Р Е Ш Е Н И Е
№ 201
гр. Велико Търново, 17.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр.Велико Търново – шести
състав, в
съдебно заседание на първи април през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. БУЮКЛИЕВ
при участието на секретаря С.М. и прокурора ……………………………..,
изслуша докладваното от председателя адм. дело №179 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.
Жалбоподателят Е.Д.П. ***, чрез
представителя си *** И.Х., е обжалвал потвърдената с решение №39/16.02.2018 г.
на директора на дирекция „ОДОП“ – Велико Търново част от ревизионен акт №Р-04000716008952
– 091 – 001/09.11.2017 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново
като незаконосъобразна.
В жалбата се поддържа, че в потвърдената
му с решението на ответника част, ревизионният акт е незаконосъобразен, тъй
като е издаден в разрез с административно-производствените правила и при неправилно
прилагане на материалния закон. Конкретните оплаквания са ,че необосновано
ревизията не признава декларираните налични парични средства у жалбоподателя
към началото на ревизирания период, като едновременно с това алогично признава
декларираните парични средства към края на всяка една от ревизираните години,
които средства са функция на средствата към началото на периода. Извън това,
прави се оплакване и досежно некредитиране от страна
на ревизията на заемните средства, получени през ревизираните периоди от
жалбоподателя. В това отношение се поддържа, че става въпрос за валидни
облигационни отношения, при които са породени и изпълнени задълженията за
предаването на заетите суми на жалбоподателя, част от които – според сочени и
събрани доказателства – са върнати на заемодателите. Най – сетне, прави се и
конкретното оплакване в жалбата, че при определяне на доходите на
жалбоподателя,необосновано не са съобразени получени от него средства
/възстановени му средства/ от дружеството „Експрес Къмпани“ ЕООД през 2014 г.,
които са възстановени по банков път
съобразно представените банкови бордера. Допълнителни и подробни аргументи,
съобразени и със събраните пред съда доказателства жалбоподателят поддържа чрез
процесуалния си представител и в представената по делото писмена защита.
Претендира направените разноски, като възразява срещу размера на претендираните от ответника разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът, директорът на Дирекция “ОДОП”
– Велико Търново, чрез процесуалния си представител заема становище за
неоснователност на жалбата. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение съобразно представен списък.
Съдът,
като взе предвид констатациите в обжалвания
ревизионен акт, становищата на страните и представените по делото
доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 156,
ал. 1 от ДОПК от легитимирано лице, против подлежащ на оспорване акт, потвърден
по административен ред от ответника в оспорената пред съда част, което я прави
допустима за разглеждане по същество.
По същество жалбата е частично основателна по изложените по-долу
съображения.
Спорът касае както установени факти,
така и правната им оценка, дадена в потвърдената от ответника част на оспорения
ревизионен акт, която част е предмет на делото понастоящем.
Ревизионното производство е било
възложено със ЗВР №04000716008952-020-001/15.12.2016 г., връчена на 23.01.2017
г., като тази заповед е изменена двукратно със заповеди за възлагане на ревизии
от 28.08.2017 г. и от 12.09.2017 г. От преписката се установява, че
ревизионното производство е било спряно със заповед
№Р-04000716008952-023-001/23.03.2017 г., като е възобновено със заповед № №Р-04000716008952-143-001/26.06.2017
г.
Обхватът на възложената ревизия е
установяване на действителните данъчни задължения на лицето по ЗДДФЛ за данъци
върху доходи, придобити от упражняване на свободни професии, граждански
договори и др. за периодите 2013-2015 г., вкл., както и за установяване за тези
периоди на действително дължимите вноски за ДОО, УПФ и за здравно осигуряване.
В резултата на развилото се
производство е издаден РД №04000716009852-092-001/09.10.2017 г. Срещу
ревизионният акт в срока по чл.117, ал.5 от ДОПК не е подадено възражение.
Въз основа на този доклад е издаден и процесния ревизионен акт, в който всички възражения на
лицето са отхвърлени. Видно от решението на ответника е, че последният е приел,
че данъка върху доходите, определени от източници по чл.35, т.6 за 2014 и 2015
г. е незаконосъобразно определен, като с решението си този орган е отменил процесния акт в тази му част. Освен това ответникът е
констатирал, че следва данъчната основа за 2014 г., която не е свързана с
доходите от източници по чл.35, т.6 от ЗДДФЛ, да бъде намалена с установените
за довнасяне ОВ в размер от общо 7349, 44 лв. При това положение, предмет на
съдебния спор е процесния РА, с който са установени
данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за 2013 г. в размер от 4205 лв., данък по чл.48,
ал.1 от ЗДДФЛ за 2014 г. в размер от 3152 лв., данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за
2015 г. в размер от 10886 лв. в едно със съответните лихви, както и ДОО за
годишно изравняване за 2013, 2014, 2015 г. в размер, съответно от 9432, 37 лв.,
ДЗПО – УПФ за същите периоди, съответно от общо 3366, 42 лв.и вноски за здравно
осигуряване за същите периоди в размер от 5386, 25 лв., като и тези сума са олихвени.
Ревизионният акт е издаден от органи
по приходите, имащи това правомощие съобразно чл. 119, ал. 2 от ДОПК, тъй като
единият орган е възложилият ревизията, а вторият орган е ръководителя и, като
следва да се приеме, че актът е валиден. ОТ своя страна , възложилият
производството орган е бил оправомощен за това, видно
от представените заповеди на директора на ТД на НАП – Велико Търново
№532/25.08.2014 г. и №6/03.01.2018 г.
При това съдът намира, че актът е валиден, като впрочем това
обстоятелство не е и спорно между страните.
Ревизионният акт съдържа изискуемата
се по чл.120, ал.2 от ДОПК писмена форма и може да се приеме като формално
законосъобразен.
По съществото на спора:
С процесният
ревизионен акт, в потвърдената му от ответника част са определени следните
допълнителни задължения:
а) по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за 2013 г.
от 4205 лв. в едно с лихва от 1057, 34 лв.;
б) по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за 2014 г. в
размер от 3152 лв. в едно с лихви от 809, 60 лв.;
в) по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за 2015 г. в
размер от 10866 лв. в едно с лихви от 1684, 57 лв.
г) ДОО за довнасяне за 2013 г. в размер
от 2726, 13 лв. в едно с лихва от 1030, 67 лв.
д) ДОО за довнасяне за 2014 г. в размер
от 2913, 60 лв. в едно с лихва от 768, 36 лв.
е) ДОО за довнасяне за 2015 г. в размер
от 3792, 64 лв. в едно с лихва от 588, 11 лв.
ж) здравноосигурителни вноски за 2013 г.
за довнасяне в размер от 1703, 83 лв. в едно с лихва от 636, 72 лв.
з) здравноосигурителни вноски за 2014 г.
за довнасяне в размер от 1821 лв. в едно с лихва от 476, 06 лв.
и) здравноосигурителни вноски за 2015 г.
за довнасяне в размер от 1861, 42 лв. в едно с лихва от 288, 65 лв.
й) ДЗПО – УПФ за довнасяне за 2013 г. от
1064, 90лв. в едно с лихва от 398, 12 лв.
к) ДЗПО – УПФ за довнасяне за 2014 г. от
1138,13 лв. в едно с лихва от 298, 47 лв.
л) ДЗПО – УПФ за довнасяне за 2015 г. в
размер от 1163, 39 лв. в едно с лихва от 180, 40 лв.
м) лихви за несвоевременно внесени в срок
вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗЗО за трите периода, подробно описани в РД и РА.
При определянето на данъка по чл.48,
ал.1 от ЗДДФЛ, ревизорите са приели, че са налице основанията по чл.122, ал.1,
т.2 и т.7 от ДОПК. При това в доклада и акта са изброени факторите по т.1, 2,
3, 4, 8, 14 и 16 от разпоредбата на чл.122, ал.2 от ДОПК, касаещи формирането
на данъчната основа, като всъщност при формирането и, за определянето на дохода
на лицето е ползвана презумпцията по чл.123, ал.1, т. 2 от ДОПК.
Що са касае до определените за
довнасяне вноски за ДОО, ДЗПО - УПФ и
ЗО, администрацията приема, че е приложимо правилото на чл.124а от ДОПК вр. с чл.123 от ДОПК/вж.например стр.61 от РД, трети
абзац/, като доходът по чл.123 е фингиран към
последиците на доход от трудова дейност. Прието е, че следва да бъдат извършени
вноски за ДОО, ДЗПО -УПФ и ЗО за годишни
изравнявания върху окончателно определения доход съгласно чл.6, ал.8 от КСО,
респ. съгласно чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО в съответните редакции. По този начин –
при съобразяване на максималния осигурителен доход за съответните години – са
определени окончателните дължими вноски за двата фонда и за здравно
осигуряване, като са начислени и лихвите за забава.
За да приемат наличието на двете
самостоятелни процесуални основания по чл.122, ал.1 от ДОПК и съответно
впоследствие да приложат разпоредбата на чл.124а от ДОПК, ревизорите са
извършили съпоставка на активите и пасивите на РЛ, като са изготвили т.н.
имуществен баланс за всяка от процесните три години,
констатирайки, че реализираните парични постъпления и погасяването на паричните
вземания на лицето, както и наличните му парични активи не са достатъчни, за да
покрият паричните му задължения към трети лица /включващи разходи за издръжка,
комунални разходи, разходи за придобиване на
имущество, за погашения на задължения, за предоставяне на заеми, за погасяване
на данъци и такси и прочие/.
Констатирано, че тези несъответствия
са както следва: за 2013 г – отрицателна величина от 48 872, 21 лв., за 2014
г. – отрицателна величина от 38 871, 51 лв. и за 2015 г. – отрицателна
величина от 116 803, 82 лв. Както се посоцчи,
имплицитно това е прието за доход по чл.123, ал.1, т.2 от ДОПК, като за 2013 и
2015 г. в РА той е намален с общия размер на установените по чл.124а от ДОПК
задължителни осигурителни вноски, като е формирана основа /при съобразяване на
полученият доход по ТПО/ за 2013 г. в размер от 42 407, 03 лв., и за 2015
г. /при игнориране на основата за доходи по чл.35, т.6 от ЗДДФЛ и съобразяване
на доходите от ТПО/ в размер от 109 666, 55 лв. Върху тази част, при съобразяване
с внесения данък е определен и данъка за довнасяне. Що се касае до данъчната
2014 г., то в акта основата е опредЕ като сбор от
т.н. превишение, доходите от други източници по
чл.35, т.6 от закона и безспорните доходи от друга стопанска дейност, като е опредЕ данъчна основа в размер от 46 758, 28 лв.
Ответникът е отменил акта в частта му досежно дохода
по чл.35, т.6 от ЗДДФЛ, като е съобразил при формирането на данъчната основа за
тази година установените по чл.124а от ДОПК задължителни вноски в общ размер от
7 349, 44 лв. При това имплицитно ответникът приема, че данъчната основа
се формира от доходите по чл.123 от ДОПК и от доходите от друга стопанска
дейност, намалени с разходите за ЗОВ, като тя е 32408 лв., върху която се
следва данъка, като се съобрази и внесения ефективно данък от 88 лв.
1.
По отношение на определяне на данъка по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за 2013 г.
Както се
отбеляза, при прието за налично основание
по чл.122, ал.1, т.2 и 7 от ДОПК ревизорите са посочили, че са определили
данъчната основа за облагане с данъци според факторите на чл.122, ал.2 от ДОПК.
На практика,
изготвена е таблица, съпоставяща на годишна основа стойността на имуществото на
лицето и декларираните и получени доходи с направените и доказани според
администрацията разходи и останалите след извършването им парични средства в
брой.
Прието е, че
наличните средства в брой към началото на периода са от 5 000 лв., като за
това обстоятелство липсват доказателства. Безспорно са констатирани и доходи от
трудови правоотношения от 706, 74 лв.,получени парични средства от трети лица в
размер от 2000 лв., получени парични заеми от 9840 лв. При това положение е
прието, че т.н. /условно казано, тъй като администрацията се изразява
изключително непрецизно в правен аспект/ активна страна на имуществения баланс
показва общо активи от общо 17 327, 87 лв. В т.н. пасивна част на баланса
/което е непрецизно, тъй като остатъчните парични средства в банка и по сметка са активи на лицето с оглед характера
си на негови вземания/ показва разходи
за придобиване и ремонт на превозни средства, погашения за лизинг на
автомобил и заеми, разходи за данъци и такси, разходи за застраховки т.н. други
разходи.Освен това в т.н пасив е отразено остатъчното вземане на лицето към
банката по неговата сметка и декларираната от самото лице като разполагаеми в
брой към края на периода сума от 54 123, 62 лв., за чието притежание също
липсват каквито и да било преки доказателства.
Какви са
всъщност констатациите на ревизията?
Първо,
констатирано е наличие на активна разплащателна сметка на лицето в ДСК ЕАД,
като е поискано съгласие за разкриване на банкова тайна и подадено такова от
РЛ, в резултат на което е получено
банково извлечение за движението по сметката. Установено е, че по тази сметка
началното положително салдо е от 6, 74 лв., а крайното салдо е от 0,02 лв.
Констатирано е, че за този ревизиран период лицето има сметка в ОББ А, като към
началото на периода салдото по нея е било 7, 31 лв., а в края на периода е било
нулево. Най – сетне, констатирано е, че РЛ е имало към този данъчен период
сметка и в Юробанк България, като салдото и към
началото на периода е от 18, 51 лв., а към края на периода е нулево. Самото лице е декларирало, че паричните
средства в брой към началото на тази година са 46 904, 76 лв., направило е
разходи за издръжка от 4380 лв., разходи за плащания на данъци и вноски от 113,
55 лв. /която сума е потвърдена и служебно от ревизията/, направило е разходи
за погасителни вноски по лизинг и допълнителни плащания от 5799, 56 лв. /които
суми са установени като меродавни с оглед проверката на компанията лизингодател/, направило е и други разходи, които не са
упоменати по-горе. Без да се сочи какъвто и да е аргумент, ревизията е приела,
че в т.н. от нея пасивна част от баланса следва да включи декларираното салдо
на разполагаеми в брой средства в края на периода от 54 123, 62 лв., като
очевидно целта на администрацията е да увеличи този компонент с оглед
създаването на по-голям размер на превишение на
разходите на лицето над декларираните и установени като получени средства и
оттам да презюмира по-голям размер на дохода по
чл.123 от ДОПК.
Спорът тук
се концентрира върху два основни фактора. Първо, жалбоподателят се домогва да
установи, че в резултат на спестявания и на източници на парични средства,
получени преди началото на ревизирания данъчен период, е имал разполагаеми в
брой средства, които надлежно е декларирал. Второ и алтернативно,
жалбоподателят сочи, че при непризнаване на такива средства необосновано
администрацията приема, че следва да признае без доказателства декларираните в
края на периода от него като разполагаеми в брой парични средства.
На първо място
съдът счита, че претенцията за признаване на средства в размер от 7000 лв.,
твърдени като получени по наследство и налични към 01.01.2013
г., е неоснователна. Както правилно са констатирали и ревизорите, при служебна
проверка е установено, че декларация по чл.32 от ЗМДТ не подавана, респ. не е
облагано по надлежния ред твърдяното наследяване на декларираните суми. Други
доказателства за посоченото обстоятелство не са налични. Пред администрацията
жалбоподателят е поддържал и, че посочената от него сума е следствие на 11
годишен труд в качеството му на водач на такси, в качеството му на водач на
тежкотоварен автомобил за периода 2011 - 2013 г., работа като управител на транжорна, приходи от търговската дейност на управлявано от
него в предходни периоди дружество. Посочените твърдения обаче не са подкрепени
с никакви доказателства с изключение на дадените обяснения. Извън това, никакви
доказателства за начина на съхраняването на такава сума не са налични, нито е
посочен механизъм на натрупването им, както и достоверни данни за съответните
разходи, които са направени и оттам за обективната възможност сумите да бъдат
спестени.
Пред съда
жалбоподателят – вкл. и с оглед на поставената към ВЛ задача - променя позицията си, като претендира, че е
получил суми по правоотношения, произтичащи от договор за ипотечен кредит на
Банка Пиреос от 04.10.2006 г.; от договор за паричен
заем от 10.07.2007 г. получен от С. Ц. Г., погасен чрез договор за продажба на
свои дружествени дялове в дружеството „П. Комерс“; от продажба на недвижим имот
през 2008 г.; от договор за кредит с „Алианц
България“ и с оглед извлечение за усвоен кредит за потребление.
Следва
представените доказателства да се обсъдят от съда, тъй като ответникът
имплицитно, а и експлицитно ги оспорва.
Съдът
намира, че е несъобразима към началото на ревизирания
период остатъка или цялата сума, претендирана ктато налична въз основа на договора за ипотечен кредит,
сключен с „Пиреос Банк“.
Видно от представения договор за кредит срещу ипотека /л.52 от делото/ тази
банка е кредитирала жалбоподателя и съпругата му със сумата от 15 000 лв.
Според чл.2 от договора, кредитът е целеви – отпуснат е за ремонт на недвижим
имот, и то съгласно обосновано искане на клиентите на банката. Извън това,
видно от чл.3, ал.1 от договора, отпуснатите средства ще се получават, ползват
и издължават по банков път чрез разплащателна сметка. При това положение съдът
счита, че е нелогично отпуснатите по искане на клиентите средства да се
изтеглят и съхраняват продължителен период от време и върху тях да се изплаща
лихва, след като потребността им е обоснована от необходимост да бъде
ремонтиран имот. Извън горното, никакви доказателства за изтеглянето на такава
сума на каса не са представени от жалбоподателя. Най – сетне, посоченото
доказателство е форма на защитна позиция, която е кардинално променена в хода
на съдебното дирене и не е поддържана в хода на ревизията.
Аналогично,
съдът счита, че е несъобразима сумата от 25 000
лв., отпусната на жалбоподателя и съпругата му по договора за кредит „жилище“
от „Алианц България“ АД. Според чл.2 от този договор
/л.48 от делото/, кредитът е целеви и касае ремонтни дейности на точно
определен имот, изрично упоменат в него. Според чл.4,2 от него кредитът се
усвоява касово или безкасово. Най – сетне, според чл.19, 1, б./а от него,
кредитът става предсрочно изискуем при нарушаване на договорните условия, едно
от което е предназначението на сумата за ремонт. При това положение, съдът
счита, че и в този случай, на първо място, е нелогично отпуснатите по искане на
клиентите средства да се изтеглят и съхраняват продължителен период от време и
върху тях да се изплаща лихва, на второ място, е необосновано да се приеме, че бенефициер под страх от предсрочна изискуемост не е
разходвал средствата целево, а ги е пестил и, на трето място, никакви
доказателства за касово усвояване на кредита не са налични.
Несъобразима е и претендираната като частично и/или изцяло
налична сума от продажба на дялове на РЛ. Пред съда, чрез представените писмени
доказателства се цели да бъде установена следната икономическа конструкция, а
именно: ФЛ С. Ц. Г.на 10.09.2007 г. отпуска заем в размер от 60 000 лв. на
РЛ за 2 години без уговорено лихвено плащане; чрез анекс от 21.03.2008 г. е уговорено прихващане на вземанията на
заемодателя срещу прехвърлянето на дружествени дялове от страна на РЛ,
притежаващо тези дялове в „П. Комерс“ ЕООД на заемодателя; реализиране на
сделката чрез договор за покупко - продажба на 500
дяла на посоченото дружество за сумата
от 5000 лв. Обосноваването на наличието на сумата от 60 000 лв., твърдени
като предоставени в заем е получаването на сума от 360 000 лв. по договор
за кредитиране, съпроводен с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека
от 30.08.2007 г. Съгласно посоченият договор за кредитиране обаче кредитът не е
потребителски, а касае конкретно предназначение и е предвидено, че средствата
ще се усвоят по сметка на твърдения заемодател. Освен това за част от тях е
изрично предвидено, че те ще се преведат по сметка на отчуждителя
на имота, за чието придобиване се използват. И в този случай кредитът е целеви,
като неспазването на предназначението му е скрепено с предсрочната му
изискуемост. При това никакви доказателства за касово усвояване на сумата от
257 000 лв. от страна на твърдения заемодател не са представени.
Действително, в съдебно заседание ***/заемодател/ потвърждава подписа си под
договора за заем, но по никакъв начин не е установено, че сумата е действително
предадена на РЛ на точно опредЕ дата по точно
определен начин. Посоченото дискредитира доказателствената
стойност на представените писмени доказателства
/частни документи/ от една страна и, от друга страна, води до извод за
неустановяване реализирането на сделката по заема. Най – сетне, неубедителна е поддържаната
икономическа конструкция, при която в замяна на погашението на дълга по заема
се прехвърлят дружествени дялове, които в договора, който е вписан са оценени
за 5000 лв., а според частният документ – анекс – на 60 000 лв., без да е
представен баланс, установяващ каква е действителната стойност на всички
дружествени дялове и без съответното доказателство, установяващо точното и
място и механизъм на предаване. При тези доказателства съдът приема, че при
отчуждаването на дружествените дялове са получени 5 000 лв., като
неустановено е получаването на 60 000 лв. под форма на заем, погасен чрез
фигурата на даване вместо изпълнение под формата на прехвърляне на дружествени
дялове на тази стойност.
Съдът обаче
кредитира получаването от РЛ на сумата от 8 000 лв. на каса на 10.02.2012
г. с оглед представеното писмено доказателство, представляващо извлечение от
сметка в ДСК, установяващо усвояване на сума по кредит за текущо потребление.
При това
положение безспорно се установява, че за предходен период – 21.03.2008 г. до
10.2.2012 г. жалбоподателят безспорно е получил сумата от 13 000 лв.
Въпреки това, както се установява от заключението на ВЛ по основната
икономическа експертиза, за 2008, 2009, 2010, 2011 г. по статистически данни са
направени разходи за издръжка от общо 13 055 лв., като са правени и
разходи за погашения по договорите с „Пиреос Банк“ и разходи за погашения по кредита на „Алианц България“. При това положение не се установява
наличието на някакви разполагаеми към началото на ревизирания период средства в
брой от страна на жалбоподателя.
В този
смисъл, като краен резултат констатацията на ревизията е необоснована, но тъй
като е прието по една или друга причина, че лицето разполага с 5000 лв., то
съдът не следва да променя тази констатация във връзка с жалбата му.
Жалбоподателят
не оспорва констатираните по имущественият му баланс приходи, нито разходите,
част от които той е декларирал, и които са
потвърдени и служебно от ревизията /разходите за данъци и такси, за
погашения по лизингов договор и по отпуснати кредити, разходи за придобиване на
превозни средства/.
Основателно
е обаче оплакването му, че безкритично е прието като пасив в салдото на
имуществения му баланс сумата от 54 123, 62 лв.
Видно от съдържанието на ревизионния акт и от
съдържанието на обосноваващият го доклад, в това отношение администрацията не е
посочила никакви мотиви, като обяснението за сумата е подведено не като
доказателство за установяване на състава на чл.122, ал.1 от ДОПК, а като фактор
по чл.122, ал.2, т.14 от ДОПК /л. 35 от РД/.
Ответникът в решението си е посочил, че констатацията
била правилна, тъй като е налице деклариране на неизгодно за лицето
обстоятелство – признание – което е скрепено с материална доказателствена
сила.
Този извод е необоснован и противоречащ на процесуални
принципи. Неблагоприятното изявление на страна за факт, който и се
противопоставя, няма материална доказателствена сила,
а висока доказателствена стойност. Единствено липсата
на обяснение или уклончивото такова е скрепено с процесуалната възможност да се
приемат определени факти и обстоятелства за случили се /срв.
чл.176, ал.3 и чл.179 от ГПК/.
Първо,
посоченото изявление за наличната към края на годината сума в обяснението на РЛ
не представлява деклариране на изолирано обстоятелство. При съпоставката на
декларираните от РЛ доходи и разходи се установява, че посочената сума е
функция от претендирано начално салдо на парични
средства, твърдени като направени през периода разходи и като получени парични
средства/доходи и декларирани разходи. Затова посоченото твърдение е част от
логическа и причинно-следствена верига, която се твърди от РЛ и която следва да
бъде установена като меродавна. Липсата на установяване на един от тези
твърдени елементи от тази верига на последователно реализирани и взаимообусловени факти – както е констатирано в случая -
води до извод, че нито един факт, проявен в следствие на липсата на причинно
следствената верига от събития и състояния, не е доказан, вкл., на плоскостта
на конкретният случай и факта на претендираното крайно
салдо на разполагаеми в брой средства.
Второ, при
анализа на декларираните в обясненията обстоятелства администрацията следва да
се придържа към принципите, прогласени в чл.3 и чл.5 от ДОПК. Прилагането им
изисква процесуални усилия за установяване на действителните факти и
обстоятелства, а не установяване на данъчен резултат въз основа само на
обяснения. Извън горното, съдът намира, че ответникът превратно преценява доказателствената стойност на изявлението на лицето. Ако се
приеме, че изявлението за налични суми към края на периода е неблагоприятен
факт за лицето факт, то следва извода, че – с оглед характера на изготвения
имуществен баланс – към началото на следващия период това изявление има характера
на благоприятен за лицето факт. Такова разбиране би открило простор за
недобросъвестно процесуално поведение на администрацията, пред която ще бъде налице
възможността да приема тази двойнственост при
преценката на доказателствената стойност на
съответното изявление само на базата на времевите параметри, които последното засяга.
Не това обаче е целта на процесуалния закон предвид цитираните по-горе
принципи. Фактите и обстоятелствата следва да бъдат установявани при прилагане
на всички допустими доказателствени способи, а не
чрез превратно тълкуване на института на обяснението като единствен способ за
установяване на обективната истина.
При това
положение съдът намира, че никакви парични средства към края на периода не са
установени от РЛ или от администрацията като налични. Няма достоверен
механизъм, сочещ начина на спестяването им, къде са държани и какви източници
са ги формирали.
Останалите
компоненти на баланса съдът приема за достоверно установени, като те се
подкрепят и от събраните по преписката доказателства. При това положение, съобразим е отговора на ВЛ на
четвъртата му поставена задача, даден в основното заключение по допуснатата от
съда съдебно-икономическа експертиза. В този случай ***сочи, че липсва превишение на разходите на лицето над установените приходи.
При това положение, не е установено, че са налице основанията на чл.122, ал.1
т.2 и 7 от ДОПК, респ. не е налице презумпционната
предпоставка на чл.123, ал.1 от ДОПК и липсва предвидения в нея доход, подлежащ
на данъчно третиране по реда и при прилагането на факторите по чл.122, ал.2 от ДОПК. При липса на данъчна основа, която да се обложи, неустановен е дължимия
пряк данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ, определен в РА.
Най – сетне,
извън рамките на конкретният процесуален въпрос и на конкретния спор, за
настоящата инстанция остава неясно защо паричните вземания на лицето от
неговите сметки в банка и парите в брой са елемент от пасивната част на
изготвяния имуществен баланс. Така изготвеният баланс очевидно не се обосновава
с правна логика. Разполагаемите по сметка пари представляват вземане, което е
актив, а парите в брой са най – бързооборотния актив,
а не пасив. Правната логика изисква тези сума да се отчитат като актив към края
на периода, а разходите за кумулирането им да бъдат
отчитани като такива, а при липсата на доказани разходи, такива следва да бъдат
отчитани като установени с оглед обективната невъзможност да се формира такъв
актив по друг доказан начин. Правно-техническият способ на изготвянето на
баланса говори за несръчен опит тези не особено сложни от правна гледна точка
въпроси досежно движението на имуществен комплекс
като съвкупност от права и задължения на едно лице, да бъдат обосновани само с
чисто икономическа логика. Както неведнъж настоящата инстанция е сочила, този
подход далеч не е прецизен, тъй като води до обективната възможност баланса да
дублира направен разход за нарастване на вземане или за увеличаване на стойност
на имуществен актив и нарасналото в резултат на този разход вземане и актив,
което може обективно да доведе до изкуствено увеличаване на т.н. от
администрацията несъответствия.
Жалбата е
основателна в тази и част.
2.
По отношение на определяне на данъка по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за 2014 г.:
Както се отбеляза, при прието за налично основание по
чл.122, ал.1, т.2 и 7 от ДОПК ревизорите са посочили, че са определили
данъчната основа за облагане с данъци според факторите на чл.122, ал.2 от ДОПК.
На практика,
изготвена е таблица, съпоставяща на годишна основа стойността на имуществото на
лицето и декларираните и получени доходи с направените и доказани според
администрацията разходи и останалите след извършването им парични средства в
брой.
Прието е, че
наличните средства в брой към началото на периода са от 54 123, 62 лв.
/пренесено салдо на декларирани като държани в брой парични средства/. Паричните
постъпления, реализирани според ревизорите в брой са от получени заеми от трети
лица в размер от 14 500 лв. и от прехвърляне на имущество /лек автомобил/
в размер от 1000 лв. Що се касае до разходната част на баланса, констатирано е
нарастване на вземанията на лицето от банки в размер от 6 743, 23 лв.
