Р
Е Ш Е
Н И Е
№..................../20.05.2021г.,
гр. София
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Първо гражданско отделение, 27 състав, в публично заседание, проведено на
деветнадесети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
при
участието на секретаря Вероника Димитрова, като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 13588 по описа на съда за
2019 год., за да се произнесе, взе предвид, следното:
Производството по делото е образувано по искова молба
от И.К.Г. ***, с която са предявени искове по чл.78 от Закона за държавния
служител /ЗДСл/, срещу Агенция за социално подпомагане /АСП/ – гр. София за
осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 60 000лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в
резултат на трудова злополука от 26.01.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на злополуката – 26.01.2018г., до окончателното
изплащане на сумата, както и следните суми, представляващи обезщетения за
причинените й имуществени вреди в резултат на същата трудова злополука: 1238,57лв. – разходи за лечение, 212,17лв. – разлика между
размера на брутната заплата, която би получавала от настъпване на злополуката –
26.01.2018г. до последния ден на временната неработоспособност – 12.02.2019г.,
и изплатените обезщетения от ДОО за същия период, 1100лв. – разлика в брутната
заплата на ищцата преди и след нейното увеличение за периода на временна
неработоспособност – 26.01.2018г. – 12.02.2019г. вкл., ведно със законната
лихва върху последните три суми, считано от датата на подаване на исковата
молба – 18.10.2019г., до окончателното им изплащане.
В исковата молба се твърди, че към 26.01.2018г. ищцата била в служебно правоотношение с АСП,
като е изпълнявала длъжността „главен инспектор“ въз основа на Заповед № 2506/31.10.2003г. на АСП. На 26.01.2018г. тя
претърпяла трудова злополука, като по време на обичайния
път при отиване към работното място от основното място за живеене, се подхлъзнала на
заледен участък от пътя, паднала и получила счупване на долния край на лъчевата
кост на лявата ръка. Злополуката
била призната за трудова по чл.55 ал.2 от Кодекса за социално осигуряване КСО/
с разпореждане № 21657/05.02.2018г. на ТП на НОИ - София град. В
резултат на злополуката И.Г. получила
закрито счупване на долния край на лъчевата кост на лявата ръка. Била приета
незабавно в УМБАЛСМ ,,Н. И. Пирогов” - гр. София, където претърпяла две
оперативни интервенции: на 26.01.2018г. била извършена мануална репозиция на
фрактурата и поставена гипсова лонгета, а на 29.01.2018г. под пълна анестезия била
извършена втора операция - открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация
с плака и винтове. В болничното заведение престояла 5 дни, през което време
търпяла интензивни болки и страдания. В резултат на тежкото счупване ищцата получила
периферно-стволова увреда на нервус радиалис синистр - аксонален тип, както и
неврогенна атрофия на мускулите, инервирани от нервус радиалис синистра. От
датата на трудовата злополука до 12.02.2019г. тя била неработоспособна, поради
получените увреждания, като й били издадени 11 бр. болнични листа за времето от
26.01.2018г. до 12.02.2019г. вкл. - за общо 383 дни. Издадени били и 4 бр.
Експертни решения/ЕР/ на ТЕЛК: № 2328/30.07.2018г., № 2660/03.10.2018г., №
3403/30.11.2018г. и № 0405/12.02.2019г., като в
първите две решения била констатирана невъзможна активна екстензия и супинация,
както и невъзможна улнарна и радиални девиация. В последните две ЕР на ТЕЛК
била констатирана ограничена активна екстензия и супинация и невъзможна улнарна
и радиална девиация, т.е. ограничена подвижност на китката в тежка степен, като
в ЕР на ТЕЛК № 0405/12.02.2019г. й била определена 30 % трайно намалена
трудоспособност.
Излага се в исковата
молба, че злополуката причинила на ищцата големи болки и страдания - физически,
емоционални и психически, които продължават в известна степен и до днес. Още
при падането й на 26.01.2018г., а и след това изпитвала много силна болка. В
болницата били направени два неуспешни опита за закрито наместване на костта,
които били изключително болезнени. След наложителната операция и поставянето на
имплант/плака, силните болки продължили, което наложило поставянето на
обезболяващи инжекции, приемала и обезболяващи таблетки. В продължение на 15
дни й поставяли инжекции в корема против съсирване на кръвта.
След сваляне на гипса
на ръката, последната била изкривена и в необичайна поза. Ищцата имала голям
оток в областта на счупената долна част на ръката и китката. Дланта и пръстите
й също били подути. Активността на ръката била силно ограничена - не можела да
свива пръстите си, да движи китката си, както и да извършва ротационни
движения. Всичко това било съпровождано със силна болка, която се усилвала при
всяко движение на ръката. Такава болка имала и в рамото, като тя дълго време не
изчезвала, което наложило рехабилитаторите да започнат процедури и на раменната
става. Силните болки, които изпитвала, продължили за период от около 6 месеца.
И към настоящия
момент ръката на ищцата не била възстановена напълно - при увреденото място
усещала тежест, а понякога и изтръпване, получавала схващане, при свиване на
пръстите имало припукване, понякога, когато повдигала пръстите и дланта нагоре,
особено наляво, получавала болка, при обръщане на дланта усещала придърпване.
