Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………
гр. Варна, …...2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд – VІІ-ми
касационен състав, в публично съдебно заседание на единадесети ноември през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
СТОЯН КОЛЕВ
при
участието на секретаря СВЕТЛА
ВЕЛИКОВА и прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ,
като разгледа докладваното от съдия Стоян Колев кас. адм. нак. д. № 1932 по
описа за 2021 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на В.Ц.К., против Решение № 333/09.07.2021 година,
постановено по АНД № 1560/2021 година по описа на ВРС, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 21-0819-001113/01.04.2021г.
на Началника на група при сектор „ПП“ към ОД на МВР- Варна, с което на В.Ц.К.
на основание чл. 174, ал. 3 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 2000 /две хиляди/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 24 месеца.
С жалбата
се поддържа, че решението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно и
несправедливо, като постановено при съществено нарушение на процесуалните
правила и материалния закон. Твърди
се, че в хода на въззивното производство не са били изяснени всички факти и
обстоятелства, относими към предмета на доказване. Счита, че в производството
пред въззивната инстанция не е установен фактическия състав на деяние по
смисъла на чл. 174, ал. З ЗДвП. Налага твърдения, от негова страна не е налице
виновно поведение, изразяващо се в отказ да му бъде извършена проверка за
алкохол с техническо средство. Предвид липсата на виновно поведение налага
доводи за липса на съставомерност на вмененото му деяние. С тези доводи е изложено
искане съдът да отмени въззивното решение и издаденото срещу касатора НП.
В съдебно
заседание касаторът не се явява, представлява се от адв. Б.. Ответникът по
касационната жалба не изпраща представител в съдебно заседание, за което е
редовно призован. В писмени бележки, чрез пълномощник – ст. юриск. К.Л-А,
изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне
в сила на решението на ВРС.
Участващият
по делото прокурор дава заключение за неоснователност на касационната жалба и
пледира за оставяне в сила на решението на ВРС.
Административният
съд, като прецени доводите на страните, фактите, които се установяват от събраните по делото доказателства, както и мотивите
на съдебния акт, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания
и предвид обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата на чл. 218,
ал. 2 АПК, намира за установено следното:
Производството
пред районния съд е образувано по жалба на В.Ц.К., против Наказателно
постановление № 21-0819-001113/01.04.2021г.
на Началника на група при сектор „ПП“ към ОД на МВР- Варна, с което на
основание чл. 174, ал. 3 ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 2000 /две хиляди/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 24 месеца.
При
постановяване на решението си ВРС е приел от фактическа страна, че на
28.02.2021 г., около 03.15 ч. К. управлявал л.а. Ленд Ровер Рейндж Ровер Спорт
с ДК№ С А ***ХМ в гр. Варна по бул. Владислав Варненчик в посока Автогара -
Варна. До банка ДСК същият бил спрян за проверка от дежурен автопатрул при
ПП-КАТ към ОД на МВР-Варна в състав от мл. автоконтрольори Х.С и Х.Г .. След
като установили самоличността му, полицейските служители предприели проверка за
установяване наличие на алкохол в кръвта му с техническо средство - Алкотест
Дрегер 7510 с фабричен номер ARNA 0165. На водача било разяснено, че е
необходимо да подава въздух в устройството, с продължителност около 8-10
секунди, докато устройството спре да издава звук. Водачът не подавал достатъчно
количество въздух през мундщука на апарата при предоставените му от
полицейските служители няколко възможности да бъде тестван с техническото
средство, след което отказал да прави следващи опити. На касатора бил издаден
талон за медицинско изследване № 085858, което същият отказал да получи.
Впоследствие му бил съставен АУАН за извършено нарушение на чл. 174, ал. З ЗДвП, като същият отказал да подпише и съставения му АУАН. С оглед
удостоверяване отказа на К. да подпише и получи предявените му АУАН и талон за
медицинско изследване, полицейските служители спрели за проверка водач на
преминаващо МПС , а именно - П.Х.П, който бил вписан като свидетел на
посоченото обстоятелство в АУАН и талона за изследване, върху които в това си
качество се подписал. Впоследствие въз основа на съставения АУАН, на касатора е
издадено НП № 21-0819-001113/01.04.2021 г., с което на основание чл. 174, ал. З ЗДвП е ангажирана административно-наказателната му отговорност с налагане на
административни санкции „Глоба“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева и „Лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 24 /двадесет и четири/месеца.
Гореописаната
фактическа обстановка е потвърдена от разпитаните пред въззивната инстанция
свидетели и събраните в съдебното
производство писмени доказателства по АНП.
От правна
страна ВРС е приел жалбата за процесуално допустима, подадена в срока за
обжалване и от надлежна страна. Административно наказателното производство е
образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено
в шестмесечния преклузивен срок от компетентен орган.
Приел е
също, че в хода на административно-наказателното производство не са били
допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било
издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на
чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата
на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава. В АУАН и НП ясно и недвусмислено е описано нарушението и
конкретната форма на изпълнителното деяние на същото, визирана в нормата на чл.
174, ал. З ЗДвП, която се твърди, че е осъществена, а именно - отказ да бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване наличието на алкохол в
кръвта с техническо средство. Описан е и отказът да изпълни предписание за
химическо изследване чрез предоставяне на кръвни проби. Посочени са нарушените
материално-правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани.
ВРС е
констатирал, че не е ограничено правото на защита на наказаното лице и предвид
липсата на надлежно връчване на съставения по отношение на същия акт, доколкото
той сам се е лишил от възможността да се запознае с неговото съдържание,
удостоверено по предвидения в чл. 43, ал. 2 ЗАНН ред.
Приел е, че
на посочената в НП дата К. е демонстрирал поведение, чрез което с конклудентни
действия по несъмнен начин е реализирал отказ да изпълни указанията на
полицейските служители, съответно умишлено е възпрепятствал реализирането на
предприетата проверка с техническо средство за установяване наличието на
алкохол в кръвта на същия. Оценил е
като неоснователни доводите на процесуалния му представител, че се касае за
неуспешна проба, която не е установено да е в причинна връзка с виновното
противоправно поведение на водача. В обобщение е стигнал до заключението, че
жалбоподателят е реализирал нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, като е отказал да
бъде изпробван за алкохол с техническо средство, след което не се е възползвал
от възможността да му се извърши медицинско изследване, въз основа на издадения
му талон.
Намерил е
също, че не са налице предпоставки за квалифициране на случая като маловажен по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не са установени обстоятелства, които да
сочат отсъстваща или незначителна обществена опасност на извършеното нарушение.
Решението
на ВРС е валидно и допустимо. Постановено е по отношение на акт, който подлежи
на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран
компетентен съд в рамките на правомощията му. При разглеждане на делото не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат
отмяната му. Същото е
правилно. Всички доводи на касатора досежно допуснати в административнонаказателното
производство процесуални нарушения и несъставомерност на вмененото
административно нарушение - наведени и като касационни основания, са обсъдени
подробно и задълбочено от ВРС, като изложените мотиви са обосновани от
събраните доказателства и закона, изцяло се споделят от настоящия касационен
състав поради което в съответствие с чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК не
е необходимо да ги преповтаря и препраща към тях.
Съгласно
разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП,
водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже
да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата
на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва
с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв. Употребеният от
законодателя съюз "или" сочи, че, за да се приеме за осъществен
състава на нарушението, е достатъчно да е налице едната от посочените от
законодателя хипотези – 1/ водачът да е отказал да му бъде извършена проверка
за алкохол с техническо средство или с тест или 2/водачът да не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби. В разглеждания случай не са изпълнени
и двете условия, доколкото се установи, че след няколко неуспешни опита водачът
К. е отказал изпробване с техническото средство, а в последствие е отказал да
получи талона за медицинско физико-химично изследване. Причините за неуспешните
опити за изпробване с техническо средство, на които се позовава процесуалния
представител на касатора, са ирелевантни за изхода на правния спор, тъй като
същият е имал възможност и е следвало да даде биологична проба за концентрация
на алкохол в кръвта но е отказал да го направи. Отказът да получи талон за
медицинско изследване се установява по недвусмислен начин от показанията на
разпитаните пред въззивния съд свидетели. В този смисъл съответни на приложимия
материален закон са изводите на въззивния съд за правилно приложение на
материалния закон при издаване на процесното НП.
Изложените
в жалбата доводи не оборват изводите на първостепенния съд, че от обективна и
субективна страна касаторът е осъществил състава на описаното в НП
административно нарушение. Следователно, основателно е ангажирана неговата
административнонаказателна отговорност.
Видът и
размерът на санкцията са определени императивно в разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, поради което както за
административнонаказващия орган, така и за съда е обективно невъзможно да ги
измени, нито да приложи разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. В този смисъл не е налице
и третото повдигнато от касатора основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК за несправедливост наложеното наказание.
От
процесуалния представител на ОД на МВР – Варна е направено искане за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение. В настоящото производство юрисконсулт е
депозирал писмени бележки, делото не е с фактическа и правна сложност, поради
което на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от
НЗПП, следва на ОД на МВР – Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 лв., което следва да се заплати от касатора.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във връзка с
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 333/09.07.2021 година, постановено по
АНД № 1560/2021 г. по описа на Районен съд Варна.
ОСЪЖДА В.Ц.К., ЕГН **********, да заплати в полза на ОД
на МВР–Варна сумата от 80.00 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.