Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. ***,18.04.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***ски районен съд, ХІ-ти граждански състав, в
публично заседание на тринадесети април през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА
при секретаря Галина Карталска,
като разгледа докладваното от съдията ШИРКОВА гр.дело № 8831 по описа за 2017 год. и на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на „Б.Н.Е.“
ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***4 против „А.Г.“ ЕООД ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***. Ищецът твърди, че подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение, по което било образувано ч.гр.дело № ***. по
описа на РС ***. Твърди, че срещу издадената заповед за изпълнение ответникът
възразил, което обуславя правния му интерес от завеждане на делото. Ищецът
твърди, че дейността на дружеството е търговия с горива. Твърди, че с ответното
дружество имали трайни търговски отношения, като автомобилите на ответното
дружество зареждали гориво от бензиностанция на ищцовото дружество в ***, ***.
Твърди, че практиката между дружествата била издадената фактура да се връчва на
шофьора, а ответникът извършва плащане по банков път. Сочи, че ответникът
зареждал гориво в автомобилите си, за което били издадени фактури, както следва
:
№
4056/20.12.2015г. за сумата от 1158,02
лева,
фактура
№0652/16.08.2014г. за сума от 2781,14
лева и
фактура
№ 4001/09.12.2015г. за сумата от 1560,02
лева.
Ищецът признава, че по фактура №
4056/20.12.2015г. за сумата от 1158,02 лева има плащане в размер на 500 лева и
остават дължими 658,02 лева.
По фактура № 4001/09.12.2015г. за сумата от
1560,02 лева признава плащане в размер на 560 лева и остават дължими 1002,02
лева.
По отношение на фактура №0652/16.08.2014г. за
сума от 2781,14 лева твърди, че горивото е заредено от шофьор на ответното
дружество В.М. на 16.08.2014г., като преди това същият шофьор е зареждал гориво
на 01.08.2014г., което било платено на ищеца на 08.08.2014г.
Твърди, че с оглед зареденото гориво, ответното
дружество му дължи сума в общ размер на 4439,18 лева, представляваща сбор от
дължимите по трите фактури суми – 658,02 лева, 560 лева и 2781,14 лева.
В заключение моли съда да признае за
установено, че ответното дружество му дължи сумата от 4439,18 лева ведно със
законната лихва върху нея считано от подаване на заявлението.
Ответникът оспорва предявения иск. Твърди, че
по други две фактури - №6/18.04.2017г. и 25/23.04.2017г. е надплатил сумата от
536,82 лева, за която се уговорил да бъде прихваната от следващата доставка. По
отношение на фактурата от 16.08.2014г. ответникът твърди, че не е извършвана
доставка на гориво, тъй като горивото било заредено в автомобил с ***, който
автомобил не е собственост на ответното дружество. Шофьорът на този автомобил В.М.
е бил в неплатен отпуск считано от 01.08.2014г. и за тази дата няма издавани
пътни листове и командировъчни.
В съдебно заседание, а ищецът и в представените
писмени бележки, страните поддържат твърденията и доводите си.
Като
съобрази представените по делото доказателства и обсъди становищата на
страните, приема за установено следното :
Не се
спори между страните, че са били в облигационни отношения, като ответникът е
закупувал гориво от ищцовото дружество.
Не се
спори също, че на 18.04.2014г. ответното дружество закупило от ищцовото
дизелово гориво на стойност 292,77 лева, за която сделка била издадена фактура
№ **********/18.04.2014г. за сумата от 292,77 лева, а на 23.04.2014г. ответното
дружество е закупило от ищцовото дизелово гориво на стойност 244,05 лева, за
която сделка била издадена фактура № **********/23.04.2014г за сумата от 244,05
лева.
Не е
спорно между страните, че с вносна бележка от 14.05.2014г. ответното дружество
внесло по сметка на ищцовото сумата от 244,05 лева като основание за внасяне е
отразено Фактура 25. Не е спорно, че с вносна бележка от същата дата –
14.05.2014г. ответното дружество внесло по сметка на ищцовото сумата от 292,77 лева,
като основание за внасяне е отразено фактура 6. Страните не спорят, че двете суми
са постъпили по сметка на ищцовото дружество.
Не се
спори между страните, че на 16.08.2014г. МПС камион с ***, управляван от шофьор
В.Д.М. е заредил 1121,42 литра гориво на стойност 2781,14 лева, за което била
издадена фактура с № **********/16.08.2014г.
Спорно по
делото е :
1.Закупил
ли е на 09.12.2015г. ответникът гориво на стойност 1560,02 лева и изплатена ли е изцяло дължимата по сделката сума ?
Закупил ли е ответникът от ищцовото дружество на 20.12.2015г. гориво на
стойност 1158,02 лева и изплатена ли
е изцяло дължимата сума?
2.Платил
ли е ответникът два пъти сумите, дължими по фактура № **********/18.04.2014г.
за сумата от 292,77 лева и по фактура № **********/23.04.2014г за сумата от
244,05 лева, за което обстоятелство твърденията на ответника са, че е заплатил в брой в момента на зареждане на
горивото, което е отразено в касовия бон и втори път – на 14.05.2014г по банков
път, а твърденията на ищеца са, че в момента на зареждане ответникът не е
платил, а в касовия бон е отразено плащане, тъй като касовия апарат не е бил в
изправност.
3. Третият
спорен въпрос е закупило ли е ответното дружество от ищцовото дизелово гориво
на стойност 2781,14 лева и заплатена ли е сумата за това гориво.
За
изясняване на спорните обстоятелства страните представиха доказателства, а
съдът допусна до изслушване и назначи съдебно-счетоводна експертиза.
По първия
спорен въпрос, ищецът признава, че по фактура № **********/09.12.2015г. на
стойност 1560 лева, ответникът е платил по банков път сумата от 560 лева и дължи 1002,02 лева. По фактура
№00000004056/20.12.2015г., ищецът признава плащане по банков път от страна на
ответника в размер на 500 лева и твърди, че ответникът му дължи 658,02 лева. Ответникът не
представи доказателства за заплащане на двата остатъка – в размер на 1002,02
лева и в размер на 658,02 лева, поради което следва да се приеме, че дължи тези
суми на ищеца. В същото време, в представения писмен отговор, ответникът е
направил изявление за прихващане с платени втори път други две суми – в размер
на 292,77 лева и 244,05 лева по други фактури. В тази връзка следва да се
установи платени ли са два пъти сумите по тези фактури № **********/18.04.2014г.
за сумата от 292,77 лева и № фактура № **********/23.04.2014г за сумата от
244,05 лева. От представените две фактури е видно, че в същите е отразено, че
сумата е платена в брой, за разлика от другите фактури, в които
е отразено плащане по банков път. В този смисъл е и заключението на вещото лице.
Ищецът не представи доказателства в подкрепа на твърденията си, че фактурата е
издадена с отбелязване за плащане в брой поради грешка. Не са представени
доказателства и за извършено сторниране, каквото би могло да се направи в
случай на грешно издаден касов бон. Плащането в брой е осчетоводено и в
ответното дружество, поради което, съдът приема, че ответникът е платил сумите
по двете фактури в момента на издаване на фактурите.
Въпреки
извършено на 18.04.2014г. и на 23.04.2014г. плащане в брой, на 14.05.2014г.,
ответникът е превел на ищеца сумите по двете фактури по банков път. При така
изложеното, съдът приема, че по двете фактури № **********/18.04.2014г. за
сумата от 292,77 лева и № фактура № **********/23.04.2014г за сумата от 244,05
лева, ответникът е платил сумите два пъти. Съгласно чл.104 ЗЗД, прихващането се
извършва чрез изявление на едната страна, отправено до другата. Такова
изявление съдът приема, че ответникът е направил в писмения отговор. При така
изложеното, съдът счита, че от общо дължимата по фактури № 4056/20.12.2015г. за сумата от 1158,02 лева (по която има частично плащане
от 500 лева и ищецът претендира 658,02 лева) и фактура № 4001/09.12.2015г.
за сумата от 1560,02 лева, (по която има
частично плащане от 560 лева и ищецът претендира 1002,02 лева), след
прихващане на внесените два пъти суми 292,77 лева и 244,05 лева (общо 536,82 лева), остава дължима сума
в размер на 1123,22 лева.
По
отношение на другия спорен въпрос, дължима ли е сумата от 2781,14 лева, съдът
приема, че искът е основателен. От заключението на вещото лице се установява,
че фактура № 652/16.08.2014г. на стойност 2781,14 лева е осчетоводена и от
двете страни. При ответника е осчетоводена със счетоводна операция, която
първоначално показва заприходяване на горивото и ответникът е ползвал данъчен
кредит по сделката. Горивото е заприходено по сметка 302, която означава, че е
постъпило при ответника. Установява се, че впоследствие е извършена друга
счетоводна операция, в която първоначално заприходеното гориво е прехвърлено в от
сметка 302 в сметка 305, в която се заприходяват стоки, които все още не са
получени и са на път. От заключението се установява, че в счетоводните регистри
на ответното дружество е осчетоводена операция, с която партидата на ищцовото
дружество е закрита като платен в брой, тъй като действително сумата е платена,
но не на ищцовото дружество, а на А.Б. (баща на ***я на ответното дружество). Ответникът
заяви в заседание, че е ползвал данъчен кредит в размер на 400 лева. От фактическа
страна, съдът приема, че ответното дружество е закупило от ищцовото дизелово
гориво на стойност 2781,14 лева, което следва да се приеме, че е доставено на
дружеството, тъй като е заприходено в сметка 302 при ответника. Ответникът е
ползвал данъчен кредит по сделката, като впоследствие е закрил партидата на
ищцовото дружество поради плащане. Плащането не е извършено по сметка на
ищцовото дружество, а на друго физическо лице.
При тези
фактически обстоятелства, от правна страна, съдът приема, че ответното
дружество е получило закупената стока, но не е извършило плащане по издадената
фактура. Това прави предявения иск за заплащане на сумата от 2781,14 лева
основателен и доказан. Съгласно практиката на ВКС, (решение №51 от 10.12.2012г. по
гр.д. №962/11г. на ВКС, решение № 166/26.10.2010г. по т.д. 991/09г. на ВКС, ІІ
т.о., решение №96/26.11.2009г по т.д. 380/2008г. на ВКС, І т.о., решение № 46
от 27.03.2009г. по т.д. №546/08г. на ВКС, ІІ т.о., решение №42/19.04.2010г. по
т.д. №593/09г. на ВКС, ІІ т.о. и др)., „фактурата може да бъде приета като
доказателство за възникнало договорно правоотношение по договор за продажба
между страните доколкото в самата фактура фигурира описание на стоката по вид
стойност, начин на плащане, наименованията на страните и време и място на
издаване. Само по себе си, обаче, отразяването на фактурата в счетоводството на
ответника – купувач, включването й в дневника за продажбите по ДДС и ползването
на данъчен кредит по нея представляват признание на задължението и доказват неговото
съществуване (решение № 42/10 на ВКС, ІІ т.о.)“
Обстоятелството
дали шофьорът, управлявал камиона в момента, когато е получено горивото е бил в
отпуск е правноирелевантно, поради което не следва да се обсъжда.
Основателността на иска се установява от заключението на назначената
съдебно-счетоводна експертиза и установените по делото фактически
обстоятелства.
При така
изложеното, съдът счита, че следва да бъде признато за установено, че „А.Г.“ЕООД,
с ЕИК***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Ц.А.Б. – ***,
дължи на “Б.Н.Е.“ ЕООД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление:***, ***
сумата от 1123,22 лева, представляваща
неизплатен остатък по
фактури № 4056/20.12.2015г. за сумата от
1158,02 лева и фактура № 4001/09.12.2015г. за сумата от 1560,02 лева, както и
сумата от 2781,14 лева,
дължима по фактура №0652/16.08.2014г.
Съобразно
изхода на делото, ответникът дължи на ищеца и разноски по делото. Съгласно
представения списък, ищецът претендира разноски в размер на 15 лева за
призоваване на свидетел и 100 лева за експертиза, както и 550 лева адвокатско
възнаграждение и пътни разходи в размер на 210 лева. Основателна е претенцията
за присъждане на адвокатското възнаграждение, таксата за призоваване на
свидетел и за депозит за вещо лице общо в размер на 665 лева. Не следва да бъде
уважено искането за разноски за пътни разходи, тъй като не са представени
доказателства за тези разходи.
Като
прецени, че общата цена на исковете е 4439,18 лева, а същите се явяват
основателни до сумата от 3904,36 лева, то ответникът дължи на ищеца разноски в
размер на 584,88 лева.
Разноските
на ищеца в заповедното производство са в размер на 460 лева, от които 110 лева
държавна такса и 350 лева адвокатско възнаграждение. С оглед изхода на делото,
ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер на 326,59 лева.
По
изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по иска на “Б.Н.Е.“
ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, ***, че „А.Г.“ЕООД, с ЕИК***,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Ц.А.Б. – *** ДЪЛЖИ на “Б.Н.Е.“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, ***
сумата от 3904,36 лева, от които 1123,22 лева, представляваща
неизплатен остатък по
фактури № 4056/20.12.2015г. за сумата от
1158,02 лева и фактура № 4001/09.12.2015г. за сумата от 1560,02 лева, както и
сумата от 2781,14 лева, дължима по фактура №0652/16.08.2014г., ведно със законната лихва върху главницата
от 3904,36 лева, считано от 20.09.2017г.до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „А.Г.“ЕООД,
с ЕИК***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Ц.А.Б. – *** ДА ЗАПЛАТИ на “Б.Н.Е.“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление:***, *** 584,88 лева
разноски по делото.
ОСЪЖДА „А.Г.“ЕООД,
с ЕИК***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Ц.А.Б. – *** ДА ЗАПЛАТИ на “Б.Н.Е.“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление:***, *** 326,59 лева
разноски по ч.гр.дело 7358/17г. по описа на РС ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ***ски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: