№ 6207
гр. София, 19.01.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:А.И.И
като разгледа докладваното от А.И.И Частно гражданско дело №
20211110170762 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Подадено е заявление от ФИРМА за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК срещу Р. ЕМ. Д. за сумата от а 677,35 лева, представляваща
главница за период от 21.01.2021 г., сумата 69,20 лева, представляваща договорна лихва за
период от 24.08.2020 г. до 21.01.2021 г., сумата 62,67 лева, представляваща мораторна лихва
за период от 22.01.2021 г. до 23.11.2021 г. и сумата 441,63 лева, представляваща
възнаграждение по гаранционна сделка.
Претендира се сума в размер на 441,63 лева, представляваща възнаграждение по
гаранционна сделка, по която друго дружество се задължава да гарантира изпълнението на
длъжника, за което му се дължи възнаграждение, което се претендира от заявителя, който не
се явява активно материалноправно легитимиран като негов титуляр. Договорът за
предоставяне на гаранция е сключен между заявителя в качеството му на кредитодател и
трето за процеса лице в качеството му на дружество – гарант, съгласно който гарантът се
задължавал да гарантира вземанията на кредитодателя по отпуснати потребителски кредити
срещу заплащане от насрещната страна на възнаграждение, пряко обвързано с вноските за
тази такса по индивидуалния договор за кредит. При тълкуване на клаузите на договорите
съдът намира, че носител на вземането, представляващо гаранционно възнаграждение е
именно дружеството, което е поело задължение на гарантира изпълнението на задълженията
на ответника в качеството му на заемополучател, а не заявителя, чието задължение е да
посредничи в отношенията между тези страни, като сключи договора за гаранция и
събирФИРМАзплаща сумите, представляващи цената на тази услуга. Не се твърди
заявителят да е изплатил тази цена на дружеството – гарант и по този начин да е встъпило в
правата му срещу длъжника. Ето защо заявлението за сумата 441,63 лева, представляваща
възнаграждение по гаранционна сделка, следва да бъде отхвърлено. В допълнение съдът
намира за необходимо да отбележи, че дори да се приеме, че титуляр на такова вземане е
заявителят в качеството си на заемодател по договора за кредит, то клаузата, с която е
1
уговорено заплащането на възнаграждение по гаранционна сделка, представлява
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, съгласно разпоредбата на чл. 143
ЗЗП /намиращ приложение към процесното правоотношение (арг. § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП),
който въвежда разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, тъй като е уговорена във вреда на
заемополучателя – длъжник, не отговаря нФИРМАскването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на доставчика и потребителя.
Целта на предоставената по договора гаранция е да обезпечи изпълнението на задълженията
на длъжника по договора чрез имуществото на още едно лице и да гарантира на
кредитодателя, че ще получи заемната сума заедно с уговорената възнаградителна лихва.
Съдът намира, че клаузата, установяваща дължимост на възнаграждение по гаранционна
сделка, заобикаля закона (чл. 21, ал. 1, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК) и противоречи на добрите
нрави, доколкото целта, за която същата е уговорена, излиза извън естеството на нейните
обезпечителни и обезщетителни функции. Това възнаграждение се кумулира към
погасителните вноски, което води до скрито оскъпяване на кредита и дава възможност за
неоснователно обогатяване на търговеца за сметка на потребителя.
По изложените съображения заявление с вх. № 105497 от 10.12.2021 г., подадено от
ФИРМА, следва да се отхвърли в частта, в която е направено искане за издаване на заповед
за изпълнение за сумата от 441,63 лева, представляваща възнаграждение по гаранционна
сделка.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 105497 от 10.12.2021 г., подадено от ФИРМА, в
частта, в която е поискано издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по отношение на длъжника Р. ЕМ. Д. за сумата 441,63 лева, представляваща
възнаграждение по гаранционна сделка.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен
срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2