РЕШЕНИЕ
№ 1845
Кюстендил, 29.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Кюстендил - III състав, в съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
| Съдия: | МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА |
При секретар СВЕТЛА КЪРЛОВА като разгледа докладваното от съдия МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА административно дело № 20247110700368 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП.
А. О. В., [ЕГН] от [населено място], ул.“9 септември“, община Кюстендил, област Кюстендил обжалва заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 24-1139-000106/ 13.06.2024 г. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Кюстендил. Релевира основанията за оспорване по чл.146, т.3-5 от АПК. Моли за отмяна на заповедта. Претендира деловодни разноски.
В с.з. жалбоподателят не се явява и не се представлява.
В писмена молба главен юрисконсулт Б. С. Л. като пълномощник на ответния началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Кюстендил оспорва жалбата като неоснователна. Евентуално прави възражение за прекомерност на разноските за жалбоподателя.
Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата и събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическата обстановка по спора:
Оспорената заповед е издадена от Р. Г. Б. на длъжност началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Кюстендил на основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП. На жалбоподателят е наложена ПАМ „временно отнемане на СУ на МПС” до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Фактическите обстоятелства по нарушението органът е свързал с това, че на 07.06.2024 г. около 08:23 часа в [населено място] по [улица]в посока от хотел Велбъжд към цирковата площадка жалбоподателят управлява лек автомобил С. В. Р 1.0 И с рег.№ [рег. номер], собственост на Ц. А. П., [ЕГН] след употреба на алкохол. Пробата е извършена в 08:25:51 часа с техническо средство А. Д. 7510 с номер ARPL-0261, чиято скала отчела 1.05 промила в издишания от водача въздух. Водачът имал мирис на алкохол и заявил, че изпил около 200-300 мл водка на 06.06.2024 г. около 20:00 часа. Издаден е ТМИ 0148852 и водачът е придружен от контролните органи до ЦСМП, където дал кръв за медицинско изследване. Видно от протокол за химическо изследване № 255/ 11.06.2024 г. на НТЛ – Кюстендил, наличието на етилов алкохол в кръвта е 1.07 промила. Нарушението е квалифицирано по чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП и за него е издаден АУАН серия GA № 1269576 от 07.06.2024 г.
Заповедта е връчена на адресата на 13.06.2024 г., а жалбата е подадена чрез органа на 21.06.2024 г.
Материалната компетентност на издателя на оспорената заповед произтича от заповед №277з-1937/ 16.10.2023 г. на директора на ОДМВР – Кюстендил. Заповедта съдържа оправомощаване на длъжностни лица от ОДМВР – Кюстендил да издават ЗППАМ по ЗДвП, измежду които по т.1.2 е началника на сектор „Пътна полиция“.
АУАН серия GА №1269576/ 07.06.2024 г. е съставен от мл.автоконтрольор Д. С. В. в присъствие на свидетеля О. Х. Г. срещу жалбоподателя за нарушение, чиито фактически обстоятелства за идентични с посочените такива в оспорената заповед. АУАН е връчен на нарушителя без възражения.
ТМИ № 0148852 е издаден от свидетеля по АУАН О. Г. и връчен на дееца срещу подпис.
Съгласно протокол за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол /етанол/ в проби кръв № 255/ 11.06.2024 г., изготвен от инж.К. С. Н., експерт-химик в НТЛ на ОДМВР – Кюстендил, в изследваната на жалбоподателя кръвна проба е доказано наличие на етилов алкохол с концентрация 1.07 промила. В приложение № 2 към протокола жалбоподателят като освидетелствано от експерта лице е посочил употребата на 250 гр. водка на 06.06.2024 г. вечерта.
Видно от справка за нарушител, жалбоподателят е санкциониран с предходни НП и електронни фишове и има издадена предходна заповед за прилагане на ПАМ за нарушения по ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените писмени доказателства.
С оглед установената фактическа обстановка по делото, съдът намира жалбата за допустима. Подадена е от надлежен правен субект по см. на чл.147, ал.1 от АПК във вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП. Временното отнемане на СУМПС препятства упражняване на правото от В. като водач на МПС. Наложената ПАМ е преустановителна по своя характер. Оспорването е осъществено в срока по чл.149, ал.1 от АПК пред компетентния административен съд.
Разгледана по същество, при условията на чл.168, ал.1 от АПК, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
По компетентността на органа:
Заповедта е издадена от компетентен административен орган. Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. "а", т. 6 и 7 от закона се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Издателят на заповедта е оправомощено длъжностно лице от ръководител на служба за контрол по ЗДвП, видно от осъществената делегация по т.1.2 от заповед № 277з-1937/ 16.10.2023 г. на директора на ОДМВР – Кюстендил.
По формата на акта:
Заповедта съответства на предвидената мотивирана писмена форма по чл.172, ал.1 от ЗДвП. Съдържа реквизитите по чл.59, ал.2 от АПК относно наименованието на органа-издател, наименованието на акта, неговият адресат, фактически и правни основания за издаването му, има ясна разпоредителна част, дата на издаване и подпис на лицето с означена длъжност. Фактическите основания са пълни и без противоречия. Правните основания съответстват на приложимата материална норма за извършеното административно нарушение и приложимата хипотеза на ПАМ по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП. Волеизявлението на органа е във връзка с фактическите основания за неговото формиране. Отразените в съдържанието на АУАН правноревантни факти съставляват основанието за налагане на ПАМ чрез издаване на оспорената заповед.
По административната процедура:
Заповедта е издадена при спазване на общите процесуални правила на чл.35 и чл.36 от АПК за изясняване на релевантните факти и обстоятелства от значение за случая посредством събиране на всички относими, допустими и достатъчни доказателства. Органът е спазил принципа за истинност по чл.7 от АПК. За да се наложи ПАМ е достатъчно да има съставен АУАН.
По материалния закон:
Заповедта е съответна на материалния закон.
Материално правна предпоставка за прилагане на ПАМ в оспорената заповед е хипотезата на чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, свързана с управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, установена с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и с последващо химическо лабораторно изследване. Хипотезата осъществява състава на нарушението по чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП. Деянието е констатирано със съставения АУАН от компетентно длъжностно лице. На основание чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставеният акт се ползва с обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. Констатациите в АУАН не са оборени от жалбоподателя.
Изложените обстоятелства по безспорен начин определят В. като водач на МПС по см. на легалната дефиниция на §6, т.25 от ДР на ЗДвП и в това му качество същият е валиден адресат на наложената ПАМ. От съдържанието на АУАН и ТМИ се доказва, че в деня и часа на проверката водачът е управлявал МПС със съставомерна за отговорността концентрация на алкохол в кръвта, установена с годно техническо средство, като в дадената от В. кръв за химическо изследване е установена съставомерната за отговорността проба от 1.07 промила по см. на чл.171, т.1, б.“б“, изр.последно от ЗДвП. Разликата в нивата на алкохол в кръвта в момента на проверката с техническото средство и след взетата кръвна проба не оказват влияние върху законосъобразността на оспорената заповед, т.к. съставомерната концентрация е установената стойност от изследването на кръвната проба.
По целта на закона:
Заповедта е съобразена с целта на закона да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния.
На основание чл.172, ал.2, пр.последно от АПК оспорването ще се отхвърли като неоснователно.
Поради изхода от спора жалбоподателят няма право на деловодни разноски.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването в жалбата на А. О. В. /с посочени лични данни/ срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1139-000106/ 13.06.2024 г., издадена от началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Кюстендил.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.172, ал.5, изр.последно от ЗДвП.
Решението да се съобщи на страните.
| Съдия: | |