№ 130
гр. Дупница, 21.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IІІ-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:С. Ат. Пиронев
при участието на секретаря Румяна М. Агонцева
като разгледа докладваното от С. Ат. Пиронев Гражданско дело №
20231510101204 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на ЕТ „Валентин Кюрчийски-Валдани-
Даниела Гогова“ срещу „Дженерали застраховане“ АД.
Ищецът твърди, че на 02.11.2022г., около 11:50 ч. на път III-6204, с посока на
движение от с. Овчарци, обл. Кюстендил към гр. Сапарева баня, се придвижвал К. Й. С.,
който управлявал автобус марка „Сетра“, модел „С 315 УЛ“, рег. № ***, собственост на
ищеца. По същото време и на същия път, но в противоположна посока се придвижвал Д. И.
К., който управлявал лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Поло“, рег. № ***,
застрахован при ответното дружество. Поддържа, че в района на 9-ти км. водачът на лекия
автомобил изгубил контрол над управлението на автомобила, навлязъл в лентата за
насрещно движение, при което последвал челен удар между автомобила и движещия се
правомерно в своята лента за движение автобус. Заявява, че в резултат на процесното ПТП
ищецът претърпял имуществени вреди в размер на 23779 лв. (от които 22339 лв. –
стойността на уврежданията на автобуса и 1440 лв. – разходи за репатрирането му). Моли
ответникът да бъде осъден да му заплати посочената сума, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 14.07.2023г. до окончателното плащане и 1830,04 лв. –
мораторна лихва за периода от 10.11.2022г. до 14.07.2023г.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба по реда на чл. 131 ГПК, с който
изразява становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва механизма на
твърдяното ПТП, причинната връзка между вредите и ПТП, размера на вредите. Отрича
ПТП да е настъпило по вина на застрахования при него водач. В условията на евентуалност,
релевира възражение за съпричиняване на имуществените вреди от страна на водача на
1
автобуса, поради това, че е управлявал автобуса с несъобразена скорост (без да се
съобразява с вертикалната и хоризонтална маркировка на процесния пътен участък,
натовареност на движението, виражи, видимост и т.н.) и не предотвратил настъпването на
ПТП като своевременно намали скоростта или спре преди настъпване на удара. Намира
претенцията на ищеца за завишена, като счита, че следвало да се съобрази овехтяването на
автобуса. В случай на установяване на иска по основание и размер възразява, че е налице
тотална щета на увредения автобус. Възразява срещу претендираните разходи за
репатриране на увредения автобус, тъй като документът бил издаден по-късно, евентуално
намира претенцията за завишена. Отрича да дължи законна лихва. Моли за отхвърляне на
предявените искове.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Предявените обективно кумулативно съединени осъдителни искове са с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД.
За възникване на вземането за обезщетение по иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ е
необходимо да се установят следните факти: ответникът да е застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“, в чийто срок на действие, вследствие на противоправно и
виновно поведение на водача на застрахования автомобил, да е настъпило застрахователно
събитие (представляващо покрит риск), в причинна връзка с което ищецът да е претърпял
описаните имуществени вреди, в т.ч. да е извършил разходи за репатриране на автобуса,
който не е бил в състояние да се придвижва самостоятелно.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираното вземане, както и да докаже всички обстоятелства, на които основава
възражението си за съпричиняване (в т.ч. че водачът на автобуса се е движил с несъобразена
скорост и не е спрял своевременно, въпреки че е бил в обективно състояние да предотврати
удара или да намали уврежданията).
Между страните не е налице спор, а и от приложените писмени доказателства се установява,
че към датата на ПТП ищецът е собственик на автобус марка „Сетра“, модел „С 315 УЛ“,
рег. № *** (л. 5), а ответникът е застраховател по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ на водача на МПС марка „Фолксваген“, модел „Поло“,
рег. № ***.
