ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2956
гр. Пловдив, 22.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕК. Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300502703 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК. Образувано по частна жалба
от адв. К. Й. К., против определение № 9319/31,08,2022 г., постановено по гр. д. №
19230/2022 г. на РС Пловдив, ХХI гр. състав, с което е оставена без уважение молба вх.
№ 60553/26,07,2022 г. от жалбоподателя за изменение на постановеното по делото
решение в частта за разноските. С оплакване за незаконосъобразност на обжалваното
определение от въззивния съд се иска да го отмени и вместо това да постанови
исканото изменение на решението по реда на чл. 248 от ГПК.
Ответникът по частната жалба „СИТИ КЕШ“ ООД – гр. София, ЕИК
*********; не заявява становище.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
С постановеното по гр. д. № 19230/2022 г. на РС Пловдив решение са
уважени предявените от К. М. К. против „СИТИ КЕШ“ ООД искове за установяване
нищожност на клаузи от сключен помежду им договор за кредит, предвиждащи
дължимост на възнаградителна лихва и на неустойка. С решението на процесуалния
представител на ищеца - адв. К. Й. К., е присъдено възнаграждение по реда на чл. 38 от
ЗА в размер, определен съобразно общата цена на исковете.
С молба по реда на чл. 248 от ГПК адв. К. е поискала изменение на
решението в частта за разноските, като й се присъди възнаграждение за всеки от
исковете поотделно. С обжалваното определение РС е оставил искането без уважение
като е приел, че връзката между исковете и действителната правна и фактическа
1
сложност на делото съответстват на определеното с решението възнаграждение. Този
извод се споделя и от настоящата инстанция по следните съображения:
Предявените претенции са от един ищец срещу един ответник и се основават
на облигационно правоотношение, произтичащо от един и същ юридически факт. С
оглед на това адвокатското възнаграждение не следва да се определя за всяка
претенция поотделно, а следва да се определи въз основа на общия материален
интерес, съобразно разпоредбата на чл. 72 ал. 2 от ГПК. Изрично в този смисъл е
Определение № 29/20,01,2020 г. по ч. т. д. № 2982/2019 г. на ВКС, второ т. о. Със
същото се приема, че когато с една искова молба са предявени субективно съединени
искове от няколко ищци срещу определен ответник като всеки ищец претендира
защита на свои материални права, адвокатското възнаграждение се определя на база
интереса на всеки отделен ищец по делото, а когато с една искова молба са предявени
от един ищец срещу един ответник обективно кумулативно съединени оценяеми
искове, интересът, върху който следва да се определи минималният размер на
адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на всички искове. Затова
възнаграждението за адвоката, осъществил процесуално представителство на ищеца
при условията на чл. 38 от ЗА, следва да се определи съобразно общия интерес в
нормативно установените от Наредба № 2/2004 г. минимални размери, както е сторено
с постановеното по делото решение.
Следователно не са налице основание за постановяване исканото изменение
на решението в частта за разноските и молбата по чл. 248 от ГПК е неоснователна.
Като е приел същото, РС е постановил законосъобразен акт, който следва да бъде
потвърден. По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 9319/31,08,2022 г., постановено по гр. д.
№ 19230/2022 г. на РС Пловдив, ХХI гр. състав, с което е оставена без уважение молба
вх. № 60553/26,07,2022 г. от адв. К. Й. К. за изменение на постановеното по делото
решение в частта за разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2