Р Е Ш Е Н И Е № 17
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. ПЛОВДИВ 15.01.2020
Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в открито заседание от 13.12.2019 г. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА ЧОЛАКОВА
с участието на секретаря НЕЛИ
БОГДАНОВА, като разгледа докладваното от съдия СПАСОВ т. дело № 602 описа на ПАС за 2019 г.,
установи следното:
Производство
по чл.258 и сл. от ГПК .
Същото е започнало по повод
изходяща от „А.“
ООД, *** въззивна жалба против постановеното т. дело №
325/2018 г. на Пз ОС решение в частта, с която е отменено
взетото на проведено на 26.11.2018г.
Общото събрание на съдружниците в „А.“
ООД, *** решение
по т.1-ва от дневния ред за изключване на
съдружника Д.Г.М., ЕГН ********** от „А.“ ООД, на
основание чл. 126, ал.3, т.1, т.2 и т.3 от ТЗ и „А.“ ООД е осъдено да заплати на Д.Г.М., ЕГН **********,***
направените пред Пз ОС разноски в размер на 80 лв.
В жалбата на първо
место са изложени съображения за недопустимост на решението, поискано
обезсилването му и прекратяване производството по делото. Изложени са и
евентуални съображения за неправилност на решението, като е поискана е отмяната
му и постановяване на друго отхвърлящо иска по чл. 74 от ТЗ.
Въззиваемата страна намира жалбата за
неоснователна.
Съдът
след като се запозна с акта предмет на обжалване и събраните доказателства
намери за установено следното:
На
21.11.2018 г. в Пазарджишкия окръжен съд е постъпила искова молба от Д.Г.М., ЕГН
********** против „А.“ ООД, ***.
В
обстоятелствената част на същата е споменато, че ищцата е съдружник в „А.“
ООД, *** с
60% дялово участие. В това си качество тя
била поканена на
общото събрание на съдружниците на 26.11.2018 г. На същото не присъствала, но
представила чрез специално упълномощено за това лице /П.М. / заявление с нотариална
заверка на подписа и съдържанието. В него се изразявало становище и неприсъствения й начин на гласуване по
точките от дневния ред.
По-надолу в исковата молба от
страна на ищцата са изложени доводите й даващи основание да счита взетите
решения на това общо събрание за незаконосъобразни.
Така на първо место се сочи, че
събранието е свикано и проведено от управителя П.У.без да е изпращана писмена покана до друг
съдружник в дружеството. На тази база се прави извод, че такъв не е присъствал
на същото, а У.е подписал изготвения от нотариуса констативен протокол за
удостоверяване на провеждането му само като молител, но не и като съдружник. В
тази връзка се прави и извод, че това е направено така по причина, че У.много
добре е знаел, че членственото
му правоотношение в дружеството е прекратено по реда на чл.517, ал.3 ГПК във
връзка с вече образувани - изп.дело № 276/2017 г. на ЧСИ В. Б., рег. № *** и т.дело №127/2018 г. на ПзОС. Соче се, че по тази причина той
е можел да присъства на събранието само с право на съвещателен глас в
качеството му на управител.
На второ место е посочено, че при
формирането на извод за това взети ли са или не оспорените решения,
управителят не взел предвид волята на ищцата изразена в споменатото по- горе заявление.
В исковата молба е посочено и че
не са налице предпоставките за изключването й. В тази връзка се споменава, че в
изпратената до нея покана за
провеждане на събранието
имало само общо изброяване на същите без конкретизация. Това
лишило М. от възможността
да си осигури аргументирана защита. В самият протокол от
събранието пък било направено изброяване на всички възможни законови
основания за изключването й, без да е взето предвид дали те са налице или не.
В исковата молба е взето и
отношение по наличието на тези, за които има някаква конкретика, като такова
имало и в споменатото заявление.
Неизпълнението на предварителния
договор за продажба на дружествени дялове от **********г. се свързва с това, че той бил с
невъзможен за изпълнение предмет - насрещната престация била имущество, което
не е собственост на задължената страна, а на дружеството с дяловете от капитала
на което се цели. Споменато е, че във връзка с този проблем ищцата провела
няколко общи събрания на съдружниците, но
управителят У.саботирал
вземането на решение позволяващо благоприятна развръзка. Това негово поведение продължило до
датата на процесното общо събрание.
Така в периода м.юни-септември 2017 г., П.У.сключвал
очевидно неизгодни сделки във вреда на дружеството, а в периода м.октомври-декември 2017 г. подавал няколко
сигнала срещу ищцата в РП-П.. Той също така освободил ищцата неправомерно от работа, което се установило и в
производството по гр.дело № 1604/2018г. на ВКС. За времето, през което тя била лишена от възможността да работи в полза на дружеството като ръководител
транспортна дейност и като оперативен счетоводител не била канена, нито веднъж от управителя да окаже съдействие за
дейността на дружеството.
Направен е извод, че решенията на
събранието от 26.11.208 г. били взети от У.с цел да се подсигури, че при евентуалното
завръщане на ищцата
на работа като оперативен счетоводител тя няма да може да се запознае със счетоводните
документи и да се противопостави на действията на
управителя. Основна причина за
свикването му била свързвана с изключването й, а не с приемането на ГФО за 2017
г., което следвало и от факта, че в протокола било посочено отлагане на
разглеждането на отчета и приемането на същия.
На
база изложеното е отправено искане за отмяна на всички решения взети на общото
събрание на съдружниците от 26.11.2018 г. като незаконосъобразни и
противоречащи на дружествения договор.
В отговора на исковата молба се
говори за допустимост на неоснователност н исковата претенция. Последната се
свързва с това, че Д.М. от около 2 години престанала да изпълнява
задълженията си и да оказва съдействие за осъществяване дейността на
дружеството, която била съсредоточена в извършването на автобусен превоз на
пътници. Тя още от края на 2016 г. по свои лични причини спъвала и пречела на дейността на
дружеството и действала умишлено против неговите интереси. В
подкрепа на това е споменато, че
почти всички проверки в дружеството били предизвикани след сигнали от ищцата. С това тя увреждала дружеството
и действала против неговите интереси още повече, че самите проверки не установявали
нарушения. По тази причина е посочено, че управителят започнал да обмисля необходимостта
от изключването й като съдружник. По тази причина той изготвил покани за ОСС до двамата съдружници,
съдържащи дневния ред и задължение до ищцата да оттегли подадените от нея
сигнали и жалби. Бил
даден 7-дневен срок за
опровержение, считано от получаване на поканата. Поканата на ищцата била връчена на 08.11.2018г. , а тази на П.У.на 02.11.2018 г. лично, срещу подпис.
В отговора не са оспорени
твърденията в исковата молба относно мястото на провеждане на събранието и
факта, че на него от името на
М., пълномощник, представил заявление с нотариална заверка на подпис и
съдържание съдържащо неприсъствено
становище и начин на
гласуване по точките.
По отношение на самото събрание
се сочи, че на него У.участвал и в качеството си на съдружник. В тази връзка е
оспорено твърдението, че загубил
това си качество,
т.е. че членството му е прекратено. Именно по тази причина и с оглед текста на
чл. 137, ал.3, изр. 2 от ТЗ е направен извод, че за вземане на решение по т. 1 от дневния ред кворум е имало, защото
М. няма право да участва в гласуването. Липсата на кворум обаче е била налице
за решението по т. 2 и за това гласуването по този въпрос е отложено.
Оспорено е и твърдението, че поканата до ищцата съдържала само абстрактно изброяване на действията, с които увредила
интересите на дружеството.В тази връзка се твърди, че тя била наясно с абсолютно всички точки от дневния ред, вкл. и за основанията , на
които се иска изключването й. В подкрепа на този извод, се
сочи съдържанието на заявлението представено от пълномощника й.
В ДИМ и отговора на същата се излагат допълнителни
правни съображения по изложеното до тук от страните.
Така съдът след събиране на
поисканите от страните и относими към спора доказателства е постановил
решението предмет на обжалване.
В него за основателно е прието
твърдението на ищцата, че
членството в ответното дружество на съдружника П.Л.У.е прекратено и той няма право на решаващ глас. В подкрепа на това е посочено, че
след справка в ТР по партидата на оветника се установило, че на 09.11.2017 г. бил вписан запор върху дружествените дялове на П.У.по
искане на взискателя Д.Н.Д. за вземане от 128 800 лв. Споменато и че
след налагане на запора,
вписването му в ТР биле изпълнена и процедура
по чл.517 и ЧСИ овластил взискателят да предяви иск по чл.517, ал.3 от ГПК. Споменава се за образувано на 04.04.2018 г.
т.дело № 127/2018г. по описа на Пз ОС. По отношение на тази информация се сочи, че била направена служебна справка в деловодната програма на
съда, но същата не
била оспорена и от страните. Посочено е също, че по
настоящето дело не били представени доказателства за установяване датата, на която ЧСИ връчил на У. изявлението на взискателя за прекратяване
участието му като съдружник в ответното дружество. Независимо от това е направен
извод, че това най-късно е станало с връчване на препис от исковата молба по
чл. 517, ал. 3 от ГПК. Момента на това връчване е определен отново чрез
служебна справка. На база същата е прието, че връчването е станало на
30.04.2018 г., когато от ответника бил подаден отговор на исковата молба от ответното дружество чрез неговия управител
П.У.. На тази база е
направен извод, че определеният от законодателя тримесечен срок е изтекъл на 30.07.2018г. Направен е извод, че след тази
дата членствените
правоотношения на П.У.с ответното дружество са прекратени. По тази причина е достигнато и
до заключение на 26.11.2018 г.
У.не е бил съдружник в ответното дружество, не е имало право на решаващ глас, което правело и
взетото решение по т.1-ва от
дневния ред единствено с неговия глас
незаконосъобразно. По отношение оспорване на решението по т. 2 е посочено, че такова не е
взето и искането за отмяната му се явява недопустимо.
На тази база е постановена отмяна
на решението по т. 1 за изключване на М. , като е посочено, че няма нужда да се
обсъждат останалите доводи за незаконосъобразност на същото. Искът за отмяна на
решението по т. 2 е оставен без разглеждане и производството по делото е
прекратено в тази му част.
Недоволен от решението в частта
отменила решенията на ОС е останал ответника и е подал жалбата станала причина
за започване на настоящето дело.
В нея на първо место се говори за
недопустимост на решението с оглед на факта, че ищцата с факта на изключването
си като съдружник е загубила това си качество и няма право на иск по чл.74 от ТЗ.
На второ место за изложени
съображения за неправилност на решението по същество на спора. Те се базират на
оспорване на извода на съда за това , че членството на П. У.било прекратено. В
тази връзка е споменато, че този извод е направен от съда на база
доказателства, които били събрани по друго дело, а не по настоящето чрез
извършване на служебни справки. Посочено е и това, че производството по това
друго дело с правно основание чл. 517, ал.3 от ГПК не било приключило с влязло
в сила решение, което сочело, че не можело да се направи извод за прекратяване
членството на У.. В тази връзка е посочено, че искът можело да се отхвърли ,
ако дружеството е изплатило на
взискателя припадащата се на съдружника длъжник част от имуществото, определена
съгласно ТЗ или че вземането на взискателя е удовлетворено.
С молба –становище подадена за
първото по делото заседание пред ПАС жалбоподателят е представил заверен препис
от влязлото в сила решение по иска с чл. 517, ал.3 от ГПК, с което същият е бил
отхвърлен, както и удостоверение на ЧСИ за прекратяване на образуваното срещу
П.У.изп. дело, по което са извършени действията дали основание за предявяване
на иска по чл. 517, ал. 3 от ГПК. Основанието за прекратяване е чл. 433, ал.1,
т. 8 ГПК.
С отговора на жалба са изложени
доводи за неоснователност на същата, т.е. за наличие на предпоставки да се
направи извод за прекратяване на членството. Представени и са и доказателства
установяващи връчването на изявлението за прекратяване.
Новопредставените доказателства
са приети от ПАС.
С оглед
описаната по- горе жалба и разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът следва да извърши служебна преценка за
валидността и допустимостта на обжалвания съдебен актове, а досежно
правилността му съобразно посоченото в жалбата.
При даване
отговор на тези въпроси следва да се има предвид и това, че решението е
постановено по иск с правно основание чл. 74 от ТЗ.
Едно
решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган или е
постановено от ненадлежен състав т.е. от лице, което няма качество на съдия или
от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение, което не подписано
или не е постановено в предвидената от закона писмена форма. Налице е нищожност
и в случаите, когато решението е постановено от съда извън пределите на
неговата компетентност т.е. срещу лица неподчинени на правораздавателната власт
на българските съдилища.
В случая
нито една от тези предпоставки не е налице и за нищожност не може да се говори.
По
отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от съдържанието на чл.
270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато е извършено
произнасяне въпреки липсата на право на иск, има произнасяне по един непредявен
иск или по иск предявен след предвидените процесуални срокове за това.
За конкретния случай следва да се има предвид, че в чл.
74 от ТЗ от страна на законодателя е предвидено, че всеки съдружник или акционер може
да предяви иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за отмяна на
решението на общото събрание, когато то противоречи на повелителните разпоредби
на закона или на учредителния договор, съответно на устава на дружеството.
В чл. 74 , ал. 2 от ТЗ е
споменато, че искът се предявява в 14-дневен срок от деня на събранието, когато
ищецът е присъствал или когато е бил редовно поканен, а в останалите случаи в
14-дневен срок от узнаването, но не по-късно от 3 месеца от деня на общото
събрание.
От
посоченото по- горе съдържание на разпоредбата на чл. 74 от ТЗ следва извод, че
допустимостта на иска по този член е обусловена от това дали изхожда от
съдружник в дружеството и то към момента на провеждане на събранието и дали е
спазен срокът по чл. 74, ал. 2 от ТЗ.
В случая
от представените по делото доказателства фактът, че ищцата е имала качеството
на съдружник в ответното дружество към момента на провеждане на общото
събрание, на което е взето атакуваното решение е безспорен.
Безспорно
е и това, че е била и редовно поканена за събранието, а искът е предявен на
27.11.2018 г. т.е. в споменатия 14 дн. срок. В случая е без значение за това,
че формално тя е изключена като съдружник на това събрание по простата причина,
че има право да се защити от това решение, а пътят за защитата е именно искът
по чл. 74 от ТЗ
От казаното следва, че не може да
се говори за недопустимост на иска и недопустимост на решението.
Това от своя страна налага да се
даде отговор за правилност на решението, който от своя страна е свързан с
решаване на спора по същество в частта пренесена пред настоящата инстанция.
Съгласно чл. 136, ал.1 от ТЗ
общото събрание на едно ООД с състои от съдружниците. В чл. 137, ал. 3 от ТЗ е
казано, че всеки съдружник има толкова гласа в общото събрание, колкото е
неговия дял в капитала освен ако в договора не е предвидено друго. Така
изложеното води до извод, че право да вземат решения в ОС имат само
съдружниците към момента на провеждането му.
Оспорваното
с иска по чл. 74 от ТЗ решение е такова за изключване на съдружник.
Изключването
на съдружник от едно дружество с ограничена отговорност е уредено в
разпоредбата на 126 от ТЗ.
В ал.1 на
същата е казано, че съдружник, който не е изплатил или внесъл дела си, се смята
за изключен, ако не изплати или не внесе дела си в допълнително определен от
общото събрание срок, който не може да е по-кратък от един месец.
В ал. 3 са
предвидени и други основания за изключване, като е казано, че това може да се
извърши от общото събрание след писмено предупреждение, когато съдружникът:
1. не
изпълнява задълженията си за оказване съдействие за осъществяване дейността на
дружеството,
2. не изпълнява решенията на общото събрание,
3. действа против интересите на дружеството,
4. при невнасяне на допълнителна парична
вноска, в случай че съдружникът не е упражнил правото си за напускане по чл. 134,
ал.2 от ТЗ.
Според чл. 137, ал. 3 от ТЗ
решението на ОС за изключване на съдружник се взема с мнозинство повече от три четвърти от
капитала, като изключваният съдружник не гласува и неговият дял се
приспада от капитала при определяне на мнозинството.
От това следва, че
законосъобразността на едно решение за изключване на първо место е обусловено
от това дали е взето от останалите съдружници в дружеството и с необходимото
мнозинство.
То при положителен отговор на
този въпрос е обусловено и от наличието на отправено до съдружника
предупреждение за изключване. Смисълът на същото е той да бъде предупреден за
нарушенията даващи основание да се предприемат действия за изключване и
съответно да му се даде възможност да отстрани същите или да се защити, като
изложи доводи за липсата на предпоставките на чл. 126, ал.3 от ТЗ и респ.
доказателства опровергаващи твърденията в предупреждението.
На второ место следва да е налице
действие от типа изброен в разпоредбите на чл. 126, ал.3, т. 1-4 от ТЗ.
Тук следва да се посочи, че от
страна на законодателя не се говори за срок между момента на отправяне и
получаване на предупреждението и вземане на решението за изключване. От
предназначението на същото, за което става реч по- горе обаче следва да се
приеме, че такъв е задължително да разумен т.е. да е такъв, че в него
съответното лице да може да вземе мерки за преустановяване на действията ако не
се оспорва извършването им или такива за организиране на своята защита към
момента, в който ще се взема решението за изключване.
В случа от по делото видно и от
информацията в ТР по партидата на ответника е безспорно, че дружеството е
учредено и вписано в ТР при Пз ОС през 2003 г. с решение по ф. дело № 815/2003
г. Същото в последствие е пререгистрирано в ТР и още от учредяването му
съдружници в същото са били ищцата М. с три дяла от капитала и П. У.с два дяла
от капитала.
Безспорно е също така, че на
09.11.2017 г. е бил вписан запор върху дружествените дялове на П.У.в полза на
лицето Д.Н.Д.за вземане в размер на 128 800 лв. Безспорно е също видно и
от мотивите на представеното пред ПАС решение по т. дело № 127/2018 г. по описа
на Пз ОС в сила от 16.11.2019 г., че взискателят е бил овластен с Постановление
№ 97 от 09.03.2018 г. на ЧСИ В.Б.да предяви иск по чл. 517, ал. 3 от ГПК за
прекратяване на търговското дружество. Приетата от Пз ОС причина за
овластяването е отправянето на изявление от взискателя до дружеството за
прекратяване членството на П.У.и
изтичането на три месеца от датата на получаване на изявлението.
В чл. 517, ал. 3, изр. 1 от ГПК е
казано, че когато изпълнението
е насочено върху дял на ограничено отговорен съдружник, съдебният изпълнител
връчва на дружеството изявлението на взискателя за прекратяване участието на
длъжника в дружеството. В изр. 2 на тази алинея е предвидено, че след изтичането на три месеца съдебният изпълнител
овластява взискателя да предяви иск пред окръжния съд по седалището на
дружеството за неговото прекратяване. В слеващото изречение пък са посочени основанията за
отхвърляне на иска – устаноявяването, че дружеството е изплатило на взискателя
припадащата се на съдружника длъжник част от имуществото, определена съгласно ТЗ
или че вземането на взискателя е удовлетворено.
Анализът на това трето изречение
води до извод, че щом за дружеството възниква задължение за плащане на
припадащата се част от имуществото на съдружника-длъжник определена по реда на
чл. 125, ал. 3 от ТЗ то прекратяване на членството в тази хипотеза настъпва от
момента на получаване на изявлението на кредитор до дружеството. До извод за
липса на такова прекратяване единствено може да се достигне само ако се
установи, че авторът на изявлението не е лице което има титул даващ основание
да се образува изпълнително дело и по същото не е предприел действия за
изпълнение насочени срещу дяловете на длъжника си в съответното ООД. Липса на
основание да се направи извод за прекратяване
ще следва и от факта, че към момента на отправяне на изявлението вече
авторът му е загубил качеството си на кредитор.
Със споменатото решение е
разгледан спора по чл. 517, ал. 3 от ГПК по същество, т.е. прието е че искът за
прекратяване на дружеството е допустим , като предявен три месеца след РЕДОВНО връчване на дружеството на изявлението
на взискателя за прекратяване участието на длъжника в дружеството. Този факт реално не се оспорва
от дружеството по производство нито пред Пз ОС, нито с жалбата, нито пък в
молбата, с която е представено решението на Пз ОС.
То от своя страна е официален
документ и мотивите му имат обвързваща доказателствена сила за възприетите от
съда факти и обстоятелства освен ако по настоящето дело не са представени други
налагащи извод в противната насока.
От тях е видно, че Д.Н.Д.е имал
изпълнителен лист срещу П.У.за сумата от 128 800 лв. Видно е, че възоснова на
същия е било образувано изп. дело № 276/2017 г. по описа на ЧСИ В. Б., че е
наложен запор на дружествените дялове на У.от капитала на ответното дружество и
че взискателят е изпратил изявление до ответното дружество за прекратяване
членството на П.У.в същото. Споменава се в същите, че три месеца след връчване
на това изявление е издадено Постановление № 97 от 09.03.2018 г. на ЧСИ В. Б.,
с което Д.Н.Д.се овластява да предяви иск за прекратяване на дружеството по чл.
517, ал. 3 от ГПК, като не се сочи ответното дружество да е оспорвало
възникване на правото на иск в патримониума на ищеца.
По настоящето дело доказателства даващи
основание да се направи извод, че така описаната фактическа обстановка не
отговоря на действителността не само, че не са
представени, но са и приети такива затвърждаващи тези констатации
/самото изявление за прекратяване ведно с
уведомлението удостоверяващо връчването му на ответника на дата
06.11.2018 г./. На това уведомление, а и върху самото изявление наред с подпис на получател има и положени
печати на дружеството ответник, което затвърждава извода за редовност на
същото.
Освен това по делото не са
ангажирани и доказателства, че към момента на връчването на изявлението
вземането в размер на 128 800 лв. е било погасено или изпълнителното
основание вече не е съществувало. В тази връзка следва да се посочи, че до този
извод не се достига и от факта, че изпълнителното дело е прекратено на
основание чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК /взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение
на две години/ по
причина, че това не значи, че вземането е погасено.
Това е достатъчно за ПАС да
приеме, че на 06.112017 г., когато е връчено уведомлението за прекратяване на
членството П.У.е изгубил качеството си на съдружник. В случая е без значение
отхвърляне на иска по чл. 517, ал.3 от ТЗ . Това е така, защото то не е по
причини даващи основание да се изключи факта на прекратяване на членството даже
напротив. Реално искът е отхвърлен, тъй като към края на ноември на 2017 г.
собственият капитал на дружеството е отрицателна величина и прекратилият
членството си длъжник няма вземане по чл. 125, ал.3 от ТЗ, от което кредиторът
му да се удовлетвори.
От изложеното следва безспорен
извод, че към 26.11.2018 г., П.У.вече не е бил съдружник в ответното дружество
и не е могъл да участва и да упражнява правото си на глас в общите събрания на
дружеството. Това от своя страна е достатъчно да се приеме без да се обсъжда
сбъдването на ФС на изключването, че взетото решение за изключване на ищцата
единствен с неговия глас е незаконосъобразно и следва да се отмени.
Независимо от казаното ПАС намира
за нужно да посочи, че не са налице и предпоставките за изключване. Това на
първо место е така по причина, че първото посочено действие в предупреждение за
изключване е неизпълнение на предварителен договор, по който обаче страна не е
ответното дружество. Това от своя страна изключва възможността това
неизпълнение да се свърже с действия от типа посочен в чл. 126, ал. 3 от ТЗ. Що
се отнася до останалите то те в т.н. предупреждение са общо посочени, липсва
индивидуализация, което пък е пречка съдружникът при желание да предприеме
действия да отстрани същите или ако счита, че не ги е извършил да се защити.
Така изложеното е основание да се
приеме, че са налице основанията за отмяна на решенията по т.1 от ОС проведено
на 26.11.2018 г.
В този смисъл е и решението на ПЗ
ОС и същото ще се потвърди.
Водим от това съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното т. дело № 325/2018 г. на Пз ОС
решение в частта, с която е отменено
взетото на проведено на 26.11.2018г. Общото събрание на съдружниците в „А.“ ООД, *** решение по т.1-ва от дневния ред за изключване на съдружника Д.Г.М., ЕГН ********** от „А.“ ООД, на основание чл. 126, ал.3,
т.1, т.2 и т.3 от ТЗ и „А.“ ООД е осъдено да заплати на Д.Г.М., ЕГН **********,***
направените пред Пз ОС разноски в размер на 80 лв.
Решението може да се обжалва в 1
месечен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.