РЕШЕНИЕ
№ 115
гр. Кърджали, 15.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ в публично заседание на
шести октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Здравка Ив. Дечева Запрянова
при участието на секретаря Ралица Р. Димитрова
като разгледа докладваното от Здравка Ив. Дечева Запрянова
Административно наказателно дело № 20215140200881 по описа за 2021
година
Обжалвано е Наказателно постановление № 21- 1300- 001197/ 29.07.2021г., издадено от
Началник група в сектор Пътна полиция- Кърджали при ОДМВР- Кърджали, с което са
наложени наказания: по т.1 „глоба” в размер на 20,00лв. по чл.183 ал.2 т.11 от ЗДвП и по т.2
„глоба“ в размер на 100лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за 3 месеца по чл.175
ал.1 т.5 от ЗДвП на Л.Х.И. от с.Ж. с ЕГН ********** за нарушения съответно на чл.40 ал.1
от ЗДвП и на чл.123 ал.1 т.3 б.В от ЗДвП, извършени на 12.07.2021г. в гр.Кърджали на ул.О.
до бл.М..
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят И., който чрез адвокат
го обжалва. Счита го за неправилен, необоснован и издаден при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и в противоречие на материално правните
разпоредби, поради което моли да бъде отменен изцяло. В съдебно заседание
жалбоподателят редовно призован, се явява лично и с адвокат, като поддържат жалбата. В
ход по същество повереникът настоява, че по второто нарушение е налице несъответствие
между описанието му в обстоятелствената част на наказателното постановление и
посочената от наказващия орган като нарушена материално правна норма. По този начин не
са спазени изискванията на чл.57 от ЗАНН, при което представлява абсолютно основание за
неговата отмяна в тази част. Алтернативно пледира за изменение досежно размера на
наказанието, който бил завишен. Не се оспорва нарушението, че водачът е напуснал
произшествието. Поради това моли съда да отмени наказателното постановление в частта, в
1
която е предвидено наказание лишаване от правоуправление и 200лв. глоба, или
алтернативно да го намали, тъй като жалбоподателят пътува всеки ден до работното си
място, а живее извън гр.Кърджали. В случай на отмяна на наказателното постановление
претендира и разноски. Жалбоподателят в ход по същество заявява желание да се намали
наказанието или да се отмени.
Административно наказващият орган редовно призован, не се явява и не изпраща
представител. Депозирал е в съда писмено становище, с което оспорва жалбата, като считал
същата за неоснователна. Моли съда да остави жалбата без уважение и да потвърди
наказателното постановление. Постъпила е и молба от юрисконсулт, с която моли съда да
потвърди наказателното постановление като претендира юрисконсултско възнаграждение, а
алтернативно прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Районна прокуратура- Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание
чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства намира за
установено следното от фактическа страна: На 12.07.2021г. свидетелите Р.Д. и Т.Т. били на
работа като инспектори в сектор „Пътна полиция“- Кърджали при ОДМВР- Кърджали.
Около 22,30ч. те получили сигнал за настъпило пътно- транспортно произшествие в
гр.Кърджали на ул.О. до бл.М.. По този повод двамата полицейски служители се отправили
с патрулен автомобил към мястото на произшествието. Там установили лицето подало
сигнала и имало пряка видимост към случилото се. Той обяснил, че лек автомобил марка
Ф.“ с рег.№ ***** по ул. О. при движение на заден ход ударил лек автомобил марка „Р.“ с
рег.№ ***** и каравана с рег.№ ******, по които имало материални щети, при което
водачът на първото МПС не останал на място, а потеглил. Същата вечер двамата свидетели
Р.Д. и Т.Т. не успели да установят лек автомобил марка Ф.“ с рег.№ *****. Техни колеги
сторили това на следващия ден, когато разпоредили на собственика и водача му-
жалбоподателят Л.Х. И. от с.Ж., да се яви в сектор „Пътна полиция“- Кърджали при
ОДМВР- Кърджали на 14.07.2021г. Той се отзовал и на датата 14.07.2021г. свидетелите Р.Д.