При последното й явяване и преглед на ТЕЛК на 12.02.2019г. била освидетелствана
с 30% трайно намалена работоспособност със срок 1 година - до 01.02.2020г.
В продължение на една година, от края на м.
февруари 2018г. до м. февруари 2019г. ищцата ежемесечно ходила на физиотерапия
и рехабилитация, повечето пъти в УМБАЛСМ „Н. И.
Пирогов”, а също и в Националната болница за физиотерапия и рехабилитация в кв.
„Овча купел“ и в 13 ДКЦ - София. Допълнително рехабилитатор ходел в дома й
срещу заплащане, като и досега не преставала в дома си сама да прави различни
упражнения, препоръчани от рехабилитатори.
През месеците март и
април 2018г., поради големия оток и състоянието на ръката й ищцата била
изпратена в МДЦ „ИСУЛ Царица Йоанна“ ЕАД - гр. София при проф. д-р И. за
извършване на електромиография. Изследването показало, че има увреда на лъчевия
нерв - „ЕМГ данни за периферно-стволова увреда на N.
Radialis SIN. - Ассонален тип и неврогенна
атрофия на мускулине инервирани от N. Radialis
SIN",
посетила трима невролози за провеждане на лечение, които й
изписвали необходимите медикаменти.
Ищцата не била в
състояние да изпълнява основни ежедневни лични и битови дейности. След
изписването й от болницата съпругът й я обгрижвал, тъй като и при най-малкото
движение, а дори и в покой, имала силни болки в ръката и рамото. Силните болки
и притесненията й от невъзстановяването на ръката, изживяваното неудобство от
невъзможността да осъществява дори и обикновени лични и домашно-битови дейности
довели ищцата до депресивно и стресово състояние. Дълго време - до началото на
2019г., нощем не можела да спи спокойно, получавала сърцебиене, главоболие,
чувствала неразположение. Настроението й било силно понижено, защото бил
нарушен нормалния й живот. Била потисната и затормозена от това, че поради
състоянието си не могла да помогне на дъщеря си след раждането на детето й.
Състоянието на ръката
на ищцата, както и обстоятелството, че служебните й ангажименти били свързани с
постоянни командировки в страната, я принудили да прекрати служебното си правоотношение
с АСП, считано от 01.04.2019г., по взаимно съгласие.
Вследствие трудовата
злополука, довела до трайно затрудняване на движението на лявата ръка, извършените
оперативни интервенции и продължителна рехабилитация, интензивни и
продължителни болки и страдания, препятстване и затрудняване при извършването
на ежедневните дейности в продължителен период от време, ищцата претърпяла
неимуществени вреди, за чието обезщетяване претендира сумата от 60 000 лв.
Като пряка и
непосредствена последица от трудовата злополука ищцата претендира и да й бъде
заплатено обезщетение за причинените й имуществени вреди, изразяващи се в направени
разходи за лечение, закупени медицински изделия /плака, ортеза и
др./, медикаменти, разходи за прегледи, рехабилитация и др. на обща стойност
2138,57лв. Излага се, че от тази сума следва да се приспадне сумата
900лв., която й била изплатена от Фонд „Социална закрила” при
Министерство на труда и социалната политика, като ищцата претендира обезщетение
за вреди, изразяващи се в направени разходи за лечение, в размер на 1238,57лв.
Поддържа
се, че вследствие на процесната трудова злополука, ищцата претърпяла
имуществени вреди, представляващи разликата между размера на
причинената имуществена вреда и полученото обезщетение по осигурителния закон /чл.78
ал.3 от ЗДСл/, като разликата между брутната заплата, която би получавала ищцата
за времето от настъпване на злополуката 26.01.2018г. до последния ден на
временната нетрудоспособност - 12.02.2019г. вкл., т.е. обезщетението за
имуществени вреди поддържа, че следва да се изчисли на база брутната заплата,
получавана от ищцата преди злополуката, а именно 884 лв. за 383 дни = 11 050
лв. и изплатените обезщетения от ДОО за същия период в общ размер на 10 837,83
лв., като претендираната сума възлиза на 212,17лв.
Ищцата претендира да
й бъде изплатено обезщетение за причинените й имуществени вреди/пропуснати
ползи/, представляващи разлика между брутната месечна заплата на ищцата преди
злополуката - 884 лв., и увеличената й брутна месечна заплата - 972 лв., за
периода от 01.02.2018г. до 12.02.2019г. вкл., в общ размер на 1100 лв.,
доколкото със Заповед № ЧР-1 81/22.02.2018г. на изпълнителния директор на АСП,
основната месечна заплата била увеличена от 884 лв. на 972 лв., считано от
01.02.2018г., но тъй като трудовата злополука настъпила на 26.01.2018г., т.е. 4
дни преди да влезе в сила увеличението на заплатата, ищцата не могла да
получава увеличената си заплата за периода, в който е била в отпуск поради
временна нетрудоспособност - 383 дни, макар след завръщането й на работа,
считано от 13.02.2019г., тя да получавала заплатата си в увеличения размер.
Разликата между брутната заплата преди и след увеличението, от която ищцата е
била лишена, в размер на 88лв. месечно или за 383 дни - 1100лв., също се претендира, като
обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на трудовата злополука.
В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор
от ответника/депозиран е отговор след изтичане на срока, приет от съда като становище
от ответника/, но в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, АСП
оспорва предявените искове по съображения, подробно изложени и в писмени
бележки.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и след
запознаване с доказателствата по делото, намира за установено от фактическа
страна, следното:
Не се спори между страните, а и от
събраните по делото доказателства се установява, че към 26.01.2018г. ищцата
била в служебно правоотношение с Агенцията за социално подпомагане/АСП/, като е
изпълнявала длъжността „главен инспектор“ в отдел „Анализ и информация на
контролната дейност“ Инспекторат, въз основа на Заповед № 2506/31.10.2003г. на изпълнителния
директор на АСП. Видно от Заповед № ЧР-1 81/22.02.2018г. на изпълнителния
директор на АСП на ищцата е била определена основна месечна заплата в размер на
972лв., считано от 01.02.2018г., като по делото липсват данни тази заповед да й
е била връчена.
Със Заповед № ЧР-2 44/13.03.2019г. на
изпълнителния директор на АСП, издадена на основание чл.103 ал.1 т.1 от ЗДСл, е
било прекратено служебното правоотношение на ищцата, по взаимно съгласие,
считано от 01.04.2019г.
Установява се по делото, че докато
ищцата е била в служебно правоотношение с АСП – на 26.01.2018г., същата е
претърпяла злополука. С Разпореждане
№ 21657/05.02.2018г. на ТП на НОИ София град, влязло в сила на 12.03.2018г.,
съгласно представеното по делото удостоверение,
издадено от ТП на НОИ София град/лист 214 от делото/, на основание чл.60
ал.1 от КСО, декларираната злополука с вх.№ 98/02.02.2018г. на ТП – София град
от осигурителя АСП, станала с И.К.Г., е приета за трудова злополука по чл.55
ал.2 от КСО. Разпореждането е издадено въз основа на протокол № 1 от
31.01.2018г. за разследване на злополуката от осигурителя, обясненията на
пострадалата и С.Г.И., като е посочено, че злополуката е станала по време на
обичайния път при отиване към работното място от основното място за живеене –
при придвижване пострадалата се подхлъзва на заледен участък от пътя, пада и
получава счупване на долния край на лъчевата кост на лявата ръка.
От показанията на свид. Г. – съпруг на ищцата, се
установява, че сутринта на 26.01.2018г. съпругата му
тръгнала за работа, а след известно време се върнала плачейки. Забелязал, че
лявата й ръка виси по неестествен начин, като разбрал, че съпругата му се е
подхлъзнала на път за работа и си е счупила ръката. Откарал я в „Пирогов“, като
по пътя до болницата тя не спирала да плаче, защото изпитвала силни болки.
Обадила се на прекия си ръководител и му обяснила какво се е случило. От
снимката, която й направили, се установило, че ръката е счупена. Опитали се да
я наместят, но след втората снимка когато отново се опитали да я наместят, й
съобщили, че трябва да я оперират, настанили я в болницата, поставили й гипс и
обезболяващи инжекции. На 29.01.2018г. я оперирали, като съпругата му престояла
в болницата 5-6 дни, като там постоянно й поставяли обезболяващи инжекции. При
изписването й ръката й била гипсирана около 30 дни. Състоянието й не позволявало
да се обслужва сама и свидетелят поел грижите за нея – за храна, за хигиенни и
битови процедури, за къпане. Ищцата не можела изобщо да движи лявата си ръка,
като при най-малкото движение изпитвала болки. След като й свалили гипса не
можела да движи пръстите си, а китката й била изкривена, ръката й била подута и
зачервена. Лекарят й поставил ортеза, за да обездвижи ръката, обяснил й в какво
положение да спи и й предписал обезболяващи лекарства, като обяснил, че след
седмица-две трябва да започне рехабилитация. Първоначално рехабилитация
провеждала в „Пирогов“, но дори след около 2 месеца отокът бил спаднал
незначително, не можела да борави с ръката, не можела да стиска, да прави ротационни
и механични действия. След свикан консилиум я изпратили в ИСУЛ при проф. И. за
изследване, за да се прецени дали няма увреждания на лъчевия нерв. Опасенията
им се потвърдили. Увреждането на лъчевия нерв било причината да не се подобрява
състоянието й и да не може да движи ръката си, като от китката надолу - дланта
и пръстите, ръката й била неподвижна. Ищцата и свидетелят посетили специалисти
невролози, които й предписвали лекарства и препоръчвали физиотерапия и
рехабилитация. От здравноосигурителната каса можела да ползва само 7 дни, но се
оказало, че това е недостатъчно. Допълнително срещу заплащане се наложило да
ходят в „Пирогов“ за манипулации, като в дома им също ги посещавали специалисти
с цел по-бързото й възстановяване. Нарушил се целия й живот, била притеснена,
че не може да помогне на дъщеря им, която скоро била родила дете. Изпитвала
страх и безпокойство дали няма да остане инвалид за цял живот, особено в
началото на месец май, когато се установило, че има парализа и че лъчевия нерв
е увреден. Изпаднала в депресивно състояние, като едва в началото на 2019г.
започнала да си обръща дланта. И към момента не можела силно да стиска с лявата
си ръка и се случвало да изпуска предмети. Все още при определени обстоятелства
– застудяване на времето и когато било по-влажно, й се подувала ръката, изпитвала
изтръпвания и болки. Оттогава непрекъснато си правела изследвания, метаболизмът
й се нарушил, започнала лечение на щитовидната жлеза. При извършените
консултации със специалисти за това дали да се извършва допълнителна операция,
те казвали, че при това положение би било добре да се махне импланта, за да се
подобри. При всяко споменаване за нова операция, тя изпадала в стресово
състояние. И досега правела препоръчаните й от физиотерапевтите упражнения.
От заключението на вещото лице по допуснатата
съдебно-медицинска експертиза,
неоспорено от страните по делото и прието от съда като обективно и компетентно
дадено, се установява, че вещото лице го е изготвило след запознаване с
писмените доказателства по делото - декларация за трудова
злополука № 98/02.02.2018г. на АСП Община „Оборище“ София, в която са
описани условията, причините и механизма на станалата трудова злополука в
08,20ч. на 26.01.2018г. с техен Гл.инспектор И.К.Г., Разпореждане №
21657/05.02.2018г. на НОИ-София, по силата на което злополуката е
призната като „трудова“, Епикриза от Ист. на заб. № 3273/2018г. на трета Травм.
клиника при УМБАЛСМ „Пирогов“, Болнични листове - 11 бр. за общо 383 дни, издадени
на името на И.К.Г. по повод получено: „Счупване на долния край лявата лъчева
кост и последици от него“, като след навършени 180 дни лечение, болничният
отпуск е бил продължен по силата на ЕР на ТЕЛК № 2328/30.07.2018г., ЕР на ТЕЛК
№ 2660/03.10.2018г., ЕР на ТЕЛК № 3403/30.11.2018г. и ЕР на ТЕЛК № 0405/12.02.2019г.,
рентгенографии - 3 бр. след извършена операция на името на И.Г., елекромиография
от 03.05.2018г. с ЕМГ данни за: „Периферна стволова увреда на n.radialis “ от аксонален тип и
неврогенна атрофия на мускулите инервирани от n.radialis", амбулаторни
листове - 4 бр., в които е описано моментното й състояние по време на
проведените медицински прегледи по повод: „Счупване на долния край лявата
лъчева кост и настъпилите последици от него“, отчетни документи/фактури,
приложени към исковата молба/ на името на И.Г. за извършените от нея разходи за
консумативи, лекарства, прегледи, изследвания и др. на обща стойност: 2138,58 лв.,
както и след личен преглед на ищцата.
Видно
от същото заключение е, че вследствие претърпяната
трудова злополука на 26.01.2018г. ищцата И.К.Г. *** е получила следните телесни
увреждания и усложнения от тях: „Закрито многофрагментно вътреставно счупване
на лявата лъчева кост в долната й част. Пареза на левия лъчев нерв“. Описаната
по-горе фрактура на лъчева кост е често явление при пострадали след падане
върху пътната настилка при хлъзгав и неравен път. Този вид фрактура се дължи на нанесен внезапно
силен удар в областта на дланта, при несполучлив опит за опора на едната от
ръцете в момента на падането. По своя вид фрактурата е вътреставна, т.е.
локализирана в областта на гривнената става, а от друга страна много често е
многофрагментна и води до трайно нарушение на целостта и гладкостта на ставата (сн.1.). Затова с цел пълното възстановяване на ставната
повърхонст, при такива пострадали се пристъпва към оперативно лечение, открито
наместване на счупването и стабилизиране с метална остеосинтеза. (вж. сн.2). Предвид на това ,че фрактурната ивица се намира в
зоната, където минава лъчевия нерв, последният често получава временна или
трайна пареза, което нарушава обема и силата на захвата на ръката (сн.3).
Травматичната
увреда на ищцата И.Г. е с доказан произход. Тя е била
получена и има пряка причинна връзка с претърпяната от нея „трудова злополука“
на 26.01.2018г. Доказателства за това са приложените по делото: Декларация за трудова злополука №
98/02.02.2018г. на Агенция „Социално подпомагане“ Община „Оборище“ София и
Разпореждане № 21657/05.02.2018г. на НОИ-София, по силата на което злополуката на И.К.Г. - на 26.01.2018г., е призната за „трудова“.
По
своя медико-биологичен характер, полученото счупване на лявата
лъчева кост в областта на китковата става е довело на пострадалата - „трайно
затруднение на движенията на левия горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни“ - в случая 383 дни.
Спешна медицинска помощ и болнично
лечение пострадалата е получила в 3-та Травматологична клиника на УМБАЛСМ „
Н.И.Пирогов“ – София, където е постъпила в добро общо състояние, с травматичен
оток, болки и невъзможност за движение на лявата гривнена става.
По спешност са били извършени
хематологични и рентгенови изследвания на лявата предмишница. Установено е
било: „Закрито
многофрагментно вътреставно счупване на лявата лъчева кост в областта на
китковата става“.
По
спешност под локална анестезия е било извършено: „наместване на счупената кост и временно обездвижване на фрактурата с
гипсова лонгета“.
След проведена предоперативна
подготовка, на
29.01.2018г. под обща анестезия пострадалата е била оперирана. Извършена е
била: „кръвна
репозиция на счупената лъчева кост и стабилзиранет на костните фрагменти с
титанова плака /тип „кобра“/ и винтове, включена
инфузионна, антибиотична, антикоагулантна и обезболяваща терапия.
След гладко протекъл следоперативен
период и без усложнения, пострадалата била изписана от болницата на
30.01.2018г., като лечението е продължило амбулаторно с назначени контролни
прегледи, предписан режим, антикоагулантна и обезболяваща терапия. За
претърпяното счупване на пострадалата е бил осигурен болничен отпуск.
В следоперативния период на
пострадалата е получила неврологично усложнение - „пареза на лъчевия нерв“, който е причинил болки и ограничения на движенията на китковата става и
пръстите. В тази връзка ищцата е провела специализирано изследване – електромиография, която дала данни за: „Периферна
стволова увреда на п.radialis sin. от аксонален тип и неврогенна атрофия на мускулите
инервирани от същия нерв.“. Поставена е била ортеза. Започнало
медикаментозно лечение с Nivalin, vit.B12,Dibazol, Bemeurax, Agapurin,
Endotelon и
др., физиолечение и ранна рехабилитация.
Общо
оздравителният период при ищцата И.Г. е продължил повече от 1 година – по
болнични листи: 383 дни, като след извършеното болнично лечение,
болничният отпуск е
бил продължен по силата на: ЕР на ТЕЛК № 2328/30.07.2018г., ЕР на ТЕЛК № 2660/03.10.2018г., ЕР на ТЕЛК № 3403/30.11.2018г. и ЕР на ТЕЛК № 0405/12.02.2019г.
Възстановителният период при ищцата е
бил значително по-продължителен в сравнение с обичайния при други пациенти,
поради настъпилата пареза на левия лъчев нерв. Това е наложило продължително
провеждане медикаментозно, физиолечение и рехабилитация. Физиолечението е било
свързано с инсталация на гелови медикаменти, а рехабилитацията е имала за цел
да преодолее образувалата се контрактура /обездвижването/ в лявата киткова
става.
Фрактурата на лъчевата кост в
долната част, като това тази на ищцата зараства за срок от 30-35 дни, след
което започва провеждане на рехабилитация на китковата става, която продължава
около 2 месеца. Обичайният
оздравителен период при такова счупване приключва за срок до 3 месеца.
В процесния случай обаче, поради
настъпили неврологични усложнения от явилата се пареза на левия лъчев нерв,
китката и пръстите на лявата ръка при ищцата са „провиснали надолу“, без
възможност за каквото и да е движение. Затова при ищцата оздравителният период
е бил продължителен и е приключил за срок от 1 година и 18 дни.
През посочения едногодишен период
ищцата И.Г. е търпяла болки
и страдания, като най-интензивни те са били
първите 2-3 месеца, непосредствено след злополуката и около 2 месеца време на
проведената рехабилитацията. Извън посочените периоди, ищцата е търпяла само
периодично явяващи се болки при обща преумора на увредената ръка, и най-вече
при рязка промяна на времето (при
студено и влажно време), когато е била принудена да ползва
седативни и обезболяващи средства. Постепенно във времето болките са намалили
интензивността си и са станали спорадични (единични), които болки отзвучавали
след употреба на аналгетици. От деня на злополуката вече са изминали 2 години,
но напълно е възможно, макар и рядко, ищцата да търпи единични болки в областта
на получената фрактура в областта на лявата киткова става и най-вече при рязка
промяна на времето, но тези болки бързо ще отзвучават след прием на
обезболяващи средства.
При
извършения преглед на 29.06.2020г. експертът е установил, че счупената лява лъчева кост е зараснала. Металната плака все още не е
извадена, като в заключението си пояснява, че отстраняването на плаката и
винтовете става чрез нова операция, която ще доведе на ищцата допълнителни
болки за срок до 30 дни. На воларната област на лявата киткова става има
остатъчен груб белег от извършената костна операция с дължина 8см на 0,5см,
който белег е пожизнен. Установена е отпадна симптоматика, поради частичната
увреда на левия лъчев нерв. Движенията към момента са в леко намален обем,
както следва: флексия (свиване) - дефицит 10 градуса, екстензия - 10 градуса и
абдукция /отвеждане встрани/ - 15 градуса. Лявата ръка към момента е със слаб
захват. След изваждането на металната плака и винтовете движенията налагат
провеждане на кратка рехабилитация за възстановяването. Предвид костната
операция на счупената лява лъчева кост и имплантирането на метална
остеосинтеза, след окончателно зарастване на счупената кост, остеоснитезата
трябва да бъде отстранена. Това става с нова операция, която ще доведе на
ищцата допълнителни болки и страдания за срок около 20-30 дни и нужда от нов
кратък курс рехабилитация.
В
материалите по делото са приложени отчетни документи, от които е видно, че по
време на проведения лечебен и възстановителен период на процесното счупване,
ищцата И.Г. е извършила значителни разходи. Извършени са били разходи за:
оперативен консуматив /титанова плака и винтове/, потребителска такса за
проведеното стационарно лечение, за лекарства, ортеза, мазеви гелове,
допълнителни изследвания, невротропни и антикоагулантни медикаменти, за платени
консултации, за проведеното физио-рехабилитационно лечение - разходи
на обща стойност 2138,58лв.
В
заключението си експертът изрично е посочил, че НЗОК заплаща на лечебните
заведения само извършената медицинска дейност по съответната клинична пътека /в
случая КП № 221/, включваща леглови престой, обслужване, лекарства, храна и
др., но НЗОК не заплаща оперативните консумативи за проведените операции. Те се
заплащат от пациентите. Пациентите заплащат напълно и всички разходи по време
на амбулаторното си лечение.
Вещото
лице е категорично в заключението си, че разходите на ищцата са извършени в
периода и имат пряка причинна връзка с лечението на процесното счупване на
лявата лъчева кост. Без тези разходи не може да се проведе правилното лечение
на получената фрактура. По отношение на цените за всеки разход, вещото лице е
уточнило, че не може да отговори реални ли са те или не, тъй като цените на
лекарствата и и консумативите са плаващи, съобразно валутния пазар и са
различни при всяка аптека.
От заключението на
вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че в последния пълен отработен месец преди трудовата
злополука – месец ноември 2017г., начислената брутна работна заплата на ищцата,
съгласно фиш за заплата за месец ноември 2017г., е в размер на 884лв.
За периода от
26.01.2018г. до 12.02.2019г. на ищцата е изплатено парично обезщетение за
временна неработоспособност, поради трудова злополука, от НОИ в размер на
10 837,83лв.
Разликата между
брутната заплата, която би получила ищцата, ако работеше, и полученото
обезщетение от работодателя и обществено осигуряване за периода от 26.01.2018г.
до 12.02.2019г. е в размер на 200,12лв.
Разликата в брутната
заплата на ищцата преди и след нейното увеличение от 01.02.2018г. до 12.02.2019г.
е в размер на 1091,20лв.
Разходите, извършени
от ищцата, съгласно разходно-оправдателните документи, за лекарства, болнично и
извънболнично лечение и рехабилитация, импланти за периода от 26.01.2018г. до
12.02.2019г. са в размер на 2138,57лв.
От заключението на
вещото лице по допълнителната съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
разликата в нетната заплата на ищцата преди и след нейното увеличение от
01.02.2018г. за периода на временна неработоспособност от 26.01.2018г. до
12.02.2019гг., е в размер на 982,08лв.
Съдът, като взе
предвид установеното от фактическа страна, прави следните правни изводи:
Според чл.78
ал.1 от ЗДСл за вреди от трудова злополука и професионално заболяване,
които са причинили временна неработоспособност, инвалидност или смърт на
държавния служител, съответната администрация дължи обезщетение независимо от
това дали органът по назначаването или друг негов служител има вина за
настъпването им. Фактическият състав за възникване на отговорността на
работодателя, която има обективен характер по силата на горецитираната норма,
предполага наличие на валидно служебно правоотношение между страните по делото,
претърпяна от ищцата трудова злополука, причинила й временна неработоспособност
и причинна връзка между злополуката и твърдените вредите.
Безспорно е установено по делото, че на 26.01.2018г. ищцата, която
към тази дата е била в служебно правоотношение с ответника – изпълнявала е
длъжността „главен инспектор“ в отдел „Анализ и информация на контролната
дейност“ Инспекторат в АСП, е претърпяла злополука, призната за трудова
по чл.55 ал.2 от КСО
с влязло в сила на 12.03.2018г. разпореждане № 21657/05.02.2018г. на ТП на НОИ
София град. От доказателствата по делото се установи, че по време на обичайния
път при отиване към работното място, където изпълнявала задълженията си по
служебно правоотношение, от основното място за живеене, се подхлъзнала на заледен участък от пътя, паднала и
получила счупване на долния край на лъчевата кост на лявата ръка.
От
събраните по делото гласни доказателства – показанията на свид. Г. – съпруг на
ищцата, които съдът изцяло кредитира, доколкото съответстват на останалите,
събрани по делото доказателства, както и от неоспореното заключение на
съдебно-медицинската експертиза, се установи, че вследствие
претърпяната трудова злополука ищцата е получила следните телесни увреждания и
усложнения от тях: „Закрито многофрагментно вътреставно счупване на лявата
лъчева кост в долната й част. Пареза на левия лъчев нерв“, като експертът е
категоричен, че травматичната
увреда на ищцата е с доказан произход, била е получена и има пряка причинна връзка с претърпяната от нея „трудова злополука“ на
26.01.2018г. Полученото счупване на лявата лъчева кост в областта на китковата става е причинило неработоспособност на ищцата, на която са
издадени болнични листове за временна неработоспособност за периода от
26.01.2018г. до 12.02.2019г. и е довело до „трайно затруднение на движенията
на левия горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни“ - в случая 383 дни. Спешна медицинска помощ и болнично лечение получила в 3-та Травматологична
клиника на УМБАЛСМ „ Н.И.Пирогов“ – София, където било
извършено: „наместване
на счупената кост и временно обездвижване на фрактурата с гипсова лонгета“,
а на 29.01.2018г. тя била оперирана. Била й извършена „кръвна репозиция на
счупената лъчева кост и стабилизиране на костните фрагменти с титанова плака /тип
„кобра“/ и винтове, включена
инфузионна, антибиотична, антикоагулантна и обезболяваща терапия, а след
изписването й от болницата лечението на ищцата продължило амбулаторно. В
следоперативния период ищцата получила неврологично усложнение - „пареза
на лъчевия нерв“, което й
причинило болки и ограничения на движенията на китковата става и пръстите. Общо
оздравителният период при ищцата продължил повече от 1 година /1 година и 18
дни/, без
възможност за каквото и да е движение на лявата ръка. Издадени
са й болнични листи за временна нетрудоспособност за 383 дни, като след извършеното болнично
лечение, болничният отпуск е бил продължен по силата ЕР на ТЕЛК №
2328/30.07.2018г., ЕР на ТЕЛК № 2660/03.10.2018г., ЕР на ТЕЛК № 3403/30.11.2018г. и ЕР на
ТЕЛК № 0405/12.02.2019г. Поради настъпилото неврологично усложнение - пареза на
левия лъчев нерв, възстановителният период при нея бил значително
по-продължителен в сравнение с обичайния при други пациенти/до 3 месеца/. Наложило
се продължително провеждане медикаментозно, физиолечение и рехабилитация. Състоянието
й не позволявало да се обслужва сама и съпругът й поел грижите за нея – за
храна, за хигиенни и битови процедури. През посочения едногодишен период ищцата
търпяла болки и страдания, като най-интензивни те били първите 2-3 месеца,
непосредствено след злополуката и около 2 месеца по време на проведената
рехабилитацията. Извън посочените периоди, ищцата търпяла само периодично
явяващи се болки при обща преумора на увредената ръка, и най-вече при рязка
промяна на времето. Постепенно във времето болките намалили интензивността си и
станали спорадични, като отзвучавали след употреба на аналгетици. Установи се
от заключението на вещото лице, че към момента на извършване на преглед на
ищцата във връзка с експертизата, счупената лява лъчева кост е
зараснала. Металната плака все още не е извадена, като отстраняването й е
възможно посредством нова операция, след което ще се наложи провеждането на
кратка рехабилитация. Установена е отпадна симптоматика, поради частичната
увреда на левия лъчев нерв, като движенията на ръката към момента са в леко
намален обем. По делото липсват твърдения и не са представени доказателства, че
ищцата има планирана операция за отстраняване на металната плака, а и вещото
лице при разпита си уточни, че преценката дали следва да бъде направена такава
операция е на хирурга.
Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. В т. ІІ от ППВС № 4/23.12.1968 г. са указани критериите за
определяне на размера на обезщетението за търпени болки и страдания от
увреждането, като се съобразят обективно съществуващи обстоятелства като
характер на увреждането, начин на извършването му, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и др. В случая, ищцата е получила закрито многофрагментно вътреставно счупване на лявата лъчева кост в долната
й част, както и неврологично усложнение - пареза на левия лъчев нерв, общо
оздравителният период при ищцата е продължил повече от година, като са й били
издадени болнични листи за временна неработоспособност за 383 дни, наложило се продължително провеждане
медикаментозно, физиолечение и рехабилитация. Състоянието на ищцата не й
позволявало да се обслужва сама. През посочения едногодишен период ищцата
търпяла болки и страдания, като най-интензивни те били първите 2-3 месеца,
непосредствено след злополуката и около 2 месеца време на проведената
рехабилитацията. Извън посочените периоди, ищцата търпяла само периодично
явяващи се болки при обща преумора на увредената ръка, и най-вече при рязка
промяна на времето. Постепенно във времето болките намалили интензивността си и
станали спорадични, като отзвучавали след употреба на аналгетици. Установи се
по делото, че към момента счупената лява лъчева кост е зараснала, но металната плака
все още не е извадена, като отстраняването й е възможно посредством нова
операция, която ще доведе на ищцата допълнителни болки за срок до 30 дни. Към
момента е налице отпадна симптоматика, поради частичната увреда на левия лъчев
нерв и движенията са в леко намален обем.
При съобразяване на посочените в ППВС №
4/23.12.1968 г. критерии, както и на обстоятелството, времето на настъпване на
увреждането и икономическите условия в страната през този период, съдът намира
за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди от 20 000лв.
За горницата до 60 000лв. искът следва да се отхвърли като недоказан.
Върху главницата от 20 000лв. се дължи законна лихва, считано от датата на злополуката –
26.01.2018г., до окончателното изплащане на сумата.
Наличието на вреда е
един от основните елементи от фактическия състав на отговорността по чл.78 от
ЗДСл, като вредата представлява накърняване на защитимо от закона благо. Една
от проявните форми на това накърняване е претърпяната загуба, представляваща по
същество намаляване на имуществото на увредения. Отговорността на съответната
държавна администрация в такъв случай се простира до преките и непосредствени
негативни последици, настъпили/или чието настъпване в бъдеще е установено/ в
патримониума на увреденото лице, по отношение на което възниква субективно
право да претендира репарирането им.
Установи се по
делото, че във връзка с лечението на процесното счупване на лявата лъчева кост,
ищцата е извършила значителни разходи за: оперативен консуматив /титанова плака
и винтове/, потребителска такса за проведеното стационарно лечение, за
лекарства, ортеза, мазови гелове, допълнителни изследвания, невротропни и
антикоагулантни медикаменти, за платени консултации, за проведеното
физио-рехабилитационно лечение по повод настъпилото неврологично усложнение,
съгласно приложени към исковата молба отчетни документи/фактури/, като вещото
лице, изготвило съдебно-медицинската експертиза, е категорично, че без
извършването на тези разходи не би могло да се извърши правилното лечение на
получената фактура. От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че съгласно разходно-оправдателните
документи, за лекарства, болнично и извънболнично лечение и рехабилитация,
импланти за периода от 26.01.2018г. до 12.02.2019г. ищцата е направила разходи,
възлизащи на общата сума от 2138,58лв. Предвид
диспозитивното начало и като съобрази, че самата ищца в исковата си молба
заявява, че от посочената сума следва да се приспадне сумата 900лв., която й била изплатена от Фонд
„Социална закрила” при Министерство на труда и социалната политика, съдът
счита, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата разликата между
горепосочените суми, възлизаща на 1238,57лв., представляващи обезщетение за
вреди, изразяващи се в направени разходи за лечение.
Ищцата претендира обезщетение
и за причинени й други имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи - приходи за
имуществото на пострадалата, които не е получила и чието получаване е било
осуетено поради настъпилата трудова злополука и неработоспособността й за
времето от 26.01.2018г. до 12.02.2019г. вкл., общо 383 дни, когато й били
издадени 11 бр. болнични листи.
От неоспореното
заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установи, че за периода
от 26.01.2018г. до 12.02.2019г. на ищцата е изплатено парично обезщетение за
временна неработоспособност, поради трудова злополука от НОИ в размер на
10 837,83лв., като разликата, която би получила, ако работеше, и
полученото обезщетение от работодателя и общественото осигуряване за периода от
26.01.2018г. до 12.02.2019г. е в размер на 200,12лв., а разликата в
брутната заплата на ищцата преди и след нейното увеличение, считано от
01.02.2018г. /от 884лв. на 972лв./ за периода на временна неработоспособност от
26.01.2018г. до 12.02.2019г. е в размер на 1091,20лв. Доколкото основната
заплата и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер определят
брутното трудово възнаграждение, което се дължи от работодателя, определянето
на обезщетението за пропуснати ползи следва да се извърши именно въз основа на това
възнаграждение, поради което и възраженията на ответника, че следва да бъде
съобразяван нетния размер на трудовото възнаграждение съдът счита за
неоснователни. С оглед неоспореното заключение на вещото лице по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза, съдът намира, че до размера на горепосочените
суми исковете се явяват основателни, а за разликите над тях до претендираните
от ищцата, исковете следва да бъдат отхвърлени като недоказани. Сумите,
представляващи обезщетение за причинените на ищцата имуществени вреди, посочени
по-горе, са дължими от ответника, ведно със законната лихва върху тях, считано от датата на подаване на
исковата молба – 18.10.2019г., до окончателното им изплащане.
Воден от горното,
съдът
ОСЪЖДА
Агенция
за социално подпомагане, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул.“******, да заплати на И.К.Г., ЕГН **********,***, сумата от 20 000лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди в резултат на трудова злополука от 26.01.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на злополуката – 26.01.2018г., до окончателното
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск
за разликата над 20 000лв. до 60 000лв.
ОСЪЖДА Агенция
за социално подпомагане, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул.“*******, да заплати на И.К.Г., ЕГН **********,***, сумата в размер общо на 2529,89лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди в резултат
на трудова злополука от 26.01.2018г., включваща следните суми: 1238,57лв. –
разходи за лечение, 200,12лв. – разлика между размера на брутната заплата,
която би получавала от настъпване на злополуката – 26.01.2018г. до последния
ден на временната неработоспособност – 12.02.2019г., и изплатените обезщетения
от ДОО за същия период, 1091,20лв. – разлика в брутната
заплата на ищцата преди и след нейното увеличение за периода на временна
неработоспособност – 26.01.2018г. – 12.02.2019г. вкл., ведно със законната
лихва върху сумите, считано от датата на подаване на исковата молба –
18.10.2019г., до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявените
искове за разликата над 200,12лв. до 212,17лв., представляваща обезщетение за
причинените й имуществени вреди - разлика
между размера на брутната заплата, която би получавала от настъпване на
злополуката – 26.01.2018г. до последния ден на временната неработоспособност –
12.02.2019г., и изплатените обезщетения от ДОО за същия период и за разликата
над 1091,20лв. до 1100лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - разлика
в брутната заплата на ищцата преди и след нейното увеличение за периода на
временна неработоспособност – 26.01.2018г. – 12.02.2019г. вкл.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийския
апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: