Р
Е Ш Е
Н И Е №
69
гр. Пловдив, 20.02.2020 г.
Пловдивски Апелативен Съд – трети граждански състав в открито заседание на петнадесети януари две хиляди и двадесета година в състав
Председател: Вера Иванова
Членове: Величка Белева
Христо Симитчиев
при секретаря Антоанета Калайджиева, като разгледа докладваното от съдията Белева в.т.д. № 754/2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.
Обжалва се от ищцата по спора М. Н. Б. в качеството й на едноличен търговец с фирма ЕТ Т. - М.Б.„ – гр. Ч., ЕИК ... изцяло Решение № 332 от 01.08.2019 г., постановено по т.д. № 49/2018 г. на Окръжен Съд – С., с което е отхвърлен предявеният срещу Всестранна Потребителна Кооперация „ Н. „ – гр. Ч., ЕИК ... иск с правно основание чл. 55 ал. 1 предложение 2 от ЗЗД – за осъждането на кооперацията да заплати на ЕТ сумата 142 823, 80 лева, представляваща стойността на изграден от ЕТ на неосъществено основание / неизпълнено обещание за покупко-продажба /търговски обект – Б. с идентификатор ...по КК на гр. Ч. и съответно на този инстанционен резултат са присъдени на В.Н. „ направените за производството пред окръжния съд деловодни разноски в размер на 4 370 лева.
Жалбоподателят поддържа оплаквания за неправилност на решението и искане за неговата отмяна и постановяване на решение за уважаване на иска. Претендира направените за двете инстанции разноски.
Въззиваемата страна е депозирала е отговор за неоснователност на жалбата. Иска потвърждаване на решението като правилно. Претендира разноските за въззивното производство.
Съдът установи следното:
Иск с правно основание чл. 55 ал. 1 предложение второ от ГПК.
По делото е установено че от **********г. и понастоящем между ищцата като наемател и ответната кооперация - наемодател съществува наемно правоотношение, чийто предмет е м. с Б., находяща се в гр. Ч. – Договор за наем от **********г. и Анекси към него от 15.11.2010 г., 15.10.2012 г. и 12.11.2013 г.
На основание Анекса от 15.11.2010 г. през 2011 г. – 2012 г. наемателката преустроила м.та в д., а през 2013 г. построила
със собствени средства и изцяло нов обект – Б. със застроена площ от 105, 84 кв.м. и облагородила прилежащия му терен – направила алея с павета с вградено осветление към входа на Б.то. Твърди че преди това и конкретно към възникването на наемното правоотношение обект Б. не е съществувал и съответно не е бил в предмета на договора за наем. Твърди че строителството на този обект извършила на извъндоговорно основание - обещание от страна на кооперацията да й прехвърли като на дългогодишен наемател на м.та собствеността върху нея и прилежащия терен, съответно и върху построения нов обект. Обещанието датирало от 2013 г. и до момента не е изпълнено. С оглед което претендира заплащане на стойността на вложените в обекта СМР от 142 823, 80 лв., с които кооперацията се е обогатила неоснователно и които не й е заплатила въпреки отправената за това покана.
Депозиран е отговор, с който на първо място се поддържа че искът е недопустим, тъй като процесното Б. било в предмета на договора за наем, поради което отношенията във връзка с изграждането му следва да се уреждат съгласно облигацията – действаща и понастоящем, със срок до 08.01.2021 г., а не на плоскостта на неоснователното обогатяване. В тази връзка се твърди още че от ищцата не е изграден нов обект, а само е преустроено съществуващо Б., договорът предвижда че всички преустройства са за сметка на наемателя и не се възстановяват от наемодателя и доколкото облигацията не е прекратена, то искът за заплащане стойността на вложените в Б.то СМР не може да се търси на извъндоговорно основание и конкретно на възведеното такова по чл. 55 ал. 1 предложение второ от ЗЗД. Със същите доводи се възразява и искът да е неоснователен, както и защото обещание за продажба няма.
По делото е прието заключение на СТЕ, което установява какви са били съществуващите към 2012 г. – 2013 г. в Поземлен имот с идентификатор ... / бивш УПИ .., кв. .. / сгради и конкретно че процесното Б. не е съществувало. На терена, на който е построено то е липсвало застрояване, заснемането е било празно дворно място и Б.то е нанесено в КК със Заповед № КД – 14-21-243 от 03.06.2013 г. на СГКК – С. като нов самостоятелен обект - сграда за търговия с идентификатор ...със застроена площ 102 кв.м.. В този смисъл са и показанията на свидетеля Р.К.– „ затревена площ с полусрутен дървен навес „, свидетеля С.П. – „занемарено дворно място със счупени плочи и счупен навес“ и свидетеля К.П. – „ терен с дървена конструкция „.
С оглед така установеното настоящия съд намира за неоснователни възраженията на ответната кооперация че процесното Б. е в предмета на наемния договор. Към момента на сключването на облигацията процесния обект не е съществувал и в тази връзка е основателно възражението на въззивницата – ищца за липса на предмет – Б. на облигацията. То е извън предмета и на сключените към договора анекси. Съответно неправилен е извода на съда в противна насока – че след като и прилежащия към м.та терен е в обхвата на наемния договор, то значи и новопостроения в него през 2013 г. самостоятелен обект – Б., е също в предмета на договора. Ето защо и доколкото по делото е безспорно установено от СТЕ, СИЕ и показанията на горепосочените свидетели че обекта е изграден изцяло със средства на ищцата то няма пречка стойността му, респ. стойността на вложените за построяването му СМР да се претендират на извъндоговорно основание и конкретно на възведеното неоснователно обогатяване – връщане на дадено по неосъществено основание.
Това основание ищцата поддържа да е обещание за продажба от собственика В. „ Н. „, което управителят на кооперацията й дал още през 2013 г. – устна форма, с уговорката че решение в този смисъл трябва да се вземе от Управителния съвет, впоследствие и от Общото събрание на кооператорите. В този смисъл и показанията на горепосочените свидетели. В тази връзка е представен и Протокол от ОС от 13.08.2016 г., който въззивницата счита да съдържа прието от кооператорите решение да й се продаде имота, което решение на върховния орган управителния орган на кооперацията и конкретно настоящия неин председател не е изпълнил и до момента.
Така твърдяното основание не е налице. Устно обещание за продажба, дадено от председателя на кооперацията не е в надлежна форма / чл. 19 ал. 1 от ЗЗД / и от надлежен орган на юридическото лице - с правомощия да отчуждава негови недвижими имоти, което правомощие е единствено от компетентността на Общото събрание на кооператорите – чл. 15 ал.4 т. 10 от ЗК. Не съставлява такова обещание и представеното решение на Общото Събрание от 13.08.2016 г. /по т. 4 от дневния ред /. Взетото решение е за продажба на имоти на кооперацията, в т.ч. и процесната м., но без да е определян купувач и продажна цена. Следователно не са изпълнени изискванията на чл. 19 ал. 2 от ЗЗД.
С оглед изложеното правилно е прието от окръжният съд че възведеното основание на иска – неоснователно обогатяване поради неосъществено обещание за продажба, не е налице, поради което искът е неоснователен на така предявеното основание. Неоснователни са възраженията на въззивницата този извод на съда да е неправилен, тъй като твърдяното обещание за продажба е безспорно установено по делото. Свидетелски показания не са годни доказателства за установяване на това обещание, а и не го установяват в изискуемите от разпоредбата на чл. 19 ал. 2 от ЗЗД негови параметри.
За пълнота следва да се отбележи да е неоснователно възражението на ответната кооперация за погасяване на претенцията по давност. Началният момент на давността при неосъществено основание е денят, в който настъпва невъзможността да се осъществи основанието. Такъв в случая няма с оглед липсата на обещание за продажба, поради която и искът е неоснователен и правилно е отхвърлен с обжалваното решение, което се потвърждава.
С оглед този инстанционен резултат на въззиваемата кооперация се присъждат направените за въззивното производство разноски – 4 000 лв., представляващи възнаграждение за един адвокат. Възражението на въззивницата за прекомерност е неоснователно, възнаграждението не надхвърля минимума по чл. 7 ал. 2 т. 5 от Наредбата за минималните размери на адвокатски възнаграждения.
Предвид изложеното съдът
Р Е Ш И
Потвърждава Решение № 332 от 01.08.2019 г., постановено по т.д. № 49/2018 г. на Окръжен Съд – С..
Осъжда М. Н. Б.в качеството й на едноличен търговец с фирма ЕТ Т. - М.Б.„ – гр. Ч., ЕИК ... да заплати на Всестранна Потребителна Кооперация „ Н. „ – гр. Ч., ЕИК ... възнаграждение за един адвокат в размер на 4 000 / четири хиляди / лева.
Решението може да се обжалва пред Върховен Касационен Съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: Членове: