Решение по дело №1839/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№

Гр. София, …………… 2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XV-ти въззивен състав в публично съдебно заседание на двадесет и втори юни две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ТАЛЕВА

РОСИ МИХАЙЛОВА

при участието на секретаря Татяна Асенова и в присъствието на прокурора Мартин Бешков, като разгледа докладваното от съдия Талева в.н.о.х.д. № 1839/2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXI от НПК:

С присъда от 15.10.2019 г. по н.о.х.д. № 3337/2019 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 129-ти състав, подсъдимият П.Б.К. е признат за виновен в това, че за времето от около 02:00 ч. до около 03:15 ч., на 09.03.2014 г., в гр. София, от МПС с ДК № *******, МПС с ДК №*******и каравана с регистрационен номер *******ЕМ, всички паркирани в ж.к. „*****“, в условията на продължавано престъпление, с три деяния, които осъществяват поотделно един и същи състав на едно и също престъпление, са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, чрез използване на различни по вид технически средства (отвертка, лост и ножовка) и чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот (счупил заключващи механизми на багажници на три паркирани превозни средства, огънал напречна лайсна на каравана) е проникнал в превозните средства и е отнел чужди движими вещи на обща стойност 494,57 (четиристотин деветдесет и четири лева и петдесет и седем стотинки) лева от владението на различни лица: Е.Д.Д., П.Ц.З.и Р.В.Ц., без тяхно съгласие и с намерението противозаконно да ги присвои, както следва:

2. На 09.03.2014 г., около 03:00 ч., в гр. София, ж.к. „*****“, срещу блок № ***, вход „Б“, чрез използване на техническо средство (лост) и чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот (счупил ключалка на багажник), на паркиран лек автомобил, марка „Нива“ с регистрационен номер ******, червен на цвят, е проникнал в МПС и е отнел намиращите се в него чужди движими вещи: кръстачка за болтове на автомобилни гуми, на стойност 8,40 (осем лева и четиридесет стотинки) лева, 2 (два) броя прави отвертки, на стойност 5,60 (пет лева и шестдесет стотинки) лева, клещи с оранжеви на цвят дръжки, на стойност 7,00 (седем) лева, кожено несесерче, съдържащо сгъваеми прибори за хранене (вилица, нож и лъжица) и отварачка, на стойност 4,50 (четири лева и петдесет стотинки) лева и въже за теглене на автомобил в пластмасова кутия, на стойност 5,60 (пет лева и шестдесет стотинки) лева – всичко на обща стойност 39,50 (тридесет и девет лева и петдесет стотинки) лева, от владението на П.Ц.З., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои;

3. На 09.03.2014 г., около 03:15 ч., в гр. София, ж.к. „*****“, блок № 245, вход „А“, чрез използване на технически средства (лост и ножовка) и чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот (счупил две ключалки на врата, огънал лайсна на напречника й), на паркирана каравана с регистрационен номер *******ЕМ, бяла на цвят, е проникнал в караваната и е отнел намиращите се в нея чужди движими вещи: велосипед, марка „Ултра“, червена на цвят рамка с надпис „Ultra Eexplorer”, на стойност 138,00 (сто тридесет и осем) лева, велосипед, марка „CROSS”, жълта на цвят рамка с надпис „CROSS sportutility”, на стойност 39,00 (тридесет и девет) лева, яке, черно на цвят с виолетови ръкави, марка „Найк“, на стойност 10,00 (десет) лева, платнище с надпис „Stroyrent”, оранжево на цвят, на стойност 10,80 (десет лева и осемдесет стотинки) лева, 11 (единадесет) чифта гумени, медицински ръкавици, на стойност 11,00 (единадесет) лева, 3 (три) опаковки с презервативи, марка „Love time”, на стойност 3,60 (три лева и шестдесет стотинки) лева, 5 (пет) броя презервативи, марка „Soft Lux”, на стойност 2,00 (два) лева, карти за игра с надпис „Butterfin”, на стойност 2,10 (два лева и десет стотинки) лева, телефон, сив на цвят, с надпис „Наша 00039734, USB Volp Telefon“, в комплект с USB кабел, на стойност 30,00 (тридесет) лева, 2 (две) пакетчета солети, марка „Saltztangen crusti cros”, на стойност 1,00 (един) лев, бутилка с вода с надпис „Витоша“, на стойност 0,60 (шестдесет стотинки) лева, стъклено шишенце със „син камък“, на стойност 1,00 (един) лев, въже с дължина 10,0 метра и дебелина 1,0 см, кафяво на цвят, на стойност 2,80 (два лева и осемдесет стотинки) лева, скоростомер за велосипед с надпис „CRIVIT, IAN 79/07”, на стойност 10,50 (десет лева и петдесет стотинки) лева, руло тоалетна хартия, на стойност 0,60 (шестдесет стотинки) лева, боя за обувки, марка „Казабланка“, на стойност 1,28 (един лев и двадесет и осем стотинки) лева, ключодържател във форма на „земното кълбо“, на стойност 2,10 (два лева и десет стотинки) лева, зъбец за скорости на велосипед, марка „Saiguan”, на стойност 4,80 (четири лева и осемдесет стотинки) лева, механизъм за дискова спирачка на велосипед, марка „PROMAX”, на стойност 21,00 (двадесет и един) лева, клечки за уши, марка „Типерс“, на стойност 0,70 (седемдесет стотинки) лева, опаковка хапчета за гърло „Септолете“, на стойност 5,80 (пет лева и осемдесет стотинки) лева, трионче с жълто-черна на цвят дръжка, на стойност 1,80 (един лев и осемдесет стотинки) лева, макетно ножче със синя на цвят дръжка, на стойност 0,70 (седемдесет стотинки) лева, метален уред за смяна на маслен филтър, на стойност 5,60 (пет лева и шестдесет стотинки) лева, 37 (тридесет и седем) броя лепенки тип „Цитопласт“ с размери 8,0/4,0 см, на стойност 3,70 (три лева и седемдесет стотинки) лева, комплект от 8 (осем) броя гаечни ключа, марка „Topmaster”, на стойност 7,00 (седем) лева, диск за спирачка на велосипед, марка „Рготах“, на стойност 14,00 (четиринадесет) лева, кутия с пакетчета инстантно кафе, марка „Reduccino”, на стойност 7,63 (седем лева и шестдесет и три стотинки) лева, охранителна камера, неработеща, без стойност, и дъждобран, на стойност 2,10 (два лева и десет стотинки) лева – всичко на обща стойност 341,21 (триста четиридесет и един лева и двадесет и една стотинки) лева, от владението на Р.В.Ц., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, пр. 2, вр. чл.194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

На основание чл. 303 от НПК и чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК на подсъдимия е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 (една) година, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от 3 (три) години.

Подсъдимият П.К. е признат за невиновен и е оправдан в частта от обвинението, на 09.03.2014 г., около 02:30 ч., в гр. София, ж.к. „*****“, ул. „Славовица“, срещу блок № **, чрез използване на техническо средство (лост) и разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот (счупил ключалка на багажник), на паркиран лек автомобил, марка „Трабант“, модел „601“, с регистрационен номер ****, син на цвят, да е проникнал в МПС и да е отнел намиращите се в него чужди движими вещи: знаме, червено на цвят, с изобразени „сърп и чук“, прокъсано, на стойност 1,60 (един лев и шестдесет стотинки) лева, мокри кърпички, на стойност 0,60 (шестдесет стотинки) лева, четка за зъби, марка „Колгейт“, на стойност 2,00 (два) лева, и паста за зъби, марка „Аквафреш“, на стойност 3,50 (три лева и петдесет стотинки) лева – всичко на обща стойност 7,70 (седем лева и седемдесет стотинки) лева, от владението на Н.Н.Н., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои.

На основание чл. 111 от НПК СРС е постановил да бъдат върнати веществените доказателства, описани в т. 1, 2 и 3 от осъдителната част на присъдата, както следва: по т. 1 – на наследниците на Е.Д.Д., по т. 2 – на П.Ц.З., и по т. 3 – на Р.В.Ц..

Подсъдимият К. е осъден на основание чл. 189, ал. 3 от НПК да заплати направените по делото разноски, както следва: сумата от 180,00 (сто и осемдесет) лева, представляваща направени разноски за експертизи в хода на досъдебното производство, в полза и по сметка на СДВР, и сумата от 130,00 (сто и тридесет) лева, представляващи направени разноски за възнаграждение на вещи лица в хода на съдебното производство, в полза и по сметка на Софийски районен съд.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба с допълнение към нея от подсъдимия П.К. чрез служебния му защитник – адв. Г.М., в която са изложени твърдения, че присъдата е неправилна, като моли съда да бъде отменена и да бъде постановена нова присъда, с която да се признае подсъдимия за невиновен и оправдан по въведеното му обвинение. Подробно са обсъдени доказателствата, събрани в хода на първоинстанционното съдебно следствие, и е изразено несъгласие с доказателствения анализ, направен от първоинстанционния съд. Изложени са доводи, че от събраните по делото доказателства не се установява по несъмнен начин, че именно подсъдимият е автор на деянието, поради което се иска неговото оправдаване, алтернативно се иска обжалваната присъда да бъде отменена, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд.

В проведеното по реда на чл. 327 от НПК закрито заседание на 05.06.2020 г. въззивният съд е приел, че за правилното решаване на делото не се налага разпит на подсъдимия, на свидетели и на вещи лица.

В хода по същество пред въззивната инстанция представителят на Софийска градска прокуратура намира жалбата на подсъдимия за неоснователна и моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена като законосъобразна и правилна. Сочи, че от доказателствата по делото се установява по категоричен начин, че подсъдимият е автор на престъплението, за което е повдигнато обвинение. Счита, че първоинстанционният съд е определил законосъобразно и правилно наложеното на подсъдимия наказание, като е обсъдил всички смекчаващи и отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства, като го е отложил на основание чл. 66, ал. 1 от НК.

Защитата поддържа изложените в жалбата твърдения, като счита, че обвинението не е доказано по несъмнен начин, базирайки се на доказателства и доказателствени средства, които преценя като негодни и предвид същото моли присъдата да бъде отменена като неправилна, и да бъде постановена нова, с която да се признае подсъдимия за невиновен за извършеното престъпление, и да бъде оправдан.

Подсъдимият П.К. поддържа казаното от защитника си, а в правото си на последна дума моли да бъде отменена присъдата на Софийски районен съд.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите в жалбата и допълнението към нея, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

За да постанови обжалваната присъда, първоинстанционният съд е събрал всички достъпни и относими доказателства и доказателствени средства: гласните доказателствени средства чрез показанията на свидетелите Е.Д.(л. 56-57 от гръб от н.о.х.д., дадени пред друг състав на СРС и прочетени на осн. чл. 281, ал. 1, т. 4, пр. 2 от НПК), Р.В.Ц. (л. 29-30 от н.о.х.д., вкл. дадените в хода на ДП и приобщени на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК – л. 77 от ДП), П.Ц.З.(л. 45-46 от н.о.х.д., вкл. дадените в хода на ДП и приобщени на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК – л. 72-73г от ДП), Н.Н.Н.(л. 30-31 от н.о.х.д),М.П. Д. (л. 70 от ДП, приобщени на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 5 от НПК), С.А.А.(л. 46-47 от н.о.х.д., вкл. дадените в хода на ДП и приобщени на основание чл. 281, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК – л. 79-80 от ДП), У.-Р.А.А.Ф.(л. 47-48 от н.о.х.д., вкл. дадените в хода на ДП и приобщени на основание чл. 281, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК – л. 81-82 от ДП), и В.Й.М.(л. 77-78 от н.о.х.д., вкл. дадените в хода на ДП и приобщени на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК – л. 90 от ДП); писмените доказателства и доказателствени средства: справка за съдимост на подсъдимия К. (л. 23 и л. 65 от н.о.х.д, л. 180 и л. 182 от ДП), 4 (четири) броя протоколи за оглед на местопроизшествие (л. 52-59 от ДП), 2 (два) броя протоколи за доброволно предаване на инкриминираните вещи от подсъдимия К. (л. 117-119 от ДП), протокол за оглед на ВД (л. 61-62 от ДП), заповеди за задържане на П.К. (л. 45 от ДП), на У.Ф.(л. 42 от ДП) и на С.А.(л. 39 от ДП); способи за доказване: съдебно-оценителна експертиза (л. 100-103 от ДП), съдебно-психиатрична експертиза на свидетеля Ф. (л. 105-108 от ДП), съдебно-психиатрична експертиза на свидетеля А. (л. 110-113 от ДП).

Въз основа на горните доказателства, които са били предмет на обследване и от районната инстанция, въззивният съд прие фактическа обстановка, която е идентична с приетата от контролирания съд, и която е следната:

Подсъдимият П.Б.К. е роден през 1995 г., в гр. София, българин, български гражданин, трудово ангажиран, неженен, със средно образование, неосъждан.

На 09.03.2014 г., за времето от около 02:00 ч. до около 03:15 ч., подсъдимият К. се намирал заедно със свидетелите У.Ф.и С.А.в гр. София, ж.к. „*****“, като тримата вървели заедно пеша. В квартала били паркирани множество МПС, сред които и лек автомобил, марка „Лада“, модел „1500“, с рег. № *****, жълта на цвят, собственост на свидетелката Е.Д.Д., лек автомобил, марка „Лада“, модел „Нива“, с рег. № ******, червен на цвят, собственост на свидетеля П.Ц.З., както и една каравана, с рег. № *******ЕМ, бяла на цвят, собственост на свидетеля Р.В.Ц.. Собствениците на всички конкретно посочени МПС-та държали различни по вид движими вещи в тях, които подсъдимият К. решил да открадне.

Около 02:00 ч. подсъдимият К. чрез използване на наличната в него отвертка счупил ключалката на багажника на лекия автомобил, марка „Лада“, модел „1500“, с рег. № *****, след което проникнал в автомобила и отнел намиращите се в него чужди движими вещи: 2 (два) броя гаечни ключа тип „лула“, 2 (два) броя плоски гаечни ключа, 1 (един) брой клещи, кабели за подаване на ток към лек автомобил, метална щанга за гуми, метално шило, чифт обувки тип „кубинки“, с надпис „Buldozer”, 2 (два) броя предпазни колана за лек автомобил марка „Лада“, 2 (два) броя болтове, клещи тип „раздвижени“, с надпис „Stanley”, и един лист за ножовка, като всички вещи били собственост на свидетелката Е.Д.Д..

След това, около 03:00 ч., подсъдимият К. се насочил към лекия автомобил, марка „Лада“, модел „Нива“, с рег. № ******, като използвайки лост счупил ключалката на багажника му и взел оттам кръстачка за болтове на автомобилни гуми, 2 (два) броя прави отвертки, клещи с оранжеви дръжки, кожено несесерче, съдържащо сгъваеми прибори за хранене (вилица, нож и лъжица) и отварачка, и въже за теглене на автомобил в пластмасова кутия, всички описани вещи са собственост на свидетеля П.Ц.З..

Около 03:15 ч., подсъдимия К. се насочил към каравана, с рег. № *******ЕМ, и използвайки лост и ножовка счупил двете ключалки на вратата на караваната и огънал лайсна на напречника й, след което проникнал в нея и взел следните движими вещи: велосипед, марка „Ултра“, с червена на цвят рамка с надпис „Ultra Eexplorer”, велосипед, марка „CROSS”, с жълта на цвят рамка с надпис „CROSS sportutility”, яке, черно на цвят, с виолетови ръкави, марка „Найк“, платнище с надпис „Stroyrent”, оранжево на цвят, 11 (единадесет) чифта гумени медицински ръкавици, 3 (три) опаковки с презервативи, марка „Love time”, 5 (пет) броя презервативи, марка „Soft Lux”, карти за игра с надпис „Butterfin”, телефон, сив на цвят, с надпис „Наша 00039734, USB Volp Telefon“, в комплект с USB кабел, 2 (две) пакетчета солети, марка „Saltztangen crusti cros”, бутилка с вода с надпис „Витоша“, стъклено шишенце със „син камък“, въже с дължина 10,0 метра и дебелина 1,0 см, кафяво на цвят, скоростомер за велосипед с надпис „CRIVIT, IAN 79/07”, руло тоалетна хартия, боя за обувки, марка „Казабланка“, ключодържател във форма на „земното кълбо“, зъбец за скорости на велосипед, марка „Saiguan”, механизъм за дискова спирачка на велосипед, марка „PROMAX”, клечки за уши, марка „Типерс“, опаковка хапчета за гърло „Септолете“, трионче с жълто-черна на цвят дръжка, макетно ножче със синя на цвят дръжка, метален уред за смяна на маслен филтър, 37 (тридесет и седем) броя лепенки тип „Цитопласт“ с размери 8,0/4,0 см, комплект от 8 (осем) броя гаечни ключа, марка „Topmaster”, диск за спирачка на велосипед, марка „Рготах“, кутия с пакетчета инстантно кафе, марка „Reduccino”, охранителна камера, неработеща, и дъждобран, всички вещи са собственост на свидетеля Р.В.Ц..

Докато подсъдимият К. извършвал горепосочените деяния, свидетелите Ф. и А. стояли на близко разстояние до него, без да се намесват. Подсъдимият К. сложил отнетите вещи в две раници и сак, като част от тях дал на свидетелите Ф. и А. да носят, за да му помагат, качил се на единия велосипед, а другия дал на свидетеля Ф. да го кара и тримата тръгнали от мястото, на което били извършени деянията, като се насочили към ул. „Козяк“, на която пред № ** били забелязани от свидетеля В.М.– полицай към „Охранителна полиция“ към ОПП-СДВР, и неговия колега. След като видели патрулния автомобил, подсъдимият К. и свидетелите Ф. и А. свили покрай кооперацията на № ** и се скрили зад автомобил, който бил паркиран до фасадата на кооперацията. Там били установени от свидетеля М. и неговия колега, които при зададени въпроси на тримата относно произхода на намиращите се в тях вещи, са получили противоречиви обяснения, поради което и за изясняване на случая са задържали трите лица.

По случая било образувано бързо досъдебно производство на основание чл. 356, ал. 1 от НПК, в хода на което подсъдимият К. с 2 (два) протокола за доброволно предаване от 09.03.2014 г. е предал инкриминираните вещи, като по този начин същите са били приобщени като веществени доказателства по делото, след което им е направен оглед, обективиран в протокол за оглед на ВД от 10.03.2014 г. Извършени са и 4 (четири) броя огледи на местопроизшествие.

Изготвена е съдебно-оценителна експертиза на инкриминираните вещи, от която се установява стойността им.

Изготвени са съдебно-психиатрични експертиза по отношение на свидетелите Ф. и А., от които се установява, че същите въпреки непълнолетието си, към момента на инкриминираното деяние, са разбирали свойството и значението на постъпките и действията си и могат да дават достоверни показания, следователно и при двамата е налице съхранена свидетелска годност.

Въззивният съд намира за обоснована преценката на първостепенния съд да кредитира показанията на свидетелите Ф. и А., включително дадените в хода на досъдебното производство показания, прочетени на основание чл. 281, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК, като показанията им са логични, последователни, а и те са преки очевидци на събитията. Въззивният съд също се довери на показанията на тези свидетели и ги намери за правдиви, тъй като те разкриват и обстоятелства, които не са благоприятни за тях, посочвайки, че и те самите са взели участие в инкриминираните деяния. По отношение на липсата на спомен относно детайли от събитията, съдът намира, че това се дължи на изминалия период от време, което е наложило прочитането на показанията им от досъдебното производство. От показанията на посочените свидетели се установяват съществени обстоятелства относно мястото, времето и механизма на осъществяване на изпълнителните деяния от страна на подсъдимия К..

Въззивният съд не констатира недостатъци в аналитичната дейност на районния съд по отношение на доказателствената стойност на заключенията на всяка от експертизите, поради което не установи необходимост да бъдат коригирани или допълвани. Заключенията са обективни и компетентно изготвени, в пълнота отговарят на поставените им въпроси.

Що се отнася до писмените доказателства, съдебният състав счита, че същите спомагат за изясняването на обстоятелствата по делото, като кредитира същите.

Останалите доказателства не съдържат значими противоречия помежду си, поради което не е необходимо да бъдат обсъждани поотделно по аргумент за противното от чл. 305, ал. 3 от НПК.

С оглед изложените съображения настоящата съдебна инстанция намира, че след като събраните по делото доказателствени материали са обсъдени съгласно изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК, като не е допуснато превратното им тълкуване, вътрешното убеждение на първостепенния съд по фактите е правилно формирано и не се налага да бъде променяно или замествано.

На тази фактическа основа следва да бъдат разгледани оплакванията във въззивната жалба. На първо място, настоящата инстанция намира за несъстоятелни доводите на жалбоподателя, че първият съд не е посочил в коя част кредитира показанията на свидетеля А., тъй като в мотивите към присъдата е посочено, че същите се кредитират изцяло. Настоящата инстанция не констатира първият съд да е допуснал логически грешки при обсъждането на показанията на свидетеля А., нито превратно да е преиначил действителния им смисъл и значение.

На следващо място, въззивният съд смята за необосновано и изложеното в жалбата твърдение, че СРС е взел предвид дадените обяснения на подсъдимия в хода на досъдебното производство, преди привличането му в качеството на обвиняем, за да постанови присъдата си, тъй като в мотивите първоинстанционният съд изрично е посочил, че същите не представляват доказателство или доказателствено средство, с оглед на което не са включени в доказателствената съвкупност.

Също така жалбоподателят излага доводи, че подсъдимият е признат за виновен в противоречие с разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК, като смята, че в хода на съдебното следствие не са се събрали достатъчно доказателства, които да докажат обвинението по несъмнен начин, които настоящият състав отхвърля като неоснователни, тъй като от цялата доказателствена съвкупност по делото безспорно се установява, че именно подсъдимият К. е автор на престъплението, за което е внесен обвинителния акт, като правилно с най-голяма доказателствена стойност в тази насока първият съд е преценил показанията на свидетелите Ф. и А., както и протоколите за доброволно предаване на инкриминираните движими вещи, подписани лично от подсъдимия.

Въз основа на направения доказателствен анализ и установената чрез него фактическа обстановка, въззивният съд достигна до следните правни изводи. Първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, пр. 2, вр. чл.194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

От обективна страна, подсъдимият К. за времето от около 02:00 ч. до около 03:15 ч., на 09.03.2014 г., в гр. София, от МПС с ДК № *******, МПС с ДК №*******и каравана с регистрационен номер *******ЕМ, всичките паркирани в ж.к. „*****“, в условията на продължавано престъпление, с три деяния, които осъществяват поотделно един и същи състав на едно и също престъпление, са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, чрез използване на различни по вид технически средства (отвертка, лост и ножовка) и чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот (счупил заключващи механизми на три паркирани превозни средства, огънал напречна лайсна на каравана) е проникнал в превозните средства и е отнел чужди движими вещи на обща стойност 494,57 (четиристотин деветдесет и четири лева и петдесет и седем стотинки) лева от владението на различни лица: Е.Д.Д., П.Ц.З.и Р.В.Ц., без тяхно съгласие и с намерението противозаконно да ги присвои, както следва:

От субективна страна в процесния случай първоинстанционният съд правилно е определил, че деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК, като събраните доказателства безспорно установяват, че подсъдимият е знаел, че отнема чужди движими вещи, съзнавал е, че липсва съгласие на собствениците за това, но въпреки това ги е отнел от владението на Е.Д.Д., П.Ц.З.и Р.В.Ц.. Подсъдимият е отнел инкриминираните вещи с намерението да се разпорежда с тях като със свои, тръгвайки си с тях от местопрестъплението.

Първоинстанционният съд правилно е признал подсъдимия К. за невиновен и го е оправдал в частта от обвинението, на 09.03.2014 г., около 02:30 ч., в гр. София, ж.к. „*****“, ул. „Славовица“, срещу блок № **, чрез използване на техническо средство (лост) и разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот (счупил ключалка на багажник), на паркиран лек автомобил, марка „Трабант“, модел „601“, с регистрационен номер ****, син на цвят, да е проникнал в МПС и да е отнел намиращите се в него чужди движими вещи: знаме, червено на цвят, с изобразени „сърп и чук“, прокъсано, на стойност 1,60 (един лев и шестдесет стотинки) лева, мокри кърпички, на стойност 0,60 (шестдесет стотинки) лева, четка за зъби, марка „Колгейт“, на стойност 2,00 (два) лева, и паста за зъби, марка „Аквафреш“, на стойност 3,50 (три лева и петдесет стотинки) лева – всичко на обща стойност 7,70 (седем лева и седемдесет стотинки) лева, от владението на Н.Н.Н., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като недоказано, тъй като в хода на съдебното следствие пред първата инстанция се е установило, че свидетелят Н. не е притежавал и не е заявил липсата на посочените движими вещи от автомобила си, като е заявил, че действително е установил повреда на заключващия се механизъм на багажника на автомобила – неработещо пластмасово петле на багажника, но не знае дали това се дължи на отваряне, дърпане или на старост.

Развитите съображения на първоинстанционния съд относно приложението на материалния закон са правилни и изцяло се възприемат от настоящата инстанция, поради което не следва да се преповтарят.

На следващо място въззивният съд провери индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия и наложеното му наказание по вид и размер.

Първостепенният съд е наложил наказание, което въззивният съдебен състав намира за адекватно, с оглед степента на обществена опасност на деянието и дееца и същото е съобразено с целите, предвидени в чл. 36 от НК, като на подсъдимия е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 (една) година при решителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, значително под средния размер на предвиденото наказание лишаване от свобода. Така определеното наказание почива на правилно отчитане на относителната тежест на смекчаващите отговорността обстоятелства за подсъдимия – чистото му съдебно минало, младата му възраст (към момента на извършване на престъплението е бил на 18 г.), ниската стойност на отнетите движими вещи (под две минимални работни заплати към момента на извършване на престъплението), продължителността на наказателното производство – над 5 г., въпреки че случаят не представлява фактическа и правна сложност.

Споделя се и становището на СРС, че не са налице предпоставки за приложение на чл. 55 от НК, тъй като наличните смекчаващи отговорността обстоятелства не са нито многобройни, нито изключителни, като най-лекото предвидено в закона наказание не е несъразмерно тежко за подсъдимия.

Наказанието е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години, като законосъобразно районният съд е приел, че не се налага наказанието да бъде изтърпяно ефективно, тъй като и прилагането на института на условното осъждане за извършено първо престъпление без социална изолация ще е достатъчно, за да въздейства превантивно и възпиращо на подсъдимия, като го мотивира да изгради устойчив волеви самоконтрол и в бъдеще да не извършва престъпления.

С оглед изхода на делото, районният съд правилно е присъдил разноските по делото в тежест на подсъдимия.

По отношение на веществените доказателства, описани в т. 1, 2 и 3 от осъдителната част на присъдата, СРС правилно е постановил на основание чл. 111 от НПК да бъдат върнати, както следва: по т. 1 – на наследниците на Е.Д.Д., по т. 2 – на П.Ц.З., и по т. 3 – на Р.В.Ц..

Предвид изложеното дотук и с оглед съвпадението на крайните изводи на двете съдебни инстанции, настоящият въззивен състав приема, че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна и като такава следва да се потвърди изцяло. Изложените в жалбата доводи са неоснователни. Присъдата е постановена при безспорно и коректно изяснена фактическа обстановка, без да са допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. Определеното наказание е справедливо и напълно съответства на обществената опасност на деянието и дееца.

В заключение, след обобщаване на резултатите от извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на обжалваната присъда, въззивната инстанция не констатира основания, налагащи нейното изменяне или отмяна, поради което и с оглед изложените съображения същата следва да бъде потвърдена.

Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА присъдата от 15.10.2019 г., постановена по н.о.х.д. № 3337/2019 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 129-ти състав.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

Номер на акта:	453
Дата:	13 юли 2020 г. (в сила от 13 юли 2020 г.)
Съдия:	Даниела Георгиева Талева

Дело:	20201100601839
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	3 юни 2020 г.

Решение по дело №1839/2020 на Софийски градски съд

Съдържание на акта