/т.е. следва да се приеме, че става въпрос за направени разходи за това
нарастване в този размер/, констатирано е декларираното от самото лице наличие
на разполагаеми средства в брой от 34 854, 58 лв., като са констатирани
разходи за издръжка от 4700 лв., разходи /които са безспорни/ за придобиване и
ремонт на МПС, разходи за закупуване на дялове в дружество, разходи за
придобиване на други движими вещи /които са безспорни/, платени суми по лизингов
договор, суми, представляващи предоставени на трети лица заемни средства в
брой, разходи за данъци и такси, за застраховки и други разходи. При това
положение и в тази част от РА е прието, че т.н. активна страна на имуществения
баланс показва общо парични активи от общо 69 623, 64 лв. В т.н. пасивна
част на баланса са установени разходи
и вземания от общо 108 495,
15 лв. При това на практика е прието ,че са налице данни за несъответствие на
източника на доходи с констатираните разходи, респ. са налице данни за укрити
доходи, като разликата от 38 871, 51 лв. на практика е приета като доход
по чл.123, ал.1 от ДОПК, подлежащ на данъчно третиране. В РА е прието, че са
налице и доходи по чл.35, т.6 от ЗДДФЛ от 7000 лв., като са съобразени и
доходите от друга стопанска дейност от 886, 77 лв., като е формиран общ доход
за облагане от общо 46 758, 28 лв. Ответникът, отменяйки акта в частта му досежно дохода по чл.35, т.6 от ЗДДФЛ е посочил, че не са
съобразени дължимите и установени от РА ЗОВ в общ размер от 7 349, 44 лв.,
като на практика е формирана данъчна основа в размер от 32 408, 84 лв. и
дължим данък от 3 240, 88 лв., като с оглед внесения данък е определен за
довнасяне данък от 3152 лв.
Какви са констатациите на ревизията?
От извлечението на сметка на лицето в ДСК ЕАД е
установено, че към началото на периода лицето има вземане за две стотинки,
направени са преводи към трети лица, плащания по заеми към банката, преводи към
експлоатационни дружества, вноски по сметката, погашение по заем от Б. Х. П.в
размер от 7 000 лв. Констатирано е крайно положително салдо по тази сметка
пот 6 743, 23 лв. Констатирано е, че лицето продава свое МПС /подробно
описано в РД/ на „Галерия 2013“ ЕООД за сумата от 1000 лв. Констатирано е
предоставянето на пари от лицето на дружеството „Експрес къмпани“ ЕООД в размер
от 8 000 лв., като е представен и ПКО от 28.05.2014 г. Констатирано е и
предоставянето на пари на това дружество в размер от 9 500 лв. по ПКО от
02.06.2014 г., на предоставяне на пари на това дружество в размер от 9 500
лв. по ПКО от същата дата, на предоставяне на пари на това дружество от 9500
лв. по ПКО от 10.11.2014 г., на предоставяне на пари на това дружество от
7 700 лв. по ПКО 28.11.2014 г. и на предоставяне на пари на това дружество
от 9 500 лв. по ПКО от 08.12.2014 г. Претендирано
е в хода на ревизията, че първата сума от 9500 лв. е с произход от заемни
средства от заемодателя Р. Н., втората сума от 9500 лв.е с произход от заемни
средства от А.А., третата сума от 9500 лв.е с
произход заемни средства от Е.И.и последната сума от 9500 лв.е с произход
заемни средства от С.В.. Констатирано е
връщане на парични средства от дружеството по банков път чрез банкови
бордера, съответно от 23.09.2014 г., от 13.10.2014 г. за общо четири превода.
Констатирано
е, че се претендира договор за заем с Б.П от 06.03.2014 г. за сумата от 7500
лв., предадена на два транша според представените разписки от 06.03.2014 г. и
17.03.2014 г., като се претендира връщането на сумата през следващата година на
16.03. Констатирана е и претенция за получен от С.В. заем в размер от
9 500 лв. по договор от 08.12.2014 г. и
разписка към него от същата дата. Констатирана е претенция за получен от
А.А.заем в размер от 9500 лв. по договор и разписка
от 02.06.2014 г. Констатирана е и претенция за получен от Р.Н.заем в размер от
9 500 лв. по договор за заем и
разписка от 02.06.2014 г. След направени насрещни проверки и анализ на
резултатите от тях, администрацията приема, че заемът от Б.П от 7 500 лв.
следва да се признае като действително получен, като следва да се признае и
като получена сумата от 7 000 лв. по банков път с основание на превода по
договор за заем. Съответно, не са признати като получени средствата от Р. Д. Н.
/за 9500 лв./, средствата от С.В. /в размер от 9500 лв./ и средствата от А.А.А./в размер от 9500 лв./. Ревизията, а и ответника са
приели, че няма доказателства за разполагаемостта на
такива парични средства у лицата, които според представените договори за заем
се установяват като заемодатели.
Основният
спорен въпрос досежно изготвеният имуществен баланс е
именно непризнаването на тези заеми от посочените лица. Извън това, имплицитно
се оспорва и констатираното служебно крайно разполагаемо салдо на паричните
средства в брой за периода по съображенията ,които са изтъкнати от
жалбоподателя досежно баланса, касаещ
2013 г.
Изводите на администрацията са обосновани по резултата
си. С оглед установяване на действителността на посочените договори, респ.
установяване на автентичността на подписите на твърдените като заемодатели и
платци на сумите лица, положени в представените договори и разписки, съдът
допусна изслушването на съдебно-графическа експертиза, изводите на която следва
да бъдат кредитирани. Видно от заключението е, че подписите на твърдените
заемодатели, положени под договорите за заем и под разписките за предаването на
сумите, са неавтентични. Посоченото лишава от доказателствана
стойност тези документи. Договорът за заем е реален, като това е условие за
действителността му - арг. от чл.240 от ЗЗД. Липсата на предаването на сумите –
предвид неавтентичността на представените разписки – означава и липса на разполагаемост на претендираните
по тях като заети суми у РЛ за процесния данъчен
период. В тези случаи не става въпрос за сключен без представителна власт
договор, както се поддържа от страна на жалбоподателя в писмената му защита.
Договорите не са сключени чрез представител, а лично от твърдените заемодатели,
поради което неприложимо е правилото на чл.42 от ЗЗД.
Що се касае до началното и крайното салда на
разполагаемите към началото и края на периода средства, то следва да се отбележи, че съдът не
кредитира нито посоченото в акта и доклада начално салдо на тези средства, нито
посоченото като установено крайно салдо /първото от 54 123, 62 лв., а
второто от 34 854, 58 лв./, като аргументите за този извод съдът вече
изложи по-горе, като те не следва да се изтъкват отново.
Останалите компоненти на баланса съдът приема за
достоверно установени, като те се подкрепят и от събраните по преписката
доказателства.
При това положение,
съдът не кредитира нито един от вариантите на основното и допълнителното
заключения по съдебно-икономическата експертиза, тъй като – въпреки коректните
изчисления на ВЛ – изводите на експерта са базирани на предпоставки, които
съдът приема за недоказани /разполагаемо
начално салдо на парични средства в брой в различни размери/.
При това
положение следва да се приеме, че лицето е получило парични средства от заеми в
размер от 14 500 лв., има разполагаеми вземания от банка в размер от 6743,
23 лв., получило е доход от 1000 лв. от продадено МПС. Като разход следва да се
съобразят всички посочени от администрацията разходи в баланса за тази година,
без приетите като налични парични средства в брой от 34 854, 58 лв. С
оглед на посоченото, съдът намира, че е налице превишен размер на разходите на
лицето над установените парични постъпления в размер от 58 140, 55 лв.
Несъответствието
между разходвани и постъпили парични суми и вземания правилно е субсумирано под хипотезата на чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК,
тъй като лицето от една страна е направило разходи, а от друга е спестило суми,
които не могат да бъдат покрити чрез констатираните от съда доходи, източници
на средства и налични към началото не периода суми в брой и по сметка, при
което е оправдан извода, че това е станало за сметка на укрити от лицето
доходи.
Това превишение се вписва в хипотезата на чл.123, ал.1, т.2 от ДОПК, при което съдът намира, че е налице презюмиран
доход по смисъла на тази разпоредба в посоченият размер. Този доход следва да
се намали на основание чл.122, ал.2, т.2 и т.16 от ДОПК с платените и
установени от администрацията вноски за
осигурителни вноски /като допълнителен аргумент за това е разпоредбата на чл.30
от ЗДДФЛ, предвид необорената констатация в акта, че тези парични постъпления
са всъщност от доход на самоосигуряващо се лице/. Тъй
като при това положение би се получил данъчен резултат, представляващ данък по
чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ, надхвърлящ установения с РА, то по аргумент от чл.160,
ал.5 от ДОПК съдът не е властен да влошава положението на обжалващия.
Посоченото налага отхвърляне на жалбата в тази и процесна
част.
3.
По отношение на определяне на данъка по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за 2015 г.:
Както
двукратно се отбеляза впрочем, при прието за налично основание по чл.122, ал.1,
т.2 и 7 от ДОПК ревизорите са посочили, че са определили данъчната основа за
облагане с данъци според факторите на чл.122, ал.2 от ДОПК.
На практика
и за този данъчен период е изготвена таблица, съпоставяща на годишна основа
стойността на имуществото на лицето и декларираните и получени доходи с
направените и доказани според администрацията разходи и останалите след извършването
им парични средства в брой.
Видно от
така изготвения имуществен баланс, ревизорите са приели, , че наличните
средства в брой към началото на периода са от 34 854, 58 лв. /пренесено
салдо на декларирани като държани в брой парични средства/. Прието е и, че
вземанията на лицето от банка на държани там парични средства са констатираните
6 743, 23 лв. Паричните постъпления, реализирани според ревизорите в брой
са от доходи, реализирани от трудови правоотношения в размер от 906, 89 лв.,
декларираните и установени доходи от друга стопанска дейност от 1330 лв.,
получени във връзка с реализирани вземания от трети лица суми в общ размер от
40 500 лв., суми по получени заеми от трети лица в общ размер от
97 790 лв.
Що се касае
до разходната част на баланса за тази данъчна година, констатирано е намаляване
на вземанията на лицето от банки до размер от 18, 71 лв. /т.е. следва да се
приеме, че става въпрос за направени банкови разходи, променящи имуществото на
РЛ/, констатирано е декларираното от самото лице наличие на разполагаеми
средства в брой от 565,21 лв. Приети са за установени разходи за издръжка от 3900
лв., безспорни по характера си разходи за придобиване на МПС от 8 617, 40
лв., разходи за придобиване на друго имущество от 699, 28 лв., платени суми по
заеми и лизингови договори от общо 43 529, 20 лв., предоставени суми на
трети лица от общо 240 600 лв., разходи за данъци, разходи за застраховки
и други разходи. При това положение и в тази част от РА е прието, че т.н.
активна страна на имуществения баланс показва общо парични активи от общо 182 124,
70 лв. В т.н. пасивна част на баланса са установени разходи и вземания от общо 298 928, 52 лв. И в този случай на практика е
прието, че са налице данни за несъответствие на източника на доходи с
констатираните разходи, респ. са налице данни за укрити доходи, като разликата
от 116 803, 82 лв. на практика е приета като доход по чл.123, ал.1 от ДОПК, подлежащ на данъчно третиране.
В РА са
констатирани и доходи по чл.35, т.6 от ЗДДФЛ, като е формирана общ доход за
третиране /предвид и дохода от трудови правоотношения/ в размер от 153 250 72 лв., който е третиран чрез намаляването
му с ЗОВ от 8294, 17 лв. като е формирана данъчна основа от 144 956, 55
лв. Ответникът е отменил РА в частта му, с която въз основа на чл.35, т.6 от ЗДДФЛ е определен допълнително данък от 3529 лв., като е определил данък за
довнасяне /с оглед внесения от лицето данък/ от 10 866 лв.
Какви са
констатациите на ревизията?
От
извлечението на сметката на лицето в ДСК ЕАД е установено, че към началото на
периода лицето има вземане за 6 743, 23 лв., направени са преводи към трети
лица, плащания по заеми към банката, преводи към експлоатационни дружества,
вноски по сметката, погашения по заема от Б. Х. П.в общ размер от 20 300
лв., погашения по заем на Е.З.И.от 9500 лв., получен по банков път заем от Б.П
от 9990 лв., предоставен на дружеството по банков път заем от 16 950 лв.,
предоставен от Е.З.И.заем от 47 000 лв. на 05.06.2015 г., който веднага е
разходван чрез предоставянето му от РЛ на дружеството „Експрес Къмпани“ на
същата дата, предоставен от И.друг заем от 1000 лв. на 27.07.2015 г., който
веднага е предоставен на същото дружество на заем на същата дата, предоставен
от И.заем по банков път на 25.09.2015 г. в размер от 20 000 лв., който на
същата дата е предоставен отново по банков път на същото дружество,
предоставена по банков път от Д.Ц.И.сума от 9900 лв. на 04.11.2015 г. и предоставена
на същата дата в същия размер сума от С.Б.М., като двете суми на същата дата са
преведени по сметката на „Експрес Къмпани“. Това са и всички по –съществени
преводи, направени по тази сметка. Констатирано е крайно положително салдо по
тази сметка от 18,71 лв.
Самото лице е декларирало, че има непогасени дългове към Е.З.И.за
67 000 лв. и към Б.Х.П.за сумата от 16 950 лв.
Ревизията е
констатирала извън това, че с четири ПКО, съответно от 06.08.2015 г.; от
24.11.2015 г.; от 01.12.2015 г. и от 01.12.2015 г. самото РЛ е внесло на каса
по сметка на дружеството „Експрес Къмпани“, следните суми: 9400 лв.; 6000 лв.;
9 900 лв. и 1600 лв. или общо суми в размер от 26 900 лв.
Констатирано
е, че с банково бордеро от 20.01.2015 г. е преведена от РЛ сумата от
16 950 лв. по сметката на дружеството „Експрес Къмпани“, твърдяна като
получена в заем от Б.П; с банково бордеро от 16.03.2015 г. е преведена от РЛ
сумата от 20 500 лв.; с банково бордеро от същата дата е преведена от РЛ
сумата от 20 000 лв. на същото дружество; с банково бордеро от 05.06.2015
г. е преведена от РЛ сумата от 47 000 лв., твърдяна като получен заем от Е.И.;
с банково бордеро от 27.07.2015 г. е
преведена от РЛ на дружеството сумата от 1000 лв.; с банково бордеро от
25.09.2015 г. е преведена на същото дружество от РЛ сумата от 20 000 лв.,
твърдяна като получена от Е.И.; с банково бордеро от 04.11.2015 г. е преведена
на същото дружество сумата от 9900 лв. твърдяна като получена от Д.И..
Констатирано
е и, че с ПКО от 08.07.2015 г. в касата на това дружество са внесени 9900 лв.,
твърдени като получени на заем от В.П; с ПКО от 20.07.2015 г. в касата на
посоченото дружество са внесени 9950 лв., твърдени като получени на заем от И.Б.,
с ПКО от 05.08.2015 г. в касата на посоченото дружество са внесени 9900 лв.,
твърдени като получени на заем от Д.П., с ПКО от 01.09.2015 г. в касата на
посоченото дружество са внесени 9 900 лв., твърдени като получени на заем
от И.В., с ПКО от 07.09.2015 г. в касата на посоченото дружество са внесени
9800 лв., твърдени като получени от М.Н.а; с ПКО от 10.09.2015 г. в касата на
посоченото дружество са внесени 9950 лв., твърдени като получени от В.Т., с ПКО
от 15.09.2015 г. в касата на посоченото дружество са внесени 9950 лв., твърдени
като получени на заем от Д.Д., с ПКО от 18.09.2015 г.
в касата на посоченото дружество са внесени 9 900 лв., твърдени като
получени на заем от С.Н., с ПКО от 25.09.2015 г. в касата на посоченото
дружество са внесени 9850 лв., твърдени като получени на заем от В.И..
Както сочи
ответника, заемните средства, които са получени по банков път, или са внесени
на каса по сметката на лицето, са признати за разполагаеми за лицето.
Посоченото касае заемите, получени от Б.П /като въпреки разписката за получена
в брой сума, кредитирано е извлечението от банковата сметка, установяващо
действителното захранване на сметката на РЛ с тази сума/, Е.И., С.М.и Д.И..
При това
положение, една част от спора касае непризнаването на получени заеми от
заемодателите С.В., В.И., С.Н., Д.Д., В.Т., М.Н.а, И.В.,
Д.П., Д.Ц., В.П и И.Б., които са послужили за захранването от страна на РЛ на
дружеството „Експрес Къмпани“ с оглед посочените ПКО за внасянето на идентични
суми в касата му.
Видно от
мотивите, изложени в РД и решението на ответника, въпреки представените
доказателства, ревизорите са приели, че такива суми са неразполагаеми за РЛ с
оглед неустановяването на разполагаемостта им у претендираните заемодатели.
При
проверката на В.е констатирано, че тя представя представените пред ревизията
договор и разписка /от 29.09.2015 г./, като декларира, че не предоставя на РЛ
други заеми. Декларира и невръщане на заетата сума. Констатирано е, че на това
лице е изплатено обезщетение въз основа за отчуждени имот в размер от
156 600 лв., както и, че в ГДД за 2009 г. е посочила, че е предоставила
заем на П.П.от с.Бистрица от 80 000 лв.,
непогасен към момента на декларирането му, както и деклариран в ГДД за 2011 г.
и заем от 60 000 лв. на Б.П, непогасен към момента на декларирането му.
Изводите на
ревизията следва да се споделят. Както се изложи, с оглед оспорването по реда
на чл.193 от ГПК на автентичността на подписите, положени от това лице под представения договор за заем и
приложената към него разписка, съдът допусна изслушването на съдебно-графическа
експертиза, като ВЛ дава заключение, че подписите, положени под оспорените
документи са положени от трето лице, а не от соченото в самите документи лице.
Както съдът посочи по-горе, неавтентичността на подписите лишава от доказателствена стойност тези оспорени документи. Договорът
за заем е реален, като това е условие за действителността му - арг. от чл.240 от ЗЗД. Липсата на предаването на сумите – предвид неавтентичността на
представените разписки – означава и липса на разполагаемост
на претендираните по тях като заети суми у РЛ за процесния данъчен период. Що се касае до направеното
възражение за извършено без представителна власт правно действие, потвърдено от
представлявания, то съдът не намира причини да се отклони от вече изложеното
по-горе становище.
При
проверката на В.И.е констатирано, че на посочената в представения договор за
заем дата, такъв е сключен според провереното лице, според договора срокът за
погашение е пет години, налице е разписка за предоставената сума, представените
средства са от недвижими имоти, като липсват доказателства за това.
Посоченият
договор и разписка са оспорени като неавтентични от ответника, като съдът откри
съответното производство. Видно от вече коментираното заключение на ВЛ по
допуснатата съдебно графическа експертиза, подписите под договора и разписката
не са положени от твърдяното като техен автор лице. При това положение
констатациите на ревизията са обосновани, като аргументите на съда досежно последиците от неавтентичността на подписаните
документи са идентични и не следва да се повтарят.
При
проверката на С.Н. е констатирано, че според представените обяснения, това лице
предоставя на РЛ заем от 9 900 лв. за пет години, като е представило и представените от РЛ договор
за заем и разписка за сумата. Посочено е, че сумата е от дългогодишна трудова
дейност.
Този договор
и разписката са оспорени като неавтентични. В открито заседание при разпита на
това лице като свидетел, последното дава показания, че подписите, положени под
документите са негови, продал е свои вещи /автомобил и джип/, парите са
предоставени в офиса на РЛ.
Изводите на
администрацията са обосновани. Настоящата инстанция многократно, предвиД.и константно е поддържала, че в случаите, в които
се претендира получаването на парична сума, която не е доход, а заем, дарение и
прочие, следва да се установи факта на предаването и, възможността на дарителят
или заемодателят да предостави тази сума, както и липсата на кардинална промяна
в жизнения му статус след това предаване. На практика няма никакви
доказателства за разполагаемостта на тази немалка
сума у свидетеля към момента на твърдяното и предоставяне, а обстоятелствата,
че тя е налична при отчуждаване на сочените от свидетеля вещи, не е установена.
Посочените показания са в разрез с дадените пред ревизията обяснения, поради
което съдът намира, че доказателствената им стойност
е ниска.
При
проверката на Д.Д. е констатирано, че според
обясненията на посоченото лице договорът за заем е сключен на съответната дата,
вписана в него, предаването а парите е станало в офиса на РЛ, връщането на
сумата е станало на два пъти през 2016 г. Приложени са доказателства за
получаването и връщането на сумата /разписка и два РКО/. Произходът на
средствата според обясненията е от заплати. В открито заседание това лице
потвърждава подписите под оспорените частни документи. Освен това потвърждава,
че е имал доходи от трудови правоотношения, от акции и от предоставени заеми. С
аргументите, посочени по-горе съдът намира, че не следва да цени посочените
показания. Никакви доказателства за разполагаемост на
такава сума у твърдения заемодател не са ангажирани от жалбоподателя.
Голословно е твърдението, че към онзи момент лицето е спестило и държало в брой
твърдяната сума, чиито източник е неясен, както е неясен и механизма и начина
на спестяването и държането и от това лице. При това съдът счита, че
констатациите на ревизията са обосновани.
При
проверката на В.Т. е констатирано, че според обясненията и, че става въпрос за
произход на средствата от са от работна заплати, като доказателства за размера
и механизма на спестяването им липсват. Представен е договор за заем и разписка
към него, които бяха оспорени от ответника като неавтентични. ВЛ чрез
заключението си по съдебно-графическата експертиза потвърждава автентичността
им.
Въпреки
това, съдът счита, че изводите на ревизията са обосновани. Никакви конкретни
обяснения и доказателства за произхода на сумата няма, няма
и доказателства за механизма на спестяването и държането и в брой от твърдения
заемодател, нито са налице доказателства за това какви разходи са били потребни
на последния, за да не променя социалния си статус след предаване на сумата.
При
проверката на М.Н.а е констатирано, че според обясненията на това лице, тя е
предоставила заем от 9 800 лв., произхода и е от работни заплати и от
роднини. Представени са договора и разписката.
С оглед
оспорването от страна на ответника на посочените документи, съдът разпита Н.а,
като според показанията и, подписите са автентични и са нейни. Освен това ***дава
показания, че е пътувала зад граница, за да работи и част от средствата са
спестени от този положен труд пари. Изводите на администрацията са обосновани.
Твърденията за спестени средства не са подкрепени с убедени доказателства,
установяващи меродавен източник на спестените средства, като няма и
доказателства за механизма на спестяването и държането и в брой от твърдения
заемодател до момента на претендираното им
предоставяне на РЛ.
При
проверката на И.В. е констатирано, че според дадените от него обяснения, той е
предоставил в заем сумата, произхода на която е продажба на наследствена къща в
с.Леденик. Служебно обаче е констатирано, че такава сделка за продажба на имот
в с.Леденик не е извършвана, а е налице продажба на имот през 2002 г. в град
Велико Търново.
Представените
от лицето договор и разписка за предаване на сумата са оспорени като
неавтентични. В открито заседание ***потвърждава автентичността на подписите си
под оспорения договор и разписката за предаване на сумата. Сочи, че имал
наследствена къща в Леденик, която е продал. Такива доказателства – видно от
извлеченията от СВ към РС – Павликени и РС – Велико Търново – липсват.
Изводите на
администрацията са обосновани. Никакви конкретни обяснения и доказателства за
произхода на сумата няма, няма и доказателства за
механизма на спестяването и държането и в брой от твърдения заемодател, нито са
налице доказателства за това какви разходи са били потребни на последния, за да
не променя социалния си статус след предаване на сумата. Твърдението, че този
механизъм включва получена сума при отчуждаване на наследствен недвижим имот в
с.Леденик не намира опора в събраните доказателства, като от тях се установява
вписване на две възбрани за дълг на заемодателя към банка и търговско дружество.
При
проверката на Д.П. е констатирано, че според обясненията на това лице сумата е
предадена на датата на договора за заем и разписката и произхода и е от
семейството и близките на лицето, както и от приятелката му. Представен е
договор и разписка, които са оспорени като неавтентични от ответника.
Изводите на
ревизията са обосновани. Видно от разпита на посоченото лице в качеството му на
свидетел, то дава показания за автентичност на подписите, положени под тези
документи. Освен това ***дава показания, които са в смисъл, че парите са дадени
в кафене, парите са спестени от работа в Испания и от наеми на имоти в София.
Доказателства за доходи от работа в чужбина и за доходи от наеми на имоти обаче липсват, а и такъв произход на
доходи не е твърдян при проверката на лицето. Липсват и доказателства за
механизма на спестяването им и за наличието на конкретната сума у лицето към
момента на предоставянето и в брой.
При
проверката на Д.Ц. е констатирано, че
сумата от 9 900 лв.е дадена на РЛ за покупка на транспортно средство, като
парите са дадени на датата, на която е съставена разписката, сумата не е
връщана, средствата са с произход от банкови заеми, като липсват доказателства
за това твърдяно обстоятелство. В открито заседание лицето, в качеството си на
свидетел, потвърждава автентичността на положените под оспорените от ответника
като неавтентични разписка и договор подписи. Освен това дава показания, че
размерът на доходите му е позволявал да предостави тази сума.
Изводите на
администрацията са обосновани. Осигурителният доход на посоченото лице не
обосновава механизъм на действително спестяване на посочената сума към момента
на твърдяното и предоставяне. Друг източник на доход, позволяващ на лицето да
отдели тези значителни средства и да ги спести в брой и предостави на РЛ не е
установен надлежно. Меродавен механизъм на спестяването на посочените средства,
позволил на заемодателя да ги предостави към момента на датите, посочени в
разписка а и договора липсва.
При
проверката на В.П е констатирано, че според обясненията и, сумата е
предоставена на РЛ според договора и разписката, тази сума е предназначена за
закупуване от дружеството на лицето на транспортно средство, произходът и е от
два източника: работни заплати на лицето и предоставени и от брат и за
съхранение парични средства, които последният е спестил от положен в Испания
труд. Ответникът и в този случай оспори представения договор и разписка към
него като неавтентични.
Изводите на
администрацията са обосновани. Пред съда посоченото лице, в качеството си на ***сочи,
че подписите под документите са нейни и са автентични, парите са предадени в
къщата им, парите са държани у нея, работила е на трудово правоотношение със
заплата 600 лв., част от сумата е предоставена от другия и брат, който живее и
и работи в Испания. Парите не са върнати. И в този случай обаче – въпреки
наличието на мотив за предоставяне на заем на лице, което е роднина – не се
установява получаване на сходна сума от това лице от друг роднина, нито се
констатира механизъм на спестяване и държане на предоставената сума. Доходите
от трудови правоотношения – предвид несъмнената нужда с част от тях да се поемат
разходите на лицето за издръжката му – не са достатъчни да обосноват наличието
на тази немалка сума към момента на твърдяното и предоставяне.
При
проверката на И.Б. е констатирано, че според писмените му обяснения, той е
предоставил заем от 9950 лв. на РЛ на датата на която е съставена разписката, сумата
е предоставена за пет години, към момента на проверката не е върната. Сочи се
и, че произходът на сумата е от продаден недвижим имот. Пред съда ответникът
оспори представените договор за заем и разписка досежно
автентичността на подписите, положени от заемодателя, респ. предалия сумата.
Изводите на
администрацията са обосновани. Действително, положените под тези частни
документи подписи са автентични, което обстоятелство е потвърдено от заключението
на експерта по допуснатата съдебно-графическа експертиза. Според съда обаче и в
този случай не е установен източника на заетата сума у заемодателя. Не са
установени конкретни източници на доходи или на разполагаеми в брой средства.
Неподкрепено с никакви доказателства е обяснението на това лице, че произходът
на средствата е от продажба на недвижим имот. Няма солидни доказателства,
сочещи меродавен източник на средства и имущество, които обективно могат да
послужат за натрупването и спестяването на такава сума, нито доказателства за
държането и от това лице към момента на предаването и.
Жалбоподателя
навежда обаче довод, че с два АПВ /представени по делото в едно с приложенията,
представляващи вече коментираните договори/, на представляваното от него
дружество е признато възстановяване на недължимо внесени суми, като са
съобразени посочените договори за заем.
Видно е от
материалите по делото, че при проверка на „Експрес Къмпани“, завършила с АПВ №П-04000715156222-004-001/24.09.2015
г. на това дружество е възстановена сумата от 16 858, 19 лв., като
проверката обхваща данъчни периоди по ЗДДС м.06 и 07 на 2015 г. От
проверяващите е констатирано, че източниците на финансирането на дейността са
от заемни средства – част от коментираните по –горе договори за заем. От
представения АПВ № П-04000715211778-004-001/18.12-2015 г. се установява, че
същото дружество е проверявано в обхват на проверката данъчни периоди по ЗДДС
м.09, 10 и 11 на 2015 г., като му е възстановена сумата от 20 598, 44 лв.,
която е била недължимо внесена. Приложени са договорите за заем, като е налице
констатацията, че източниците на финансиране на оперативната дейност на
дружеството са тези именно средства по коментираните заемни договори.
Посочените
обстоятелства обаче не променят констатациите на настоящата ревизия. В процесният случай е неприложим принципа на оправданите
правни очаквания поради два относително самостоятелни аргумента. Впрочем следва
да се отбележи в скоби, че право да се позове на принципа на защита на
оправданите правни очаквания има всеки конкретен правен субект, у когото
институция е породила основателни надежди, като никой не може да се позовава на
нарушение на този принцип при липсата на конкретни уверения от страна на тази
институция.
В процесният случай субект на проверките не е настоящият
жалбоподател, а дружество, което е отделен данъчен субект в качеството му на
юридическо лице. Посоченото означава, че дори и условно да се приеме, че е
налице конкретно уверение от данъчната администрация, че коментираните договори
са признати като достоверни и автентични от нея и мотивите към двата АПВ
представляват форма на уверение за това обстоятелство, то право да се позове на
този принцип възниква за провереното лице – търговско дружество, а не за
настоящият жалбоподател.
Второ, този
принцип е неприложим за субект, за който впоследствие се установи
недобросъвестното поведение въз основа на факти и обстоятелства, за които не е
налице уверение от страна на администрацията, че признава наличието им. В процесният случай при ревизията освен тези договори, са
събрани обяснения от заемодателите и други косвени доказателства, като
администрацията е установила, че всъщност доказване на наличието на реални по
правната си природа договори липсва. От друга страна пред съда се установява и
неавтентичността на подписите под част от тези договори, което обстоятелство
подкрепя доводите на администрацията. Посоченото обосновава на
недобросъвестност на понастоящем ревизираното лице и на неприложимост по
отношение на това лице на принципа на оправданите правни очаквания, като част
от по общия принцип на правна сигурност.
Както
по-горе се отбеляза, жалбоподателят – с оглед на поставената от него задача към
ВЛ във връзка с допълнителното заключение по съдебно-счетоводната експертиза –
се домогва да установи и, че е налице дублиране на сумата от 7500 лв., отчетена
като разходвана на 16.03.2015 г. по баланса на лицето с част от сумата от
20 300 лв., отчетена като разходвана чрез възстановяване на заем по банков
път, като получател е заемодателката Б.Петкова.
В подкрепа
на това си становище жалбоподателя представя пред съда операционна бележка от
16.03.2015 г. /л.179 от делото/ и операционна бележка /л.180 от делото/, според
съдържанието на които се установява, че на основание „върнат заем“ по банкова
сметка ***2000 лв. и от 8 300 лв.по сметката на Б.П. Представена е и
разписка /безспорно доказателство/, според която на същата дата лицето
възстановява сумата от 7 500 лв. по заем за временна финансова помощ от
17.03.2014 г.
ВЛ в
заключението си сочи, че според него действително сумата е дублирана от
приходната администрация при определяне на разходната част от баланса на лицето
като веднъж е отразено платено задължение като такова по възстановен заем чрез
включването му в общата сума от 20 300 лв.и тори път е отразено като
касово погашение отново като сума по възстановен заем.
Какво
показват събраните по преписката доказателства?
С Б. Х. П.е
сключен от РЛ договор за заем от 17.03.2014 г., според който на РЛ са дадени на
заем без лихва средства от 7 500 лв. срокът на заема е пет години.
Представена е разписка от 06.03.2014 г., видно от която е, че е удостоверено
получаването на сумата от 3 500 лв. Съответно, от баланса на РЛ за тази година
се установява, че тази разписка е призната като достоверна и сумата е приета
като разполагаема. Представена е и
разписка от 17.03.2017 г., според който в брой е предоставена сумата от 4000
лв., която отново е приета за разполагаема и реално предоставена на лицето. Видно
от извлечението по сметката на лицето, на 15.12.2014 г. Б.Петкова е превела
сумата от 7000 лв. с основание „по договор за заем“, като тази сума е участвала
във формирането на крайното салдо на вземането на лицето към банката.
По
преписката е наличен още един договор между тези страни, видно от който е, че
същите страни са договорили предоставянето на нов заем в размер от 16 950
лв. Към него е приложен и договор за кредит за текущо потребление, според който
ДСК ЕАД предоставя на 26.02.2014 г. на П кредит за текущо потребление от
8 800 лв. Приложена е и неоспорена
разписка за получаването на такава сума от РЛ /л.70 от папка III на преписката/. В
обясненията на провереното лице е посочено, че тези суми са предадени от лицето
на РЛ.
При това
положение е претендирано – чрез доказателствата и
проверката на това лице, че са получени общо заемни средства от него в общ
размер от 24 450 лв.
От банковото
извлечение за движението по сметката на лицето в ДСК ЕАД се установява, че на 20.01.2015
г. по сметката на лицето е получена сумата от 9990 лв. от Б.П.
При това
положение, сборът на всички съобразими суми, които са
признати като касово и/или безкасово получени от РЛ за двете години е от общо
24 990 лв. /7500 в брой, 7000 по сметка през 2014 г. и 9990 по сметка в
началото на 2015 г./.
Като разход
за погашенията им обаче ревизията отчита върнатата сума от 20300 лв. по сметка
/на две погашения от 12 000 лв. и от 8 300 лв./ и сума по разписка от
7500 лв.или общо сума от 27 800 лв.
Фактическите
изводи на ревизията са необосновани. Видно от кредитираните от ревизията
доказателства, свързани с първият заем от 7 500 лв., прието е, че макар
първата сума от 3000 лв. да е предадена
на РЛ преди договора да е станал факт /с оглед на дата, посочена в него/, то
тази сума следва да се съобрази във връзка с това облигационно правоотношение.
Преводът от
7000 лв. от това лице, направен на 15.12.2014 г., очевидно е свързан с
представения договор за заем от 20.1.2015 г., като този договор е уредил вече
възникналото облигационно отношение /чл. 8 от ЗЗД/. Това обстоятелство се
потвърждава и от размера на следващия превод, като общият размер на получените
по банков път средства е от 16 990 лв., като е налице незначително
разминаване от 40 лв. между договореното и действително полученото.
Очевидно е
при това положение, че няма основание за възстановяване на сума от общо
27 800 лв. /сборът от сумата по разписка и възстановената по сметка сума/
при общ дълг по двата договора в размер от 24 490 лв. Няма доказателства, които
да сочат, че кредиторът е поканил преди настъпването на падежа на задълженията
по двата договора, същите да бъдат изцяло погасени, нито е налице уговаряне на
неустойки или други вземания с обезщетителен характер
по възникналите правоотношения.
Всъщност
извода на съда се подкрепя и от обстоятелството, че самата администрация е
премълчала в актовете си каква доказателствена оценка
дава на документа за касово получен заем /разписка – л.128, гръб от папка 3/ от
Д.И., но е приела договорът с това лице за изпълнен поради безкасовото
отразяване на получената сума по сметката на лицето. Т.е. в този случай не са
съобразени и касово и безкасово получени заемни средства, а само тези, за които
е налице доказателство за действително получаване от РЛ. Подобен е и случая със
заема на С.М.. При това еднаквото доказателствено
третиране на посочените доказателства води до обоснован извод, че е налице
погашение в размер от общо 20 300 лв., като то касае двата договора, като
разписката сама по себе си не установява отделно погашение на някакъв
допълнителен дълг.
С оглед на
посоченото, следва от имуществения баланс на лицето за 2015 г. да се изключи
така констатирания разход в брой.
С оглед
изложеното по-горе досежно началното и крайно салдо,
посочено в този баланс, тези суми също не следва да се съобразяват от съда.
При това
положение, разполагаемите по сметка вземания на лицето са от 6743, 23 лв., а
разполагаемите в брой /от доходи, от заеми и прочие/ средства са установените
от администрацията, като тези обстоятелства се подкрепят от събраните
доказателства. В т.н. пасив са съобразими вземанията
от държаните в банка средства от 18, 71 лв., както и установените разходи,
направени в брой в размер от 290 844,60 лв.
С оглед на
изложеното, несъответствието по баланса за тази година според съда е в размер
от 143 593, 19 лв.
Това несъответствие
се вписва в хипотезата на чл.123, ал.1, т.2 от ДОПК, при което съдът намира, че
е налице презюмиран доход по смисъла на тази
разпоредба в посоченият размер. Този доход следва да се намали на основание
чл.122, ал.2, т.2 и т.16 от ДОПК с платените и установени от
администрацията вноски за осигурителни
вноски /като допълнителен аргумент за това е разпоредбата на чл.30 от ЗДДФЛ,
предвид необорената констатация в акта, че тези парични постъпления са всъщност
от доход за самоосигуряващо се лице/. Тъй като при
това положение би се получил данъчен резултат, представляващ данък по чл.48,
ал.1 от ЗДДФЛ, надхвърлящ установения с РА, то по аргумент от чл.160, ал.5 от ДОПК съдът не е властен да влошава положението на обжалващия. Посоченото налага
отхвърляне на жалбата в тази и процесна част.
4.
По отношение на задълженията за задължителни осигурителни вноски за ДОО,
ДЗПО – УПФ и ЗО за 2013 г.
Съдът
отбеляза по – горе, че осигурителният доход, въз основа на който е прието, че се дължат вноски за годишно
изравняване за двата фонда и за здравно осигуряване е установен чрез
посочването на разпоредбата на чл.124а от ДОПК.
Съгласно
тази норма „Разпоредбите на чл. 122 - 124
се прилагат съответно и за установяване на задължителни осигурителни вноски.“.
Посоченото означава, че при наличие на презумиран
доход по чл.123 от ДОПК, установен на база на основанията по чл.122, ал.1 и при
прилагане на факторите по чл.122, ал.2 от ДОПК администрацията установява
осигурителен доход, като квалифицира източника му съобразно установените от нея
факти и обстоятелства. В процесният случай е прието
за установено /като тази констатация се ползва с доказателствена
сила по аргумент от чл.124, ал.2 от ДОПК/, че доходът по чл.123, ал.1 от ДОПК е
всъщност доход от самоосигуряващо се лице, което
дължи посочените задължителни осигурителни вноски по чл.6, ал.8 от КСО и чл.40,
ал.1, т.2 от ЗЗО в приложимата му редакция, като дължи и вноски при годишното
изравняване на дохода.
Изводите са
неправилни, тъй като съдът вече посочи по-горе, че доход по чл.123 от ДОПК
липсва, поради което необосновано е прието, че лицето дължи върху максималния
осигурителен доход за тази процесна година /2200 лв.
на месец, респ.26400 лв. на година/ установените с РА вноски. Следва
ревизионният акт, в частите му, с които са установени допълнително вноски за
ДОО в размер от 2 726, 13 лв. и лихва в размер от 977,22 лв., допълнително
вноски за ДЗПО – УПФ в размер от 1064, 90 лв. и лихва от 381, 73 лв. и
допълнително здравноосигурителни вноски в размер от 1703, 83 лв. и лихва от
610, 76 лв., да бъде отменен.
Неоснователна
е обаче жалбата досежно начислените от
администрацията лихви, както следва: от 88, 84 лв. за несвоевременно внесена
вноска от 765, 51 лв. за фонд „пенсии“; от 27,25 лв. за несвоевременно внесена
вноска от 234, 82 лв. за УПФ и от 41,24 лв. за несвоевременно внесена вноска за
здравно осигуряване в размер от 403,20 лв.
В тези и части
жалбата е частично основателна.
5.
По отношение на задълженията за задължителни осигурителни вноски за ДОО,
ДЗПО – УПФ и ЗЗО за 2014 г.:
И в процесните случаи е прието от администрацията, че
констатираният доход по чл.123, ал.1 от ДОПК е доход на самоосигуряващо
се лице, като то е било длъжно да внася посочените вноски и да прави годишно
изравняване за целите на определянето на тези вноски по реда и при условията на
чл.6, ал.8 от КСО в релевантната му редакция и по чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО в
приложимата му редакция. Тъй като констатираният доход на практика е по-висок
от максималният осигурителен доход за този период /вж. ЗБДОО за 2014 г., /отм./
– чл. 8, ал.1, т.4/, то вноските са определени именно върху този максимален
праг на осигурителният доход при съобразяване на внесените внесените
вноски върху доход от 5040 лв./, като са определени допълнително вноски за ДОО
/фонд „пенсии“/ от 2913, 60 лв., вноски за УПФ от 1138, 13 лв. и 1821 лв. за
здравни вноски.
Изводите са
правилни. Съдът намира, че в обхвата на констатираното от ревизията е и
обстоятелството, че несъответствието по баланса на лицето е доход, получен от
дейност като самоосигуряващо се лице, като тази
констатация се ползва с материална доказателствена
сила /чл.124, ал.2 от ДОПК/, която не е опровергана в процеса. От друга страна
няма данни, че данните за укрити доходи са свързани с налично трудово
правоотношение или, че са доход, получен от конкретен източник, поради което не
е констатирано, че трето лице дължи ЗОВ /чл.15 от ДОПК/, нито, че вноски за ДОО
и ДЗПО – УПФ за този доход не се дължат / арг. от
чл.36 от ЗДДФЛ/. Следва само за пълнота
да се отбележи, че съдът констатира презюмиран доход по чл.123 от ДОПК, надвишаващ установения
при ревизията, като приложи разпоредбата на чл.160, ал.5 от ДОПК досежно прекия данък. В случая този доход, както и
установеното несъответствие по ревизионен акт надхвърлят максималният
осигурителен доход за годината, поради което няма основание констатираните за
довнасяне вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО да бъдат редуцирани или изменяни.
Правилно са
определени и лихвите за невнесените вноски, както следва: лихва от 20 лв. за
невнесена в срок вноска във фонд „пенсии“ от 821, 51 лв., лихва от 6, 14 лв. за
невнесена в срок вноска за УПФ от 252 лв. и лихва от 8,33 лв. за невнесена в
срок вноска за здравно осигуряване от 403, 20 лв. В тези и части жалбата е
неоснователна.
6.
Относно задълженията за задължителни осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО –
УПФ и ЗЗО за 2015 г.:
Аналогично
не посоченото непосредствено по-горе, е прието от администрацията, че
констатираният доход по чл.123, ал.1 от ДОПК е доход на самоосигуряващо
се лице, като то е било длъжно да внася посочените вноски и да прави годишно
изравняване за целите на определянето на тези вноски по реда и при условията на
чл.6, ал.8 от КСО в релевантната му редакция и по чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО в
приложимата му редакция. Тъй като констатираният доход на практика е по-висок
от максималният осигурителен доход за този период /вж. ЗБДОО за 2015 г., /отм./
– чл. 8, ал.1, т.4/, то вноските са определени именно върху този максимален
праг на осигурителният доход при съобразяване на внесените внесените
вноски върху доход от 5040 лв./, като са определени допълнително вноски за ДОО
/фонд „пенсии“/ от 3792,64 лв., вноски за УПФ от 1163, 39 лв. и 1861, 42 лв. за
здравни вноски.
Изводите са
правилни. Както се отбеляза, съдът намира, че в обхвата на констатираното от
ревизията е и обстоятелството, че несъответствието по баланса на лицето е
доход, получен от дейност като самоосигуряващо се лице,
като тази констатация се ползва с материална доказателствена
сила /чл.124, ал.2 от ДОПК/, която не е опровергана в процеса. От друга страна
няма данни, че данните за укрити доходи са свързани с налично трудово
правоотношение или, че са доход, получен от конкретен източник, поради което не
е констатирано, че трето лице дължи ЗОВ /чл.15 от ДОПК/, нито, че вноски за ДОО
и ДЗПО – УПФ за този доход не се дължат / арг. от
чл.36 от ЗДДФЛ/. Следва само за пълнота
да се отбележи, че съдът констатира презюмиран доход по чл.123 от ДОПК, надвишаващ установения
при ревизията, като приложи разпоредбата на чл.160, ал.5 от ДОПК досежно прекия данък. В случая този доход, както и
установеното несъответствие по ревизионен акт надхвърлят максималният
осигурителен доход за годината, поради което няма основание констатираните за
довнасяне вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО да бъдат редуцирани или изменяни.
Правилно са
определени и лихвите за невнесените вноски, както следва: лихва от 0,13 лв. за
невнесена в срок вноска във фонд „пенсии“ от 821, 51 лв., лихва от 0,04 лв. за
невнесена в срок вноска за УПФ от 252 лв. и лихва от 0,07 лв. за невнесена в
срок вноска за здравно осигуряване от 403, 20 лв. В тези и части жалбата е
неоснователна.
Общият извод
на съда е, че жалбата е частично основателна.
При този изход на спора на страните
следва да се присъдят разноски съобразно дължимите по закон, респ. действително
направените от тях такива с оглед съответно спечеления от всяка страна
материален интерес. Жалбоподателят е направил разноски за държавна такса от 10
лв., разноски за допуснати от съда експертизи в общ размер от 1200 лв., както и
разноски за адвокатско възнаграждение в размер от 2200 лв. За ответника
разноските са дължимото по закон юрисконсултско
възнаграждение, което е в размер от 1868, 75 лв. съобразно целият материален
интерес по делото. Възражението на жалбоподателя досежно
размера на разноските на ответника е неоснователно, доколкото той е съобразен с
разпоредбата на чл.161, ал.1 изречение второ от ДОПК и е претендиран върху
целият материален интерес, установен с обжалваната част от РА.
Водим от горните съображения,
Административният съд – В. Търново, шести състав
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
ревизионен акт №Р-04000716008952 – 091 – 001/09.11.2017 г. на органи по
приходите при ТД на НАП – Велико Търново, потвърден в обжалваната му пред съда
част с решение №39/16.02.2018 г. на директора на дирекция “Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” – Велико Търново в частите му, с които: а) е определен за довнасяне данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за 2013 г. в
размер от 4205 лв. и лихва върху тази сума от 1057, 34 лв.; б) за 2013 г. са определени за
довнасяне вноски за
ДОО, фонд “пенсии“,
в размер от 2726,13 лв. и лихва върху тази сума от 977, 22 лв.; в) за 2013 г. са определени за довнасяне вноски за ДЗПО – УПФ в размер от
1064, 90 лв. и лихва върху тази сума от 381, 73 лв. и г) за
2013 г. са определени за довнасяне здравноосигурителни вноски от 1703, 83 лв. и
лихва от 610, 76 лв.
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Е.Д.П. ***, ЕГН **********, против ревизионен акт №Р-04000716008952
– 091 – 001/09.11.2017 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Велико
Търново, потвърден в обжалваната му пред съда част с решение №39/16.02.2018 г.
на директора на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Велико
Търново в частите му, с които: а) e определен за довнасяне
данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за 2014 г. в размер от 3152 лв. и лихва върху
тази сума от 809, 60 лв.; б) е определен за довнасяне
данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за 2015 г. в размер от 10866 лв. и лихва върху
тази сума от 1684, 57 лв.; в) са определени за 2014 г.
за довнасяне вноски за ДОО, фонд „пенсии“ в размер от 2913, 60 лв. и лихва
върху тази сума от 648, 36 лв.; г) са определени за 2015 г.
за довнасяне вноски за ДОО, фонд „пенсии“ в размер от 3 792,64 лв. в едно
с лихва от 587,98 лв.; д) са определени за 2014 г.
за довнасяне вноски за ДЗПО – УПФ в размер от 1138, 13 лв. в едно с лихва от
292, 33 лв.; д) са определени за 2015 за довнасяне вноски за ДЗПО – УПФ в размер от 1163,
39 лв. в едно с лихва от 180, 36 лв.; е) са
определени за 2014 г. за довнасяне здравноосигурителни вноски в размер от 1821
лв. в едно с лихва от 467, 73 лв.; ж) са
определени за 2015 г. за довнасяне здравноосигурителни вноски в размер от 1861, 42 лв. в едно с лихва от 288, 58 лв.
и з) са определени лихви за несвоевременно внесени вноски за ДОО, фонд
„пенсии“, ДЗПО – УПФ и здравно осигуряване за 2013, 2014 и 2015 г. в общ размер
от 130, 51 лв.
ОСЪЖДА
Е.Д.П. ***, ЕГН **********, да заплати на дирекция „ОДОП“ – Велико Търново юрисконсултско възнаграждение в размер от 1341,11 лв.
ОСЪЖДА дирекция „ОДОП” – В.Търново при
ЦУ на НАП да заплати на, разноски по делото в размер от 962,81 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :