№ 95
гр. Варна, 19.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
в присъствието на прокурора С. Д. А.
като разгледа докладваното от Десислава Ст. Сапунджиева Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20253000600180 по описа за 2025
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивното производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК.
Образувано е по жалба на подсъдимия Ю. С. Н. чрез неговия
процесуален представител-адв. П. Б. срещу Присъда №28 от 01.04.2025г.,
постановена по НОХД №108/2025год. по описа на Окръжен съд-Варна. С
атакувания съдебен акт въззивникът е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл.249, ал.1 вр. чл.26,ал.1 от НК, като на осн. чл.58а, ал.1 от
НК му е наложеното наказание “лишаване от свобода” в размер на една
година и четири месеца и „Глоба“ в размер на 627,27 лв. На основание
чл.66,ал.1 от НК е постановено отлагане на изтърпяване на наказанието за
срок от три години. С присъдата са възложени на жалбоподателя направените
по делото разноски.
С въззивната жалба се навеждат основания за нарушение на
материалния закон при определяне на наказанието. Претендира се за
намаляване размера на наложеното наказание „лишаване от свобода“ и отмяна
на наказанието „глоба“, при приложение на чл.55 от НК.
В съдебно заседание въззивникът лично и чрез защитника си– поддържа
жалбата изцяло.
Въззивният прокурор изразява становище за неоснователност на
1
жалбата и предлага обжалваната присъда да бъде потвърдена изцяло.
В личната си защита и последна дума подсъдимия заявява, че си е взел
поука и моли наказанието да бъде намалено.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа
на цялостна проверка на постановения акт, съобразно изискванията на чл.314
от НПК, намира за установено следното:
Съдебното производство пред първата инстанция е проведено по реда
на т.нар. „съкратено съдебно следствие”-чл.371, т.2 от НПК. Решаващият съд е
приел самопризнанието на подсъдимия по фактическите положения на
обвинителния акт, като подкрепено от събраните в ДП доказателства.
Мотивите в разглежданата присъда са изготвени съобразно чл.373,ал.3 от
НПК.
Задължителните указания по т.8 на ТР №1/2009г. на ВКС, налагат при
правилно приложена процедура по чл.372,ал.4 и чл.373,ал.2 и 3 от НПК,
въззивната инстанция да реши делото по същите фактически положения,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
С оглед на изложеното, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
Св.Й.А.Д. живеела в село Неофит Рилски, община Ветрино, област
Варна. Тя притежавала платежен инструмент- банкова карта с номер
535141**5578, издадена по сметка № BG10IORT80481093586600 от
„Инвестбанк“ АД, с титуляр Й.А.Д.. Последната имала племеница- св.А.А.,
която живеела с подс. Ю. Н. и двете си деца. Св.А. заедно със семейството си
посещавала често дома на леля си- св. Д.. През лятото на 2022г. св.Д.
неколкократно предоставяла банковата си карта на племенницата си, за да й
пазарува от магазина в селото.
През 2021г. подс.Ю. Н. регистрирал профили с личните данни на св.А.А.
в платформите за онлайн залагания „Алфабет“ /www.alphawin.bg/ и „Бетано“
/www.betano.bg/. В периода от 21.07.2022 г. до 13.10.2022г., в гр.Девня,
подс.Ю. Н., използвайки профила на св. А.А. и данните от посочената банкова
карта, извършил 31 онлайн транзакции /залагания/ в платформата „Алфабет“,
на обща стойност 515,96 лева, както и 6 транзакции в платформата „Бетано“
на стойност 111,31 лева. Общата стойност на транзакциите възлизала на
627,27 лева, като действията били извършени без знанието и съгласието на
св.Йорданка Д..
По същото време, подс.Н. и св.А. били разделени, като последната
заминала за Германия. В края на октомври 2022г., след като св. А. се прибрала
от Германия, баща й я уведомил за липсващи средства от банковата карта на
леля й. При последвал разговор с подс.Ю. Н. той признал, че е депозирал пари
от въпросната карта в профили за онлайн залагания.
Горната фактическа обстановка е изложена в обстоятелствената част на
обвинителния акт, призната от въззивника в процедурата по гл.27 НПК и се
2
установява от наличната по делото доказателствена съвкупност– свидетелски
показания, банкови документи, информация, предоставена от процесните
платформи за онлайн залози, както и такава, получена от интернет
доставчици, свидетелство за съдимост и др.
Затова и въззивната инстанция се солидаризира с извода на ВОС
относно материално правната квалификация на деянията на въззивника Н., а
именно по чл. 249, ал.1 вр. чл.26,ал.1 от НК.
По основанието на жалбата за допуснато нарушение на
материалния закон при определяне размера на наложеното наказание.
За да определи размера на наложеното наказание, съдът е съобразил
обстоятелства от значение за индивидуализацията на наказанието, с част от
които настоящия състав изразява несъгласие.
Не се установява от данните по делото проявена критичност към
извършеното, извън декларативното съжаление. В категорията на
смекчаващите обстоятелства с относително високо значение следва да се
включи и отрицателната оценка на дееца за собственото му поведение, когато
същата е заявена на досъдебното производство и пред съдебните инстанции.
Декларираното от подсъдимия разкаяние за извършеното няма формален
характер, само ако последователно е отстоявано и в двете фази на
наказателния процес и същевременно е подплатено с дадени от него
обяснения с характер на самопризнание, подпомагащо разкриването на
обективната истина. Единствено такова обективно проявено отношение е
индиция за искреност на декларираната от подсъдимия критичност към
извършеното и съставлява смекчаващо обстоятелство с реално значение.
Като смекчаващо обстоятелство следва да се отчете и частичното
репариране на причинените на пострадалата имуществени вреди, чрез
доброволно предаване на сумата от 50лв.
Без основание е претенцията на защитата като смекчаващо вината
обстоятелства по отношение на подсъдимия да бъде отчетено направеното от
него самопризнание и процесуалното му поведение. Обстоятелството, че
подсъдимият е признал фактите по обвинителния акт, не може да се цени като
смекчаващо вината обстоятелство, доколкото тази негова процесуална
позиция е премирана чрез предвидената в закона редукция на наказанието.
Смекчаващо вината обстоятелство би било налице, ако с поведението си
подсъдимият е допринесъл за своевременно разкриване на престъплението и
неговия извършител /в този смисъл ТР№1/2009г. на ОСНК на ВКС/, каквото
поведение в случая не се установява. Непосредствено след привличането му в
качеството на обвиняем, подс.Н. е разпитан по реда на чл.221 от НПК, като се
е признал за виновен, но е отказал да дава обяснения. Последното
обстоятелство не може да бъде тълкувано в негова вреда, но поставя извън
съмнение нежеланието му да съдейства за разкриване на обективната истина и
приключване на наказателното производство в по-кратки срокове. Поради
това, признанието по чл.371,т.2 от НПК, направено от подсъдимия не следва
3
да се третира като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство.
Правилно първоинстанционния съд е съобразил броят на извършените
транзакции /залагания/- 37 за срок от три месеца, което разкрива по-висока
обществена опасност на деянието и дееца.
Визираните факти несъмнено сочат на превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства /чисто съдебно минало, млада възраст и
частично репариране на вредите от престъплението/, но същите не покриват
кумулативно дадените в чл.55 от НК предпоставки - наличие на многобройни
такива или от изключителен характер, очертаващи несъразмерна тежест и на
най-лекото предвидено в особената норма наказание, поради което
институтът, за чието приложение предявява желание защитника на
подсъдимия е недопустим.
В разисквания смисъл, правилно първата инстанция е обърнала
внимание на характера на престъпните деяния по чл.249,ал.1 от НК и на
техния социален резонанс. Същите са своеобразен вид посегателства против
паричната и кредитна система, които с оглед на застрашения и увреден обект
и на техния интензитет, съизмерим с честота на неправомерните прояви и
масовост на засегнатите лица; предвид индивидуализиращите ги белези
/предварителна организация и подготовка, начин на осъществяване,
особености на инкриминирания предмет- платежен инструмент, обективиращ
наличните спестявания и средства за препитание на гражданите, възможни
общественоопасни последици и субективни измерения на виновно умишлено
поведение, индицират на сериозна тежест и висока степен на укоримост.
Постигането на предвидените в чл.36 от НК цели спрямо подсъдимото
лице и удовлетворяването на преследваната с определените санкции
генерална превенция мотивират адекватни на репресивната и поправително-
възпитателна функция на наказанието последици, което ВОС е съобразил при
индивидуализацията на отговорността на подсъдимия. В този смисъл се
преценява като неоснователно оплакването за фаворизиране на генералната
превенция.
По отношение твърденията в жалбата за ниския размер на вредите съдът
съобрази следното.
Законодателят допуска възможността при неправомерно използване на
платежния документ да се причини имуществена вреда, но теорията и
практиката еднозначно приемат, че престъплението по чл.249,ал.1 от НК е на
формално извършване, не предвижда настъпването на общественоопасни
вреди и същото е довършено дори когато деецът не е отправил платежно
нареждане, или по някаква причина не е осъществена транзакция. Обществена
опасност на престъпното деяние допълнително се завишава при настъпили
вреди, а в конкретния случай и от обстоятелството, че подсъдимият
многократно е използвал чуждия платежен инструмент-37 пъти, в рамките на
три месеца без съгласието на титуляра, както и че в резултат на това му
поведение се е стигнало до намаляване на паричната наличност в чуждата
4
банкова сметка със сумата 627,27лв..
Като отегчаващо отговорността обстоятелство следва да се отчетат и
лошите характеристични данни-лицето не работи, няма легални доходи и
проявява агресивно поведение в обществото. Особено укоримо е неговото
поведение разкривайки профил на името на своята съжителка и майка на
двете му деца.
В резултат на своята аналитична дейност, правилно съдът е определил
наказание към неговия минимален определен от закона размер, които е
редуцирал по правилото на чл.58а,ал.1 от НК.
Проверявайки справедливостта на атакуваната присъда, въззивната
инстанция обсъди наложеното наказание „глоба“ в размер на 627,27лв. лева
като намира, че и в тази му част съдебният акт е законосъобразен и
справедлив. Приложимата за казуса разпоредба на чл.249,ал.1 от НК
регламентира като кумулативно наказание наред с лишаването от свобода и
глоба до двойния размер на получената сума. В съответствие с тази правна
норма, първостепенният съд е наложил на подсъдимия за посоченото
престъпление и наказание глоба от 627,27лв., която е значително по-ниска от
максималния възможен размер. Размерът на така наложеното наказание е
съобразен със степента на обществена опасност на конкретното престъпление
и на неговия автор, с имущественото състояние и семейно положение на
подсъдимия, който е безработен, не получава трудово възнаграждение и има
задължения към две деца. Предвид на това, въззивният съд счита, че не следва
да коригира размера на наложената глоба, нито да отменя нейното
постановяване, което в случая е задължително, предвид определянето на
основното наказание лишаване от свобода при условията на чл.54 и
чл.58а,ал.1 от НК, а не в хипотезата на чл.58а,ал.4 вр. чл.55,ал.1,т.1 от НК,
позволяваща преценка на съда по чл.55,ал.3 от НК за неналагане на по-лекото
наказание.
Ефектът на наказателното въздействие ще бъде обезпечен чрез отлагане
изтърпяването на наказанието "лишаване от свобода" за срок от три години,
както е правилно е преценил и първоинстанционния съд, съобразявайки
наличието на формалните предпоставки за прилагане на този институт,
младата възраст и чистото съдебно минало на подсъдимия. Условното
осъждане притежава и този специфичен предупредителен ефект, че запазва
възможността за привеждане в изпълнение на наказанието, в случай, че деецът
извърши ново престъпление- нещо, което оказва върху него съществено
положително мотивационно въздействие / И. Н., Наказателно право, Обща
част, 1972/. Определеният срок на отлагане се явява сериозен мотив за
подсъдимия, да се въздържа от неправомерни действия и поведение.
По изложените съображения, въззивната инстанция намира, че
оплакването на подсъдимия за несправедливост на наложеното наказание е
неоснователно.
Водим от горното и на основание чл.338 от НПК, въззивният съд
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №28 от 01.04.2025г., постановена по НОХД
№108/2025год. по описа на Окръжен съд-Варна, като законосъобразна.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 15 дневен срок от
съобщаването му пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6