№ 263
гр. Варна, 15.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мая М. Петрова
Сложи за разглеждане докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско
дело № 20223100502608 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 13:51 часа се явиха:
и при спазване разпоредбата на чл. 142, ал. 1 ГПК се явиха:
ВЪЗЗИВНИКЪТ ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“
ЕАД, редовно призован, не се представлява.
ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА Д. Д. Н., редовно призована, не се явява,
не се представлява.
СЪДЪТ докладва постъпила молба вх. № 3930/14.02.2023 г. молба,
подадена от процесуалния представител на въззиваемата страна, адвокат Й.
А., в която е посочено, че поради служебна ангажираност е в невъзможност
да се яви в днешно съдебно заседание, като не възразява да бъде даден ход на
делото в негово отсъствие.
Сочи се, че се поддържа отговора на въззивна жалба на основанията,
посочени в него, както и че не се правят доказателствени искания.
Изразено е и становище по съществото на спора, като се претендират
сторените разноски, за което към молбата е приложен списък по реда на чл.
80 ГПК, ведно с договор за правна помощ и съдействие и удостоверение за
регистрация по ДДС.
Обективирано е възражение по отношение размера на претендираното
адвокатско/юрисконсултско възнаграждение от въззиваемата страна и се
1
моли неговия размер да бъде редуциран до регламентирания минимум.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, с оглед редовното призоваване на страните,
намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК
докладва постъпилата въззивна жалба, съобразно постановеното в
разпоредително заседание Определение № 27 от 05.01.2023 година:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по
въззивна жалба вх. № 73415/26.10.2022 г. от ЗЕАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“, ЕИК *********, гр. София, подадена чрез процесуален
представител юрисконсулт Н. З. против Решение № 2932/30.09.2022 г.,
постановено по гр.д. № 6263/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, 7-ми
състав, с което са уважени предявените искове от Д. Д. Н. срещу ЗЕАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ за заплащане на сумата от 802,98 лева,
частичен иск от целия в размер на 962 лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди на л.а. „Ленд Ровър Рейндж Ровър“ с рег. №
****, настъпили вследствие на ПТП, реализирано на 04.05.2022 г. около 14.10
часа на кръстовището на с. Каменар при движение от с. Яребична в посока гр.
Варна по вина на водача на л.а. „Мазда 121“ с рег. № ****, застрахован с
договор за застраховка „Гражданска отговорност“, полица №
BG/03/122001261033 при ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане, на основание чл. 432 КЗ. Присъдени са
направените разноски по делото в тежест на ответника в
първоинстанционното производство.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и
необоснованост на решението. Посочва се, че в първоинстанционното
решение не са разгледани в цялост и съвкупност всички приобщени писмени
доказателства. Оспорва се размерът на присъденото застрахователно
2
обезщетение, като основен акцент се поставя върху обстоятелството, дали
уврежданията на процесната гума по автомобила са настъпили вследствие на
посоченото ПТП и дали нейната смяна е била наложителна. Въззивникът
намира, че първоинстанционният съд, необсъждайки тези въпроси, е
постановил едно неправилно и необосновано решение, налагащо неговата
отмяна. Претендира, че направеното възражение пред ВРС за остатъчна 54%-
ва стойност на гумата, е останало без отговор. Предвид изложеното с
въззивната жалба се моли настоящата инстанция за отмяна на
първоинстанционния акт и произнасяне с решение, с което да бъдат
отхвърлени изцяло предявените искове като неоснователни. Претендират се
направените разноски по делото от двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна Д. Н. чрез адв. А.
депозира отговор на въззивната жалба, с който моли да бъде оставена без
уважение депозираната въззивна жалба като неоснователна, тъй като
решението на ВРС е правилно, законосъобразно и мотивирано с оглед на
което следва да бъде потвърдено. В отговора се посочва, че размерът на
реалната стойност на вредата по процесния автомобил е посочена със САТЕ и
тя е съобразена с изготвения от застрахователя опис на щетите.
Констатираното обстоятелство, че гумата е била за „подмяна“ въпреки
остатъчната стойност от 54 %, изхождало от насрещната страна, поради което
следвало да се приеме за безспорна така възникналата необходимост.
Въззиваемата страна посочва, че при определяне на дължимото обезщетение
следва да се изхожда от действително претърпените вреди, като размерът на
реалната стойност на увреденото имущество възлиза в размер на 1190,18
лева, от която след приспадане на извънсъдебно платеното 387,20 лева, като
нерепариран остатък оставала сумата от 802,98 лева. В заключение се
претендира за потвърждаване на решението на ВРС и присъждане на
разноски в настоящата инстанция.
Страните не са направили искания за събиране на нови доказателства.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от
активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания
на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
С оглед процесуалното поведение на страните, СЪДЕБНИЯТ
3
СЪСТАВ счита делото за изяснено, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ счита устните състезания за приключили и
обяви, че ще се произнесе с решение в едномесечен срок.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебнозаседание, което приключи в 13.52
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4