От приетото по делото и неоспорено от страните заключение по назначената САТЕ е видно,
че на 02.11.2022г., около 11:50 часа, л.а. марка „Фолксваген“, модел „Поло“, рег. № *** се
движи по път III-6204 с посока от гр. Сапарева баня към гр. Дупница, като в същото време в
обратна посока (от гр. Дупница към гр. Сапарева баня) се движи автобус марка „Сетра“,
+000
модел „С 315 УЛ“, рег. № ***. В района около 9 при навлизане в дясна крива със
скорост около 70 км/ч, водачът на лекия автомобил не запазил траекторията си на движение
и навлязъл в лентата за насрещно движение, където настъпил удар с автобуса. Прието е, че
от техническа гледна точка причината за настъпване на ПТП е поведението на водача на
2
лекия автомобил, който е допуснал навлизане в лентата за насрещно движение. Съдът
кредитира напълно заключението на вещото лице в частта относно механизма на ПТП,
който се потвърждава напълно и от показанията на свид. К. С.. При това положение следва
да се приеме за доказано, че процесното ПТП е предизвикано от застрахования при
ответника водач, като не е доказано възражението за съпричиняване на водача на процесния
автобус.
От приетото по делото заключение по назначената САТЕ е видно, че щетите по процесния
автобус са в причинна връзка с настъпилото ПТП, като пазарната им стойност, определена
на база средни пазарни цени към датата на ПТП се равнява на 22459,79 лв., а действителната
му стойност към датата на ПТП се равнява на 24556 лв. Следователно е налице тотална щета
по смис. на чл. 390, ал. 2 КЗ, поради което застрахователното обезщетение се равнява на
действителната пазарна стойност към датата на ПТП, след приспадане стойността на
запазените части (в този смисъл Решение № 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, II
т.о.). Същата, според приетата САТЕ се равнява на 18424 лв., поради което следва да се
приеме, че в полза на увреденото лице е възникнало вземане за посочената сума. От
приетото заключение е видно и това, че уврежданията по автобуса не са позволявали
самостоятелното му придвижване, поради което сторените от ищеца разходи за
репатрирането му в размер на 1440 лв. също подлежат на обезвреда.
При това положение, предявеният иск за главница се явява основателен до сумата от 19864
лв. (18424 + 1440) като следва да се отхвърли за разликата над тази сума до пълния предявен
размер от 23779 лв.
Що се отнася до заявените претенции за присъждане на обезщетение за забава и за законната
лихва за периода от предявяване на иска до окончателното плащане, съдът намира следното:
В съдебната практика е възприето разбирането, че представянето на доказателства за
прекратяване на регистрацията на МПС при наличие на тотална щета не е от значение за
изискуемостта на главницата, но е от значение за присъждането на обезщетение за забава,
каквото се дължи от датата на представяне на доказателства за настъпване на това
обстоятелство. Прието е още, че за съда не съществува задължение да указва на страната да
представи доказателства за прекратяване на регистрацията на МПС при наличие на тотална
щета. Ако доказателството е било представено в предхождащ решението момент (преди или
по време на съдебното производство), то би била поставена началната дата на
обезщетението за забава, съизмеримо със законната лихва. В случай, че регистрацията на
МПС не е прекратена до приключване на съдебното производство пред инстанциите по
същество или не са представени доказателства за това, то и осъдителният диспозитив в
частта за обезщетението за забава (ако е поискано) би следвало да е съобразен с факта (в
този смисъл Решение № 44 от 02.06.2015г. по т.д. № 775/2014г., I т.о. на ВКС, Решение №
140 от 01.08.2018 г. по т. д. № 2278/2017г., І т. о. на ВКС).
Съдът не споделя тезата на ищеца, че чл. 390 КЗ не намира приложение по отношение на
иска по чл. 432, ал. 1 КЗ, обоснована със систематичното място на чл. 390 КЗ и съдебната
практика по прилагането й. Възприемането на това становище би означавало да се отрече и
3
приложението на ал. 2 от същия чл. 390 КЗ, в която е предвидена степента на увреждане,
обуславяща извод за тотална цена. Противно на поддържаното от ищеца, в съдебната
практика многократно е имало повод да се посочи, че прекратяването на регистрацията на
МПС при наличие на тотална щета е от значение и за началната дата на обезщетението за
забава, дължимо върху вземането по чл. 432, ал. 1 КЗ - вж. напр. Решение № 1340 от
25.06.2020 г. на САС по в. гр. д. № 127/2020 г., Решение № 650 от 02.11.2021 г. на САС по в.
т. д. № 614/2021 г., V т.с., Решение № 807 от 13.06.2023 г. на САС по в. гр. д. № 773/2023 г.,
XIV г.с., Решение № 260015 от 05.01.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 2164/2021 г., Решение №
115 от 22.01.2024 г. на СГС по т. д. № 1047/2023 г., Решение № 263853 от 11.06.2021 г. на
СГС по в. гр. д. № 9148/2020 г., Решение № 691 от 12.06.2023 г. на ОС - Бургас по гр. д. №
1514/2022 г., Решение № 602 от 22.05.2023 г. на ОС - Варна по в. гр. д. № 152/2023 г.,
Решение № 93 от 10.03.2023 г. на ОС - Пазарджик по в. гр. д. № 729/2022 г., Решение №
260956 от 12.02.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 703/2020 г., IV-Б състав, Решение № 260247 от
29.09.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 2490/2020 г., Решение № 39 от 16.01.2023 г. на ОС -
Бургас по в. гр. д. № 852/2022 г., Решение № 452 от 17.08.2023 г. на ОС - Велико Търново по
в. гр. д. № 659/2022 г., Решение № 395 от 02.10.2023 г. на ОС - Варна по т. д. № 170/2023 г.,
Решение № 1499 от 18.12.2023 г. на ОС - Варна по в. гр. д. № 1762/2023 г., Решение № 347
от 11.12.2023 г. на ОС - Хасково по в. гр. д. № 742/2023 г., Решение № 5 от 04.01.2024 г. на
ОС - Пловдив по т. д. № 221/2023 г., Решение № 8 от 05.01.2024 г. на ОС - Благоевград по в.
гр. д. № 1033/2023 г. и мн. др.). Неотносимо към обсъждания въпрос (относно забавата на
застрахователя при претенция за обезщетение за имуществени вреди, определено при
условията на тотална щета) е представеното от ищеца решение на ВКС по т.д. №
2466/2018г. на I т.о., в което е разгледан въпросът за забавата по иск за обезщетение за
неимуществени вреди.
По изложените съображения и след като не са представени доказателства за прекратяване на
регистрацията на процесния автобус, предявеният иск за сумата от 1830,04 лв. – мораторна
лихва за периода от 10.11.2022г. до 14.07.2023г. следва да се отхвърли, като в полза на
ищеца се присъди законната от датата на представяне на доказателства за прекратяване на
регистрацията на МПС.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът има право на разноски,
определени съобразно уважената част от предявените искове, а ответникът – съобразно
отхвърлената част. Частично основателно е възражението на ответника за прекомерност на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 3725 лв., като с оглед
фактическата и правна сложност на делото същото следва да бъде намалено до 1800 лв.
Неоснователно е искането на ищеца за приложение на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. с оглед задължителните постановки, приети в Решение от 25.01.2024г. по
C‑438/22 на СЕС, II с-в. Следователно в полза на ищеца следва да бъдат присъдени следните
разноски: 833,78 лв. – държавна такса за образуване на делото и за снабдяване на ищеца със
съдебно удостоверение, 620,53 лв. – разноски за експертиза и 1396,19 лв. – адвокатско
възнаграждение, а в полза на ответника сумата от 22,43 лв. – юрисконсултско
4
възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 68 да заплати на ЕТ
„Валентин Кюрчийски-Валдани-Даниела Гогова“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Сапарева баня, ул. „Победа“ № 4 сумата от 19864 ЛЕВА, представляваща
обезщетение по чл. 432 КЗ за имуществени вреди и разходи за репатриране на автобус марка
„Сетра“, модел „С 315 УЛ“, рег. № ***, причинени в резултат на ПТП, настъпило на
02.11.2022г., около 11:50 ч. на път III-6204 (гр. Дупница-гр. Сапарева баня), причинено от
водача на МПС марка „Фолксваген“, модел „Поло“, рег. № ***, застрахован при ответника,
ВЕДНО с обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на представяне на доказателства за прекратяване на регистрацията на автобус
марка „Сетра“, модел „С 315 УЛ“, рег. № *** до окончателното плащане, както и сторените
по делото разноски, както следва: 833,78 ЛЕВА – държавна такса, 620,53 ЛЕВА – разноски
за експертиза и 1396,19 ЛЕВА – адвокатско възнаграждение, КАТО ОТХВЪРЛЯ
предявените искове за главница за разликата над уважения размер от 19864 лв. до пълния
предявен размер от 23779 лв. и за мораторна лихва в размер на 1830,04 лв., дължима за
периода от 10.11.2022г. до 14.07.2023г.
ОСЪЖДА ЕТ „Валентин Кюрчийски-Валдани-Даниела Гогова“, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Сапарева баня, ул. „Победа“ № 4
да заплати на „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 68 сумата от 22,43 ЛЕВА -
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил, в двуседмичен срок от
датата на получаване на съобщение за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5