О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 

Номер 68         09   март година 2020                                          град Бургас

 

Бургаски окръжен съд , наказателен състав ,

На шести март две хиляди и двадесета година

В закрито  заседание в следния състав :

                                               Председател: Събчо Събев                                                                    Членове: Стефан Стойков

                                                              Мл.с. Красен Вълев                                                                                

 секретар

 прокурор

 като разгледа докладваното от съдията Събев

 в.ч.н.дело  номер 283 описа за 2020 година БОС .

 

         Делото е образувано по жалба на И.П.И. и Л.Д.И. чрез процесуалния си представител адв. Р. К., против определение 240 от 12.02.2020 год. на Районен съд Бургас, с което приел жалбата против постановление на прокурор при Районна прокуратура Бургас за прекратяване на наказателно производство, за процесуално недопустима.

         Определението на съда е постановено в закрито съдебно заседание. Жалбоподателите са уведомени на 18 февруари, жалбата е подадена следващия ден и в срок, и като допустима следва да се разгледа по същество.

         Досъдебното производство е образувано и разследвано за престъпление по чл. 316 вр. чл.309 ал.1 НК. Съдът приел, че не може да има пострадало лице, физическо или юридическо. В известна степен документното престъпление може да засегне отделни права и интереси на организации и граждани, но те не придобиват качеството на засегнато лице по смисъла на чл. 74 НПК. Но това се отнася до опосредствен обект, а не до обществени отношения, които се охраняват от наказателната норма. В подкрепа на становището са посочени решения 562/17.12.09г. н.д. 639/09г. 3 н.о. ВКС. Като  пострадали могат да бъдат посочени само лицата, които са претърпели реално настъпили и съставомерни вреди.

         С жалбата се оспорва определението на съда. Съгласни са с констатациите на съда, че не са пострадали в аргументите, приети от съда. Но от друга страна липсва произнасяне на прокурора дали не са налице и други престъпления по НК. Това съществено ограничава възможността им да защитят правата си по настоящото производство. Не е изпълнено даденото с постановление на ВКП указание за изследване наличието и на престъпление по чл. 290 НК, а не само документно престъпление.

         Надзорната инстанция не споделя правните аргументи на първостепенния съд за липса на процесуална възможност жалбоподателите да оспорват актовете, които засягат техните права. В тесен процесуален смисъл по документни престъпления не може да има пострадало лице, тъй като охранявания обект е свързан с обществени отношения в тази област. Прокуратурата била сезирана с жалба от И.И. от 4.12.2013г., и след предварителна проверка на 31.05.2017 год.  образувано досъдебно производство /ДП/. Документа, предмет на разследването била разписка за окончателно плащане на сумата от 74 440 евро с вписана дата 09.06.2004 год. и посочено, че продавача Н.К.- пълномощник на К. К.и И.И., са получили от Й. У. сумата от 76 440 евро, като от последната не може да се търси наказателна отговорност за самото съставяне – престъпление по чл. 316 вр. чл. 309 ал.1 НК. Чрез документните престъпления могат да бъдат накърнени или засегнати конкретни субективни права и интереси на участващите в създаването и ползването на инкриминирания документ – Решение 131 от 23.05.2014 год. на ВКС по н.д. 120/2014 год. 3 н.о. При документните престъпления не са предвидени съставомерни вредни последици, за качеството на пострадал от престъпление съгласно чл. 74 НПК не се изисква лицето непременно да е претърпяло съставомерни вреди, а се изисква да е претърпяло имуществени или неимуществени вреди в резултат на извършеното престъпление въобще, без да се придават други законови критерии.

         Аргумент за разширяване кръга лица, които могат да бъдат пострадали – физически или юридически лица, извън тези които са претърпели съставомерни вреди, може да се извлече и от Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 год. за установяване на минималните стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамковото решение 2001/220/ПВР на Съвета и Тълкувателно решение 1 от 21 юни 2018 год. по т.д.1 /2016 год. на ОСНГК на ВКС. В последния тълкувателен акт е посочено, че фигурата на пострадалия възниква след положителен отговор на въпросите дали едно лице е претърпяло вреди- имуществени или неимуществени, и дали те са в пряка и непосредствена последица от престъплението. Посочена е съдебна практика ППВС №1 от 07.02.1955 год., изменено с ППВС №7/87 год. и ППВС №9 от 25.12.1961 год., съобразно която основание на гражданския иск в наказателния процес е деянието в деликтната му проява и на обезщетение подлежат вредите, които са негова пряка и непосредствена последица, независимо дали са елемент от престъпния състав.

         Независимо от факта, че в състава на документното престъпление, в случая по чл. 316 вр. чл. 309 ал.1 НК, не са съставомерни вреди или щети, няма пречка от едно такова деяние такива да бъдат причинени на физическо или юридическо лице.

         Пострадал по смисъла на чл. 243 ал.4 НПК, правно заинтересован да обжалва актовете на съда и прокурора, засягащи интересите му, следва да се изхожда от твърдението на лицето за претърпени имуществени или неимуществени вреди в резултат на извършеното престъпление без да е задължително твърдените вреди да са част от престъпния състав. Или с други думи, обжалващия следва да посочи правния си интерес през призмата на претърпени неблагоприятни последици от извършено престъпление, за да атакува постановлението на прокурор за прекратяване на наказателно производство.

         Районен съд в произнасянето си се е опрял на състава на деянието, по което било проведено разследване и достигнал до извод, че няма и не може да има пострадало лице. Не е изследвал съдържанието на жалбата и интереса на подателя ѝ през цитираните по горе разпоредби и съдебна практика, и от което следва да направи извод за наличие или не на претърпени вредни последици – имуществени или неимуществени. В този случай отказът на съда следва да анализира фактите и направи извод за процесуалната допустимост на жалбата. Жалбоподателят следва да е посочил вредните последици за себе си от деянието, предмет на разследване. Настоящата инстанция, чиито акт е окончателен, не следва да прави това за пръв път.

          

         Воден от горното и на основание чл. 243 ал.8 НПК съдът

 

                            О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

         ОТМЕНЯ  определение 240 от  12.02.2020 г. по НЧД 129/20г. описа на БРС.

         Връща делото за разглеждане от друг състав на съда.

         Определението е окончателно.

         Да се уведомят страните за настоящия акт.

 

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: