№ 423
гр. Благоевград, 28.04.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ДЕВЕТИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Гражданско дело №
20251200100225 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е образувано по искова молба с вх. №3135/26.02.2025г., подадена от В. Г. В.,
ЕГН **********, чрез адв. Е. С., с адрес за връчване на книжа ***, срещу „Юлен“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Банско, ул. „Пирин“ № 94.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45 от ЗЗД,
срещу ответника „Юлен" АД, за заплащане на обезщетение за имуществени вреди и
частична претенция за обезщетяване на неимуществени вреди, чийто пълен размер е 50 000
лв.
С ИМ се излагат следните доводи от фактическа страна:
Твърди се, че на 26.02.2022г., на долната станция на ски лифт „Т.", с начална станция от м.
„Ш.", ищецът В. В. е претърпял злополука, имаща за последица счупването на шийката на
неговата лява бедрена кост. Инцидентът настъпил след като ищецът и двете му деца- тогава
на 6 и на 10 години, за пореден път през този ден преминали със ски на краката през
пропускателното устройството за чекиране на лифта и застанали на подвижната пътека,
предназначена за транспортиране на скиорите до мястото за качване на седалковия лифт.
Това място се намирало след края на подвижната пътека и представлявало обособена
платформа, покрита с утъпкан сняг.
Сочи се с ИМ, че при качване на лифта, в следобедните часове на 26.02.2022г., платформа е
била на сянка. След като бил придвижен от подвижната пътека до платформата, ските на В.
Г. В. продължи по инерция напред. Нито съприкосновението им с платформата, нито
поставената на мястото на качване дървена плоскост успели да спрат или забавят
инерционното движение, придадено от подвижната пътека. В следствие на това, че
1
поставената на платформата дъска не е могла да спре движението на ищеца, той продължил
против волята си да се движи напред, минавайки пред децата си и почти стигайки до края на
платформата, където сам успял да спре, след като закантил ските си. При предходните
качвания на лифта същия ден контактът на ските с повърхността на платформата и на
поставената в мястото за качване дъска били достатъчни за да преустановят движението на
В. Г. В., така че той да се озове безпрепятствено на мястото за качване, заедно с децата си.
Веднага след като успял да спре, В. В. се обърнал и забелязал, че седалката на лифта избутва
сина му, който поради ниския си ръст не бил в състояние да се качи на същата сам.
Изплашен от случващото се, ищецът инстинктивно решил да помогне на сина си като го
повдигне и качи на седалката на лифта. В момента, в който той повдигнал сина, седалката го
блъснала и го съборила извън платформата. Държейки детето си в ръце, В. Г. В. паднал от
платформата върху видими остри камъни, намиращи се пред нея. Усетил силна болка и му
причерняло. Когато се опомнил видял, че едва след всичко това лифтеното съоръжение било
спряно, а седалката, на която стояла дъщеря му вече почти била достигнала нивото на
първия стълб на около 10-тина метра от него. След като се опомнил, опитал да стане, но не
бил в състояние да ползва левия си крак като опора. С чужда помощ бил изправен и
изместен встрани, където го поставили да седне на стол и повикали Планинската спасителна
служба. В този момент В. В. изпитвал силна болка, съчетана с тревожност, че не може да се
погрижи за децата си. Синът му плачел, а дъщеря му била сама на лифта.
Сочи се в ИМ, че след като бил свален от ски зоната с помощта на моторна шейна, В. Г. В.
бил транспортиран до УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов" ЕАД („Пирогов"), където бил
хоспитализиран по спешност.
Наведени са доводи с ИМ, че настъпването на инцидента е довело до редица
неблагоприятни последици за ищеца- В. Г. В., ЕГН **********. Видно от представената с
ИМ епикриза, издадена от „Първа клиника по ортопедия и травматология" към Пирогов,
полученото в резултат на падането увреждане е „счупване на бедрената шийка". Във
фактурата за избор на оперативен екип е посочено, че лечението включва извършването на
„оперативни процедури с голям обем и сложност на таза и долния крайник" и поставянето
на 4 титаниеви канюлирани винта в левия му крак. Операцията била извършена при наличие
на „умерен оперативен риск". Преди извършването на последната обаче, на В. му се е
наложило да премине през редица изследвания- рентгенография на гръден кош и
рентгеноскопия на бял дроб, рентгенография на тазобедрената става и на тазови кости.
Наложило се е да му бъде взета венозна кръв и да му бъдат направени кръвни изследвания.
Доверителят ни изпитвал силни болки и стрес в процеса на преминаване през всички тези
процедури още преди оперативната намеса. Необходимостта от преминаване през същите
допълнително сочи към сериозността на травмата.
Твърди се с ИМ, че болката и ограниченията в движението продължили не само до момента
на операцията, а и дълго след това, като довели със себе си значителен стрес, дискомфорт и
страдания, които сериозно влошили качеството на живот на В. Г. В. в сравнение с периода
преди травмата.
