№ 730
гр. София, 17.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Светлин Михайлов
Снежана Бакалова
при участието на секретаря Пролетка Асенова
като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело
№ 20241001000571 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по повод постъпил въззивна жалба от Национална агенция за
приходите, с която обжалва решение № 9 от 09.04.2024 г., постановено по т. д. № 7/22 г. по
описа на Кюстендилски окръжен съд, в частта в която съдът е отхвърлил предявения от
Национална агенция за приходите срещу „Специалремонт“ ЕООД (в несъстоятелност),
„Корпоративна търговска банка“ АД (н) и синдика на първото дружество иск с правно
основание чл. 694, ал. 2, т. 2 от ТЗ, установяване съществуването и дължимостта в полза на
Национална агенция за приходите на вземания към „Специалремонт“ ЕООД (в
несъстоятелност) за разликата над признатия размер от 294 651.53 лв., от които главници -
151 223.55 лв., предявени с молба с изх. № М-24-28-384/20-18/26.08.2021 г., съответно с вх.
№ 265 272/30.08.2021 г., включващи вземания за корпоративен данък за 2016 г., 2017 г., 2018
г., 2019 г. и 2020 г. - общо 27 318.10 лева; за ДДФЛ по декларации обр. 6 -за периода от
м.12.2010 г. до м.08.2011 г. - общо 25 347.53 лева, и за ДОО, 30, УПФ по декларации обр. 6 за
периода от м.01.2011 г. до м.08.2011 г.- общо 98 557.92 лева, и лихви по това предявяване
към 02.08.2021 г. в размер на 143 427.98 лева, както и 8 855.26 лв., от които главници в
размер на 8 810.36 лв., предявени с молба изх. № М-24-28-384/20-19/21.10.2021 г., съответно
с вх. № 265 864/25.10.2021 г., включващи вземания за местни данъци и такси за 2021 г. за
данък върху недвижимите имоти, такса за битови отпадъци и данък върху превозните
средства по декларация по чл. 14 от ЗМДТ вх. № ДК14000953/20.06.2014 г.; Декларация по
чл.14 от ЗМДТ вх.№**********/29.06.2010г.; декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № ДК
1
14000951/20.06.2014 г. и по декларации по чл. 54 от ЗМДТ за партиди за следните
автомобили: ********, ********, ********; ********, ********, ********; ********,
********, ********; ********, ********, ******** и ********., и лихви по това
предявяване към 29.07.2021 г. в размер на 44.90 лв. до претендираните такива, а именно - 1
541 263.55 лв., от които главници - 827 786.64 лв., предявени с молба с изх. № М-24-28-
384/20-18/26.08.2021 г. и лихви по това предявяване към 02.08.2021 г. в размер на 713 476.91
лв., както и 9 103.32 лв., от които главници в размер на 9 043.99 лв., предявени с молба изх.
№ М-24-28-384/20-19/21.10.2021 г. и лихви по това предявяване към 29.07.2021 г. в размер
на 59.33 лв.
В жалбата се твърди, че атакуваното решение е неправилно, поради
противоречие с материалния закон и немотивирано. По отношение на отхвърлените
претенции на НАП твърди, че съдът е приел, че давностните срокове не спирани или
прекъсвани, но към датата на предявяването им вече са изтекли. Оспорва извода, че
предприетите мерки в индивидуалното принудително изпълнение (възбрана, запор) не са
спрели, съответно прекъснали течението на давността. Твърди, че съдът има достъп до
имотния регистър, поради което и съгласно разпоредбата на чл. 155 от ГПК е могъл да си
направи справка, че възбраната е вписана. С оглед на това и въз основа на твърдяна
фактическа обстановка прави извод, че към момента на предявяване на вземания не е
изтекъл предвидения в разпоредбата на чл. 171, ал. 2 от ДОПК давностен срок. Оспорва и
изводите на съда по отношение на възприетото, че наложените запори по банковите сметки
на длъжника не са произвели правен ефект. Позовава се на разпоредбата на чл. 172, ал. 2 от
ДОПК като твърди, че предприемането на мерки за принудително изпълнение прекъсва
течението на давността. С оглед на изложеното моли съда да отмени атакуваното решение в
тази част като неправилно и незаконосъобразно и вместо него постанови ново, с което да
признае за установено съществуването на тези вземания (данъци, задължителни
осигурителни вноски), като претендира и разноски.
Ответникът по тази въззивна жалба „Корпоративна търговска банка“ АД (н)
оспорва подадената въззивна жалба, като твърди, че същата е неоснователна, а атакуваното
решение е правилно и законосъобразно. Твърди, че изводите на съда за погасяване по
давност на вземанията са правилни, тъй като липсват доказателства постановлението за
налагане на възбрана да е вписано. От друга страна твърди, че изложените твърдения, че
извършените до присъединяването изпълнителни действия ползват и присъединения
взискател без да е уведомен длъжника не прекъсват течението на давността.Твърди, че съдът
правилно е приел, че обезпечаването на публичните задължения не представлява
изпълнително действие по смисъла на чл. 217, ал. 4 от ДОПК и допуснатото обезпечение
касае единствено вземанията, за които е допуснато. Твърди, че запорните съобщения не са
връчени на управителя на дружеството, както и че същият не е присъствал на извършения
опис. Твърди, че в случай на приемане на вземанията в претендирания размер, то съдът
следва да приеме същите с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 6 от ТЗ. Моли
съда да остави без уважение подадената въззивна жалба и потвърди атакуваното решение в
2
тази част.
Ответникът по тази жалба „Специалремонт“ ЕООД (н) оспорва същата, като се
присъединява към изложеното от другия ответник „КТБ“ АД (н). Моли съда да постанови
решение, с което да потвърди атакуваното в тази част и претендира разноски по чл. 38, ал. 2
от ЗАдв.
Синдика на дружеството в несъстоятелност В. М. оспорва подадената жалба.
Развива доводи, които се повтарят с изложеното от ответника „КТБ“ АД (н). Моли съда
постанови решение, с което да остави жалбата без уважение, евентуално ако приеме, че
жалбата е о9снователна до вземанията да бъдат включени с поредност на удовлетворяване
по чл. 722, ал. 1, т. 6, т. 7 и т. 9 от ТЗ.
С въззивна жалба „Корпоративна търговска банка“ АД (н) оспорва решение №
9 от 09.04.2024 г., постановено по т. д. № 7/22 г. по описа на Кюстендилски окръжен съд, в
частта в която съдът е признал за установено по предявения от Национална агенция за
приходите против „Специалремонт“ ЕООД (в несъстоятелност), „Корпоративна търговска
банка“ АД (н) и синдика на първото дружество, иск по реда на чл. 694, ал. 2, т. 2 от ТЗ,
че „Специалремонт“ ЕООД (в несъстоятелност) дължи на Национална агенция за приходите,
следните публични вземания, предявени в производството по несъстоятелността му по т. д.
№ 81/20 г. по описа на Кюстендилски окръжен съд, и изключени от списъци на приетите от
синдика публични вземания с определение па съда по несъстоятелността от 18.02.2022 г., а
именно: 294 651.53 лв., от които главници - 151 223.55 лв., предявени с молба с изх. № М-24-
28-384/20-18/26.08.2021 г., съответно с вх. № 265 272/30.08.2021 г., включващи вземания за
корпоративен данък за 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г. - общо 27 318.10 лв.; за ДДФЛ
по декларации обр. 6 -за периода от м.12.2010 г. до м.08.2011 г. - общо 25 347.53 лв., и за
ДОО, 30, УПФ по декларации обр. 6 за периода от м.01.2011 г. до м.08.2011 г.- общо 98
557.92 лв., и лихви по това предявяване към 02.08.2021 г. в размер на 143 427.98 лв., както и
8 855.26 лв., от които главници в размер на 8 810.36 лв., предявени с молба изх. № М-24-28-
384/20-19/21.10.2021 г., съответно с вх. № 265 864/25.10.2021 г., включващи вземания за
местни данъци и такси за 2021 г. за данък върху недвижимите имоти, такса за битови
отпадъци и данък върху превозните средства по Декларация по чл. 14 от ЗМДТ вх. №
ДК14000953/20.06.2014 г.; декларация по чл. 14 от ЗМДТ вх. № **********/29.06.2010 г.;
декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № ДК 14000951/20.06.2014 г. и по декларации по чл. 54
от ЗМДТ за партиди за следните автомобили: ********, ********, ********; ********,
********, ********; ********, ********, ********; ********, ********, ******** и
********., и лихви по това предявяване към 29.07.2021 г. в размер на 44.90 лв. и в частта, в
която съдът е признал за установено по отношение на „Специалремонт“ ЕООД (в
несъстоятелност), „Корпоративна търговска банка“ АД (н) и синдика на първото дружество,
че вземанията на Национална агенция за приходите, към „Специалремонт“ ЕООД (в
несъстоятелност), в размер на 264 506.86 лв., от които главници - 123 905.45 лв., в това
число за ДДФЛ по декларации обр. 6 за периода от м.12.2010 г. до м.08.2011 г., за ДОО, 30,
УПФ по декларации обр. 6 за периода от м.01.2011 г. до м.08.2011 г. и лихви върху тях към
3
02.08.2021 г. - 140 596.41 лв., предявени с молба с изх. № М-24-28-384/20-18/26.08.2021 г., в
производството по несъстоятелност на „Специалремонт“ ЕООД (в несъстоятелност) са с
поредност на удовлетворяване по чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ.
В жалбата се оспорват изводите на съда по отношение на възприетото спиране
и прекъсване на течението на давностните срокове. Твърди, че образуването на
производството по принудително изпълнение не е действие представляващо принудително
изпълнение. В тази връзка цитира разрешенията дадени с т. 10 от ТР № 2/2015 г. по ТД №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Развива доводи относно необходимостта действията по
принудителното изпълнение да бъдат сведени до знанието на длъжника, позовавайки се на т.
14 от същото тълкувателно решение. Твърди, че съдът не е съобразил датата на налагане на
запора ( датата на връчване на постановлението), поради което следва да се приеме, че
срокът е започнал да тече на 01.01.2011 г. и е изтекъл на 01.01.21 г. Оспорва изводите на
съда по отношение на приетото, че насрочването на опис, за които е бил уведомен длъжника
не представлява действие, което прекъсва давността. Оспорва и изводите на съда по
отношение на дължимостта на МДТ. Твърди, че съдът неправилно е приел, че
установяването на поредността на вземанията не е предмет на производството, както и че
извода, че същите са с поредност на удовлетворяване по чл. 722 ,ал. 1, т. 1 от ТЗ не
кореспондира с практиката на съдилищата. Твърди, че доказателства за вписването на
запорите в ЦРОЗ не са представени, поради което дори да се приеме, че АП е кредитор с
тези вземания, то същите са с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 6 от ТЗ.
Моли съда да отмени атакуваното решение в тази част и вместо него да постанови ново, с
което да отхвърли предявеният иск, евентуално ако приеме същия за основателен, то да
включи вземането с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 6 и т. 8 от ТЗ.
Синдикът на дружеството В. М. не оспорва подадената въззивна жалба.
Твърди, че съдът неправилно е приел, че следва да се приложи 10 годишната давност, както
и твърди, че общата такава е изтекла към момента на предявяване на вземанията. Твърди, че
споделя съдебната практика, съгласно която се налага корективно тълкуване на чл. 722, ал. 1,
т. 1 от ТЗ, която възприема, че същата не създава привилегия в производството по
несъстоятелност.
Ответникът по тази въззивна жалба Национална агенция за приходите оспорва
така подадената въззивна жалба. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди
атакуваното в тази част.
С въззивна жалба синдикът на „Специалремонт“ ЕООД (н) В. М. оспорва
решение № 9 от 09.04.2024 г., постановено по т. д. № 7/22 г. по описа на Кюстендилски
окръжен съд, в частта в която съдът е признал за установено по предявения от Национална
агенция за приходите против „Специалремонт“ ЕООД (в несъстоятелност), „Корпоративна
търговска банка“ АД (н) и синдика на първото дружество, иск по реда на чл. 694, ал. 2,
т. 2 от ТЗ, че „Специалремонт“ ЕООД (в несъстоятелност) дължи на Национална агенция за
приходите, следните публични вземания, предявени в производството по несъстоятелността
му по т. д. № 81/20 г. по описа на Кюстендилски окръжен съд, и изключени от списъци на
4
приетите от синдика публични вземания с определение па съда по несъстоятелността от
18.02.2022 г., а именно: 294 651.53 лв., от които главници - 151 223.55 лв., предявени с молба
с изх. № М-24-28-384/20-18/26.08.2021 г., съответно с вх. № 265 272/30.08.2021 г.,
включващи вземания за корпоративен данък за 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г. -
общо 27 318.10 лв.; за ДДФЛ по декларации обр. 6 -за периода от м.12.2010 г. до м.08.2011 г.
- общо 25 347.53 лв., и за ДОО, 30, УПФ по декларации обр. 6 за периода от м.01.2011 г. до
м.08.2011 г.- общо 98 557.92 лв., и лихви по това предявяване към 02.08.2021 г. в размер на
143 427.98 лв., както и 8 855.26 лв., от които главници в размер на 8 810.36 лв., предявени с
молба изх. № М-24-28-384/20-19/21.10.2021 г., съответно с вх. № 265 864/25.10.2021 г.,
включващи вземания за местни данъци и такси за 2021 г. за данък върху недвижимите имоти,
такса за битови отпадъци и данък върху превозните средства по Декларация по чл. 14 от
ЗМДТ вх. № ДК14000953/20.06.2014 г.; декларация по чл. 14 от ЗМДТ вх. №
**********/29.06.2010 г.; декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № ДК 14000951/20.06.2014 г. и
по декларации по чл. 54 от ЗМДТ за партиди за следните автомобили: ********, ********,
********; ********, ********, ********; ********, ********, ********; ********,
********, ******** и ********., и лихви по това предявяване към 29.07.2021 г. в размер на
44.90 лв. и в частта, в която съдът е признал за установено по отношение на
„Специалремонт“ ЕООД (в несъстоятелност), „Корпоративна търговска банка“ АД (н) и
синдика на първото дружество, че вземанията на Национална агенция за приходите, към
„Специалремонт“ ЕООД (в несъстоятелност), в размер на 264 506.86 лв., от които главници -
123 905.45 лв., в това число за ДДФЛ по декларации обр. 6 за периода от м.12.2010 г. до
м.08.2011 г., за ДОО, 30, УПФ по декларации обр. 6 за периода от м.01.2011 г. до м.08.2011 г.
и лихви върху тях към 02.08.2021 г. - 140 596.41 лв., предявени с молба с изх. № М-24-28-
384/20-18/26.08.2021 г., в производството по несъстоятелност на „Специалремонт“ ЕООД (в
несъстоятелност) са с поредност на удовлетворяване по чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ.
В жалбата са навадени доводи, покриващи се с изложеното във въззивната
жалба на банката в несъстоятелност, както по отношение на срока на давността, така и по
отношение на твърденията за незаконосъобразност на изводите на съда по отношение на
спирането/прекъсването на давностните срокове. Изложени са и доводи по отношение на
поредността на удовлетворяване на тези вземания, в случай, че съдът приеме предявеният
иск за основателен.
Ответникът по тази въззивна жалба „Корпоративна търговска банка“ АД (н) не
оспорва същата. Подкрепя изложените доводи за незаконосъобразност на атакуваното
решение в тази част. Моли съда да по9станови решение, с което да уважи същата.
Ответникът по тази въззивна жалба Национална агенция за приходите оспорва
така подадената въззивна жалба. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди
атакуваното в тази част.
Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по
делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
5
От фактическа страна:
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с атакуваното
решение № 9 от 09.04.2024 г., постановено по т. д. № 7/22 г. по описа на Кюстендилски
окръжен съд, че съдът е оставил без разглеждане предявения от Национална агенция за
приходите против „Специалремонт“ ЕООД (в несъстоятелност), „Корпоративна търговска
банка“ АД (н) и синдика на първото дружество, иск по реда на чл. 694, ал. 2, т. 2 от ТЗ, в
частта относно претенцията за признаване за установено съществуването и дължимостта в
полза на Национална агенция за приходите на предявено в производството по
несъстоятелност на „Специалремонт“ ЕООД (в несъстоятелност) по т. д. № 81/20 г. по описа
на Кюстендилски окръжен съд и изключено от списъка на приетите от синдика публични
вземания, вземане за данък върху превозните средства, дължим за 2021 г., въз основа на
декларация по чл. 54 от ЗМДТ за партида № КН 5982 ТВ. в размер общо на 210.85 лв., в това
число данък - 210 лв. и лихва към 29.07.2021 г. - 0.85 лв., прекратил е производството по
делото в тази част, като недопустимо; признал е за установено по предявения от Национална
агенция за приходите против „Специалремонт“ ЕООД (в несъстоятелност), „Корпоративна
търговска банка“ АД (н) и синдика на първото дружество, иск по реда на чл. 694, ал. 2, т. 2
от ТЗ, че „Специалремонт“ ЕООД (в несъстоятелност) дължи на Национална агенция за
приходите, следните публични вземания, предявени в производството по несъстоятелността
му по т. д. № 81/20 г. по описа на КнОС, и изключени от списъци на приетите от синдика
публични вземания с определение па съда по несъстоятелността от 18.02.2022 г., а именно:
294 651.53 лв., от които главници - 151 223.55 лв., предявени с молба с изх. № М-24-28-
384/20-18/26.08.2021 г., съответно с вх. № 265 272/30.08.2021 г., включващи вземания за
корпоративен данък за 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г. - общо 27 318.10 лв.; за ДДФЛ
по декларации обр. 6 -за периода от м.12.2010 г. до м.08.2011 г. - общо 25 347.53 лв., и за
ДОО, 30, УПФ по декларации обр. 6 за периода от м.01.2011 г. до м.08.2011 г.- общо 98
557.92 лв., и лихви по това предявяване към 02.08.2021 г. в размер на 143 427.98 лв., както и
8 855.26 лв., от които главници в размер на 8 810.36 лв., предявени с молба изх. № М-24-28-
384/20-19/21.10.2021 г., съответно с вх. № 265 864/25.10.2021 г., включващи вземания за
местни данъци и такси за 2021 г. за данък върху недвижимите имоти, такса за битови
отпадъци и данък върху превозните средства по декларация по чл. 14 от ЗМДТ вх. №
ДК14000953/20.06.2014 г.; декларация по чл. 14 от ЗМДТ вх. № **********/29.06.2010 г.;
декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № ДК 14000951/20.06.2014 г. и по декларации по чл. 54
от ЗМДТ за партиди за следните автомобили: ********, ********, ********; ********,
********, ********; ********, ********, ********; ********, ********, ******** и
********., и лихви по това предявяване към 29.07.2021 г. в размер на 44.90 лв., като
исковете за установяване съществуването и дължимостта в полза на Национална агенция за
приходите на вземания към „Специалремонт“ ЕООД (н) за разликата над посочените суми
до претендираните такива, а именно - 1 541 263.55 лв., от които главници - 827 786.64 лв.,
предявени с молба с изх. № М-24-28- 384/20-18/26.08.2021 г. и лихви по това предявяване
към 02.08.2021 г. в размер на 713 476.91 лв., както и 9 103.32 лв., от които главници в размер
на 9 043.99 лв., предявени с молба изх. № М-24-28-384/20-19/21.10.2021 г. и лихви по това
6
предявяване към 29.07.2021 г. в размер на 59.33 лв. са отхвърлени като неоснователни;
признал е за уставено по отношение на „Специалремонт“ ЕООД (в несъстоятелност),
„Корпоративна търговска банка“ АД (н) и синдика на първото дружество, че вземанията на
Национална агенция за приходите към „Специалремонт“ ЕООД (в несъстоятелност), в
размер на 264 506.86 лв., от които главници - 123 905.45 лв., в това число за ДДФЛ по
декларации обр. 6 -за периода от м.12.2010 г. до м.08.2011 г., за ДОО, 30, УПФ по
декларации обр. 6 за периода от м.01.2011 г. до м.08.2011 г. и лихви върху тях към
02.08.2021г. - 140 596.41 лв., предявени с молба с изх. № М-24-28-384/20-18/26.08.2021 г., в
производството по несъстоятелност на „Специалремонт“ ЕООД (в несъстоятелност) са с
поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, като иска за признаване за
установена поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ за публични вземания
за суми над посочените до претендираните общо в размер на 1 511 905.34 лв., от които 800
399.95 лв. - главници и 711 505.39 лв. - лихви, начислени до 02.08.2021 г. е отхвърлен като
неоснователен; осъдил е „Специалремонт“ ЕООД (в несъстоятелност) да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд - Кюстендил от масата на
несъстоятелността сумата от 3 085.07 лв., представляваща дължима държавна такса за
уважената част от исковете; осъдил е „Специалремонт“ ЕООД (в несъстоятелност) да
заплати на Национална агенция за приходите от масата на несъстоятелността сумата от
232.87 лв., представляваща дължими разноски, съразмерно с уважената част от исковете и е
осъдил Национална агенция за приходите да заплати на „Корпоративна търговска банка“ АД
(н) сумата от 715.42 лв., представляваща дължими разноски.
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото,
че с решение от 23.07.2021г., постановено по т. д. № 81/20 г. по описа на Кюстендилски
окръжен съд, вписано в ТР на 26.07.2021 г., по отношение на „Специалремонт” ЕООД е
открито производство по несъстоятелност, както и че с решение от 13.06.2022 г.,
постановено по същото дело, вписано в ТР на 14.06.2022 г., дружество „Специалремонт”
ЕООД е обявено в несъстоятелност.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че
производството по несъстоятелност на длъжника НАП е предявила следните вземания:
С молба с изх. № М-24-28-384/20-18/26.08.2021 г. (вх. №265 272/30.08.2021 г.)
са предявени вземания в общ размер на 1 580 428.82 лв., от които главници в размер на 854
157.29 лв., включващи задължения за заплащане на ДДС, ДДФЛ, корпоративен данък,
задължителни осигурителни вноски и държавни такси, както и лихви за забава върху тях в
размер на 726 271.53 лв.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че така
предявените вземания са включени в списъка на предявените и приети от синдика вземания,
предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, който е обявен в ТР на 04.10.2021 г.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с молба е изх.
№ М-24-28-384/20-19/21.10.2021 г. (вх. №265 864/25.10.2021 г., НАП е предявила публични
7
вземания за местни данъци и такси и лихви, в общ размер на 138 643.11 лв., от които
главници 96 317.26 лв., представляващи данък върху недвижимите имоти, такса „смет“ и
данък МПС и лихви върху тях, изчислени към 29.07.2021 г., в размер на 42 325.85 лв.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че така
предявените вземания от НАП са включени в списъка на предявените и приети от синдика
вземания по чл. 688, ал. 1 от ТЗ, който е обявен в ТР на 10.11.2021 г.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че срещу така
изготвените списъци е постъпило възражение от „Корпоративна търговска банка“ АД (н),
което с определение от 18.02.22 г. е частично уважено. Така постановено определение е
обявено по партидата на длъжника на 18.02.2022 г. Видно от постановеното определение по
чл. 692, ал. 4 от ТЗ от списъка на приети вземания на кредиторите на „Специалремонт“
ЕООД, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ са изключени част от предявените с молба с
вх. №265 272/30.08.2021 г. вземания, в общ размер на 1 541 263.55 лв., от които: главници -
827 786.64 лв. и лихви към 02.08.2021 г. - 713 476.91 лв. В посочените главница са включени
претендирани вземания за данъци в размер на 176 505.57 лв.; вземания за задължителни
осигурителни вноски в размер на 633 404.02 лв. и вземания за държавни такси в размер на
17 877.05 лв.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с така
постановеното определение по чл. 692, ал. 4 от ТЗ съдът е изключил от списъка на
предявените и приети от синдика в срока по чл. 688, ал. 1 от ТЗ вземания, по молба вх.
№265 864/25.10.2021 г., представляващи претендирани вземания за местни данъци и такси в
общ размер на 9 103.32 лв. (главници в размер на 9 043.99 лв. и лихви към 29.07.2021 г. в
размер на 59.33 лв.). Не е спорно по делото, че всички публични вземания са били
начислени по подадени справки - декларации (за ДДС); Декларации обр. 6 (за ДДФЛ, и
задължителни осигурителни вноски за ДОО, 30 и УПФ); годишни данъчни декларации (за
корпоративен данък); декларации по чл. 14 от ЗМДТ и декларации по чл. 54 от ЗМДТ).
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото,
че с постановление на публичен изпълнител за налагане на обезпечителни мерки на
основание чл. 195, ал. 1 от ДОПК, във вр. с чл. 201 ог ДОПК с изх. № 2553-00-
4377/10.11.2011 г. за обезпечаване на изискуеми публични вземания към „Специалремонт“
ЕООД в размер на 328 514.91 лв., от които главница 236 504.82 лв. и лихва към 10.11.2011 г.
в размер на 92 010.09 лв., представляващи вземания по декларации обр. 6 ЗДФЛ за периода
от м.11.2009 г. до м.08.2011 г.; декларации обр.6 - ДОО, 30, УПФ за периода от м.12.2006 г.
до м.08.2011 г. и декларации обр.6 - ГВРС за периода от м.12.2006 г. до м.12.2010 г., е
наложен „запор“ върху движими вещи, в това число МПС и машини, съоръжения и
стопански инвентар. Видно от отбелязването по същото, постановлението е връчено на
управителя на дружеството на 15.11.2011 г., както и на Пътна полиция при ОД на МВР-
Дупница - на 22.11.2011 г.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с
постановление на публичен изпълнител за налагане на обезпечителни мерки на основание
8
чл. 195, ал. 1 от ДОПК, във вр. с чл. 200, във вр. с чл. 202 от ДОПК с изх. № 0835-
000321/13.12.2013 г. за обезпечаване на изискуеми публични вземания към „Специалремонт“
ЕООД по изп. д. № 835/13 г. в размер на 764 219.42 лв., от които главница в размер на 568
754.89 лв. и лихва 195 473.53 лв., произтичащи от декларации обр. 6 - ЗДФЛ за периода от м.
11,2009 г. до м.09.2013 г.; декларации обр. 6 - ДОО, 30, УПФ за периода от м.08.2008 г. до
м.09.2013 г. и справки-декларации по ДДС за периода от м.11.2012 г. до м.11.2013 г., е
наложен „запор“ върху банкови сметки на длъжника в пет банки, като постановлението е
връчено на длъжника на 19.12.2013 г.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с
постановление на публичен изпълнител за налагане на обезпечителни мерки с изх. № 0835-
000342/15.05.2014 г. за обезпечаване на изискуеми публични вземания към „Специалремонт“
ЕООД по изп. д. № 835/13 г. за обезпечаване на вземания в размер на 749 788.72 лв., от които
главница в размер на 531 035.46 лв. и лихва 218 753.26 лв., произтичащи от декларации обр.
6 - ЗДФЛ за периода от м.11.2009 г. до м.09.2013 г.; декларации обр. 6 - ДОО, 30, УПФ за
периода от м.08.2008 г. до м.09.2013 г. и справки-декларации по ДДС за периода от м.11.2012
г. до м.11.2013 г. е наложен „запор“ върху банкова сметка на дружеството в една банка.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с
постановление на публичен изпълнител за налагане на обезпечителни мерки с изх. № 0944-
000352/11.09.2014 г. за обезпечаване на изискуеми публични вземания към „Специалремонт“
ЕООД по изп. д. № 944/14 г. в размер на 865 231.56 лв., от които главница в размер на 623
600.73 лв. и лихва 241 630.83 лв., произтичащи от подадени декларации обр. 6 по ЗДФЛ за
периода ог м.11.2009 г. до м.05.2014 г.; декларация обр. 6 по ДОО, 30, УПФ за периода от
м.08.2008 г. до м.05.2014 г.; справка-декларация по ДДС за периода от м.11.2012 г. до
м.05.2014 г. и декларация по ЗКПО от м.03.2011 г., е наложена „възбрана“ върху описан
недвижим имот, находящ се в гр. Дупница.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че на 17.02.2015 г.
е съставен протокол за опис с изх. №0944/2014/000359/17.02.2015 г. по изп. д. № 944/14 г., с
който публичният изпълнител е извършил опис на 29 броя от вещите, посочени като
машини, съоръжения и стопански инвентар (общо 33 броя), върху които с постановление с
изх. № 2553-00-4377/10.11.2011 г. е наложена обезпечителна мярка „запор“, като видно от
същия протокол вещите са оставени за пазене при длъжника.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с
постановление на публичен изпълнител за налагане на обезпечителни мерки с изх. №
0944/2014/000415/02.12.2015 г. за обезпечаване на изискуеми публични вземания към
„Специалремонт“ ЕООД по изп. д. № 944/14 г. в размер на 1 153 034.90 лв., от които
главница 814 149.37 лв. и лихва 338 885.54 лв., произтичащи от подадени декларации обр. 6
по ЗДФЛ за периода от м.11.2009 г. до м.08.2015 г.; декларация обр. 6 по ДОО, 30, УПФ за
периода от м.08.2008 г. до м.08.2015 г.; справка-декларация по ДДС за периода от м.11.2012 г.
до м.08.2015 г. и декларация по ЗКПО от м.03.2011 г. е наложен „запор“ върху всички акции,
притежавани от длъжника от капитала на дружеството, регистрирани в „Централен
9
депозитар“ АД, като видно от отметката длъжникът е уведомен на 10.12.2015 г. за същото.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с
постановление на публичен изпълнител за налагане на обезпечителни мерки с изх. №
0944/2014/000426/02.12.2015 г. за обезпечаване на изискуеми публични вземания към
„Специалремонт“ ЕООД по изп. д. № 944/14 г. общо в размер на 1 153 034.90 лв. е наложен
„запор“ върху банкови сметки на дружеството в 29 банки в страната.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с разпореждане
за присъединяване с изх. № С 160010-105-0030442/28.06.2016 г. в изпълнителното
производството по изп. д. № 944/14 г. е присъединено вземане за ДДС, произтичащи от
декларации от м.09.2015 г. до м.01.2016 г., за ДОО, 30, УПФ за периода от м.09.2015 г. до
м.05.2016 г. и за ЗДФЛ за периода от м.11.2015 г. до м.05.2016 г.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с
постановление на публичен изпълнител за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С
160010-022-0015270/14.07.2016 г. за обезпечаване на изискуеми публични вземания към
„Специалремонт“ ЕООД по изп. д. № 944/14 г. в размер на 1 209 543.08 лв. е наложен
„запор“ върху банкови сметки на дружеството в множество банки в страната.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с разпореждане
за присъединяване с изх. № С 180010-105-0105438/26.04.2018 г. и с разпореждане за
присъединяване с изх. № С200010-105-00880858/30.03.2020 г. в изпълнителното
производството по изп. д. № 944/14 г. са присъединени вземания на публичен взискател за
ДДС, ЗДФЛ, ДОО, 30 и УПФ за периоди, които са извън процесиите, но включват
задължения по подадени данъчни декларации по ЗКПО за корпоративен данък, а именно - с
декларации, съответно - от м.03.2018 г. за данък за 2017 г. и от м.03.2020 г. за данък за 2018 г.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с
постановление на публичен изпълнител за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С
190010-022-0064298/30.07.2019 г. за обезпечаване на изискуеми публични вземания към
„Специалремонт“ ЕООД по изп. д. № 944/14 г. общо в размер на 1 453 245.49 лв. е наложена
„възбрана“ върху описан недвижим имот.
От основното и допълнителното заключение на ССчЕ се установява, че след
извършена проверка на основанията и размерите на начислените публични задължения на
„Специалремонт“ ЕООД за различните видове данъци, осигурителни вноски и такси,
лихвите върху тях, изчислени, според зададените от ищеца периоди е установено, че
погасяване на процесиите задължения, чрез плащане от длъжника или от трети лица не е
извършвано. Вещото лице е констатирало, че по образуваното изп. д. № 944/14 г. са били
извършвани действия по принудително изпълнение и са продавани имущества на длъжника,
с получените суми от които са погасявани задължения на „Специалремонт“ ЕООД, но за
периоди, предхождащи процесиите.
В заключението си вещото лице е отразило, че след извършена проверка в
базата данни на НАП има отписани вземания на НАП по данъчно-осигурителна сметка на
10
„Специалремонт“ ЕООД, за които е вписано като основание „изтекъл 10-годишен давностен
срок, считано от 01 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се
платят“. Отписаните вземания са в общ размер на 92 514.50 лв. и представляват лихви по
задължителни осигурителни вноски и данък върху доходите на физическите лица,
декларирани с декларация - образец 6 за периода от месец 07.2008 г. до м.10.2010 г. и лихви
за периода от 31.12.2010 г. до 16.02.2012 г. по декларация образец 6 с вх. №
22250021020569049/03.01.2011 г. Вещото лице е посочило, че отписаните вземания са били
предмет па изп. д. № 944/14 г., в хода на което по отношение на сумите са били постановени
разпореждания за частично прекратяване на производството по принудителното изпълнение.
Вещото лице е констатирало, че отписаните вземания не са част от исковата претенция.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
С атакуваното решение № 9 от 09.04.2024 г., постановено по т. д. № 7/22 г. по
описа на Кюстендилски окръжен съд, че съдът е оставил без разглеждане предявения от
Национална агенция за приходите против „Специалремонт“ ЕООД (в несъстоятелност),
„Корпоративна търговска банка“ АД (н) и синдика на първото дружество, иск по реда на чл.
694, ал. 2, т. 2 от ТЗ, в частта относно претенцията за признаване за установено
съществуването и дължимостта в полза на Национална агенция за приходите на предявено в
производството по несъстоятелност на „Специалремонт“ ЕООД (в несъстоятелност) по т. д.
№ 81/20 г. по описа на Кюстендилски окръжен съд и изключено от списъка на приетите от
синдика публични вземания, вземане за данък върху превозните средства, дължим за 2021 г.,
въз основа на декларация по чл. 54 от ЗМДТ за партида № КН 5982 ТВ в размер общо на
210.85 лв., в това число данък - 210 лв. и лихва към 29.07.2021 г. - 0.85 лв., прекратил е
производството по делото в тази част, като недопустимо; признал е за установено по
предявения от Национална агенция за приходите против „Специалремонт“ ЕООД (в
несъстоятелност), „Корпоративна търговска банка“ АД (н) и синдика на първото дружество,
иск по реда на чл. 694, ал. 2, т. 2 от ТЗ, че „Специалремонт“ ЕООД (в несъстоятелност)
дължи на Национална агенция за приходите, следните публични вземания, предявени в
производството по несъстоятелността му по т. д. № 81/20 г. по описа на КнОС, и изключени
от списъци на приетите от синдика публични вземания с определение па съда по
несъстоятелността от 18.02.2022 г., а именно: 294 651.53 лв., от които главници - 151 223.55
лв., предявени с молба с изх. № М-24-28-384/20-18/26.08.2021 г., съответно с вх. № 265
272/30.08.2021 г., включващи вземания за корпоративен данък за 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019
г. и 2020 г. - общо 27 318.10 лв.; за ДДФЛ по декларации обр. 6 -за периода от м.12.2010 г. до
м.08.2011 г. - общо 25 347.53 лв., и за ДОО, 30, УПФ по декларации обр. 6 за периода от
м.01.2011 г. до м.08.2011 г.- общо 98 557.92 лв., и лихви по това предявяване към 02.08.2021
г. в размер на 143 427.98 лв., както и 8 855.26 лв., от които главници в размер на 8 810.36 лв.,
предявени с молба изх. № М-24-28-384/20-19/21.10.2021 г., съответно с вх. № 265
864/25.10.2021 г., включващи вземания за местни данъци и такси за 2021 г. за данък върху
недвижимите имоти, такса за битови отпадъци и данък върху превозните средства по
декларация по чл. 14 от ЗМДТ вх. № ДК14000953/20.06.2014 г.; декларация по чл. 14 от
ЗМДТ вх. № **********/29.06.2010 г.; декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № ДК
14000951/20.06.2014 г. и по декларации по чл. 54 от ЗМДТ за партиди за следните
автомобили: ********, ********, ********; ********, ********, ********; ********,
********, ********; ********, ********, ******** и ********., и лихви по това
предявяване към 29.07.2021 г. в размер на 44.90 лв., като исковете за установяване
съществуването и дължимостта в полза на Национална агенция за приходите на вземания
към „Специалремонт“ ЕООД (н) за разликата над посочените суми до претендираните
такива, а именно - 1 541 263.55 лв., от които главници - 827 786.64 лв., предявени с молба с
11
изх. № М-24-28- 384/20-18/26.08.2021 г. и лихви по това предявяване към 02.08.2021 г. в
размер на 713 476.91 лв., както и 9 103.32 лв., от които главници в размер на 9 043.99 лв.,
предявени с молба изх. № М-24-28-384/20-19/21.10.2021 г. и лихви по това предявяване към
29.07.2021 г. в размер на 59.33 лв. са отхвърлени като неоснователни; признал е за
установено по отношение на „Специалремонт“ ЕООД (в несъстоятелност), „Корпоративна
търговска банка“ АД (н) и синдика на първото дружество, че вземанията на Национална
агенция за приходите към „Специалремонт“ ЕООД (в несъстоятелност), в размер на
264 506.86 лв., от които главници - 123 905.45 лв., в това число за ДДФЛ по декларации обр.
6 -за периода от м.12.2010 г. до м.08.2011 г., за ДОО, 30, УПФ по декларации обр. 6 за
периода от м.01.2011 г. до м.08.2011 г. и лихви върху тях към 02.08.2021г. - 140 596.41 лв.,
предявени с молба с изх. № М-24-28-384/20-18/26.08.2021 г., в производството по
несъстоятелност на „Специалремонт“ ЕООД (в несъстоятелност) са с поредност на
удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, като иска за признаване за установена
поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ за публични вземания за суми над
посочените до претендираните общо в размер на 1 511 905.34 лв., от които 800 399.95 лв. -
главници и 711 505.39 лв. - лихви, начислени до 02.08.2021 г. е отхвърлен като
неоснователен; осъдил е „Специалремонт“ ЕООД (в несъстоятелност) да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд - Кюстендил от масата на
несъстоятелността сумата от 3 085.07 лв., представляваща дължима държавна такса за
уважената част от исковете; осъдил е „Специалремонт“ ЕООД (в несъстоятелност) да
заплати на Национална агенция за приходите от масата на несъстоятелността сумата от
232.87 лв., представляваща дължими разноски, съразмерно с уважената част от исковете и е
осъдил Национална агенция за приходите да заплати на „Корпоративна търговска банка“ АД
(н) сумата от 715.42 лв., представляваща дължими разноски.
По допустимостта и основателността на подадените въззивни жалби
срещу постановеното решение:
По отношение на допустимостта на подадените въззивни жалби съдът намира,
че същите са процесуално допустими, като подадени в установените от закона срокове и от
упълномощено лице. Атакуваното решение е валидно и допустимо.
Релевираните в жалбите доводи са свързани с изводите на съда по отношение
на давностните срокове, спирането на течението на давността, както и
противопоставимостта по отношение на останалите кредитори в производството по
несъстоятелност на вписаните запори и възбрани от кредитора НАП. По отношение на така
наведените доводи за незаконосъобразност на решението, съдът намира следното:
Във въззивната жалба на ищеца са оспорени изводите на съда относно извода,
че наложените от НАП по реда на ДОПК обезпечителни мерки, а именно - възбрана върху
недвижим имот, запори върху банкови сметки, върху безналични ценни книжа, както и
предприети изпълнителни действия в хода на индивидуалното принудително изпълнение по
реда на ДОПК, не са спрели, съответно прекъснали течението на съответните давностни
срокове на вземанията, предмет на отхвърлената част от предявения иск.
Погасителната давност е юридически факт, свързан с определен в закона
период от време, след изтичането на който се поражда субективно непритезателно право за
длъжника да откаже изпълнение на паричното си задължение. Съгласно разпоредбата на чл.
171 от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок,
считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати
публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. С разпоредбата на
ал. 2 от същия кодекс законодателя е предвидил, че с изтичането на 10-годишен давностен
срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати
публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането
12
или прекъсването на давността. Посочени са и изключения от тази абсолютна давност, а
именно: случаите, при които е налице отсрочване или разсрочване на задължението;
вземането е предявено в производство по несъстоятелност; образувано наказателно
производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното
задължение; изпълнението е спряно по искане на длъжника или е подадена жалба за
разрешаване на спор по глава шестнадесета, раздел II а от ДОПК.
Видно от мотивната част на подадената жалба от ищеца същият твърди, че
съдът не се е съобразил с установения като безспорен по делото факт, че вземанията са
предявени в производството по несъстоятелност. Така наведените доводи съдът намира за
неоснователни. Безспорно, с изменението на чл. 171, ал. 2, т. 2 ДОПК в сила от 01.01.2021 г.
е уредено спиране и прекъсване на абсолютната давност при предявяване на публичните
вземания в производството по несъстоятелност, като разпоредбата не се прилага за
вземания, които са били погасени по давност към момента на влизането в сила. Съгласно чл.
171 от ДОПК в двете му алинеи, давността започва да тече считано от 1 януари на годината,
следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение. За вземанията
станали изискуеми до 2010 г., давността започва да тече най-късно на 01.01.2011 г. и ще
изтече на същата дата след десет години, т.е. на 01.01.2021 г., а към тази дата е в сила
изменението на разпоредбата на чл. 171, ал. 2 от ДОПК, което е предвиждало, че
абсолютната давност не тече за предявени в производството по несъстоятелност публични
вземания. Казаното предпоставя, че за всички вземания станали изискуеми до 31.12.2009 г. е
налице изтекла абсолютна давност. Такива видно от приложената молба уточнение не са
налице, тъй като исковата претенция включва вземания, които са възникнали от 2010 г.
Настоящият състав въз основа на изложеното по-горе намира, че за да е налице спиране на
течението на давността е необходимо предявяването на вземането в производството по
несъстоятелност да е извършено преди да е изтекла предвидената от законодателя абсолютна
давност. С оглед на това съдът намира, че следва да се произнесе по въведеното в процеса
възражение за изтекла давност от ответниците на основание чл. 171, ал. 1 от ДОПК, както и
да се даде отговор налице ли са факти и обстоятелства водещи до спиране или прекъсване на
течението на петгодишната давност.
Видно от обстоятелствената част на исковата молба, както и от направените от
ищеца уточнения същият претендира да бъдат признати публични вземания, предявени с
молба изх. № М-24-28-384/26.08.21 г. произтичащи от справки декларации за периода от
м.04.2010 г. до 28.06.2020 г., неприети публични вземания за осигурителни вноски,
предявени с молба изх. № М-24-28-384/26.08.21 г. от м. 04.2010 г. до м.12.2015 г., както и
вземания, произтичащи от издаден изпълнителен лист за държавна такса, включен в същата
молба. Твърди се, че общият размер на тези вземания е сумата от 827 786.64 лв. и лихва
върху тази сума в размер на 713 476.91 лв. към 02.08.21 г. В исковата молба се претендира и
признаване за установено, че ищецът има вземания за местни данъци и такси в размер на
9 043.99 лв. главници и лихви до 29.07.21 г. в размер на 59.53 лв. за периода след 2010 г.
С оглед на така направените уточнения, както и предвид разпоредбата на чл.
13
172, ал. 2 от ДОПК настоящият състав намира, че в претенциите на ищеца не са включени
вземания, които са погасени с изтичането на предвидената от закона 10 годишна абсолютна
давност. С оглед на това следва да бъде разгледано релевираното възражение за погасяване
по давност на вземанията по реда на чл. 172, ал. 1 от ДОПК, както и твърденията на ищеца,
че е налице спиране или прекъсване на течението на давността на така предявените
вземания.
Видно от наведените твърдения от ищеца, същият претендира да е налице
спиране на течението на давността с оглед постановление изх. № 2553-00-4377/10.11.2011 г.,
с което е наложен запор върху движими вещи, които запор е вписан в ЦРОЗ. Твърди се, че е
налице спиране на течението на давността, с оглед на налагане на обезпечителни мерки
запор върху банковите сметки на длъжника, наложени с постановление изх. № С160010-022-
0015270/ 14.07.2016 г., наложен с постановление изх. № 0944/2014/000426/02.12.2015 г., с
постановление изх. № 944/2014/000342/15.05.2014 г. и с изх. № 944/2014/000321/15.12.2013 г.
Спиране на течението на давностните срокове се обоснова и с постановление изх. № 0944-
000352/11.09.2014 г. с което е наложена възбрана върху имоти, собственост на длъжника за
обезпечаване на публични вземания за данъци и задължителни осигурителни вноски и
вземания на ФГВРС за периода от м.07/2008 г. до м. 04.2014 г.
По отношение на така въведените твърдения, че е налице спиране на течението
на погасителната давност въз основа на постановление изх. № С160010-022-0015270/
14.07.2016 г., наложен с постановление изх. № 0944/2014/000426/02.12.2015 г., с
постановление изх. № 944/2014/000342/15.05.2014 г. и с изх. № 944/2014/000321/15.12.2013 г.
съдът намира, че същото е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1, т. 5 от
ДОПК давността спира да тече с налагането на обезпечителни мерки. С цитираните
постановления на публичния изпълнител е разпоредено налагането на обезпечителна мярка
запор по банковите сметки на длъжника. Безспорно запорът се извършва с постановление на
публичния изпълнител, но съгласно разпоредбата на чл. 202, ал. 1 от ДОПК запорът върху
вземания на длъжника от банки се извършва чрез връчване на запорно съобщение на
банките, като запорът се смята наложен от часа в деня на връчване на запорното съобщение
на банката. С оглед на така цитираните разпоредби на кодекса, както и предвид липсата на
доказателства, от които безспорно да се установява, че запорът е наложен (връчване на
постановленията на банките) настоящият състав намира, че в конкретния случай хипотезата
на чл. 172, ал. 1, т. 5 ДОПК даваща основание за спиране на давността не е налице. За да е
налице спиране на течението на давността, съгласно ясната и ненуждаеща се от тълкуване
разпоредба на кодекса, релевантен е моментът на налагане на обезпечителната мярка, а не
издаването на постановлението. В тежест на ищеца в настоящето производство е да
установи факта на налагането на цитираните обезпечителни мерки, като същият не е
ангажира доказателства в тази насока. Твърдението, че мерките са наложени с факта на
издаването на постановленията и връчването им на длъжника е неоснователно и не може да
обоснове извод, че обезпечителните мерки са наложени, с оглед на ясната разпоредба на
ДОПК, поради което за вземанията описани в тях не е налице спиране на течението на
14
погасителната давност. В този см. е константната практика на ВАС, обективирана в решение
№ 14 870 от 05.11.2019 г., постановено по адм. д. № 6 556/19 г., по описа на І отд. на ВАС и
др. Ето защо настоящият състав намира, че релевираните доводи от въззивника НАП за
спиране на течението на погасителната давност с оглед на постановление изх. № С160010-
022-0015270/ 14.07.2016 г., наложен с постановление изх. № 0944/2014/000426/02.12.2015 г.,
с постановление изх. № 944/2014/000342/15.05.2014 г. и с изх. № 944/2014/000321/15.12.2013
г., за които са твърди, че са основание за спиране е неоснователен.
По отношение на релевираният довод за незаконосъобразност на атакуваното
решение, свързан с изводите на първоинстанционния съд относно наличието на основание
за спиране на течението на давността с оглед постановление изх. № 0944-000352/11.09.2014
г., с което е наложена възбрана върху имоти, собственост на длъжника за обезпечаване на
публични вземания за данъци и задължителни осигурителни вноски и вземания на ФГВРС
за периода от м.07/2008 г. до м. 04.2014 г. съдът намира, че изводите на първоинстанционния
съд не следва да бъдат споделяни. Видно от представеното копие от постановление върху
него има отбелязване, от които може да се направи обоснован извод, че същото е вписано в
Агенцията по вписванията, Имотен регистър. От направеното отбелязване върху
постановлението се установява, че същото е вписано като акт № 211, т. 1, дв. вх. №
4 349/23.09.2014 г. С оглед на това е налице спиране на течението на давността по
отношение на описаните в него публични вземания на държавата за периода м.07/2008 г. до
м. 12.2012 г., т. е. вземания за които е започнала да тече погасителната давност. Вземанията,
описани в него за периода от м.07/2008 г. до м. 12. 2009 г. са погасени с изтичането на
предвидената от законодателя абсолютна давност в разпоредбата на чл. 172, ал. 2 от ДОПК,
поради което следва да се приеме, че давността е спряла да тече само по отношение на
вземанията за периода от 01.2010 г. до м.12.2012 г. Наведеното твърдение, че с това
постановление е налице спиране на течението на давността и по отношение на
присъединените вземания в изпълнителното производство, настоящият състав намира за
неоснователни. Спиране на течението на давността е налице само по отношение на тези
вземания, за които погасителната давност е започнала да тече. За вземанията, за които
давността не е започнала да тече не е налице спиране, вкл. и същите да се присъединени в
изпълнителното производство. Неоснователно е и позоваването на разпоредбата на закона (
чл. 217, ал. 4 от ДОПК) разпореждаща, че извършените до момента на присъединяването
действия ползват и присъединения кредитор. Безспорно, присъединения кредитор има
същите права както първоначалния, но същият е присъединен с вземания, възникнали след
налагането на обезпечителни мерки с цитираното постановление, поради което за
вземанията, които са възникнали след налагането на обезпечителните мерки и за които не е
започнала да тече погасителната давност не е налице основание за спиране на течението на
давност. Същата, към момента на постановлението не е започнала да тече, поради което не
следва да се приема, че е налице основание за спирането й. По изложените съображения
настоящият състав намира, че е налице спиране на течението на погасителната давност за
вземания за данъци в общ размер от 73 551.32 лв., представляващи вземания, възникнали
през 2010 г., 20111 г. и 2012 г., за които давността е започнала да тече преди налагането на
15
обезпечителната мярка „възбрана“, лихви върху тази сума в размер на 75 061.53 лв. и
вземания за осигурителни вноски по (ДОО, ЗО, УПФ и ГВРС) за 2010 г., 2011 г. и 2012 г., за
които към момента на налагане на обезпечителната мярка давността е започнала да тече в
размер на 288 255.60 лв. и лихва върху тази сума в размер на 303229.58 лв.
По отношение на наведените доводи за незаконосъобразност на изводите на
съда за спиране на течението на давността с оглед на постановление на публичен изпълнител за
налагане на обезпечителни мерки на основание чл. 195, ал. 1 от ДОПК, във вр. с чл. 201 от ДОПК с
изх. № 2553-00-4377/10.11.2011 г. обезпечителна мярка „запор“ върху движими вещи, в това число
МПС и машини, съоръжения и стопански инвентар на длъжника „Специалремонт“ ЕООД съдът
намира същите за неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл. 201 от ДОПК, при запор на
движима вещ публичният изпълнител извършва опис, оценка и предаване на вещта за пазене на
длъжника или на трето лице или изземва и съхранява вещите, като върху вещта може да се поставя
запорен знак (стикер), като описът, оценката и предаването на вещта за пазене или изземването и
съхранението й се извършват по реда на този кодекс. От доказателствата по делото ( протокол за
опис с изх. № 0944/2014/000359/17.02.2015 г. по изп. д. № 944/14 г.) се установява, че на 17.02.2015
г. публичен изпълнител е извършил опис на 29 броя от вещите, посочени като машини, съоръжения
и стопански инвентар (общо 33 броя), върху които с постановление с изх. № 2553-00-
4377/10.11.2011 г. е наложена обезпечителна мярка „запор“, като вещите са оставени за пазене на
длъжника. С оглед на това следва да се приеме, че запорът на движими вещи е наложен на
17.02.2015 г., поради което е налице основание за спиране на течението на давността по отношение
на описаните в постановлението вземания, за които давността е започнала да тече, т.е. тези
възникнали през 2013 г. и невключени в сумите, за които е настъпило спиране на течението на
давността, с оглед налагането на обезпечителна мярка „възбрана“. От направените изчисления
съдът намира, че давността е спряла да течи по отношение на 490.15 лв., представляващи вземания
за данъци и лихва върху тази сума в размер на 314.53 лв., както и по отношение на и вземания за
осигурителни вноски по (ДОО, ЗО, УПФ и ГВРС) за 2013 г. в размер на 147 950.49 лв. и
лихва върху тази сума в размер на 119 551.30 лв.
По отношение на релевираното твърдение, че с постановление за налагане на
обезпечителни мерки изх. № 944/2014/000415/02.12.2015 г., с което наложен запор върху
налични акции съдът намира следното:
Съгласно действащата към момента на издаването (изм. ДВ. бр.61 от 11 август
2015 г.) на цитираното постановление обезпечителна мярка запор върху всички акции,
притежавани от длъжника от капитала на дружеството, регистрирани в Централния
депозитар разпоредбата на чл. 203 от ДОПК изисква при налагането на запор върху налични
поименни акции или облигации публичният изпълнител да уведоми дружеството за това. В
този случай запорът има действие за дружеството от получаване на запорното съобщение.
Съгласно ал. 3 от същият член запорът върху безналични ценни книжа се налага чрез
изпращане на запорно съобщение до Централния депозитар, като едновременно с това се
уведомява дружеството. В тези случай запорът има действие от момента на връчването на
запорното съобщение (чл. 203, ал. 5 от ДОПК). Във въззивната жалба се твърди, че съдът
неправилно е приел, че така наложения запор не е произвел действие, с оглед на
16
ангажираните доказателства за уведомяването на длъжника за неговото налагане. Така
релевираните твърдения съдът намира за неоснователни. Видно от самото постановление за
налагане на запор такъв е разпореден по отношение на безналични ценни книжа (акции),
поради което за да произведе своето действие същият следва не само да бъде съобщен на
длъжника, а да се изпрати и връчи запорното съобщение на Централния депозитар. Тежестта
на установяването на този факт е на ищеца, който не е ангажирал доказателства, поради
което настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че с така
цитираното постановление за налагане на обезпечителни мерки не е спряно течението на
давността по отношение на описаните в него вземания.
По отношение на релевираното твърдение, че съдът неправилно не е взел
предвид, че с извършеното изпълнително действие (протокол за опис изх. №
0944/2014/000359/17.02.2015 г. ) е налице прекъсване на течението на давността съдът
намира, че същото е неоснователно. Безспорно съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 2 от
ДОПК давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане
или с предприемането на действия по принудително изпълнение. В ДОПК изрично е
уредена давността, като кодексът конкретизира въпросите, свързани със спирането и
прекъсването й. Общият режим на давността, свързана с публичните вземания, е уреден в
чл. 171-174, дял ІV на ДОПК "Събиране на публични вземания". Релевантни за хипотезата
на чл. 172, ал. 2 от ДОПК са само същинските изпълнителни действия, в който се
предприемат конкретни действия по принудително изпълнение чрез изпълнителните способи
по чл. 215, ал. 1, т. 1-3 ДОПК. В тази см. е Тълкувателно решение № 7 от 15.04.2021 г. по
тълк. д. № 8/2019 г. на ОСС на ВАС I и II колегия. С оглед на това, както и предвид
задължителните указания по приложението на закона, дадени в т. 10 от Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се приеме,
че с цитираният протокол за извършване на опис на движими вещи, които е подписан от
длъжника (същият е уведомен за извършваното действие) е налице прекъсване на течението
на давността по отношение на описаните в него публични вземания, за които е започнала да
тече погасителната давност. От извършването на същинското изпълнително действие, което
е основание за прекъсване на давността започва да тече нова давност, което пет годишна. В
конкретния случай не е налице прекъсване на течението на давността, тъй като за описаните
в него вземания е налице спиране на течението на давността, видно от изложеното по-горе
от настоящия състав. Не може да се приеме, че давност, която е спряла да тече може да бъде
прекъсвана.
По отношение на претендираните вземания за периода от м.01.2014 г. до
м.12.2014 г. давността е започнала да тече на 01.01.2016 г. и е изтекла на 01.01.2021 г., преди
предявяването им в производството по несъстоятелност. С оглед на това настоящият състав
намира, че същите са погасени по давност. По отношение на тях, видно от изложеното по-
горе не са налице факти, даващи основание да се приеме, че е налице спиране или
прекъсване на течението на давността и същата е изтекла преди предявяването им в
производството по несъстоятелност. Ето защо следва да се приеме, че погасени по давност
17
са следните вземания: вземания за данъци в размер на 34 665.15 лв. и лихва върху тях в
размер на 24 451.45 лв., както и вземания за осигурителни вноски по (ДОО, ЗО, УПФ и
ГВРС) за 2014 г. в размер на 145 967.31 лв. и лихва върху тях в размер на 102 982.49 лв.
Възражението за изтекла погасителна давност е неоснователно за всички
вземания, възникнали от 01.2015 г. Съобразявайки се с разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от
ДОПК, вкл. и константната практика на ВАС давността за тези вземания е започнала да тече
на 01.01.2017 г. и изтича на 31.12.22 г., т.е. след предявяването им в производството по
несъстоятелност.
Неоснователно е релевираното възражение на въззивника НАП по отношение
на изключването от списъка на вземането за държавни такси в общ размер на 17 877.05 лв. и
лихви върху тях към 02.08.2021 г. в размер на 10 945.01 лв., или общо вземане в размер на
28 822.06 лв. Годината, в която е следвало да бъдат заплатени тези присъдени държавни
такси е 2015 г., давността им е започнала да тече от 01.01.2016 г., като същата е изтекла на
01.01.2021 г., преди предявяването им в производството по несъстоятелност.
Неоснователно е възражението на въззивника „Корпоративна търговска банка“
АД (н) по отношение на вземанията за корпоративен данък за 2016 г. Безспорно съгласно
нормата на чл. 93 от ЗКПО данъчно задължените лица внасят корпоративния данък за
съответната година в срок до 30.06. на следващата година. Съобразно тази разпоредба на
закона дължимият данък за 2016 г. е следвало да бъде внесен до 30.06.2017 г., а по правилото
на чл. 171, ал. 1 от ДОПК давността за това вземане е започнала да тече от 01.01.2018 г.,
поради което към момента на предявяването им в производството по несъстоятелност,
предвидената петгодишна давност не е изтекла.
Неоснователно е и възражението на въззивника „Корпоративна търговска банка“
АД (н) по отношение на дължимостта на местни данъци и такси за 2021 г. в общ размер от
8 810.36 лв. Справките декларации са подавани от самия длъжник и включват задължения за
местни данъци и такси по отношение на притежаването от него имущество. Твърдението, че
един от автомобилите е продаден от НАП не е подкрепено с доказателства, поради което е
неоснователно. По делото са приложени постановления на публичния изпълнител, в които е
отразено извършено разпореждане с машини и съоръжения, собственост на длъжника.
По изложените съображения, настоящият състав намира, че като погасени по
давност следва да се приемат претендираните вземания за периода от м. 01.2014 г. до
31.12.2014 г., които са в размер на: за данъци в размер на 34 665.15 лв. и лихва върху тях в
размер на 24 451.45 лв., както и вземания за осигурителни вноски по (ДОО, ЗО, УПФ и
ГВРС) за 2014 г. в размер на 145 967.31 лв. и лихва върху тях в размер на 102 982.49 лв. В
останалата част релевираното възражение за погасяване по давност на претендираните от
ищеца вземания е неоснователно.
Ето защо и предвид невъзможността да се определи в каква част следва да бъде
отменено атакуваното решение, настоящият състав намира, че следва да постанови такова, с
което да го отмени изцяло и вместо него постанови ново, с което да признае за установено,
18
че ищецът има вземания да данъци и осигурителни вноски в размер на 647 154.18 лв. и
лихва върху тях в размер на 586 042.97 лв., предявени с молба вх. № М 24-28-384/20-
18/26.08.21 г., както и вземания за местни данъци и такси в размер на 8 833.99 лв. главница и
лихва в размер на 58.68 лв., предявени с молба М 24-28-384/20-19/21.10.2021 г. В останалата
част предявеният установителен иск е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
По отношение на подадените въззивни жалби в частта, в която се оспорват
изводите на първоинстанционния съд по отношение на реда на удовлетворяване на вземания
на НАП съдът намира следното:
Липсва спор в доктрината и съдебната практика, че с разпоредбата на чл. 722,
ал. 1, т. 1 от ТЗ законодателят е предвидил право на предпочтително удовлетворение за
вземанията, обезпечени със залог или ипотека, или запор или възбрана, вписани по реда на
Закона за особените залози. Такива кредитори се удовлетворяват от получената сума при
реализацията на обезпечението. С постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 50112
от 15.03.2024 г., постановено по т. д. 1 602/22 г. по описа на ВКС, ТК, II TO, и решение №
50002 от 28.03.2024 г., постановено по описа на ВКС, ТК, I TO, е прието, че разпоредбата на
чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ следва да се тълкува и прилага корективно относно вземанията на
кредиторите, за които са наложени запори, вписани по реда на ЗОЗ, като вземания, за които е
наложена обезпечителна мярка „запор“, който е вписан в ЦРОЗ, не се ползват с право на
предпочтително удовлетворяване върху имуществото, предмет на обезпечителната мярка.
Отговорът е обоснован с мотиви, че запор върху вземане или върху движимо
имущество по чл. 4 ЗОЗ може да бъде наложен по ГПК или по ДОПК само преди откриване
на производството по несъстоятелност, като същият се вписва в ЦРОЗ единствено с оглед
противопоставимостта му на заложния кредитор по ЗОЗ при извършване на индивидуално
принудително изпълнение по ГПК или ДОПК и е от значение за конкуренцията при
определяне на приложимия способ за изпълнение - по ЗОЗ или по ГПК/ДОПК. Вписването в
ЦРОЗ на наложен по ГПК или ДОПК запор не поражда право на кредитора на
предпочтително удовлетворяване от имуществото/вземането, върху което е наложен запора в
производствата по индивидуално изпълнение, с което право се ползват само обезпечените
кредитори (чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД и чл. 194, ал. 5, вр., ал. 3 ДОПК), поради което, по-
аргумент от по-силното основание, с такова право не се ползва кредиторът, вписал запор в
ЦРОЗ, и в производството по несъстоятелност, тъй като това производство има универсален
характер и в него участват всички кредитори на длъжника. Вписването на запора в ЦРОЗ
преди особения залог на вземане, единствено лишава заложния кредитор от качеството му
на обезпечен кредитор и то само при провеждане на индивидуално принудително
изпълнение по ГПК / ДОПК, в която насока са и постановките, залегнали в т. 7 от
Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
но не поражда за него „заложно право“. Вписването на запора съгласно чл. 12, ал. 2 ЗОЗ и
чл. 30, ал. 1 ЗОЗ създава противопоставимост на правата на обезпечения кредитор по
отношение на кредитор, в чиято ползва е учреден по-късно особен залог върху запорираното
имущество, като при принудителното изпълнение заложният кредитор ще има качеството на
хирографарен, а не на обезпечен.
19
Изтъкнато е, че даденият отговор следва и от разпоредбата на чл. 638, ал. 6
(преди, ал. 4), изр. 2-ро ТЗ, съгласно която в производството по несъстоятелност наложен в
изпълнително производство по ГПК и ДОПК запор, независимо дали е вписан по реда на
ЗОЗ, не е противопоставим на кредиторите на несъстоятелността, с оглед именно характера
на производството по несъстоятелност на универсално принудително изпълнение за
удовлетворяване на всички кредитори на длъжника. Правилото на чл. 638, ал. 6, изр. 2-ро ТЗ
за непротивопоставимост на наложен (преди откриване на производството по
несъстоятелност) запор на кредиторите на несъстоятелността не предвижда изключение за
вписаните по реда на ЗОЗ запори в ЦРОЗ, вкл. ако те са наложени по ДОПК. След като
налагането на запора не е противопоставимо на кредиторите на несъстоятелността, по -
аргумент от по-силното основание, вписването му също не може да им се противопостави, и
следователно да породи каквито и да е права за кредитора, за чийто вземания е наложена
обезпечителната мярка „запор“.
Отговорът е обоснован и като единствено съответен на разпоредбите на чл. 724
ТЗ, именован „Удовлетворяване на обезпечен кредитор и на кредитор с право на
задържане“, от които е видно, че право на предпочтително удовлетворяване е налице само
върху цената на заложената или ипотекираната вещ, съответно вещ, върху която има право
на задържане, но не и върху цената на запорирана или възбранена вещ. Прието е, че както от
наименованието, така и от съдържанието на разпоредбите се установява, че обезпечен
кредитор, ползващ се с право на предпочтително удовлетворяване от цената на вещта до
размера на обезпечените вземания е само заложният, съответно ипотекарният кредитор, но
не и кредитор с вписан запор / възбрана по реда на ЗОЗ, като за неудовлетворения от тази
цена остатък на вземанията си заложният / ипотекарният кредиторът има качеството
хирографарен. Допълнено е, че такова разграничение в чл. 724, ал. 1 ТЗ относно реда на
удовлетворяване на вземанията (до и над размера на продажната цена), спрямо кредитор,
вписал обезпечителна мярка запор в ЦРОЗ, не е направено, именно защото той не е
кредитор, ползващ се с право на предпочтително удовлетворяване, а е хирографарен
кредитор.
Обобщено е, че нито от правната природа на обезпечителната мярка „запор“,
нито от очертаната цел и последици на вписването й по реда на ЗОЗ, както и от
съпоставката на разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ с останалите относими правила в
търговска несъстоятелност, може да се направи извод, че вписването на запор по реда на
ЗОЗ придава на кредитора, в чиято полза е наложен, качеството на обезпечен кредитор и
приравнява по последици обезпечителната мярка „запор“ на реалното обезпечение залог,
поради което е счетено, че посочената разпоредба следва да се прилага корективно относно
вземанията на кредиторите, за които са наложени запори, вписани по реда на ЗОЗ, доколкото
същите не се ползват с право на предпочтително удовлетворяване върху имуществото /
вземането, предмет на обезпечителната мярка. В този см. е решение № 154 от 10.10.2024 г.,
постановено по т. д. № 1 804/23 г., по описа на Т. К., ІІ Т. О. на ВКС.
Цитираната практика и даденият с нея отговор на въпроса относно
20
привилигираността на вземанията, изцяло се споделят от настоящия състав на съда.
Настоящият състав на съда при съобразяване нормата на чл. 46 от Закон за
нормативните актове приема, че законовата разпоредба на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ следва да
бъде тълкувана в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби от същия закон,
на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Република България,
включително и при съобразяване на нормите на други относими към процесните отношения
нормативни актове. В този смисъл и при извеждане точния смисъл на разпоредбата,
очертаваща вземанията, които при извършване на разпределение на осребрено имущество,
се изплащат с привилегия от първи ред - чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, съдът намира, че следва да
съобрази ясната разпоредба на чл. 724 ТЗ. Съобразно последната норма с право на
привилегия при разпределение се ползват кредиторите, в чиято полза има учредени залог и
ипотека, от събраната сума от продажбата на заложената или ипотекирана вещ, като ако
сумата не покрива обезпеченото вземане заедно с натрупаната лихва, за остатъка кредиторът
участва в разпределението заедно с кредиторите с необезпечени вземания. Нормата дава
уредба и на кредитора с право на задържане и ред на удовлетворяване по т. 2 на чл. 722, ал.
1 ТЗ, но не признава право на предпочтително удовлетворяване на кредитор, в чиято полза
са допуснати обезпечителни мерки - запор или възбрана, в който смисъл и на последните
лица не може да бъде призната привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ.
С оглед на изложеното и при съобразяване с нормата на чл. 722, ал. 1 от ТЗ
настоящият състав намира, че признатите с настоящето решение вземания следва да бъдат
включени като такива с поредност на удовлетворяване по т. 6 от чл. 722, ал. 1 от ТЗ.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция съдът намира, че разноски
следва да се понесат както следва:
Ответникът неплатежоспособен длъжник следва да бъде осъден да заплати
сумата от 49 683.59 лв. и сумата от 24 841.80 лв., представляващи дължима държавна такса,
съобразно уважената част от исковете, както и сумата от по 180 лв., представляваща
възнаграждение по Наредбата за заплащане на правната помощ за всяка инстанция. Ищецът
следва да бъде осъден да заплати в полза на Софийски градски съд сумата от 12 960.62 лв., а
в полза на Софийски апелативен съд сумата от 6 480.31 лв., представляващи размера на
дължимата държавна такса, съобразно отхвърлената част от исковете.
Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 9 от 09.04.2024 г., постановено по т. д. № 7/22 г. по описа на
Кюстендилски окръжен съд, в частта, в която съдът е признал е за установено по предявения
от Национална агенция за приходите против „Специалремонт“ ЕООД (в несъстоятелност),
„Корпоративна търговска банка“ АД (н) и синдика на първото дружество, иск по реда на чл.
21
694, ал. 2, т. 2 от ТЗ, че „Специалремонт“ ЕООД (в несъстоятелност) дължи на Национална
агенция за приходите, следните публични вземания, предявени в производството по
несъстоятелността му по т. д. № 81/20 г. по описа на КнОС, и изключени от списъци на
приетите от синдика публични вземания с определение па съда по несъстоятелността от
18.02.2022 г., а именно: 294 651.53 лв., от които главници - 151 223.55 лв., предявени с молба
с изх. № М-24-28-384/20-18/26.08.2021 г., съответно с вх. № 265 272/30.08.2021 г.,
включващи вземания за корпоративен данък за 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г. -
общо 27 318.10 лв.; за ДДФЛ по декларации обр. 6 -за периода от м.12.2010 г. до м.08.2011 г.
- общо 25 347.53 лв., и за ДОО, 30, УПФ по декларации обр. 6 за периода от м.01.2011 г. до
м.08.2011 г.- общо 98 557.92 лв., и лихви по това предявяване към 02.08.2021 г. в размер на
143 427.98 лв., както и 8 855.26 лв., от които главници в размер на 8 810.36 лв., предявени с
молба изх. № М-24-28-384/20-19/21.10.2021 г., съответно с вх. № 265 864/25.10.2021 г.,
включващи вземания за местни данъци и такси за 2021 г. за данък върху недвижимите имоти,
такса за битови отпадъци и данък върху превозните средства по декларация по чл. 14 от
ЗМДТ вх. № ДК14000953/20.06.2014 г.; декларация по чл. 14 от ЗМДТ вх. №
**********/29.06.2010 г.; декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № ДК 14000951/20.06.2014 г. и
по декларации по чл. 54 от ЗМДТ за партиди за следните автомобили: ********, ********,
********; ********, ********, ********; ********, ********, ********; ********,
********, ******** и ********., и лихви по това предявяване към 29.07.2021 г. в размер на
44.90 лв., като исковете за установяване съществуването и дължимостта в полза на
Национална агенция за приходите на вземания към „Специалремонт“ ЕООД (н) за разликата
над посочените суми до претендираните такива, а именно - 1 541 263.55 лв., от които
главници - 827 786.64 лв., предявени с молба с изх. № М-24-28- 384/20-18/26.08.2021 г. и
лихви по това предявяване към 02.08.2021 г. в размер на 713 476.91 лв., както и 9 103.32 лв.,
от които главници в размер на 9 043.99 лв., предявени с молба изх. № М-24-28-384/20-
19/21.10.2021 г. и лихви по това предявяване към 29.07.2021 г. в размер на 59.33 лв. са
отхвърлени като неоснователни; признал е за установено по отношение на „Специалремонт“
ЕООД (в несъстоятелност), „Корпоративна търговска банка“ АД (н) и синдика на първото
дружество, че вземанията на Национална агенция за приходите към „Специалремонт“ ЕООД
(в несъстоятелност), в размер на 264 506.86 лв., от които главници - 123 905.45 лв., в това
число за ДДФЛ по декларации обр. 6 -за периода от м.12.2010 г. до м.08.2011 г., за ДОО, 30,
УПФ по декларации обр. 6 за периода от м.01.2011 г. до м.08.2011 г. и лихви върху тях към
02.08.2021г. - 140 596.41 лв., предявени с молба с изх. № М-24-28-384/20-18/26.08.2021 г., в
производството по несъстоятелност на „Специалремонт“ ЕООД (в несъстоятелност) са с
поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, като иска за признаване за
установена поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ за публични вземания
за суми над посочените до претендираните общо в размер на 1 511 905.34 лв., от които 800
399.95 лв. - главници и 711 505.39 лв. - лихви, начислени до 02.08.2021 г. е отхвърлен като
неоснователен; осъдил е „Специалремонт“ ЕООД (в несъстоятелност) да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд - Кюстендил от масата на
несъстоятелността сумата от 3 085.07 лв., представляваща дължима държавна такса за
22
уважената част от исковете; осъдил е „Специалремонт“ ЕООД (в несъстоятелност) да
заплати на Национална агенция за приходите от масата на несъстоятелността сумата от
232.87 лв., представляваща дължими разноски, съразмерно с уважената част от исковете и е
осъдил Национална агенция за приходите да заплати на „Корпоративна търговска банка“ АД
(н) сумата от 715.42 лв., представляваща дължими разноски, както и в частта, в която съдът
е признал за установено, че вземанията са с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1,
т. 1 от ТЗ, като незаконосъобразно и неправилно и вместо него постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Национална агенция за
приходите, гр. София, ул. „Княз Дондуков“ № 52, против „Специалремонт“ ЕООД (н), с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. Дупница, ул. „Никола Малашсвски“ №
16, „Корпоративна търговска банка“ АД (н), с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, бул. „Граф Игнатиев“ № 10 и синдика на „Специалремонт“ ЕООД
(н), с ЕИК *********, иск с правно основание чл. 694, ал. 2, т .2 от ТЗ, че Национална
агенция за приходите има вземане към „Специалремонт“ ЕООД (н), за данъци и
осигурителни вноски в размер на 647 154.18 (шестотин четиридесет и седем хиляди сто
петдесет и четири лв. и осемнадесет ст.) лв. и лихва върху тях в размер на 586 042.97
(петстотин осемдесет и шест хиляди четиридесет и два лв. и деветдесет и седем ст.) лв.,
предявени с молба вх. № М 24-28-384/20-18/26.08.21 г., както и вземания за местни данъци и
такси в размер на 8 833.99 (осем хиляди осемстотин тридесет и три лв. и деветдесет и девет
ст.) лв. главница и лихва в размер на 58.68 (петдесет и осем лв. и шестдесет и осем ст.) лв.,
предявени с молба М 24-28-384/20-19/21.10.2021 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Национална агенция за
приходите, гр. София, ул. „Княз Дондуков“ № 52, против „Специалремонт“ ЕООД (н), с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. Дупница, ул. „Никола Малашсвски“ №
16, „Корпоративна търговска банка“ АД (н), с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, бул. „Граф Игнатиев“ № 10 и синдика на „Специалремонт“ ЕООД
(н), с ЕИК *********, иск с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 2 от ТЗ, че вземанията на
Национална агенция за приходите има вземане към „Специалремонт“ ЕООД (н), за данъци и
осигурителни вноски в размер на 647 154.18 (шестотин четиридесет и седем хиляди сто
петдесет и четири лв. и осемнадесет ст.) лв. и лихва върху тях в размер на 586 042.97
(петстотин осемдесет и шест хиляди четиридесет и два лв. и деветдесет и седем ст.) лв.,
предявени с молба вх. № М 24-28-384/20-18/26.08.21 г., както и вземания за местни данъци и
такси в размер на 8 833.99 (осем хиляди осемстотин тридесет и три лв. и деветдесет и девет
ст.) лв. главница и лихва в размер на 58.68 (петдесет и осем лв. и шестдесет и осем ст.) лв.,
предявени с молба М 24-28-384/20-19/21.10.2021 г. са с поредност на удовлетворяване по
реда на чл. 722, ал. 1, т. 6 от ТЗ.
ОСЪЖДА „Национална агенция за приходите“, с адрес: гр. София, бул. „Княз
Дондуков“ № 52 да заплати в полза на Софийски градски съд сумата от 12 960.62
лв., представляваща дължима държавна такса за първоинстанционното производство с оглед
на отхвърлената част от исковете, както и да заплати в полза на Софийски апелативен съд
сумата 6 480.31 лв., представляващи размера на дължимата държавна такса, съобразно
23
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „Специалремонт“ ЕООД (н), с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр. Дупница, ул. „Никола Малашевски“ №16 да заплати в полза на
Софийски градски съд сумата от 49 683.59 (четиридесет и девет хиляди шестотин осемдесет
и три лв. и петдесет и девет ст.) лв., да заплати в полза на Софийски апелативен съд сумата
от 24 841.80 (двадесет и четири хиляди осемстотин четиридесет и един лв. и осемдесет ст.)
лв., представляващи размера на дължимата държавна такса, съобразно уважената част от
предявените искове.
ОСЪЖДА „Специалремонт“ ЕООД (н), с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр. Дупница, ул. „Никола Малашевски“ №16 да заплати на „Национална
агенция за приходите“, с адрес: гр. София, бул. „Княз Дондуков“ № 52 сумата от 360
(триста и шестдесет) лв., представляващи разноски да първа и втора инстанция.
Решението е постановено при участието на В. П. М., синдик на
„Специалремонт“ ЕООД (н), на основание чл.694, ал.4 от ТЗ.
Решението подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
24