Решение
гр. София, 9.02.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Гражданска колегия, І-18 състав, в публично заседание на осми февруари
през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА ФИЛИПОВА
при
секретаря И. Апостолова и с участието на прокурор Стоев, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 14 717 по описа за 2016 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен e
иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗОДОВ
Ищецът Е.П.Н.
твърди, че с постановление от 25.11.2004 г. срещу него било образувано
полицейско дознание № ЗМ 5343/2004 г. на V РПУ в качеството му на уличено лице
за престъпление по чл. 206, ал. 3, пр. 1 НК. След внасянето на обвинителен акт било
образувано НОХД № 6189/2005 г. по описа на СРС, по което решаващият 103 състав
прекратил производството и върнал делото на П.на основание чл. 288, ал. 1 НПК
/отм./. Поддържа, че след внесени идентични по съдържание обвинителни актове
(съвпадащи с първия), в СРС последователно са образувани, а в последствие също
прекратени и върнати на П.следните дела - НОХД № 6801/2007 г.; НОХД № 167/2008
г.; НОХД № 4156/2009 г.; НОХД № 13638/2009 г; НОХД № 8943/2010 г и НОХД №
4521/2011 г. По последното решаващият 103 с-в постановил оправдателна присъда,
чието протестиране дало повод за образуване на ВНОХД № 2277/2015 г., СГС, ХІV въззивен състав. С Решение № 898/11.08.2015 г. била потвърдена
оправдателната присъда. Твърди, че за периода 25.11.2004 г. – 11.08.2015 г. ищецът
имал качеството на обвиняем и подсъдим за престъпление по чл. 206, ал. 3, пр.
1 във връзка са ал. 1 НК, като бил
задължен да се явява по два-три пъти в съда всяка година. Бил стресиран,
наложената му мярка за неотклонение „подписка“ не му позволявала да се придвижва
свободно, не можел да си намери постоянна работа, страдали децата и семейството
му. Заради воденото наказателно производство близки и познати се отчуждили от
него, разделил се с жена, живяла с него на семейни начала, преместил се в друго
населено място. Намира, че повдигнатите обвинения са довели до негативни
последици в живота му, поради което предявява срещу П.на Р.Б.иск за
обезщетяване на претърпени неимуществени
вреди в размер на 30 000 лв., ведно с лихва от 11.08.2015 г.. Претендира
разноски.
Ответникът П.на Р.Б.оспорва исковете по размер и
основание, като сочи, че няма доказателства за влязла в сила оправдателна
присъда, претърпени вреди, наложена мярка за неотклонение. Твърди липса на
елементи от деликтния състав. Твърди, че хонорарът за
адвокат следва да е в рамките на минимума.
Съдът, като
разгледа исковата претенция и събраните по делото доказателства в съответствие
с чл. 235 ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Страните не
спорят и от приобщените по делото материали се установява, че с постановление
от 25.11.2004 г. срещу Е.П.Н. е образувано полицейско дознание № ЗМ 5343/2004
г. по описа на V РПУ, като той бил привлечен в качеството му на уличено лице за
престъпление по чл. 206, ал. 3, пр. 1 НК - обсебване в големи размери. По отношение на
него е взета мярка за неотклонение „Подписка“. Установява се, че образуваното
НОХД № 6189/2005 г., СРС, 103 с-в, е прекратено и върнато на П.на основание чл.
288, ал. 1 НПК (отм.). След извършване на съответни процесуални действия,
последователно в СРС са внасяне обвинителни актове, но съдебното производство
по образуваните дела - НОХД № 6801/2007 г. НОХД № 167/2008 г. НОХД № 4156/2009
г. НОХД № 13638/2009 г. и НОХД № 8943/2010 г., е прекратявана отново и
преписката е била връщана в П.за отстраняване на съответни недостатъци.
По последното
образувано съдебно производство - НОХД № 4521/2011 г., 103 с-в, СРС, на
19.06.2014 г. е постановена присъда, с която Е.П.Н. е признат за невиновен и
оправдан по обвинение за престъпление по чл. 206, ал. 3 вр.
ал. 1 НК. Срещу присъдата е додаден протест от прокуратурата. Видно от решение
№ 898 от 11.08.2015 г. на СГС, НК, ХІV с-в, по ВНОХД № 2277 от 2015 г., влязло
в сила на 11.08.2015 г. като окончателно, присъдата на СГС е потвърдена.
Св. Л.Ц.К.разказва,
че съжителствала с ищеца на съпружески начала в периода 2001 г. – 2009 г., но
няколко години след като започнало делото се разделили. Свидетелката също така
работела с Н. в дружество „М.“. Сочи, че обвинението срещу ищеца било във
връзка с недоразумение по договор за автомобил. Според нея се опитвали да го
обвинят и макар той да бил издължил сумата искали да вземат от него още пари.
Това изключително много го притеснило и той тежко го преживявал, от лъчезарен
човек станал затворен, странял от хората, не бил дееспособен, отишъл да живее в
с. Радотина, Ботевградско, отказвал контакти с приятели, познати, с децата си (които
имал от връзката със свидетелката и от предишна връзка), скъсал връзки с целия
свят. Всички приятели били сигурни, че той не е виновен и че това което искат
от него не е правилно, а самата свидетелка в началото го подкрепяла и била
наясно за какво става въпрос и какво прави тази фирма. Свидетелката сочи, че вече не можело да се
живее с ищеца, той коренно се променил и нямало нищо общо с онзи човек, който
бил. Според нея всичко се дължало на делото, тъй като други проблеми по онова
време нямал. Ищецът не се грижел за детето им, не плащал издръжка, спрял да
работи. Според К.той имал предложения за работа в чужбина, но не можел да
замине тъй като се водел подсъдим. Сега също контакта с ищеца бил труден, дори
петминутен разговор бил мъчителен. Ищецът отказвал да се консултира със
специалист, но си пиел някакви хапчета.
