РЕШЕНИЕ
№ 3230
гр. София, 07.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ТАНКА П. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА В. АПОСТОЛОВИЧ
като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20231110206685 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на П. Л. Ч., с адрес гр. София, ул.
****************** срещу Наказателно постановление № 23-4332-
007241/24.04.2023 г., издадено от Началник група към СДВР, отдел „Пътна
полиция“, с което на жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179, ал.
1, т. 5 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева за
извършено нарушение по чл. 25, ал. 1 ЗДвП.
В жалбата са изложени аргументи за незаконосъобразност и
неправилност на наказателното постановление, поради нарушаване на
материалния закон и неспазване на процесуалните правила. Санкционираното
физическо лице представя различна от приетата за установена от наказващия
орган фактическа обстановка. Акцентира на обстоятелството, че другият
участник в ПТП е паркирал МПС в дясната пътна лента, затруднявайки
движението на останалите водачи. С тези доводи, моли оспореното
наказателно постановление да бъде отменено.
В проведените пред настоящата съдебна инстанция заседания,
жалбоподателят, редовно призован, явява лично. Сочи, че не е извършил
нарушението, тъй като другото МПС не е било в движение и обективно било
невъзможно да пропусне лек автомобил, който не се движи. По изложените
съображения моли съдът да се произнесе с решение, с което да отмени
1
обжалваното НП.
Административно-наказващият орган – Началник сектор в СДВР-ОПП,
редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по
основателността на жалбата.
Съдът, след като служебно провери обжалвания акт, доводите на
страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателят П. Л. Ч. е правоспособен водач на МПС и притежавал
СУМПС № *********, издадено от СДВР, валидно до 27.05.2026 г.
На 06.04.2023 г. около 10:30 ч., в гр. София, по бул. „Ломско шосе“, с
посока на движение от ул. „Хан Кубрат“ към ул. „Христо Силянов“,
жалбоподателят Ч. управлявал лек автомобил „Дачия Логан“, с рег. № СВ 93
91 РС. Пътната настилка била без неравности и наклон. Пътното платно било
двупосочно, с обособени за движение по две пътни ленти във всяка от
посоките. Поради паркирал товарен автомобил, жалбоподателят се движел в
лявата пътна лента.
Доближавайки кръстовището с ул. „Стражица“, жалбоподателят
подминал спрелия, с пуснати аварийни светлини, товарен автомобил
„Ситроен Джъмпер“ с рег. № СВ 62 08 МТ, с водач – свидетелят Цветан
Давидков. Жалбоподателят подал светлинен сигнал, предупреждавайки, че
ще предприеме завой надясно към ул. „Стражица“, като в същия момент,
свидетелят Давидков потеглил плавно и между двата автомобила настъпило
пътнотранспортно произшествие.
Жалбоподателят информирал дирекция „Национална система 112“ за
настъпилия инцидент и на място пристигнал екип, в състав от свидетеля П.
Чолаков и колегата му Драган Зарев – младши автоконтрольори при ОПП-
СДВР. Участниците в ПТП попълнили саморъчно декларации, бил съставен
Протокол за ПТП № 1753331, както и скица към него. По двата автомобила
били установени щети, съответно в областта на дясната задна врата по
автомобила на жалбоподателя и по предната броня на другия автомобил.
При тази фактология свидетелят Чолаков съставил срещу
жалбоподателя АУАН Серия GA № 868547/06.04.2023 г., в който приел за
установено, че П. Ч., предприемайки маневра отклонение в дясно за
навлизане в друг път, не пропуска и реализира ПТП с движещия се от дясната
му страна товарен автомобил „Ситроен Джъмпер“ с рег. № СВ 62 08 МТ –
нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДвП.
Актът, непосредствено след съставянето му, бил предявен и връчен на
жалбоподателя, който го подписал без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1
ЗДвП, жалбоподателят подал писмени такива, в които изложил съображения,
че причината за настъпилия пътен инцидент е обстоятелството, че другият
водач е паркирал на забранено за целта място.
При идентично описание на нарушението и неговата цифрова /правна/
2
квалификация и след преценка на подаденото възражение като
неоснователно, Началник сектор в ОПП-СДВР издал атакуваното в
настоящото съдебно производство наказателно постановление, с което на
основание чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 ЗДвП наложил на
жалбоподателя административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/
лева за нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДвП.
Препис от наказателното постановление бил връчен срещу подпис на
жалбоподателя на 02.05.2023 г.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз
основа на кредитираните писмени доказателства, инкорпорирани в процеса
съгласно разпоредбата на чл. 283 НПК вр. с чл. 84 ЗАНН, а именно: АУАН
серия № 868547/06.04.2023 г., декларация, попълнена от П. Ч., декларация,
попълнена от Цветан Давидков, протокол за ПТП № 1753331 и скица към
него, справка картон на водача, Заповед № 8121 13318/29.10.2019 г., Заповед
№ 8121з-1632/02.12.2021 г. на министър на вътрешните работи, както и
гласните доказателствени средства - показанията на свидетеля -
актосъставител П. Чолаков и Цветан Давидков.
Няма спор относно датата и мястото на настъпване на пътния инцидент,
като същите се извеждат от попълнените на място декларации от двамата
водачи, както и от съставения протокол за настъпило ПТП и скица към него.
Основно противоречие в доказателствената съвкупност се явява
причината за реализирането му, проявила са в конкретно обективно
осъществени действия от страна на жалбоподателя. С оглед липсата на
достатъчно убедителни доказателства, които еднопосочно да водят до
единствения възможен извод, че между предприетата от жалбоподателя
маневра и настъпилия пътен инцидент е налице причинно-следствена връзка,
то съдът намира, че не е доказано, че жалбоподателят е осъществил така
вмененото му нарушение.
На първо място, не са установени свидетели-очевидци, липсват
приобщени записи от камерите за видеонаблюдение, разположени в района,
пропуснато е да бъдат запазени чрез снимкови материали, щетите по двата
автомобила. Не е налице и категорично експертно становище, което да
потвърди, че механизмът на настъпване на инцидента, съответства на
описания в Акта, такъв. С оглед изминалия период от време, тези пропуски не
биха могли да бъде преодолени в съдебното производство.
Показанията на свидетеля Чолаков, които съдът кредитира като
достоверни и логични, единствено установяват реда, по който е съставен
процесният акт, а именно въз основа на сведенията на двамата водачи, които
са дали противоречиви версии за причините за настъпването на инцидента.
Същите обаче са слабо информативни, относно съществените факти свързани
с пътната обстановка, разположението на двата автомобила, както и
механизма на настъпване на ПТП.
3
Същевременно свидетелят Давидков - другият участник в настъпилото
ПТП, съществено се дистанцира от информацията, която е декларирал на
място при настъпване на инцидента, като в показанията си пред съда обясни,
че е паркирал управлявания от него автомобил в дясната пътна лента,
включил е аварийните си светлини, след което е потеглил плавно, в който
момент е настъпил и физическият контакт между двата автомобила. Съдът
намира, че именно показанията на свидетеля, дадени в хода на съдебното
следствие следва да бъдат приети за достоверни. Нещо повече, същите
намират опора и в писмената декларация, попълнена от жалбоподателя, в
която той с категоричност сочи, че другият автомобил не е бил в движение.
Така установената фактическа обстановка опровергава приетата в АУАН
констатация на наказващия орган, че МПС с рег. № СВ6208МТ е бил в
движение. В тази последователност, свидетелят Давидков, по време на
разпита си сочи, че по неговия автомобил не е имало материални щети, което
е още едно обстоятелство, което разколебава приетата за установена от
наказващия орган, фактическа обстановка.
Доколкото и двамата участници в настъпилото ПТП, акцентират, че в
дясната пътна лента, товарен автомобил „Ситроен Джъмпер“ с рег. № СВ 62
08 МТ е бил в покой, когато жалбоподателят е предприел своята маневра и
едва след това е настъпил пътният инцидент, както и при наличието на
съществени противоречия, относно причината за настъпването му, то съдът
намира, че липсват ясни и категорични доводи, въз основа на които да се
достигне до обоснован извод, че вината за настъпилия инцидент се дължи на
осъществени виновно действия от страна на жалбоподателя, в нарушение на
правилата за движение по пътищата.
Воден от горното съдът намира, че изложените от наказващия орган
факти не са безспорно доказани, а административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя, не следва да бъде ангажирана въз основа на
предположения.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е допустима като подадена в законовия срок по смисъла на чл.
59, ал. 2 ЗАНН и от лице с активна процесуална легитимация, а разгледана по
същество същата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 ЗАНН в това производство
районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на
обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и
материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя
- арг. от чл. 314, ал. 1 НПК, вр. с чл. 84 ЗАНН.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че
съставеният АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от
компетентен орган, с оглед приложените по делото Заповед № 8121 К-
13318/29.10.2019 г. и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министър на
4
вътрешните работи. Спазена е утвърдената от закона писмена форма и са
налице минимално предвидените реквизити, съобразно изискванията на чл.
42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН. Контролният орган е осъществил дейността си,
съблюдавайки сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Налице е и редовна
процедура по връчване на АУАН и НП на жалбоподателя.
По същество на нарушението съдът намира следното:
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че на
06.04.2023 г., около 10:30 часа, в гр. София, на бул. „Ломско шосе“, с посока
на движение от ул. „Хан Кубрат“ към ул. „Христо Силянов“, на кръстовището
с ул. „Стражица“ е настъпил пътен инцидент между управлявания от
жалбоподателя автомобил „Дачия Логан“, с рег. № СВ 93 91РС и товарен
автомобил „Ситроен Джъмпер“ с рег. № СВ 62 08 МТ, с водач – свидетеля
Цветан Давидков.
Така установеното обаче не изпълва състава на вменената за нарушена
във вина на жалбоподателя разпоредба - чл. 25, ал. 1 ЗДвП. Същата
регламентира, задължение на водачите на ППС, преди да предприемат
каквато и да е маневра, включително и отклоняване, за да се навлезе в друг
път, да се убедят, че няма да създадат опасност за участниците в движението,
които се движат след тях, пред тях или минават покрай тях, и да извършат
маневрата, като се съобразяват с тяхното положение, посока и скорост на
движение.
Видно от събрания доказателствен материал, коментиран по –горе,
товарен автомобил „Ситроен Джъмпер“ с рег. № СВ 62 08 МТ е бил в покой,
същият не е бил в движение и е бил паркиран непосредствено преди
кръстовището с ул. „Стражица“. Единственият начин, по който
жалбоподателят е могъл да продължи в тази посока е като заобиколи
паркирания автомобил и завие надясно. Доколкото същият е съобразил
поведението си с пътната обстановка, както и с положението на останалите
участници в движението, а другият автомобил не е бил в движение, то съдът
намира, че преди да извърши маневрата, жалбоподателят се е убедил, че няма
да създаде опасност за останалите участници. Същият не е могъл да
предвиди, че другият участник в ПТП ще се включи плавно в движението.
Доколкото нарушението не е осъществено от обективна страна, то не е
налице и задължение за обсъждане на субективните елементи от състава му.
В обобщение, преди да ангажира отговорността на конкретен правен
субект, наказващият орган е бил длъжен да прояви нужната процесуална
активност, в съответствие с разпоредбата на чл. 52, ал. 4 ЗАНН, да прецени
събрания доказателствен материал, а при нужда да осъществи и други
действия по разследването на спорните обстоятелства и едва ако установи с
категоричност, че е налице административно нарушение и е доказано
неговото авторство, както и конкретно осъществено виновно
действие/бездействие, да пристъпи към издаване на наказателното
постановление. При липсата на безспорна доказаност на нарушението, то
5
оспореното наказателно постановление следва да бъде отменено.
При този изход на правния спор, право на разноски има
жалбоподателят, който обаче не поиска присъждането на такива, поради
което и съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-4332-007241/24.04.2023 г.,
издадено от Началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“, с което на П.
Л. Ч., ЕГН ********** на основание чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от
Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева за нарушение по чл. 25, ал. 1
ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6