Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 22.07.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на втори юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното
от съдията
гр.д. № 3817 по
описа на ВРС за 2019 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Д.К.К.,
ЕГН **********, с адрес: *** срещу „А.Б.Б.“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, с която е
предявен иск по чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД за заплащане на сумата от 300 лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на адвокатско
възнаграждение по изп.дело № 20127180402451 по описа на ЧСИ Станимира Данова,
рег. № 718 в КЧСИ. Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба са изложени твърдения, че от „Ти Би
Ай Кредит“ ЕАД срещу ищеца е образувано заповедно производство по чл.417 от ГПК
по ч.гр.д. № 4469/2008г. на ВРС. В рамките на същото била издадена заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист от 27.06.2008г. По молба на „Ти
Би Ай Кредит“ ЕАД на 18.12.2009г. било образувано изп.д. № 20097140400546 по
описа на ЧСИ Любомир Мавров. На 13.04.2011г. по молба на „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД
изпълнителното дело било изпратено за продължаване при ЧСИ Станимира Данова,
при която било образувано изп.дело № 20127180402451. За защита на своите права
и интереси по изпълнителното дело ищецът ангажирал услугите на адвокат, на
който заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. Въз основа на сключен договор за
покупко-продажба на вземания (цесия) от 23.02.2015г. между „Ти Би Ай Кредит“
ЕАД и „А.Б.Б.“ ЕООД последното дружество било актуален носител на вземанията по
изпълнителния лист и било конституирано в изпълнителното дело. Производството
било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, при което разноските
оставали за сметка на взискателя по смисъла на чл.79, ал.1, т.1 от ГПК.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника, с който се оспорва предявения иск като неоснователен. Сочи се, че
вредите за ищеца не са в пряка връзка с противоправните действия на ответното
дружество. Твърди се, че изпълнителното производство се е развило съгласно
правилата на закона. В случай, че претендираните разноски са над минималния
размер се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
В съдебно заседание процесуалният представител на
ищеца поддържа исковата молба.
Процесуален представител на ответника не се явява в
съдебно заседание.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
Приложено по делото е изп.дело № 20127180402451 по
описа на ЧСИ Станимира Костова-Данова, рег. № 718 в КЧСИ, с район на действие –
ВОС. Видно от същото изпълнителното дело е образувано по молба на взискателя
„Ти Би Кредит“ ЕАД срещу Д.К.К. като длъжник, въз основа на изпълнителен лист
от 27.06.2008г., издаден по ч.гр.д. № 4469/2008г. по описа на ВРС. На
31.08.2015г. по изпълнителното дело е постъпила молба от „АПС Бета България“
ЕАД за конституирането му като взискател предвид, че вземането срещу длъжника е
прехвърлено от взискателя с договор за цесия от 23.02.2015г. На 12.03.2018г. от
длъжника Д.К., действащ чрез адв. Кремена Танева е постъпила молба за
прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, към която е приложен списък с разноски, а именно 300 лева за платено
адвокатско възнаграждение. Представен е и договор за правна помощ от
24.11.2017г., сключен между Д.К.К. и адв. Кремена Танева за осъществяване на
процесуално представителство по изп.дело № 20127180402451 по описа на ЧСИ
Станимира Костова-Данова, в който е вписано, че дължимото адвокатско
възнаграждение е в размер на 300 лева и е изцяло заплатено в брой в деня на
подписване на договора, който има сила на разписка между страните. Изпълнителното
производство е прекратено на основание чл.43, ал.1, т.8 от ГПК.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.49 във вр. с
чл.45 от ЗЗД.
Нормата на чл. 49 ЗЗД урежда отговорността на лицето, което възлага извършване на определена работа, за вредите, причинени
от изпълнителя при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за обективна, безвиновна отговорност за чужди виновни противоправни
действия или бездействия, която има обезпечително - гаранционна функция.
За да се ангажира отговорността на ответника в настоящия случай, в тежест на
ищеца е да установи противоправното поведение на служител на ответника при или по
повод изпълнение на функциите му, причинените имуществени вреди, както и
причинната връзка между противоправното поведение и вредите.
Безспорно се установи, че срещу ищеца като длъжник е заведено изпълнително
производство, по което като взискател е конституираното ответното дружество.
Установи се още, че ищецът е упълномощил адвоката да го представлява и защитава
в рамките на изпълнителното производство, за което е заплатил сумата от 300
лева като адвокатско възнаграждение.
Поради бездействието на взискателя и
на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнителното производство е прекратено.
Съгласно чл.79, ал.1, т.2 от ГПК разноските по изпълнителното производство не
са за сметка на длъжника, т.е. следва да бъдат поети от взискателя. Доколкото
ЧСИ няма правомощия да присъжда разноски на длъжника при прекратяване на
производството, единственият път за
защита на длъжника е да претендира тези разходи по общия исков ред като
обезщетение за претърпени от него имуществени вреди.
Съдът намира, че в настоящия случай са доказани всички предпоставки за
ангажиране деликтната отговорност на ответника, а именно: 1. поради бездействие
на неговите служители, образуваното срещу ищеца изпълнително производство е
прекратено; 2. в рамките на същото длъжникът е направил разноски за платено
адвокатско възнаграждение, които съставляват за него имуществена вреда; 3.
Имуществената вреда за ищеца е в пряка причинна връзка със завеждането на
изпълнителното дело, което е приключило с прекратяване.
По гореизложените съображения съдът намира, че предявеният иск е
основателен и следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78,
ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото в
размер на 50 лева за платена държавна такса и 300 лева за платено адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от горното,
Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „А.Б.Б.“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на Д.К.К., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 300 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, изразяващи се в заплащане на адвокатско възнаграждение по изп.дело №
20127180402451 по описа на ЧСИ Станимира Костова-Данова, рег. № 718 в КЧСИ, с
район на действие – ВОС, на основание чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „А.Б.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на Д.К.К., ЕГН **********, с адрес: *** сумата
от 350 лева,
представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: