Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 19.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ-Брачни състави, І- ви въззивен брачен състав, в публично заседание на двадесет и първи декември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ХАСЪМСКА ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретаря Елеонора
Георгиева, като разгледа докладваното от съдия К. Хасъмска въззивно
гр. дело № 5074 по описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл. 258- 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника И.А. Ѝ., срещу решение № 73407/16.04.2020
г., постановено по гр. д. № 48336/2019 г. на СРС, ІІІ ГО, 83 състав, с което
съдът е издал на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН заповед за защита в полза на Р.П.Й.,
А.И.Й. и И.И.Й., срещу И.А. Ѝ., налагайки на ответника мярката по чл. 5,
ал. 1, т. 1 от ЗЗДН и глоба. Ответникът твърди, че обжалваното решение е неправилно
и необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и на процесуалните
правила. Изложил е подробни съображения. Моли обжалваното решение да бъде отменено
и въззивният съд да отхвърли молбата за защита. Претендира разноски.
Въззиваемите страни Р.П.Й., А.И.Й. и И.И.Й.- двамата-действащи чрез тяхната
майка и законен представител Р.П.Й., с възражението срещу въззивната жалба,
считат същата за неоснователна.
В съдебно заседание жалбата се поддържа. Въззивникът представя списък на
разноските.
В съдебно заседание въззиваемите страни молят жалбата да бъде отхвърлена и
първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Претендират присъждане на
разноски, за които представят списък по чл. 80 от ГПК.
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от ответника
в първоинстанционното производство, която страна има правен интерес от
обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК,
във вр. с чл. 17 от ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.
С молба от 21.08.2019 г. Р.П.Й. е поискала да се издаде заповед за защита
срещу съпруга й И.А. Ѝ., в нейна и на децата на страните А.И.Й. и И.И.Й.
полза, с която да се наложат мерки по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 4 от ЗЗДН,
описвайки в какво са се изразявали актовете на насилие.
С решение №73407/16.04.2020 г., постановено по гр. д. № 48336/2019 г., СРС,
ІІІ ГО, 83 състав е издал, на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН заповед за защита
в полза на Р.П.Й., А.И.Й. и И.И.Й. срещу И.А. Ѝ., налагайки на ответника
мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН и глоба в размер на 600 лв., както и го е
осъдил да заплати държавна такса в размер на 75 лв. и разноски в размер на 300
лв.
Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и
обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство, прие за
установено следното:
Първоинстанционният съд неправилно е приел, че процесните насилнически
актове се установяват от представената от Р.П.Й. декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. Съдът е счел, че декларацията представлява годно доказателствено средство
по смисъла на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН и при липса на други доказателства-
свидетели- очевидци на актовете на насилие, е приел молбата за защита за
доказана. Настоящата инстанция не споделя извода на първостепенния съд, че на
декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН следва да бъде придадена силата на
доказателствено средство съгласно чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗЗДН и на основание
само на нея- съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН да бъде издадена заповед за защита,
тъй като декларацията не индивидуализира
актовете на насилие по начина, по който същите са описани в сезиращата съда молба за защита (арг. от чл.
9, ал. 1, т. 4 от ЗЗДН- описание на актовете- същите не са конкретизирани
достатъчно с час, с място и начин на извършване на съответния акт, използваните
средства при извършването му, конкретните действия, обиди и т. н.).
Същевременно, процесното насилие не може да се установи от показанията на разпитаните
в първа инстанция свидетели Н.И.и Г. Ѝ.(показанията на последната- в
частта им, установяваща, че страните са си разменили грозни приказки), които не
са очевидци и нямат преки и непосредствени впечатления от извършване на
насилнически актове.
Настоящия съдебен състав счита, че по делото не се ангажираха
доказателства, установяващи основателността на молбата за защита. При
недоказване на твърденията на страната, от които за същата произтичат
благоприятни правни последици, искането й се явява неоснователно.
Ето защо, въззивният съд приема, че обжалваното решение е неправилно и
следва да се отмени, а молбата за защита – да се остави без уважение, поради
което и жалбата на ответника по първоинстанционното дело се явява основателна.
Като съобрази изхода на делото, съдът осъжда Р.П.Й. да заплати държавна
такса в размер на 37,50 лв. по сметка на СГС (25 лв. за производството пред СРС
и 12,50 лв. държавна такса за въззивната й жалба) - съгласно чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН. Ненавършилите пълнолетие А.И.Й. и И.И.Й. не дължат такси и разноски. Неоснователни,
с оглед изхода на спора- за въззиваемите страни, е искането за присъждане на
деловодни разноски. Неоснователно,
въпреки изхода на спора, се явява искането на въззивника за присъждане на деловодни
разноски- съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 1 от Тълкувателно
решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК- в
договорите за правна защита и съдействие и за пред двете
инстанции не
са посочени начина и
срока на заплащане на договореното адвокатско възнаграждение, поради което съдът го оставя без уважение.
Водим от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №
73407/16.04.2020 г., постановено по гр. д. № 48336/2019 г. на СРС, ІІІ ГО, 83
състав, и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата
на
Р.П.Й., ЕГН**********, А.И.Й., ЕГН********** и И.И.Й.,
ЕГН**********- двамата-действащи чрез тяхната майка и законен представител Р.П.Й.,
ЕГН**********
за издаване на заповед за съдебна защита срещу И.А. Ѝ., с ЕГН**********
и ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ
ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА ЗАЩИТА, с която на ответника да бъдат наложени мерките
по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА Р.П.Й.,
ЕГН********** да заплати по сметка на Софийския градски съд държавна такса в
размер на 37,50 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ исканията на страните за
присъждане на деловодни разноски, като
неоснователни .
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.