ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София,
24.10.2019г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІV-Б състав, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври, две хиляди и
деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с. СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
като
разгледа докладваното от съдия Станимира Иванова ч. гр. дело № 13394 по описа за 2019г., , за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба вх.№ 18-00-157/07.10.2019г. по регистъра на Агенция
по Вписвания, депозирана от „Н.Е.К.“
ЕООД, ЕИК ******с адрес: гр. София, ж.к Овча купел“ бл. ******срещу Определение
№ 1110/29.08.2019г. на съдия по вписванията при Софийски районен съд , с което
е отказано вписване на договор за
продажба на вземане от 04.02.2019г. с нотариално заверени подписи към
договор за ипотека по нотариален акт №
26, том І , рег. № 819, дело № 22/30.01.2006г. на нотариус В.И., рег. № 271 на
Нот.К. Навело е твърдения, че с този договор Общинска банка“АД прехвърлила на
молителя вземането, което е обезпечено с договорна ипотека по нотариален акт №
26/2006г.,договорът бил с нотариално заверени подписи, описвали имота, върху
който е учредена ипотеката, представили били необходимите документи и преписи ,
налице били основание на чл. 17 и чл. 8 от Правилника за вписванията и чл. 171
от ЗЗД. Не следвало молбата да е с нотариално заверен подпис, защото чл. 3 от
Правилника не намирал приложение. Внесли били дължима държавна такса, тя била в
размер съобразно искането само за отбелязване по нотариален акт № 26, а не за
останалите ипотеки. Ипотеката била подновена само за сумата от
14 384,65лв., поради което и това бил материалният интерес релевантен за
определяне на дължимата такса. Нямало изискване да сочат ипотекарен
длъжник.
Съдът
като обсъди доводи на жалбоподателите приема за установено от фактическа страна
следното:
С молба вх. № 56360/29.08.2019г. „Н.Е.К.“ ЕООД, ЕИК ******е поискало вписване на договор за продажба на вземане от 04.02.2019г. с
нотариално заверени подписи сключен от молителя и Общинска банка“АД, ЕИК ******към
договор за ипотека по нотариален акт №
26, том І , рег. № 819, дело № 22/30.01.2006г. на нотариус В.И., рег. № 271 на Нот.К, вписана в рег.
№ 3031, акт 183, том ІІ, дело 1326/2006г. на АВписвания.
Посочило е, че с този договор Общинска банка“АД, ЕИК ******е прехвърлило на „Н.Е.К.“ ЕООД, ЕИК ******вземането, обезпечено с ипотеката, подновена на 11.11.2015г. за сумата от 14 384,65лв. , като е
поискал вписването да бъде направено за тази сума от 14384,65лв. Ипотеката била
за имот, представляващ сграда – ресторантски комплекс, състоящ се от 4 етажа,
от които 2 са подземни, РЗП от 1455кв.м. в гр. София, Зона Б-5, между бл. 8 и
б. 9 , като са описани съседите
Към молбата са
представени препис от нотариален акт №
26 том І , рег. № 819, дело № 22/30.01.2006г; 2 бр. нотариално заверени
препис-извлечение на договор от 04.02.2019г. – 13 страници от договор, посочен
като такъв с 57страници; препис на молбата за подновяване на ипотеката от 11.11.2015г.; квитанция за платена държавна такса от 10лв.
Съгласно нотариален акт № 26, том І , рег. № 819, дело
№ 22/30.01.2006г. на 30.01.2006г. Общинска банка“АД е поело ангажимент към „И.Г.П.“ЕООД при условията на договор
за банков кредит № В-БК 169 от 23.12.2005г. за предоставяне на инвестиционен
кредит от 2 000 000лв. за закупуване на магазин в гр. София, зона Б5,
доплащане на недвижим имот в гр. Хасково от името на Т.-Д. ****“ООД и
финансиране на покупка на съоръжения и оборудване за отглеждане на родителско
стадо за „П.“ЕАД гр. Монтана, вкл. такси и комисионни по кредита. Дългът се
олихвява с основен лихвен процент на БНБ
увеличен с надбавка от 6% годишно , наказателна надбавка за забава от 10 пункта
годишно над възнаградителна лихва, уговорена е и
неустойка за забава на плащането на лихва. За обезпечаване на вземанията на Общинска банка“АД „И.Г.П.“ЕООД е учредило ипотека върху собствения си имот
сграда – ресторантски комплекс, състоящ се от 4 етажа, от които 2 са
подземни, РЗП от 1455кв.м. в гр. София, *****, като са описани съседите.
Съгласно молбата от 11.11.2015г.
Общинска банка“АД е поискало подновяване на ипотеката по нотариален акт № 26 том
І , рег. № 819, дело № 22/30.01.2006г. за сумата от 14 384,65лв., представляващи редовна главница по кредита и
същата е вписана в книгите вх. рег. № 66714.
Представени са нотариално заверени преписи от стр.
1,2,3,4,5,6,7, 8, 53,54,55,56,57 от
договор с нотариално заверени подписи, съгласно който на 04.02.2019г. Общинска
банка“АД е продало на „Н.Е.К.“ ЕООД, ЕИК ******вземането си
по договор за банков кредит № В-БК 169/ 23.12.2005г. в размер на 10642,32лв. главница ; лихви от 1293,45лв. ; такси,
комисионни и разноски от 624,15лв., като се прехвърля ведно с обезпеченията и привилегиите му. Посочено е, че имотът
даден в обезпечение на плащане на задълженията по договора бил апортиран в капитала на Магазини Европа“ АД. С договора са
прехвърлени и други вземания на банката.
