Решение по дело №883/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.84, ал.2 във вр. с чл.70, ал.1 от Закона за убежището и бежанците.

Образувано е по жалба от Й. Г., [държава], с посочен по делото съдебен адрес: Х., срещу Решение №УПХ-19/25.03.2025г. на Интервюиращ орган при Държавната агенция за бежанците при МС. Твърди се, че оспорваното решение е незаконосъобразно поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон. Допуснато било съществено нарушение на процесуалните правила – чл.35 и чл.36 от АПК, като не била изяснена обстановката, липсвал задълбочен анализ на заявените обстоятелства. Причините, поради които напуснал [държава], били изложени подробно, но не били възприети правилно от органа. Неправилно органът преценил, че не било налице риск от изтезание или унизително отношение, т.е. хипотеза по чл.9, ал.1, т.2 от ЗУБ. Но ако не съществувала заплаха за личността, то дали жалбоподателят щял да потърси убежище на хиляди километри от страната си. След падането на Б. А. от власт изпитвал опасения за живота си и не можел да се върне в [държава]. Съгласно чл.3 от ЕКПЧ държавата носела отговорност, когато е извършено експулсиране в случаите, когато се представят съществени доводи, че засегнатото лице е изложено на реален риск от изтезание или друго нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Признато било и правото закрила на лица, чийто убеждения възникнали вече в приемащата държава. Административната процедура била проведена повърхностно и това водело до незаконосъобразен акт. Иска се отмяна на оспореното решение.

Ответникът Интервюиращ орган при ДАБ иска жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед №5401 ПАМ-36 от 06.02.2025г. по отношение на Й. Г. била наложена принудителна административна мярка – Връщане до страна на произход.

С молба №УП-35575/06.03.2025г. по описа на ДАБ при МС, жалбоподателят, [държава], е поискал закрила в [държава]. Приложена е и Декларация по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ, тъй като лицето не притежава документи за самоличност, като е подписана и декларация за съгласие и информационен лист за обработване на лични, както и покана от 06.03.2025г. за провеждане на интервю, решение за настаняване, регистрационен лист и приложение към регистрационен лист, съставена е дактилоскопна карта, а също и амбулаторен лист. На жалбоподателя е връчена информация за задълженията на чужденците, подали молба за международна закрила и настанени в центрове на ДАБ.

На 07.03.2025г. с кандидата било проведено интервю, за което е съставен представения по делото протокол – жалбоподателят заявил, че влязъл на територията на РБ., като се бил скрил в ТИР, но го заловили на б.-р. граница. После бил осъден на 1 година условно и закаран в лагера. Пет пъти бил арестуван в [държава], защото бил политически активен. Бил к., м. – с., но никога нямал проблеми заради религията. Бил роден в [населено място] и живял там до напускането. Бил [семейно положение] и имали две деца. В [държава] били и майка му, баща му, две сестри. Завършил средно образование. Получил през 2020г. призовка за военна служба, но не се отзовал и плащал глоби. Спрял, защото плащал за убийство на своите братя по етнос. Бил член на ХДП, а след това на ПАД, но не членувал във въоръжена групировка. Напуснал [държава] по политически причини, защото имал досие и бил преследван и арестуван като член на ПАД – Партия за защита на к.. Искали да направят клон на партията в [държава]. Семейството му имало психологически проблеми, когато го арестували. Нямало отправени заплахи към него или семейството му. Срещу жалбоподателя било оказвано насилие – в ареста бил бит от полицията. Не иска да се върне в [държава] по политически причини, защото със сигурност щели да го арестуват и да го вкарат в затвора или да упражнят насилие срещу него. Целта му била [държава], но го задържали в [държава] и затова подал молба за закрила.

С Решение №УПХ-19/25.03.2025г. на Интервюиращ орган на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 е отхвърлена молбата от Й. Г. за предоставяне на международна закрила, като същото е съобщено на жалбоподателя на 31.03.2025г. и той бил запознат със съдържанието му на език, разбираем за него.

Жалбата срещу решението е подадена чрез административния орган на 04.04.2025г.

Представена е Справка №МД-02-21/14.01.25г. на Дирекция Международна дейност при ДАБ относно общото положение в Република [държава], както и справка относно турското законодателство /Справка №МД-02-173/31.03.2025г./.

Допълнително жалбоподателят представя доказателства в с.з. – Постановление/Решение от 23.07.2020г. за налагане на административна глоба за бягство от военна проверка, както и членска карта от Демократична партия на народите – ХДП, ведно със заявление за членство от 14.01.2017г., и карта за наблюдател от ХДП на избирателна секция от 07.06.2015г.; карта за професионална квалификация от 21.10.2021г. /електротехник/ и сертификат от 21.10.2021г.; снимка с надпис – „операция срещу бойците на ПКК с призив за действие; медицински документи, от които се установява, че Й. Г. е постъпил на лечение на 16.10.2024г. и хоспитализиран за мозъчна хирургия в болница в [държава]; Протокол от 26.09.2024г. за задържане на лице, избягало от военна проверка/неявило се на военна служба; писмо от 09.04.2025г. от областна организация на ХДП, съгласно което жалбоподателят вземал участие в пресконференции и мероприятия на партията, като за това бил подложен на различни недемократични практики и натиск от страна на силите на реда.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Оспореното решение е съобщено на жалбоподателя, а жалбата е подадена в определения от закона 7-дневен срок, поради което е допустима като подадена в срока по чл.84, ал.2 от ЗУБ. Изхожда от активно легитимирана страна, отправена е до местно компетентния административен съд – доколкото данните са по регистрационна карта - Х., а и няма други документи за промяна на адреса, и е срещу годен за съдебен контрол административен акт. Не са налице основания по чл.159 от АПК.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна.

Оспореното в настоящото производство решение е издадено от компетентен орган на длъжност мл.експерт, определен със Заповед №РД05-337/12.06.2024г. на Председателя на ДАБ на основание чл.48, ал.1, т.10 от ЗУБ за интервюиращ орган – л.77 от делото. В разглеждания случай, оспореното решение е издадено на при предоставената от закона възможност на интервюиращ орган при наличие на основания по чл.13, ал.1 в срок до 14 работни дни от регистрацията на чужденеца интервюиращият орган може да приложи ускорено производство, като вземе решение за отхвърляне на молбата като явно неоснователна.

Процесният административен акт отговаря на изискванията за форма и съдържание, тъй като се мотивира с посочване, както на конкретни факти, на които се издава, така и има съответна правна обосновка. Съдът не установява при постановяването на решението да има допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и особено такива, които да водят до нарушение на правото на защита на жалбоподателя. Процесният акт е надлежно съобщен на адресата си на език, който той владее, като всички процесуални действия в особеното производство са извършвани в присъствие на преводач от езика, владян от търсещия закрила чужденец.

Оспореното решение е издадено в ускорена процедура в производството по реда на Глава VI, Раздел II. Съгласно чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ производството се образува с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила. В случая чужденецът е регистриран на 06.03.2025г., а оспореният акт е издаден на 25.03.2025г. при спазване на срока по чл.70, ал.1 от ЗУБ за произнасяне в ускорена процедура. В хода на производството пред решаващия орган при ДАБ с чужденеца е проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в присъствието на преводач на разбираем за него език.

Липсата на становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила не обосновава незаконосъобразност на оспореното решение, доколкото то е постановено по реда на чл.70, ал.1 от ЗУБ - в ускорена процедура в производството по общия ред, а в този случай съгласно разпоредбата на чл.58, ал.9, изр.2 от ЗУБ такова становище не се изисква.

Поради това съдът счита, че не са налице основанията по чл.146, т.1-3 от АПК.

Оспореното решение съдът намира и за съответно на материалния закон.

Причините, които българският законодател установява, като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, се сочат в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в [държава] се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Наличието и основателността на опасенията, следва да се преценяват с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут конкретни данни, като се отчете произхода на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да се получи от държавата по произход.

В настоящия случай, видно от протокола от проведеното интервю по реда на чл.63а от ЗУБ, жалбоподателят заявява, като причина за напускане на [държава] възможност за арест и последващ затвор, както и насилие във връзка с неотслужена военна служба и политически причини. В бежанската история не се твърди, че има осъществяване на „преследване“. Самият жалбоподател сочи, че спрямо него или семейството му няма заплахи, поради което и като разполагат със законовото право за това турските власти са му повдигнали обвинение след като вече било първоначално установено административно нарушение. Изнесеното, че е член на политическа партия не е възможно да бъде определено като преследване. Жалбоподателят не твърди, че е бил принуден да напусне страната, а го е направил по своя инициатива и в нарушение на закона, свързан с изпълнение на наложено му наказание във връзка с осъществено от него. Според съда така изнесените по време на интервюто от чужденеца факти правилно се интерпретират от органа, като такива, които не установяват обстоятелството, че спрямо търсещият закрила на основание на неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група има осъществено преследване, нито че е налице риск от бъдещо такова, поради което и същият основателно да се страхува от това. Нито един от изнесените факти от бежанската история не сочи данни за опасност или реално проявено насилие спрямо търсещият закрила поради причините, които се релевират в закона. Статутът на лицето следва да се определя не просто от субективните възприятия, но и последното следва да е породено от обективна ситуация, каквато не е била установена от административния орган. Такава ситуация не се установява и от допълнително представените доказателства, които само допълнително изясняват установените с интервюто факти. Същите са правилно интерпретирани от органа, като следва да бъде обсъдено и доброволното напускането на държавата по произход, а също и незаконното влизане на територията на РБългария, опитът да се премине държавната граница и със [държава] към установяване в [държава]. Като е обсъдена детайлно от интервюиращият орган представената бежанска история, то може да се направи защитен извод, че молителят не е бил принуден да напусне родината си, а го е направил по собствено желание. В изложената бежанска история и при обсъждане причините за напускане на [държава] следва да се има предвид и установеното незаконно влизане на територията на Р. Б. без чужденецът да е поискал закрила веднага, а това е сторено едва след като е задържан от полиция. В случая следва да бъде обсъдено и изнесеното в бежанската история относно липса на проблеми от етнически или друг характер на неговите родители и сестри, а също и съпругата и децата му, които продължават необезпокоявано да живеят в [държава], в същия град, където и той е живял. В настоящото производство не се установява причините за напускане да попадат в обсега на изброените в определението за понятието бежанец, нито може да бъде направен извод, че чужденецът се нуждае от закрила. Липсата на каквито и да е конкретни данни за проявено преследване спрямо търсещия закрила или опасността от бъдещо такова са решаващи при крайния извод в обжалваното решение. В този смисъл правилен се явява изводът, който прави ответникът, че оспорващият напуска страната си по произход, мотивиран единствено от съображения, които не са релевантните за настоящото производство, нито сочи, че изпитва основателни опасения от преследване по някоя или някои от причините, посочени в чл.8, ал.1 от ЗУБ. Съдът счита, че след извършената преценка на фактите от бежанската история, обосновано се приема, че причините за напускане на страната по произход не са правно значими по смисъла на ЗУБ. Реално в историята си чужденецът не навежда някакви твърдения за конкретни репресии, предприети спрямо него или близки членове на семейството му, които да се дължат на някоя от причините, посочени в разпоредбата на чл.8, ал.1 от ЗУБ, което и обуславя извода, че решението на ответника да отхвърли молбата като неоснователна е изцяло правилно.

Съдът намира за правилна и обоснована преценката на Интервюиращия орган за неоснователност на молбата и за предоставяне на хуманитарен статут на основанията посочени в чл.9, ал.1, т.1-2 от ЗУБ. Съгласно чл.9, ал.1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция; 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; 3.тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. В разглеждания случай от бежанската история става ясно, че чужденецът иска да се предпази от понасяне на наказателна отговорност за изтърпяване на наказание, което е съобразно националното законодателство на Република [държава] и не попада в обхвата на ЗУБ.

Третото обстоятелство, което обосновава извод за предоставяне на хуманитарен статут е това по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ – наличие на тежки заплахи срещу живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Съдът приема, че това не е налично по отношение на жалбоподателя. Посочената разпоредба е в синхрон с чл.15, б.”в” от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004г. (отм. с Директива 95/2011/ЕО) относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци и като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Със свое Решение от 17.02.2009 г. по дело № C- 465/07/Meki Elgafaji and Noor Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie/, по отправено от холандска страна преюдициално запитване за приложението на чл.15, б.”в” от Директива 2004/83/ЕО на Съвета, Съдът на Общността (приложимо и по отношение на действащата вече Директива 95/2011) постановява, че въпросната норма следва да се тълкува в смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателства, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото лично положение елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държавата-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В настоящия случай, за да отхвърли молбата за този вид закрила, решаващият орган се позовава изцяло на факти, които се съдържат в представените справки от ДАБ. На основание чл.21, т.8 от Устройствения правилник на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, дирекцията събира, поддържа и актуализира база данни за държави по произход и за трети сигурни държави, включваща обща географска, политическа, икономическа и културна информация, информация за правната уредба и за спазването на правата на човека. Така представената справка относно [държава] е изготвена от компетентен орган, в кръга на правомощията му, представлява официален писмен документ и обвързва съда да приеме за доказани фактите, удостоверени с тях, ако същите не се оборват чрез други надлежни доказателства.

По делото липсват данни ситуацията в [държава] да сочи на наличие на „вътрешен въоръжен конфликт“ по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, който да е до степен на безогледност и за повсеместност, т.е. да обхваща цялата територия на държавата, както и живота и здравето на всеки цивилен, намиращ се на тази територия. Не се доказва наличие на такъв вътрешен или международен конфликт на цялата или на част от територията на [държава], който да се обхваща от разширенията, дадени в решението от 17.02.2009г. на Съда на Европейските общности (СЕО) по тълкуването на чл.15, б.„в” от Директива 2004/83 ЕО (отм.). На територията на страната не е наличен вътрешен или международен въоръжен конфликт. При липса на други противопоставими доказателства, които да оборват фактическите изводи на ответника, съдът не може да обоснове извод за основателност на молбата за предоставяне на статут на турския гражданин по реда на чл.9 от ЗУБ.

Не се установява да са налице и основания, посочени в чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ, за да се приеме извод за предоставяне на такъв статут.

Административният орган изпълнява задължението си за задълбочено и всестранно установяване на релевантните за неговата решаваща роля факти, а именно: извършва проверка доколко субективните опасения на жалбоподателя от преследване или реална опасност от тежко посегателство са обективни, обсъжда актуалната обстановка в страната по произход - [държава], като данните от справките на ДАБ съвпадат с отразеното в решението на интервюиращия орган. Изводът, че по отношение на жалбоподателя не са налице причини от хуманитарен характер или други основания, предвидени в действащото законодателство, които могат да обосноват предоставянето на хуманитарен статут по реда на чл.9 от ЗУБ, са правилни и законосъобразни.

Като краен извод съдът счита, че оспореното решение не страда от порок, налагащ отмяната му по смисъла на чл.146 от АПК и затова следва да се потвърди. Подадената против решението жалба се явява неоснователна.

Мотивиран така, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Й. Г., гражданин на Турция, с посочен по делото съдебен адрес: Х., срещу Решение №УПХ-19/25.03.2025г. на Интервюиращ орган при Държавната агенция за бежанците при МС.

Решението не подлежи на обжалване.