Номер 72421.08.2020 г.Град Ямбол
Окръжен съд – ЯмболII състав
На 21.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Васил М. Петков
Членове:Красимира В. Тагарева
Калина Г. Пейчева
като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно частно гражданско дело №
20202300500463 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 ГПК, вр. с чл.396 ГПК и чл.40, ал.3
ЗУЕС.
Образувано е по частна жалба на Р. С. С. от гр.Е., подадена от пълномощника й
адв.Б., против Определение №155/ 30.07.2020г. по гр. д. №444/2020г. на Елховски районен
съд, с което е оставено без уважение искането на частната жалбоподателка, направено на
основание чл.40, ал.3 ЗУЕС за спиране на решението от 07.07.2020г. на Общото събрание на
собствениците на жилища и обекти в етажна собственост на вх."Б" от сграда - жилищен
блок на четири етажа, находяща се в гр.Е., ул.***********, с 12 апартамента.
С частната жалба се изразява недоволство от определението и се претендира
неговата отмяна. Според частната жалбоподателка, съдът неправилно и превратно е
тълкувал ТР от 24.06.2016г. на ОСГК на ВСК по т.д.№5/2017г. и не е съобразил, че при
предявен иск по чл.40 , ал.1 от ЗУЕС, автоматично следва да приложи нормата на чл.397,
ал.1, т.3 ГПК и да спре изпълнението на оспореното решение. Наред с това
жалбоподателката сочи, че има интерес от исканото обезпечение, тъй като макар към
момента да не са настъпили вредоносни резултати в правната й сфера, с изваждането на
обитателите от жилището й, като собственик ще бъде лишена от гражданското
плодоползване на собствеността.
ЯОС намира, че частната жалба е допустима, като подадена от легитимирано
лице, срещу подлежащ на самостоятелен контрол съдебен акт, в законния срок. За да се
произнесе по основателността й, съдът установи следното:
Пред Елховски районен съд е предявен иск с правно основание чл.40, ал.1 от
ЗУЕС. Ищцата Р. С. С. , чрез процесуалния си представител адв.Б., в качеството си на лице,
притежаващо самостоятелен недвижим имот- апартамент 16 в сградата - етажна собственост
на вх."Б" от жилищен блок на четири етажа, находяща се в гр.Е., ул.***********, за което се
е легитимирала с представен по делото нотариален акт, е оспорила законността на
решението, взето на проведеното на 07.07.2020г. Общо събрание на ЕС за изваждане по реда
на чл.45 ЗС на обитателите М.А.Я. и Г.М.Я. от етажната собственост и лишаване от
възможността да ползват самостоятелно ап.16, поради системно нарушение на правилника
на ЕС, за срок от три години. Изложените от ищцата оплаквания са, че събранието е свикано
от лице, което не е оправомощено, тъй като няма качеството на управител; че събранието не
е проведено на посоченото в обявата за свикването му място и това обстоятелство опорочава
съставения за събранието протокол; че макар решението да е взето с болшинство, не е
налице основание за отстраняване на обитателите М.Я. и Г.Я. и не е спазен законовия ред по
чл.57, ал.1 от ЗУЕС за установяване на нарушенията с протокол.
С исковата молба е направено особено искане за спиране изпълнението на
оспореното решение, взето на това ОСЕС, с твърдения, че между същите страни е налице
висящо друго гражданско дело - №362/2020г. по описа на ЕРС, което е със същия предмет и
между същите страни.
С обжалваното определение ЕРС е оставил без уважение искането за спиране на
оспореното решение, като е приел, че предмет на образуваното пред него друго гр.д.
№362/2020г. е оспореното решение на ОСЕС от 13.06.2020г., което е при същия дневен ред
и със същото съдържание, но се касае за разглеждането и разрешаването на два отделни
правни спора между ищцата и етажната собственост и не е налице преюдициалност на
соченото гр.д.№362/2020г. по отношение на настоящия спор. Съдът се е позовал на ТР от
24.06.2016. по т.д.№5/2014г. на ОСГК на ВКС и е приел, че искането на ищцата за спиране
на оспореното решение следва да се разгледа в производство по чл.391 ГПК, но е приел, че
не може да постанови исканото спиране на основания, които не са посочени от ищцата.
Определението е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, при
споделяне изводите на първоинстанционния съд на основание чл.278, ал.4, вр. с чл.272 ГПК,
като в допълнение въззивната инстанция следва да изложи и своите мотиви:
Правилно районният съд е приел, че образуваното друго гр.д. по описа на ЕРС -
№362/2020г. не е обуславящо по отношение на настоящото, тъй като в предмета му е друго
решение на етажната собственост и същото подлежи на самостоятелна проверка за
законосъобразност, като изходът от това дело няма да се отрази на настоящия спор между
страните. По всяко от двете дела ищцата, сега частен жалбоподател, има право да иска
спиране изпълнението на обжалваното решение при условията на чл.40, ал.3 ЗУЕС, което
искане подлежи на самостоятелно разглеждане от съда в обезпечително производство.
Също правилно ЕРС е разгледал молбата на ищцата за спиране на оспореното от
нея решение на етажната собственост в обезпечително производство по реда на чл.389 ГПК.
В този смисъл е даденото тълкуване по т.3 от Тълкувателно решение №5 от 24.06.2017г. на
ВКС по т. д. № 5/2014 г., ОСГК - че молбата за спиране изпълнението на решение на общото
събрание на етажна собственост (чл.40, ал.3 ЗУЕС) подлежи на разглеждане по реда на
обезпечителното производство и определението, с което съдът се произнася по такава
молба, подлежи на обжалване по реда за обжалване на обезпеченията. Въззивната инстанция
напълно споделя доводите на частната жалбоподателка, че по своя характер спирането на
изпълнението на решение на общото събрание на етажна собственост е вид обезпечителна
мярка, която се предприема, за да се ограничат евентуалните вреди, които биха настъпили от
изпълнението му, докато трае исковият процес. Неоснователно е обаче разбирането й, че
при предявен иск по чл.40, ал.1 от ЗУЕС, автоматично следва да се приложи нормата на
чл.397, ал.1, т.3 ГПК, като се спре изпълнението на оспореното решение. За основателността
на искането за такова спиране следва да се прецени наличието на всички предпоставки за
допускане на обезпечение, установени в чл.391, ал.1 ГПК, а именно – допустимостта на
предявения иск, вероятната му основателност, наличието на обезпечителна нужда и
адекватността на обезпечителната мярка спрямо обезпечителната нужда.
В случая само част от тези законови предпоставки са налице. Искът е допустим.
Според нормата на чл.40, ал.1 ЗУЕС, всеки собственик може да иска отмяна на
незаконосъобразно решение на общото събрание, като ал.2 на чл.40 ЗУЕС сочи, че молбата
се подава пред районния съд по местонахождението на етажната собственост в 30 - дневен
срок от оповестяването на решението по реда на чл.16, ал.7. В конкретния казус е
установено, че искът е предявен от активно легитимирана страна, т.к. ищцата е собственик
на имот в етажната собственост, пред родово и местно компетентния съд, какъвто се явява
ЕРС, който е съдът по местонахождението на етажната собственост. Искът е предявен и при
наличието на правен интерес, който винаги се извежда от твърденията на ищеца, при
спазване на определения в закона преклузивен срок, предвид на това, че атакуваното
решение е взето на проведено на 07.07.2020г. събрание на ЕС, а исковата молба е постъпила
в РС-Е. на 21.07.2018г. За ищцата е налице и обезпечителна нужда, доколкото като
собственик на имота в етажната собственост, от който са отстранени обитателите, би
претърпяла вреди от лишаване от възможността да получава гражданските плодове от имота
си.
Преценката на приложените към исковата молба писмени доказателства във
връзка с оплакванията на ищцата, според решаващия състав обаче не сочат на вероятна
основателност на предявения иск. Твърденията за допуснати нарушения на процедурата по
свикване на общото събрание на ЕС и за неправилно отразяване /удостоверяване/ на
определени обстоятелства в протокола от проведеното общо събрание, са голословни и
същите са опровергани от представените от ответника доказателства, с които е установено,
че С.В. е определена за управител на ЕС със заповед на кмета на Община Е. от 23.07.2012г.,
издадена на основание §56, ал.3 от ПЗР на ЗУЕС. На следващо място, съобразно практиката
на ВКС, протоколът от проведеното общо събрание на съсобствениците в ЕС е
свидетелствуващ документ, установяващ извършените от общото събрание действия и
взетите решения. За съставянето и оповестяването на този протокол законодателят е
предвидил специална процедура в чл.16 от ЗУЕС, смисълът на която е в две насоки – да се
провери още веднъж съдържанието му освен от подписалия го председател и от етажен
собственик, респективно обитател, или ползвател и да се оповести съдържанието му на
всички. Наличието на специални изисквания към изготвянето и съдържанието на протокола,
удостоверяване на съдържанието му от изрично натоварени лица за това, определен начин
за оповестяването му и срок за оспорване на съдържанието му, придават доказателствена
сила на протокола, подобна на официалните свидетелствуващи документи. След изтичане на
срока за оспорване на съдържанието му, протоколът се стабилизира и има обвързваща
етажните собственици, третите лица и съда доказателствена сила. В това производство, в
тежест на оспорващия е да докаже, че е оспорил съдържанието на протокола в определения
срок, че въпреки това протоколът не е поправен и че представеният препис от протокола не
отразява достоверно извършените действия и взетите решения от общото събрание,
включително и факта, че такова изобщо не е проведено (Решение №8/24.02.2015г. на ВКС по
гр. д. № 4294/2014 г., I г. о., ГК). В случая независимо от твърденията и приложения към
исковата молба сигнал до РУП-Е., ищцата, сега частен жалбоподател, чиято е тежестта да
стори това, не е ангажирала доказателства, че е инициирала производство по оспорване
съдържанието на протокола от проведеното общо събрание в срока по чл.16, ал.9 ЗУЕС и че
въпреки това протоколът не е поправен и че представеният препис от протокола не отразява
достоверно извършените действия и взетите решения от общото събрание. Или твърдението
й за провеждане на събранието на различно от посоченото в протокола място, е недоказано.
Без значение за оспореното решение е съставянето на протокол по чл.57, ал.1 ЗУЕС, в който
да са описани нарушенията на обитателите, тъй като такъв протокол се изисква за налагане
на административно нарушение по ЗУЕС (чл.55 - чл.57), а в случая взетото решение е за
прилагане на мярката по чл.45 ЗС. Твърдението на ищцата, че не е налице основание за
прилагане на чл.45 ЗС също не е установено на настоящия етап от производството,
доколкото предстои разпита на сочените от ответника свидетели. Подадените сигнали до
РУП-Е. от лицата, които са изведени от ЕС не изключват извършени от тях нарушения на
Правилника на ЕС.
Поради изложените съображения за липса на убедителни писмени доказателства,
установяващи вероятната основателност на предявения иск, според въззивната инстанция
искането за спиране изпълнението на оспореното решение, взето от ОСЕС, е неоснователно
и следва да бъде отхвърлено. Същият резултат по искането за спиране на решението е
постановил и ЕРС с обжалваното определение, което като правилно и законосъобразно,
следва да бъде потвърдено.
Водим от изложеното, ЯОС
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №155/ 30.07.2020г. по гр. д. №444/2020г. по
описа на Елховски районен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________