2
При приемането на В. В. в „Пирогов“ травмата изглеждала толкова тежка, че му било
съобщено, че ще се наложи заменянето на тазобедрената му става му с изкуствена такава.
Това обстоятелство допълнително задълбочило страданието му, тъй като евентуалната смяна
на става сериозно застрашавала активния начин на живот, на който бил свикнал. В деня на
операцията, на 28.02.2022г., му било предложено да опита да спаси естествената си става,
като му било обяснено, че на този етап не е възможно да се установи състоянието на
кръвоносните съдове и не може да се гарантира успешен резултат. Изборът, пред който бил
изправен, породил допълнителен стрес, тревоги и напрежение. В рамките на час той
трябвало да вземе решение, което можело да се окаже съдбоносно за по-нататъшния му
живот и способността му да бъде отново активен човек. В крайна сметка, взел решение да
опита да запази собствената си става.
Както операцията, така и лечението се характеризирали с висока степен на риск от
настъпването на допълнителни проблеми и усложнения. Непосредствено след операцията
били направени допълнителни контролни рентгенографии, необходими за проверка на
резултатите от нея. Болничният престой на ищеца продължил за период от една седмица, а
през контролни рентгенографии и свързаният с тях негативен ефект от облъчването с
рентгеновите лъчи, В. Г. В. продължил да преминава и след операцията, за да се проследява
ходът на възстановяването му. Възстановяването продължило дълъг период от врем и било
съпроводено от притеснения и несигурност дали предприетото лечение ще бъде успешно,
дали ще успее да възвърне напълно подвижността си, дали няма да се появят усложнения.
Сочи се с ИМ, че през първите шест месеца след операцията на В. В. било забранено да
натоварва левия си крайник, което сериозно усложнило ежедневието му, особено когато
желаел да се изкъпе. Освен неудобствата, породени от обездвижения му ляв крак, било
необходимо да пази от мокрене и превързаната рана от операцията. През първите три месеца
след операцията придвижването му било възможно само с помощта на две патерици. След
това за още около месец се нуждаел от помощта на една патерица, която да му помага да
щади крайника. Четири месеца след операцията ищецът направил първите си крачки без
помощни средства, като в началото това било съпроводено с голяма трудност, нестабилност
и несигурност при пристъпването.
Преди инцидента В. Г. В. ходил на планина всеки уикенд, много често за да кара ски, но в
следствие на травмата се наложило да преустанови практикуването на какъвто и да е спорт
за дълъг период от време, което му се отразило изключително негативно психически. Поради
наличието на риск от тромбоза, му била назначена ежедневна инжекционна апликация на
хепариновия препарат „Клексан“. Ищецът изпитвал осезаем дискомфорт и стрес от
ежедневните инжекции. Допълнителни болки изтърпял и при свалянето на конците от
раната. Необходимо било постоянното обслужване на последната чрез сменянето на
превръзки за предотвратяване на инфекция.
Сочи се с ИМ, че след зарастването на фрактурата, видно от представената като писмено
доказателство епикриза, издадена от Първа клиника по ортопедия и травматология" към
Пирогов, ищецът бил подложен на втора операция- за екстракцията на поставените винтове.
3
Според епикризата, тази операция била със среден обем и сложност. Макар изваждането на
винтовете да не било задължително, му било препоръчано от лекаря в Пирогов, тъй като при
повторно счупване в тази зона, поради наличието на винтове щяла да се счупи цялата кост,
намираща се под тях. В. решил да се подложи на втората операция и поради причината, че в
периода до изваждането на винтовете (около една година), изпитвал осезаем дискомфорт
около мястото на поставянето им - болка като от парене. Преди операцията отново преминал
през описаните по-горе диагностични процедури- рентгенография на гръден кош и
рентгеноскопия на бял дроб, рентгенография на тазобедрената става, а след екстракцията му
се налагало отново да изтърпи неудобства в ежедневието си, породени от операцията,
дискомфорта от инжектирането на Клексан, отсъствието му от работната му среда и
ограничаване на ежедневието му, както и от болката от повторното сваляне на конците от
раната. В допълнение към всичко това, на мястото на разреза трайно останал
постоперативен цикатрикс (белег от операцията).
Сочи се с ИМ, че екстракция на титаниевите канюлирани винтове налагала закупуването на
сет за ортопедична операция HIP SET-1 на стойност 102 лв., както и последователното
поставяне на две превръзки върху раната през определен период от време, всяка от която
струвала 25лв. Така общият размер на сумата, заплатена във връзка с екстракцията, възлязла
на 152лв. Горното се установява посредством представените като писмени доказателства
фактури и фискални бонове. Поддържа се от ищеца чрез неговия пълномощник, че тази сума
представлява имуществена вреда- претърпяна загуба и като такава подлежи на обезщетяване
от страна на ответника.
По твърдения на ищеца, към момента той все още усеща слабост в областта на травмата и
му предстои изследване за да се определи дали това е резултат от усложнение или ексцес от
травмата. В епикризата от втората му операция е отразена и остеопороза (констатирано
намаляване на костната плътност), диагностицирана при направените рентгенови
изследвания.
Освен всичко гореизложено, след инцидента В. Г. В. не е могъл да използва абонаментната
си карта за ски центъра за оставащите от нея 10 дни пред изтичане на валидността й в
рамките на текущия ски сезон. С оглед на последното, паричната равностойност на
неизползваните посещения също представлява имуществена вреда под формата на
претърпяна загуба в размер на 482лв., за която се претендира обезщетение по делото.
С писмена молба покана за плащане на обезщетение, ищецът е направил опит да инициира
извънсъдебно разрешаване на спора. Поканата за плащане на обезщетение е била втора по
ред и последен опит на В. Г. В., отправена до дружеството ответник, да се стигне до
извънсъдебна спогодба, като липсата на предприемане на действия от страна на „Юлен" АД
го е принудила да потърси защита на правата си по съдебен ред с настоящата искова молба.
Излагат се правни доводи, че настъпването на описаната в ИМ злополука и
неблагоприятните последици от нея са пряко следствие от виновното, противоправно
бездействие от страна на обслужващия персонал на съоръжението, поради което следва да се
ангажира отговорността на ответника „Юлен" АД в качеството му на лице, възложило на
4
въпросните служители работата по експлоатацията на процесния ски лифт.
Настъпването на злополуката е могло да бъде предотвратено при полагане на дължимата
грижа и спазването на служебните задължения във връзка с безопасната експлоатация на
съоръжението от страна на обслужващия персонал. Излагат се следните аргументи в тази
насока:
Поддържа се от ищцовата страна, че на обособената платформа е липсвало адекватно
средство, което да осигури спирането на движението на ищеца в зоната за качване на
лифтовите седалки. Обичайно на това място се поставя гума, гарантираща нужното
съприкосновение и съпротивление с цел преустановяване на движението. Наличието на
такава гума или друго адекватно средство, гарантиращо безопасно спиране в зоната за
качване на лифта, можело да предотврати настъпването на инцидента. Обслужващият
персонал на съоръжението не е осигурил такова адекватно средство, което сочи, че
съоръжението не е било надлежно обезопасено към момента на използването му. Това е
причината В. В. да се озове след зоната за качване и на дистанция пред децата си, което му е
попречило да асистира на сина си за качването му на седалката на лифта, и е довело до това
двамата да бъдат блъснати изтласкани от лифтова седалка извън платформата за качване. На
второ място поддържа се от ищцовата страна, че от страна на обслужващия персонал не е
бил осъществен адекватен контрол за състоянието и безопасността на
съоръжението.Отговорните служители не са констатирали своевременно настъпилите
обстоятелства, а именно, че след изместването на слънцето и падането на сянка над
повърхността на платформата, тя се е заледила и е станала опасна за ползващите лифта.
Поддържа се с ИМ, че експлоатацията на лифта като съоръжение, представляващо източник
на повишена опасност, изисква постоянно наблюдение в зоната на качване от страна на
служителите му, за да може при инцидент движението на лифта да бъде преустановено
незабавно. С случая е налице толкова голямо забавяне в реакцията на служителите да спрат
лифта, че то е позволило на седалката да удари и избута В. В. и сина му извън платформата.
Ако такова наблюдение беше проведено адекватно, служителите са щели да за забележат, че
едно от децата на ищеца е с ръст, който не му позволява само да се качи и ще се нуждае от
асистенцията на баща си, че поради инерционното си движение ищецът се е озовал пред
малкото си дете, че така детето е попаднало извън неговия обсег и поради това не е имало
кой да му помогне да се качи. Във всеки един от тези моменти е било възможно и е трябвало
служителите моментално да спрат лифта.
Наред с горното, според изложеното с ИМ е очевидно че не е била положена необходимата
грижа и за това да бъде обезопасена зоната пред обособената платформа, така че при
подобен инцидент, тя да не повишава риска от травматизъм и опасни наранявания. Нещо
повече, в тази зона е допуснато наличието на непокрити остри камъни като източник на
допълнителна опасност. Поддържа се, че ако е било спазено дължимото поведение от страна
на лицата, отговорни за безопасната експлоатация на лифта, дори при настъпването на
инцидента, неблагоприятните последици нямало да бъдат толкова сериозни.
5
С ИМ наведени са правни доводи, че поведението на обслужващия персонал на
съоръжението не съответства на дължимата грижа, намира се в пряка причинно-следствена
връзка с настъпилите за ищеца вреди и изпълва фактическия състав за ангажирането на
отговорността на ответника по настоящата искова молба. Сериозността на увреждането,
сложността на лечението и периода на възстановяването, са показателни за обема на
претърпените от В. Г. В. болки и страдания поради което изказва се становище от ищцовата
страна, че претендираният с ИМ размер на обезщетение е напълно обоснован.
С оглед на изложеното и на основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД, иска се от съда да
постанови решение, с което да осъди ответника „Юлен" АД, да заплати на ищеца В. Г. В.:
-сумата от 30 000 лв., представляваща частично предявен иск за обезщетение за
претърпените от В. Г. В., ЕГН **********, до момента неимуществени вреди вследствие на
травмата, като част от иск за имуществени вреди с пълен размер от 50 000лв., ведно с
обезщетение за забава в размер на законовата лихва по чл. 86 от ЗЗД, изчислено от датата на
инцидента до окончателното изплащане на обезщетение;
-сумата от 152лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди- претърпени загуби
във връзка с операцията по екстракция на титаниевия канюлиран винт, поставен в долния
ляв крайник на ищеца, ведно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва по чл. 86
от ЗЗД, изчислено от датата на исковата молба до окончателното изплащане на
обезщетението;
-сумата от 482лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди- претърпени загуби
вследствие на невъзможността ищецът да използва оставащите 10 дни от абонаментната си
карта за ски център Банско, ведно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва по
чл. 86 от ЗЗД, изчислено от датата на исковата молба до окончателното изплащане на
обезщетението.
С Разпореждане № 208 от 04.03.2025г. от закрито съдебно заседание по настоящото гр.д. №
225/2025г. по описа на ОС Благоевград, съдът е оставил исковата молба без движение, с
указания до ищеца чрез неговия пълномощник- да внесе дължимата държавна такса във
връзка с предявените искове в размер на 1 300лв., както и да представени по делото препис
от платежен документ, удостоверяващ плащането на сумата по сметката на ОС Благоевград.
С уточняваща молба по делото, депозирана от ищецът В. Г. В., чрез пълномощника му адв.
Е. С., конкретизира се че общо дължимата сума за държавна такса във връзка с предявените
искове е в общ размер на 1 065.10лв., като се представя препис от платежно нареждане, че
дължимата сума е внесена по сметката на ОС Благоевград.
Съдът приема че нередовността на ИМ е отстранена и на същата следва да се даде ход.
Следва на основание чл. 131 от ГПК на ответника да бъде изпратен препис от нея заедно с
приложените писмени доказателства.
Следва да бъде указано на ответника, че в едномесечен срок от получаването на
поправената исковата молба и приложените към нея доказателства, може да подаде
писмен отговор по делото, който с оглед на съдържанието си да е съобразен с разпоредбата
6
на чл. 131 ал. 2 от ГПК. В отговора към исковата молба, ответника е длъжен да посочи
доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, като посочи и
представи всички писмени доказателства, с които разполага./чл. 131 ал.3 от ГПК/.
Следва на ответника по настоящото дело да бъде указано от съда, че подаването на
възражението в посочения от закона срок в чл. 131 ал.1 от ГПК, не е задължително, но
съгласно чл. 133 от ГПК, в случай на: неподаване на отговор, невземане на становище, не
правене на възражения, не оспори истинността на представените от ищеца документ, не
посочване на обстоятелствата на които се основава възражението и непредставяне на нови
писмени доказателства от ответника, той ще губи възможността да направи това по –
късно, освен ако пропуска се дължи но особени непредвидени обстоятелства и ответника
докаже това пред съда.
Водим от горното и на основание чл. 131 и следващите от ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр.д. № 225/2025г. по описа на ОС Благоевград.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на ответника по делото препис от исковата молба, ведно с книжата по
делото, както и съобщение за настоящото разпореждане на съда.
УКАЗВА на ответника, че в едномесечен срок от получаването на исковата молба и
приложените към нея доказателства, може да подаде писмен отговор по делото, който с
оглед на съдържанието си да е съобразен с разпоредбата на чл. 131 ал. 2 от ГПК. В отговора
към исковата молба, е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които
ще доказва с тях, като посочи и представи всички писмени доказателства, с които
разполага./чл. 131 ал.3 от ГПК/.
УКАЗВА на ответника по делото, че подаването на възражението в посочения от закона в
чл. 131 ал.1 от ГПК срок, не е задължително, но съгласно чл. 133 от ГПК, в случай на:
неподаване на отговор, невземане на становище, не правене на възражения, не оспори
истинността на представените от ищеца документ, не посочване на обстоятелствата на които
се основава възражението и непредставяне на нови писмени доказателства от ответника,
той ще губи възможността да направи това по – късно, освен ако пропуска се дължи но
особени непредвидени обстоятелства и ответника докаже това пред съда.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
7