и Т.Т. провели разговор с него, при който водачът И. им обяснил, че на инкриминираната
дата вечерта се прибирал от работа, когато при движение на заден ход ударил двете МПС-
та- лекия автомобил и караваната, при което се изплашил, неостанал на място, а напуснал
ПТП-то без да уведоми полицейските органи. Свидетелите Р.Д. и Т.Т. установили, че по лек
автомобил марка Ф.“ с рег.№ ***** имало настъпили материални щети по задния ляв стоп.
По този повод свидетелят Р.Д. съставил акт за установяване на административно нарушение
по чл.40 ал.1 от Закона за движението по пътищата и по чл.123 ал.1 т.3 б.В от ЗДвП, който
бил подписан от водача И. без възражения. На база съставения акт на 29.07.2021г. било
издадено и атакуваното наказателно постановление.
Тази фактическа обстановка бе установена на база свидетелските показания на Р.Д. и Т.Т.,
както и от акта за установяване на административно нарушение серия АA № 1197 от
2
14.07.2021г., който има доказателствена сила, която не бе оборена с нито едно
доказателство. Прочее всички тези доказателства са еднопосочни и изграждат една
последователна и житейски логична ситуация.
От правна страна съдът установи следното: Жалбата подлежи на разглеждане по същество,
тъй като тя е подадена на датата 12.08.2021г., т.е. в 7- дневния срок от връчването на
наказателното постановление, което е станало на 09.08.2021г., и то от лице имащо такова
право. Както акта за установяване на административно нарушение, така и наказателното
постановление са издадени от надлежен орган при спазване на законовите изисквания за
връчването им.
По т.1 от наказателното постановление: Жалбоподателят е санкциониран за нарушение
на чл.40 ал.1 от Закона за движението по пътищата, според който „Преди да започне
движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен
и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението”. От
изложената фактическа обстановка безспорно се доказа, че водачът Л.И. не се е съобразил с
правилата за движение при извършване на движение на заден ход, при което правилно е
приложена относимата правна норма. Така е и по отношение на санкционна норма като
деецът е извършил изпълнителното деяние на чл.183 ал.2 т.11 от Закона за движението по
пътищата като е нарушил правилата за движение назад и за това му е наложено наказание в
единствено възможния размер от 20лв. Тъй като се установи, че жалбоподателят е извършил
административнонаказателното нарушение, за което е образувано
административнонаказателно производство, при което не са допуснати съществени
нарушения на материалния или процесуалния закон, то съдът следва да потвърди
наказателното постановление в тази му част.
По т.2 от наказателното постановление: Жалбоподателят е санкциониран за нарушение
на чл.123 ал.1 т.3 б.В от Закона за движението по пътищата, който вменява задължение на
водача на пътно превозно средство когато при произшествието са причинени само
имуществени вреди, ако между участниците в произшествието няма съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват
съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на
която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания. Но в случая не се
установи при настъпилото пътно- транспортно произшествие с материални щети да има
разногласие относно обстоятелствата по него. От изложената фактическа обстановка
безспорно се доказа, че водачът Л.И. е допуснал пътно- транспортно произшествие, след
което не е спрял да види дали и какви са имуществените вреди, а го е напуснал и не е
уведомил съответната служба за контрол. Описаната като факти постъпка на нарушителя не
може да се подведе под посочената материална норма на чл.123 ал.1 т.3 б.В от ЗДвП. Но
това поведение е уредено в т.1 на чл.123 ал.1 от ЗДвП, тъй като жалбоподателят И. като
участник в ПТП е длъжен без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да
установи какви са последиците от произшествието, което не е сторил, тъй като е напуснал
3
мястото на произшествието. Това му поведение е попречило да се установят на место
причините и резултат от настъпилото ПТП. Ако не беше видяно всичко това от
неустановено по делото лице, което е сигнализирало полицейските органи, то резултата от
деянието на жалбоподателя Л.И. би бил друг. При така доказаното противоправно
поведение от страна на последния, което изпълва съдържанието на различна от посочената в
наказателното постановление законова разпоредба, следва наказателното постановление в
тази му част да бъде изменено досежно нарушената правна норма. Допуснатото нарушение
представлява такова по смисъла на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП, поради което съдът следва да го
преквалифицира като подведе установеното деяние под относимата правна норма. По този
начин няма да се влоши положението на жалбоподателя, тъй като то представлява
преквалификация по закон за същото наказуемо административно нарушение. Прочее
повереникът на нарушителя И. пледира именно за това, че фактите реализират нарушение на
чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП. Правилно обаче е приложена санкционна норма като деецът е
извършил изпълнителното деяние на чл.183 ал.2 т.11 от Закона за движението по пътищата
като е нарушил задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие. При
определяне на наказанието обаче наказващият орган не е отчел всички относими към
деянието и дееца обстоятелства, а именно поведението му при установяване на нарушението
и съставянето на АУАН, както и облика му като водач на МПС, който няма нито едно
наложено наказание за период от над 16 години правоспособност. Ето защо следва и да се
измени наказателното постановление и досежно размера на наложеното наказание в
предвидения минимум от глоба в размер на 50лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 1 месец.
По отношение на разноски по делото следва да се отбележи, че в производството пред
настоящата инстанция са приложими правилата на ЗАНН. Доколкото в този законов акт не
са налице правила за разноски, то съгласно чл.84 от него са приложими правилата на НПК, в
случая чл.189 и чл.190. Поради това Върховният касационен съд е имал повод да се
произнесе с Тълкувателно решение № 3 от 8.IV.1985 г. по н. д. № 98/84 г., ОСНК на ВКС,
което не е изгубило своето значение, тъй като посоченият текст не е отменен. С него е
уреден и въпроса с разноските при потвърждаване или изменение на наказателното
постановление, какъвто е и настоящия случай. Възлагането съгласно цитираното
Тълкувателно решение на разноските зависи от това дали наказателното постановление е
потвърдено, изменено или отменено. Ако то е потвърдено или изменено, какъвто е и
настоящият случай, то разноските се възлагат на нарушителя, защото с виновното си
поведение е станал причина те да бъдат направени. Предвид изхода на делото и на
основание чл.63 ал.5 вр.ал.3 от ЗАНН поради направено искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение от страна на процесуалния представител на наказващия
орган съдът намира искането за основателно. Следва жалбоподателят да бъде осъден на
плати на ответната страна сумата в размер на 80лв. представляваща юрисконсултско
възнаграждение съгласно чл.63 ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН вр.чл.144 от АПК вр.чл.37 ал.1 от
Закона за правната помощ вр.чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ, тъй като
4
счита, че производството не е с фактическа и правна сложност, както и по него не е налице
явяване, а изготвяне само на писмено становище, поради което и присъди същото към
предвидения минимален размер. Разноските за юрисконсулт следва да бъдат платени на
ОДМВР- Кърджали, които са юридическото лице, както е поискано по делото. Ето защо,
Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21- 1300- 001197/ 29.07.2021г., издадено от
Началник група в сектор Пътна полиция- Кърджали при ОДМВР- Кърджали, по т.1 с което е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 20,00лв. по чл.183 ал.2 т.11 от
ЗДвП за нарушение на чл.40 ал.1 от ЗДвП на Л.Х.И. от с.Ж. с ЕГН **********, като
правилно и законосъобразно.
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 21- 1300- 001197/ 29.07.2021г. по т.2, издадено от
Началник група в сектор Пътна полиция- Кърджали при ОДМВР- Кърджали, като
преквалифицира нарушението по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП и намалява наложените наказания
на „глоба“ в размер на 50лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месеца по
чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП на Л.Х.И. от с.Ж. с ЕГН **********.
ОСЪЖДА Л.Х.И. с адрес с.Ж. ул.О. № *, общ.Кърджали с ЕГН ********** да заплати на
Областна дирекция на МВР- Кърджали сумата от 80лв. представляваща направени разноски
по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Кърджали по
реда на глава 12 от АПК, в 14 дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
5