РЕШЕНИЕ
№ 142
гр. В., 02.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на втори август през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:С. Ж. С.
Членове:Г. П. Й.
Н. Д. Н.
като разгледа докладваното от Н. Д. Н. Въззивно гражданско дело №
20221300500222 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435, ал.2,т.6 от ГПК.
Подадена е жалба от Е. М. К., ЕГН: ********** с адрес гр.В. -
длъжник по изп.д.№ 2027/2018г. по описа на ЧСИ С. Н., против
Постановление 1097 от 06.06.2022г. на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ С.
Н. с рег. №898, постановено по изп.д. № 2027/2018г, с което на основание
чл.460 ГПК и чл.136 ЗЗД е разпределена висящата по делото сума в размер
235.07 лева.
В жалбата се твърди, че постановлението е неправилно и
незаконосъобразно. Сочи се, че взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години, поради което по силата
на закона е настъпила перемпция и производството по делото е следвало да
бъде прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
Иска се да бъде отменено постановлението, както и да бъде спряно
принудителното изпълнение по изпълнителното дело.
Срещу жалбата е постъпило възражение от “С.Г.Г. ЕАД, в което се
поддържа, че жалбата е недопустима, тъй като не е налице отказ на съдебния
изпълнител да прекрати производството по делото, обективиран в нарочен
съдебен акт, който да подлежи на обжалване, съгласно чл.435 ГПК.
Обосновава неоснователност на жалбата поради липса на конкретни доводи
за незаконосъобразност и неправилност на разпределението. Твърди, че
1
публичната продан е извършена при стриктно спазване на законовите
разпоредби. Сочи се още, че перемпция не е настъпила, тъй като на
01.08.2020г. по молба на взискателя е наложен запор на банкови сметки на
длъжника , поради което действие периодично през 2021 до 2022 г. са
постъпвали суми по изпълнителното дело.
В мотивите си по обжалваното действие, ЧСИ излага доводи за
допустимост, но неоснователност на жалбата. Сочи се, че съгласно
посоченото правно основание жалбата е срещу постановлението за
разпределение, но не се излагат никакви пороци на прилагането на
разпоредбата на чл.136 ЗЗД. По същество в жалбата се твърди само
настъпване на перемпция.
Излага се, че разпределението е извършено в съответствие с разпоредбата на
чл.460 ГПК и чл.136 ЗЗД относно реда на привилегиите и съразмерно
удовлетворяване на вземания с еднакъв ред. Относно перемпцията се излага,
че такава не е настъпила, тъй като е налице поредица от направени искания и
извършване на изпълнителни действия, които прекъсват срока по чл.433,
ал.1,т.8 ГПК.
Видинския окръжен съд като съобрази доводите изложени в жалбата и в
мотивите на ДСИ, и след проверка на обжалвания акт на съдебния
изпълнител, прие следното:
Жалбата е процесуално допустима като в предвидения едноседмичен
срок от уведомяването на страната, подадена от надлежна страна в
изпълнителния процес, доколкото не се спори относно качеството на страните
в изпълнителния процес.
С оглед обстоятелството, че се излагат доводи за наличие на хипотезата на
чл.435, ал.2, т.6 ГПК, отнасяща се до длъжника, следва да се приеме, че
жалбата е допустима. По същество не се излагат доводи за неправилно
извършено разпределение на постъпилата сума, а се твърди единствено
настъпила перемпция, с чиито последици съдебният изпълнител не се е
съобразил, поради което и следва да се приеме, че правното основание не е
чл.463 ГПК, а чл.435, ал.2, т.6 ГПК. По отношение на твърдението за
перемпция не се сочи от жалбоподателя кое е последното валидно поискано
или извършено изпълнително действие, от датата на което е започнала да тече
погасителната давност.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна. От доказателствата в
приложеното изпълнително производство се установява, че същото е
образувано на 05.12.2018г. с номер 3348/2015г. по описа на ЧСИ Н. М.,
прехвърлено на ЧСИ С. Н. за продължаване на изпълнителните действия и
образувано под номер 20188980402027. Взискател по делото е Б. П. Б. АД,
2
преобразувана в Ю. Б. АД срещу длъжниците М. Е. К. с ЕГН: ********** и
ЕМ. М. К. с ЕГН: ********** за принудително събиране на парично вземане.
Основанието за образуване на изпълнителното дело е издаден на основание
решение 381/07.10.2015г. по т.д.№608/2013г. по описа на ОС Б.
изпълнителен лист от 06.04.2016г. С постановление от 22.06.22г. е заличен
първоначалния взискател и на негово място е конституиран С.Г.Г. ЕАД.
За да е налице фактическият състав на чл.433, ал.1, т.8 ГПК, следва
взискателят да не е поискал извършване на изпълнителни действия в
продължение на две години. Видно от изпълнителното дело, на 21.02.2020г.
взискателят е поискал налагане на запор и извършване на опис на движими
вещи, наложен е запор на банковите сметки на длъжника Е. М. К., открити в
Б. Д. АД, като запорното съобщение до третото задължено лице е получено на
12.08.2020г. В резултат на запора по делото постъпват суми на датите
09.11.2021г., 13.01.2022г., 09.03.2022г., 08.06.2022г.
При така установеното от фактическа страна съдът приема, че не са
изтекли две години, в продължение на които взискателят да не е поискал
извършване на изпълнителни действия. Такива са искани и са предприемани
изпълнителни действия. В т.10 от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г., ВКС
приема, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години и изпълнителното производство е
прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането
започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие. В изпълнителното производство за събиране
на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни
способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани
множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва
давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ):
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. В
случая периодично са постъпвали суми на посочените по горе дати през 2021
и 2022г., и макар, че не е посочена дата на действие –начало на течението на
3
давността, видно е че от което и да е от последните действия не са изтекли
две години.
С оглед изложеното, съдът намира, че жалбата като неоснователна
следва да бъде оставена без уважение.
Воден от горното, и на основание чл. 437, ал.4 от ГПК, Видинският окръжен
съд,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Е. М. К., ЕГН: ********** с адрес
гр.Видин, ул.Горазд №48 - длъжник по изп.д.№ 2027/2018г. по описа на ЧСИ
С. Н., против Постановление 1097 от 06.06.2022г. на частен съдебен
изпълнител /ЧСИ/ С. Н. с рег. №898, постановено по изп.д. № 2027/2018г.,
както и направеното искане за спиране на принудителното изпълнение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4