С определение от
29.08.2019г., съобщено на молителя на 01.10.2019г., съдията по вписвания
е отказал да впише договора от 04.02.2019г. поради това, че не били изпълнение
изисквания на чл. 6, ал.1, буква „в“ от Правилника – да се сочи ипотекарен длъжник; молбата не била с нотариално заверени
подписи съгласно чл. 3 от Правилника за вписвания. Можело да бъде отбелязан
само договора за продажба на вземанията, но следвало да се плати такса за
отбелязване по всяка ипотека , посочени в този договор, която такса била
143,84лв., не била внесена. Отделно не
можело отбелязването да се извърши за сума, по-голяма от посочената в договора
за прехвърляне на вземанията.
При
така установеното съдът намира от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 577 вр. с чл. 569, т. 5 от ГПК отказът да се извърши нотариално
удостоверяване, каквото на вписването,
може да се обжалва пред окръжния съд.
В конкретния случай жалбата е депозирана в срок, като
доколкото е насочена срещу отказ за вписване ,
то съдът приема, че съобразно чл. 577 вр. с
чл. 569 от ГПК същата е насочена срещу подлежащ на обжалване акт.
Съдът приема, че жалбата е подадена от легитимирани
лица- тези, които са подали искането за вписване. Легитимирани да подават жалба
срещу отказ на съдията по вписванията са подателят на молбата, но и всички
лица, които са страни по договора, чието вписване/отбелязване се иска,
съответно собственика на имота, Това е
така защото последиците от отказа рефлектират в тяхната правна сфера.
При така възприето съдът приема, че жалбата е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 4 буква л“ от Правилника за
вписванията (ПВп) вр. с
чл. 166 и чл. 167 от ЗЗД договора за ипотека се сключва с нотариален акт и
се вписва в имотния регистър.
Съгласно чл. 4 буква „л“ вр. с 17, ал.1, буква „а“ от (ПВп) вр. с чл. 171 от ЗЗД
прехвърлянето на вземането, което
е обезпечено с ипотека , за да има действие, следва да е извършено в писмена
форма с нотариално заверени подписи и вписано в имотния регистър и
това се извършва по молба на всеки
заинтересован, подадена в два еднакви екземпляра,
придружена от два екземпляра на документа, на
основание на който се иска
вписването, като молбата следва да
отговаря на изискванията по чл. 6, ал.1, буква „а“ от Правилника за вписванията
(име, адрес, ЕГН/ЕИК на страните, правноорганизационна
форма на търговец), данните на молителя, основанието (документа) за вписването;
размера на сумата, както и това и страницата на ипотечната книга, в която е
вписан договорът за ипотека , върху които ще се направи вписването. Вписването
на посочените в чл. 17, ал.1 от ПВп правни сделки се извършва въз
основа на документа, който ги обективира,
като изискванията по чл. 6, ал.1, буква “а“ от Правилника следва да са
изпълнени с оглед на този документ.
Това е така, защото този документ се вписва. Този документ следва да бъде
представен в цялост, а не извлечение
от него. Извод за обратното не може да обоснове от нито една разпоредба на ЗЗД
и Правилника за вписвания.
В конкретния
случай искането за вписване е направено за договор за цесия, вземане по който е обезпечено с
ипотека, поради което и по съображения изложени по-горе съдът приема, че този
договор подлежи на вписване. Този документ попада в обхвата на чл. 4 буква „л“ вр. с 17, ал.1, буква „а“ от (ПВп) вр. с чл. 171 от ЗЗД
. За да се уважи молбата за вписване на този документ не е нужно да се сочи ипотекарния
длъжник, защото той не е страна по договора, който ще се вписва. Дължимата
такса се определя по правилото на чл. 3,
ал.1 вр. с чл.
2, ал.1 от Тарифа за държавните такси събирани от АВписвания
– 0,1% от цената на сумата, за която
се иска отбелязване, но
не по-малко от 10лв.. В случая сумата, за която се иска
отбелязване е 14384,65лв., поради което и съдът приема, че с внасянето на такса
от 10лв. молителят е изпълнил задължението си за внасяне на дължима такса за
извършване на отбелязването.
Същевременно, съдът приема, че
отказа на съдията по вписванията е правилен. За да се уважи молбата за вписване следва да се
представи договора за цесия с нотариално заверени подписи в неговата цялост, а не извлечение от него. В случая е представено
извлечение от договора за цесия и съдът приема, че молбата за вписване не следва
да се уважава на това основание. Отделно, договора за цесия сочи прехвърляне на
вземане за главница от 10642,32лв. ,
а горница до 12559,92лв. са лихви, такси
и комисионни. Същевременно, ипотеката е
подновена само за главница 14384,65лв., поради което и молбата за вписване на договора за цесия за
горница над 10 642,32лв. главница по договора за кредит е неоснователна
поради непритежаване на обезпечено вземане за тази горница, както и на ипотека
, обезпечаваща тази горница.
С
оглед гореизложеното съдът приема, че
жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски
градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалба вх.№ 18-00-157/07.10.2019г. по регистъра на Агенция
по Вписвания, депозирана от „Н.Е.К.“
ЕООД, ЕИК *******.
Определението може да се обжалва пред ВКС в
едноседмичен срок от съобщението при условията на чл. 274 и чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.