№ 332
гр. Благоевград, 10.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Красимир Аршинков
Членове:Атанас Маскръчки
Диана Узунова
при участието на секретаря Мариела Палова
в присъствието на прокурора Р. Г. К.
като разгледа докладваното от Диана Узунова Въззивно частно наказателно
дело № 20241200600859 по описа за 2024 година
Производството е образувано пред въззивната инстанция по жалба на
адв.Г. като процесуален представител на осъдения В. С. М. от гр.С. срещу
определение № 930 от 16.07.2024г., постановено по ЧНХД № 322/24г. по описа
на РС-Р Твърди се в жалбата, че атакуваният съдебен акт е неправилен и
незаконосъобразен и че законът се интересува от изтичане на тригодишния
срок от изтърпяване на наказанието, който според защитата е изпитателния
такъв. Ето защо се иска въззивната инстанция да отмени определението на
РС-Р..
С жалбата не са представени доказателства, не се правят и искания за
събиране на такива в с.з.
В съдебно заседание въззивникът се явява лично и със защитника си, който
поддържа жалбата по съображенията в нея.
Представителят на ОП-Б. пледира за потвърждаване на обжалваното
определение по съображения, че не е изтекъл тригодишния срок по
чл.87,ал.1 НК.
1
Въззивната инстанция намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивникът е .... По НАХД № 15104/2017г. на РС-С. му е наложено
административно наказание по реда на чл.78а НК, поради което същото не е
предмет на коментар. Предмет на обсъждане е четвъртото осъждане на
жалбодателя, за което и се иска да бъде реабилитиран по съдебен ред, а
именно- с влязло в сила на 24.04.2019г. определение № 1991 по НОХД №
222/2019г. по описа на РС-Р., с което е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл.343б,ал.1 НК и му е наложено наказание от 3 месеца
лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за срок от три години от
влизане на определението в сила; лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца /изтърпяно на 13.10.2019г./ и глоба в размер на 150 лева,
платена на 24.04.2019г.
В този смисъл е налице правен интерес за осъдения жалбодател М. да иска
да бъде съдебно реабилитиран за това осъждане.
Макар и допустима обаче, подадената от последния молба по чл.87 НК
правилно е преценена от РС-Р. като неоснователна:
В казуса спорен е моментът, от който започва да тече тригодишния срок
по чл.87,ал.1 НК. Според настоящия състав на съда изводът на решаващия съд
е правилен, че в случая този срок не е изтекъл:
Действително, за разлика от разпоредбите на чл.86,ал.1,т.1 НК и
чл.88а,ал.3 НК, в чл.87 НК, касаещ съдебната реабилитация, законодателят не
е диференцирал от кой момент започват да текат трите години за
реабилитация при условно осъждане. Нещо повече- така формулирана
разпоредбата на чл.87,ал.1 НК касае реабилитация единствено в случаите на
ефективно осъждане, разграничавайки три хипотези- на изтърпяване на
цялото наказание, на частично изтърпяване на наказанието- при помилване и
при намаляването му с работа. Аналогията с чл.86,ал.1,т.2 НК е неизбежна,
като в т.1 на същата разпоредба законодателят е посочил течението на
сроковете за реабилитация по право при условно осъждане. Или както
реабилитацията по право по чл.86,ал.1,т.2,т.3 и т.4 НК, така и съдебната
реабилитация имат като необходима предпоставка изтърпяване на
наказанието, включително и чрез намаляване на същото с работа или
помилване (така и р.№25/06.02.1989г. по н.д.№731/88г. на II н.о.). Т.е.
буквалният прочит на нормата на чл.87,ал.1 НК би означавал невъзможност
2
едно лице да бъде реабилитирано по съдебен ред при условно осъждане. Това
обаче е недопустимо, затова настоящият състав приема /а в тази насока вече
има и достатъчно стабилна съдебна практика в последните повече от десет
години, както и такава е и съдебната доктрина/, че при съдебна реабилитация,
касаеща условно осъждане, следва да се прилага по аналогия разпоредбата на
чл.88а,ал.3 НК –досежно началния момент, от който започва да тече
тригодишния срок за реабилитация. Или, и при съдебната реабилитация
тригодишният срок по чл.87,ал.1 НК започва да тече от изтичане на
изпитателния срок по присъдата. В случая – изпитателният срок по
цитираната присъда на РРС, както правилно е отбелязал и районният съд, е
изтекъл на 24.04.2022г., от който момент започва да тече и тригодишния срок
за реабилитация с акт на съда. По отношение на останалите кумулативно
наложени на жалбодателя наказания по чл.37,ал.1,т.7 и чл.37,ал.1,т.4 НК са
изтекли предвидените по чл.87,ал.3 НК срокове /доколкото и глобата е
платена/.
При липса на първата, основна предпоставка от кумулативно
предвидените такива в разпоредбата на чл.87,ал.1 НК правилно не са
обсъждани от районния съд наличието на останалите такива /касаещи доброто
поведение съобразно представените от защитника му доказателства и липсата
на причинени от последното му деяние вреди- по аргумент от чл.87,ал.1,т.1 и
т.2,НК/.
По изложените съображения обжалваното определение на РРС е
правилно, обосновано и законосъобразно и поради това следва да бъде
потвърдено.
Мотивиран от преждеизложеното и на основание чл.341,ал.1 и
чл.345 НПК, във връзка с чл.334,т.6 НПК, Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 930 от 16.07.2024г., постановено по
ЧНХД № 322/2024г. по описа на РС- гр.Р..
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4