020г. на БРС
От Бургаска районна прокуратура е внесен в РС - гр.Бургас
обвинителен акт по ДП № 709/2019г.по описа на 01 РУ Бургас ДП пор. № 6046/2019г. на
БРП, по който е образувано производство пред БРС срещу подсъдимия А.Б.Ж., за извършени от него
престъпления от общ характер както следва:
В периода 24.07.2019г. - 21.11.2019г. в гр. Бургас,
системно следял К.К.Т., както следва:
на 24.07.2019г. в гр. Бургас, следял К.К.Т., като
посетил заведение ***, където същата се намирала в този момент;
на 26.07.2019г., в гр. Бургас, следял К.К.Т., като
посетил работното и място, където същата се намирала в този момент и и казал,
че няма да я остави намира;
на 15.08.2019г., в гр. Бургас, следял К.К.Т., като
посетил ***където същата се намирала в този момент, и казал „Ти си долна
курва“;
на 04.11.2019г., в гр. Бургас, следял К.К.Т., като я
пресрещна в началото на ул. „***“,откъм страната на ул. „Републиканска“, заплюл
я в лицето и и казал „Парцал мръсен“;
на 21.11.2019г., в гр. Бургас, следял К.Т., като я
пресрещнал пред ***, където същата се намирала в този момент и това би могло да
възбуди основателен страх за живота и здравето на К.К.Т., както и за живота и
здравето на нейните ближни, като извършеното не съставлява по-тежко
престъпление - престъпление по чл. 144а, ал.1 от НК.
Повдигнато му е и обвинение, за това, че в периода
27.07.2019г. - 20.11.2019г. в гр. Бургас, системно следял М.М.В., както следва:
на 27.07.2019г. в гр. Бургас, следял М.М.В.,***, в
близост до ресторант „***“ и започнал да я обиждал и заплашва с реплики
„Курво“, „Изрод“, „Ще те смачкам“;
на 02.10.2019г. в гр. Бургас, следял М.М.В., като
посетил работното й място - Оптика „***“, където същата се намирала в този
момент и я обиждал с различни реплики;
на 03.10.2019г. в гр. Бургас, следял М.М.В., като
посетил работното и място - Оптика „***“, където същата се намирала в този
момент и я обиждал с различни реплики;
на 20.11.2019г., в гр. Бургас, следял М.М.В., като
посетил работното й място — Оптика „***“, където същата се намирала в този
момент и и казал „Няма да ми пращаш хора да ме следят, че да не ти пратя аз
хора...“ и това би могло да възбуди основателен страх за живота и здравето на М.М.В.,
както и за живота и здравето на нейните ближни, като извършеното не съставлява
по-тежко престъпление - престъпление по чл.144а, ал.1 вр. с чл.23 ал.1 от НК.
В
съдебно заседание прокурорът поддържа така повдигнатите обвинения, които счита
за доказани по безспорен и несъмнен начин. Прави анализ на събраните в хода на
съдебното следствие доказателства. Приема, че са налице обективните признаци на
състава и по двете обвинения. Предлага на подсъдимия да се наложи наказание
„лишаване от свобода“ по една година за всяко от деянията, като след приложение
на чл.23 НК да се определи едно общо наказание в размер една година ЛОС, което
да се отложи за срок от три години.
Повереникът
на пострадалите – адв.П. също намира обвиненията за доказани по категоричен
начин. Подлага на анализ показанията на отделни групи свидетели. Моли да бъде
определено наказание по преценка на съда.
Частните
обвинители Т. и В. се придържат към казаното от адв.П..
Защитникът на подсъдимия – адв.Х. в своята пледоария по същество разкрива
фактическа обстановка различна от изложената от прокурора в обвинителния акт.
Намира обвинението спрямо подс.Ж. за недоказано и неподкрепено от събрания
доказателствен материал. Твърди, че всички доказателства са косвени и в
съвкупна преценка не могат да доведат до категоричен извод, че подсъдимия е
автор на инкриминираните деяния. Предлага се показанията на група свидетели от
приятелския кръг на пострадалите да бъдат изключени от доказателствената
съвкупност. В заключение моли съдът на основание чл.304 НПК да постанови
оправдателна присъда.
Подсъдимият Ж., редовно призован, се явява в съдебно заседание излага
различна фактическа обстановка от приетата от прокурора. В хода по същество се придържа
към становището на своя защитник. В дадена последна дума, заявява, че са налице
обтегнати отношения с пострадалите и моли да бъде оправдан.
От събраните в хода на
наказателното производство доказателства - материалите по ДП, се установява
следната фактическа обстановка:
Постр. К.Т. и подс. Ж. имали интимна връзка за
времето от м.май до юли 2019г. Т. решила да прекрати връзката си с Ж., което
довело до влошаване на отношенията между двамата. Подсъдимият не искал да се
разделят с Т., като той започнал системно да я следи, както и дъщеря и -
пострадалата М.В.. Той научил местата, които те посещават ежедневно, като при
всяка възможност им давал да се разбере, че ги следи и отправял обиди и закани
към тях, вкл. и наплюване.
На 24.07.2019г. вечерта пострадалата Т. се намирала
в заведение „***“, находящо се в гр. Бургас, зад Съдебната палата. По същото
време в заведението се явил подс. Ж., тъй като знаел, че тя ще бъде там.
Приближил до масата на Т. и поискал да разговарят. Тя отказала и след
настояване от нейна страна, подс. Ж. си тръгнал.
На 26.07.2019г. Ж. посетил работното място на
пострадалата Т., а именно офисът на „***“, находящ се в ***, в гр. Бургас. По
това време там били и свидетелите С.И. и В.С., които също работели там. Те
забелязали, че при идването на Ж., Т. се уплашила. Отказала да разговаря с него
и след като бил помолен той си тръгнал. В същия ден, той причакал Т. пред
работното и място, след края на работния ден и казал, че няма да я остави на
мира, нито дъщеря и М.В. и внучката и ***. Пострадалата подала сигнал на тел.
112, тъй като се притеснявала, че Ж. може да и направи нещо.
Следващите дни Ж. многократно посещавал района
около, работното място на Т. и я наблюдавал, което било забелязано и от св. И.,
св. С.. Той звънял на служебните телефони в ***", като Т. отказвала да
отговаря на слушателските обаждания, тъй като се притеснявала, че може да е Ж..
Не излизала навън от страх, заключвала се в офиса и нейни колеги и носели
храна.
На 27.07.2019г. пострадалата М.В. се разхождала по
Центъра на гр. Бургас, заедно със свидетелката С.М. и дъщеря си ***. По същото
време Ж. ги наблюдавал. Когато се намирали на ул. "Богориди", в
близост до ресторант "***", той изскочил пред тях и започнал да крещи
на В., наричайки я "Курво", Изрод". Заплашил я с репликите
"Ще те смачкам" и се отдалечил. След това минал няколко пъти покрай
заведение "***", където се намирали пострадалата В., дъщеря и,
свидетелката М.. Гледал настоятелно към тях и те се чувствали застрашени.
На 15.08.2019г.,вечерта Ж. посетил концерт в Експо
център „***“ гр. Бургас, тъй като знаел, че пострадалата К.Т. се намирала там. Тя
била с приятелката си - св. Б.В.. Ж. ги забелязал и изскочил зад гърбовете им,
за да не видят, че се приближава към тях. Започнал да се държи агресивно и да
заплашва Т., че ще и съсипе живота. Наричал я „долна курво“. След това се
отдалечил от тях, но продължил да ги наблюдава, като стоял зад решетките на
заведението, намиращо се в Експо център „***“. Пострадалата Т. и свидетелката В.
били много изплашени, с оглед на което позвънила на брата на последната, който
ги придружил до домовете им. През следващите месеци, Ж. многократно изпращал
съобщения на пострадалата Т., като се появявал на различни места, на които тя
се намирала.
На 02.10.2019г„ пострадалата В. се намирала на
работното си място Оптика "***", находяща се в гр. Бургас, ул. "***".
Заедно с нея била и свидетелката А.Х., която и помагала в почистването. В
периода от 10:00 до 19:00 часа, каквото било работното време, подс. Ж. минал
многократно покрай оптиката. При всяко преминаване, се приближавал навътре,
като отправял обиди по адрес на В., както и пострадалата Т..
На 03.10.2019г. Ж. отново преминавал многократно
покрай работното място на В. ***, докато тя се намирала вътре със св. Х..
Отправял обидни реплики спрямо нея, гледал и клател заплашително главата си.
Посетил оптиката, като се изплюл върху витрината и пред входа на същата.
Свидетелката Х. изпратила пострадалата В. до дома и, в края на работния ден,
тъй като последната била много притеснена и изплашена от действията на
обвиняемия.
На 04.11.2019г., сутринта, пострадалата Т. ***,
откъм ул. "Републиканска", в гр. Бургас, заедно с внучката си ***, за
да я заведе на детска градина. Точно в този момент, Ж. изненадващо се появил
пред нея за пореден път, като се изплюл в лицето и, изкрещял думите
"парцал мръсен" и се отдалечил. По същото време, свидетелката К.З. се
намирала в непосредствена близост и възприела действията на му. Внучката на
пострадалата се уплашила и се разплакала, като дълго време не можела да се
успокои. Св. З. изпратила двете до детската градина, тъй като били много
разстроени и уплашени.
На 20.11.2019г., пострадалата В. се намирала в
оптика "***". През посочения ден, Ж. минал многократно покрай нея,
гледал я и клател заплашително глава. В края на работния ден, около 17:30 часа,
той отишъл при В. в оптиката и казал: "Няма да ми пращаш хора да ме следят,
за да не ти пратя аз хора."
На 21.11.2019г., около 13:15 часа, Ж. за пореден
път се намирал пред сградата на ***, където е работното място на пострадалата Т.
и я чакал, тъй като знаел, че скоро ще приключи работа и ще излезе. Т. го
забелязала, изплашила се и веднага позвънила на тел. 112. Развикала се, след
което Ж. избягал.
По доказателствата:
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за
несъмнено установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, а именно: от показанията на свидетелите – Т., В., С.,
В., Т., П., З., М. и Х., СТЕ, справки за международни пътувания, протокол за
полицейско предупреждение, Определение на БРС, писмо от ЕЕН 112, писма от НАП,
както и от другите множество приложени по делото писмени доказателства.
Обвинителната теза на прокурора напълно се доказа
от събраните и описани по-горе доказателства. Показанията на разпитаните в хода
на съдебното следствие свидетели са безпротиворечиви. В една група попадат
показанията на двете пострадали – Т. и В.. Разпитани в хода на съдебното
следствие те излагат фактическа обстановка идентична с тази посочена от
прокурора, поради което заявеното от тях следва да се цени внимателно в
съвкупност с останалия доказателствен материал. Т. подробно разказва пред съда за
отношенията си с Ж. непосредствено след прекратяване на връзката им. Заявява,
че се е почувствала застрашена от поведението на подсъдимия. Ясно описва
инкриминираните в обвинителния акт деяния, като с голяма степен на достоверност
излага случилото се. Показанията и относно инкриминираните дати и събития се
потвърждават и от другите разпитани свидетели, които са били с нея в различните
дни – св.С., св.В., св.И., св.П.. В съвкупност показанията на тези свидетел с
показанията на постр.Т. доказват какво е било поведението на подс.Ж. на
посочените в обвинителния акт дати.Показанията на Т. се кредитират с доверие и
голяма степен на достоверност, тъй като съвпадат с изложеното от нея на
оператора на ЕЕН 112, който е снет на хартиен носител от вещото лице С.. Т. с
доста големи подробности описва случилото се на 24.07.2019г. в ресторант ***,
на 26.07.2019г. на работното място на Т. в
„***“, на 15.08.2019г. в център „***“, 04.11.2019г. по ул.К.Величков,
21.11.2019г. пред ***. Ясно посочва, че е забелязала как подс.Ж. я следва от
една точка до друга, какви обидни думи и казал на публично място и пред други
свидетели, заплахите които и отправил, както и заплюването. Идентични са и
показанията на другата пострадала – св.В.. С доста голяма степен на
достоверност и тази свидетелка разкрива сходна фактическа обстановка. Посочва,
че е била следена, обиждана и заплашвана от Ж.. Доста убедително посочва
инкриминираните дати, както и поведението на подсъдимия. Има я. спомен за случилото
се на 27.07.2019г. по ул.Богориди, на 02.10.2019г., 03.10.2019г. и 20.11.2019г.
в оптика „***“. Показанията и са логични и в унисон с показанията на св.З., св.М.,
св.Х..
Във втора група следва да се поставят показанията
на свидетелите, случайно станали очевидци на поведението на подсъдимия.
Изложеното от постр.Т. се потвърждава от показанията на нейните колеги - св.С.,
св.И. и св.П., които работят в ***. Св.С. разказва, че Т. е била силно
стресирана и уплашена от поведението на Ж.. Заявява, че Т. не е можела да
работи адекватно, тъй като се чувствала застрашена. Аналогични са и показанията
на св.И. и П., които станали свидетели на поведението на Ж.. Св.З. също посочва
част от деянията, на които е станала свидетел – както в оптиката, така и
следенето от Ж. по улиците на града. С доверие се ценят и показанията на св.М.,
която е присъствала на част от деянията в оптика ***, където се е намирала
постр.В.. Ясно посочва, че тя е била следена от Ж. в централната част на града
и същевременно е отправял обидни думи срещу нея, като това е довело и до
стресиране на малолетното и дете, което станало неволен свидетел на поведението
на подсъдимия. Достоверни са и показанията на св.Х., работеща в оптика ***. Тя
заявява как подс.Ж. е отправял обидни думи към В., как се е провиквал от
улицата към нея и е заплювал стъклата на оптиката.
Въпреки, че тези случайни свидетели нямаха я.
спомен за точните дати на случилото се с подс.Ж. показанията им бяха прочетени
само в тази част на осн. чл.281 ал.5 вр. с ал.1 т.2 НПК. Съдът отчита, че е
минал доста дълъг период от време и е нормално свидетелите да не помнят с
точност датите на деянията. Прочетените по реда на ал.5 на чл.281 НПК показания
напълно съответстват и с изложеното от пострадалите, поради което съдът възприе
за напълно доказани инкриминирани дати в обвинителния акт.
Съдът не кредитира показанията на разпитания и
поискан от защитата св.Кондов. Чрез разпита на този свидетел защитата искаше да
опровергае становището на прокурора, че подсъдимия се е намирал в гр. Бургас на
една от инкриминираните дати – 04.11.2019г. Съдът обаче намира, че не следва да
кредитира показанията му, тъй като от справката за задгранични пътувания на
този свидетел се установи, че на 03.11.2019г. той не е влизал в страната, както
твърди. Отделно от това от справката за задгранични пътувания на Ж. се
установи, че на всяка от инкриминираните дати той се е намирал в страната. В
тази връзка показанията на св.Кондов съдът намери за недостоверни и
противоречащи на показанията на другите разпитани свидетели.
В хода на ДП е била допусната и изготвена СТЕ от
вещото лице Здравка С.. Предмет на изследването е диск от запис на РЦ 112,
съдържащ четири файла, възпроизвеждащи обаждането на постр.Т. до номер 112 и
поискване на съдействие от съответните полицейски служители. Характеристиките
на диска са подробно описани в изследователската част на експертизата, като
вещото лице не е установило технически манипулации по съдържанието, сривове,
заличавания или наслагвания. Съдържанието на всеки един от записите е снет на
хартиен носител. След внимателен прочит на снетите данни от вещото лице, съдът
прие с категоричност, че Т. системно е била следена от подс.Ж., като тези
действия са възбудили основателен сътрах за нея. Разговорът на Т. с оператора е
непринуден, последователен и в унисон с показанията на разпитаните свидетели.
Обясненията на подс.Ж., в частта, в която отрича
авторството на престъплението, съдът не кредитира като достоверни и приема за
негова защитна версия, израз на упражненото му право на защита. Изявленията му
в тази част са в противоречие с показанията на пострадалите, Св.С., В., Т., П.,
З., М. и Х., които звучат логично и кореспондират на останалия доказателствен
материал, приложен по делото - СТЕ на ВЛ С., справки от ГД „ГП“. При оценка
достоверността обясненията на подсъдимия съдът се ръководи от правилото, че
освен средство за защита те са и важен източник на доказателства, но като
доказателствено средство същите следва да се ценят във връзка с останалия
доказателствен материал и с оглед на собствената им убедителност, логичност и
вътрешна последователност. Давайки обяснения по повдигнатите му обвинения
подсъдимия изрази своето отношение като оспорва изложената фактическа
обстановка. Той не е длъжен да съдейства за изясняване на обективната истина и
има процесуално право да дава такива обяснения, каквито намерят за необходимо,
включително и неверни, както и да изберат момента, в който да ги депозират. В настоящия
случай, по пътя на доказването със съответните доказателства, събрани по реда
на НПК, се установи неверността на обясненията на Ж., в частта, в която той
отричат авторството на деянията по всяка една от датите посочени от
обвинението, поради което и лансираните от него версии в тази насока, съдът
прие за защитни, противоречащи на събрания доказателствен материал и като
неправдоподобни и недостоверни ги отхвърли. Следва да се отбележи, че в своите
обяснения подсъдимият изложи и факти нямащи отношение към така повдигнатите
обвинения, поради което няма да бъдат обсъждани.От съвкупната преценка на
събраните в хода на съдебното следствие доказателства, се установи фактическа
обстановка идентична с тази изложена от прокурора в обвинителния акт.
От
правна страна съдът приема следното:
От
така установената фактическа обстановка и анализ на доказателствата се обуславя
извода, че през инкриминирания период, подс.Ж. е следял св. Т. и В., като
действията му са били системни, а не се касае до изолиран, инцидентен акт и с
поведението си е възбудил у тях основателен страх за живота и здравето им. За
пострадалите са настъпили вредни последици, каквито са претърпения психически
тормоз, установеното чувство за несигурност, промяна на навици, формираните на
представи, че подсъдимият ги следи и
това може да им навреди. Претърпените от двете пострадали тормоз не е
инцидентен, а напротив - системен. Поведението
на Ж. постепенно ескалира в словесен тормоз и нагрубяване, заплахи, плюене,
водещи до насаждане на чувство на страх за безопасността на пострадалите. Съгласно
разпоредбата на чл.144а, ал. 2 от НК "следене" е всяко поведение със
заплашителен характер, което може да се изразява в преследване, показване на
пострадалия, че е наблюдаван, навлизане в нежелана комуникация с него чрез
всички възможни средства за комуникация. В процесния случай осъществените от
подсъдимия действия изпълват легалната дефиниция на следене, като част от
изпълнителното деяние на престъплението. Същите се изразяват в причакване и
наблюдение на пострадалите до жилището им, на работното им място и други места,
които посещават, които действия в определени случи са били придружени със
заплахи или агресивно поведение към личността им, както и в навлизане в
нежелана комуникация – словесна в присъствие и на други лица на публични места.
Налице е системност в отделните действия по всяко
едно от престъпленията, представляващи следене, от естество да предизвика
основателен страх у двете пострадали – налице са три и повече отделни еднородни
деяния спрямо Т. и спрямо В. поотделно, които са извършени въз основа на отделно
взети от Ж. решения. Отделното деяние само за себе си, не осъществява престъпен
състав, но многократното извършване на деянията ги субсумира в едно
престъпление.Предвид на изложеното, налице са всички елементи от обективния
състав на престъпленията по чл.144а,
ал.1 от НК. От субективна страна подсъдимият е извършил деянията при форма на
вината пряк умисъл. Същият е съзнавал общественоопасния им характер, предвиждал
е общественоопасните последици и е искал настъпването им целенасочено. Той е
съзнавал, че осъществените от него действия, изразяващи се в преследване и
нежелана комуникация са от естество да предизвикат основателен страх у
пострадалите, но въпреки това е целял извършването им.
Към момента на довършване на престъпленията,
осъществени от Ж. системното следене от естество да предизвика основателен
страх за живота и здравето, е обявено за престъпно – с ДВ брой 16 от 22.02.2019г.
Доколкото престъпната деятелност представлява единно престъпление – усложнена
престъпна дейност от вида престъпление на системно извършване, приложим е
законът, който е бил в сила при неговото довършване.
По вида и размера на
наказанието:
За престъплението по чл. 144а ал.1 от НК, се
предвижда наказание лишаване от свобода до една година или пробация.Подсъдимият
не е осъждан /реабилитиран е/. Поради забраната на чл.78а ал.7 НК, няма как да
бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на адм.наказание. За всяко
от двете престъпления
съдът съобрази
поотделно смекчаващи вината обстоятелства - чисто съдебно минало и отегчаващи
вината обстоятелства – подбудите на подсъдимия и поведението му след това.
Подсъдимият е на зряла възраст, на която следва да е изградил волеви задръжки
за осъществяване на престъпна деятелност, каквито обаче в случая очевидно не са
формирани. Ето защо, съдът намери, че не са налице многобройни смекчаващи
отговорността му обстоятелства, които да обосноват приложението на чл. 55 НК
спрямо него. Предвид чистото съдебно минало на подсъдимия, както и с оглед
постигане на целите на наказанието, съдът наложи на подс.Ж., на основание чл. 144а ал.1 от НК, вр. чл. 54 от НК,
лишаване от свобода около средния размер за срок от шест месеца. В случая
наказанието пробация не е подходящо за него, тъй като той постоянно пътува до
гр.Виена и това би възпрепятствало изпълнението на едно такова наказание. Съдът
на основание чл. 66, ал. 1 от НК отлага изтърпяването на така наложеното
наказание за всяко от престъпленията за изпитателен срок от три години, тъй
като няма пречка за прилагане на този институт, тъй като подсъдимият не е бил
осъждан на лишаване от свобода. Съдът намира, че така определеното и наложено
на подсъдимия наказание за всяко едно от двете престъпления ще постигне целите
на наказанието визирани от законодателя в нормата на чл.36 от НК, като по този
начин същият ще се превъзпита.
Определяйки наказание в посочения
размер, съдът намира, че би се постигнало целите както на генералната, така и
на индивидуалната превенция спрямо лицето. Тъй като са налице предпоставките на
чл.23 ал.1 НК съдът определи едно общо наказание на подс.Ж., а именно шест
месеца лишаване от свобода, което на осн. чл.66 ал.1 НК отложи за изпитателен
срок от три години.
По разноските:
Съдът се произнесе и относно направените в хода на
наказателното производство съдебно-деловодни разноски в смисъл – осъди на
основание чл.189, ал.3,
вр. ал.1 от НПК
подсъдимия Ж., да заплати сумата от 151,20 лв. - разноски, направени в
досъдебното производство по сметка на ОД на МВР Бургас, както и 40 лв., представляващи
разноски в хода на съдебното следствие, както и 5 лева държавна такса за
служебно издаване на изпълнителен лист по сметка на Районен съд Бургас.
Съдът възложи и в тежест на подсъдимия и разноските
сторени от частните обвинители за заплатено адвокатско възнаграждение в размер
на 300 лв.
Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата си.
За изготвяне на мотивите да се съобщи писмено на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/А. Бобоков/
Вярно с
оригинала: Д.М.