№ 33195
гр. София, 21.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20231110133193 по описа за 2023 година
С определение № 4865/07.06.2023 г. по адм.дело № 2132/2023 г. на
АССГ производството по делото е прекратено и същото е изпратено по
подсъдност на СРС.
Производството по адм.дело № 2132/2023 г. на АССГ е образувано по
искова молба на К. В. М. срещу М П. Ищцата твърди, че със заповед № ЧР-
03-59-/29.09.2017 г. на министъра на правосъдието й е било наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ и е било прекратено служебното й
правоотношение. Твърди, че заповедта е била отменена с решение №
1990/07.02.2020 г. по адм.д. 12455/2017 г. на ВАС, тричленен състав,
потвърдено с решение № 14567/25.11.2020 г. по адм.д. 4059/2020 г. на ВАС -
петчленен състав. Счита, че в причинна връзка с незаконното прекратяване на
служебното й правоотношение в нейна полза е възникнало вземане по чл.104,
ал.1 ЗДСл, според която: „Когато заповедта за прекратяване на служебното
правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда,
държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си
заплата, определена към момента на признаването на уволнението за
незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през
което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца. Когато е бил
назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал
възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на
разликата в заплатите или на разликата между заплатата и
възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата, съответно
основното възнаграждение.“
Твърди, че със заповед № ЧР-01-21/15.02.2021 г. на министъра на
правосъдието й е било определено обезщетение в размер на сумата 14 100 лв.
за 6 месеца, или 2 350 лв. месечно, от която на ищцата след съответните
удръжки са изплатени 12 993,16 лв. на 17.02.2021 г.
Отправя искане ответникът да бъде осъден да й заплати, на основание
1
чл.104, ал.1 ЗДСл, сумата 4 500 лв., представляваща неизплатен остатък от
дължимо обезщетение, какъвто счита, че е налице, доколкото обезщетението
й е било неправилно определено на база основната заплата преди
уволнението, вместо към момента на признаване на уволнението за
незаконно.
Административният съд е приел, че претендираното обезщетение в
случая произтичало пряко от заповед № ЧР-01-21/15.02.2021 г. на министъра
на правосъдието, но доколкото с оглед твърденията на страните тази заповед е
влязла в сила, то не се касае за вреди от незаконосъобразен акт на
административен орган и по тази причина делото не му е подсъдно.
Настоящият състав намира, че хипотезата е именно на претендирано
обезщетение за вреди от незаконосъобразен административен акт и това е
заповед № ЧР-03-59-/29.09.2017 г. на министъра на правосъдието, с която
служебното правоотношение на ищцата е било прекратено, която заповед е
била отменена с влязло в сила съдебно решение.
Обстоятелството, че впоследствие с последваща заповед на ищцата е
било определено обезщетение, с чийто размер тя не е съгласна, не променя
основанието на претенцията й, което е именно незаконосъобразен
административен акт.
Искът по чл. 104, ал. 1 ЗДСл е такъв по глава Шеста от ЗДСл и е
основан на твърдение за отменен незаконосъобразен акт на длъжностно лице
– заповед № ЧР-03-59-/29.09.2017 г. на министъра на правосъдието.
Правоотношенията между страните във връзка с държавната служба се
основават на чл. 1 и чл. 2 от ЗДСл и са административноправни, а съгласно
чл. 128, ал. 1, т. 6 АПК на административните съдилища са подведомствени
всички дела по искания за обезщетения за вреди от незаконосъобразни
действия и бездействия на административни органи. Както претенцията на
държавния служител по оспорване законността на заповедта за прекратяване
на служебното правоотношение, така и всички останали претенции за
отстраняване на неблагоприятните последици от него, се разглеждат от
административните съдилища по реда на съдебно-административния контрол
върху административните актове. Нормата на чл. 125 ЗДСл е обща спрямо
тази на чл. 122, ал. 3 ЗДСл, което е разяснено в т. 6 на Тълкувателно
постановление № 2/2014 г. на ВКС и ВАС. В приложното поле на чл. 125
ЗДСл остават имуществените спорове, които не се основават на
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни
органи, какъвто процесният случай не е по гореизложените съображения /в
подкрепа на изложеното – определение № 43 от 12.11.2020 г. по гр. д. №
29/2020 г. на ВКС, 5-членен с-в, ГК; определение № 34 от 30.09.2020 г. по гр.
д. № 18/2020 г. на ВКС, 5-членен с-в, ГК; определение № 51 от 16.10.2019 г.
по гр. д. № 31/2019 г. на ВКС, 5-членен с-в, ГК и др./.
За пълнота следва да се посочи по отношение на цитираното от АССГ
определение № 9880 от 30.09.2021 г. по адм. д. № 8802/2021 г., V отд. на
2
ВАС, че видно от мотивите на същото, претенцията в случая е била за
обезщетение по чл.106, ал.1 ЗДСл при положение, че жалбата срещу
заповедта за прекратяване на служебно правоотношение е била отхвърлена
като неоснователна, с оглед на което е било прието, че не е налице
незаконосъобразен административен акт, какъвто процесният случай не е.
По изложените съображения съдът намира, че следва да бъде повдигнат
спор за подсъдност, който в случая се решава от състав, включващ трима
представители на ВКС и двама представители на ВАС /чл.135, ал.5 АПК/.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д № 33193/2023 г. на СРС, ГО, 62
състав.
ПОВДИГА спор за подсъдност между СРС и АССГ пред състав от
трима представители на ВКС и двама представители на ВАС относно
компетентността за разглеждане на искова молба на К. В. М. срещу М П.
ДА СЕ ИЗПРАТИ делото на ВКС за сформиране на състав по смисъла
на чл. 135, ал. 5 АПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3