При така
очертаната фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл.
2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата, съда и
особените юрисдикции от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако
лицето бъде оправдано.
Не се спори,
че наказателното производство срещу ищеца е започнало на 25.11.2004 г. и е
приключило окончателно с влизането в сила на оправдателната присъда на
11.08.2015 г. Повдигнатото срещу него обвинение е било за престъпление, за
което се е предвиждало наказание лишаване от свобода от три до десет години и
лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7 НК, като е предвидена и
възможност да се постанови и конфискация на част или на цялото му имущество.
Няма спор, че взетата по отношение на ищеца мярка за неотклонение е била
най-леката – „подписка“. С оглед изложеното следва да се приеме, че в случая се
касае до “незаконно обвинение в извършване на престъпление”, тъй като подсъдимият
е бил оправдан след водено срещу него в течение на повече от десет години
наказателно преследване.
Съгласно чл.
4 от ЗОДОВ на увреденото лице се дължи обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Настоящият
състав приема, че събраните доказателства установяват претърпени от ищеца
неимуществени вреди – от свидетелските показания се установява, че в резултат
на наказателното преследване ищецът коренно се променил, изолирал се, спрял да
работи, дистанцирал се социално като се оттеглил в отдалечено населено място,
нямал адекватно отношение спрямо задълженията си към децата си, контактът с
него станал мъчителен, промяната в него била толкова съществена, че довела до
преустановяване на връзката му със св. К., която е заявила, че с него вече било
невъзможно да се живее. Безспорно се установява, че ищецът преживявал тежко
обвинението спрямо него и бил силно притеснен. При тези данни се налага извода,
че в резултат на повдигнатото обвинение ищецът е търпял негативни последици в
емоционален, личностен и социален аспект. Въз основа на доказателствата може да
се направи изводът, че макар и наказателното производство да е приключило с
оправдателна присъда, ищецът е преживял трайни психологически и характерови промени, които се явяват резултат от
продължителното наказателно производство водене спрямо него.
Необходимо е
да се изтъкне, че според свидетелските показания голяма част от обкръжението на
ищеца не са вярвали в основателността на обвиненията спрямо него – самата
свидетелка е изтъкнала, че го е подкрепяла и е била наясно какво се случва във
фирмата, в която се работели, както и че приятелите му били сигурни, че той е
невинен. В този смисъл следва да се приеме, че мнението за ищеца сред
обкръжението му не е била негативно повлияна във висока степен.
Следва да
бъде отбелязано, че твърденията на ищеца относно това, че семейството му и
децата му страдали, сами по себе си не са предмет на обсъждане в настоящия
спор, доколкото не се установява самият ищец да се е тревожел относно
преживяваният на своите близки, причинени от него.
На следващо
място съдът не приема за доказано твърдените, че взетата по отношение на ищеца
мярка за неотклонение „подписка“ е възпрепятствала неговото свободно
придвижване. Сочената мярка не е свързана с принципно и изначално ограничаване
на това право, каквито например се явяват „домашния арест“ и „задържането под
стража“. Недоказана също е и тезата, че само поради водения срещу него процес
ищецът не можел да си намери работа. По делото няма установени конкретни данни
каква е била професионалната квалификация на ищеца, какви са били отправяните
към него конкретни оферти за заемане на длъжност, полагал ли е той адекватни
усилия за намиране на работно място и пр. Показанията на св. К.в тази насока са
твърде общи и схематични, а са налице данни, че самият ищец се е изолирал, като
е напуснал града и се е установил в малко село.
С оглед
всички изложени доводи, като съобрази от една страна наличието на незаконно
обвинение в извършване на престъпление, а от друга страна - претърпените от
ищеца и доказани в очертания по-горе обем неблагоприятни последици, причинната
връзка между тях и воденото наказателно преследване, съдът намира, че са се
осъществили всички елементи от фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1
от ЗОДОВ. При това положение следва да бъде ангажирана отговорността на
ответника за причинените на ищеца неимуществени вреди. Размерът на
обезщетението се определя по справедливост от съда по силата на чл. 52 ЗЗД при
съобразяване на обема, характера и интензитета на доказаните вреди. В тази
връзка като взе предвид установените нематериални щети, претърпени от ищеца, техния
характер и интензитет, дългия период в който те са понасяни, настъпилите трайни
негативни промени в живота на ищеца и в характеровите
особености на същия, негативно повлияния личен живот и пр., настоящият състав
приема, че обезщетението следва да се определи в размер на 5 000 лв.
Сочената сума е съобразена с обичайната практика и доказателствата по делото
относно личността на ищеца и характера на претърпените от същия емоционални
щети. До тази сума искът за неимуществени вреди следва да бъде частично уважен
и отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 30 000 лв.
Съгласно
съдебната практика (т. 4 Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г.) обезщетението
посочено по-горе се дължи с мораторна лихва, считано
от датата на влизане в сила на оправдателната присада - в случая от 11.08.2015
г.
На основание
чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ ответникът следва да заплати на ищеца разноски от 10 лв. за държавна такса. Дължи се и
сумата от 200 лв. за адвокатски хонорар, съответен на уважената част от иска.
Воден от
горните мотиви съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П.на
РБ да заплати на Е.П.Н., ЕГН **********, на основание чл.
2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ, сумата от 5 000 лв. като
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 11.08.2015 г.
до окончателното изплащане, както и на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ сумата от 210
лв. като разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над сумата от 5
000 лв. до пълния предявен размер от 30 000 лв. като неоснователен и
недоказан.
Решението
може да се обжалва пред САС в 2-седмичен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
ГРАДСКИ
СЪДИЯ: