Р Е Ш Е Н И Е
№…….…/19.04.2019г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесети март две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА
при участието на секретаря Р. Чивиджиян, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 7540 по описа за 2018 година на Варненския районен съд, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба
от Р.Т.Б., ЕГН ********** ***, с която срещу „А.” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *** е предявен иск с правно основание чл.439,
ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че Р.Т.Б. не дължи на „А.” АД сумата 18 782,78 лева-
главница, сумата от 57,83 лева-лихва за забава за периода от
31.01.2010г.-10.05.2010г., 284,87 лева- лихва за забава за периода 11.05.2010г.
до 31.05.2010г. и сумата от 622,51 лева- разноски по изпълнителен лист, издаден
по гр.дело № 4219/2010 г. по описа на РС-гр. Бургас, по който е образувано ИД
20188040400027/2017 на ЧСИ Делян
Николов поради плащане и изтекла погасителна давност.
Ищецът
твърди, че срещу него са издадени заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и
изпълнителен лист по ч.гр.дело № 4219/2010 г. по описа на РС-гр. Бургас в полза
на кредитора „Интеркарт Файнанс” АД / сега „А.“ АД/ за процесните суми. Въз основа на издадения изпълнителен лист е
образувано изпълнително производство ИД 1127/2010 на Лучия Тасева. По делото е
наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника от „Телепаспорт-България“
ЕООД, ЕИК *********, като в периода 22.11.2010г. до 28.05.2015г. са постъпили
плащания от трето задължено лице „Телепаспорт-България“ ЕООД в размер на
13 460,26 лева. Тези плащания са отразени върху изпълнителния лист. Отделно
от това по изп. дело са постъпили суми, които не са отразени върху
изпълнителния лист, както следва: на 28.01.2013-г. 300 лева; на 25.07.2013-г.
300 лева; на 04.10.2013-г. 600 лева; на 24.04.2015-г. 600 лева. Или общият
размер на погашенията възлиза на 15 260,26 лева. Ищцата твърди, че е
извършвала и допълнителни плащания в по-голям размер от удостовереното от ЧСИ.
Предвид установените разминавания между отбелязванията на гърба на
изпълнителния лист и реално заплатените суми, твърди, че е погасила изцяло вземанията
по изп. лист.
Твърди се
още, че след последното плащане от 28.05.2015г. до 28.05.2017г. по
изпълнителното дело не са извършвани действия по изпълнението, поради което
изпълнителното производство следва да се счита прекратено по силата на закона.
Позовава се, че на взискателя е върнат оригинала на изп. лист и въз основа на
него в образувано ИД 20188040400027/2017 на ЧСИ Делян Николов. В молбата си за образуване на изп. дело взискателят
е посочил, че е получил плащания в размер на 11442,70 лева. Въпреки признанието
от взискателя за частичното погасяване на дълга, на ищцата е връчено съобщение
за образувано ново изп. производство, в което е посочен общ размер на
задължението – 26852,04 лева. Въз основа на изложеното ищцата настоява за
уважаване на предявения иск.
В отговора на искова молба ответникът
оспорва иска. Не оспорва, че има качеството на взискател по ИД 1127/2010 на
Лучия Тасева, а след това и по ИД 20188040400027/2017 на ЧСИ Делян Николов. Излага, че постъпленията по
първото изп. дело възлизат на 11 460,26 лева, но с тях не се погасяват
изцяло задълженията по издадения изпълнителен лист, тъй като приоритетно се
погасяват разноските. Оспорва ищецът да е извършвал плащания в по-голям размер
от удостовереното на гърба на изп. лист. Не оспорва, че след прекратяване на ИД № 1127/2010 по описа на ЧСИ Лучия Тасева е получил обрано издадения
изпълнителния лист, както и че на 17.01.2018 г. е образувано ИД 27/2018 по
описа на ЧСИ Делян Николов. По това дело частният съдебен изпълнител е изпратил
покана за доброволно изпълнение на длъжника с посочване на задължението в
размер, съобразно постъпленията при взискателя по предходно и.д. № 1127/2010.
На следващо място оспорва вземанията да са погасени по давност. В тази
връзка се позовава, че последното валидно изпълнително действие по ИД №
1127/2010 е постъпление на парична сума от 28.05.2015г. Същевременно преди
изтичане на 5 годишния давностен срок, считано от последното валидно
изпълнително действие ответното дружество е предприело валидно изп. действия по
новообразуваното изп. дело. След образуването на ИД 27/2018 през м. 01.2018г.
са наложени запори върху вземания на
длъжника по банкови сметки и възбрана върху недвижим имот през м. 02 .2018г. По изложените съображения, намира, че
вземанията понастоящем съществуват и не са погаси по давност. Настоява за
отхвърляне на предявените искове.
В съдебно
заседание ищецът, чрез процесуалния си представител адв. Панайотова поддържа
предявения иск. В пледоарията си по същество акцентира, че последното валидно
изпълнително действие по изпълнителното
дело, заведено при ЧСИ Лучия Тасева е извършено на 23.09.2010г., когато е наложен
запор върху трудовото възнаграждение на ищеца, след тази дата е започнала да
тече давност. Давността е прекъсната на 23.02.2011г., когато ищцата
е депозирал молба, съдържаща признание на вземането. След тази дата отново е
започнал да тече нов давностен срок, като към датата на депозиране на исковата
молба е изтекла 5 –годишна давност.
Ответникът
„ А.“ АД не изпраща представител в съдебно заседание. С нарочни молби се
поддържа становището по иска.
Подпомагащата
страна ЧСИ Лучия Тасева в съдебно заседание изразява становище за неоснователност
на исковете.
За да се
произнесе по спора, съдът съобрази от фактическа и правна страната следното:
Чрез иска
по чл. 439 ГПК длъжникът може да установява само факти, възникнали след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, от които факти длъжникът черпи права,
изключващи изпълняемото право (например погасяване на правото на
принудително изпълнение, поради изтекла давност, плащане, прихващане и
др.). В тежест на ищеца, оспорващ дължимостта на вземането по издадения
срещу него изпълнителен лист е да установи настъпване на твърдените от него
правопогасяващи факти, като в случай на позоваване на
изтекла погасителна давнос, в тежест на ответника- взискател в изпълнителното
производство е да установи предпоставките по чл. 116 от ЗЗД за прекъсване на
течащата в полза на длъжника давност.
В случая
ищецът се позовава на изтичане на пет годишен давностен срок, през време на
което взискателят не е предприел изпълнителни действия, евентуално се позовава
на погасяване на дълга чрез плащане, като по твърдения плащанията не са
отнесени за погасяване на вземанията според реда на удовлетворяването им.
По
твърденията за погасяване на
изпълняемото право по давност:
В настоящия случай ищецът обосновава, че изпълнителното
производство срещу него е прекратено по силата на закона с изтичане на
двугодишен срок от последното валидно
предприето изпълнително действие, като
след прекратяването му е изтекъл предвидения в закона срок, след който
вземането е изсрочено по давност.
По силата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК,
изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение
на делата за издръжка. Самото прекратяване в този случай настъпва по силата на
закона с изтичане на посочения в разпоредбата срок, като постановлението на
съдебни изпълнител не е част от фактическия състав на прекратяването, а само
констатира, че същото вече е настъпило. Разпоредбата има предвид не всички
действия на съдебния изпълнител, които се извършват в изпълнителното
производство, а само тези, които се извършват във връзка с реалното събиране на
вземането, което обстоятелство изрично е посочено в мотивите на т. 10 от ТР № 2/26.06.2016 г., постановено по
тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
В конкретния случай с
разпореждане от 23.09.2010г. /л. 1/
след образуване на изп. дело №20107370401127 по молба на взискателя „Интеркарт
Файненс“ АД е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника/ ответника
по делото/.
С разпореждане от 12.11.2010г. /л.154-155/ по същото дело
е наложен запор върху банковите сметки на длъжника.
Видно от приложеното изпълнително
делото, както и направените от вещото лице обобщения след 12.11.2010г. по
изпълнително дело регулярно за извършвания погасявани – от работодателя
„Телепаспорт“ въз основа на наложения запор- 09.02.2011г, а за периода
07.04.2011г. до 28.08.2014г. от трети лица за длъжника. За периода 23.10.2014г.
до 28.05.2015г.от самия длъжник Р.Б..
От горното е видно, че за периода
до 28.05.2015г. по изпълнителното делото са постъпвали регулярно плащания.
Доброволното изпълнение в хода на изпълнителното производство следва да се
приравни на прилагане на изпълнителен способ, доколкото то успешно замества
действия по принудително изпълнение при удовлетворяване интереса на взискателя.
Обратно прилагането на изпълнителни способи при постъпващи регулярни плащания
би представлявало злоупотреба с права от страна на взискателя.
Изпълнителното производство е
перемирало след 28.05.2015г./ когато е извършено последното плащане/, тъй като
повече от две години след тази дата не са поискани и прилагани изпълнителни
способи и не е налице доброволно плащане от длъжника, на осн.чл. 433, ал.1, т.8 ГПК Преди да изтече, обаче давностния срок кредиторът е образувал нов
изпълнителен процес по изп. дело №2018804040027 по описа на ЧСИ № 704. По това изпълнително дело на 16.02.2018г. са наложени запори върху банкови
сметки на длъжника/ л. 64 и сл./ и възбрана върху недвижим имот на длъжника/
л.74/.
С оглед на изложеното може да се
обобщи, че след като първоначално изпълнително производство е прекратено поради
настъпила перемция в рамките на давностния срок по чл. 110 от ЗЗД взискателят е
образувал нов изпълнителен процес. За образуването на нов изпълнителен процес
не е налице пречка, тъй като прекратяването на първото производство не се
отразява върху съществуването на изпълняемото право. Прекратяването не погасява
вземането, нито обезсилва изпълнителното основание- така приложен коментар на Граждански процесуален кодекс, София, 2017г., изд. ”Труд
и Право“, стр. 1122 и цитираното там Решение № 232/04.10.2013г. по гр.д.№ 3046/2013г, III г.о. на ВКС.
Дори да се приеме, че първото
образувано изп. дело №20107370401127 е прекратено, тъй като след
12.11.2010г. когато е наложен запор
върху банкови сметки на длъжника, взискателят не е възложил изпълнителни
действия, то изпълняемото право отново не може да се счита погасено. Това е
така, тъй като длъжникът е извършил множество плащания- лично и чрез трети
лица, с които действия категорично е признал дълга. Признанието на дълга в хода
на изпълнителното производство несъмнено представлява действие съгл. чл. 116,
б.“а“ от ЗЗД с което се прекъсва давността. В този смисъл са мотивите по т. 10
от тълк.дело №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид изложеното съдът приема,
че последното изпълнително действие е извършено на 16.02.2018г. чрез налагане
на запори и възбрана върху недвижим имот на длъжника по второто изпълнително
дело, поради което към датата на исковата молба не е изтекъл петгодишния
давностен срок.
На следващо място следва да се
разгледа довода за погасяване на
изпълняемото право поради плащане.
В случая по делото от
заключението на ССчЕ безспорно се установява, че длъжникът по изпълнението-
лично или чрез трети лица е погасила общо сумата от 13460,26 лева, по изп. дело
№20107370401127 и 78,00 лева по второто изпълнително дело.
Извършеното от съдебни изпълнител
удостоверяване на гърба на изпълнителния лист относно размер на погасяванията
по реда на чл. 455, ал.2 от ГПК има характер на официален удостоверителен
документ. Доколкото отразяването напълно съвпада с установените от вещото лице,
следва да се приеме, че материалната доказателствена сила на това отразяване не
е опровергана.
По отношение реда за
удовлетворяване на вземанията по изпълнителния лист по делото е било спорно
дали съдебният изпълнител коректно е отнесъл плащанията. В тази връзка спорен е
бил въпросът дали когато извършеното плащане е частично лихвите се погасяват
преди или след главницата. Междувременно по този въпрос е постановено ТР 3/2017
на ОСГТК на ВКС, с което е дадено разрешение, че когато извършеното
плащане не е достатъчно, погасителният ефект за законната лихва за забава при
неизпълнение на парично задължение настъпва при условията и в поредността по
чл.76, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите, тоест лихвите се погасяват преди главницата.
При това положение съдът следва да кредитира втори вариант на ССчЕ в
подварианта, при който изчисленията се правят съобразно датата на постъпване на
сумите,
a не към датата на превода на сумата на взискателя. Това е така, тъй като погасителният ефект на
плащането е настъпил с погасяването от длъжника.При този (втори под вариант на
вариант втори от заключението) видно от
изготвеното от вещото лице приложение № 4 всички лихви и разноски по издадения
изпълнителен лист са погасени. Останала е непогасена законна лихва и разноски
по изпълнението, но същите не са предмет на настоящото производство.
Принципно релевантен е въпросът дали с постъпили суми следва да се
удовлетворят преди останалите плащания вземания за разноски, в случай, че няма
доказателства такива разноски реално да са сторени. В тази връзка съдът споделя
становището на ищеца, че по изп. дело№ 20188040400027 по описа на ЧСИ Делян
Николов не са налице доказателства за действително сторени от взискателя
разноски за адв. възнаграждение по това изп. производство. В случая, обаче
видно от приложение № 4 от заключението на ССчЕ с постъпилата по това дело сума
от 78,00 лева са удовлетворени вземанията други разноски по изпълнението.
Посочените разноски за адв. защита не са
удовлетворени. Ето защо не може да се направи извод, че ЧСИ е отнесъл
погашенията към коментираните разноски за адв. хонорар, вместо към други
задължения.
При това положение следва исковата претенция за отричане изпълняемото право
да се уважи в частта за претендираните лихви и разноски, а в частта за отричане вземането за главница
само за сумата от 1107,12 лева(разликата межди отричаната в размер на 18 782,78 лева и установената
като незаплатена-17675,66 лева).
По разноските:
При този изход на спора на ищеца
се следват разноски съобразно уважената част от исковете за държавна такса,
адвокатска защита и експертиза съгл. приложения списък в размер на 345,02 лева.
Ответникът е поискал своевременно
присъждане на разноски, но не е представил доказателства за сторени разходи.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Р.Т.Б., ЕГН ********** ***
не дължи на А.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *** сумата от 1107,12
лева главница, сумата от 57,83
лева-лихва за забава за периода от 31.01.2010г.-10.05.2010г., 284,87 лева- лихва за забава за периода
11.05.2010г. до 31.05.2010г. и сумата от 622,51
лева- разноски по изпълнителен лист, издаден по гр.дело № 4219/2010 г. по
описа на РС-гр. Бургас, по който е образувано ИД 20188040400027/2017 на ЧСИ
Делян Николов, поради погасяване на изпълняемото право чрез плащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за отричане за
вземането за главница за разликата над 1107,12
лева до 18 782,78 лева.
ОСЪЖДА „А.” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ наРосица
Т.Б., ЕГН ********** *** сумата от 345,02 лева, представляваща сторените по
делото разноски, на осн.чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението е постановено при участието на подпомагаща страна на страната на
ответника “А.“ АД-ЧСИ Лучия Тасева, рег. № 737 КЧСИ.
Решението подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: