Р Е Ш Е Н И Е
№ 15
гр. Трявна,
01.04.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ТРЕВНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД в публично съдебно заседание на пети март, две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА
ПЕТРАКИЕВА
при
участието на секретар В. Драгановска и в присъствието на прокурор …………., като
разгледа докладваното от съдията Петракиева АНД № 10 по описа за 2020г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Жалбоподателят
Д.С.П. е обжалвал наказателно постановление № **********/16.01.2020г. на
Директора на РДГ – Велико Търново, с което му е наложена глоба по чл.257 ал.1
т.1 от Закона за горите в размер на 300,00 лв. – за нарушение по чл.257 ал.1
т.1 вр. чл.211 ал.1 вр. чл.211 ал.2 т.2
от Закона за горите /ЗГ/.
В жалбата
се твърди, че административно наказващият орган не изследвал обективните
елементи и това кое е наложило издаването на превозния билет на място, различно
от обозначените временни складове. Като лесовъд на частна практика, на
жалбоподателя било ясно къде трябва да се издаде превозния билет. За да
предприеме тази стъпка той бил воден от обстоятелството, че интернет връзката е
лоша и почти неосъществима. Това наложило да издаде билета на асфалтовия път за
конкретния курс за транспортиране на дървесина. В жалбата се изнасят доводи и за
допуснати процесуални нарушения при издаване на АУАН и НП.
Претендира
се в жалбата отмяната на обжалваното наказателно постановление.
В съдебно
заседание жалбоподателят, лично и чрез процесуалните си представители адв.Х. и
адв.М., поддържа подадената жалба, с изнесените в нея доводи. В дадените пред
съда обяснения жалбоподателят твърди, че на мястото на временния склад таблетът
му е нямал интернет връзка, поради което издал превозния билет не на мястото на
временния склад, а на асфалтовия път на с. Радевци, Община Трявна. Сочи, че
разстоянието от временния склад до асфалтовия път проверяващите измерили „на
крачки“, като според него то било не повече от 1000 метра. Жалбоподателят не
знаел за съществуването на контролни талони, които се издават от временния
склад до ТИР станция, в случаите, в които няма интернет връзка за издаване на
превозен билет.
Ответникът
по жалба РДГ – Велико Търново, чрез пълномощник юрисконсулт М., оспорва
жалбата, като неоснователна и моли за потвърждаване на издаденото наказателното
постановление.
|
|
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа страна:
Жалбата е подадена в
срока по чл.59 ал.2 ЗАНН и е процесуално допустима, поради което следва да бъде
разгледана по същество.
Срещу жалбоподателя е съставен акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ №005686/01.08.2019г. от
свидетеля П.П.П. – на длъжност „горски инспектор“ при РДГ – Велико Търново, в
присъствието на свидетелите И.Ц.Н. и Т.Г.Г.., за нарушение по чл.257 ал.1
т.1 вр. чл.211 ал.1 вр. чл.211 ал.2 т.2
от Закона за горите, изразяващо се в това, че: На 08.07.2019г., в качеството му
на лесовъд на частна практика, издава превозен билет №9777/00426 от
08.07.2019г. за транспортиране на 25.5 плътни куб.м. дърва от дървесен вид бук
и з. дъб с товарен автомобил ДАФ с рег.№ЕВ 7394 АС и ремарке с рег.№ЕВ 3147 ЕА,
добити по позволително за сеч №0474359 от 05.01.2019г. от имот с №123007, отдел
20 подотдел „я“, землище Радевци, от място, което не представлява временен
склад на горепосочения имот, а именно издава превозен билет на асфалтовия път
от с. Радевци към хижа „Българка“.
Актът за
установяване на административно нарушение е връчен лично на жалбоподателя на
16.01.2020г., който е направил възражение, че не е съгласен с констатациите в
акта.
Въз
основа на горния АУАН е издадено наказателно постановление /НП/
№**********/16.01.2020г. на Директора на РДГ – Велико Търново, с което на
жалбоподателя, е наложена глоба в размер на 300,00 лв. – за нарушение по чл.257
ал.1 т.1 вр. чл.211 ал.1 вр. чл.211 ал.2
т.2 от Закона за горите, а именно за това, че: На 08.07.2019г., като лесовъд на
частна практика, издава превозен билет №9777/00426 от 08.07.2019г. за транспортиране
на 25.5 плътни куб.м. дърва от дървесен вид бук и зимен дъб с товарен автомобил
„ДАФ“ с рег.№ЕВ 7394 АС и ремарке с рег.№ЕВ 3147 ЕА, добити по позволително за
сеч №0474359 от 05.01.2019г. от имот с №123007, отдел 20 подотдел „я“, землище
Радевци от място, което не представлява временен склад на горепосочения имот, а
именно издава превозен билет на асфалтовия път от с. Радевци към хижа
„Българка“. Според НП, нарушението е извършено на територията на РДГ – Велико
Търново, асфалтов път от с. Радевци към хижа „Българка“.
Констатираните
в АУАН и в НП фактически обстоятелства се потвърждават от приложените по делото
писмени доказателства: констативен протокол Серия Р014 №003981 от 08.07.2019г.;
позволително за сеч №0474359/05.01.2019г.; технологичен план №14 за добив на
дървесина от отдел 20 подотдел „я“ в землище с. Радевци, Община Трявна;
превозен билет №9777/00426, издаден на 08.07.2019г. в 12.50 часа, относно
превоз на дървесина от вида бук и зимен дъб, по направление с. Морава, Община
Свищов, с превозно средство с рег.№ЕВ 7394 АС и ремарке с рег.№ЕВ 3147 ЕА;
както и от показанията на разпитаните като свидетели по делото актосъставител П.П.П.
и свидетел по съставянето на АУАН И.Ц.Н..
В
показанията си свидетелят П.П.П. сочи, че не е присъствал при извършената на
08.07.2019г. проверка, но смята, че в момента на издаване на превозен билет
№9777/00426/08.07.2019г. дървесината е била претоварвана от други превозни
средства на посочения в превозния билет товарен автомобил. Според него, за
транспорта до асфалтовия път нямало издаден превозен билет на участвалите в
транспорта автомобили. В случаите, в които липсвал обхват на мобилния оператор
на мястото на временния склад, необходим за издаване на превозния билет, лесовъдът
следвало да издаде контролен талон - от временен склад до ТИР станция.
Контролните талони били на кочан и се получавали по искане на лесовъдите от
съответната РДГ.
При гореустановеното от фактическа страна,
съдът намира от правна страна следното:
Атакуваното
наказателно постановление е издадено от компетентен орган и в кръга на
предоставените му правомощия, съобразно представената по делото заповед
№РД-49-199/16.09.2011г. на министъра на земеделието и храните, оправомощаваща
директорите на регионалните дирекции по горите да издават наказателни
постановления по ЗГ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му ЗЛОД,
ЗРА, ЗЗТ, ЗБР и ЗЛР.
С него
жалбоподателят Д.С.П. е санкциониран от Директора на РДГ – Велико Търново за
извършено нарушение по чл.257 ал.1 т.1
вр. чл.211 ал.1 вр. чл.211 ал.2 т.2 от Закона за горите. Съгласно чл.257
ал.1 т.1 от Закона за горите, наказва се с глоба от 300 до 5000 лв., ако не е
предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице упражняващо лесовъдска
практика, което не изпълни или не изпълни своевременно задължения или контролни
правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му,
както и решения и предписания, основани на тях. Чл.211 ал.1 и ал.2 т.2 от
Закона за горите установяват, че дървесината се транспортира от временен склад,
придружена с превозен билет, издаден от лице, упражняващо лесовъдска практика –
за дървесината, добита от собствените им гори, както и от горските територии,
за които са упълномощени от собственика.
Според
описанието в АУАН и в НП, нарушението се изразява в издаване на превозен билет
№9777/00426/08.07.2019г. от място, което не представлява временен склад, а на
асфалтов път от с. Радевци към хижа „Българка“.
При
съпоставка на фактическото описание на нарушението с посочените като нарушени
законови разпоредби съдът констатира, че в никоя от цитираните от
административно наказващия орган правни норми не е вменено като задължение
превозните билети да се издават от лицата по чл.211 ал.2 от ЗГ на точно
определено място, включително и на мястото на временния склад по смисъла на §11
т.6 от ДР на ЗГ. Разпоредбата на чл.257 ал.1 т.1 ЗГ е бланкетна и препращаща,
поради което за да бъде ангажирана административно наказателната отговорност на
определено лице следва да бъдат посочени точните норми от ЗГ, подзаконовите
актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях, които
конкретният нарушител не е изпълнил или е изпълнил несвоевременно. Като такава
норма в случая е посочена само тази на чл.211 ал.1 вр. ал.2 т.2 от ЗГ, която
сочи, че дървесината се транспортира от временен склад, придружена с превозен
билет. При това положение е видно, че е налице несъответствие между
фактическото описание на нарушението и сочената като нарушена законова
разпоредба, което води до неяснота относно деянието, за което е ангажирана
административно наказателната отговорност на жалбоподателя, което представлява
нарушение, съответно по чл.42 т.4 от ЗАНН за АУАН и по чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН
за НП. Съществува неяснота дали жалбоподателят е санкциониран за това, че не е
издал превозен билет и какъв, или че е издал превозен билет
№9777/00426/08.07.2019г. на асфалтов път, но без да е ясно в нарушение на коя
законова разпоредба, тъй като сочените в АУАН и в НП не установява задължение
за издаване на превозния билет на точно определено място.
Съобразно
данните събрани в хода на делото, нарушението на жалбоподателя в действителност
се изразява не в самото издаване на превозен билет№9777/00426/08.07.2019г., а в
липсата на издаден превозен билет/билети за транспортирането на дървесината,
описана в същия превозен билет, но от временния склад до асфалтовия път, т.е.
до т.нар. ТИР станция. Такова деяние обаче не е описано - нито в АУАН, нито в
НП, поради което е недопустимо да се разглежда и обсъжда извършването му при
осъществяване на настоящия съдебен контрол за законосъобразност и правилност на
издаденото НП.
Предвид
изложените по-горе съображения съдът намира, че в хода на административно
наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които
водят до невъзможност да се установи кое е деянието, за което е наложена
административна санкция. Това води до ограничаване правото на защита на
наказаното лице и същевременно с това препятства възможността за съдебна
проверка относно правилността на НП.
С оглед
изложеното, обжалваното наказателно постановление № **********/16.01.2020г. на
Директора на РДГ – Велико Търново, с което на жалбоподателя е наложена глоба в
размер на 300,00 лв. – за нарушение по чл.257 ал.1 т.1 от Закона за горите вр.
чл.29 ал.1 от Наредба №1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските
територии, следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Относно
разноските:
С оглед отмяната на обжалваното
наказателно постановление, както и на основание чл.63 ал.3 ЗАНН вр. чл.143 ал.1
от АПК, следва да бъде уважено искането на жалбоподателя за присъждане на
направените по делото разноски, които включват адвокатското възнаграждение на
един адвокат в размер на 300,00 лв. Тази сума следва да бъде заплатена от
Община Трявна, като орган издал отмененото наказателното постановление.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
**********/16.01.2020г. на Директора на РДГ – Велико Търново, с което на Д.С.П.,
с ЕГН **********,***, е наложена глоба по чл.257 ал.1 т.1 от Закона за горите в
размер на 300,00 лв. /триста лева/ – за нарушение по чл.257 ал.1 т.1 вр. чл.211 ал.1 вр. чл.211 ал.2 т.2 от Закона
за горите, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА РДГ – Велико Търново да заплати на Д.С.П., с ЕГН **********,***, сумата от 300,00 лв. /триста лева/, представляваща
направени разноски по делото, на основание чл.63 ал.3 ЗАНН вр. чл.143 ал.1 от АПК.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд – гр. Габрово в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че същото е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: